Решение по дело №23/2020 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 05.03.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                          Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                              Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 23 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Шумен, депозирана срещу Решение № 97/20.12.2019г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 280/2018г. по описа на съда.  С оспорения съдебен акт е изменено Наказателно постановление №  27-0000497/20.07.2018г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен, с което на „В.П.“ АД, г.В.П. за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда и на основание чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като съдът на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ е намалил размера на имуществената санкция на 200 /двеста/ лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че нарушението, изразяващо се в неизпълнение на даденото на дружеството предписание се явява безспорно установено, но същото не покрива белезите за „маловажност“, визирани в чл. 415в от КТ, доколкото от него са настъпили вреди за работника. Поради това се отправя искане за отмяна на решението на съда и за потвърждаване на правораздавателния акт. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, „В.П.“ АД, г.В.П. депозира писмен отговор, в който поддържа становището за „маловажност“ на описаното в акта и в НП правонарушение. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, ответникът не се явява и не се представлява.

 

 

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Между санкционираното дружество и Р.Д.И.бил сключен трудов договор. Независимо, че последният престирал работната си сила на работодателя през месеците септември, октомври и ноември 2017г., „Винекс Преслав“ АД не му платил трудовото възнаграждение в срок.

При извършената на 29.03.2018г. проверка от служители на ДИТ - Шумен това било констатирано, като на работодателя били дадени задължителни предписания да плати уговореното трудово възнаграждение. При последвалата на 07.06.2018г. проверка било констатирано, че предписанията не са изпълнени.

Въз основа на протокола, на 22.06.2018г. Г.П.Г.– главен инспектор в ДИТ - гр. Шумен съставил Акт за установяване на административно нарушение № 27-0000497/22.06.2018г. срещу „В.П.“ АД, г.В.П. за това, че „нарушил разпоредбите на трудовото законодателство с това, че не е изпълнил задължително предписание на контролен орган – Дирекция инспекция по труда – Шумен, дадено с протокол № ПР1812154 за извършена проверка, връчен на 11.04.2018г., а именно – не изпълнил предписание № 1 от протокола да изплати на Р.И.уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месеците септември, октомври и ноември 2017г. със срок на изпълнение 23.04.2018г.“ Нарушението било извършено на 24.04.2018г. в гр. Велики Преслав. Актосъставителят счел, че с описаното дружеството е  нарушило чл. 415, ал. 1 от КТ. Актът бил подписан от представляващия жалбоподателя на 02.07.2018 година.

След съставяне на 22.06.2018г. на АУАН, на 25.06.2018г. на И. било платено дължимото трудово възнаграждение.

Въз основа на така съставения акт и на материалите по преписката впоследствие било издадено и процесното наказателно постановление, което районният съд изменил съобразно правилото на чл. 415в, ал. 1 от КТ, приемайки, че работодателят е отстранил нарушението незабавно след съставянета на акта и доколкото правонарушението засяга пряко дейността на компетентни държавни органи, а не правата и интересите на работници и служители, то същото не се характеризира от обективна страна с вредни последици за работниците.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Правилно районният съд е приел, че административно наказателното производство е протекло при липса на съществени нарушения на административно производствените правила. По безспорен начин се установява и описаното в акта и в НП неизпълнение на задължително предписание, както и, че след съставянето на АУАН последното е било изпълнено - на работника Р.И.е изплатено уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месеците септември, октомври и ноември 2017г. три дни след съставянето на акта.

Независимо от това, касационната инстанция счита, че в случая не са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл. 415в от КТ, съгласно който за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева. Съгласно ТР № 3 от 10.05.2011г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010г., разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията. Законовата норма изисква обективна възможност да бъде отстранено нарушението до издаване на НП и дава възможност на наказващия орган и съда да преценят съответстващото на констатираното нарушение наказание, при своевременно отстраняване на нарушението, без настъпване на вредни последици за работника. Касационният съдебен състав намира, че в настоящия казус деянието на касатора не е малозначително, понеже същото не е с ниска степен на обществена опасност, поради което не са осъществени предпоставките на привилигерования състав за изменение на санкцията. Действително, налице е отстраняване на същото след установяването му, но от него са произлезли вреди за работника, както правилно е прието от наказващият орган. Нарушението по същество е свързано със засягане на едно от най-важните права на гражданите – правото да получат възнаграждение за положения от тях труд, нарушаването на което пряко рефлектира в правната им сфера. Касае се за трудово възнаграждение, което е изплатено с няколкомесечно закъснение, което обосновава извода, че в резултат на деянието безусловно са настъпили неблагоприятни вредни последици за работника, след като същият е бил лишен от възможността да се ползва от възнаграждението за труда си – възнаграждението е било изплатено едва на 25.06.2018г. и то в резултат на дадените на дружеството предписания. Това обстоятелство категорично изключва възможността за квалифициране на санкционираното неизпълнение на задължение като „маловажно“ такова в контекста на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Вредите произтичат от самия факт на липсата на изплатено трудово възнаграждение за положен труд за два поредни месеци в предходната календарна година от работника и не следва да се доказват от административнонаказващия орган.

По изложените съображения касационният състав намира постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно и като такова то следва да бъде отменено, а НП следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОТМЕНЯ решение № 97/20.12.2019г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 280/2018г. по описа на съда и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 27-0000497/20.07.2018г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен, с което на „В.П.“ АД, г.В.П. за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда и на основание чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 05.03.2020г.