№ 12527
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110157566 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „====” ЕАД, ЕИК ====, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ===, срещу Ц. В. К., ЕГН **********, с адрес гр.
София, .., при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №45716/2022г. на СРС, 169 състав, както следва: 31,90 лева,
представляваща стойността на такса за извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м.07.2019г. до м.04.2021г.
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, .., абонатен №.., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 24.08.2022г. до окончателното й
изплащане и 6,51 лева - мораторна лихва върху таксата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2019г. до 10.08.2022г. Претендира
разноски.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че ответникът, като потребител на топлоснабден имот, находящ
1
се в гр. София, общ. Сердика, ... е обвързан от Общи условия за продажба на
топлинна енергия от „====” ЕАД на потребители за битови нужди.
Топлоснабденият имот се намира в сграда етажна собственост, в която за
посочения период разпределението на топлинна енергия е извършвано от „..”
ЕООД съобразно сключения между него и сградата в етажна собственост
договор. Правния интерес от предявения иск ищецът обосновава с подадено
от ответника възражение по чл.415 ГПК срещу издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№45716/2022 г. на СРС, 169-ти
състав. Претендира законната лихва от датата на заявлението до
окончателното плащане, както и присъждане на разноски.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като
неоснователни и недоказани при аргументи, подробно изложени в същия.
Привлеченото от ищеца трето лице – помагач „..” ЕООД не е изразило
становище по предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №45716/2022г. на СРС, 169 състав.
Спорно между страните по делото е дали през процесния период между
тях е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012
г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
2
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител
на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно
решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване
на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
3
Ответникът не оспорва да е собственик на имота, оспорва
обстоятелството същият да е топлоснабден, но не и че сградата е включена
към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от
ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на
ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване
на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права
върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или
титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен
собственик, независимо дали е съгласен с него. В случая, действително по
делото се установи, че в имота на ответника няма щрангове и отоплителни
тела, но същият остава потребител на топлинна енергия, отдадена от
отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
4
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е
възложено на третото лице – помагач „..“ ЕООД. Представен е договор №...г.
между „====“ ЕАД и „..“ ООД, и приложен списък към него за сградите,
етажна собственост, които се обслужват от „..“ ЕООД и процесната етажна
собственост, в която се намира имота на ответника, е сред тях. Възраженията
на ответника се отнасят до валидността на сключения през 2000г. договор с
друга фирма, отчитаща дялово разпределение, - „...“ ЕООД.
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на
чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от
страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение – арг. чл. 139, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1
и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите (клиентите)
заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за
извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец,
като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на
5
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на
един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите
за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ
начин на клиентите. Предвид изложеното, ищецът е активно
материалноправно легитимиран по иска за заплащане на услугата дялово
разпределение.
Установено е, че в процесния имот няма отоплителни тела, няма
щрангове за отопление, като издадените индивидуални сметки са за нулево
потребление. Видно от заключението на допусната по делото съдебно-
техническа експертиза, в имота не е ползвана топлинна енергия за процесния
период, в имота няма отоплителни тела и уреди за отчитане на потребената
топлинна енергия, няма уреди за дялово разпределение, както и не са били
начислени суми за сградна инсталация, тъй като през имота не преминават
щрангове. Установено е също, че в имота има водомер за топла вода. Както бе
изложено по-горе, ответникът, въпреки че не потребява топлинна енергия в
своя имот, то същия остава потребител на топлинна енергия за общите части
на сградата, за които отговарят всички собственици съобразно своя дял в нея,
както е и потребител на ТЕ за БГВ. С оглед това ищцовото дружество е
начислило суми за извършване на услугата дялово разпределение в размер на
31,90 лева главница и 6,51 лева лихва, което се установява и от изслушаната
по делото съдебно-счетоводна експертиза. Отчитане в имота е било
извършено, достъп до имота е осигурен, видно от протокол за проверка от
27.05.2020г. за отчетен период 01.05.2019г. – 30.04.2020г. и протокол за
отчетен период 01.05.2020г. до 30.04.2021г.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи,
че е платил на ищцовото дружество дължимата такса за извършена услуга
дялово разпределение за процесния период, не е ангажирал доказателства за
извършени плащания. С оглед изложеното, и доколкото ответникът не твърди
и не доказа, в сградата етажна собственост да не се потребява топлинна
енергия изобщо, то съдът намира, че искът за такса за дялово разпределение е
основателен и доказан в пълния предявен размер.
6
Неоснователна е претенцията за присъждане на мораторна лихва
върху вземанията за дялово разпределение, тъй като същите стават дължими
след покана, каквато не се установи да е отправена от ищеца до ответника.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 726,70 лева за исковото
производство и в размер на 20.76 лева за заповедното производство.
Ответникът не претендира разноски.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.415,
ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150
от ЗЕ, предявени от „====” ЕАД, ЕИК ====, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ===, срещу Ц. В. К., ЕГН **********, с адрес гр.
София, .., че Ц. В. К. дължи на „====“ ЕАД сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №45716/2022г. на СРС, 169 състав, както следва: 31,90 лева,
представляваща стойността на такса за извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м.07.2019г. до м.04.2021г.
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, .., абонатен №.., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 24.08.2022г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.415, ал.1
във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата от 6,51 лева - мораторна лихва върху таксата за
дялово разпределение за периода от 31.08.2019г. до 10.08.2022г, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ц. В. К., ЕГН **********, с
адрес гр. София, .., да заплати на „====” ЕАД, ЕИК ====, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. ===, разноски по делото в размер на
726,70 лева, както и разноски за заповедното производство в размер на 20,76
лева.
Решението е постановено при участието на „..“ ЕООД, ЕИК ..., като
7
трето лице – помагач на страната на ищеца.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се
приложи по ч.гр.д. №45716/2022г. на СРС, 169 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8