Р Е Ш Е Н И Е
№ 204
гр.Русе, 04.08.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито заседание на 14 юли през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
Председател: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря
Бисерка Василева и с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа
докладваното от съдия Върбанова к.а.н.д.
№ 193 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр.
чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от С.П.С. ***, депозирана чрез
процесуалния му представител, против решение № 191/19.05.2021 г., постановено
по АНД № 296/2021 г. по описа на РРС, с което е потвърден електронен фиш серия
К № 2449135, издаден от ОД на МВР – Русе. С него на жалбоподателя, за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 100 лева. Като касационни
основания в жалбата се релевират неправилност на решението поради неправилно
приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон , свързани с необсъждане на възражения във въззивната жалба за
неправило установено и оспорено авторство, като се сочи, че въззивният съд не е
изложил аргументи за отхвърляне на доказателствени искания, не е взел мерки, за
да осигури разкриването на обективната истина и е постановил решение при
неизяснена фактическа обстановка. Иска
от съда да отмени решението на въззивната инстанция и със своето решение да
отмени издадения електронен фиш. Алтернативно се иска връщане на делото за ново
разглеждане. Претендират се разноски за въззивната инстанция
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР –
Русе, чрез процесуалния си представител, е депозирал възражение, в което излага
доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе също дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като
съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното
решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество, се явява основателна.
За да потвърди обжалвания пред него фиш,
районният съд е приел, че той е законосъобразен, обоснован и издаден в
съответствие с материалния и процесуалния закон, съдържа
всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Отхвърлил е доводите за недоказаност на авторството, с аргумента, че
жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 ЗДвП да
представи декларация, че друго лице е управлявало МПС, макар и да не е
разполагал с всички изискуеми от закона данни, в това число СУМПС на лицето,
управлявало автомобила на посочената дата, поради което приел,че презумцията за
виновност на собственика на МПС не е оборена. Мотивиран така, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Въведените в
касационната жалбата доводи по същество преповтарят въззивните – недоказаност
на авторството и нарушение на процедурата по чл.186, ал.4 от ЗДвП.
От фактическа
страна безспорно е установено, че на 31.01.2018 г., в
02,34 часа, в гр. Русе, по бул. „България“ до бензиностанция „Лукойл“, по
посока ГКПП Дунав мост, чрез дигитална стационарна радарна установка
Sitraffic ERS 400, фиксираща дата, час и скорост на движение, което техническо
средство е от одобрен тип за измерване като е преминало съответните проверки, е
засечено и заснето движението със скорост 77 км/ч на л.а „Фолксваген Поло“ с
рег № Р 1042 АК при допустима скорост от 50 км/ч. , за което е връчен оспорения
ел. фиш на 27.01.2021г. на жалбоподателя като собственик на ППС. В 14 дневния
срок за обжалване, респ.за деклариране на
данни за лицето, извършило нарушението и прилагане към декларацията по
чл.189 ал.5 ЗДвП на копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство, е подадена разгледаната от въззивния съд жалба с множество
възражения относно процедурата и относно неизясненото авторство.
По
делото се спори относно авторството на нарушението, тъй като нормата на чл.188 ал.1 и ал.2 вр.чл.189
ал.5 ЗДвП въвежда оборима презумция, че
именно собственикът на моторното превозно средство е имал фактическата власт
върху движимата вещ.
Съгласно
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение и именно
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако
не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Същевременно по аргумент на чл. 188, ал. 1 ЗДвП именно ползвателят отговаря за извършеното с него нарушение, при
положение, че е посочен като такъв. Действително пред наказващия орган
оборването на посочената презумпция може да бъде сторено по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (при доброволно предоставено на МПС на друго лице), в
14-дневен срок от получаването на електронния фиш, чрез подаване на писмената
декларация от собственика, в която да посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. Изискването
за прилагане на СУМПС на другото лице е да се покаже връзката между собственика
на автомобила и управляващия го към момента на извършване на нарушението и има
за цел именно защита от действия по избягване носенето на
административно-наказателна отговорност на лицата, които сочат други такива
като нарушители. Иначе би се стигнало до възможността, при която всеки един
нарушител, наказан с ЕФ, да посочи три имена, дори и на непознато лице, за да
избегне административно-наказателната отговорност. Във въззивната жалба и от
изложените от процесуалния представител на жалбоподателя в с.з. съображения е
посочена причината за невъзможността към декларацията да се представи и СУМПС и
в тази връзка е направено искане за
разпит на свидетел, което съдът уважил. Св. С. излага факти - към януари 2018г.
л.а „Фолксваген Поло“ с рег № Р 1042 АК е бил предоставен за управление на
брата на свидетеля /с неустановени по делото имена/, за които твърди, че са му
известни от дядо му - жалбоподателя С. и в този смисъл показанията опосредяват
твърденията на административнонаказаното лице. Други доказателства, че на
инкриминираната дата и място установеното с превишена скорост МПС е управлявано
от лице, различно от жалбоподателя, не са събрани, поради което презумтивната
доказателствена сила на издадения ел. фиш не е опровергана. При така изложеното
изводът на въззивния съд за съставомерност на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е правилен.
Неоснователно
е и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение поради
неизпълнение от АНО на задължението по чл.186, ал.4 от ЗДвП.Редът за индивидуализиране на лицето, което е управлявало
моторното превозно средство е разписан в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП: "Електронният фиш по ал. 4
се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна
разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните
работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В
14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира". Такава е процедурата по чл.189 ал.4 и ал.5 ЗДвП, касаеща нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система.
Преди
разписването на тази процедура е налице друга норма –чл.186 ал.4 ЗДвП, отнасяща
се за процедурите по издаване на фишове за нарушения, установени с техническо средство или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, и която процедура изисква на собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, а когато то е собственост на
юридическо лице - на управителя му, да се изпрати покана с препоръчано писмо с
обратна разписка да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен срок от
получаването й, за да му бъде издаден фиш или за да посочи лицето, на което е
предоставило управлението на моторното превозно средство, с което е извършено
нарушението. Процедурата е ясно разписана, поради неприлагането на общите
правила на ЗАНН-чл.40 и сл. При неявяване в определения срок или при
непосочване писмено на лицето, на което е предоставено управлението на
моторното превозно средство, но при проведена процедура по чл.186 ал.4 ЗДвП, на
собственика или на управителя на юридическото лице - собственик на моторното
превозно средство, се издава фиш в негово отсъствие, който се смята за връчен
от датата на издаване на фиша. В тази процедура категорията нарушения по чл.186
ал.1 ЗДвП се отличава от тази по чл.186 ал.4 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 186, ал. 4 от ЗДвП еднозначно
вменява задължението на контролните органи, при отсъствие на нарушителя,и при
проведена процедура, фишът да бъде издаден на собственика на МПС. Отликата на
двете процедури – тази по чл.186 ал.4 и по чл.189 ал.4 и ал.5 ЗДвП е относно
техническото средство, с което е извършено заснемането на нарушението, като
процедурите касаят отсъствие на
контролен орган, а при първата и нарушител. Доколкото случая касае констатирано
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, е приложима процедурата по чл.189 ал.4 и ал.5 ЗДвП, поради което е
неоснователно възражението за приложимостта, респ.нарушаването на процедурата
по чл.186, ал.4 ЗДвП.
В
касационното производство е представено писмено доказателство - епикриза от
м.юни 2020г. за претърпян от жалбоподателя паренхиматозен мозъчен кръвоизлив в
лява голяма мозъчна хемисфера, десностранна централна латентна хемипареза;
посочени са и други придружаващи заболявания - хипертонична болест III ст., лек
когнитивен дефицит. От писмените доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят е в напреднала възраст - 87г., а от разпита на св. П. С. - че е
бракувал собствения си лек автомобил още през 2018г. Предвид изложеното съдът
приема, че състоянието на С.С. обективно не позволява управление на МПС,
респективно той, като участник в движението по пътищата, както към настоящия
момент, така и в един продължителен предходен период, не е могъл и не може да
провокира с поведението си никаква опасност. Липсват и данни за извършвани от
жалбоподателя други нарушения по ЗДвП. Това го характеризира като лице с
изключително ниска обществена опасност, поради което са налице предпоставките
на чл.9, ал.2 от НК, субсидиарно приложим на основание чл.11 от ЗАНН, за
изключване на наказателната му отговорност. Поради изложеното, обжалваното
решение и потвърдения с него електронен фиш серия К № 2449135, издаден от ОД на
МВР – Русе следва да бъдат отменени.
С оглед
изхода на спора, в тежест на ответника са направените от жалбоподателя разноски
във въззивната инстанция - 100 лева адвокатски хонорар. Неоснователно е
искането за присъждане на разноски за касационната инстанция за адвокатско
възнаграждение, доколкото доказателства за заплатено такова не са представени.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 191/19.05.2021 г., постановено по АНД
№ 296/2021 г. по описа на РРС, с което е потвърден електронен фиш серия К №
2449135, издаден от ОД на МВР – Русе.
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 2449135, издаден от ОД на МВР – Русе.
ОСЪЖДА
ОД МВР Русе да заплати на
С.П.С. ***, ЕГН**********,*** сумата 100 /сто/ лева - разноски в производството
пред Районен съд Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: