№ 239
гр. Ловеч, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Гражданско дело №
20214300100477 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.269 от ДОПК.
Съдът е сезиран с искова молба от "Г." ООД, с ЕИК ****, седалище и
адрес на управление: Област Ловеч, Община Тетевен, с. Г., п.к. 5740,
ул.“Н.Й.Н.“ № 56, чрез адв. С. П., съдебен адрес: гр.С., бул. „М." 10, ет. 1, ап.
9 срещу „Г. 98" АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: с.Г.,
Община Тетевен, местността „Л.“ № 3 и ТД на НАП Велико Търново, чрез
публичен изпълнител Б. Т., в качеството на взискател по изп. дело №
11110002993-2011/10.11.2011 г. с посочено правно основание чл.269 от ДОПК
и цена на иска 135 781.00 лв.
Ищецът твърди, че за да събере дълга на „Г. 98" АД по изп. дело №
11110002993/2011г., публичният изпълнител Б. Т. погрешно е насочил
принудително изпълнение срещу собствени сгради на "Г." ООД, като е
извършил опис на четири броя сгради и е разпоредил изнасянето им на
публична продан със Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с
изх. № С210011-111-0003100/29.09.2021г. Не оспорва, че „Г." ООД и „Г. 98"
АД са свързани дружества, но са различни юридически лица, с различно
имущество и различни права и задължения. Изтъква, че „Г. 98" АД е
придобило при приватизационна сделка дялове от капитала на „Г." ООД,
което е видно от партидите им в ТР, но никога не е било налице някакво
1
основание за правоприемство, включително сделка за прехвърляни
недвижими имоти.
Излага, че „Г." ООД е единствен собственик на следните недвижими
имоти:
1. Сграда с идентификатор 15165.273.747.8, представляваща парова
централа - масивна едноетажна сграда със застроена площ от 120 кв.м.,
строена през 1981г., построена в поземлен имот с идентификатор
15165.273.747 с площ от 29061 кв.м., находящ се в землището на село Г.,
Община Тетевен с данъчната оценка на имота 7300 лева;
2. Сграда с идентификатор 15165.273.747.9, представляваща Цех 3 -
масивна едноетажна сграда със застроена площ от 1344 кв.м., строена през
1981г., построена в поземлен имот с идентификатор 15165.273.747 с площ от
29061 кв.м., находящ се в землището на село Г., Община Тетевен с данъчната
оценка 76760 лева;
3. Сграда с идентификатор 15165.273.747.3, представляваща битова
сграда - масивна двуетажна сграда със застроена площ от 662 кв.м., строена
през 1981г., построена в поземлен имот с идентификатор 15165.273.747 с
площ от 29061 кв.м., находящ се в землището на село Г., Община Тетевен с
данъчната оценка 73060 лева;
Твърди, че правото на собственост върху гореописаните недвижими
имоти ищецът е придобил на основание решение № 164 от 18.10.1989 г. на
Министерски съвет, по силата на което се образува фирма „Г." с държавно
имущество в размер на 2 602 000.00 лв., което тя получава като
правоприемник на прекратения Авторемонтен завод – с.Г. от фирма „Росица -
авторемонт". Впоследствие с разпореждане на МС и съгласно разпоредбите
на влезлия в сила Търговски закон, държавната фирма „Г." се преобразува в
„Г." ЕООД. Изрично в решението на съда от 22.04.1994 г. за вписване на
преобразуването е записано, че „Г." ООД поема пасивите и активите на
държавната фирма, включително сградите и замята й, част от които са
гореописаните недвижими имоти.
Посочва, че с Акт за държавна собственост № 993 от 15.07.1994 г., “Г.“
ЕООД е признато за собственик на дворно място от 6000 кв.м. и сгради,
представляващи инструментален цех с площ от 648 кв.м., Цех 1 с площ от
2376 кв.м., битова сграда на два етажа с площ от 662кв.м. (съответстващ на
2
имот с идентификатор 15165.273.747.3), хале БТР с площ от 1080 кв.м.
(съответстващ на имот с идентификатор 15165.273.747.10), Цех 3 с площ от
1344 кв.м. (съответстващ на имот с идентификатор 15165.273.747.9), Парова
централа с площ от 120 кв.м. (съответстващ на имот с идентификатор
15165.273.747.8) и други сгради, които не са предмет на настоящото
производство. Тези сгради и земя са надлежно включени в счетоводните
книги на дружеството и са заведени в баланса му. Собствеността върху
сградите и земята е надлежно отбелязана и в съответните книги, които към
момента са се водили от Районен съд -Тетевен.
Твърди, че през 1997 г. собственикът на дяловете на „Г." ЕООД, а
именно Министърът на транспорта, взима решение за приватизация на
дружеството чрез продажба на дружествените дялове. Министърът на
транспорта продава 75% от дружествените дялове на „Г." ЕООД на купувача
„Г. 98" АД. По силата на договора „Г. 98" АД става собственик на 1565 дяла с
номинална стойност от 10 000 лева за всеки дял. Това означава, че „Г. 98" АД
става съдружник в „Г." ООД и има право да участва в заседания на общото му
събрание. Оспорва констативния нотариален акт № 72, том I, peг. № 596, дело
№ 66 от 2001г. на нотариус И.И., с който същият признава за собственик на
гореописаните недвижими имоти „Г. 98" АД с основание „придобиване на
дружествени дялове" и „по правоприемство", без да сочи основание за
правоприемството. Счита, че нотариусът е объркал придобиването на дялове
от капитала на „Г." ООД от страна на „Г. 98" АД с правоприемството, тъй
като собственикът на дялове от капитала по никакъв начин не е
правоприемник на дружеството, чиито дялове е придобил. Двете дружества
продължават да съществуват самостоятелно и продължават да са собственици
на недвижимите имоти, както преди сделката за придобиване на дялове.
Изтъква, че липсата на правоприемство се усТ.ява и от документите,
послужили като основание за издаването на нотариалния акт, които показват,
че собственик на имотите е именно „Г." ООД. Отбелязва, че и към момента
имотите се владеят от „Г." ООД и никога не са се владели от „Г. 98" АД.
Твърди, че НАП е насочила принудително изпълнение срещу имотите
за събиране на дълг на „Г. 98" АД, което не е техен собственик, което
обосновава правния му интерес от предявяване на настоящия усТ.ителен иск
за собственост.
3
Моли съда на основание чл. 269 ДОПК да посТ.и решение, с което
усТ.и, че „Г." ООД е единствен собственик на следните недвижими имоти:
1. Сграда с идентификатор 15165.273.747.8, представляваща Парова
централа - масивна едноетажна сграда със застроена площ от 120 кв.м.,
строена през 1981г., построена в поземлен имот с идентификатор
15165.273.747 с площ от 29061 кв.м., находящ се в землището на село Г.,
Община Тетевен с данъчната оценка 7300 лева; 2. Сграда с идентификатор
15165.273.747.9, представляваща Цех 3 -масивна едноетажна сграда със
застроена площ от 1344 кв.м., строена през 1981г., построена в поземлен имот
с идентификатор 15165.273.747 с площ от 29061 кв.м., находящ се в
землището на село Г., Община Тетевен с данъчната оценка 76760 лева и 3.
Сграда с идентификатор 15165.273.747.3, представляваща Битова сграда -
масивна двуетажна сграда със застроена площ от 662 кв.м., строена през
1981г., построена в поземлен имот с идентификатор 15165.273.747 с площ от
29061 кв.м., находящ се в землището на село Г., Община Тетевен с данъчната
оценка 73060 лева.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника НАП - ТД Велико Търново, в който излага сТ.ище за
недопустимост на предявения иск с правно основание чл.269 от ДОПК, а
алтернативно твърди, че е неоснователен и недоказан.
На първо място счита, че така предявения иск с правно основание
чл.269 ДОПК е недопустим, тъй като не са налице процесуалните
предпоставки за неговото предявяване. Твърди, че активна правна
легитимация имат само лица, които претендират самостоятелни права по
отношение на предмета на принудително изпълнение от една страна, а от
друга същите тези лица следва да са потърсили разрешаване на възникналия
спор по отношение упражняване на своите права с подаването на жалба по
реда на чл. 266 от ДОПК срещу действията, извършени по делото от
съответния публичен изпълнител. Посочва, че цитираната разпоредба следва
да бъде тълкувана съвместно с разпоредбите на чл. 267, ал.2, т.4 и чл.269 от
ДОПК. Решението на директора на ТД на НАП по чл. 267, ал.2, т.4 от ДОПК е
другата важна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и
определя началото на срока за неговото предявяване. В подкрепа на тези
доводи цитира Определение №117/14.07.2020 г. по дело № 1509/2020 на ВКС,
4
ГО, I г.о. и Определение №176/2018 г. по адм. дело №316/2018 г. по описа на
АС Велико Търново. Изтъква, че константната съдебната практика е
непротиворечива по въпроса, че за да може трето лице да предяви иск по
чл.269 от ДОПК и да защити правата си по съдебен ред, е необходимо спрямо
него да е приключило административно производство с решение по чл. 267,
ал.2, т.4 от ДОПК. Не оспорва, че директорът на ТД на НАП Велико Търново
се е произнесъл по подадената жалба от „Г." ООД с право основание чл. 266 с
Решение № 136 на 19.10.2021г., но иска с който е сезиран Окръжен съд Ловеч
е с вх.№ 3971 от 14.10.2021 г., т.е. същият предхожда датата на решението.
Затова счита, че при подаването му липса тази процесуалната предпоставка и
същият следва да бъде оставен без разглеждане.
Алтернативно излага доводи за неговата неоснователност и
недоказаност. Счита, че от приложените към исковата молба доказателства не
би могъл да бъде направен категоричен извод за верността на ищцовите
твърдения. Оспорва, че „Г." ООД е собственик на процесиите имоти на
заявеното от него основание. Изтъква, че сключеният с министърът на
транспорта на РБългария договор от 14.10.1998 г. не е представен в цялост,
като липсват част от неговите приложения. Тези документи не могат да бъдат
открити при справка в TPРЮЛНЦ към Агенцията по вписванията, с което се
цели въвеждане в заблуждение на съда и страните. На следващо място
посочва, че към момента на издаване на констативен нотариален акт № 72,
том I, peг. № 596, дело 66 от 23.04.2001 г. на нотариус И.И., изпълнителен
директор на „Г. 98" АД е Н.Р., който е и управител на „Г." ООД. Изтъква, че
ищецът „Г." ООД и „Г. 98" АД към настоящия момент се представляват от
едно и също физическо лице - Ц.В., което предпоставя тяхната свързаност в
рамките на производствата по ДОПК /§1, т.З от ДР на ДОПК/ и поражда
сериозни въпроси по отношение на възможността с настоящата искова молба
да се цели осуетяване на действията по изпълнителното производство, водено
от НАП. Отбелязва, че процесиите имоти, срещу които е започнало и
принудителното изпълнение, са възбранени с ПосТ.ление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С 200011-022-0090592/14.12.2020 г., което е
редовно връчено на представляващия Ц.В. и не е било оспорено нито по
административен, нито по съдебен ред.
На следващо място твърди, че публичният изпълнител преди
налагането на възбраната с ПосТ.ление за налагане на обезпечителни мерки с
5
изх. №200011-022-0090592/14.12.2020г., се е уверил в правото на собственост
на „Г. 98" АД по отношение на процесните имоти. Освен нотариалния акт, е
изискана и данъчна оценка от отдел „МДТ“ към община Тетевен, като от
издаденото удостоверение е видно, че същите се водят по партидата на „Г.
98" АД. Това се усТ.ява и от приложените към исковата молба на „Г." ООД
скици, издадени от СГКК гр. Ловеч, че процесиите недвижими имоти са с
данни за собственост на „Г. 98" АД. По изпълнителното дело са приложени и
Заповед № 285/12.06.2000 г. и Заповед 286/2000 г. на Областен управител -
Ловеч за отписване от актовите книги за държавните имоти и предаване на
„Г. 98" АД изрично на посочените недвижими имоти. Изтъква, че тези
документи са послужили и за издаване на констативния нотариален акт.
Затова счита, че безспорен собственик на въпросните имоти е „Г. 98" АД,
което разполага с титул за собственост от 2001 г., владее и ползва имотите от
този момент вече близо 20 години и заплаща съответните данъчни тежести.
Тези фактически обстоятелства очертават самостоятелното придобивно
основание - давностно владение..
Моли съда да не допуска за разглеждане исковата молба, предявена от
„Г." ООД с ЕИК ****, а алтернативно да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от
ответника "Г. 98" АД, чрез назначения особен представител адв. В. Н. от АК -
гр.Ловеч. В него излага сТ.ище за допустимост на предявения иск. Изтъква,
че от представеното с отговора на исковата молба на НАП Решение № 136 на
директора на ТД на НАП Велико Търново, по подадената жалба на „Г." ООД
с право основание чл. 266 от ДОПК е видно, че ищецът е потърсил
разрешаване на възникналия спор по отношение упражняване на своите права
с подаването на жалба по реда на чл. 266 от ДОПК срещу действията,
извършени от публичния изпълнител. Това решение е посТ.ено няколко дни
след подаването на исковата молба, но счита, че не е налице хипотезата на
неспазване на 30-дневния преклузивен срок, който съгласно чл.267, ал.2, т.4
ДОПК започва да тече от получаване на препис от решението, с което се
отхвърля подадената от третото лице жалба по чл.266, ал. 1 ДОПК. Същото
следва да бъде съобразено от съда и искът следва да бъде разгледан.
На този етап счита иска за неоснователен и след събиране на всички
6
доказателства по делото, ще изложи отново своето сТ.ище по неговата
основателност.
Не оспорва, че с исковата молба са представени документи, които
пряко или опосредствено посочват, че собственик на имотите е „Г. 98"АД.
Изтъква, че в представения Нотариален акт №72, том I, peг. № 596, дело 66 от
23.04.2001г. в описанието на документите, въз основа на които той е издаден,
са посочени 2 договора за продажба на дружествени дялове, единия от
14.10.1998г., който е представен, макар и без всички приложения, както и
друг Договор за покупко- продажба на дружествени дялове от 16.11.1999 г.,
който не е наличен и не е ясно какви права прехвърля.
На следващо посочва, че от данните в ТР се усТ.ява, че „Г." ООД не е
изпълнявало задължението си да подава ежегодно ГФО и за него няма
никакви индикации за извършване на интензивна търговска дейност. В
същото време, по партидата на „Г. 98"АД има ГФО и много други вписвания
и явно с това дружество се е извършвала търговската дейност. Счита, че тази
търговска активност предполага и обстоятелството, че „Г. 98"АД е владеело и
ползвало процесиите имоти повече от 20 г. след издаване на Нотариален акт
№72, том I, peг. № 596, дело 66 от 23.04.2001г. и дори те да не са били
собственост на дружеството, то ги е придобило по давност. В тази връзка
прави възражение, че процесиите имоти са придобити по давност.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител
адв.С. П. поддържа предявения иск и моли съда да посТ.и решение, с което го
уважи. Подробни съображения излага в представените писмени бележки.
Ответникът „Г. 98"АД, чрез назначения особен представител адв.В. Н.
моли съда да посТ.и решение, с което отхвърли предявения иск. Счита, че
процесните имоти изначало са собственост на „Г. 98"АД, но ако съдът не
приеме това сТ.ище излага доводи, че дружеството ги е придобило по
давност. Подробни съображения в тази насока излага в представените
писмени бележки.
Ответникът НАП - ТД Велико Търново, чрез процесуалния си
представител гл.юрисконсулт Х. К., моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан и присъди направените по делото разноски
съгласно представения списък. Излага съображения, че от събраните по
делото доказателства по безспорен начин се усТ.ява, че собственик на
7
процесните имоти е „Г. 98"АД. Подробни съображения излага в
представената писмена защита.
Съдът, като взе предвид сТ.ищата на страните, събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за усТ.ено следното от фактическа
страна:
С решение № 164 от 18.10.1989 г. на МС на НРБ на основание чл.11,
ал.3, т.1, б“а“ от Указ № 56 за стопанската дейност е образувана фирма с
държавно имущество с наименование „Г.“, със седалище с.Г. и предмет на
дейност: ремонт на автомобили и производство на резервни части. В т.2 от
решението е посочено, че се предоставя за уставен фонд на фирма „Г.“
държавно имущество в размер на 2 602 хил.лв., което тя получава като
правоприемник на прекратения „Авторемонтен завод“ – с.Г., Ловешка област,
от фирма „Р-А“ – С., съгласно решение № 50 на МС от 1989 г. В решението е
посочено, че фирма „Г.“ поема съответната част от активите и пасивите на
фирма „Р-А“ – С. по баланса към 30.09.1089 г., както и другите права и
задължения.
С решение от 22.04.1994 г. по гр.д. № 210/1989 г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч, е вписана на основание чл.147 от ТЗ в Търговския
регистър при ЛОС преобразуването на държавна фирма „Г.“ – с.Г., Ловешка
област в ЕООД с държавно имущество с наименование „Г.“ЕООД – с.Г. с
капитал към 30.09.1993 г. в размер на 21 995 хил.лв. В решението е посочено,
че дружеството поема активите и пасивите на ДФ “Г.“ – с.Г. към 30.09.1993 г.
и се учредява без срок.
По делото е представен акт за държавна собственост на недвижим
имот № 993/21.07.1994 г. за дворно място с площ от 6 000 кв.м. и втора
производствена площадка, върху която са изградени инструментален цех, цех
№ 1, цех № 3, битова сграда, хале БТР, склад ГСМ, компресорно,, п.п.депо,
трафопост, парова централа и склад МЗ. В акта е посочено, че имотът е
предоставен за оперативно управление на „Г.“ЕООД – г.Г..
Приложен е и акт за държавна собственост на недвижим имот №
994/21.07.1994 г. за дворно място с площ от 12 000 кв.м. и първа
производствена площадка, върху която са изградени ремонтна работилница,
дърводелна, машина бригада, каросериен цех, заваръчно рамки, монтажно,
съблекалня, конвейрно, трафопост, парова централа с площ 250 кв.м., баня и
8
административна сграда. Посочено е, че имотът е предоставен за оперативно
управление на „Г.“ЕООД – с.Г..
От удостоверение изх. № 1/06.01.1997 г. на РС – Тетевен се усТ.ява, че
върху собствените недвижими имоти на „Г.“ЕООД – с.Г. по АДС №
993/21.07.1994 г. и АДС № 994/21.07.1994 г., няма вписани ипотеки, възбрани
и др.тежести.
Като доказателство по делото е приет Договор за покупко-продажба на
дружествени дялове от „Г.“ЕООД – с.Г. от 14.10.1998 г., сключен между
министъра на транспорта на РБългария като продавач и „Г. 98“АД като
купувач на основание чл.3, ал.1, т.1, чл.25, ал.2, т.2, ал.3, ал.4 и ал.5 от
ЗППДОбП /отм./, чл.2, ал.1 от ПМС № 155/1992 г. във вр. с Решение № 714
от 04.06.1998 г. на Агенцията за приватизация /ДВ. Бр.77 от 1998 г./, Заповед
№ ПР-50-А/25.08.1998 г./ДВ, бр.104 от 1998 г./ и Заповед № ПР-50-
Б/27.08.1998 г./ДВ, бр.107 от 1998 г./ на Министъра на транспорта след
проведен конкурс. Съгласно т.1 от договора, продавачът прехвърля на
купувача собствеността върху 1565 дяла с номинална стойност 10 000 лв.
всеки един, представляващи 75% от капитала на дружеството, съгласно
неговата последна валидна съдебна регистрация, наричан Дял 1. В т.4
страните са постигнали договореност, че в срок 3 месеца след получаване на
писмена покана от продавача, купувачът ще сключи договор за покупко-
продажба на неизкупените дялове от лицата по чл.5, ал.2 от ЗППДОбП /отм./
и дяловете, останали след удовлетворяване на реституционните претенции,
наричани Дял № 2 и Дял № 3 при цена за един дял в размер на левовата
равностойност на 148.5180 щатски долара по централния курс на БНБ за
щатския долар в деня, предхождащ сключването на договора. Съгласно т.4.1
при отказ на купувача да сключи договор за покупко-продажба на Дял № 2 и
Дял № 3 в срока по т.4, продавачът има право да предложи изкупуването им
на друг купувач. В останалите клаузи на договора страните са уговорили
техните права и задължения, цената и начина на плащане, отговорностите при
неизпълнение, лошо или забавено изпълнение, както и дължимите
обезщетения. Към договора са приложени документи за съдебна регистрация
на „Г.“ ЕООД – с.Г. и „Г. 98“АД, информационна документация на
дружеството, опис на недвижимите имоти, които ще се ипотекират като
9
обезпечение то т.9.13/л.14 от делото/, Протокол на Съвета на директорите на
„Г. 98“АД, решение на № 714/04.06.1998 г. АП и заповед на Министъра
транспорта № ПР-50-Б/27.08.1998 г. и копия от обнародването им в ДВ, както
и Приложение № 7 /л.15 от делото/. В чл.32 страните са се съгласили, че
настоящият договор, заедно с приложения № 1-7 към него е едно цяло и
отменя всички предходни устни или писмени договорки или споразумения
между тях.
С договор за изменение и допълване на Договор за покупко-продажба
на дружествени дялове от „Г.“ ЕООД – с.Г., сключен на 16.11.1999 г., между
страните е постигнато съгласие за изменение на т.9.3 относно схемата за
заплащане на годишните вноски; т.10 за разноските, свързани с плащането на
дяловете и учредяването, вписването и заличаването на обезпеченията по
т.9.13; създава се нова т.15.9.5, свързана с правото на купувача да намали
средносписъчния брой на персонала; в т.15.10 се правят изменения, с които
купувачът се задължава в срок до края на 2003 г. да извърши за своя сметка
инвестиции в дружеството общо в размер на 85 200 лв., а съгласно § 8 се
създава ново приложение към договора № 8 относно схемата за плащане на
авансовите и годишните вноски.
На 01.06.2001 г. между министъра на транспорта и съобщенията на
РБългария като продавач и „Г. 98“АД като купувач е сключен нов договор за
изменение на Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от
„Г.“ЕООД – с.Г. за изменение на т.15.10, касаеща извършването на
инвестиции от дружеството до края на 2003 г. в размер на 85 200 лв.
При извършена служебно справка на основание чл.23, ал.6 от
ЗТРРЮЛНЦ съдът констатира, че след покупко-продажбата на дружествени
дялове, с решение от 20.11.1998 г. по гр.д. № 210/1989 г. по описа на ЛОС е
вписана само промяна в правната форма, като е заличен едноличния характер
на дружеството и вписано като „Г.“ ООД. Със същото решение е вписано
прехвърлянето на 1565 дяла, представляващи 75% от капитала на „Г.“ ЕООД
на "Г. 98“АД. Като съдружници в „Г.“ ООД са вписани Държавата чрез
Министерство на транспорта с 25% от капитала и "Г. 98“АД със 75% от
капитала.
С решение от 28.01.2000 г. по гр.д. № 210/1989 г. по описа на ЛОС, в
ТР е вписано прехвърлянето на 518 дружествени дяла, представляващи
10
24.81% от капитала на „Г.“ ООД от държавата, чрез Министерството на
транспорта на "Г. 98“АД. Вписано е и прехвърлянето на 4 дружествени дяла,
представляващи 0.19 % от капитала на „Г.“ ООД от държавата, чрез
Министерството на транспорта в общ дяла на А.Г.З.-Н., М.А.М., И.Н.Д. и
Л.Й.Л.. Като съдружници в „Г.“ ООД са вписани А.Г.З.-Н., М.А.М., И.Н.Д. и
Л.Й.Л. и заличена Държавата, чрез Министерство на транспорта като
съдружник в „Г.“ ООД.
От направената служебно справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на "Г.
98“АД се усТ.и, че с решение от 15.07.1998 г. по гр.д. № 477/1998 г. по описа
на ЛОС, е регистрирано "Г. 98“АД с капитал 6 852 000 лв., разпределен в
6 852 обикновени поименни акции, всяка с номинална стойност от 1000 лв. и
предмет на дейност: участие в приватизацията на „Г.“ ЕООД. С последващи
решения е вписано увеличение капитала на дружеството, деноминиране на
капитала, както и мандата на членовете на Съвета на директорите.
По делото е приложено извлечение от с/ка 201 – земи към 30.10.1997 г.
на „Г.“ ЕООД, извлечение от с/ка 203 – Сгради към 30.10.1997 г. на „Г.“
ЕООД – с.Г., както и анализ на правното състояние на имуществото на
„Г.“ЕООД – с.Г..
Със заповед № 285/12.06.2000 г. на Областен управител – Ловеч по
повод писмено искане на Управителя на „Г. 98“АД – с.Г. с вх. №
1009/09.05.2000 г. и във връзка с договори за приватизационна продажба на
дружествени дялове от „Г. 98“АД – с.Г. от 14.10.1998 г, 27.07.1999 г. и
16.11.1999 г. и на основание чл.78, ал.1 от ЗДС е наредено да се отпише от
актовите книги за държавни имоти и предаде на „Г. 98“АД – с.Г. недвижимия
имот, представляващ: дворно място от 12000 кв.м., заедно с построената в
него първа производствена площадка, състояща се от ремонтна работилница
– двуетажна масивна сграда със застроена площ 208 кв.м.; дърводелна –
двуетажна масивна сграда със застроена площ 457 кв.м.; двуетажна масивна
сграда – машинна бригада със застроена площ от 348 кв.м.; каросериен цех –
едноетажна сграда със стоманобетонова сглобяема конструкция със застроена
площ от 687 кв.м.; заваръчно рамки – едноетажна масивна сграда със
застроена площ 39 кв.м.; монтажно – полумасивна едноетажна сграда със
застроена площ 182 кв.м.; съблекалня – полумасивна едноетажна сграда със
застроена площ 138 кв.м.; конвейрно помещение - едноетажна масивна сграда
11
със застроена площ 1 008 кв.м.; трафопост със застроена площ от 36 кв.м.;
парова централа - едноетажна масивна сграда със застроена площ 250 кв.м.;
баня със застроена площ 98 кв.м. и триетажна масивна сграда със застроена
площ 393 кв.м., съставляващ имот пл.№ 496 в кв.42 по регулационния план на
с.Г., актуван с АДС № 994/21.07.1994 г.
Със заповед № 285/12.06.2000 г. на Областен управител – Ловеч по
повод писмено искане на Управителя на „Г. 98“АД – с.Г. с вх. №
1009/09.05.2000 г. и във връзка с договори за приватизационна продажба на
дружествени дялове от „Г. 98“АД – с.Г. от 14.10.1998 г, 27.07.1999 г. и
16.11.1999 г. и на основание чл.78, ал.1 от ЗДС е наредено да се отпише от
актовите книги за държавни имоти и предаде на „Г. 98“АД – с.Г. недвижимия
имот, представляващ: дворно място от 6 000 кв.м., заедно с построената в
него втора производствена площадка, състояща се от: инструментален цех -
едноетажен със сглобяема конструкция и застроена площ от 648 кв.м.; цех №
1- едноетажна сграда със стоманобетонова конструкция и със застроена площ
2 376 кв.м.; цех № 3- едноетажна масивна сграда със застроена площ 1344
кв.м.; битова двуетажна масивна сграда със застроена площ от 662 кв.м.; хале
БТР – едноетажна сграда със сглобяема конструкция и застроена площ от
1080 кв.м.; склад ГСМ - едноетажен масивен със застроена площ от 58 кв.м.;
компресорно помещение – едноетажна масивна сграда със застроена площ 28
кв.м.; п.п.депо - масивна едноетажна сграда със застроена площ 16 кв.м.;
трафопост - застроена площ 48 кв.м.; парова централа - масивна едноетажна
сграда със застроена площ от 120 кв.м. и склад № 3 - едноетажен със
сглобяема конструкция и застроена площ от 648 кв.м., находящ се в
землището на с.Г., актуван с АДС № 993/21.07.1994 г.
С констативен нотариален акт № 72, т.I, рег. № 596, дело № 66/2001 г.
от 23.04.2001 г. на Нотариус И.И. с рег. № 305 на НК и район на действие РС
– Тетевен, на основание чл.483, ал.1 ГПК „Г. 98“ АД е признат за собствени
по приватизационна продажба на дружествени дялове от „Г.“ООД – с.Г. и по
правоприемство от същото предприятие на следните недвижими имоти: 1.
урегулиран поземлен имот – първа производствена площадка с площ от
12 000 кв.м., представляващ по ПУП на с. Г. от 1965 г. имот с пл.№ 496, кв.
42, при граници и съседи на същия: запад - околовръстно шосе, изток - улица,
Х. и Б. Х.ви, В.С.В., Ц.Х.М., н-ци В.Й., север - М.Н., юг – площадка, ведно и с
построените в същия имот: РЕМОНТНА РАБОТИЛНИЦА - масивна сграда
12
на два етажа, със застроена площ 208 кв.м., строена 1972г.; ДЪРВОДЕЛНА -
масивна сграда на два етажа, със застроена площ от 457 кв.м. , строена през
1968г.; МАШИННА БРИГАДА - масивна сграда на два етажа, със застроена
площ от 348 кв.м., строена през 1965.г.; КАРОСЕРИЕН ЦЕХ - сграда със
стоманобетонова сглобяема конструкция на един етаж със застроена площ от
687 кв.м., строена 1975 год.; ЗАВАРЪЧНО ЗА РАМКИ - масивна сграда на
един етаж със застроена площ от 39 кв.м., строено през 1964.г.; МОНТАЖНО
– полумасивна сграда на един етаж със застроена площ 182 кв.м.,строено 1962
г.; СЪБЛЕКАЛНЯ – полумасивна сграда на един етаж със застроена площ от
138 кв.м., строена 1975 г.; КОНВЕЙЕРНО ПОМЕЩЕНИЕ - масивна сграда на
един етаж със застроена площ от 1 008 кв.м., строено 1974 г.; ТРАФОПОСТ -
масивна сграда със застроена площ от 36 кв.м., строено 1974 г.; ПАРОВА
ЦЕНТРАЛА - масивна сграда на един етаж, със застроена площ от 250 кв.м.,
строена 1974 г.; БАНЯ- масивна сграда на един етаж със застроена площ 98
кв.м., строена 1974 год.; АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА – масивна сграда
на три етажа, със застроена площ 393 кв.м., строена 1970 г.
2. НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ- втора производствена
площадка, с площ от 6 000 кв.м., находящ се извън чертите на ПУП на с. Г.,
при граници и съседи: шосе Г. – Тетевен от изток; река Вит от запад; имот на
ПК „Септември“ - от север; общинска земя- от юг, ведно с построени в
същия имот: ИНСТРУМЕНТАЛЕН ЦЕХ- сграда на един етаж със сглобяема
конструкция и застроена площ от 648 кв.м., строена през 1983 г.; ЦЕХ № 1-
сграда на един етаж със стоманобетонова конструкция и със застроена площ
2 376 кв.м., строена през 1981 г.; ЦЕХ № 3- масивна сграда на един етаж със
застроена площ 1344 кв.м., строена през 1981 г.; БИТОВА СГРАДА – масивна
сграда на два етажа със застроена площ от 662 кв.м., строена през 1984 г.;
ХАЛЕ БТР - сграда на един етаж със сглобяема конструкция и застроена
площ от 1080 кв.м., строена през 1986 г.; СКЛАД ГСМ - едноетажна масивна
сграда със застроена площ от 58 кв.м., строена през 1983 год.;
КОМПРЕСОРНО – масивна едноетажна сграда със застроена площ от 28
кв.м., строена през 1981 г.; П.П. ДЕПО - масивна едноетажна сграда със
застроена площ 16 кв.м., строена през 1981 г.; ТРАФОПОСТ- масивна
едноетажна сграда със застроена площ 48 кв.м., строена през 1983 г.;
ПАРОВА ЦЕНТРАЛА - масивна едноетажна сграда със застроена площ от
120 кв.м., строена 1981 г. и СКЛАД № 3 - едноетажна сграда със сглобяема
13
конструкция и застроена площ от 648 кв.м., строена през 1988 г.
От приетото като доказателство писмо изх. № 1057/1/ от 04.04.2022 г.
на Община –Тетевен се усТ.ява, че за процесните имоти с идентификатор №
15165.273.747.8, № 15165.273.747.9, № 15165.273.747.3, построени в ПИ с
идентификатор № 15165.273.747 с площ от 29 061 кв.м., находящ се в
землището на с.Г., е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. №
789/29.06.2010 г. и по чл.17 от ЗМДТ /отм./ с вх. № 11050182/21.11.2001 г. от
„Г. 98“АД, като дължимите за тях данъци и такси са платени до 31.12.2014
вкл. от „Г. 98“АД.
По делото е приложено съобщение за продажба чрез търг с тайно
наддаване изх. № С210011-111-0003100/29.09.2021 г. по чл.251-254 ДОПК по
изп.дело № 11110002993/2011 г. по описа на ДТ на НАП Велико Търново,
офис Ловеч за недвижими имоти, собственост на „Г. 98“АД съгласно
нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижими
имоти в с.Г. № 72, т.I, рег. № 596, дело № 66 от 23.04.2001 г., а именно:
производствена/промишлена/ сграда, КИД 15165.273.747.8 – парова
централа - масивна сграда на един етаж, със застроена площ от 120 кв.м.,
строена 1981 г.; сграда, КИД 15165.273.747.3-битова сграда, масивна сграда
на два етажа със застроена площ от 662 кв.м., строена през 1984 г. и
производствена/промишлена/ сграда, КИД 15165.273.747.9 – цех № 3 -
масивна сграда на един етаж със застроена площ 1344 кв.м., строена през 1981
г., всичките построени в ПИ 15165.273.747 с площ от 29061 кв.м. съгласно
КККР, одобрени със заповед № РД 181787/30.10.2018 г- на ИД на АГКК.
Против действията на публичен изпълнител при ТД на НАП Велико
Търново, ИРМ Ловеч и посТ.ление на налагане на обезпечителни мерки по
изп.дело № 11110002993/2011 г., е подадена жалба вх. № 9076/06.10.2021 г.
от „Г.“ ООД.
С решение № 136/19.10.2021 г. Директорът на ТД на НАП – Велико
Търново е оставил без разглеждане жалба вх. № 9076/06.10.2021 г., подадена
от „Г.“ ООД в частта й, с която се иска отмяна на наложени обезпечителни
мерки с ПосТ.ление изх. № 200011-022-0090592/14.12.2020 г. върху имоти,
находящи се в с.Г., община Тетевен с идентификатори: № 15165.273.747.8, №
15165.273.747.9, № 15165.273.747.3 и № 15165.273.747.10. Със същото
решение е оставена без уважение жалба вх. № 9076/06.10.2021 г., подадена от
14
„Г.“ ООД и отказана отмяната на опис на недвижими имоти, обективиран в
Протокол с изх. № С210011-028-0002006/29.07.2021 г., издаден по изп.дело №
11110002993/2011 г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново, касаещ
недвижими имоти, находящи се в с.Г., Община Тетевен с идентификатори: №
15165.273.747.8, № 15165.273.747.9, № 15165.273.747.3 и № 15165.273.747.10.
По делото не са представени доказателства това решение да е обжалвано в
частта, с която жалбата е оставена без разглеждане.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът
приема като компетентно и убедително депозирано се усТ.ява, че последният
обявен в ТР годишен финансов отчет /ГФО/ на „Г. 98“ АД е с дата 31.12.2011
г. След тази дата „Счетоводна къща – РС“ ЕООД не е водила счетоводството
на дружеството, тъй като собствениците не са заплатили дължими суми за
счетоводните услуги. Ответникът „Г. 98“ АД е завел процесните сгради в
обща сметка 203. При извършената проверка вещото лице С. Ц. е усТ.ило, че
подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ в Община – Тетевен е с вх. №
789/29.06.2010 г. и в нея са включени построените в ПИ с № 15165.273.747
сгради: производствена /промишлена сграда/, Парова централа - масивна
едноетажна сграда със застроена площ от 120 кв.м.; Битова сграда -масивна
двуетажна сграда със застроена площ от 662 кв.м.; Производствена
/промишлена сграда, Цех 3 - масивна едноетажна сграда със застроена площ
от 1344 кв.м. Експертът твърди, че данните за изготвяне на декларацията по
чл.14 от ЗМДТ за взети от аналитичната отчетност на сметка 203 – сгради по
отчетната стойност. При проверката в Община Тетевен вещото лице е
усТ.ило, че начислените ДНИ и ТБО на декларираните от „Г. 98“ АД сгради
са изплатени до 2014 г. вкл. През следващите години те не са изплащани и са
натрупани като задължения до 2022 г., вкл. лихвите в общ размер от 36 214.76
лв. В заключението е направена констатация, че за „Г.“ ООД няма данни за
водено счетоводство и няма публикувани ГФО в ТР. „Г.“ ООД не е подавало в
Община – Тетевен и декларация по чл.14 ЗМДТ. Последната подадена
декларация е по чл.17 от ЗМДТ/отм./ за две сгради, за които начислените
ДНИ и ТБО не са заплатени и до момента. В обстоятелствената част на
заключението, както и в съдебно заседание, вещото лице С. Ц. твърди, че
представеното Извлечение от сметка 201 – земи не е извлечение от
счетоводните сметки на „Г.“ООД, а от инвентарна книга, която е заведена по
дати на построяване на сградите 1981 - 1988 г.и са били в капитала на
15
държавна фирма “Г.“ЕООД. От съхранените документи на двете дружества е
намерена Оборотна ведомост на „Г.“ ООД към 31.03.2009 г., в която по
сметка 203 – сгради е отразена стойност в размер на 465 875.32 лв. отчетна
стойност на сградите и изхабяване 91 065.29 лв., или балансовата стойност е
374 810.03 лв. По сметка 201 Земя салдото е нула. Поради липсата на
аналитична отчетност на сметка 203 вещото лице не може да определи какви
сгради са включени.
Страните по делото са ангажирали гласни доказателства в подкрепа на
своите твърдения. В показанията си ангажирания от ищеца св.С. Ф. излага, че
е работил като заварчик в „Г.“ ООД и „Г. 98”АД, но не прави разлика между
двете дружества. При извършената от съда констатация от трудовата му
книжка № 036340 се усТ.и, че свидетелят е постъпил на работа в „Г.“ ООД на
02.06.2003 г. и трудовото му правоотношение е прекратено на 01.01.2012 г.
също от „Г.“ ООД.
От показанията на разпитаната по делото св.Г. В., която е работила 35
години в „Г.” като касиер и касиер-счетоводител се усТ.ява, че до 2008 г. е
била в трудови правоотношения с „Г.” ООД, а след 2008 г. с „Г. 98”АД.
Твърди, че до 2008 г. съществували и двете предприятия, а след 2008 г. само
„Г. 98”АД, което ползвало част от базата и правило реконструкция на
покрива. Напуснала работа през 2018 г., когато дружеството работило с трима
пазачи. Пояснява, че „Г. 98”АД е РМД, а собствениците – изп.директори 5
човека. „Г. 98”АД било сключило два договора за наем на цеха за метални
конструкции, който е във втора производствена база. Имало период, когато
дружество „БХБ” им плащало заплати и възлагало работа. Не знае кой платил
задължение през 2014 – 2015 г., когато имало образувано изп.дело. Покривът
на сградата, на която бил правен ремонт, е на сградата на Държавния резерв,
които идвали на всеки три месеца да правят ревизия.
Посоченият от ответника ТД на НАП- Велико Търново св.Д. П. излага
в показанията си, че работил в „Г.” от 1985 г. до 2018 г. Първо бил механик, а
след това шофьор. От 1985 г. до 2004 г. или 2008 г. бил на трудов договор с
„Г.”, а после с „Г. 98”АД. Последната една година работил пазач към „ВХВ” и
охранявали сграда на втора производствена площадка, където имало
наематели. Заплата първо му плащали от „Г.”, а след това от „Г. 98”АД.
Твърди, че „Г. 98”АД правили ремонт на покрива на двуетажната
16
административна сграда, но той не е участвал.
В показанията си св.С. С. излага, че през 1995 г. или 1996 г. работил
няколко месеца като поддръжка и след това се прехвърлил в „Г.“ ООД като
началник цех. От 2004 г. или 2005 г. работил като главен механик в „Г. 98“
АД и бил член на Съвета на директорите му от основаването през 1998 г.
Твърди, че търговска дейност развивали и двете дружества, а ООД-то било
собственост на АД-то. Двете фирми ползвали едни и същи сгради и
произвеждали едно и също. Пояснява, че постепенно изплащали дяловете на
ООД-то – първоначално с бонови книжки и компенсаторни инструменти, а
след това с пари. Работил до 2007-2008 г., когато пловдивската фирма „ВХВ”
станала акционер и след това напуснал.
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с положителен
усТ.ителен иск за собственост на описаните в ИМ недвижими имоти,
предявен в хипотезата на чл. 269, ал. 1 ДОПК. Искът е предвиден като защита
на третото лице срещу предприето принудително изпълнение по реда на
ДОПК върху имущество, спрямо което третото лице претендира
самостоятелно право, което се засяга от изпълнението. Предпоставки за
исковата защита по ДОПК на третото лице са: 1) третото лице да е упражнило
правото си на жалба по административния ред по чл. 266, ал. 4 ДОПК срещу
насочването на изпълнението в усТ.ения преклузивен 7-дневен срок по чл.
266, ал. 1 ДОПК; 2) при отхвърляне на жалбата, третото лице следва да
предяви по реда на ГПК положителен усТ.ителен иск по чл. 269, ал.1 ДОПК в
30-дневен преклузивен срок, течащ от получаване на препис от решението по
жалбата му – чл. 267, ал. 2, т. 4 ДОПК; 3) да претендира самостоятелни права
по отношение предмета на принудителното изпълнение.
Във връзка с направеното от ответника НАП възражение за
недопустимост на предявения иск, съдът се е произнесъл в определението си
по чл.140 от ГПК, като е приел същото за неоснователно. Изложени са
съображения, че Решение № 136 на директора на ТД на НАП Велико Търново
по подадената от „Г." ООД жалба с право основание чл. 266, ал.1 от ДОПК е
посТ.ено на 19.10.2021 г., а исковата молба е депозирана в съда на 14.10.2021
г., т.е. преди произнасянето на административния орган, но към момента и
тази предпоставка е налице, поради което производството е допустимо.
Налице са и втората и третата предпоставка – ищецът е упражнил правото си
17
да предяви положителен усТ.ителен иск след отхвърляне на жалбата му в
предвидения от закона преклузивен срок, като претендира самостоятелни
права по отношение предмета на принудителното изпълнение.
Спорен по делото е въпроса, дали „Г.” ООД е собственик на
процесните сгради, които са предмет на принудителното изпълнение. В
обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищецът
е придобил правото на собственост върху процесните недвижими имоти на
основание решение № 164/18.10.1998 г. на МС, по силата на което се образува
фирма „Г.“ с държавно имущество, а впоследствие съгласно разпоредбите на
влезлия в сила ТЗ, държавната фирма се преобразува в „Г.“ЕООД. От
представения по делото препис от АДС на недвижим имот № 993/21.07.1994
г. е видно, че „Г.“ЕООД е било собственик на дворно място с площ от 6 000
кв.м. извън регулация и втора производствена площадка, върху която са
изградени инструментален цех с площ 648 кв.м., цех № 1 с площ 2376 кв.м.,
цех № 3с площ от 1344 кв.м., битова сграда с площ от 662 кв.м., хале БТР с
площ 1080 кв.м., склад ГСМ с площ от 58 кв.м., компресорно с площ от 28
кв.м., п.п.депо с площ от 16 кв.м., трафопост с площ от 48 кв.м., парова
централа с площ от 120 кв.м. и склад МЗ с площ от 648 кв.м. Между страните
не се спори, че по КККР на с.Г., Община Тетевен, одобрени със заповед № №
РД-18-1787/30.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, че процесните
сгради с идентификатор № 15165.273.747.3, № 15165.273.747.8 и №
15165.273.747.9, разположени в ПИ с идентификатор № 15165.273.747, са
идентични с битова сграда със застроена площ от 662 кв.м., парова
централа със застроена площ от 120 кв.м. и цех № 3 със застроена площ 1344
кв.м., описани в АДС на недвижим имот № 993/21.07.1994 г.
Ответникът „Г. 98“АД се легитимира като собственик на процесните
сгради с приложения по делото констативен нотариален акт № 72, т.I, рег. №
596, дело № 66/2001 г. от 23.04.2001 г. на Нотариус И.И. с рег. № 305 на НК и
район на действие РС – Тетевен, с който на основание чл.483, ал.1 ГПК „Г.
98“ АД е признат за собственик по приватизационна продажба на
дружествени дялове от „Г.“ООД – с.Г. и по правоприемство от същото
предприятие на недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот
- втора производствена площадка, с площ от 6 000 кв.м., находящ се извън
чертите на ПУП на с. Г., при граници и съседи: шосе Г. – Тетевен от изток;
река Вит от запад; имот на ПК „Септември“ - от север; общинска земя- от юг,
18
ведно с построени в същия имот: ИНСТРУМЕНТАЛЕН ЦЕХ- сграда на един
етаж със сглобяема конструкция и застроена площ от 648 кв.м., строена през
1983 г.; ЦЕХ № 1- сграда на един етаж със стоманобетонова конструкция и
със застроена площ 2 376 кв.м., строена през 1981 г.; ЦЕХ № 3- масивна
сграда на един етаж със застроена площ 1344 кв.м., строена през 1981 г.;
БИТОВА СГРАДА – масивна сграда на два етажа със застроена площ от 662
кв.м., строена през 1984 г.; ХАЛЕ БТР - сграда на един етаж със сглобяема
конструкция и застроена площ от 1080 кв.м., строена през 1986 г.; СКЛАД
ГСМ - едноетажна масивна сграда със застроена площ от 58 кв.м., строена
през 1983 год.; КОМПРЕСОРНО – масивна едноетажна сграда със застроена
площ от 28 кв.м., строена през 1981 г.; П.П. ДЕПО - масивна едноетажна
сграда със застроена площ 16 кв.м., строена през 1981 г.; ТРАФОПОСТ-
масивна едноетажна сграда със застроена площ 48 кв.м., строена през 1983 г.;
ПАРОВА ЦЕНТРАЛА - масивна едноетажна сграда със застроена площ от
120 кв.м., строена 1981 г. и СКЛАД № 3 - едноетажна сграда със сглобяема
конструкция и застроена площ от 648 кв.м., строена през 1988 г.
От приложените по делото писмени доказателства се усТ.ява, че с
Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от „Г.“ЕООД – с.Г. от
14.10.1998 г., сключен между министъра на транспорта на РБългария като
продавач и „Г. 98“АД като купувач на основание чл.3, ал.1, т.1, чл.25, ал.2,
т.2, ал.3, ал.4 и ал.5 от ЗППДОбП /отм./, чл.2, ал.1 от ПМС № 155/1992 г. във
вр. с Решение № 714 от 04.06.1998 г. на Агенцията за приватизация /ДВ. Бр.77
от 1998 г./, Заповед № ПР-50-А/25.08.1998 г./ДВ, бр.104 от 1998 г./ и Заповед
№ ПР-50-Б/27.08.1998 г./ДВ, бр.107 от 1998 г./ на Министъра на транспорта,
Договор за изменение и допълване на Договор за покупко-продажба на
дружествени дялове от „Г.“ ЕООД – с.Г., сключен на 16.11.1999 г. и Договор
за изменение и допълване на Договор за покупко-продажба на дружествени
дялове от „Г.“ ЕООД – с.Г., сключен на 01.06.2001 г., че „Г. 98“АД
придобило1565 дружествените дялове от капитала на "Г." ЕООД. С решение
от 20.11.1998 г. по гр.д. № 210/1989 г. по описа на ЛОС е вписано
прехвърлянето на 1565 дяла, представляващи 75% от капитала на „Г.“ ЕООД
на "Г. 98“АД и последното е вписано като съдружник в „Г.“ ООД. Както беше
посочено по-горе, с последващо решение от 28.01.2000 г. по гр.д. № 210/1989
г. по описа на ЛОС, в ТР е вписано прехвърлянето на 518 дружествени дяла,
представляващи 24.81% от капитала на „Г.“ ООД от държавата, чрез
19
Министерството на транспорта на "Г. 98“АД.
В случая предмет на приватизационните договори е покупко-продажба
на дружествени дялове от капитала на "Г." ЕООД, което не го прави
собственик на процесните имоти. При приватизацията държавата е
прехвърлила на купувача само дружествени дялове по смисъла на чл.129 от
ТЗ по реда на специалния ЗППДОП /отм./. Предмет на приватизационната
продажба с цитираните договори са дялове от приватизираното дружество, а
не търговското предприятие или обособена част от него по смисъла на чл.15 и
чл.16 от ТЗ в действащата към този момент редакция. След извършена
служебно справка в ТРРЮЛНЦ съдът констатира, че по партидата на двете
дружества няма данни за вписано прехвърляне на предприятието на
„Г.“ЕООД на „Г. 98“АД. От изложеното следва, че е налице промяна на
собственика на 99.81% от дяловете на „Г.“ЕООД, но не на правото на
собственост върху недвижимите имоти, принадлежи на приватизираното
дружество, тъй като предмет на продажба не са конкретни имоти. Според ТЗ
ответникът „Г. 98“АД няма вещно право на собственост върху активите на
дружеството, в което притежава част от капитала. Такова право на
собственост може да придобие само чрез правна сделка, за каквато по делото
не са представени доказателства.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно § 12, ал. 3 от
Преходните и заключителни разпоредби на ЗППДОП (отм.), при прехвърляне
на дялове от търговски дружества по реда на глава пета, купувачът на дялове
се смята за съдружник в дружеството от момента на прехвърлянето на
собствеността върху дяловете съгласно приватизационния договор. Поради
изложените съображения настоящият състав приема, че по силата на
договорите за покупко-продажба на дружествени дялове от „Г.“ЕООД,
ответникът "Г. 98“АД не е станало собственик на процесните сгради, върху
които е насочено принудителното изпълнение. Обстоятелството, че същите са
включени в сметка „203“ - сгради, не е основание да се направи друг извод.
Както беше посочето по-горе, по делото няма доказателства, че „Г.“ЕООД е
прехвърлило по надлежния ред правото на собственост върху процесните
недвижими имоти на "Г. 98“АД.
По делото не са представени доказателства, че "Г. 98“АД е
20
придобило собствеността върху процесните сгради и на второто посочено в
цитирания нотариален акт основание - по правоприемство, тъй като няма
данни за реорганизация на „Г.“ЕООД и вписани промени в Търговския
регистър. След покупко-продажбата на дружествени дялове, с решение от
20.11.1998 г. по гр.д. № 210/1989 г. по описа на ЛОС е вписана само промяна
в правната форма, като е заличен едноличния характер на дружеството и
вписано като „Г.“ ООД.
Представената по делото заповед № 285/12.06.2000 г. на Областен
управител – Ловеч, с която на основание чл.78, ал.1 от ЗДС е наредено да се
отпише от актовите книги за държавни имоти и предаде на „Г. 98“АД – с.Г.
недвижимия имот, представляващ: дворно място от 6 000 кв.м., заедно с
построената в него втора производствена площадка и сгради, находящ се в
землището на с.Г., актуван с АДС № 993/21.07.1994 г., не води до извод, че
ответникът „Г. 98“АД е станал собственик на процесните сгради.
По своята същност тази заповед е вътрешно-служебен акт, издаден от
областния управител, след преценка на доказателствата, дали имоти са
държавна собственост или не. Заповедта, с която се деактува един имот като
държавен, няма правопораждащо действие, тъй АДС има само декларативен
ефект и не е юридически факт, водещ до възникване право на собственост.
Тази заповед е официален удостоверителен документ и нареждането за
отписване от актовите книги на имот държавна собственост касае
длъжностните лица в съответната администрация, натоварени с функциите по
водене на актовите книги. Тя не засяга права и законни интересни на
заинтересовани лица и в случай на спор, правото на собственост се доказва по
реда на общия исков процес.
Недоказани в процеса останаха твърденията на двамата ответници, че
"Г. 98“АД е придобило процесните сгради по силата на давностно владение.
Давностното владение, като юридическо основание по смисъла на чл.77 ЗС за
придобиване собствеността върху недвижим имот, изисква не само
изтичането на предвидения в чл.79, ал.1 ЗС 10-годишен давностен срок. За да
настъпят вещноправните последици на придобивната давност, следва да се
осъществи сложен фактически състав, като на първо място следва да е
упражнено владение от заинтересованото лице. Съгласно чл.68 от ЗС
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
21
държи лично или чрез другиго като своя. От това определение следва, че
признаците на владението са два – обективен /corpus/ и субективен /animus/.
Обективният признак на владението е упражняването на фактическа власт
върху вещта, а субективният – да държи вещта като своя. За да е налице
владение, е необходимо да са налице едновременно и двата признака.
Другите съществени признаци на владението са то да е постоянно,
непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. В негова тежест е да усТ.и
промяната в намерението за владение, както и да манифестира такова
поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява
фактическата власт върху процесните сгради за себе си, да отблъсне
владението на ищеца и това да стане известно на последния. Такива действия
на отблъскване на владението на невладеещия собственик могат да бъдат
недопускане до имота, заявяване пред него или трети лица, че владее за себе
си, както и други, които изключват недвусмислено властта върху вещта.
Настоящата инстанция счита, че тези признаци не са усТ.ени от
ответника "Г. 98“АД в хода на процеса. От показанията на разпитаните по
делото свидетели, на които съдът дава вяра като обективни и
незаинтересовани се усТ.ява, че са били назначени по трудов договор
първоначално с „Г.“ООД, а от 2008 г. с "Г. 98“АД, като не се представят
писмени доказателства в тази насока. Единствено от направената констатация
от трудовата книжка на св.С. Ф. се усТ.ява, че трудовото му правоотношения
е прекратено на 01.01.2012 г. от „Г.“ ООД. В показанията си св.С. С., който е
бил член на СД на "Г. 98“АД твърди, че търговска дейност развивали и двете
дружества, като ползвали едни и същи сгради и произвеждали едно и също.
Св.Г. В. и св.Д. П. излагат пред съда, че "Г. 98“АД правило реконструкция на
покрива на битовата сграда, но същата била на Държавния резерв, който
правил ревизии на всеки три месеца. Твърденията на двамата свидетели, че
"Г. 98“АД било отдало под наем цеха за метални конструкции, без да се
конкретизира дали това е процесния цех № 3, също не се подкрепени от
писмени доказателства. При тези данни съдът не може да направи извод, че
ответникът „Г. 98“АД е упражнявал фактическа власт върху процесните
сгради и в кой период, нито да е обективирало външно намерението си да ги
свои за себе си.
От приетото като доказателство заключение на съдебно-
икономическата експертиза се усТ.ява, че ответникът „Г. 98“ АД е завел
22
процесните сгради в обща сметка „203“ - сгради. От тази констатация също не
може да се направи извод, че дружеството е упражнявало фактическа власт
върху сградите, както и намерението за своене.
Фактът, че "Г. 98“АД е подало декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх. №
789/29.06.2010 г. и по чл.17 от ЗМДТ /отм./ с вх. № 11050182 от 21.11.2001 г.
за процесните имоти с идентификатор № 15165.273.747.8, № 15165.273.747.9,
№ 15165.273.747.3, построени в ПИ с идентификатор № 15165.273.747 и
плащал данъци и такси до 31.12.2014 вкл., не може да мотивира съда да
приеме, че е било техен собственик. Това може да се тълкува като израз на
намерението за своене, но не доказва обективния елемент на владението –
упражняване на фактическа власт върху процесните сгради. Тези
доказателства са индиция, че "Г. 98“АД се е считало за собственик, но не и че
действително е придобил собствеността. Собствеността върху тях може да се
придобие само въз основа на осъществен придобивен способ /сделка,
придобивна давност и др./.
Поради изложените съображения настоящата инстанция счита, че
предявеният иск е основателен и доказан и следва да посТ.и решение, с което
признае за усТ.ено по отношение на ответниците, че „Г." ООД е собственик
на следните недвижими имоти: 1. Сграда с идентификатор 15165.273.747.8,
представляваща Парова централа - масивна едноетажна сграда със застроена
площ от 120 кв.м., строена през 1981г., построена в поземлен имот с
идентификатор 15165.273.747 с площ от 29061 кв.м., находящ се в землището
на село Г., Община Тетевен с данъчната оценка 7300 лева; 2. Сграда с
идентификатор 15165.273.747.9, представляваща Цех 3 -масивна едноетажна
сграда със застроена площ от 1344 кв.м., строена през 1981г., построена в
поземлен имот с идентификатор 15165.273.747 с площ от 29061 кв.м.,
находящ се в землището на село Г., Община Тетевен с данъчната оценка
76760 лева и 3. Сграда с идентификатор 15165.273.747.3, представляваща
Битова сграда - масивна двуетажна сграда със застроена площ от 662 кв.м.,
строена през 1981г., построена в поземлен имот с идентификатор
15165.273.747 с площ от 29061 кв.м., находящ се в землището на село Г.,
Община Тетевен.
При този изход на процеса разноските по делото не следва да се
присъждат, тъй като липсва направено искане от страна на ищеца.
23
Водим от гореизложеното, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТ.ЕНО на основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр.чл.269
от ДОПК по отношение на „Г. 98" АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: с.Г., Община Тетевен, местността „Л.“ № 3 и ТД на НАП Велико
Търново със съдебен адрес: гр.Велико Търново, площад „Център“ № 2, в
качеството на взискател по изп. дело № 11110002993-2011/10.11.2011 г., че
"Г." ООД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: Област Ловеч,
Община Тетевен, с. Г., ул.“Н.Й.Н.“ № 56, представлявано от Цветелин Войчев
Велев, е собственик на следните недвижими имоти:
1. Сграда с идентификатор 15165.273.747.8, представляваща Парова
централа - масивна едноетажна сграда със застроена площ от 120 кв.м.,
строена през 1981г., построена в поземлен имот с идентификатор
15165.273.747 с площ от 29061 кв.м., находящ се в землището на село Г.,
Община Тетевен; 2. Сграда с идентификатор 15165.273.747.9,
представляваща Цех 3 -масивна едноетажна сграда със застроена площ
от 1344 кв.м., строена през 1981г., построена в поземлен имот с
идентификатор 15165.273.747 с площ от 29061 кв.м., находящ се в
землището на село Г., Община Тетевен и 3. Сграда с идентификатор
15165.273.747.3, представляваща Битова сграда - масивна двуетажна
сграда със застроена площ от 662 кв.м., строена през 1981г., построена в
поземлен имот с идентификатор 15165.273.747 с площ от 29061 кв.м.,
находящ се в землището на село Г., Община Тетевен.
Решението подлежи на обжалване пред АС – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
24