Р Е Ш Е Н И Е № 1009
гр. Пловдив, 06.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански
състав, в открито заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на
секретаря КАРАМФИЛА ШОПОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 325 по
описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за
собственост на недв. имот с правно основание чл. 440,
ал. 1 от ГПК, както и ревандикационен иск по чл. 108 от
ЗС при условията на чл. 288, ал. 3 от ГПК.
Ищецът К.И.С., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, ***(л.
1140), е предявил срещу ответниците Н.И.С. и В.А.Т.
отрицателен установителен иск за собственост по чл.
440, ал. 1 от ГПК на следния недвижим имот:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.514.803.1.2 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с предназначение –
жилище, апартамент, брой нива – 1, с площ от 112,20 кв.м, заедно с прилежащото
избено помещение № ** в приземния
етаж, с площ от 4,14 кв.м, при съседи на избата: коридор, А. Г.,*** и Т.А.,
ведно с таванско помещение №* с площ от 13,02 кв.м, при съседи на тавана: Ж.И.М., дворно място, Д.Г.Л.и
коридор, заедно с прилежащите 2,542 % ид.ч. от общите
части на сградата с идентификатор 56784.514.803.1, построена в ПИ
56784.514.803, заедно и с 2/3 ид.ч. от правото на
строеж върху дворното място, при граници на обекта: на същия етаж –
56784.514.803.1.1; под обекта – 56784.514.803.1.13, 56784.514.803.1.14,
56784.514.803.1.15 и 56784.514.803.1.16; над обекта - 56784.514.803.1.3 и
56784.514.803.1.4, с адрес на имота: гр. *** който недв.
имот по документ за собственост представлява: апартамент № * на първия етаж от сградата, находяща
се в гр. *, *** (сега бул. ***), състоящ се от четири стаи,
столова, готварна, баня, пералня, клозет, коридор,
две антрета, една остъклена тераса, една неостъклена тераса и една лоджия, със застроена площ от 112,20 кв.м без стълбището,
ведно с избено помещение № 11 в приземния етаж с площ от 4,14 кв.м, заедно с
таванско помещение № * с площ от 13,02 кв.м, ведно с 2,542 % ид.ч. от
общите части на сградата и с 2/3 ид.ч. от правото на
строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел в кв. 437-нов „З.б.“ по
плана на гр. *, при граници на парцела: ул. ***, бул. ***и обществен парк, целият от 6 032 кв.м.
Твърди, че за принудителното събиране на паричните вземания на ответника В.Т.,
като взискател, срещу ответника Н.С., като длъжник,
са образувани изп.д.№ 20169110400155 и изп.д.№ 20169110400156 на ЧСИ П.Н., рег.№ ***, като изпълнението по тези дела е
насочено върху описания по-горе недв. имот. С постановление, вписано в СВ – * на 10.03.2017 г., процесният недв. имот е възложен от ЧСИ на ответника М.В.. Този нед.
имот обаче не е собственост на длъжника Н.С., а на ищеца К.С., тъй като той е
придобил собствеността му на основание наследство и давност.
Първоначално процесният апартамент е придобит от
родителите на ищеца Л.С.С., ЕГН **********, починала
на *** и И. К. С., ЕГН **********, починал
на ***, в режим на СИО, след прекратявана на ЖСК „Л.П.“, за което е съставен нот. акт № 2, том 5, дело № 1814/1977 г. на н. при ПРС. На
16.12.2016 г. ищецът открил саморъчни частни завещателни
разпореждания, направени от всеки от родителите му в негова полза – от майка му
Л.С.С. на ***и от баща му И. К. С. на ***., като същите са обявени на ***от н. С.П., рег.№*** на НК. Наличието им изключва възможността ответникът Н.С.,
който е брат на ищеца, да е придобил собствеността на процесния
недв. имот или на ид.ч. от
него чрез наследяване по закон.
Ищецът никога не се е отказвал от наследството на своя баща, което изрично
е приел на ***, и въпреки, че в особената книга на ПРС е вписан под № 75/2012
г. отказ на ищеца от наследството на неговата майка Л.С., то този отказ е
недействителен и не поражда правно действие, тъй като непосредствено след
смъртта ѝ ищецът е приел фактически наследството, като е погасявал
задължения на наследодателката си и е останал във
владение на имота. Освен това евентуално счита, че въпреки направения отказ от
наследство, няма пречка впоследствие след откриване на завета да приеме
завещаното конкретно имущество.
Пак в условията на евентуалност ищецът твърди, че е станал собственик на
основание изтекла в негова полза придобивна давност
от *** до ***на идеалната част от процесния недв. имот, която ответника Н.С. е придобил по наследство
от техния баща И. К. С., като владението му е било непрекъснато и
необезпокоявано до назначаването на ответника Н.С. зап.на
имота.
Евентуално твърди, че е собственик на 1/2 ид.ч.
от процесния недв. имот на
основание наследство по закон от неговите родители Л. и И. С., което обстоятелство изключва възможността ответника С.
да е изключителен собственик на същия имот.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на Н.С. и В.Т., че ответникът Н.С. не е собственик на описания
по-горе недв. имот, ведно с присъждане на разноски.
С молба вх.№ 8269/15.03.2017 г. при условията на последващо
субективно съединяване по чл. 228, ал. 3 от ГПК ищецът е насочил иска си по чл.
440 от ГПК и срещу нов ответник – М.М.В., а с молба
вх.№ 22115/13.07.2017 г. е заявил, че изменя вида на търсената защита срещу
ответника В., като вместо отрицателен установителен
иск предявява срещу него ревандикационен иск за
собственост и моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на същия, че ищецът К.С. е собственик на процесния
недв. имот на основание наследство и давност и да го
осъди да му предаде владението на същия, ведно с присъждане на разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в уточненията
ѝ. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и
експертизи.
Ответникът Н.И.С., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. А.А. със съд. адрес:***, е
подал отговор, в който заявява, че така предявените искове са недопустими,
защото към момента на вписване на ИМ – 05.04.2017 г., той вече не е бил
собственик на процесния недв.
имот, тъй като същият е придобит от ответника М. В., въз основа на влязло в
сила на 27.02.2017 г. постановление за възлагане по изп.д.№
155/2016 г. на ЧСИ П.Н., рег.№ ***.
Ответникът М. В. е трето добросъвестно лице и спрямо него не може да бъде
противопоставена претенцията на ищеца, с която се отричат вещни права на
длъжника върху процесния недв.
имот, по арг. от разпоредбата на чл. 114 от ЗС, тъй
като ИМ е вписана след постановлението на ЧСИ за възлагане на имота. Ето защо
счита, че липсва правен интерес за ищеца от предявяване на иска срещу него и
моли производството в тази част да бъде прекратено.
Наред с това, заявява, че искът е изцяло неоснователен и недоказан, като
оспорва всички фактически твърдения, направени в ИМ.
Твърди, че след смъртта на техния баща И. К. С. на *** с ищеца К.С., който е негов брат, са станали собственици
по наследство по на 1/6 ид.ч. за всеки от тях от процесния недв. имот, придобит от
родителите им в режим на СИО. Впоследствие ищецът се е разпоредил с неговата
1/6 ид.ч. в полза на майка си Л.С. с нот. акт за покупко-продажба, вписан в СВ – * с акт № 183, том 77, двойно вх.рег.№ 23106/20.08.2007
г., която е станала собственик на 5/6 ид.ч. от имота,
а ответникът Н.С. е притежавал по наследство от баща си другата 1/6 ид.ч. На *** ищецът се е отказал от наследството на майка
си, като отказът е надлежно вписан под № 75/2012 г. в особената книга на ПРС и
е произвел действие, като е уголемил дела на другия ѝ наследник по закон
– ответника Н.С., който е станал единствен собственик на процесния
недв. имот и се е легитимирал като такъв както към
датата на налагане на възбрана върху имота на 09.11.2016 г. по изп.д.№ 155/2016 г. на ЧСИ П.Н., рег.№ ***, така и към момента на извършената
публична продан на същия.
Оспорва твърденията на ищеца, че е приел наследството на майка си чрез конклудентни действия още преди вписването на отказа от
наследството на същата, както и че е придобил собствеността върху процесния недв. имот чрез давностно владение, като счита същите за изцяло голословни
и недоказани.
Оспорва истинността, автентичността и достоверността на датата на
саморъчните завещания, направени в полза на ищеца от майка им Л.С.С. на ***и от баща им И. К. С. на ***, като твърди, че
същите са изготвени за нуждите на настоящия съдебен процес, при това след възбраняването на недв. имот, и
не са съставени и подписани от лицата, посочени като техни автори.
Твърди, че е бил единствен собственик на процесния
недв. имот към момента на извършване на публичната
продан, а ответникът М.В. е придобил на годно правно основание всички права,
които ответникът Н.С. е имал към тази дата. Ето защо, моли искът да бъде
отхвърлен като недоказан и неоснователен, ведно с присъждане на разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора си и по съществото на
спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответникът В.Т.Т., ЕГН **********,***, със съд.
адрес:***, ***, е подал отговор, в
който заявява, че искът е недопустим, тъй като към датата на вписване на ИМ –
05.04.2017 г. ответникът Н.С. вече не е бил собственик на процесния
недв. имот, а ответникът М. В. е трето
добросъвестно лице и спрямо него не може да бъде противопоставена претенцията
на ищеца
По същество счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен, ведно с
присъждане на разноски, като излага доводи, аналогични на тези, посочени в
отговора на ответника Н.С..
В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответникът М.М.В., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника си адв. Л.К. със съд. адрес:***, е подал отговор, в който заявява, че
искът по чл. 440 от ГПК принципно е допустим, но не е посочено правното и
фактическо основание на иска, предявен срещу него, тъй като той не е страна в
изпълнителното производство.
По същество счита исковете за
недоказани и неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на
разноски.
Оспорва всички изложени от ищеца
фактически обстоятелства, с изключение на твърдението за проведена публична
продан, на която процесният имот е възложен на него.
Счита завещанията, за които се твърди, че са направени от родителите на ищеца,
за нищожни и оспорва, че същите са изготвени и подписани от тях. Моли да се
задължи ищеца да представи оригиналите им.
Подробни съображения в тези насоки
излага в отговора си и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си не
ангажира доказателства.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, съгласно чл. 235
от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения нот. акт № 2, том 5, дело №
1814 от 29.04.1977 г., ПРС, Л.С.С. и И. К. С., са
придобили при равни права чрез участие в ЖСК „Л.П.“ – * собствеността върху недв. имот
– апартамент № * на първия етаж
от сградата, находяща се в гр. *, бул. ***(сега бул. ***), състоящ се от четири стаи, столова, готварна, баня, пералня, клозет, коридор, две антрета, една
остъклена тераса, една неостъклена тераса и една лоджия,
със застроена площ от 112,20 кв.м без стълбището, при съседи: от север –
апартамент на Д.Г.Л.и стълбище; от изток – дворно място; от юг – бул. ***; от
запад – дворно място; от горе – апартамент на Д.Г.З.и С.Р.З.; отдолу – избени
помещения; ведно с избено помещение № ** в приземния етаж с площ от 4,14 кв.м, при съседи на избата: коридор, А. Г.,***
и Т.А.; заедно с таванско помещение № * с площ от 13,02 кв.м, при съседи на тавана: Ж.И.М., дворно място, Д.Г.Л.и
коридор; ведно с 2,542 % ид.ч. от общите части на
сградата и с 2/3 ид.ч. от правото на строеж върху
държавно дворно място, съставляващо парцел в кв. 437-нов „З.б.“ по плана на гр.
*, при граници на
парцела: ул. ***, бул. *** и обществен парк, целият от 6 032
кв.м.
Според схема № 15-71696/20.02.2017
г. на СГКК - *, процесният
недв. имот представлява самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 56784.514.803.1.2 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота – гр. *, бул. ***; с предназначение – жилище,
апартамент; брой нива – 1; с площ от 112,20 кв.м;
заедно с прилежащите избено помещение № ** в приземния етаж, с площ от 4,14 кв.м, таванско
помещение № * с площ от 13,02 кв.м и 2,542 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, който
СОС се намира в сграда с идентификатор 56784.514.803.1, построена в ПИ
56784.514.803, при граници на обекта: на същия етаж – 56784.514.803.1.1; под
обекта – 56784.514.803.1.13, 56784.514.803.1.14, 56784.514.803.1.15 и 56784.514.803.1.16;
над обекта - 56784.514.803.1.3 и 56784.514.803.1.4.
И. К. С., ЕГН **********, е починал на ***., а Л.С.С., ЕГН **********, е
починала на ***., видно от съответните удостоверения
за наследници изх.№№ ***и ***, и двете издадени на *** г. от ***– *, като са оставили за свои наследници по закон низходящите си К.И.С.
(ищеца) и Н.И.С. (ответник).
На 17.08.2007 г. К.И.С. е продал на майка си Л.С.С.
своята 1/6 ид.ч. от процесния
недв. имот, придобита от него по наследство от
неговия баща И. К. С., видно от нот. акт № 100, том
4, рег.№ 4703, дело № 682/2007 г. на н. М.С. рег.№ *** на НК.
Според представеното удостоверение от ***, ищецът К.С. е направил отказ от
наследството на своята майка Л.С.С., вписан с
Определение № 18269/***по ч.гр.д.№ 4820/2012 г., РС - *, IV гр.с., в особената книга на съда под № 75/2012 г.
Видно от съдебно удостоверение от ***, ищецът К.С. е направил изрично приемане
на наследството на своята майка Л.С.С. и на своя баща
И. К. С., вписан с Определение № 11253/*** по ч.гр.д.№ 18066/2016 г., ПРС, ХХ
гр.с., в особената книга на съда под № 604/2016 г.
Ищецът е представил Саморъчно завещание от ***(с думи е посочена датата „Втори януари“)
от своята майка - Л.С.С., с което тя му завещава процесния недв. имот, описан
по-горе, както и Саморъчно завещание от *** от своя баща – И. К. С., с което
той му завещава същия недв. имот, като завещанията са
обявени с протоколи от ***от н. С.П., рег.№ *** на НК.
Представено е и Саморъчно завещание от 01.01.2011 г. от Л.С.С., с което тя
завещава процесния недв.
имот на внука си Х.К. С..
Във връзка с оспорване автентичността на първите 2
завещания от страна на ответниците, по делото са
изслушани и приети заключенията на няколко съдебно-почеркови
експертизи.
От съдебно-почерковата експертиза №
820/05.12.2017 г., извършена от вещото лице С.А.С., която е оспорена от ответниците, се установява, че ръкописният текст и подписът
в Саморъчно завещание, съставено от името на Л.С.С.,
ЕГН **********, от дата ***са изпълнени от нея.
За И. К. С., ЕГН **********, не е открит никакъв сравнителен материал,
поради което не е извършено изследване на почерка и подписа на същия в
завещанието, съставено от негово име.
Във връзка с оспорване на единичната експертиза е изслушана тройна съдебно-почеркова експретиза №
127/18.02.2018 г., изготвена от вещите лица К.П.С., И.Б.Ч. и М.Д.С., която
съдът възприема като компетентна и безпристрастно изготвена, макар и оспорена
от ищеца. От нея и от обясненията, дадени от вещите лица в съдебно заседание на
08.03.2018 г., се установява, че ръкописният текст и подписът, положен за
„Завещател“ в саморъчно написано и подписано завещание от името на Л.С.С. от ***не са изпълнени от същата.
За И. К. С. не е открит сравнителен материал от почерка и от подписа му,
поради което не може да се установи дали ръкописният текст и подписът, положени
за „Завещател“ в саморъчно написано и подписано завещание от негово име, са
изпълнени или не са изпълнени от същия.
Във връзка с оспорване на тройната експертиза е допусната нова тройна съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещите лица от ***
при *** – * - В.В.Ц., П.Х.Т. и В.Д.Б., която съдът възприема
като компетентна и безпристрастно изготвена, макар и оспорена от ищеца. От нея
и от обясненията, дадени от вещите лица в съдебно заседание на 28.11.2018 г., се
установява, че ръкописният текст и подписът – обекти на Саморъчно завещание от
името на И. К. С., и ръкописният текст „Получил:
И. К. С.“ и подписът – предмет на единствения сравнителен образец от
документ от „Т.“, *** – * с изх.№ ***, са изписани и изпълнени от едно и също лице.
Ръкописният текст и подписът – обекти на Саморъчно завещание от ***от името на Л.С.С., не са
изпълнени от нея. Ръкописните текстове в двете завещания от името на Л.С.С. – едното, което е обект на експертизата с дата
01.02.2011 г., и другото, представено като сравнителен материал с дата 01.01.2011 г., и в завещанието от името на И. К. С. с дата ***,
са изпълнени от едно и също лице.
Във връзка с оспорване и на новата тройна експертиза е допусната петорна съдебно-почеркова експертиза, изготвена на 10.06.2019 г. от
вещите лица при СГС - Г.Х.Т., С.Г.Х., С.Е.Ц., Л.К.Г. и Д.К.В., която съдът
възприема като компетентна, безпристрастно изготвена и неоспорена от страните
по делото. От нея и от обясненията, дадени от вещите лица в съдебно заседание
на 20.06.2019 г., се установява, че ръкописният текст в Саморъчно завещание от ***
със завещател И. К. С. и ръкописният текст, представен като сравнителен образец
- „Получил: И. К. С.“ в писмо изх.№ ***
от „Т.“, *** – *, са изписани от
едно и също лице.
Не е възможно да се отговори дали едно и също лице е изпълнило подписа в
Саморъчно завещание от *** със завещател И. К. С. и подписа, представен като
сравнителен образец, разположен под текста: „Получил: И. К. С.“ в писмо изх.№ *** от „Т.“, *** – *.
Ръкописният текст и подписът в Саморъчно завещание от ***със завещател Л.С.С. не са изпълнени от същата.
По делото са разпитани свидетелите на ищеца Н.Г.А., Р.М.К.и М.С. С. – Д., показанията
на които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви. Според
тях в процесния апартамент в гр. *, на бул. ***,
вдясно, са живеели ищеца К.С., майка му Л.С., свидетелката Р.К.и нейната дъщеря
Е.П.К..
Свидетелят А. правил ремонти в апартамента непосредствено след смъртта на Л.С.
в края на м. ***до *** г., за което му плащал ищеца – „Аз и още двама работници отидохме в апартамента и отстранихме аварията
на тръбите. Парите ми плати К.С.. В това жилище живееше К., защото той ми
отвори вратата на апартамента. Ходил съм и след този случай да ремонтирам
жилището на К. – освежавал съм боята в кухнята, боядисвал съм. За боядисването
ми плати също К..“.
Във връзка с оспорване от страна на ответниците на
датите на съставяне и на подписа на лицето, положен срещу „Съставил“, респ.
срещу „Продавач“, по 6 бр. фактури, приложени към молбата на ищеца от
18.10.2017 г. (л. 1018 – 1031), а именно: ф-ра №
*********/15.06.2010 г.; ф-ра № **********/01.03.2011
г.; ф-ра № **********/10.03.2015 г.; ф-ра № **********/30.03.2011 г.; ф-ра
№ **********/07.06.2011 г. и ф-ра №
20000001095/20.05.2014 г., всички издадени на името на ищеца К.С. от „Д.К.Т.“ ЕООД, свидетелят Н. А. твърди, че
„ремонтите по тези фактури съм извършил
лично аз в жилището на К.С.,***. Тъй като нямам собствена фирма, фактурите се
издаваха на „Д.К.Т.“ ЕООД. Фактурите ми бяха подготвени предварително, аз ги
вземах от фирмата и ги предадох на К.. Той ми плати в брой тези фактури, а аз
ги отчетох във фирмата. …Част от печалбата оставаше за тази фирма, а те ми
издаваха фактури, за да се разплащам с клиентите.“
Според свид. К. – съученичка на ищеца, „През 2010 г. си продадох моя апартамент и
отидох да живея в жилището на К.С.,***. Живях там до есента на 2016 г., докато
наложиха запор на апартамента. В този апартамент живеехме аз, дъщеря ми, К.С. и
неговата майка. Аз се грижих за майка му, тъй като тя често боледуваше. След
като почина майката на К. – Л., останахме тримата да живеем в това жилище – К.,
аз и дъщеря ми. …Подписах договор за наем, за да има домоуправителя „черно на
бяло“ документ защо аз и дъщеря ми живеем в апартамента на К.. С тази цел
подписах наемния договор. … К. плащаше всички разходи за жилището – ток, вода,
…. На ***, датата на която почина Л., се спукаха тръбите в апартамента. На ***се
получи теч. Извикаха майстори, дойде Н. с още един – двама човека, за да
ремонтират ***. К. си плащаше тези неща. След тези ремонти имаше и много други
ремонти – тавана в кухнята беше се пропукал и му правиха ремонт, направиха
замазка на стените на коридора, боядисаха входната врата на жилището, смени се
част от паркета, който се беше надул от теча. В банята се сменяха плочките.
Всички тези ремонти ги поемаше К., той плащаше на майсторите. За този
апартамент други хора нямаха ключ, само аз, дъщеря ми и К.. ….Познавам брата на
К., който се казва Н.С.. …Срещали сме се случайно. В апартамента не е идвал да
вижда майка си като беше болна. …
К.С. изплати дълговете, които
неговата майка Л. имаше, но какво точно беше, той си знае. На мен ми изплати
тези 2 – 3 хиляди лева, които аз дадох за погребението на Л.. Случвало се е,
когато К. отсъства, да давам на заем пари на майка му, след което той като се
връщаше ми възстановяваше тези суми.“
Според показанията на свид. М.С. - Д., която като
***често е консултирала и ищеца К.С., и бившата му съпруга Е.К., и е ходила „много пъти на гости в апартамента на К.,***,
вдясно“, „Един ден К. ме извика да
присъствам на опис на неговия апартамент, защото брат му дължал някакви пари.
Присъствах на този опис, който се извършваше от ЧСИ П.Н.. До този момент нямаше
никакъв проблем с жилището. К., майка му, Р. и нейната дъщеря Е. започнаха да
живеят в апартамента, защото Р. гледаше и се грижеше за майката на К.. Тогава
при описа апартамента го отключи К., той имаше ключ от апартамента. ЧСИ П.Н.
влезе в апартамента и направи опис. Тъй като той живееше в апартамента, ЧСИ Н.
направи К.п.на вещта. След няколко дни започна публична продан. Един ден преди
да бъде продаден апартамента, К. беше сменен *** пред мен по телефона, в мое
присъствие ЧСИ П.Н. молеше К. да предаде ключовете на новия пазач.
След като майка му Л. почина К.
непрекъснато вземаше от различни хора пари на заем, защото беше финансово
затруднен. Включително и от мен е искал пари, за да плати тока и други разходи,
но след няколко дни ми е връщал парите. …След като почина Л. К. искаше от мен
пари на заем, за да направи ремонти в жилището. Аз му дадох и след известно
време той ми ги върна. …Апартаментът по принцип се нуждаеше от цялостен ремонт,
но К. правеше частични ремонти. Имаше спукани тръби, всичко беше наводнено,
паркетът от единия край беше изгнил, а от другата страна направо потъваше. К.
не разполагаше с пари за цялостен ремонт, затова правеше частични ремонти.
…Познавам брата на К., казва се Н.С.. К. беше в много добри отношения с брат си
Н., …докато не започна това изпълнително дело за дълговете, които Н. имаше.“
По делото няма спор, че за принудителното събиране на задълженията на Н.И.С.,
ЕГН **********, към взискателя В.А.Т., ЕГН **********,
е образувано изп.д.№ 20169110400155 на ЧСИ П.Н.,
рег.№ ***на КЧСИ, като върху процесния недв. имот, подробно описан по-горе, са вписани общо 3
възбрани през 2016 г. и същият е изнесен на публична продан.
С влязло в сила на 27.02.2017 г. Постановление на същия ЧСИ, вписано в СВ –
* вх.рег.№ 6078/10.03.2017 г., недв. имот е възложен
на М.М.В., ЕГН **********, като имотът е предаден
доброволно от неговия бивш собственик, длъжник по изп.
дело и неговп.– Н.И.С., съгласно представения Приемо–предавателен протокол /спогодба/ от 28.02.2017 г., видно
от приложените заверени копия от изп.д.№
20169110400155 и изп.д.№ 20169110400156 на ЧСИ П.Н.,
рег.№ ***на КЧСИ.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск за собственост по чл. 440, ал. 1 от ГПК е
процесуално допустим, тъй като наличието на принудително изпълнение, което не е
прекратено към датата на подаване на исковата молба (08.02.2017 г.), насочено
върху недв. имот, за който ищецът твърди, че не е
собственост на длъжника, а е негов, обуславя правния му интерес от завеждане на
иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК в качеството му на трето лице спрямо образуваното
изпълнително производство, засегнато от изпълнението.
Според т. 5 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк.д.№ 3/2015 г., ОСГТК, ВКС, правото на иск по чл. 440,
ал. 1 от ГПК не е поставено в зависимост от това, дали ищецът се намира във
владение на вещта или не, за разлика от правото на обжалване на действията на
ЧСИ по реда на чл. 435, ал. 4 от ГПК.
Подадената от настоящия ищец по реда на
чл. 435, ал. 4 от ГПК жалба вх.№ 152/10.01.2017 г. и допълнение към нея от
18.01.2017 г. против действията на ЧСИ П.Н. по изп.д.№
201991100400155 за спиране на изпълнението е оставена без уважение с влязло в
сила Решение № 695/01.06.2017 г. по гр.д.№ 426/2017 г., ПОС (л. 967), а жалбата
на същия против действията на ЧСИ П.Н. по изп.д.№
201991100400156 е оставена без уважение с Решение № 345/29.03.2017 г. по гр.д.№
428/2017 г., ПОС (л. 714), поради което съдът намира, че тъй като жалбите не са
уважени, няма процесуална пречка за предявяване на иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК.
Според чл. 440, ал. 2 от ГПК, искът се
предявява срещу страните в изпълнителното производство (изп.д.№ 20169110400155 и изп.д.№ 20169110400156 на ЧСИ П.Н.): взискателя – В.Т. и срещу длъжника – Н.С.,
независимо в чия собственост се намира недв. имот към
момента на вписване на исковата молба, поради което съдът намира, че така
предявеният отрицателен установителен иск за
собственост по чл. 440, ал. 1 от ГПК е процесуално ДОПУСТИМ.
Разгледан по същество искът е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Нормата на чл. 440, ал. 1 от ГПК предвижда, че правен
интерес от иска е налице тогава, когато с изпълнението е засегнато правото на
трето лице. Третото лице разполага с възможността да предяви отрицателен установителен иск, за да установи, че взискателят
не е носител на правото на собственост върху имота, срещу който е насочено
изпълнението, но претендираното право от третото лице
не е предмет на иска по чл. 440 от ГПК, а то само обуславя неговия правен
интерес от търсената защита.
Доказателствената тежест за
установяването на принадлежността на правото на собственост върху процесния недв. имот, срещу който
е насочено изпълнението, по реда на чл. 440, ал. 1 от ГПК
се определя по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК,
т.е. ако ищецът основава интереса си от търсената с иска защита на твърдение,
че е собственик на вещта, той следва да проведе пълно и главно доказване на
правото си на собственост. Ако ответниците твърдят,
че собственик на вещта е длъжникът по изпълнението, следва да докажат правата
на длъжника, които изключват правото на ищеца.
В случая ищецът К.С. твърди, че е собственик на процесния недв. имот на няколко
евентуални правни основания – по наследство от неговите родители И. и Л. С., а
вписаният отказ от наследството на майка му е недействителен, тъй като непосредствено след смъртта ѝ е приел фактически наследството; евентуално
твърди, че няма пречка впоследствие след откриване на завета да приеме
завещаното конкретно имущество; отново евентуално твърди, че е станал
собственик на процесния недв.
имот на основание изтекла в негова полза придобивна
давност от *** до ***на идеалната част от процесния недв. имот, която ответника Н.С. е придобил по наследство
от техния баща И. К. С., като владението му е продължило до назначаването на
ответника Н.С. за *** на имота; евентуално
твърди, че е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния недв. имот на основание
наследство по закон от неговите родители Л. и И. С., което обстоятелство
изключва възможността ответника Н.С. да е изключителен собственик на същия имот.
От
събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че през 1977 г.
Л.С.С. и И. К. С. са придобили
при равни права чрез участие в ЖСК „Л.П.“ – . собствеността върху процесния апартамент
в гр. *, поради което те се
легитимират като негови съсобственици при равни права, т.е. по 1/2 ид.ч. за всеки от
тях.
И.С. е починал на *** и е оставил за свои наследници по закон съпругата си Л.
и низходящите си К. и Н., които съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН
наследяват по равно (по 1/3) притежавана от него 1/2 ид.ч.
от процесния недв. имот и
се легитимират като собственици по наследство по закон съответно на 4/6 ид.ч. за Л. и по 1/6 ид.ч. за К.
и за Н..
На 17.08.2007 г. ищецът К.С. е продал на майка си Л. своята 1/6 ид.ч. от процесния недв. имот, придобита по наследство от неговия баща И.С., като
съсобственици на имота са станали Л.С. с 5/6 ид.ч. и Н.С.
с 1/6 ид.ч.
Л.С. е починала на ***.
и е оставила за свои наследници по закон низходящите си К. и Н., които
наследяват съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН при равни права (по 1/2) нейните 5/6 ид.ч. от процесния недв. имот, т.е. К. се легитимира като собственик по
наследство по закон на 5/12 ид.ч., а Н. - на общо
7/12 ид.ч. (1/6 + 5/12) от процесния
имот.
Според чл. 48, ал. 1 и ал. 2, пр. 1 от ЗН, наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие от откриването на наследството. Чл. 49 от ЗН гласи, че
приемането може да стане
с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито
наследството, и в този случай приемането се вписва в особена за това книга, а
приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага
неговото намерение да приеме наследството.
Съгласно чл. 52 и чл. 53 от ЗН, отказът от наследство
става по реда, указан в чл. 49, ал. 1 от ЗН и се вписва по същия ред, като
частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници.
В случая ищецът К.С. въпреки, че е
направил отказ от наследството на майка си Л.С.С.,
вписан с Определение № 18269/***по ч.гр.д.№ 4820/2012 г., РС - *, IV гр.с., в особената книга на съда, от кредитираните
гласни доказателства безпротиворечиво се установява,
че веднага след смъртта ѝ на *** ищецът е предприел редица фактически
действия, които несъмнено предполагат приемане на наследството, оставено от нея
– отстраняване на теч и подмяна на спуканите тръби; плащане на консумативните
разноски за жилището и връщане на заеми, взети от нея - „тавана в кухнята беше се пропукал и му правиха ремонт, направиха
замазка на стените на коридора, боядисаха входната врата на жилището, смени се
част от паркета, който се беше надул от теча. В банята се сменяха плочките.
Всички тези ремонти ги поемаше К., той плащаше на майсторите“ (свид. К.); „След като
почина Л. К. искаше от мен пари на заем, за да направи ремонти в жилището. Аз
му дадох и след известно време той ми ги върна. …Апартаментът по принцип се
нуждаеше от цялостен ремонт, но К. правеше частични ремонти. Имаше спукани
тръби, всичко беше наводнено, паркетът от единия край беше изгнил, а от другата
страна направо потъваше. К. не разполагаше с пари за цялостен ремонт, затова
правеше частични ремонти.“ (свид. Д. – С.).
Извършените от ищеца действия след смъртта на майка му Л. му за отстраняване
на теч и ремонтиране на процесното жилище се
установяват и от представените писмени доказателства – 6 бр. фактури, в т.ч. фактура
№ **********/***и фактура № **********/07.06.2011 г., всички издадени на името
на ищеца К.С. от „Д.К.Т.“ ЕООД, чието
оспорване от ответниците съдът намира за недоказано,
предвид неоспорените показания на свидетеля Н. А., според който „ремонтите по тези фактури съм извършил лично
аз в жилището на К.С.,***. Тъй като нямам собствена фирма, фактурите се
издаваха на „Д.К.Т.“ ЕООД. Фактурите ми бяха подготвени предварително, аз ги
вземах от фирмата и ги предадох на К.. Той ми плати в брой тези фактури, а аз
ги отчетох във фирмата.“
Ето защо, съдът намира, че от събраните писмени и гласни доказателства се
установява, че въпреки направения на ***изричен отказ от наследство по чл. 52
от ЗН, ищецът преди това фактически е приел наследството на своята майка Л.С. С. , открито на ***, поради което отказът е недействителен
и не поражда правно действие, а ищецът се легитимира като неин наследник по
закон на основание чл. 49, ал. 2, пр. 1 от ЗН и като собственик по наследство на 5/12 ид.ч. от процесния недв. имот, съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН, което
обстоятелство изключва правото на собственост на ответника Н.С. – длъжник в
изпълнителното производство, върху 5/12 ид.ч. от процесния недв. имот, обект на
публичната продан.
Ищецът твърди евентуално, че
е собственик на този имот на
основание направени в негова полза саморъчни завещания от
неговите родители И. и Л. С.,
автентичността на които е
оспорена
от ответниците. Според чл. 25, ал. 1 от ЗН, саморъчното завещание трябва
да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на
датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да
бъде поставен след завещателните разпореждания. Във връзка с оспорването
на тези саморъчни завещания, които са частни диспозитивни документи, са изслушани и приети няколко съдебно-почеркови експертизи.
Съдът не възприема заключението на единичната експертиза № 820/05.12.2017 г., извършена от вещото лице С.А.С., тъй като тя
е оспорена от ответниците, а с приетите 2 тройни и 1 петорна експертизи оспорването е доказано.
От възприетите от съда заключения на тройната съдебно-почеркова
експертиза № 127/18.02.2018 г., от изготвената нова тройна експертиза от вещи лица от *** при *** – * и от петорната съдебно-почеркова експертиза, изготвена на 10.06.2019
г. от вещи лица при СГС, се установява, че ръкописният текст в Саморъчно завещание от *** със завещател И. К. С. и
ръкописният текст, представен с единствения сравнителен образец - „Получил: И. К. С.“ в писмо изх.№
285/18.01.1977 г. от „Т.“, *** – *, са изписани от едно и също лице, но не е
възможно да се отговори дали едно и също лице е изпълнило подписа в Саморъчно
завещание от *** със завещател И. К. С. и подписа, представен като сравнителен
образец, разположен под текста: „Получил:
И. К. С.“ в писмо изх.№ 285/18.01.1977 г. от „Т.“, ***– *, доколкото
единственият сравнителен материал, представен от ищеца, е частен документ,
чиято достоверност не може да бъде потвърдена, въпреки усилията на вещите лица и
извършените от тях проверки в различни институции за откриване и на друг
сравнителен материал.
Ръкописният текст и подписът в Саморъчно завещание от ***със завещател Л.С.С. не са изпълнени от същата.
При така събрания доказателствен материал съдът намира, че Саморъчно
завещание от ***със завещател Л.С.С. и Саморъчно
завещание от *** със завещател И. К. С., обявени по реда на чл. 27, ал. 3 от ЗН
с протоколи от ***от н. С.П., рег.№ ***на НК, са
неистински и неавтентични документи, които на основание чл. 42, б. „б“ от ЗН са
нищожни, поради неспазване на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН, поради което
те не пораждат правно действие и не легитимират ищеца К.С. нито като наследник
по завещание, нито като заветник на своите родители И.
и Л. С. по смисъла на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ЗН, доколкото няма данни дали в
наследствата им към съответните дати на откриването им е имало и друго
имущество, освен процесния недв.
имот. Тъй като двете саморъчни завещания са нищожни на основание чл. 42, б.
„б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН, съдът не коментира
твърдението на ищеца за приложение на разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗН.
Ето защо, съдът
намира, че с представените Саморъчно завещание от *** със завещател И. К. С. и Саморъчно
завещание от ***със завещател Л.С.С. ищецът К.И.С. не
се легитимира като наследник/заветник по смисъла на
чл. 16 от ЗН на своите родители, поради което тези твърдения са недоказани и
неоснователни.
На основание чл. 194,
ал. 2 от ГПК двете оспорени завещания като неистински документи следва да се
изключат от доказателствата по делото и да се изпратят на РП – *.
При условията на евентуалност
ищецът твърди, че е станал собственик на 1/6 ид.ч. от
процесния недв. имот, която
ответникът Н.С. е придобил по наследство от техния баща И. К. С., на основание
изтекла в негова полза придобивна давност, считано от
*** до ***, когато ответникът Н.С. е назначен от ЧСИ за ***на имота.
Съгласно чл. 77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона, като чл. 79 от ЗС предвижда, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 г., а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 г. Според чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, т.е. то се състои от два елемента: corpus - владелецът да държи вещта своя, и animus - намерение да я свои, а оборимата презумпция на чл. 69 от ЗС предвижда, че
владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Според константната съдебна практика обаче, в който
смисъл е и ТР № 1/06.08.2012
г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, оборимата презумпция
на чл. 69 от ЗС не намира приложение при съсобственост,
възникнала от юридическия факт на наследяването, защото когато едно лице установи фактическа
власт върху вещ на основание наследяване, то има качеството на държател на
идеалните части на останалите сънаследници,
независимо дали последните знаят за настъпилото правоприемство
и за придобитите от тях права. Това е така, тъй като при наследяване владението
върху вещта, което е имал наследодателя, се придобива по право от всички негови
наследници, а не само от този, който е останал и ползва наследствения имот.
Като съсобственик, според чл. 31, ал. 1 ЗС
той има право да ползва сам цялата вещ, доколкото това не пречи на останалите
съсобственици също да ползват имота съобразно правата си. Затова само въз
основа на факта, че съсобственият имот продължително
време се е ползвал само от един от сънаследниците, не
може да се съди за това дали той е преобърнал държанието на чуждите идеални
части във владение за себе си или упражнява предоставеното му от закона право
да си служи с цялата вещ.
Затова за придобиването
по давност на идеалните части на друг сънаследник
е необходимо държателят да демонстрира спрямо същия сънаследник по несъмнен
начин превръщането на държането във владение.
В случая обстоятелството, че след смъртта на родителите си
И. и Л. С. ищецът К.С. е отстранил със свои средства авария в наследственото
жилище и е направил частични ремонти на жилището е недостатъчно да обоснове
извод за трансформиране на упражняваното от ищеца държане на идеалните части на
неговия брат Н.С., оставени от техния баща И.С., във владение с намерение за
придобиването им по давност, тъй като за това е релевантен фактът на
завладяването им и демонстрирането му именно пред другия сънаследник – ответника Н.С..
По делото не са
ангажирани никакви доказателства през 10-годишния период по чл. 79, ал. 1 от ЗС
(*** – ***), както и през следващия период от *** до ***
ищецът, като държател, да е демонстрирал по
несъмнен начин превръщането на държането на 1/6 ид.ч.
от процесния недв. имот,
която ответникът Н.С. е придобил по наследство от техния баща И. К. С., във владение. Освен това, от
събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи при условията
на пълно и главно доказване ищецът да е демонстрирал пред брат си Н. по
несъмнен начин превръщането на държането на ид.ч. на
последния, придобити по наследство от техния баща И., във владение от страна на
ищеца и след смъртта на тяхната майка Л. до ***, когато ответникът Н.С.
е назначен от ЧСИ за *** на имота.
Напротив, по делото са представени 4
бр. договори за наем на процесния недв.
имот през периода от ***до ***г. (л. 744 – 754), сключени от ответника Н.С., в
качеството му на наемодател, със свидетелката Р.К.и нейната дъщеря Е.П.К., в
качеството им на наематели, с които сделки този ответник е демонстрирал
убеждението си, че е собственик на процесния недв. имот, след като брат му К. се е разпоредил с
наследствените си ид.ч., придобити от техния баща, и
се е отказал от наследството на майка си, както и правото му на ползване на
същия недв. имот, а твърденията на свидетелката Р. К.,
че договорите за наем са само привидни, са недоказани и неоснователни.
Ето защо
съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установява при условията на пълно и главно доказване твърдението на ищеца, че е станал
собственик на 1/6 ид.ч. процесния
недв. имот, която ответникът Н.С. е придобил по
наследство от техния баща И. К. С., на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност, считано от *** до ***, поради което
твърдението е недоказано и неоснователно.
Тъй като от страна на ответниците
по делото не са ангажирани други доказателства, освен коментираните 4 договора
за наем и нот. акт от 17.08.2007 г., съдът намира, че ответниците не
са доказали при условията на пълно и главно доказване, че ответникът Н.С. е бил
единствен собственик на процесния недв.
имот, срещу който е насочено изпълнението по приложените изп.
дела №№ 155/2016 г. и 156/2016 г. на ЧСИ П.Н., рег.№ ***на КЧСИ.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че предявеният отрицателен установителен иск по чл.
440, ал. 1 от ГПК е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН до размер 5/12 ид.ч.
от процесния недв. имот,
обект на публичната продан по посочените изп. дела,
тъй като тази ид.ч. е придобита от ищеца К.С. на
основание наследство по закон от неговата майка Л.С. С.,
открито на ***, на основание чл. 49, ал. 1, пр. 1 и чл. 5, ал. 1 от ЗН, което
обстоятелство изключва правото на собственост на ответника Н.С. – длъжник в
изпълнителното производство, върху 5/12 ид.ч. от недв. имот, срещу който е насочено изпълнението.
В останалата си част – за размера от
7/12 ид.ч. от процесния недв. имот, искът по чл. 440, ал. 1 от ГПК се явява
недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли.
Предявеният от К.И.С. срещу ответника М.М.В. ревандикационен иск за
собственост по чл. 108 от ЗС на процесния недв. имот е процесуално ДОПУСТИМ, а разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
С иска по чл. 108 от ЗС се защитава
правото на невладеещия собственик да получи фактическа власт върху своята вещ
от владеещия несобственик. Правен интерес от предявяване на ревандикационния
иск е налице, когато вещта съществува към момента на предявяване на иска и
собственикът на вещта няма фактическа власт над нея, в т.ч. да не я владее чрез
другиго.
В конкретния казус, няма спор, че процесният недв. имот съществува
така, както е описан в исковата молба, в приложените нот.
актове и в схемата на СГКК – *, както и че от 28.02.2017 г.,
т.е. и към датата на
предявяване на иска по чл. 108 от ЗС – 15.03.2017 г., имотът се владее от
ответника М.М.В., ЕГН **********, който е
обявен за купувач при проведената публична продан и на когото имотът е възложен
с влязло в сила на 27.02.2017 г. Постановление за възлагане на ЧСИ П.Н., рег.№ ***
на КЧСИ, вписано в СВ – * с вх.рег.№ 6078/10.03.2017 г., което се установява от приложените изп.д.№ 20169110400155 и изп.д.№ 20169110400156, образувани за принудително събиране
на паричните задължения на длъжника Н.И.С., ЕГН **********, към взискателя В.А.Т., ЕГН **********.
За да се уважи предявеният ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС ищецът следва да
установи и че е собственик на процесния недвижим имот
на посочените от него правни основания. В случая като придобивен
способ се твърдят няколко евентуални основания - наследство от
родителите на ищеца - И. и Л. С. по закон и по завещание, както и изтекла в
негова полза 10-годишна придобивна давност. Подробни
съображения относно тези твърдения съдът е изложил във връзка с предявения отрицателен
установителен иск по чл. 440, ал. 1 от ГПК, като е
установено, че ответникът Н.С. – длъжник по изп.
производство, не е собственик на 5/12 ид.ч. от процесния недв. имот – обект на
публичната продан, тъй като те са придобити от ищеца К.С. по наследство по
закон от неговата майка Л.С.С., поч.
на ***, на основание чл. 49, ал. 2, пр. 1 от ЗН.
По делото няма доказателства ищецът да е собственик на останалите 7/12 ид.ч. от същия недв. имот, поради
което той не се легитимира като собственик на тези идеални части на посочените
от него правни основания, поради което претенцията в тази част е изцяло
недоказана и неоснователна.
Съгласно чл. 496, ал. 2 от ГПК, от деня на влизане в сила на
постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът
е имал върху имота, а правата, които трети лица са придобили върху същия имот,
не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се
противопоставят на взискателите.
Според императивната
разпоредба на чл. 453, т. 2 от ГПК, на взискателите и
на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по
искови молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната,
а според чл. 114, б. „в“, вр. чл. 112, буква "з" от ЗС,
задължително се вписват исковите молби за
постановяване на влезли в законна сила съдебни решения, които заместват
актовете по буква по чл. 112, б."а" от ЗС - всички актове, с които се
прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или
прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се
признават такива права, като на молбите по предходните букви не се дава ход в
съдилищата, докато не бъдат вписани.
В случая, върху процесния недв.
имот са вписани общо 3 възбрани през 2016 г. и същият е изнесен на публична
продан от ЧСИ П.Н., рег.№ *** на КЧСИ, а исковата молба по чл. 440, ал. 1 от ГПК от 08.02.2017 г., уточняващите молби и молбата по чл. 228, ал. 3 от ГПК от
15.03.2017 г., с която е предявен ревандикационния
иск по чл. 108 от ЗС, са вписани с вх.рег.№ 9281/05.04.2017 г. с Акт №
197, том 4 на СВ – *, т.е. след наложените от ЧСИ възбрани през 2016 г., поради
което според чл. 453, т. 2 от ГПК решението на съда във връзка със
собствеността на недв. имот не може да се
противопостави на взискателя по изпълнението –
ответника В.Т.. Тъй като правата, които ищецът, като трето на изпълнението
лице, е придобил върху процесния недв.
имот на основание наследяване по закон, не могат според чл. 453, т. 2 от ГПК да
се противопоставят на взискателя В.Т., то те не могат
да се противопоставят и на купувача, на който е възложен имота от ЧСИ при
публичната продан – ответника М.В., съгласно чл. 496, ал. 2 от ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният ревандикационен
иск по чл. 108 от ЗС срещу купувача, на когото е възложен процесния
недв. имот при публичната му продан от ЧСИ, е
недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците Н.С.
и В.Т. следва да заплатят общо на ищеца направените от него съдебни разноски за
ДТ и депозит за 3 експертизи, съразмерно с уважената част от иска по чл. 440 от ГПК, или 2 170 лв.
Ищецът следва да заплати на тримата ответници на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК направените от тях разноски по съдебното производство, както
следва: на Н.С. (л. 75 и 1321) – 1 867 лв. внесено адв.
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска по чл. 440 от ГПК; на В.Т.
– 350 лв. – депозит за тройна СГЕ, съразмерно с отхвърлената част от иска по
чл. 440 от ГПК, както и на М.В. – 5 000 лв. внесено адв.
възнаграждение (л. 132) по иска по чл. 108 от ЗС.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗКЛЮЧВА от ДОКАЗАТЕЛСТВАТА по делото
на основание чл. 194, ал. 2, пр. 2 от ГПК представените от К.И.С., ЕГН **********, в негова полза Саморъчно завещание от ***от името на Л.С.С.
и Саморъчно завещание от *** от името на И. К. С., обявени по реда
на чл. 27,
ал. 3 от
ЗН с протоколи от ***от н. С.П., рег.№ ***на НК, и ИЗПРАЩА същите на РП - Пловдив, съгласно чл. 194, ал. 2, пр. 2 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 440, ал. 1 от ГПК по отношение на К.И.С.,
ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, на Н.И.С., ЕГН **********,***, със съд.
адрес:***, чрез адв. А.А., и
на В.А.Т., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, ***, че Н.И.С., ЕГН **********,
НЕ Е СОБСТВЕНИК на 5/12 ид.ч.
(пет дванадесети идеални части) от следния недвижим имот:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.514.803.1.2 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с предназначение –
жилище, апартамент, брой нива – 1, с площ от 112,20 кв.м, заедно с прилежащото
избено помещение № ** в приземния етаж, с площ от 4,14 кв.м, при съседи на
избата: коридор, А. Г.,*** и Т.А., ведно с таванско помещение № * с площ от
13,02 кв.м, при съседи на тавана: Ж.И.М., дворно място, Д.Г.Л.и коридор, заедно
с прилежащите 2,542 % ид.ч. от общите части на
сградата с идентификатор 56784.514.803.1, построена в ПИ 56784.514.803, заедно
и с 2/3 ид.ч. от правото на строеж върху дворното
място, при граници на обекта: на същия етаж – 56784.514.803.1.1; под обекта –
56784.514.803.1.13, 56784.514.803.1.14, 56784.514.803.1.15 и
56784.514.803.1.16; над обекта - 56784.514.803.1.3 и 56784.514.803.1.4, с адрес
на имота: гр. *, бул. ***, който недв. имот по
документ за собственост представлява: апартамент № * на първия етаж от
сградата, находяща се в гр. *, бул. *** (сега бул. ***),
състоящ се от четири стаи, столова, готварна, баня,
пералня, клозет, коридор, две антрета, една остъклена тераса, една неостъклена
тераса и една лоджия, със застроена площ от 112,20
кв.м без стълбището, ведно с избено помещение № ** в приземния етаж с площ от
4,14 кв.м, заедно с таванско помещение № * с площ от 13,02 кв.м, ведно с 2,542
% ид.ч. от общите части на сградата и с 2/3 ид.ч. от правото на строеж върху държавно дворно място,
съставляващо парцел в кв. 437-нов „З.б.“ по плана на гр. *, при граници на
парцела: ул. ***, бул. *** и обществен парк, целият от 6 032 кв.м,
тъй като тези 5/12 ид.ч. са придобити от К.И.С.,
ЕГН **********, по наследство по закон от неговата майка Л.С.С., ЕГН **********, починала на ***., на основание чл. 49,
ал. 2, пр. 1 от ЗН, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК в останалата
част – за 7/12 ид.ч.
(седем дванадесети идеални части) като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 496, ал. 2, вр. чл.
453, т. 2 от ГПК предявеният от К.И.С., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***,
***, срещу М.М.В., ЕГН **********,***, със съд.
адрес:***, чрез адв. Л.К., ревандикационен
иск по чл. 108 от ЗС за собственост, придобита на основание наследство по
закон, по завещание и по давност, на следния недвижим имот:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.514.803.1.2 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с предназначение –
жилище, апартамент, брой нива – 1, с площ от 112,20 кв.м, заедно с прилежащото
избено помещение № ** в приземния етаж, с площ от 4,14 кв.м, при съседи на
избата: коридор, А. Г.,*** и Т.А., ведно с таванско помещение № * с площ от
13,02 кв.м, при съседи на тавана: Ж.И.М., дворно място, Д.Г.Л.и коридор, заедно
с прилежащите 2,542 % ид.ч. от общите части на
сградата с идентификатор 56784.514.803.1, построена в ПИ 56784.514.803, заедно
и с 2/3 ид.ч. от правото на строеж върху дворното
място, при граници на обекта: на същия етаж – 56784.514.803.1.1; под обекта –
56784.514.803.1.13, 56784.514.803.1.14, 56784.514.803.1.15 и
56784.514.803.1.16; над обекта - 56784.514.803.1.3 и 56784.514.803.1.4, с адрес
на имота: гр. *, бул. *** който недв. имот по
документ за собственост представлява: апартамент № * на първия етаж от
сградата, находяща се в гр. *, бул. *** (сега бул. ***), състоящ се от четири стаи,
столова, готварна, баня, пералня, клозет, коридор,
две антрета, една остъклена тераса, една неостъклена тераса и една лоджия, със застроена площ от 112,20 кв.м без стълбището,
ведно с избено помещение № 11 в приземния етаж с площ от 4,14 кв.м, заедно с
таванско помещение № * с площ от 13,02 кв.м, ведно с 2,542 % ид.ч. от общите части на сградата и с 2/3 ид.ч. от правото на строеж върху държавно дворно място,
съставляващо парцел в кв. 437-нов „З.б.“ по плана на гр. *, при граници на
парцела: ул. ***, бул. *** и обществен парк, целият от 6 032 кв.м, като
НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.И.С., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. А.А., и В.А.Т., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:*** , ***, да заплатят на К.И.С., ЕГН **********,***, със съд.
адрес:***, ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК общо сумата 2 170 лв.
(две хиляди сто и седемдесет лв.) – ДТ и разноски за експертизи, съразмерно с
уважената част от иска по чл. 440 от ГПК.
ОСЪЖДА К.И.С., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, ***, да заплати на Н.И.С.,
ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. А.А., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1 867 лв.
(хиляда осемстотин шестдесет и седем лв.) - внесено адв.
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска по чл. 440 от ГПК.
ОСЪЖДА К.И.С., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, ***, да заплати на В.А.Т.,
ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата 350 лв. (триста и петдесет лв.) – депозит за тройна СГЕ, съразмерно с
отхвърлената част от иска по чл. 440 от ГПК.
ОСЪЖДА К.И.С., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, ***, да заплати на М.М.В., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. Л.К., на основание сумата 5 000 лв. (пет хиляди
лв.) - внесено адв. възнаграждение по иска по чл. 108
от ЗС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/