Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……….,
04.01.2019 година, град
София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на осми ноември през 2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана
Ружина,
след
като разгледа докладваното от съдия Ангелова,
гражданско дело № 6852 по описа на съда за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
С Решение № ІІІ-86-331 от 14.12.2015 г., постановено
по гражданско дело № 41303 по описа за 2014 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО,
86 състав, бил прекратен брака, сключен на 20.01.2007 г. между Д.Г.М. и Д.Т.М.,
като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на мъжът и жената; упражняването
на родителските права по отношение на роденото от брака детеК., родено на ***
г. било предоставено на бащата Д.Г.М., който да се грижи за неговото отглеждане
и възпитание, с право на майката Д.Т.М. да вижда и взема детето всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя,
с преспиване, както тридесет дни през лятото и десет дни през зимата по време,
което не съвпада с годишния отпуск на бащата; осъдил Д.М. да заплаща на дететоК.
, чрез неговия баща и законен представител Д.М., месечна издръжка в размер на
100 лева, начиная от 28.07.2014 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска; постановил за в бъдеще жената да носи брачното си
фамилно име М.; осъдил всеки от съпрузите да заплати по сметка на СРС държавна
такса в размер на 25 лева, а Д.М. и държавна такса върху определената в полза
на детето издръжка в размер на 144 лева.
Недоволна от така постановеното решение останала Д.Т.М.,
ответник в първоинстанционното, която обжалва същото в частите му относно
вината си за разстройството на брака и предоставянето на родителските права по
отношение на дететоК. на бащата. Излага и подробно мотивира оплаквания за неправилност
и незаконосъобразност на съдебния акт в тези му части, поради необоснованост и
постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваните части, като постанови, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има само мъжът, като й предостави упражняването на
родителските права над дететоК. с произтичащите от това последици. Претендира
сторените деловодни разноски
В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по
делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване.
В срока по чл. 263 от ГПК насрещната страна Д.Г.М. не
е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание, въззиваемият лично и чрез
пълномощника си, оспорва въззивната жалба като неоснователна във всичките й
части и пледира за нейното отхвърляне. Претендира сторените по водене на делото
разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от
обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбата,
въззивният съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е влязло в
сила като необжалвано в частите му относно прекратяването на брака между
страните като дълбоко и непоправимо разстроен и фамилното име на жената след
развода.
За да се
произнесе, въззивният съд взе предвид следното :
Производството пред Първоинстанционният съд било
образувано по искове с правно основание чл. 49, ал. 1 във връзка с ал. 3 от СК,
съединени с искове по чл. 322, ал. 2, изречение ІІ от ГПК.
Ищецът Д.Г.М.
твърдял, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като
ответницата се дезинтересирала от семейството си, поради което страните се
отчуждили и ищецът се принудил да напусне семейното жилище. Молел бракът да се
прекрати като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата, като му
се предоставят за упражняване родителските права по отношение на роденото от
брака детеК., а ответницата се осъди за издръжката му в размер на 100 лева
месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба, както и да му се
присъдят сторените деловодни разноски.
Ответницата оспорвала обстоятелствата по исковата
молба, предявила насрещен иск, твърдейки, че разстройството на брака им
настъпило поради поведението на ищеца, който се дезинтересирал от семейството и
напуснал семейното им жилище. Молела съда да постанови решение, с което да
прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ищеца по първоначалния иск, като й
предостави упражняването на родителските права по отношение на дететоК., при
издръжка от бащата в размер на 200 лева месечно. Претендирала разноски.
За да постанови обжалваният съдебен акт,
Първоинстанционният Софийски районен съд, приел за установена следната
фактическа обстановка :
Бракът между страните бил сключен на 20.01.2007 г.,
като същите били родители на дететоК., родено на *** г.
От всички доказателства по делото, включително и
показанията на разпитаните по делото свидетели М. и И. се установявало, че
страните се разделили скоро след сключването на брака (2007-2008 г.) и не са
правили опити за помирение. След раздялата детето останало при майката и тя се
грижила за него в продължение на четири години, след което заминала за чужбина
и грижите за детето били поети от бащата, който се грижел за него и
понастоящем.
При тази фактическа установеност, Първоинстанционният
съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложения закон, по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивния съд в споделя в
общи линии установената в първоинстанционното производство фактическа
обстановка, касаеща предмета на въззивна проверка по делото, не счита за нужно
да я преповтаря и препраща към нея.
Въззивният съд, след като
прецени по реда на чл. 172 от ГПК показанията на разпитаните в
първоинстанционното производство свидетели М. и И., кредитира същите в частите
им, депозирани в резултат на личните впечатления на същите за изнесените пред
съда факти. Независимо от това, съдът не кредитира показанията на свидетелката И.,
в частта им, че раздялата на страните е настъпила през месец юли 2008 г.,
доколкото в тази си част същите не кореспондират на наведените от самите страни
твърдения, че раздялата им е настъпила през месец август 2007 г., както и на
показанията на свидетеля М. досежно същия факт.
Във въззивното производство
също са събрани гласни доказателства с допуснатата съдебно психологична
експертиза, чието заключение не се оспорва от страните, а съдът приема като
дадено обективно, компетентно и безпристрастно и кредитира в цялост. Съобразно
същото, детето е привързано и към двамата си родители, като привързаността му
към бащата е стабилна, а към майката – разколебана, поради особености в
поведението, както и поради отчуждаващо поведение от бащата. То е в привидно
спокойно емоционално състояние, но в себе си се чувства тъжно, в ситуация без
изход. При него съществува конфликт на лоялност, който го ангажира в значителна
степен.К. смята, че е предал баща си, отивайки при майка си, която (през 2015
г.) го е отвела в Кюстендил и изпитва чувство за вина от това. Стреми се да
бъде лоялен към баща си и заради последователната грижа, която той полага за
него, и сигурността, която му дава. Вещото лице сочи, че бащата притежава
компетентност да се грижи за детето, осигурявайки му стабилна среда за живот и
развитие. Допуска пропуск единствено по отношение на емоционалното състояние на
детето, като подценява потребността му от близка емоционална връзка и
осъществяване на контакти с неговата майка. По отношение на майката, вещото
лице сочи, че тя проявява непоследователност в грижата за детето, обърква го с
поведението си и с начина си на мислене, който то не може да разбере. Тя не
може да се прецени като надеждна по отношение условията на живот, които може да
осигури на детето. В същото време го обича силно и би могла да му даде чувство
на емоционална удовлетвореност, от което детето се нуждае. По отношение на
наличието на синдром на родителско отношение, вещото лице е категорично, че е
налице разколебаване на привързаността на детето към майка му, но дълбоко в себе
си то я обича и се нуждае да получава положителни послания от нея. Детето
възприема негативното отношение на бащата към майката и му е известен неговият
страх тя да не го отведе отново, поради което ограничава контактите им. На
практика, според вещото лице, това е отчуждаващо поведение на бащата, което
поражда у детето психологически конфликт и не допринася за емоционалното му
благополучие. Независимо от непоследователността на поведението на майката и
особеностите на нейното мислене, детето се нуждае от контакти с нея и такива на
настоящия етап могат да бъдат осъществени с помощта и подкрепата на социалните
служби, след което да преминат в самостоятелни. Според вещото лице, детето е на
възраст, която позволява да бъде запознат с проблема, произтичащ от
здравословното състояние на майката, като това да му даде яснота за поведението
й спрямо него, тъй като дълбоко в себе сиК. знае, че тя го обича. На
допълнително поставените въпроси, вещото лице сочи, че бащата притежава
по-добър родителски капацитет за непосредствено упражняване на родителските
права спрямо дететоК. в сравнение с майката. Психологическите му качества,
макар да подлежат на коментар, не нарушават базисната му родителска годност.
При майката са налице особености по посока на емоционална и поведенческа
лабилност, но от друга страна, тя била интелигентна и креативна, което не било
без значение за формирането на по-широк светоглед у детето. Самото дете желаело
да живее при своя баща, където получавало добра непосредствена грижа и се чувствало
защитено и сигурно. Вещото лице счита, че от психологическа гледна точка е
целесъобразно детето да остане да живее при своя баща, макар че в емоционален
план вероятно би се чувствало по-добре при своята майка, която възприемало като
„мила, добра и обичлива“. Вещото лице е категорично, че на този етап от
развитието на детето не е подходящо да бъде преместено да живее в друга стана,
предвид спецификата на семейната му ситуация, катоК. бил приет в елитно
училище, което предполага промяна в живота му, за адаптирането към която бащата
притежава необходимия капацитет.
При разпита си в съдебно
заседание на 08.11.2018 г., вещото лице поддържа представеното писмено
заключение, като сочи, че емоционалната и поведенческа лабилност на майката не
могат да бъдат изведени единствено от ситуацията на създадените пречки за
контактите й с детето, респективно на отрицателното отношение на бащата към
тези контакти. Уточнява, че при нея е диагностицирано заболяване, което оказва
влияние върху поведението и усложнява усещането и възприятията на детето за
самата нея, тъй катоК. не разбира какво се случва с майка му.
В съдебно заседание на 15.06.2017
г., в присъствие на социален работник от ДСП „Слатина“, при закрити врати, в
отсъствие на страните, техните пълномощници и след отстраняване на публиката от
съдебната зала, съдът изслуша дететоК.. Малолетният към този моментК. заявява,
че е на 13 г. и е ученик в шести клас. Предстои му кандидатстване след седми
клас, като все още обмисля къде да продължи обучението си, като се колебае
между Втора английска гимназия или „Джон Атанасов“. Живеел с баща си, двамата
живеели сами, като с него се чувствал добре и добре се разбирали. От баща си
получавал помощ по математика, помежду им нямало спорове и напрежение, баща му
добре се грижел за него, разбирал го, затова и малолетният му споделял за
приятелите си, за училище и за това, което го вълнувало. Не поддържал контакти
с майка си, тъй като тя му пишела странни съобщения на телефона, дълги и
безсмислени, неразбираеми. За последен път видял майка си пред залата преди
своето изслушване от съда. Тя обаче му казала, че нямала адвокат и си тръгнала,
питала го как е, как е приключил предишната учебна година, но не и за бъдещето
му. Говорила му само за делото и си тръгнала. Разказва, че през миналата година
тя дошла в Пазарджик докато той гостувал на баба си по бащина линия и поискала
да го види. Дошла в 3 часа през нощна и легнала при него, а на следващия ден си
тръгнала. Уведомила ги, че идва в 22 часа вечерта. Заявява категоричното си
желание да продължи да живее при баща си, а да се вижда с майка си за по-кратки
периоди от време. Обяснява желанието си за по-кратки контакти с майката с това,
че тя често плачела и тогава му ставало тъжно за нея, а всеки път, когато се
видели, тя плачела. Не му е известна причината за това. Разказва, че имал брат
от друг брак на майка си, но родителските права по отношение на брат му също
били предоставени на бащата.За брат си знаел от майка си, тя му казала, че го е
виждал и знаел за него. Споделя, че от 2012 г. живеел при баща си, но през 2015
г. майка му го взела и без съгласието на баща му го задържала три месеца в
Кюстендил, като го записала в друго училище. Там той нямал приятели и имал лоши
оценки. И преди това ходил в Кюстендил с майка си при бабаА., с която майка му живеела в едно
жилище. Споделя също, че самият той се стремял да отбягва темата за майка му,
защото го натъжавала, но баща му не му говорел нищо лошо за нея. Споделя също,
че има телефон, но не разполага с телефонен номер, на който да позвъни на майка
си. Обичал я доста, но нямало какво да й каже, дори и да може да й позвъни.
С оглед установяване интересите на дететоК. и
родителската компетентност на страните, по делото са призовани ДСП „Слатина“ и
ДСП Кюстендил.
В социалния си доклад ДСП „Слатина“ заявява становище,
че бащата задоволява базисните потребности на детето, което имало изградена
емоционална връзка с баща си и било привързано към него. За майка си детето
споделило, че не я виждало от шест месеца, като периодично си пишели по
месънджър и другите социални мрежи, но поради честите й пътувания до Лондон
двамата почти не контактували.
Поради липсата на съдействие от страна на
въззивницата, в изготвения социален доклад на ДСП Кюстендил не се съдържа
становище относно родителския капацитет на същата. Сочи се, че в интерес на
детето е да бъде отглеждано в сигурна, стабилна и спокойна семейна среда, като
адекватно бъдат задоволявани неговите материални и емоционални потребности. В
доклада се съдържат данни, че през 2015 г. е работено с дететоК., по повод
писмен сигнал на бащата от 26.02.2015 г. за липсата на контакти с детето, което
не посещава училище, както и за качеството на грижите, полагани за него от
майката и бабата по майчина линия. При проведената социална работа не бил
констатиран риск за детето. След поредно заминаване на майката за Англия през
месец април 2015 г., за което тя не уведомила бащата, а оставила детето на
грижите на своята майка, бащата предприел действия, като взел детето при себе
си. По повод указанията на съда за изготвяне на актуален социален доклад
относно родителската компетентност на майката, нееднократно бил посещаван
адресът й в гр. Кюстендил, като при първите посещения било установено
отсъствието й от страната, а при последващите били събрани данни от
домоуправителя и от съседи за вероятното установяване на г-жа М. и собствената
й майка в с. Р.. Предвид тези данни социалната служба влязла в контакт с кмета
на това населено място, според когото той не бил виждал въззивницата и майка й
от два месеца, като двете имали особености в поведението и живеели изолирано. При
проверка на адреса в с. Р., там била открита само бабатаА. Н., която се държала
и отговаряла неадекватно и не допуснала социален работник в къщата си. Според
заявеното от Н. същата не знаела къде е дъщеря й, не си спомняла кога я виждала
за последен път и не разполагала с никаква информация за нея. Изискана била и
информация от МБАЛ Кюстендил, като съобразно писмо от 09.02.2018 г. г-жа М. била
хоспитализирана еднократно за периода 04.07.2017 г. – 07.07.2017 г. в същото
лечебно заведение, Отделение по психиатрични болести, по повод оценка на
психичното й състояние, предвид инициирана процедура по Закона за здравето за
провеждане на задължително лечение. При същата била диагностицирана „********“,
като тя отказала доброволно лечение и самоволно напуснала отделението.
Впоследствие, с Решение № 395/13.07.2017 г., постановено по наказателно частно
дело № 999 по описа за 2017 г. на Кюстендилски районен съд, същата била
настанена на задължително лечение в ДПБ Раднево за срок от три месеца, като
решението било приведено в изпълнение на 07.09.2017 г., с настаняването на
въззивницата в посоченото лечебно заведение.
Изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 от СК в съдебно
заседание на 09.02.2017 г., поотделно страните заявяват следното :
Въззивницата Д.М. заявява, че се счита за по-пригоден
родител да отглежда дететоК., поради показателния биологически факт, че децата
се раждат от майки, а е от бащи. Счита се пригодна да отглежда детето поради
факта, че го е родила. Заявява желание за лични контакти с детето, като твърди,
че понастоящем контактуват само по електронен път.
При изслушването си, въззиваемата страна Д. заявява,
че не е препятствал контакти на детето с майката, като смята, че се грижи за
детето като нормален родител, на което майката не била способна. Тя не търсела
детето и не му звъняла по телефона, като от лятото на 2016 г. нито тя, нито
близките й търсели детето. Споделя, че като питал детето дали въззивницата му
се е обаждала по телефона, детето мълчало. Тя била извън страната, като не се
знаело кога е в страната и кога не, и нямала известен телефон, на който да се
свързват с нея. Не отговаряла на позвъняванията му, направени на известните му
телефони. Имало случай, около 9-10 септември, при който тя се обадила на детето
и го питала дали може да дойде да я види в Кюстендил.К. й предложил да се видят
в София, когато се върне там за началото на учебната година, на което майка му
казала, че ако не я види до 15 септември, нямало да я види жива. Самото дете
реагирало с ужас на поканите да се чуе с майка си. Счита се за по-пригоден да
отглежда детето родител, тъй като през последните 20 години работел на
постоянен трудов договор, имал добра професия и нормален начин на живот,
изпълнявал всичките си задължения и от много време насам бил и майка и баща за
детето.
Други относими доказателства
за твърденията на страните не са ангажирани в настоящето производство.
При тази
фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна
страна :
По жалбата в частта относно вината, дължимите държавни
такси и разноски :
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
Въззивният съд изцяло споделя прецизните правни
изводи, изложени в обжалвания съдебен акт относно вината въззивницата за
настъпване на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, намерило израз в настъпилата
помежду им фактическа раздяла между съпрузите, като не счита за необходимо да
ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК, правейки ги по
този начин част от своя съдебен акт.
С оглед доводите в жалбата следва да се отбележи
следното :
В производството пред първоинстанционният съд и
двамата съпрузи са навели брачни провинения на другия съпруг, представляващи
основание на брачния иск, като въззиваемият е ангажирал годни доказателствени
средства за твърденията си, като може да се направи извод, че фактическата
раздяла между страните, настъпила в следствие на напускане от страна на мъжа на
семейното жилище, се явява последица на настъпилото разстройство на брачната
връзка, а не причина за настъпването му. На свой ред, въззивницата не е
ангажирала доказателства, от които да се направи като единствено възможен извода,
че разстройството на брака е в резултат единствено на напускане от страна на
въззиваемия на семейното им жилище и установяването на извънбрачна връзка. Доведената
от нея свидетелка не установяват твърденията й за противобрачно поведение на въззиваемия,
няма лични впечатления от такова поведение на последния, а изнася пред съда
само споделеното й от въззивницата, като съдът не кредитира показанията й в
частта им относно времето, когато е настъпила раздялата между страните. Между
страните е безспорен факта на продължителна и продължаваща и сега фактическа
раздяла, представляваща едновременно с това обективен факт, отразил се върху
състоянието на брачната връзка. Ето защо, и при липсата на други годни
доказателства, изводите на първоинстанционния съд, че именно и двамата съпрузи,
в това число и въззивницата, са отговорни за установеното състояние на брачната
връзка следва да се приемат за правилни, обосновани и резултат от прецизен
анализ на доказателствената съвкупност. Тук следва да се отбележи, че в
процесната хипотеза въззивницата не е доказала твърденията си за противобрачно
поведение на въззиваемия, като следва да понесе неблагоприятните последици от
това свое поведение на недостатъчна процесуална активност. Недоказаните
твърдения не са факти, не пораждат никакви правни последици и правилно не са
били взети предвид от първоинстанционния съд при произнасянето му по спора.
Допълнително, следва са се подчертае, че въззивният
съд намира за изцяло несъстоятелни доводите в жалбата на въззивницата, касаещи преценката
на доказателствената съвкупност, както и за допуснати от първоинстанционния съд
съществени процесуални нарушения при допускане на поисканите от нея
доказателства. Действително, с предявения и приет за разглеждане насрещен иск,
същата направила искане за допускане на два свидетели, чрез чиито показания да
се установи, че „страните са във фактическа раздяла, както и че майката има
силно желание и възможности за отглеждане на детето и че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има Д.М.“, като не е посочила, че всеки от
свидетелите ще установява различни обстоятелства в кръга на посочените. Предвид
това в първото по делото съдебно заседание, проведено на 11.02.2015 г.,
първоинстанционния съд, при условията на чл. 159, ал. 2 от ГПК допуснал на тази
страна един от поисканите от нея двама свидетели, като постановил, че по
искането за допускане на втори свидетел за същите обстоятелства ще се произнесе
след разпита на допуснатия. Разпита на допуснатата на въззивницата свидетелка
бил извършен в съдебно заседание на 19.11.2015 г., като в това съдебно
заседание тя присъствала лично и се представлявала и от надлежно упълномощен
представител. След разпита на свидетелите, въззивницата, лично и чрез
пълномощника си, не направила искания за разпит на втория поискан свидетел.
Предвид това доводите в жалбата за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила се явяват несъстоятелни.
Следва да се отбележи, че от мотивите на решението е
видно точно от анализа на кои доказателства съдът е приел за установени конкретните
факти по делото, като правните му изводи съответстват на доказателствената
съвкупност и възприетата фактическа обстановка, като изводите на
първоинстанционния съд за наличието на отчуждение между страните и липсата на
усилия и на двамата съпрузи за заздравяване на брачната им връзка,
кореспондират на показанията и на разпитаните по делото свидетели. Дезинтересираността
на въззивницата от съпруга и семейството й са наведени като нейно брачно
провинение, като се установяват от доказателствената съвкупност по делото. С
това си поведение, въззивницата несъмнено също е допринесла за разстройството
на брака, поради което първоинстанционният съд правилно приел, че и тя има вина
за това състояние на брачната връзка.
Ето защо настоящият съдебен състав приема изложените в
жалбата доводи за неоснователни, а обжалвания съдебен акт за правилен,
обоснован и законосъобразен и като такъв го потвърждава.
Пряка последица от правилността на решението в тази му
част се явява неоснователността на жалбата на въззивницата в частта относно
разноските по делото, както и относно дължимите от нея държавни такси по водене
брачния процес.
Съобразно изложеното и поради съвпадение на крайните
изводи на въззивния съд, с тези на първоинстанционния съд, настоящият въззивен
състав намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло
в обжалваните части относно вината на въззивницата за разстройството на брака и
разноските.
По жалбата в частта за родителските права :
Жалбата е неоснователна и в тази си част.
В производството пред настоящата инстанция
въззивницата не сочи и не мотивира по-добри свои родителски качества, а оспорва
изводите на първоинстанционния съд относно това, че бащата в случая се е явявал
по-пригодният родител. Родителската си пригодност същата основно извежда от
факта, че е майка на непълнолетния вечеК., като не оказва никакво съдействие на
социалните служби за установяване на родителския й капацитет, жилищни, битови и
други условия, както и за наличието на подкрепяща среда. Приетия по делото
социален доклад на ДСП Кюстендил не съдържа оценка на родителската
компетентност на майката, но съдържа данни, че при майката е налична душевна
болест („********“), установена по частно наказателно дело № 999/2017 г. по
описа на Районен съд, Кюстендил, като същата с постановеното по същото дело и
влязло в сила Решение № 395/13.07.2017 г. била настанена на задължително
лечение в ДПБ Раднево, за срок от три месеца, където била настанена на
07.09.2017 г. Единственото, събрано в настоящето съдебно производство,
доказателство за родителските качества на майката е заключението на допуснатата
и неоспорена от страните съдебно-психологическа експертиза (СПЕ), което се
възприема в цялост и от съда. Съгласно същото заключение, майката е
непоследователна в грижите за детето, като го обърква с поведението си и начина
си на мислене, коитоК. не може да разбере, но същевременно го обича силно и би
могла да му даде чувство на емоционална удовлетвореност, от което непълнолетния
се нуждае. Вещото лице я определя като интелигентна и креативна, което би
допринесло за формиране на по-широк светоглед у детето, но също така с
особености в посока на емоционална и поведенческа лабилност. Предвид това
вещото лице е категорично, че бащата притежава по-добър родителски капацитет за
непосредствено упражняване на родителските права по отношение на непълнолетнияК.
в сравнение с неговата майка, както и че не е подходящо преместването на детето
при майката, в друга страна, предвид спецификите на семейната ситуация и
предизвикателствата, пред които е изправено самото дете с приемането му в
елитно училище и произтичащата от това промяна в живота му. В заключението се
съдържат и препоръките на вещото лице детето внимателно да бъде запознато с действителното
здравословно състояние на майката, като по този начин да получи яснота относно
поведението й спрямо него, както и за присъствието на майката в живота на
детето, осигурено обаче чрез регулярните им контакти, първоначално
осъществявани с помощта и подкрепата на социалните служби, а след това
самостоятелно.
Несъмнено е по делото, че и двамата родители имат
желание да упражняват родителските права, като добър родителски капацитет, наличието
на материални възможности, подкрепяща среда за това са установени само по отношение на
бащата. Анализа на доказателствената съвкупност обосновава като единствено
възможен извода, че бащата в случая се явява по-пригодният родител, способен да
задоволява базисните нужди на непълнолетнияК., като му осигури сигурна и
спокойна среда, в която да се развива. Независимо от прекъснатите контакти
между детето и майката и лабилността в поведението на същата, понастоящем
липсва развит синдром на родителско отчуждение. Непълнолетният е разколебан в
привързаността към своята майка, но я обича, осъзнава обичта й, и се нуждае от
положителни послания от нея в тази насока. От друга страна, в случая се касае и
за дете от мъжки пол, в пубертетна възраст, което се нуждае и все повече ще се
нуждае от присъствието на бащата в живота си. Последното обстоятелство, на
собствено основание и съгласно константната съдебна практика дава приоритет на
бащата. Следва да бъде зачетено и изразеното от дететоК., при неговото
изслушване от съда, желание да остане при бащата, като е несъмнено, че
непълнолетният е достигнал необходимата степен на зрялост самостоятелно да
формира и изрази такова предпочитание.
Извода си за по-голямата пригодност на бащата
настоящият съдебен състав извежда не само от половата принадлежност на детето и
този родител. Според собствените твърдения на въззивницата в жалбата й и в хода
на психологическото изследване от вещото лице по допуснатата СПЕ, както и
данните, изложени в събраните социални доклади, въззивницата акцентира върху
собствените си нужди, обяснявайки, синът й не можел да разбере защо да не може
да живее в България, при което тя му казала, че един щастлив човек струва
повече отколкото един нещастен, а тя тук не се чувствала щастлива, както и че
двама нещастни не можели да направят едно щастливо нещо, питала го дали може
дали един щастлив човек може да ощастливи друг човек или дали един нещастен
човек може да ощастливи друг човек, като към този момент детето било на
деветгодишна възраст. Не е спорно също, че без да съгласува с бащата, тя сама
взела решение за преместване на детето от гр. София в гр. Кюстендил, като
сменила училището му, а впоследствие оставила детето на грижите на собствената
си майка и напуснала страната. Доколкото непълнолетният укрил тези намерения от
баща си, според заключението на СПЕ, при него е развит конфликт на лоялност,
той чувствал, че е предал баща си и изпитвал чувство на вина от това.
Действията на ответницата, насочени към самостоятелно определяне на
местоживеенето на детето и посещаваното от него учебно заведение, са показател
за лошо родителстване от нейна страна и крият несъмнени рискове за все още детската
психика и цялостно развитие на непълнолетнияК.. Всичко това подкрепя крайния
извод, направен в обжалвания съдебен акт, че основателно при произнасянето си
по родителските права, първоинстанционния съд е дал приоритет на бащата. Горния
извод, макар и лаконично обоснован се споделя и настоящия съд, който намира
решението за правилно в тази му част.
Неоснователни са оплакванията, че съдът не е взел
предвид при своето произнасяне доказателствата, касаещи правените от нея
разходи за детето, докато то живеело при нея, както и причините, поради които
тя напуснала страната, както и неосъществената договореност с бащата за бъдещо
устройване на детето при нея, във Великобритания. Сами по себе си, тези
обстоятелства не отразяват актуалната ситуация по отглеждане на детето, като не
обосновават извод за по-добър родителски капацитет на майката, респективно не
оборват установения родителски капацитет на бащата. Следва да се отбележи, че
по делото липсват и доказателства за участие на майката в издръжката на детето
след като грижите за него били поети от бащата. Извън това, в голямата си част
тези доводи се основават на твърдения, за които липсват ангажирани
доказателства, а се явяват произволни и изолирани. Така например липсват
доказателства детето да е било оставяно от бащата без родителски надзор за цял
уикенд, през което време въззиваемият бил в Гърция. Лисват и доказателства за
твърденията й за неадекватни грижи на бащата за детето, съобразно
здравословното му състояние, както и за внушаване на страх у детето от страна
на бащата по повод контактите й с него.
С оглед горното, съдът не счита за необходимо да
разглежда режима на лични отношения и издръжката, дължима за непълнолетния, доколкото
същите не се обжалват самостоятелно от никоя от страните, а претенциите в
жалбата, касаят определянето на такъв режим, респективно, присъждането на
издръжка за детето от бащата, като последица от уважаване на жалбата на
въззивницата, при което й предостави упражняването на родителските права.
Предвид изложеното и поради съвпадението на крайните
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд обжалвания съдебен
акт, следва да се потвърди в обжалваните части относно вината и родителските права.
По разноските :
Претенция за присъждане на деловодни разноски има от
двете страни, като с оглед изхода на делото претенцията на въззивницата се
явява неоснователна. С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК, приложима и
в настоящето въззивно производство, въззиваемият, който също се явява виновен
за разстройството на брака съпруг, също няма право на разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ ІІІ-86-331 от 14.12.2015 г.,
постановено по гражданско дело № 41303 по описа за 2014 г. на Софийски районен
съд, ІІІ ГО, 86 състав, в обжалваните части относно вината и упражняването на
родителските права.
ОТХВЪРЛЯ
претенциите на страните въззивницата Д.Т.М.
и въззиваемия Д.Г.М. за присъждане на сторените в деловодни разноски КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от получаване
на преписите от страните в частта относно родителските права, като в останалата
си част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………