Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.П. …18.06.2019 г.
П.СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение, в открито заседание на трети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при
секретаря Д. Г. и в
присъствието на прокурора………...
..............................
като разгледа докладваното от съдията Димитрова т.д.№208 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
На 17.09.2018 г. В
П.ски Окръжен съд е постъпила искова молба
/ИМ/, подадена по пощата на 14.09.2018 г. от „***“ЕАД-гр.
Р., в която се твърди, че на 11.02.2018 г. дружеството
като „купувач“ е сключило с „***“ООД-гр. П. като „продавач“ договор за
покупко-продажба /фючърсна сделка/, съгласно който в срок до 31.07.2018 г.
продавачът е следвало да достави на купувача 400 тона пшеница реколта 2018 г.,
а купувачът в срок до 5 дни от сключване на договора е следвало да заплати на
продавача общата сума от 92 000 лв. без ДДС, явяваща се стойност на
договореното количество при единична цена 230 лв. без ДДС за тон.
Ищецът твърди, че на 14.02.2018 г. е
заплатил сумата от 92 000 лв., съгласно договора и издадената от ответника
инвойс фактура №**********/14.02.2018 г. Тъй като не изпълнил задължението си в
срок, на 13.08.2018 г. ответникът върнал сумата от 92 000 лв. Ищецът
твърди, че с нея купил едва 262.86 тона пшеница от нужните му 400 тона, защото
единичната цена се била повишила към момента на 350 лв. без ДДС за тон. За
останалите 137.14 тона заплатил
47 999 лв.
Ищецът счита, че неизпълнението на
задължението на ответника по договора от 11.02.2018 г. му е нанесло вреда в
размер именно на 47 999 лв., платени в повече за нужните му общо 400 тона
пшеница. Сочи, че от 47 999 лв. следва да бъдат „приспаднати“ 8 166.60 лв., какъвто според него е размера на
неустойката, посочена в раздел IV от
договора. Уточнява, че неустойката представлява лихва в размер на 18 %,
начислена върху платената авансово сума за периода от нейното плащане до
окончателното и издължаване, в случая – от 14.02.2018 г. до 13.08.2018 г.
„***“ЕАД-гр. Р. е предявило срещу „***“ООД-гр.
П. следните искове:
1.по чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД за
сумата 39 832.40 лв., претендирана като част от обезщетението за вредите, претърпени от
неизпълнението на задълженията на ответника по договор от 11.02.2018 г. за
покупко-продажба /фючърсна сделка/, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от завеждане на делото.
2.по чл.92 от ЗЗД за сумата от
8 166.60 лв., претендирана като неустойка по т.4.2 от раздел IV на договор от 11.02.2018 г. за покупко-продажба /фючърсна
сделка/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на
делото.
ИМ и представените от ищеца писмени доказателства са връчени на ответника
на 01.10.2018 г. за отговор и в срок – на 11.10.2018 г. такъв е депозиран по
делото. Ответникът не отрича съществуването на облигационната връзка между него
и ищеца по силата на договора от 11.02.2018 г. за покупко-продажба /фючърсна
сделка/, като уточнява, че предмет на този договор е фуражна пшеница. Оспорва да е налице виновно неизпълнение на
задълженията му, като твърди, че от ожънатата фуражна пшеница реколта 2018 г. е
била взета проба с цел установяване на съответствието и със заложените в договора
качествени показатели. С аргумента, че пробата е показала 40 % покълване на
житото, без да представи съответното свидетелство от лабораторен анализ, ищецът
предложил да изкупи договореното количество с бонификация от 20 %, т.е. с 80 тона
повече, при което положение единичната цена ставала 191.66 лв. без ДДС за тон.
Ответникът твърди, че това предложение било неприемливо за него, поради което с
ищеца се договорили да бъдат върнати платените авансово 92 000 лв. Така
повече от 10 дни преди падежа /31.07.2018 г./ за ищеца било ясно, че няма да
получи от ответника договорените 400 тона пшеница. Ответникът твърди, че към
този момент цената на фуражната пшеница била близка до уговорената с процесния
договор. Последният бил прекратен на
09.08.2018 г., а на 13.08.2018 г. била върната сумата от 92 000 лв.
Ответникът твърди, че закупената от „Б*****“ООД пшеница е хлебна, а не фуражна.
В случай, че ищецът твърди обратното, възразява срещу цената от 350 лв. за тон
фуражна пшеница като „нереална“.
В отговора се съдържа и възражение
срещу действителността на клаузите на чл.4.1 и чл.4.2 от договора. Ответникът
счита, че те накърняват добрите нрави, защото срокът за доставка съвпада със
срока за възстановяване на авансовата сума при неспазване на срока за доставка
и защото прекомерността на договорените неустойки, дублирана с други
санкции, не намира оправдание в
обезщетителната им функция.
Ответникът твърди, че фактура
№**********/27.08.2018 г. и 20-те броя кантарни бележки са неистински и са
съставени за нуждите на настоящото производство. Оспорва автентичността им.
Препис от отговора и приложените към
него доказателства са връчени на ищеца на 18.10.2018 г. и в срок – на
01.11.2018 г. е депозирана допълнителна
ИМ /ДИМ/. В нея се сочи, че съгласно уговореното между страните в чл.4.1 от
договора, качеството на пшеницата е следвало да бъде проверено при доставката и
в базата на ищеца в гр. П. с цел установяване на евентуална бонификация по
чл.1.5. Твърди се, че при такова „окончателно изследване“ се съставя
съответното анализно свидетелство. Твърди се също, че в случая по искане на
ответника проба за качеството на пшеницата е била взета предварително – в
неговата база и резултатите показали 40 % покълване. С оглед на това била
поискана бонификация, без ищецът да отказва получаване на доставката на
проверената пшеница. Сочи се, че ищецът до 31.07.2018 г. се надявал, че ще
получи договорените количество и качество фуражна пшеница и че едва след
31.07.2018 г. разбрал, че това няма да се случи. Заявява, че до 31.07.2018 г.
ответникът не е доставил пшеницата в базата му в гр. П.. Счита, че ако
ответникът твърди обратното и се позовава на липса на съдействие от негова
страна за приемане на доставката, е могъл да предаде дължимото по договора за
пазене в подходящо място, съгласно чл.97 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че договорът не е бил
прекратяван с уговорката ответникът да върне авансово платената сума от
92 000 лв. Намира, че с този си едностранен акт ответникът е целял да
минимизира загубите от собственото си неизпълнение.
В ДИМ са изложени контрааргументи –
за действителността на чл.4.1 и чл.4.2 от договора.
Препис от ДИМ и приложенията към нея
са връчени на ответника на 08.11.2018 г. и в срок – на 22.11.2018 г. е
депозиран допълнителен отговор. В него се твърди, че обичайната практика между
страните е била проба за качеството да се взима предварително, преди
доставката. Сочи се, че поисканата от ищеца бонификация е била отказана от
ответника поради липсата на анализно свидетелство.
В първото о.с.з. по делото – на
07.01.2019 г. процесуалният представител на ищеца - адв. П. уточнява, че качеството на зърното
се проверява при доставката му в база на „***“ЕАД и тогава, ако се установи, че
качествените му параметри се различават от договорените, на база анализното
свидетелство се прави бонификация. Заявява, че в случая по искане на ответника
е направена в неговата база предварителна проба за качеството на пшеницата и
като се е установило, че то е с 40 % покълване, ищецът е уведомил ответника, че
ако пшеница с това качество бъде доставена на място – в база на ищеца, ще бъде
поискана бонификация.
На 07.01.2019 г. процесуалният
представител на ответника – адв. Г. е заявила, че в трайните търговски
отношения между ищеца и ответника обичайната практика е била проба за
качеството на зърното да се прави в базата на ответника, преди доставката при
ищеца. Уточнила е, че в процесния случай ответникът е поискал от ищеца
анализното свидетелство, доказващо, че пшеницата е с 40 % покълване, но вместо
това получил по ел. поща спецификацията от 11.07.2018 г. Твърди се, че
първоначално ищецът отказал доставка на пшеница с такова покълване, а после
започнал да я иска, но с бонификация 20 %. Били водени разговори и за замяна на пшеницата с царевица. След като
ответникът не се съгласил на такава бонификация, ищецът си поискал платените
авансово 92 000 лв.
Адв. Г. е уточнила, че посочените
във фактурата и кантарните бележки количества и цени не отговарят на
действителността, поради което се оспорва тяхната вярност. Твърди, че тези
документи са съставени за целите на настоящото производство и поради това се
оспорва и тяхната автентичност. Аргументите си в тази насока адв. Г. е изложила
подробно в молба от 15.01.2019 г.
В молба от 31.01.2019 г. ответникът
е уточнил, че камионите са теглени в неговата база като купувач – първо пълни и
после празни. Уточнява, че разС.ието между неговата база и базата на „Б*****“ООД
е няколко километра. Заявява, че софтуерът, използван за издаването на
кантарните бележки, автоматично посочва като негов служител – С.Й., но всъщност
камионите са теглени в присъствието и на В.Б. – кантарджия, М.Й. – ръководител
„Отдел качество“ и П.П. – кантарджия.
В о.с.з. на 04.02.2019 г. адв. Г. е
заявила, че релевантно по делото е дали „Б*****“ООД действително са доставили
на ищеца посочените в кантарните бележки количества пшеница, а не как тези
доставки са фактурирани и разплатени.
В молба от 18.03.2019 г. ищецът е
уточнил, че транспортът на пшеницата по процесните кантарни бележки е бил
организиран от „Б*****“ООД с негови служители и наети превозвачи. Подробна
информация за тях се съдържа в справка, представена с молба на „Б*****“ООД от
02.04.2019 г.
По същество – ищецът пледира да бъдат
уважени исковете му, както са предявени. В писмената защита адв. П. сочи, че
ищецът е имал нужда от пшеницата, за да продължи производствения му цикъл,
както и че е бил склонен на компромис с качеството срещу съответна бонификация
на количеството. За целта обаче е била необходима доставка в базата му в гр. П.,
а такава в случая не е осъществена до 31.07.2018 г. Така с неизпълнението на
основното си задължение ответникът е причинил реални вреди на ищеца. Адв. П. е
защитил и действителността на клаузите за неустойката, твърдейки, че продавачът
по фючърсната сделка разполага с много време да прецени дали ще може да изпълни
задължението си да достави стоката или ще се наложи да върне авансово
получената и стойност. Той следи процеса на отглеждане на реколтата, който
зависи от неговите действия и бездействия, и има поглед върху качеството и, поради което в един и същи
момент може да прецени дали ще изпълни точно или ще върне аванса. Според адв. П.,
договореният размер на неустойката не е прекомерен, защото е малко над годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения. Позовава се и на
чл.309 от ТЗ. Претендира направени разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Адв. Г. моли да бъдат отхвърлени
предявените искове и да бъдат присъдени на ответника направените разноски.
Възразила е срещу размера на адв. възнаграждение, платено от ищеца на адв. П..
В писмените си бележки адв. Г. сочи,
че по делото е доказано, че обичайната практика между двете дружества е била на
място – при ответника да се вземе проба за качеството на зърното. Счита, че е
доказано, че първоначално ищецът е заявил, че няма интерес от доставката на
пшеница с 40 % покълване и че вместо поисканото от ответника анализно
свидетелство, му изпратил спецификация, съдържаща очакваните качествени
показатели на пшеницата, както и указанието, че при отклонение от тези
показатели, ще бъде извършена бонификация. Твърди се, че между страните не е
имало предварителна уговорка относно условията за бонификация. Адв. Г. сочи, че
по-късно ищецът предложил да купи пшеницата, но с бонификация от 20 %.
Ответникът отказал, поради липсата на анализно свидетелство и на конкретна
уговорка за процента на бонификацията. На свой ред ответникът предложил да
достави царевица на стойност 92 000 лв., но ищецът поискал да му бъде
възстановен аванса. Така повече от 10 дни преди 31.07.2018 г. ищецът бил
наясно, че няма да му бъде доставена пшеницата с 20 % бонификация. Ответникът
счита, че не той, а ищецът е неизправната страна по договора, защото отказал да
приеме договореното количество пшеница, което било налично в базата на
продавача. Адв. Г. счита за успешно проведено оспорването на 5 от процесните 20
кантарни бележки. Моли да бъде съобразено, че според ВЛ, средната цена на пшеницата,
доставена от „Б*****“ООД е 295.17 лв., а не 350 лв. за тон. Ответникът намира,
че няма как да спази срока за връщане на аванса с 12 % лихва, което автоматично
предопределя отговорността му за по-голямата лихва от 18 %, което прави
клаузите на чл.4.1 и чл.4.2 на договора нищожни като накърняващи добрите нрави.
Прекомерните размери на неустойката се сочат като неоснователно обогатяване.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Видно
от договор за покупко-продажба /фючърсна сделка/, сключен на 11.02.2018 г.
между „***“ЕАД като
„купувач“ и „***“ООД като „продавач“, в срок до 31.07.2018 г. продавачът
е следвало от своята база в с. *** да достави на купувача – в неговата база в
гр. П., 400 тона пшеница реколта 2018 г., а купувачът в срок до 5 дни от
сключване на договора е следвало да заплати на продавача общата сума от
92 000 лв. без ДДС, явяваща се стойност на договореното количество при
единична цена 230 лв. без ДДС за тон.
Няма
спор и е видно от инвойс фактура №**********/14.02.2018 г., издадена от „***“ООД
и от извлечение от банковата сметка на „***“ЕАД в „***“АД, че
купувачът е превел авансово на продавача сумата от 92 000 лв. като
стойност без ДДС на 400 тона пшеница реколта 2018 г., т.е. че е изпълнил
задължението си по чл.3.1.1 от договора.
Спорно
е дали купувачът е изпълнил задължението си по чл.3.1.2 от договора да получи пшеницата в случай, че тя е
доставена и предадена в срока по чл.1.1 и отговаря на параметрите по чл.1.2.
Спорно
е дали продавачът е изпълнил задължението си по чл.3.2.4 от договора да достави до посочената база на
купувача и да му предаде там в срока
по чл.1.1 договореното количество и качество пшеница.
Ако
се установи, че продавачът не е изпълнил задължението си по чл.3.2.4 от
договора, спорно ще е какви вреди е претърпял купувачът от неизпълнението и каква
е отговорността на продавача.
Както
е формулирано в договора – в чл.3.2.4, задължението на продавача не е
просто да продаде, а да достави /транспортира/ в базата на купувача съответното
количество пшеница и да му я предаде. В чл.2.1
от договора е посочено, че транспортните разходи до посочените от купувача
бази са за негова сметка. Тъй като стойността на тези транспортни разходи не е
отделно посочена, се предполага, че те са включени в общо договорената доставна
цена от 230 лв. без ДДС за тон. Клаузата на чл.2.1 би била излишна, ако
купувачът сам организираше транспортирането на пшеницата. Още един аргумент в
подкрепа на тезата, че продавачът отговаря за организацията на транспорта се
съдържа в чл.3.2.5 от договора,
според който продавачът трябва да положи разумни усилия след натоварване на
пшеницата, транспортните средства да бъдат покрити задоволително.
Качествените параметри на пшеницата са
конкретизирани в чл.1.2, като в тази
договорна клауза не е изрично предвидено, че е допустимо някакъв процент от
пшеницата да е покълнала. Видът пшеница
– хлебна или фуражна също не е изрично посочен в договора, но в хода на делото
между страните е безспорно установено, че се касае за фуражна пшеница. Тук е
мястото да бъде направено терминологичното уточнение, че не се касае за
„кълняемост“, а за „покълналост“ на пшеницата. Кълняемостта е качествен
показател, който има значение, ако пшеницата се използва за посевен материал, а
в случая тя се използва за производство на фураж.+
Съгласно
чл.1.3 от договора, предаването и приемането на стоката се извършва с
претегляне и издаване на кантарна бележка от кантара на купувача. Тази
договорна формулировка предполага, че за да изпълни задължението си да предаде
стоката, продавачът трябва физически да я транспортира до базата на купувача,
където се намира и неговият кантар. Претеглянето на стоката е първото
действие по нейната индивидуализация – по количество и това действие трябва
да бъде извършено в базата на купувача.
Съгласно
чл.1.4 от договора, преди разтоварването на стоката, купувачът трябва да вземе
представителна проба в присъствието на представител на продавача.
Пробовземането е второто действие по индивидуализация на пшеницата – по
качество и това действие отново трябва да бъде извършено в базата на
купувача.
Съгласно
чл.5.1 от договора, правото на собственост и рискът от случайно погиване или
увреждане на пшеницата преминава от продавача върху купувача от датата на
приемане на пшеницата в склад на купувача. Тази договорна клауза съответства по
съдържание на чл.24, ал.2 от ЗЗД, която се отнася за родово определените вещи.
Ето защо индивидуализацията на
пшеницата по количество и качество няма как да бъде осъществена в базата на
продавача – където е била складирана в процесния случай.
Казано иначе – за да може купувачът
да приеме пшеницата, първо продавачът трябва да я достави и предаде. За да
очаква съдействие от купувача за индивидуализацията на пшеницата по количество
и качество, т.е. за претеглянето и и за пробовзимането, продавачът първо трябва
да изпълни задължението си по чл.3.2.4.
За изясняване на отношенията между
страните по делото във връзка с процесния договор са събрани следните гласни
доказателства:
Св.А.Н. е „специалист
търговия“ във „***“ЕАД от 20.04.2018 г., отговарящ за региона на гр. П. и в
частност – за „***“ООД като клиент, с който има сключена „сделка на зелено“.
Твърди, че практиката е била, когато ожъне и задели нужните количества по
сделката, продавачът да се обади на купувача, за да се организират. Сочи, че
представителят на ответника, с когото е контактувал, е бил С.П.. Последният му
казал, че се бави, защото не може да влезе в нивите да жъне, поради дъждовете. В
началото на юли 2018 г. П. казал на свидетеля, че има някакво нажънато
количество пшеница и че ако иска, да мине да вземе проба. Свидетелят бил в
района и отишъл в базата на ответника, където установил, че количеството е
минимално. Това означавало, че пробата няма да е представителна и не я занесъл
за изследване. Уточнява, че за да е представителна пробата, нажънатото
количество трябва да е над 50-60 % от договореното. През втората половина на
юли 2018 г. П. поискал да му изпрати спецификация, за да види на какви качествени
параметри трябва да отговаря пшеницата. После се обадил, че е нажънал
количеството и поискал свидетелят да иде в базата на ответника в с. *** и да
вземе проба. А.Н. твърди, че количеството действително било достатъчно и взел
проба от един куп, разделил я на две части: едната била изследвана в базата на
ищеца в с. М., а другата – в базата на ищеца в гр. П.. В с. М. пробата показала
38 % покълване, а в гр. П. – 40 %. Уточнява, че в с. М. може да се съхранява
зърно с до 6 % покълване и че ако е с по-голям процент покълване, зърното се
доставя в завода в гр. П., за да се преработи по-бързо в производството. Свидетелят
се обадил на П. и му казал, че пшеницата е с 40 % покълване. П. попитал какво
може да се направи и след допитване до изп. директор на ищеца, свидетелят му
отговорил, че бонификацията ще е 20 %. П. не останал доволен и попитал дали
вместо пшеница може да достави царевица. Свидетелят отново се допитал до изп.
директор на ищеца, който приел замяната и предложил конкретни количества и
цени. Те обаче не били приети от П. и той заявил, че ще върне аванса за
пшеницата. Свидетелят уведомил за това изп. директор на ищеца и той казал да се
плати и неустойка, която била изчислена от счетоводството на дружеството.
По-късно П. поискал среща, на която му предал кредитно известие, в което не
ставало дума и за неустойката.
Св.
С.П.
е съдружник в „***“ООД и отговаря за производствената част. Твърди, че всички
фирми, които изкупуват земеделската продукция, идват в базата на дружеството в
с. ***, за да вземат проби за качеството и. Предходният представител на „***“ЕАД
– Х. давал анализно свидетелство, а А. взел проба, казал че тя показва 40 %
покълване и въпреки изричното поискване, не дал такова анализно свидетелство.
Вместо това изпратил по ел. поща спецификация с общи изисквания относно
качеството. Казал, че ще вземат пшеницата с 40 % покълване, но с 20 %
бонификация, т.е. вместо договорените 400 тона, трябва да бъдат доставени 480
тона. Свидетелят отказал подобна бонификация. Предложил вместо пшеница да
достави царевица, но ищецът отказал подобна замяна. Поискал да му се върне
аванса и да приключат отношенията си. Това станало може би в средата на юли
2018 г.
На
стр.59 от том 1 на делото се намира изпратената по ел. поща на 20.07.2018 г.
спецификация с приемливи и неприемливи стойности на цвят, мирис,
примеси, влага, заразеност и покълналост. Изисквания по първите пет показатели
са изрично посочени и в договора. Показател за покълналост не фигурира в
договора. Според съда, това
означава, че изобщо покълналостта не е била допустимо отклонение от качеството
на пшеницата. Този показател е включен по-късно – с утвърдената на 11.07.2018
г. спецификация за приемане на пшеница реколта 2018 г. Допустимостта на някаква
покълналост и отчитането на този допълнителен показател вероятно е било
наложено с оглед конкретните природни условия при жътвата на пшеница реколта
2018 г. И двете страни не спорят, че е имало продължителни и обилни дъждове,
при които комбайните не могат да влязат своевременно и да ожънат пшеницата. При
това положение е възможно зърната да прораснат още в класовете на полето.
Възможно е и след вършитбата за почистване и сушене на зърното то да покълне,
ако се допусне да бъде намокрено от дъжд.
Видно
от спецификацията, покълналост над 15 % не се допуска, а при покълнали над 5
%, се извършва бонификация. Т.е. спецификацията служи не само за да се въведе
допустимост на покълналост, но и да се определят условията/правилата на
купувача за бонификация, съгласно чл.1.5 от договора.
В случая купувачът е заявил
готовност да приеме покълналост по-голяма и от тази по спецификацията, която
съвсем резонно следва да бъде компенсирана с бонификация на количеството.
Видно
от кредитно известие №**********/09.08.2018 г., то е
издадено от „***“ООД с получател „***“ЕАД и касае неизпълнен аванс по фактура
№261/14.02.2018 г. на стойност 92 000 лв.
Видно
от
извлечение от банковата сметка на „***“ЕАД
в „***“АД, наредената от „***“ООД сума от 92 000 лв. е постъпила на
13.08.2018 г.
Съобразявайки
гореизложената фактическа обстановка, съдът намира, че за да е изправна
страна – продавач по процесния договор, „***“ООД е следвало в срок до
31.07.2018 г. да достави /транспортира/ от своята база в с. *** до базата на
купувача в гр. П. и да предаде на купувача 400 тона пшеница реколта 2018 г. с
посочените в чл.1.2 качествени параметри. Такъв е изричният договорен
регламент, който съгласно чл.20а от ЗЗД има сила на закон за страните. При
положение, че има писмен договор с изрично съдържание, е безпредметно да се
говори за неписана обичайна практика
между страните. Следва да се има предвид, че не ст.д. за обичаите в практиката, които имат много по-широкообхватно действие,
отколкото нечия двустранна практика, и които съгласно чл.20 от ЗЗД са критерий
при нужда от тълкуване на действителната обща воля на страните. В случая –
договорът не е нито неясен, нито непълен, т.е. не е нужно да се изследват
обичаите в практиката. Дори и да се установи някаква обичайна /разбирай приложима в случаи, подобни на процесния/ практика
между страните, тя по никакъв начин не игнорира писмения договорен регламент,
т.е. не освобождава продавача „***“ООД от задължението в срок до 31.07.2018 г.
да достави /транспортира/ от своята база в с. *** до базата на купувача в гр. П.
и да предаде на купувача 400 тона пшеница реколта 2018 г. с посочените в чл.1.2
качествени параметри.
Съгласно
чл.1.5 от договора, при установяване на
отклонения от заложените параметри, стоката се връща, като купувачът има
правото, но не и задължението, да приеме стоката като направи бонификация
според собствените си правила. Отново трябва да се акцентира, че установяването на отклонения от
качеството на пшеницата е следвало да стане по предвидения в договора ред –
след доставка от продавача в базата на купувача. Важно е също да се има
предвид, че в настоящия случай отказа на купувача да приеме некачествена стока
няма как да съставлява неизпълнение на негово задължение. От друга страна
предложението за бонификация е само правна възможност на купувача, от която в
случая „***“ЕАД се е възползвало. Тук е мястото да се отбележи, че е невярно
твърдението на ответника, че между страните не е имало предварителна уговорка
относно условията за бонификация.
Според
чл.1.5 от договора, когато продавачът не е съгласен с бонификацията,
съответната некачествена стока се връща, но продавачът следва да изпълни
задължението си по договора като достави стоката в съответното количество и
качество. Нещо повече – той дължи на купувача всички разходи, свързани с
количества, които са доставени, но не са приети и са върнати.
Разбира се – възможно е преди
изтичането на крайния срок за изпълнение задължението на продавача, двете
страни да се споразумеят за предсрочно
прекратяване на договора. За такова именно ст.д. в чл.5.5 от договора. Съгласието на страните обаче трябва да е писмено
обективирано, а по делото не се представи съответно писмено споразумение за
предсрочно прекратяване на договора. Съвсем резонно при това положение след
31.07.2018 г. може да се говори за неизпълнение на договора от страна на
продавача. Неговата отговорност при неизпълнение е регламентирана в чл.4.1 и чл.4.2 от договора.
Според
чл.4.1,
при неизпълнение /виновно или невиновно/ от страна на продавача – недоставяне в
рамките на договорените срокове, количество и качество, продавачът е длъжен в
срока за доставката да възстанови на купувача платената от него авансово сума
за недоставеното количество, заедно с лихва от 12 % за периода от датата на
авансовото плащане до крайната дата за доставка.
Според
чл.4.2,
при неизпълнение на задължението по чл.4.1, продавачът е длъжен да възстанови на
купувача платената от него авансово сума за недоставеното количество, заедно с
лихва от 18 % за периода от датата на авансовото плащане до окончателното
издължаване на сумата.
Както в хипотезата на чл.4.1, така и
в хипотезата на чл.4.2, при неизпълнение от страна на продавача, купувачът има
право и на обезщетение за пропуснати ползи и нанесени вреди.
Отглеждането на земеделски култури е
сложен технологично и продължителен във времето процес, който се осъществява на
открито под влиянието на природни фактори. Ответникът се занимава с тази
дейност по занятие, т.е. той не е просто продавач на фуражна пшеница, а неин
производител, ангажиран и с реализацията и на пазара. Това означава, че като
такъв има преки наблюдения върху развитието на пшеницата и може да прогнозира
добивите си.
При неблагоприятни външни
въздействия производителят може директно да установи пораженията върху
пшеницата и да предвиди качествените и параметри. Производителят е този, който
може и трябва да е наясно с качеството на продукцията си, от което зависи дали
ще изпълни точно задълженията си по фючърсните сделки. Добрият стопанин и
търговец трябва да направи проверката за качество в собствената си
производствена или складова база, преди да предложи продукцията на
съконтрахентите си. Тази проверка той може да направи сам или заедно с
купувача. Нейната цел е да се избегне
риска от лошо изпълнение и от направата на излишни разходи по доставка, която
може и да не бъде приета от купувача. Проверката на качеството при
производителя и продавач има за цел и превенция във връзка с отговорността му
при неизпълнение. Казано иначе – ако навреме се установи, че изпълнението е
напълно или частично невъзможно, производителят и продавач ще може да
минимизира отговорността си – в случая да плати 12 %, а не 18 % неустойка. Така
посочените цели на проверката на качеството при продавача я отличават от
проверката на качеството при купувача, за която ст.д. по-горе. Трябва да се
припомни, че основната цел на последната е да индивидуализира пшеницата, респ.
при отклонения в качеството и – да даде избор на купувача: или да откаже да я
приеме, или да я приеме с бонификация.
В случая производителят и продавач е
инициирал предварителната проверка на качеството, но не отчита, че е в негов интерес,
следователно – и в негова тежест да организира тази проверка и да гарантира
надеждността на резултатите от нея. Той не може да прехвърля отговорността за
предварителната проверка върху купувача и да го упреква, че не е представил
анализно свидетелство. Такова трябва да има, но при окончателната проверка –
при доставката на пшеницата, в базата на купувача. Ответникът е следвало или да
се довери на резултатите от извършената на добра воля от ищеца предварителна
проверка, или сам да извърши предварителна проверка, или да достави и предаде
пшеницата и така да направи изискуемо задължението на ищеца да извърши
окончателната проверка. С всички тези възможности ответникът е разполагал преди
31.07.2018 г.
„***“ООД обаче не се е доверило на „***“ЕАД.
Не е ангажирало и никакви доказателства, че действително ожънатото и заделено
за ищеца количество фуражна пшеница реколта 2018 г. е било качествено – според
изискванията на договора. Има твърдения, но не и доказателства, че същата тази
пшеница е продадена от ответника на трети лица с цел да се набави сумата от
92 000 лв. и тя бъде върната на ищеца. Подобна продажба на трети лица също
предполага индивидуализация на пшеницата по количество и качество и
извършването и косвено би доказало твърденията на ответника. „***“ООД твърди,
че други купувачи на неговата реколта 2018 г. не са имали възражения за 40 %
покълване, но не представя доказателства какви точно са качествените показатели
на пшеницата, продадена от него на други съконтрахенти. Следва да се отбележи,
че ВЛ Р. Г. е установила, че въз основа на информация за договори, сключени в
периода от 10.11.2017 г. до 21.06.2018 г., и фактури №**********/30.07.2018 г.
и №**********/13.08.2018 г., „***“ООД е продало на трети лица съответно 216
тона при единична цена 250 лв. за тон и 211.32 тона при единична цена 235 лв.
за тон. Не може да се приеме обаче, че това е заделеното за ищеца, но
недоставено му количество фуражна пшеница реколта 2018 г.
„***“ООД не твърди да е доставило в
гр. П. и да е предало на „***“ЕАД 400 тона или друго количество пшеница реколта
2018 г., т.е. да е рискувало да извърши пълна или поне частична доставка при
съмнения за качеството на пшеницата.
Според съда, преди крайния срок за
изпълнение на задължението си по чл.3.2.4 ответникът сам е избрал да не се
възползва от нито една от горепосочените възможности и е могъл да върне аванса
с неустойката по чл.4.1 от договора. Тази клауза съдът не намира за нищожна –
като притиворечаща на добрите нрави именно защото ответникът като производител
и продавач е имал възможности да реагира на ситуацията и да минимизира
отговорността си, но не го е направил. Той се е забавил с възстановяването на
аванса, който, не бива да се забравя, е бил на негово разположение от
14.02.2018 г. до 13.08.2018 г., което е довело до хипотезата на чл.4.2 от
договора. Неустойката в размер на 18 % не е прекомерна на фона на размера на
претърпените вреди и предвид начина, по който се претендира, т.е. комбинацията и
с други санкции/обезщетения. Следва да се има предвид, че неустойката
компенсира невъзможността на купувача 6 месеца да ползва парите си, а
обезщетението цели да компенсира купувача за реално претърпени вреди –
намаляване на имуществото му в резултат на плащането на по-висока цена за
доставка на нужната за производството му пшеница.
Аргументи, че клаузите за неустойка
не са нищожни, съдът черпи от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK. Съгласно
това ТР, критерии, спрямо които уговорената в търговски договори неустойка
следва да се приеме за прекомерна и като такава да се прогласи за нищожна
поради накърняване на добрите нрави, могат да бъдат: съотношението й с
претърпените от кредитора вреди; съотношението й с размера на основното
задължение, чието изпълнение тя обезпечава; при неизпълнение на парично
задължение – размера на обезщетението по чл.
86 ЗЗД,
възлизащо на законната лихва. Казано иначе – в съдебната практика липсва
еднозначност при определяне условията и предпоставките, при наличието на които
уговорената в търговските договори неустойка ще е нищожна поради накърняване на
добрите нрави. Според ОСГТК на ВКС,
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай, като
могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:
1.естеството на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
-
в случая се обезпечава изпълнението на непарично задължение по фючърсна сделка.
2.дали изпълнението на задължението
е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.;
-
в случая издаването на запис на заповед за сумата от 92 000 лв. обезпечава
не изпълнението на продавача да достави и предаде пшеницата, а на вторично
възникналото негово задължение – при неизпълнение да възстанови на купувача аванса.
3.вид на уговорената неустойка и
вида на неизпълнение на задължението;
-в
случая неустойката е компенсаторна, а неизпълнението е пълно.
4.съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди;
Съгласно
ТР,
неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Прекомерността на неустойката се преценява към
момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от
неизпълнението вреди. Това именно е
преценено по делото както следва:
Видно
от фактура №**********/27.08.2018 г., тя е издадена от „Б*****“ООД с
получател „***“ЕАД за 224 266 лв., явяващи се стойност без ДДС на 640.760
тона пшеница реколта 2018 г. Единичната цена без ДДС за тон е 350 лв.
Видно
от
извлечение от банковата сметка на „***“ЕАД
в „***“АД, сумата от 224 266 лв. е преведена от ищеца на „Б*****“ООД
на 30.08.2018 г.
Видно
от писменото заключение на ВЛ Р. Г., депозирано по делото на 14.03.2019 г., фактура
№**********/27.08.2018 г. е осчетоводена коректно при „***“ЕАД. Дружеството е
ползвало правото си на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС. Фактурата е
коректно осчетоводена и при „Б*****“ООД, като към нея е издадена стокова
разписка за 640.760 тона пшеница реколта 2018 г.
Според
ВЛ,
доставената от „Б**** -91“ООД пшеница е заскладена при ищеца.
ВЛ
е потвърдило и банковия превод на сумата от 224 266 лв.
Видно
от писменото заключение на ВЛ Р. Г., депозирано по делото на 07.05.2019 г., в единичната
цена без ДДС за тон от 350 лв., фигурираща във фактура №**********/27.08.2018
г., е включен и разход за транспорт в размер на 28.82 лв., т.е. чистата
стойност на пшеницата е 295.17 лв. Според съда, както по договора между ищеца и
ответника, така и по договора между ищеца и „Б*****“ООД се касае не просто за
продажба на пшеница, а за доставка на пшеница, т.е. съвсем резонно е в общата
доставна цена да са включени и разходите за транспорт. Направата и на такива
разходи има за цел да компенсира вредите от неизпълнението на ответника.
ВЛ
е установило още, че през август 2018 г. са осъществени още две доставки на
пшеница от „Б**** -91“ООД на „***“ЕАД, при които доставната цена е била пак 350
лв. без ДДС за тон.
Видно
от писменото заключение на ВЛ Р. Г., депозирано по делото на 31.01.2019 г., средните
пазарни цени на фуражната царевица реколта 2018 г., варират през периода от
31.07.2018 г. до 27.08.2018 г. от 274.50 лв. до 318.50 лв. за тон. Тези цени
обаче не са обвързани със заложените в процесния договор качествени показатели.
Ищецът не претендира обезщетение за хипотетични вреди, в който случай биха
имали значение средните пазарни цени. Неговите вреди са реални и значение имат
конкретните доказателства, които ги установяват.
Тъй като според ответника,
релевантно в случая е дали „Б*****“ООД действително са доставили на ищеца
посочените в кантарните бележки количества пшеница, а не как тези доставки са
фактурирани и разплатени, по делото е изследвана оспорената вярност и
автентичност на 20 кантарни бележки.
Като свидетели са разпитани С.Й., М.Й.,
П.П. и К. С., т.е. лицата, подписали кантарните бележки за „купувач“.
Св.
С.Й.
работи като „кантарджия“ във „***“ЕАД. Тя обяснява, че ако колегите и са
влизали в системата с нейната парола, е възможно на кантарните бележки да
фигурира нейното име. Потвърждава, че подписът за „купувач“ на кантарна бележка
№121888 е неин. Свидетелката сочи, че лаборантът взима проба от камиона и го
праща на кантара. Там се мери първо пълен, а после – празен. Кантарите са два –
с два различни компютъра и за това се различават бланките на кантарните
бележки. Зърното се разтоварва на определено място – според качеството му.
Св.
М.Й.
е „ръководител на отдел „Качество“ във „***“ЕАД и като такава има право да
съставя кантарни бележки. Потвърждава, че подписите за „купувач“ на кантарни
бележки №40489 /на стр.122/, №40531 /на стр.129/ и №40579 /на стр.139/ са
нейни. Заявява, че с кантарните бележки се удостоверява какво количество е
доставено, претеглено и разтоварено. Уточнява, че „Б*****“ООД са доставили
около 1 000 тона пшеница. Твърди, че кантарите са три – всеки с различна
поредност на номерата на кантарните бележки.
Св.
К. С.
е „организатор производство“ във „***“ЕАД.
Потвърждава, че подписът за „купувач“ на кантарна бележка №40500 /на стр.123/ е
негов. Твърди, че през 2018 г. „Б****“ООД са доставили около 1 000 тона
пшеница. Сочи, че има два кантара, като един от тях е двоен. Твърди, че според
качеството на зърното, лаборантът насочва камиона къде да разтовари – в плосък
склад или в силоз.
Св.
П.П.
работи като „кантарджия“ във „***“ЕАД. Такъв е бил и през 2018 г. Потвърждава,
че подписите за „купувач“ на кантарни бележки №40506, 40522, 40528, 40525 и
40526 /на стр. съответно 124, 125, 126, 127 и 128/, №121888 /на стр.130/,
№40534, 40536, 40537, 40539, 40546, 40597, 40594, 40599, 40583 и 40591 /на стр.
съответно 131, 132, 133, 134, 135, 136, 137, 138, 140 и 141/ са негови. Уточнява, че кантарните бележки са съставени в
гр. П., където има три кантара, но се ползват само два. Също твърди, че през
2018 г. „Б**** -91“ООД са доставили около 1 000 тона пшеница.
Съдът
намира,
че показанията на четиримата свидетели са безпротиворечиви и следва да бъдат
кредитирани с доверие. Те кореспондират и с допълнително представените от ищеца анализни свидетелства относно
качеството на доставената от „Б**** -91“ООД пшеница, които свидетелства не
са оспорени от ответника.
Изследвана е автентичността на
подписите за „продавач“ на процесните кантарни бележки, като не е спорно между
страните, че това са всъщност подписите на водачите на товарните автомобили, с
които е доставена пшеницата от „Б**** -91“ООД на ищеца. ВЛ Цв. Ц. е установило, че подписът за „продавач“ на кантарна
бележка №40525 вероятно не е положен от Т. В.. Във връзка с подписите на С. Й.
на кантарна бележка №40526, на Н. А. на кантарна бележка №121888, на П. С. на
кантарна бележка №40534, на Д. С.ОВ на кантарна бележка №40536 и на Х. К. на
кантарна бележка №40537 не е представен сравнителен материал, поради което ВЛ
не е могло да установи автентичността на подписите. В обобщение – под съмнение е автентичността на кантарни бележки за общо
221 100 кг. Подписите за „продавач“ на всички останали кантарни
бележки са на посочените в тях водачи. Т.е.
доказана е автентичността на кантарни бележки за общо 420 660 кг.
Релевантно по делото е доказването на реалността на доставката и само на
400 000 кг /равняващи се на 400 тона/, колкото ищецът е трябвало да закупи
от „Б*****“ООД след като ответникът не е изпълнил задължението си по чл.3.2.4
от договора. Според съда, това доказване
е проведено успешно.
За да си набави нужните му 400 тона
фуражна пшеница, след 31.07.2018 г. ищецът е платил на „Б*****“ООД 140 000
лв. /при единична цена 350 лв. без ДДС за тон/, т.е. с 48 000 лв. повече
от възстановените му на 13.08.2018 г. 92 000 лв. Казано по друг начин –
имуществото на ищеца се уврежда – намалява с 48 000 лв. в резултат на неизпълнението
на ответника. Настъпването на тази вреда – в пълния и размер е доказано по
делото, макар и по силата на чл.92, ал.1 от ЗЗД ищецът да не е бил длъжен да
доказва част от тази вреда – в размера
на договорената неустойка. Ищецът не претендира цялата сума от 48 000 лв.
като обезщетение за претърпяната вреда – той „приспада“ 8 166.60 лв.,
какъвто е размера на неустойката по чл.4.2 от договора, и претендира като обезщетение по чл.79, ал.1,
предл.2 от ЗЗД разликата от 39 832.40 лв. Неустойката я претендира по
чл.92 от ЗЗД. Съдът намира и двете
претенции за основателни и доказани.
При този изход на спора по същество
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на ищеца
направените от последния разноски по делото в размер на общо 6 080 лв.,
съгласно списъка по чл.80 от ГПК, находящ се на стр.63 от делото.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК с оглед правната и фактическа
сложност на делото. Проведени са шест о.с.з. и адв. П. е участвал във всички
тях. Налице са множество доказателства, чието събиране е било в тежест на
ищеца, респ. е ангажирало сериозни процесуални усилия от страна на адв. П.. Той
е изготвил множество молби, уточнения, защита. Хонорарът му не надвишава
двойния размер по Наредба №1/2004 г. и не е прекомерен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД „***“ООД-гр.П., с ЕИК: ***, с адрес на
управление: гр. П., **** да заплати в полза на „***“ЕАД-гр. Р., с ЕИК: ***, с
адрес на управление: гр. Р., *****, Птицекланица сумата 39 832.40 лв., явяваща се обезщетение за вредите,
претърпени от неизпълнението на задълженията на ответника по договор от
11.02.2018 г. за покупко-продажба /фючърсна сделка/, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 14.09.2018 г. до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.92 от ЗЗД „***“ООД-гр.П., с ЕИК: ***, с адрес на управление: гр. П.,
****** да заплати в полза на „***“ЕАД-гр. Р., с ЕИК: ***, с адрес на
управление: гр. Р., ******* Птицекланица сумата
от 8 166.60 лв., явяваща се неустойка по т.4.2 от раздел IV на договор от 11.02.2018 г. за покупко-продажба /фючърсна
сделка/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.09.2018 г. до
окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА
на
основание чл.78, ал.1 от ГПК „***“ООД-гр.П., с ЕИК: ***, с адрес на управление:
гр. П., ****** да заплати в полза на „***“ЕАД-гр. Р., с ЕИК: ***, с адрес на
управление: гр. Р., ***** Птицекланица сумата
от 6 080 лв., явяваща се разноски по делото за ДТ /1 920 лв./, за
обезпечаване на иска /20 лв./, за адв. възнаграждение /3 840 лв./ и за депозит за възнаграждение на ВЛ /300
лв./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред ВТАС в 2-седмичен срок, считано от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: