РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. гр. Елин Пелин , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА в
публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова Газибарова
при участието на секретаря Стефка С. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Газибарова Гражданско
дело № 20201820100569 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР във вр. с чл.3,
ал.2, предл.2 от ЗУТОССР.
Предявен е иск от М. С. Д., ЕГН ********** със съдебен адрес –
гр.Ихтиман, ул. “Иван Вазов“, № 6 чрез адв. К. срещу ТП на НОИ – София
област с адрес гр.София, бул. „Александър Стамболийски“ № 48, с който
моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено на
основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР вр. чл.3, ал.2, предл.2 от ЗУТОССР по
отношение на ТП на НОИ – София област, че е работила в периода от
01.09.1985 г. до 31.01.1987 г. на длъжността „дружинен ръководител –
Костенец“ при пълен осем часов работен ден в ОК на ДКМС ДПО
„Септемврийче“ – Костенец. Излагат се твърдения, че в периода от 01.09.1985
г. до 31.01.1987 г. е работела като дружинен ръководител – към ОК на ДКМС
ДПО „Септемврийче“ Костенец, която работа ищцата извършвала в ОУ
„Св.Св. Кирил и Методий“ гр.Костенец при осем часов работен ден, при
месечно заплащане на трудовото възнаграждение. Данните относно трудовия
й стаж били отразени в трудовата й книжка, но същата не е оформена по
надлежния ред, поради което времето на положен труд като дружинен
1
ръководител не й се признава за трудов стаж при пенсиониране. В трудовата
й книжка е посочена с бащиното си фамилно име – Н., поради което прилага
удостоверение за идентичност на имената. Съгласно удостоверение № 5511-
22-1/31.07.2020 г. на ТП на НОИ – София област разплащателните ведомости
на ОК на ДКМС ДПО „Септемврийче“ Костенец е сред организациите
прекратили дейността си без правоприемник. Изложеното обуславя правния
интерес от водене на настоящия иск.
В срока на чл.131 от ГПК ответникът по делото ТП на НОИ – София
област, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Брусева
депозира отговор на исковата молба, в който оспорват изцяло същата. Излага
доводи, че единствената възможност в българското законодателство за
доказване на трудов и осигурителен стаж е по реда на закона за установяване
на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Условието за допустимост на
иска е към исковата молба да бъде приложено удостоверение издадено от
работодателя/осигурителя, че документите /книжка, ведомости за заплати и
др./, съдържащи данни за претендирания стаж, са загубени или унищожени –
чл.5 от ЗУТОССР. Производството по чл.1 от ЗУТОССР е особено исково
производство и наличието на удостоверение по чл.5, ал.1-2 от ЗУТОССР е
основание за допустимост на иска. Непредставянето му дава възможност за
прекратяване на производството, ако нередовността не бъде отстранена в
срок. Основанието на това производство е липсата на писмени данни за
трудовия стаж поради това, че първичните документи у работодателя,
установяващи трудовия стаж, са унищожени или загубени. В конкретния
случай не е приложено такова удостоверение. Представена е трудова книжка,
която удостоверява трудов и осигурителен стаж за процесния период.
Допустим по закона е искът по чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР за установяване на
трудов стаж при липса на годни писмени данни за установяването му в
пенсионното производство. В случая ищцата разполага с документи
доказващи трудовия стаж за процесния период – 01.09.1985 г. до 31.01.1987 г.,
а именно трудова книжка. Съгласно чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж осигурителния стаж се доказва с трудови, служебни и
осигурителни книжки, с документи по утвърден образец, издадени от
осигурителя и данните по чл.5, ал.4 от Кодекса за социално осигуряване.
Основанието за това производство е липсата на писмени данни за
2
трудов и осигурителен стаж, в конкретния случай тези данни са налице,
поради което липсва правен интерес от страна на ищцата да доказва трудов
стаж по съдебен ред при наличието на писмени данни за трудовия стаж, както
и за полагания от нея труд, каквито в случая са данните, които се съдържат в
представената трудова книжка. Ясно личи, че остава претенцията за
признаване на учителски стаж. Тя не може да бъде установявана отделно по
съдебен ред, защото липсва правно основание, което да допуска
предявяването на такъв установителен иск.
Моли се съдът да отхвърли предявения иск, тъй като същия е
недопустим, неоснователен и недоказан.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е допустим, с оглед разпоредбата на чл.1, ал.1, т.3 от
ЗУТОССР, тъй като е налице липса на писмени доказателства, които да
установят стажа в производството по отпускане на пенсия в претендирания от
ищцата период, което сочи на наличие на правен интерес от водене на
настоящия иск. Допустимостта на иска е обусловена от представеното по
делото удостоверение от съответното предприятие, учреждение или
организация, или от териториално поделение на НОИ, че книжата,
ведомостите и пр., отнасящи се до претендирания трудов стаж, са загубени
или унищожени, или че в архива на НОИ липсват писмени данни за трудовия
стаж.
Съгласно чл.3, ал.2 от ЗУТОССР, когато работодателят е прекратил
дейността си и няма правоприемник искът се предявява само срещу
съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт.
В случая ищцата представя удостоверение № 5511-22-1/31.07.2020 г.
издадено от ТП – НОИ – София област, в което е отбелязано, че
разплащателните ведомости на ОК на „ДКМС“ ДПО Септемврийче София-
Костенец не са приети на съхранение в ТП на НОИ сектор ОА гр.София-
област. Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има
правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата
му са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на
основание чл.5, ал.12 КСО, се представя удостоверение от съответното
териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени
3
данни за претендирания стаж по аргумент от чл.5, ал.2 от ЗУТОССР.
В представеното по делото удостоверение № 5511-22-1/31.07.2020 г.
издадено от ТП – НОИ – София област на основание чл.5, ал.10 от КСО е
отбелязано, че в качеството му на орган, който приема, съхранява и издава
документи за осигурителен стаж и доход на осигурители с прекратена
дейност без правоприемник, разплащателните ведомости и други
трудовоправни документи на осигурителя ОК на „ДКМС“ Септемврийче
София-Костенец, не са приети в Архивохранилището на ТП на НОИ –
гр.София област. Представеното удостоверение има характер на документ по
чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, което обуславя допустимостта на производството.
От разпита на водените от ищцата двама свидетели А. И. М. и Ц. С.
А., за които са налице предпоставките на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, се
установява, че ищцата М. С. Д. /към момента на постъпване на работа с
моминска фамилия Н./ е заемала длъжността дружинен ръководител за
периода от 01.09.1985 г. до 31.01.1987 г.. Установява се от показанията на
двете свидетелки, че и двете са били в трудови правоотношения с ОУ „Кирил
и Методий“ гр.Костенец, когато ищцата е била назначена на длъжност
дружинен ръководител в училището. Назначаването й било от Окръжния
комитет на ДКМС, на пълен осемчасов работен ден и от там ищцата
получавала трудовото си възнаграждение. Свидетелката М. била заместник
директор на училището, когато ищцата започнала работа и затова й е добре
известен както периода, в който ищцата е заемала длъжността дружинен
ръководител, така и всички подробности около трудовото й правоотношение.
От своя страна свидетелката А. заявява, че също познава ищцата М. Н. още от
момента, в който тя започнала работа в училището на длъжност дружинен
ръководител, тъй като при постъпването на работа на ищцата, свидетелката
заемала длъжността завеждащ личен състав и целия й стаж до
пенсионирането й преминал на тази длъжност в ОУ „Св.Св. Кирил и
Методий“. Заявява, че ищцата М. заемала длъжността дружинен ръководител
в рамките на около две години, след което била назначена от директора на
училището на длъжност учител по български език и литература. И двете
свидетелки Младенова и Ангелкова сочат, че ищцата работела на пълен осем
часов работен ден, дори много повече от осем часа, тъй като обикновено
заниманията с учениците били след училищните часове, поради което тя
оставала почти винаги след работно време, за да се занимава с учениците
след работния си ден.
По делото са представени и писмени документи, които имат характер
на писмено доказателство по чл.6, ал.1 от ЗУТОССР – това е представената от
ищцата трудова книжка, в която е отбелязано, че през процесния период
4
М.С.Н. е била назначена на длъжност дружинен ръководител от ОК на
ДКМС ДПО Септемврийче в периода от 01.09.1985 г. до 31.01.1987 г..
Документите изброени в чл.6, ал.2 от
ЗУТОССР са при условията на алтернативност, като всеки един представен
документ е достатъчен и за събирането на гласни доказателствени средства,
поради което представената трудова книжка и свидетелските показания,
които са логични, последователни и непротиворечиви, настоящият състав
намира за достатъчни, за да се приеме, че в процесния период ищцата е
работила по трудово правоотношение в ОК на ДКМС ДПО „Септемврийче“
гр.София – ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ гр.Костенец за периода 01.09.1985
г. до 31.01.1987 г. на длъжността „дружинен ръководител“, при пълен 8 часов
работен ден, като в периода от 01.09.1985 г. до 01.01.1987 г. е получавала
работна заплата в размер на 170.00 лева, а в периода от 01.01.1987 г.
31.01.1987 г. трудовото й възнаграждение е било в размер на 190.00 лева.
По делото е представено удостоверение за идентичност на лице с
различни имена изх. № ГСР-05-0038/27.08.2020 г. издадено от Община Елин
Пелин, от което е видно, че М. С. Д., ЕГН ********** и М.С. Николова са
имена на едно и също лице. С оглед гореизложеното, настоящият
състав намира предявеният иск за основателен и като такъв следва да се
уважи.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУТОССР - по делата за установяване на трудов
и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси, поради
което нормата на чл.78, ал.6 от ГПК не е приложима.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.1, ал.1, т.3 от
ЗУТОССР във вр. с чл.3, ал.2, предл.2 от ЗУТОССР по отношение на ТП на
НОИ – София област, с адрес: гр.София, бул. „Александър Стамболийски“ №
48, че М. С. Д., ЕГН ********** от с.Н. , Община Елин Пелин, ул. „........“ №
.., е работила през периода от 01.09.1985 г. до 31.01.1987 г. на длъжността
"Дружинен ръководител" при пълен осем часов работен ден към Окръжен
комитет на ДКМС ДПО „Септемврийче“ – София в ОУ „Св.Св. Кирил и
5
Методий“ гр.Костенец.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
на препис на страните пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
6