№ 41
гр. Велико Търново, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ Й.ОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ Й.ОВ Административно наказателно
дело № 20244110201021 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** от гр. Стражица, представлявана по пълномощие от
адв. *** от ВТАК, против Наказателно постановление № 24-1275-001465 от 19.06.2024 г. на
Началника на Сектор ПП при ОДМВР Велико Търново, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от с.з. й наложено административно наказание глоба
в размер на 30 лева, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са й отнети общо 10 /десет/
контролни точки. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателката поддържа жалбата
си, като претендира и разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание и
не взема становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 1225578 от
03.05.2024 г., инициирал настоящото административно - наказателно производство, на
жалбоподателката е повдигнато обвинение за извършено от нея нарушение на разпоредбата
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на посочената в акта дата - 03.05.2024 г., в
1
10:50 часа, в община Велико Търново, на път първи клас № 4, км. 131.500, в посока на
движение към гр. Варна, управлявала лек автомобил „БМВ“, бял/черен на цвят, с
регистрационен номер ***, собственост на ЮЛ, като извършила неправилно изпреварване
на движещият се пред нея автомобил в зоната на действие на пътен знак В24. Същата била
сама в автомобила.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в нейно
присъствие, връчен й надлежно и подписан без възражения. Последвали са писмени такива,
които се разгледани, но не са взети предвид при решаване на преписката.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 3, т. 6 от
ЗДвП, налагайки на жалбоподателката административно наказание глоба в размер на 30.00
лева. На основание Наредба № Із -2539 на МВР са й отнети и общо 10 контролни точки.
От представената по делото справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР Велико
Търново, е видно, че жалбоподателката има налагани наказания за нарушения по ЗДвП.
Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния и
административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.
Разпитаните по делото полицейски служители твърдят, че действително
жалбоподателката е допуснала вмененото й във вина административно нарушение,
извършвайки неправилно изпреварване на движещият се пред нея автомобил в зоната на
действие на пътен знак В24.
От изисканата от ОПУ Велико Търново справка за хоризонталната маркировка и
вертикалната сигнализация на процесния пътен участък се установява, че пътен знак В24 е
поставен след км.132.000
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото
гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
Жалбоподателката е санкционирана с разпоредбата на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП,
предвиждаща санкция за водач, който при неправилно изпреварване, не създава опасност за
движението. Както в АУАН, така и в НП липсва текстово и цифрово описание на подобно
нарушение. В акта и в НП като нарушена е посечена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП,
като от фактическото описание на нарушението и изведените правни изводи става ясно, че
се касае за нарушение квалифицирано по чл. 6, т. 1, пр. 3 - „не съобразява поведението с
пътните знаци”. Визираното нарушение е несъотносимо към санкционната разпоредба на чл.
183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП. В случая липсва правно единство между словесното описание на
2
нарушението по чл. 6, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, правната му квалификация и приложената
санкционна разпоредба, което от своя страна обуславя незаконосъобразност на НП и
неговата отмяна.
Отделно от това, по делото не се установи жалбоподателката да е извършила маневра
неправилно изпреварване в зоната на действие на пътен знак В24, с което да е нарушила
разпоредбата на чл. 6, т. 1, пр. 3 от ЗДвП. Според административното обвинение мястото на
извършавана на нарушението е път първи клас № 4, км. 131.500, като от изисканата от ОПУ
Велико Търново справка е видно, че в този участък няма поставен пътен знак В24. Същият е
поставен след км.132.000, т.е. дори жалбоподателката да е извършила маневра изпреварване,
то това не е сторено от нея в зоната на действие на пътен знак В24.
В този смисъл атакуваното НП се явява незаконосъобразно и като такова следва де се
отмени.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на жалбоподателката за
присъждане на разноски. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Видно от приложения по делото договор за правна
защита и съдействие, защитникът е предоставил безплатна правна помощ на
жалбоподателката на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗА/. В случаите като този,
съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го
заплати. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл. 36, ал. 2 от ЗА, е предвиден минимум на
възнаграждението от 400 лв. С оглед изхода от спора, а именно отмяната на процесното НП,
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати сумата от 400 лв. адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателката.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1275-001465 от 19.06.2024 г. на Началника на
Сектор ПП при ОДМВР Велико Търново, с което на жалбоподателката ***, с ЕГН
********** от гр. Стражица на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 30.00 /тридесет/ лева, а на основание Наредба
№ Із – 2539 на МВР са й отнети общо 10 /десет/ контролни точки, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Велико Търново ДА ЗАПЛАТИ на адв. *** сумата в размер на
400 /четиристотин/ лева, представляващи разноски по делото за адвокатски хонорар.
3
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4