Р
Е Ш Е Н И Е
№ 265/20.06.2022 г., гр. Монтана
В името на
народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди
двадесет и втора година, в
състав:
Административен съдия: Мария Ницова
като разгледа докладваното от
съдия Ницова адм. дело № 155 по описа за 2022 г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
197, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от И.Н.М., в качеството
на едноличен търговец с фирма“АУДИ – ИЯ-92- И.Н.“ и съдружник в „Свеми комерс“
ООД, със седалище и адрес на управление гр.Елин Пелин, ул.Кирил и Методий № 20,
ап.14, Лом, с посочен съдебен адрес ***,
против решение № 33/17.03.2022 г. на директора на ТД на НАП В.Търново, с което
на основание чл. 197, ал. 1 от ДОПК е потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С220012-022-0005289/03.02.2022 г., изд. от
публичния изпълнител при ТД на НАП В.Търново, офис Монтана.
Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното постановление по изложени съображения за допуснати съществени нарушения
и неправилно приложение на материалния закон. Излага твърдения, че в ПНОМ не са изложени мотиви, кое налага процесната
обезпечителна мярка. В с.з., чрез пълномощника адв.Гочева, поддържа жалбата, твърди
се нарушение на принципа на съразмерност – чл.6 АПК, липса на обстоен и
всестранен анализ на цялото имущество на задълженото лице, липса на
обоснованост на необходимост от процесната обезпечителна мярка. В жалбата се
релевират доводи за липса на извършена преценка за затруднено събиране на
предполагаеми задължения на търговеца, както и липса на мотиви в тази посока.
Счита за неоснователно и необосновано обжалваното постановление, издадено при
липса на анализ и постановено без да съобрази фактите и обстоятелствата за
дейността на дружеството, поради което публичният изпълнител е издал един
незаконосъобразен акт. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и ПНОМ.
Претендира присъждане на сторени разноски съобразно представен списък на
разноските.
Ответната страна – директор на ТД на
НАП В.Търново, чрез юрк. А.Митова, оспорва жалбата по подробни съображения,
изложени в писмено становище, моли да се остави в сила решение № 33/17.03.2022
г. на директора на ТД на НАП В.Търново, с което е оставена без уважение жалба с
вх. № 94-И-27/07.03.2022 г., подадена от търговеца И.Н.М. в ТД на НАП
В.Търново, офис Монтана, против Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. № С220012-022-0005289/03.02.2022 г., изд. от публичния изпълнител
при ТД на НАП В.Търново, офис Монтана, като твърди че обжалваното решение е
издадено от компетентен орган, при спазване на законовите основания за това, в
т. ч. и изискванията на чл. 195 ДОПК. Счита същото за правилно и
законосъобразно. Възразява срещу наведените възражения в жалба на търговеца против решение № 33/17.03.2022 г. на
директора на ТД на НАП В.Търново, като намира същите за неоснователна и недоказани.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд
приема за установено от фактическа страна следното:
С ПНОМ на основание чл. 200,
чл.203, ал.8 във вр.с чл.195, ал.1-3 ДОПК, с изх. №
С220012-022-0005289/03.02.2022 г., изд. от публичния изпълнител при ТД на НАП
В.Търново, офис Монтана, на И.Н.М., е наложен
запор върху 49 дяла, всеки по 2 лева, представляващи 49% от капитала на
„Свеми комерс“ ООД, поради това, че ще се затрудни събирането на установено и
изискуемо публично вземане по изп.дело № 12140000242/2014 г. по описа на ТД на
НАП в размер на 234 999.16 лева.
Същото е оспорено по административен ред и с решение № 33/17.03.2022 г. – предмет на настоящото производство, директорът
на ТД на НАП В.Търново е оставил жалбата без уважение и потвърдил оспореното
ПНОМ с изх.№ С220012-022-0005289/03.02.2022 г., като правилно и
законосъобразно. Приел е, че обезпечението е наложено при наличие на
законоустановените предпоставки за това, предвид необходимостта за обезпечаване
събиране на задължения в голям размер, въпреки наличието на вече наложени
обезпечителни мерки, т.к.въпреки наложените възбрани и запори, същото очевидно
е затруднено или дори води до невъзможност за удовлетворяване за задълженията,
предвид тежестите върху имотите, както и
предвид размера на установените задължения в размер на 234 999.16
лева..
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Жалба е подадена в срока по чл.
197, ал. 2 ДОПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна поради следното:
Решението е издадено от компетентен
орган. Съгласно чл. 197, ал. 1 ДОПК, директорът на компетентната териториална
дирекция на НАП се произнася с решение по подадената жалба срещу издаденото
ПНОМ. Съгласно чл.200 от ДОПК“ Налагането
на запор се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение“, а
съгласно чл.195, ал.2 ДОПK“
Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни
събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или
отсрочено.“, т.е има за цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето, в следствие на които събирането на задълженията ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни.
Процесното ПНОМ е издадено от компетентен
орган – главен публичен изпълнител в ТД на НАП В.Търново, съобразно
правомощията му по чл. 167 ДОПК, в предвидените в чл. 196 ДОПК писмена форма и
съдържание и след преценка относно
размера на задължението и възможностите за събиране, като се вземе предвид и безспорния
факт, че изп.дело е от 2014 г. Видно от изложеното, законодателят е предвидил,
че обезпечението се извършва когато ще е невъзможно или ще се затрудни
събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на извършването на
сделки и действия с имуществото на лицето.
Правомощията на съда при обжалване
на наложените обезпечителни мерки са регламентирани в нормата на чл. 197, ал. 3 ДОПК, като отмяната на мерките е поставена в зависимост от наличието на
следните условия - представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува
изпълнително основание, или не са спазени изискванията за налагане на
обезпечителни мерки по чл. 195 ДОПК.
По делото не са ангажирани
доказателства за обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция
или държавни ценни книжа, поради което съдът приема, че липсват такива. Не са
представени и доказателства за твърдението, че постановлението е в нарушение на
принципа за съразмерност съгласно чл.6 от АПК.
В случая безспорно е налице изпълнително
основание, изп.д.№ 12140000242/2014 г. и установен размер на задълженията
234 999.16 лева. В рамките на производството по издаване на
постановлението за налагане на обезпечителни мерки, публичният изпълнител дължи
преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на установените
публични вземания и няма ограничения какви и колко обезпечителни мерки да
наложи. Преценката за затрудненото или невъзможното събиране на задълженията на
жалбоподателя в случая е направена на база размера на задълженията по изп.дело
от 2014 г., по което явно не са постъпвали никакви суми за погасяване. В хода
на административното и съдебното производство от жалбоподателя, въпреки
изложените твърдения, не са ангажирани
доказателства, посредством които да се установи точно неговото финансово и
имуществено състояние, респективно, че притежаваните и вече възбранени имоти и имущество и/или запорирани вземания са
достатъчни да покрият стойността на установените задължения. Поради това,
следва да се приеме, че след като от публичният изпълнител е извършена преценка,
че възможността за събиране на установените задължения да е затруднена, то са били налице
предпоставките за налагане на обезпечителните мерки. Жалбоподател твърди, но не
представя доказателства, че разполага с имущество над 234 999.16 лева –
размера на установените задължения по изп.дело от 2014 г, а съгласно
предоставена актуална справка от ТД на НАП към 08.06.2022 г. 240 634.15
лева, поради което правилно е прието, че тяхното изпълнение може да бъде
невъзможно или значително затруднено, който извод обосновава нуждата от
налагането на допълнителни обезпечителни мерки.
Твърдението на жалбоподателя, че с
наложения запор на практика се спира цялата търговска дейност на дружеството,
не се установява от събраните доказателства. Следва да се има предвиди и това,
че в случай на неотложни плащания във връзка с дейността му, дружеството
разполага с възможността предвидена с нормата на чл. 229 от ДОПК и по негово
искане публичният изпълнител може да разреши определена част от постъпилите или
постъпващите по сметките му суми, да се оставят на негово временно
разпореждане.
Неоснователно и е възражението, че
е нарушен принципа за съразмерност предвиден в чл. 6 от АПК, тъй като видно от
самото постановление за налагане на обезпечителни мерки по изп.дело от 2014 г.
и предвид установения размер на задължението, както и от представените
доказателства не се установява твърдението за несъразмерност.
В настоящото производство се
разглежда спора относно законосъобразността на решение № 33/17.03.2022 г. на директор
на ТД на НАП В.Търново, с което е потвърдено постановление изх.
№ С220012-022-0005289/03.02.2022 г., изд. от публичния изпълнител при ТД на НАП
В.Търново, офис Монтана, поради което
изложените доводи относно действията на Юробанк АД по наложен запор от 2015 г. и какви са данъчните
оценки за притежавано от Н. имущество, не са предмет на настоящото
производство, поради което, настоящия съдебен състав счита, доводите на
жалбоподателя, че същите обосновават незаконосъобразност на въпросното решение
и ПНОМ относно налагане на
обезпечителни мерки, за ирелевантни за настоящия спор.
Настоящият съдебен състав не споделя
и изложения довод, че ПНОМ е без мотиви,
т.к. изложените в него факти и обстоятелства- изп.дело от 2014 г. по което не
са постъпвали никакви плащания, обосновават необходимостта от налагане на
допълнителни обезпечителни мерки.
С оглед на изложеното обжалваното
решение и потвърденото с него постановление за налагане на обезпечителни мерки
са издадени в съответствие с процесуалните и материалните изисквания на закона
и не страдат от твърдените от жалбоподателя пороци. Ето защо жалбата е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
Ответникът е претендирал присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Процесуално представителство е извършено от
упълномощен юрисконсулт, чрез представяне на писмено становище по спора.
Искането е основателно предвид изхода на спора. Нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК
е приложима при определяне размера на юрисконсултското възнаграждение при
оспорване на актове издадени по реда на ДОПК различни от ревизионните актове, а
не нормата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК – в този смисъл е решение по адм. дело №
13662/2017 г. на ВАС и определение по адм. д. № 3319/2018 г. на ВАС. На
основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 144 от АПК, поради
това, че делото не е с фактическа и правна сложност, следва на ТД на НАП В.Търново
да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер
съгласно чл. 24 от НЗПП, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от
жалбоподателя.
По изложените съображения и на
основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от И.Н.М., в
качеството на едноличен търговец с фирма“АУДИ – ИЯ-92- И.Н.“ .и съдружник в
„Свеми комерс“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Елин Пелин, ул.Кирил
и Методий № 20, ап.14, Лом, с посочен
съдебен адрес ***, против решение № 33/17.03.2022 г. на директора на ТД на НАП
В.Търново, с което на основание чл. 197, ал. 1 от ДОПК е потвърдено
Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание /ПНОМ/ с изх. №
С220012-022-0005289/03.02.2022 г., изд. от публичния изпълнител при ТД на НАП
В.Търново, офис Монтана.
ОСЪЖДА " И.Н.М.
***, да заплати в полза на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите
В.Търново, сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване, на
основание чл. 197, ал. 4 ДОПК.
Административен съдия: