Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 9 – ти състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 4681
по описа за 2018, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 421 ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди в ИМ, че е правоприемник по завещание на Р.И.П., която е
била титуляр на спестовен влог в „Б. ДСК“ АД с наличност в размер на 101 106,71
лева. На 04.10.2016 г. легитимирайки се със завещанието е пожелал изтеглянето в
своя полза на цялата сума, но Б.та позволила изтеглянето на 50 516,34 лева. За
изплащането на остатъка от сумата ищецът връчил на 13.03.2018 г. чрез нотариус
покана на банковата институция, но до завеждане на делото, искането не било
удовлетворено. Претендира от ответника изплащането на 50 590, 37 лв., ведно със
законна лихва от 04.10.2016 г. до окончателното плащане на дължимата сума.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК
ответникът „Б. ДСК“ АД оспорва исковете по основание и размер. Поддържа,
че пред нея е представено саморъчно завещание, чийто автор -Р.П. (починала на 07.07.2016 г.)
е завещала на съпруга си Д.П.(починал на 08.01.2001 г.) и племенника си
(настоящия ищец) цялото си движимо и недвижимо имущество. Сочи, че с оглед разпоредбата
на чл. 30, ал. 2 ЗС между двамата наследодатели има съсобственост при равни
части. Съобразно представените пред нея удостоверения за наследници, ответника
счита, че претендираната в настоящото производство остатъчна сума от влога на наследодателката
следва да се изплати на наследниците на починалия й по-рано съпруг. Претендира
разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в съвкупност,
приема за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните,
че към момента на смъртта си завещателката Р.И.П. е притежавалa спестовен влог в „Б. ДСК“ АД, както и че
наличността по същия е общо в размер на 101 106,71 лева.
Не се спори между страните, че титуляра Р.И.П.
е починала на 07.07.2016 г. От удостоверение за наследници изх.
№ РОБ- 16УГ01- 5065 от 14.09.2016 г. се установява, че тя умира като вдовица,
без деца и няма преки наследници, липсват данни за братя и сестри.
Саморъчното завещание от
12.07.1994 г. на Р.И.П., е обявено с Протокол за обявяване на саморъчно
завещание от 26.07.2016 г. и вписано в АП на 08.08.2016 г. Видно от същото
наследодателят завещава на съпруга си Д.Л.П.с ЕГН ********** и на племенника си
С.Т.С. с ЕГН ********** цялото си „недвижимо и движимо имущество както и пари,
влогове и ценности“. Смъртта на нейния съпруг Д.П.е настъпила по- рано на 08.01.2001 г. Съгласно
представеното по делото Саморъчно завещание от 10.07.1994 г. на Д.Л.П., обявено
с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 27.02.2001 г. и вписано в АВ
на 05.05.2001 г., наследодателят завещава на съпругата си Р.И.П. и на
племенника си С.Т.С. цялото си „недвижимо и движимо имущество както и пари,
влогове и ценности“.
Безпорно е, че двамата
съпрузи нямат преки наследници и взаимно си направили завещания, в които взаимно
включили и ищеца. Р.И.П., като преживялата съпруга е и единствен роднина с
право по закон на запазена част. Предвид това цялото оставено от завещателя Д.Л.П.,
а след това и от завещателя Р.И.П. наследство, по силата на двете техни
завещания, остава в патримониума на ищеца. След като наследодателкато Р.И.П. не
е оставила нито низходящи, нито възходящи, няма носител на правото на запазена част съгласно
нормата на чл. 28 ЗН.
Ищецът е удостоверил пред ответника качеството си на наследник преди
завеждане на делото. Истинността на представените като доказателства акт за
смърт, два броя завещателни разпореждания и удостоверение за наследници не е оспорена от ответника и тези
доказателства имат характера на официални свидетелстващи документи. От тях безспорно се установява, че ищеца се
явява наследник по завещание на сумата от 101 106,71 лева, след като наличността
по процесния влог към момента на смъртта е в тази размер. Б.та е била длъжна да
заплати на ищеца след смъртта на титуляра цялата посочена сума, а не само половината, поради което тя е
останала задължена за сумата 50 590, 37
лв. към ищеца-кредитор.
Поради
изложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да се уважи. Основателен се явява и
акцесорно предявения иск за заплащане на законната лихва върху исковата сума, считано
от 04.10.2016 г. до окончателното й изплащане.
В тежест на ответника следва да
се възложат направените от ищеца разноски – 4 073,62 лв. (ДТ - 2 023.62 лв. и адвокатски хонорар - 2 050 лв.) съгласно приложения
списък за разноските.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Б. ДСК“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Т.С. ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. А.Ч. сумата 50 590,
37 лв., представляваща сумата по спестовен влог на наследодателя му Р.И.П.,
ведно със законната лихва върху
сумата от 04.10.2016 г. до окончателното й
изплащане, като УВАЖАВА изцяло предявения иск. и сумата 4 073.62 лева, направените разноски по делото.
ОСЪЖДА
„Б. ДСК“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Т.С. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. А.Ч. сумата
4 073.62 лева, представляваща
направените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
СЪДИЯ: