Р Е Ш Е Н И Е
№..............
гр.
София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември през
две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
съдия:
даниела попова
при секретар АЛИНА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдия П. гражданско дело № 7447 по описа
за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл.441 от ГПК , вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника ЧСИ да
заплати на ищците суми, представляващи обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди във връзка с незаконосъобразни действия по изп. д. № 20147810400196
Ищците
твърдят, че са били длъжници по изп.
дело № 20147810400196 по описа на ЧСИ Г.Д., по което изпълнително дело е била
извършена публична продан на имот, който е бил собственост на ищците. Твърдят,
че с постановление за възлагане от 27.4.2015 г. имотът е бил възложен на
купувача А.В.за сумата от 95 985 лв. като част от тази сума са били
удовлетворени взискателите SG Е.АД и ОББ АД, а
остатъкът от цената е бил преведен на ищците. Посочва се, че с Решение на ВКС
постановлението за възлагане е било отменено и поддържат, че в периода от м.
февруари 2014 г. до м. март 2015 г. ответникът е извършил следните
незаконосъобразни изпълнителни действия: ненадлежно връчване на призовката за
доброволно изпълнение на заповедта за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК;
назначаване на особен представител на длъжниците в противоречие
с разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК; незаконосъобразно насочване на
изпълнението върху процесния имот при липсата на
възлагане на взискателя „Е.АД; неправилно извършен
опис и оценка на процесния имот; продажба на несеквестируем имот; неправилно разпределение на
постъпилите от проданта суми; отмяна на постановлението за възлагане от
27.4.2015 г. от ВКС на основание чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Твърдят, че с
посочените от тях незаконосъобразни действия на ЧСИ са им били причинени
имуществени и неимуществени вреди, чието обезщетяване искат. Претендират
разноски.
Ответникът
прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност. Твърди, че не са
налице твърдените незаконосъобразни действия в качеството му на ЧСИ. Оспорва
наличието на причинени вреди на ищците, както и причинната връзка между претендираните вреди и действията на ЧСИ. Оспорва и размера
на претендираните неимуществени вреди като завишен.
Претендира разноски.
Съдът , като прецени
относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
Не е спорно по делото, че по молба на „С.Ж.Е.“ АД и въз
основа на изп. лист от 20.01.2014 г. е било
образувано изп. дело № 20147810400 по описа на ответика ЧСИ Г.Д. с взискател „С.Ж.Е.“
АД и длъжници А.Т.Ч., Е.Л.Ч.и Т.Ч. Ч.. Длъжниците не са могли да
бъдат открити на регистрираните им постоянен или настоящ адрес в страната и
поради това ответникът е отправил искане до Софийска адвокатска колегия за
определяне на особен представител като от САК са посочили адв.
А.Н.-М.за особен представител на длъжниците по изп. дело.
На 20.11.2014 г. е направен опис на съсобствените
на Е. Ч. и Т.Ч. недвижими имоти. С изготвено от ответника ЧСИ Д.обявление е
насрочена първа публична продан на имотите за периода от 12.12.2014
г. до 12.01.2015 г. Началната цена, от която да започне наддаването, е
определена в размер на 5 625 лева за първия имот и 6 375 лева за втория имот
съгласно изготвената съдебно-техническа експертиза за пазарна цена на имота.
На 25.02.2015 г. е извършен нов опис на процесните
имоти, а с изготвено от ответника ново обявление е насрочена публична продан за
периода от 20.03.2015 г. до 20.04.2015 г. на поземлен имот с идентификатор
02659.21.94.603, номер по предходен план 603, квартал 70, парцел XXVII, XLIII с
площ 906 кв.м. Началната цена, от която да започне наддаването, е определена в
размер на 45 000 лева, съгласно изготвената съдебно-техническа експертиза за
пазарна цена на имота.
С протокол за обявяване на постъпилите наддавателни
предложения и на купувач от 21.04.2015 г. А.В.е обявен за купувач на изнесения
на публична продан недвижим имот след като устно е предложил най-висока цена, а
именно сумата от 95 985 лева. С постановление за възлагане от 27.04.2015 г. процесният имот е бил възложен на В..
С определение от
02.08.2016г., постановено по ч.гр.д.№ 4422 от 2016г. на СГС, и прието
възражение на ищците по чл.423 от ГПК и са обезсилени издадените на
20.01.2014г. заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по
гр.д.№ 778/2014г. на СРС, 64 състав.
С решение № 34 от
21.04.2017 г. по гр. дело 3066/2016 на ВКС II ГО на основание чл. 303, ал. 1,
т.6 от ГПК е отменено постановлението за възлагане от 27.04.2015 г. по изп. дело №20147810400 по описа на ответника, с което е бил
възложен процесния имот.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки: 1) противоправно деяние /действие или бездействие/, 2) вреда,
3) причинна връзка между деянието и вредата. Производството по 441
ГПК няма за предмет обжалване действия на ЧСИ, а репариране на
действителни вреди, настъпили вследствие неправомерни действия на ответника.
Т.е. условие за да приеме основателност на исковете е да се установи по
безспорен начин наличие на неправомерно действие, вреди и причинна връзка между
тях. Съдебният изпълнител не отговаря при материалноправна
незаконосъобразност на изпълнителния процес, изразяваща се в несъществуване на изпълняемото право. Той е подчиенен
на изпълнителния лист, а в хода на изпълнителното производство правомощията му
са регламентирани в действащото гражданско законодателство.
В настоящия процес
се претендират вреди, които се твърди да са настъпили в резултат от
неправомерните действия на ответника по посоченото изпълнително дело,
изразяващи се в ненадлежно връчване на призовката за доброволно изпълнение на
заповедта за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК; назначаване на особен
представител на длъжниците в противоречие с
разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК; незаконосъобразно насочване на изпълнението
върху процесния имот при липсата на възлагане на взискателя „Е.АД; неправилно извършен опис и оценка на процесния имот; продажба на несеквестируем
имот; неправилно разпределение на постъпилите от проданта суми; отмяна на
постановлението за възлагане от 27.4.2015 г. от ВКС на основание чл. 303, ал.
1, т. 6 ГПК.
Веднага следва да
се посочи, че по делото не са установени ненадлежно връчване на призовката за
доброволно изпълнение и на заповедта за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК,
незаконосъобразно насочване на изпълнението върху имот при липсата на възлагане
на взискателя „Е.АД; неправилно извършен опис и
оценка на процесния имот; продажба на несеквестируем имот както и неправилно разпределение на
постъпилите от проданта суми.
По изпълнителното дело е приложена справка от НБД
Население от 19.02.2014 г. за настоящия и постоянен адрес на длъжниците – ищци по делото, който адрес съвпада и с този,
посочен в изпълнителния лист. На този адрес са изпратени поканите за доброволно
изпълнение, които са върнати невръчени на 5.03.2014 г. с отбелязване, че от три
години лицата не живеят на адреса. На 7.03.2014 г. на адреса е залепено
уведомление по чл.47, ал.1 ГПК, като след изтичане на посочения в уведомлението
двуседмичен срок поканите за доброволно изпълнение се считат връчени на
основание фикцията на чл.47, ал.5 ГПК, което е приложено от съдебния
изпълнител.
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя Е.АД, в което изрично са посочени желаните от взискателя изпълнителни действия, в т.ч. и насочване на
изпълнението върху недвижими имоти, принадлежащи на длъжниците.
Изпълнителното производство е образувано въз основа
на редовен съдебен акт – изпълнителен лист, издаден срещу ищците. Наличието на
същия овластява и задължава ЧСИ да образува и проведе
изпълнително производство освен при изрично обезсилване на изпълнителния лист
на някое от предвидените в закона основания или осъществяване на друга изрично
предвидена хипотеза, която да доведе до отпадане на изпълнителния титул. В съответствие с изискванията на ГПК са насрочвани описи и
са извършвани оценки на недвижимите имоти, а доказателства за занижени
стойности на пазарната оценка на имотите
не са представени.
В тази връзка неоснователни са твърденията на ищците,
че принудителното изпълнение е насочено върху несеквестируемо
имущество. От приложените по делото експертизи, както и от заключението на
приетата по делото СТЕ се установява, че към датата на извършване на публичната
продан, сградата в имота на ищците е била извършена до ниво груб строеж с
изпълнени конструкции на първи и втори етаж до ниво подпокривна
плоча, с изпълнени стени от тухлен зид и без покривни конструкции, дограма и
инсталации. Установява се, че имотът не е годен за обитаване, респ.за отдаване
под наем, поради което не може да се приеме, че покрива изискванията за несеквестируемост по чл.433 от ГПК.
Сумите, постъпили
от продажбата на имотите са разпределени правилно. От приложената по делото
справка за дълга /л.188/ се установява,
че сумите са разпределени в полза на взискателя, по
наложени запори върху вземане по искане на ОББ АД по две изпълнителни дела, такси
по ТТКЗЧСИ и банкови комисионни, като остатъкът е възстановен на длъжниците. Към датата на извършване на разпределението взискателят Е.АД се е легитимирал като кредитор на ищците с
издаден изпълнителен лист. Макар в последствие – след приключване на
изпълнителното производство, същият да е бил обезсилен, както бе посочено
по-горе съдебният изпълнител не отговаря при материалноправна незаконосъобразност на изпълнителния
процес
По делото е безспорно установено, че след прилагане
на фикцията по чл.47, ал.5 от ГПК и след нарочна молба от взискателя
съдебният изпълнител е отправил искане до Софийска адвокатска колегия, която с
писмо от 24.07.2014 г. го е уведомила, че за представител на длъжниците по изпълнителното дело е определена адвокат А.Н.– М.. На
7.08.2014 г. чрез адвокат А.Н.-М.са връчени на длъжниците покани
за доброволно изпълнение и същата ги е представлявала при извършване на
изпълнителните действия за реализиране вземането на взискателя.
Макар адвокат А.Н.-М.да не е била назначена за особен представител на ищците с
акт на районния съд, и това да е послужило за отмяна на влязлото в сила
постановление за възлагане на недвижим имот от 27.04.2015 г. по изп.д. № 20147810400196 по описа на ЧСИ рег. № 781 с район
на действие СГС, то извършеното нарушение от съдебния изпълнител не е виновно,
поради което не може да се ангажира отговорността му за вреди.
Преценката,
дали е било налице процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение,
следва да се направи по настоящото дело въз основа на фактите, съществували към
момента на извършването на действията на ЧСИ, в която насока е практиката
на ВКС по чл. 290 от ГПК (Решение № 139/31.05.2011 г. по гр.д.№ 1445/2009 г.,
ІV г.о., Решение № 184/21.09.2011 г. по гр.д.№ 1124/2010 г.,ІІІ
г.о., двете по чл. 290 от ГПК). Настоящият съд споделя застъпеното в нея, че
съдът по деликтния иск преценява процесуалната
законосъобразност на действията и бездействията на съдебния
изпълнител към датата на извършването им, без да е обвързан от това, дали
същите са обжалвани и ако са обжалвани, какво е решението на съда по жалбата.
Особеният представител е
назначен от съдебния изпълнител на 24.07.2014г., към който момент е
съществувала противоречива практика относно това кой назначава особения
представител в хода на изпълнителното производство.
Според част от
съдебната практика към този момент, особеният представител се назначава от
съдебния изпълнител, тъй като районният съд назначава особения представител
само в хипотезата на чл. 430 ГПК. Според другото становище, особеният
представител се назначава от районния съд, тъй като всички охранителни
производства са възложени на него. Едва на 26 юни 2015г., с постановяване на
Тълкувателно решение №2/2013 практиката е уеднаквена и в т.4 е прието, че при
наличие на предпоставките на чл. 47, ал. 6 ГПК, нормата също определя
компетентност за назначаване на особен представител на съда. Тъй като
възможностите за обжалване действията на съдебния изпълнител са ограничени,
констатацията му за наличието на предпоставките по чл. 47, ал. 6 ГПК следва да
бъде проверена от районния съдия в охранително производство, за да назначи
особен представител на длъжника.
Както назначаването
на особен представител, така и постановлението за възлагане на недвижимите
имоти са съставени преди датата на постановяване на посоченото тълкувателно
решение /съответно на 27.04.2014г. и на 27.04.2015г./, поради което към датата
на извършване на съответните действия от ЧСИ, същите не са били
незаконосъобразни, предвид наличието на противоречива съдебна практика, макар в
последствие – през 2017г., действията на ЧСИ по възлагане на имота да са били
отменени.
Съгласно решение №
238 от 30.01.2013 г. по гр. д. № 1668/2011 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на
действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това
дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. Поради това, и
независимо от резултата от обжалване действията на ЧСИ, към датата на
извършване на тези действия – назначаване на особен представител и възлагане на
процесния имот, не може да се приеме, че ответникът е
нарушил процесуалните норми при изпълнението върху процесния
недвижим имот.
Доколкото по делото не се установява наличие на
неправомерни действия, извършени от ответника,
даващи основание за ангажиране отговорността на съдебния
изпълнител по реда на чл. 441 ГПК, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Липсата на една от предпоставките за уважаване на предявения иск
прави същия неоснователен, без да е необходимо обсъждането на наличието или липсата на
останалите предпоставки.
При този изход на делото, в тежест на
ищеца следва да се възложат сторените от ответника разноски – заплатени депозит
за ВЛ и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
Разноски на ищеца не се дължат.
Така
мотивиран, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Ч., ЕГН **********
и Т.Ч., ЕГН **********, срещу ЧСИ Г.С.Д., ЕГН **********,*** действие СГС, гр.
София, ул.**********, искове по чл.441 от ГПК, вр.чл.45
от ЗЗД, вр.чл.74, ал.1 от ЗЧСИ - за осъждане на
ответника да заплати следните суми, представляващи обезщетение за причинени
имуществени и неимуществени вреди, както следва:
за заплащане солидарно на Е. Ч. и Т.Ч.
сумата от 7 222
лв – преведена в полза в полза на СЖ Е.АД за дълг на Е.
Ч. и Т.Ч. по изп.д.№ 20147810400196; сумата от 921,30 лв
- удържана от ЧСИ от проданта на недвижимия имот по изп.дело
№20147810400196 в полза на ЧСИ Г.Д. за такси по изп.дело,
сумата от 80 000 лева -
обезщетение за ползването на имота, от което са били лишени за периода от
22.05.2015 г. /датата на влизане в сила на постановлението за възлагане/ до 22.07.2020
г. /датата на подаване на ИМ/, както и сумата от 30 000 лв., предявени като частичен иск от 200 000 лева, за причинени
неимуществени вреди за периода от 22.02.2016 г. / датата на узнаването за
продажбата/ до 21.07.2020 г. /датата на подаване на исковата молба/;
за плащане на Е. Ч. на сумата от 18 860,73 лв
- заплатена в полза на ОББ АД по изп.д.№
20128440402852 на ЧСИ С.Я.;
за плащане на Т.Ч. на сумата от 6
020,20 лв - заплатена от ЧСИ Г.Д. в полза на ОББ
АД по изп.д.№ 20138510402553 на ЧСИ М.П..
ОСЪЖДА Е. Ч., ЕГН ********** и Т.Ч., ЕГН **********,
да заплатят на ЧСИ Г.С.Д., ЕГН **********,*** действие СГС, гр. София, ул.**********,
сумата от 8 290 лева - разноски по
делото.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Е. Ч., ЕГН **********
и Т.Ч., ЕГН **********,, за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
СЪДИЯ: