О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../………..2020г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
Като разгледа докладваното
ч.т.дело №448/2020г., за да се
произнесе по молбата съдът прецени
следното:
Производството е по
реда на чл.274 вр.чл.418 ГПК.
Образувано е по
частна жалба на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, София,
чрез ю.к.М.С. срещу разпореждане №1161/27.02.2020г., постановено по
гр.дело /ЧГД/ №1835/2020г. по
описа на ВРС, 20 състав, в частта, в която съдът е оставил без уважение заявление
по чл.417 ГПК на „БАНКА ДСК”
ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Оборище, ул.
„Московска” № 19 срещу П.И.В., ЕГН **********,***, за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, за следните
суми: сумата от 90,00 лв. - дължими
такси за нереволвиране на кредита в периода 20.04.2019 г. –
20.09.2019 г. и за сумата от 133,25 лв. - дължими такси
за теглене на пари от
друга банка.
В жалбата се
излага, че в обжалваната част определението на РС е неправилно и
незаконосъобразно, поради което се иска отмяната му ведно с постановяване
издаването на заповед и изпълнителен лист за претендираните
суми.
В жалбата се
излага, че в производството по чл.418, ал.2 ГПК съдът извършва проверка
единствено дали представеният документ по чл.417 ГПК, на който се основава
вземането, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника. Твърди се, че с оглед едностранния характер на производството и
целите на заповедното производство, всички останали въпроси относно
основателността и размера на претендираното вземане
не подлежат на разглеждане от заповедния съд като са предмет на евентуално
исково производство. Поддържа се, че са налице и двете предпоставки за издаване
на заповедта относно цялото вземане. Приложеното към заявлението извлечение
съдържа цялата изискуема информация относно вземането. Налице е редовно връчено
уведомление за обявяване изискуемостта на цялото
задължение; не е налице противоречие със закона, в частност с нормите на ЗПК.
Твърди се, че кредиторът претендира дължими и незаплатени
еднократни такси за нереволвиране на отпуснатия
кредит за датите от 20.04.2019г. до 20.09.2019г., начислявани на основание
чл.30 и чл.52 от Общите условия. /6 бр. по 15.00 лева/, които общо възлизат на
сумата от 90 лева както и сумата от 133.25 лева – такси за теглене на пари от
друга банка от АТМ, които са предвидени в Условия за издаване и обслужване на
плащания с кредитни карти, с които кредитополучателят
е бил запознат предварително с подписване на договора за кредит. Поради
изложеното се поддържа правомерно прилагане както на нормите на ЗПК, така и на
ЗПУПС. В подкрепа на горното се излага също, че предвиждането на такси за
теглене на пари в брой от АТМ на други банки не противоречи на ЗПК доколкото
това не е единствения възможен начин за усвояване на кредита. Твърди се, че
събирането на таксата е във връзка не с управление и усвояване на кредита,
респ. до размера на кредитния лимит, а е във връзка с допълнителна услуга,
каквато представлява предоставянето на платежна услуга чрез сключения договор
за кредитна карта.
При преценка
редовността на жалбата съдът съобрази, че същата е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и съобразно
изискуемата форма. Препис от жалбата не подлежи на връчване на насрещната
страна. Производството пред ВОС е допустимо.
Разгледана по
основателност, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следното:
Производството е по
реда на чл. 418 и сл. вр.
чл. 417,
т. 2 от ГПК. Образувано
е по заявление подадено от „Банка
ДСК” ЕАД за издаване на заповед за
незабавно изпълнение срещу длъжника П.И.В., за сумите, както
следва: сумата 513,44 лв., представляваща непогасена главница по сключен между
страните Договор за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица от 19.06.2015 г. отчитан по кредитна
сметка № 13/26097658, ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 11.02.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата 291,95 лв., представляваща дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода
20.12.2018 г. – 03.02.2020 г.; сумата 1,00 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода 04.02.2020г. –
11.02.2020 г., сумата от 90,00 лв. за дължими такси за нереволвиране
на кредита в периода 20.04.2019 г. – 20.09.2019 г., сумата
от 133,25 лв. за дължими
такси за теглене на пари
от друга банка, както и сумата от 12,00 лв., представляваща такса за преиздаване
на кредитна карта поради изтичане
срока ѝ на валидност, на основание чл. 418 вр.
чл. 417,
т. 2 от ГПК. Подаденото заявление
отговаря на изискванията за редовност на чл.410, ал. 2 вр. с чл. 127, ал. 1 и 3 и чл.128, т. 1 и 2 от ГПК.
Представеният документ
по чл. 417,
т. 2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги също е редовен
от външна страна, като съдържа
всички реквизити изискуеми съгласно чл. 60, ал.2, т.1 до т.3 от ЗКИ. Подписан и подпечатан е от представители на банката - кредитодател
В заявлението и уточняващата молба изискуемостта на процесното
вземане е обоснована с настъпила предсрочна изискуемост
на кредита на основание чл.31 вр. чл.30 от Общите
условия по договора, съгласно които в случай, че четири поредни месеца считано
от падежната дата клиентът не револвира кредита си
или револвира със суми по-малки от минималните за револвиране за съответния период, правото на ползване на
кредита се спира, а ако минималната сума за револвиране
не бъде внесена до края на следващия (пети) гратисен
период, то вземането на банката за целия използван кредитен лимит, става
изискуемо. Поради това и съгласно т. 18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, волеизявлението на банката, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е достигнало до длъжника – кредитополучател и това да е удостоверено от заявителя чрез официален
или изходящ от длъжника документ. Видно от приложената към заявлението покана
на 27.01.2019 г. същата е връчена на член от домашните на длъжника по
постоянния му адрес чрез ЧСИ Николай Георгиев. Волеизявлението на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до кредитополучателя
редовно.
Районният съд е отхвърлил частично заявлението, за
сумата от 90,00 лв., формирана от сбора на шест броя такси от 15,00 лв. за нереволвиране на определена минимална сума в гратисния период, начислени от 20.04.2019 г. г. до
20.09.2019 г. както и за сумата от 133,25 лв., представляваща сбор от такси, начислени
за теглене на суми в брой от банкомат на друга банка. Съдът приел, че вземането
за такса за нереволвиране
на кредита противоречи на императивното
правило на чл.33, ал. 1 от ЗПК, според което при забава на потребителя законът
признава на кредитора право на обезщетение за неизпълнението в размер
единствено на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. По отношение на следващото искане за сумата от 133.25 лева, съдът
приел, че предвижда заплащане на такса за усвояване на кредита, за което
финансовата институция има забрана да събира суми – чл. 10а, ал.2 от ЗПК. В
обобщение съдът посочил, че вземанията на заявителя за такси за нереволвиране на кредита и за теглене на пари от банкомат
противоречат на закона, съответно на забраните в чл.33, ал.1 от ЗПК, съответно
чл.10а, ал.2 от ЗПК, поради което отхвърлил заявлението.
Видно от чл.30 от ОУ към договора, таксата за нереволвиране е предвидена като дължима при невнасяне на минимална сума за револвиране
в гратисния период и/или при внасяне на сума под
предвиден минимум, което я квалифицира като санкция /неустойка/ за неизпълнение
на задължението по ал.1 на същата клауза. В подкрепа на горното съдът тълкува и
предвиденото съгласно клаузата от ОУ, че невнесаната
част се олихвява със санкционна
лихва. По същността си тази санкция се припокрива с лихвата за забава върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, до размера на която е
лимитирана отговорността на потребителя при забавено плащане съгласно чл.33,
ал.1 от ЗПК, независимо какви са действително претърпените от кредитора вреди.
Доколкото обезщетение за забава в настоящия случай е претендирано
със заявлението и уважено в тази част, сумите за процесната
такса с идентична функция не следва да бъдат присъждани. В договора и общите условия са уговорени
плащания, конкретизирани по размер чрез препращане към Условия за издаване и
обслужване на плащания с кредитни карти /на л.14 и л.25/ както и към Тарифа за
лихвите, таксите и комисионите, които банката
прилага, но само от вида, посочен в
чл.10а ЗПК, не и за неустоечна клауза със
съдържание, заявено от кредитора и обосновавано в частната му жалба, като освен
това в клаузата, на която банката основава претенцията си, липсва препращане
към Тарифата. Такова съдържание е в явно противоречие със закона (чл.11 т. 14,
пр. последно, евентуално т.17 или 25 от ЗПК)
Съставът намира жалбата за
неоснователна и по отношение на другата претендирана
сума, представляваща такса за теглене на суми от банкомат на друга банка поради
следното: според описанието, дадено от заявителя, както и видно от съответната
клауза в ОУ, посочените такси са свързани с усвояване на кредита като
същевременно не представляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Въвеждането на такива такси е в
противоречие със забраната на ал.2, съгласно която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита
и заявлението, основано на такава претенция, не може да бъде уважено.
Несъстоятелни съдът намира аргументите в частната жалба относно предоставяната
посредством платежния инструмент /кредитна карта/ допълнителна услуга на кредитополучателя.
Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции,
разпореждането на ВРС следва да бъде потвърдено в обжалваната част, поради
което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№1161/27.02.2020г., постановено по
ч.гр.дело №1835/2020г. на ВРС, 20 състав, в частта, в която съдът е оставил без уважение заявление
на БАНКА ДСК ЕАД за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК срещу длъжника П.И.В., за сумата 90.00 лв. за дължими такси за
нереволвиране и сумата
133.25 лв., дължими такси за теглене
от АТМ на друга банка.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: