Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 260010
гр.Елхово, 19.08.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Елховският
районен съд в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: Яна А.
при
секретаря П. Николова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 346/2018
г. по описа на ЕРС, за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 482 от
20.08.2018г. на Зам. Началникът на Митница Бургас – Васил Инджов, с което на Х. ***роден на *** година, притежаващ
документ за самоличност №***издаден на 05.09.2014г. от BUKRES BE, с адрес Република
Румъния, гр. Букурещ, е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 1000.00 лв. на основание чл.18, ал.1, вр. с чл. 14а, ал.1 от Валутния закон /ВЗ/ и на
основание чл.20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата като предмет на
нарушението изделия от злато – златни гривни – 18 бр. с общо тегло 319.38
грама, проба 916 – 22 карата.
Депозираната против наказателното
постановление жалба е бланкетна. В същата се твърди, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон и се желае неговата отмяна.
В съдебно
заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и с упълномощен повереник – адв. А. ***, която
поддържа жалбата против наказателното постановление. Подробни доводи в подкрепа
на искането за отмяна на наказателното постановление се излагат в представени
по делото писмени бележки.
Въззиваемата страна в съдебно заседание чрез процесуален
представител юрисконсулт оспорва жалбата, депозирана против наказателното
постановление. Счита последното за правилно и законосъобразно издадено, поради
което и не намират основания за неговата отмяна.
Районна прокуратура Ямбол, ТО - Елхово, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 11.03.2018 година около 16.00 часа на МП „Лесово“, на трасе „Вход леки
автомобили и автобуси” за влизане в страната от Република Турция
пристигнал лек автомобил с рег. №***,
управляван от жалбоподателя Х. Шенгун. В автомобила пътувало и лицето***. Двете
лица пътували за Република Румъния след посещение в Република Турция по повод
търговско изложение. Към Репубика Румания, в други автомобили пътували и
свидетелите***и Х. Х.К. Според създадената инфраструктура и организация
на МП – Лесово, на трасетата за влизане и излизане, има поставени указателни
табели, в които на различни езици, включително на турски и румънски език, са
указани задълженията на лицата, преминаващи границата, да декларират носените
от тях стоки, ценности или валута над определени размери. Преди пристъпване към митническата проверка, свидетелят П.Д. на длъжност „митнически инспектор“ в ЦМУ при Агенция
„Митници“ в присъствието на колегите си М.М. и В.Ч., попитал пътуващите в автомобила лица на английски
език дали имат стоки, валута и валутни
ценности за деклариране. Тъй като лицата не разбрали въпроса и това било
установено от св. Д., последният задал същия въпрос към пътуващите в автомобила
две лица на турски език, на което получил отрицателен отговор от жалбоподателя
и спътника му. След това митническите служители пристъпили към извършване на
проверка на превозното средство, пътниците и техния багаж. В хода на
тази проверка, в която участвал и св. М.М., във вътрешен джоб на яке, намиращо
се на задните седалки в автомобила, за което Х. Шенгун заявил, че е негово, били
намерени изделия от жълт метал- 18 броя гривни. В мъжка чанта, също намираща се
в купето на автомобила, на задните седалки, митническите служители намерили
валута – турски лири, евро, румънски леи, американски долари и швейцарски
франкове. Валута била установена и в чанта, намираща се в багажника на
автомобила. По отношение на намерените в автомобила гривни от жълт метал и
валута жалбоподателят заявил, че са негова собственост. На пътуващите в
автомобила лица бил извършен личен преглед, при който не са били открити други вещи,
подлежащи на деклариране, или такива, чието пренасяне и превозване през
границата е било забранено от закона. В присъствието на жалбоподателя
митническите служители изтеглили намерените във вътрешния джоб на якето накити
от жълт метал на електронна везна, собственост на митница Бургас, при което
било установено, че същите са с тегло 320 грама. Намерената в автомобила валута
също било преброена в присъствието на жалбоподателя. За извършената митническа
проверка бил съставен Протокол от 11.03.2018г., приложен към АНП. С разписка №
0051259 от 11.03.2018г. изделията от жълт метал – 18 бр. гривни с общо тегло
320 грама са били задържани от митническите служители. С разписки за задържане
от 11.03.2018г. са били задържани намерената в автомобила валута, както и
лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, ведно с принадлежностите към
него – контактен ключ и талон за автомобила.
За извършения личен преглед на жалбоподателя и
спътника му били съставени съответните протоколи, приложени към АНП.
В писмени обяснения, приложени към АНП в превод и на
български език, по отношение на златните накити Х. Шенгун посочил, че е закупил
същите от златарски магазин в гр. Одрин, с цел да ги подари на съпругата си, а
не с търговска цел.
След приключване на проверката свидетелят П.Д. в
присъствието на други двама митнически служители – Д.Н. и М.М., съставил против
Х.С. Акт за установяване на административно нарушение № 327 от 11.03.2018
година, в който актосъставителят изложили фактическата обстановка, станала му
известна във връзка с извършената проверка на превозното средство и на жалбоподателя
на 11.03.2018г., като изложил фактически твърдения относно време, час, място на
извършване на нарушението, описал фактически нарушението с неговите обективни и
субективни елементи, като то у квалифицирано правно от актосъставителя като
такова по чл. 18, вр. чл. 14а, ал.1 от ВЗ, във вр.
чл. 5, ал.1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и вноса на парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за
водене на митническите регистри по чл.
10а от ВЗ. Така
съставеният акт бил подписан от актосъставителя
и свидетелите по установяване на нарушението. Съставения против Х. Шенгун АУАН
бил предявен на турски език, който жалбоподателят владеел перфектно и който бил
негов майчин език от св. А.Р., към онзи момент митнически служител на МП –
Лесово. АУАН бил подписан от жалбоподателя, който вписал в същия и своите
възражения, състоящи се в това, че не е закупил златото с търговска цел, а като
подарък на съпругата си. Препис от акта е бил връчен на нарушителя, което е удостоверено с подписа му
върху самия акт, като му е било разяснено отразеното и в АУАН, че в 3-дневен срок от връчването на
преписа от АУАН може да направи допълнителни писмени възражения по него. В този срок не са постъпили такива възражения.
В хода на административно – наказателното производство
е изготвена оценъчна експертиза от специалист в съответната област – бижутер
Теодоси Пантов от гр. Бургас, приложена към АНП, от която се установява, че
задържаните с разписка за задържане № 0051259 от 11.03.2018г. 18 бр. гривни с
общо тегло представляват златни изделия проба 916, 22 карата, и са с пазарна
стойност 22356.60 лева, при цена на златото и такава изработка към 11.03.2018г.
70 лева за 1 грам.
Въз основа на съставения
АУАН и
приложенията към него, на 20.08.2018 година заместник
началникът на Митница Бургас***издал Наказателно постановление № 482 от 20.08.2018 година, с което наложил на Х. ***роден на *** година, притежващ
документ за самоличност №***издаден на 05.09.2014г. от BUKRES BE, административно наказание глоба в размер на 1000.00
лв. на основание чл.18, ал.1, вр. с чл. 14а, ал.1 от ВЗ и
на основание чл.20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата като предмет на
нарушението изделия от злато – златни гривни – 18 бр. с общо тегло 319.38
грама, проба 916 – 22 карата, за това, че на 11.03.2018 година на МП „Лесово“ Х. Шенгун не е изпълнил
задължението си да декларира с декларация за паричните средства пренасяните от
него златни изделия – общо 319.38 грама, съгласно разпоредбите на чл.9, ал.1,
във връзка с чл.5, ал.1 и чл.4, т.2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година с
декларация за парични средства по образец, утвърден от министъра на финансите – нарушение на чл. 18, ал.1, вр. с чл. 14а,
ал.1 от Валутния закон.
Наказателното
постановление е връчено на пълномощника на наказаното лице на 31.08.2018
година, видно от приложеното към АНП известие да доставяне.
Жалбата е входирана в РС – Елхово на 12.09.2018г., като е
изпратена чрез куриер на 07.09.2018 година, видно от приложената разписка.
От Заповед № ЗМФ-495 от 21.04.2010г. на Министъра на
финансите се установява материалната компетентност на митническия служител П.Д.
да съставя АУАН за валутни нарушения по в чл. 18, ал.1 от ВЗ, а на заместник
началникът на Митница Бургас да издава наказателни постановления за валутни
нарушения по посочения текст от ВЗ.
Гореизложената фактическа обстановка се установява изцяло от приложените по делото писмени доказателства –
Наказателно постановление № 482 от 20.08.2019 година, АУАН № 327 от 11.03.2018 година, Протокол за
извършена митническа проверка № 18ВG101114008673 от 11.03.2018г., Разписка № 0051259 от 11.03.2018г. за
задържане на 18 бр. гривни от жълт метал, Разписка № 0051260 от 11.03.2018г. за
задържане на валута, Разписка № 0051261 от 11.03.2018г. за задържане на лек
автомобил, талон на автомобила и контактен ключ, Протоколи за личен преглед от
11.03.2018г., писмени обяснения от Х. Шенгюн в превод и на български език,
Оценъчна експертиза, разписка за връчено НП на пълномощникът на жалбоподателя, Заповед № ЗМФ – 495 от 21.04.2010г. на МФ, справка от
ГД „ГП“, Разпечатки от системата „БИМИС“ на АУАН № 327 от 11.03.2018г. и АУАН №
563 от 24.04.2018г. и др., както и от показанията
на разпитаните по делото свидетели – П.Д. –
актосъставител, М.М. и Д.Н. С. – свидетели по установяване на нарушението, А.Р.
– извършил превод от български на турски език на АУАН на нарушителя в деня на
съставяне на АУАН,***и Хакан К. – свидетели, преминали турско – българската
граница на 11.03.2018г.
Гласните доказателства, събрани чрез
показанията на свидетелите П.Д., М.М., Д.Н. и Р.А., всички митнически
служители, първите трима свидетели по установяване на нарушението, а последния
участвал в предявяването на АУАН на нарушителя на турски език, се кредитираха
изцяло от съда, тъй като липсват съществени противоречия между тях и са взаимно допълващи се, като в
показанията на свидетелите обективно и правдиво са възпроизведени възприетите
от всеки от тях факти, които са относими към предмета на доказване по делото. Показанията на свидетеля съдържат данни за относимите факти и обстоятелства
във връзка с възприетите от него действия, респ. бездействия от страна на
жалбоподателя, като анализирайки ги на
плоскостта на приобщените писмени доказателства, съдът ги приема за обективни,
логични и последователни, кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал.
Показанията на
свидетелите***и Х.К в частност подкрепят
изложената по – горе фактическа обстановка, възприета от съда, във връзка с
извършената на жалбоподателя митническа проверка и установените от митническите
служители недекларирани златни накити и валута. Изложеното от тези двама
свидетели във връзка с извършената на тях митническа проверка и относно това
дали на тях е бил задаван въпрос и на какъв език дали пренасят стоки, подлежащи
на декларирани, е ирелевантно за настоящото дело. По отношение на началото на
митническата проверка, извършена на автомобила, управляван от жалбоподателя,
предвид на това, че свидетелите са се намирали по това време в други
автомобили, същите не са имали практическата възможност да възприемат
зададените от митническите служители въпроси и получените от Х. Шенгун и
пътуващото заедно с него лице отговори на тези въпроси. При извършването на
митническата проверка в халето за ЩМП на МП – Лесово двамата свидетели не са
присъствали, поради което и за тях не е била налице възможност да възприемат
фактите, свързани с тази проверка.
От така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения седмодневен срок от
връчване на наказателното постановление и от надлежно легитимирано лице, имащо
правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по
същество, поради следните съображения:
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност
на наказателното постановление от
процесуалноправна страна, съобразно правомощията си в настоящото
производство, съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, които да са основание за отмяна на НП, както и неправилно прилагане на
приложимия материален закон.
Спазена е изцяло административната процедура по
съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция
приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а
при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН.
В хода на АНП не са допуснати сочените от
жалбоподателя нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушаване правото
му на защита, а като последица от това и отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките
на правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.21 от ВЗ и чл.47, ал.1,
б. „а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.18, ал.10 от ВЗ.
Не се установиха сочените в жалбата и в писмените
бележки на процесуалния представител на жалбоподателя процесуални нарушения при
съставянето на АУАН и издаването на НП.
Безспорно е, че жалбоподателят Х. Шенгун не е български
гражданин и не владее български
език. В потвърждение на това са показанията на разпитаните по делото свидетели
– както тези на АНО, така и тези, водени от жалбоподателя, от които се
установява, че комуникацията с жалбоподателя е била провеждана на турски език,
след като св. Д. установил, че жалбоподателят не владее английски език. На
зададения на турски език въпрос към пътуващите в автомобила, управляван от Х.
Шенгун лица дали имат стоки, валута и валутни
ценности за деклариране пред митническите органи, същите отговорили
отрицателно. В дадените в хода на митническата проверка писмени обяснения
жалбоподателят е посочил, че е закупил златото с цел подарък, а не с търговска
цел, като по отношение на него е заявил, че не го е укривал, като е посочил, че
не е знаел, че е забранено да се пренася повече от 60 грама. В този смисъл са и
вписаните в АУАН при съставянето му от жалбоподателя възражения – „не съм
закупил златото с търговска цел. Купих го за подарък на съпругата си“. Дадените
от жалбоподателя писмени обяснения сочат на това, че същият е разбрала
зададеният от митническият служител въпрос, но поради незнание не е декларирал
пренасяните от него златни накити.
Интерпретирани в съвкупност
свидетелските показания и писмените доказателствени средства, обосновават безспорен
извод, че действията по съставяне на АУАН са обяснени на жалбоподателя, на същия
е разяснено и съдържанието на акта, който му е бил предявен на турски език от
св. Р., с което са гарантирани правата му. С това е удовлетворено
законодателното изискване за предявяване на акта, следователно налице е валидно
и редовно предявяване. Обстоятелството,
че в административно - наказателното производство липсва нарочен акт за
назначаване на преводач, не опорочава процедурата по предявяване и връчване на
АУАН, още повече, че ЗАНН не изисква и не задължава административният орган да
издаде такъв акт. С
оглед на така изложеното съдът намира, че не са налице основания да се приеме,
че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което не се
приема за основателно направеното от процесуалният представител на
жалбоподателя възражение в тази насока, а именно че той не е разбрал какво
административно деяние му е вменено.
От друга страна, съдът намира, че прокламираното и
гарантирано с Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство право на заподозрените лица или обвиняемите на устен и писмен
превод в наказателното производство с оглед осигуряване правото им на
справедлив процес, което е прогласено в чл.6 от ЕКПЧ, е несъотносимо към
процесното адм. нарушение. В тази насока е визираното в текста на цитираната
Директива, че „когато законодателството на държава-членка предвижда налагането
на санкция за леки нарушения от такъв орган /т.е. орган, различен от съд с
компетентност по наказателноправни въпроси/ и е предвидено право на обжалване
пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива
следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този
съд”. Предвид на това съдът приема, че в
настоящият случай по никакъв начин не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, което право той е реализирал в пълен обем, включително и чрез
жалба до съда.
Досежно
материалноправната законосъобразност, настоящият съдебен
състав прецени процесното НП за издадено в съответствие с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ пренасянето на благородни метали и скъпоценни
камъни и изделия със и от тях през границата на страната за или от трета страна
подлежи на деклариране.
Редът, по който следва да стане това, е регламентиран в Наредба № Н-1 от
01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на
митнически регистри по чл. 10а от ВЗ. В чл.4, т.2 от цитираната Наредба
№ Н-1 от 2012 година е регламентирано, че при пренасяне през границата на
страната на благородни метали и скъпоценни камъни в необработен, полуобработен
и обработен вид, както и изделия със и от благородни метали и скъпоценни
камъни, в случая бижута от злато, същите не се декларират, ако размерът им е до
60 грама. Пренасянето им над тези размери, съгласно чл.5, ал.1 от същата
Наредба, следва да се декларира за целите на Валутния закон по реда на чл.9,
ал.1 с декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на
финансите.
От
показанията на разпитаните свидетели Д., М. и Н., които съдът цени с доверие, тъй като кореспондират с приобщените
писмени доказателства, може да се направи обоснован и
категоричен извод, че жалбоподателят е нарушил действащия валутен режим, като на
посочената в АУАН и НП дата – 11.03.2018 при влизане от трета
страна – Република Турция в Република България пренесъл изделия от злато общо 319.38
грама на стойност 22356.60 лева, без да е изпълнил задължението си за писменото
им деклариране по установения ред пред митническите органи, подавайки
митническа декларация по образец.
В конкретният случай Х. Шенгун е пренеслъл през
границата на страната златни изделия над законоустановения размер, освободен от
митнически контрол, поради което е бил задължен да попълни митническа
декларация. С бездействието си
жалбоподателят е нарушил посочените разпоредби, за което
правилно АНО е ангажирал административно-наказателната му отговорност. В тази връзка от показанията на разпитаните свидетели –
митнически служители бе установено, че митническите изисквания към пристигащите
и заминаващите пътници на граничния пункт са обявени по подходящ начин, на
видно място, на няколко езика, включително и на турски и румънски език, за
които се установи, че се владеят от жалбоподателя, така че да се предотврати
възможността да бъдат пропуснати. Ето защо следва да се приеме, че Х. Шенгун е
бил запознат и е имал възможност да се запознае със задълженията си при
преминаване на ГКПП, но не е изпълнил това за деклариране на пренасяното
количество злато, като инициативата за деклариране на изделия от злато и др.
принадлежи на лицето, което пренася такива изделия през държавната граница, а
не е задължение на митническите органи по някакъв начин да приканват или да принуждават
лицето да изпълни своите задължения съгласно митническите изисквания. В тази
насока и в този смисъл са ирелевантни и показанията на свидетелите, осигурени
до разпит от страна на жалбоподателя – Ерсин и Карабагли и изложеното от тях в
показанията им относно липсата на отправен въпрос към жалбоподателя от страна
на митническите служители дали пренася вещи – валута, валутни ценности и стоки,
подлежащи на деклариране.
Поради това съдът приема, че
жалбоподателят е действал виновно, доколкото е бил длъжен и е могъл
да разбере действащото законодателство във връзка с пренасянето на златни изделия
в количество
над 60 грама от трета страна, каквато се явява Република Турция, което
подлежи на деклариране пред съответните митническите органи. Заявеното от него,
че не е знаел за това
задължение, не го извинява и не изключва виновното му поведение,
поради което възраженията в тази насока са неоснователни. В контекста на изложеното,
вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е
извършено виновно, при пряк умисъл.
Съдът приема, че извършеното
нарушение не представлява престъпление по смисъла на НК.
Разпоредбата
на чл. 18, ал. 1 от ВЗ, действаща към момента на извършване на нарушението,
предвижда за
този, който извърши или допусне извършване на нарушение
по чл. 14а,
ал. 1 от ВЗ,
както и на нормативните актове по неговото прилагане, наказание глоба
в размер от 1000 до 3000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. С
атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя Х. Шенгун е наложена
глоба в минимален размер от 1000.00 лева, което според съда съответства
на тежестта на извършеното нарушение, подбудите за неговото извършване, както и
смекчаващите отговорността обстоятелства – липсата на данни за други извършени митнически
нарушения. Така наложеното с обжалваното НП наказание, съдът
намира за съответно
и с оглед на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на
административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
След издаването на наказателното постановление
против наказаното лице е последвала промяна във Валутния закон, като за
извършеното от жалбоподателя нарушение нормата на чл.18, ал.2 от ВЗ, (Нова - ДВ, бр. 14 от 2020 г.), предвижда налагане на
административно наказание глоба в размер на една
пета от стойността на недекларираните парични средства или благородни метали и
скъпоценни камъни и изделия със и от тях, ако деянието не съставлява
престъпление. Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗАНН, за
всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила
по време на извършването му. Ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В настоящия случай, предвид размера на
санкцията, предвиден във ВЗ за извършеното нарушение, по – благоприятна се
явява разпоредбата на чл.18, ал.1 от ВЗ в редакцията й, действаща към момента
на извършване на нарушението, тъй като предвижда по– нисък размер на
административното наказание глоба.
Ето защо наказателното постановление в
частта, с която е наложено административно наказание глоба е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено в тази част /по т.1/.
По отношение на
атакуваното НП в т. 2 от същото – за отнемането в полза на държавата на
предмета на нарушението, съдът намира същото в тази част за незаконосъобразно и
като такова следва да се отмени. Съгласно чл.20, ал.1 ВЗ – в сила към момента
на извършване на нарушението и издаване на атакуваното НП, а сега отменен,
предметът на нарушението при пренасяне през границата на страната на парични
средства, благородни метали и скъпоценни камъни, както и на изделия със и от
тях, се отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да
бъде установен, на което основание с оспореното наказателно постановление са
отнети в полза на държавата златни изделия с тегло 319.38 грама с обща пазарна
стойност 22356.60 лева. Предвид на това и с оглед законодателната промяна на
ВЗ, публ. в ДВ бр.14 от 18.02.2020г., с която разпоредбата на чл. 20 от ВЗ е
отменена, наказателното постановление в тази му част следва да бъде
отменено.
С Определение №
15615/13.12.2018 г. по адм.дело 14291/2018 г. на ВАС, съдът е приел, че в
чл.84 ЗАНН е предвидена приложимост на разпоредбите на Наказателно-процесуалния
кодекс относно изземването на вещи в административно-наказателното
производство, като в чл.301, ал.1, т.11 НПК на съда е възложено при
постановяване на присъдата да обсъди и реши въпроса какво да стане с
веществените доказателства. Посочено е, че иззетите вещи представляват
веществени доказателства в процеса, а отмяната на наказателното постановление
няма за последица автоматичното връщане на тези вещи, поради което съдът следва
да се произнесе служебно по този въпрос.
По тези съображения, наред с отмяната на наказателното
постановление в частта за отнемането на вещите-предмет на нарушението, следва
изрично да се постави и тяхното връщане на лицето, от което са отнети – Х.
Шенгун.
В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за
приложимост на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се касае за маловажен случай на
административно нарушение. Поначало обществената опасност на нарушения по
чл.11а, ал.1 от ВЗ е определена от законодателя като висока, тъй като същите
представляват неизпълнение на задължения към Държавата при осъществяване на
финансовата й дейност и дисциплина. Именно поради това и нормативно
определените минимуми на административни наказания за този вид административни
нарушения са във висок размер. Независимо, че от нарушението на Х. Шенгун не са
настъпили вредни последици, както и че обществената опасност на дееца е ниска,
предвид на това, че се касае за първо нарушение от този вид, то с оглед на
формалния характер на състава на отговорността по чл.11а, ал.1 от ВЗ и предвид
на това, че процесното деяние не се отличава от останалите нарушения от своя
вид, то не би могло да се приеме, че обществената му опасност е явно
незначителна в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93,
т. 9 от НК. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици
представлява освобождаване на нарушителя от административно - наказателна
отговорност. По посочените съображения наказващият орган като не е приложил
чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.
Съдът не възприе доводите на процесуалния представител
на жалбоподателя за отмяна на наказателното постановление, изложени в писмени
бележки, представени по делото. Несъществените несъответствия в извършения
превод на български език на писмените обяснения, дадени от нарушителя в хода на
митническата проверка, не са основание за отмяна на наказателното
постановление, тъй като по никакъв начин не са довели до нарушаване или
ограничаване на правото на защита на наказаното лице.
Изложените доводи в писмените бележки досежно мястото,
на което са били поставени златните накити, определено като общодостъпно, също
са без значение за настоящото производство. В случая деянието е извършено с
недекларирането на златните накити, които предвид тяхното количество са
подлежали на задължително деклариране, като е без значение това дали те са били
укрити или са били поставени на достъпно, включително и за митническите
служители място.
Обстоятелството, че в АУАН № 327 от 11.03.2018г.,
съставен в деня на проверката, въз основа на който е издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление, са посочени и намерените в
автомобила, управляван от жалбоподателя при митническата проверка валути, не е
довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице, тъй като с
ревизирания акт на Х. Шенгун е наложено административно наказание глоба за
нарушението по чл.18, ал.1, вр. чл.14а, ал.1 от ВЗ, изразяващо се в
неизпълнение на задължението му да декларира с декларация за паричните средства
пренасяните от него златни изделия – общо 319.38 грама, като изрично в НП е
посочено, че намерената в автомобила валута не е предмет на този акт.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Елховският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 482
от 20.08.2018г. на Зам. Началникът на Митница Бургас – Васил Инджов, В ЧАСТТА, с
която на Х. ***роден на *** година,
притежващ документ за самоличност №***издаден на 05.09.2014г. от BUKRES BE, с адрес
Република Румъния, гр. Букурещ,***33***3, на основание чл.18, ал.1,
вр. с чл. 14а, ал.1 от Валутния закон, е наложено административно наказание –
ГЛОБА в размер на 1000.00 лв., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 482 от 20.08.2018г. на Зам. Началникът на Митница Бургас
– Васил Инджов, В ЧАСТТА, с която на основание чл.20, ал.1 от ВЗ е отнет в
полза на държавата предмета на нарушението: изделия от злато 18 броя златни
гривни с общо тегло 319.38 грама, проба 916 – 22 карата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ДА СЕ ВЪРНЕ на Х. ***роден на *** година, притежващ документ за
самоличност №***издаден на 05.09.2014г. от BUKRES BE, с адрес Република Румъния, гр. Букурещ,***33***3, отнетия в полза на държавата предмет
на нарушението, задържан Разписка за задържане № 0051259 от 11.03.2018г., а именно: изделия от злато – златни гривни – 18 бр. с общо
тегло 319.38 грама, проба 916 – 22 карата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Ямболски административен съд чрез
Елховски районен съд по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : .....................
/Яна А./