РЕШЕНИЕ
№567/16.3.2021г.
гр.
Пловдив, 16.03.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на шестнадесети февруари
през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 3175 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят „ДАЙНЕЗ“ ЕООД, гр.Пловдив,
ЕИК *********, оспорва Заповед за налагане на ПАМ № ФК-490-0073292/ 31.08.2020
г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Пловдив, в ЦУ на
НАП. В жалбата са изложени възражения срещу законосъобразността на заповедта и
се моли за нейната отмяна. Представя писмени доказателства. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата Началника на отдел
„Оперативни дейности“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител
юрисконсулт С., оспорва жалбата,като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства,намери за установено следното:
Заповедта е връчена на 29.10.2020г.
Обжалвана е по административен ред с жалба от 09.11.2020г. С решение № ГДФК-177
от 17.11.2020г„ директорът на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП е отхвърлил жалбата. Решението е връчено на 24.11.2020г. Жалбата
е подадена чрез администрацията на 02.12.2020г. и е в рамките на предвидения за
това срок, при наличието на правен интерес, поради което същата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна се установява, че на
29.07.2020г., при проверка от органите по приходите при Главна дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП на търговски обект – бензиностанция,
находяща се в гр. Х., бул.“***“, стопанисван от
"ДАЙНЕЗ“ ЕООД, е установено, че дружеството,в качеството на задължено лице
по чл.3,ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. е допуснало нарушение, тъй като
налична 1бр. ЕСФП модел ОЙЛ СИС 2.0-Д-КL с тип ЦРУ DATECS FP800KL, бим
№ 169/FS от
01.04.2019г., ИН на ФУ OS010023
ИН на ФП 58007417, която е регистрирана
в НАП на 23.04.2020г. с рег.№ 4406131 и въведена в експлоатация на същата
дата,но това не е извършено в присъствието на контролните органи на НАП и БИМ.
Органите по приходите са обективирали констатациите си в съставения Протокол за
извършена проверка № 0073292/29.07.2020 г. и приложените към него доказателства.
С оспорваната заповед е прието, че
стопанисващото обекта дружество е нарушило разпоредбите на чл.16а,ал.4 от
Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез
фискални устройства на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4,т.1 от ЗДДС, и това
представлява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1,б.“Б“ от ЗДДС за
прилагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС – запечатване на търговския обект и забрана
за достъп до него за срок от 10 дни.
Жалбоподателят всъщност не оспорва факта
на извършване на нарушението. Съгласно чл. 16а,ал.4 от Наредба № Н-18 в
редакцията Изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г., въвеждането
в експлоатация и регистрацията на ЕСФП в НАП се извършват при започване на дейност в обект в присъствието на контролните
органи от НАП и БИМ, за което се съставя протокол, екземпляр от който се
съхранява в обекта.
Такъв протокол няма и не се твърди да
има,нито се установява въвеждането в експлоатация да е станало по така
разписания ред.
Съгласно чл.186,ал.1,т.1,б.“Б“ от ЗДДС (редакция
Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за въвеждане
в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на
фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност.
Следователно, при установената
фактическа обстановка констатираното нарушение е квалифицирано правилно и съответно
на това е приложена и нормата за прилагане на ПАМ.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Видно от т. 1 от Заповед № ЗЦУ–1148/25.08.20208 г. на
изпълнителния директор на НАП
началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция
"Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ –
запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Поради това и обжалваната заповед е
издадена от компетентен орган в рамките на неговата функционална и материална
компетентност.
По отношение изискванията за спазване на
установената форма на акта, в заповедта е посочено правното основание за
издаването й - чл. 186, ал.1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Като фактически
основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени констатациите
на органите, обективирани и в Протокола за извършена
проверка, ведно със събраните
доказателства. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за
издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът
черпи упражненото от него публично право и писмената форма на акта, съдържащ
необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, съдът приема, че е спазена
установената форма за издаване на административния акт.
В оспорваната заповед са изложени конкретни
мотиви във връзка с определянето на срока на мярката, относими
към конкретното нарушение и към извършителя му, които мотиви дават възможност
на съда да извърши преценката дали процесната ПАМ е в
съответствие с целта на закона. По отношение на продължителността на срока в
заповедта е посочено, че тежестта на нарушението и характера на търговския
обект,неговото местоположение и големина-площ от 4000кв.м.,капацитет, които в
съвкупност налагат да се осигури защитата на държавния интерес,като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Мотивирано е,че нарушението
засяга установеният ред на данъчна дисциплина и на осигуряване на пълна
отчетност.
Не се установява в производството по
издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи нейната
незаконосъобразност. В съответствие с чл. 35 от АПК, органът е постановил
оспорената ПАМ, след като е изяснил релевантните факти и обстоятелства.
Оспореният акт е издаден и при спазване
на материалния закон. Каза се,нарушение несъмнено е установено,а и не се
оспорва от задълженото лице. Съгласно на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за
постановяване на оспорената заповед е достатъчно да е констатирано, че въвеждането
в експлоатация на фискално устройство не е по установения ред. Наложената ПАМ има преустановителна
и превантивна функция - да пресече и преустанови извършването на следващи
нарушения. Същата се налага с оглед обективното извършване на посоченото
нарушение, има за цел неговото преустановяване и превенцията срещу последващи неправомерни деяния.
Налагането на процесната
ПАМ отговаря на целите на закона. Органите по приходите са действали в
условията на обвързана компетентност и са приложили предвидената за това
нарушение ПАМ. Законодателят е преценил, че целите на ПАМ, посочени в чл. 22 от ЗАНН ще бъдат постигнати именно с налагането на предвидената в чл. 186, ал. 1
от ЗДДС, мярка. Като материалноправни предпоставки за
налагане на въпросната ПАМ законодателят е посочил различни
основания/нарушения, измежду които е и установеното, предвид преценката на
законодателя, че обществената значимост на процесното
административно нарушение, изисква в условията на обвързана компетентност да се
постанови именно ПАМ като въпросната по делото. Нито укриването на приходи, нито
липсата на данъчна отчетност са предпоставки за прилагането на ПАМ.
Определеният срок от 10 дни е под
средния размер, като са изложени доводите, на които се основава извършената
преценка. Налице е анализ на конкретни фактически обстоятелства и обективни
данни, обусловили конкретната степен на административна принуда в определения
от органа срок. Ясно в мотивите по отношение на срока на мярката
административният орган е посочил, какво точно е съобразил.
Засягането в случая на правната сфера на
оспорващия е съразмерно спрямо преследваната легитимната цел –
предотвратяването и преустановяването на неправомерно спрямо разписаното в
закона поведение, както и за предотвратяване на вредните последици от такова
поведение в защита на обществения интерес, по аргумент от чл. 22 от ЗАНН. В
този смисъл, оспорената заповед, с която е наложена ПАМ е в съответствие с
принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК и не противоречи на целта на
закона. С предвидената от законодателя ПАМ се цели създаването на гаранции за
осигуряване на законосъобразно поведение на оспорващия търговец като стопански
субект, без ПАМ да се приравнява на санкция.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при
налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта, където са
установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се разпорежда паралелно
със запечатване на обекта, поради което предпоставките за постановената забрана
за достъп до обекта са тези за налагането на ПАМ. Предвид наличието на
предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, то следва да се
приеме, че законосъобразно е постановена на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС и
забрана на достъпа до обекта.
С оглед възраженията на жалбоподателя за
липса на издадено НП, като основание за незаконосъобразност на приложената ПАМ,
следва да се отбележи, че налагането на ПАМ е независимо от издаването на
наказателно постановление. Издаването на НП не е предпоставка за прилагане на
ПАМ. Поради това и възражението е неоснователно.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира,че оспорваният акт е законосъобразен и жалбата следва да се отхвърли.
За разноските:
При този изход на спора, на ответника
следва да се присъдят сторените разноски по производството, които на основание чл.186,
ал.4 от ЗДДС, чл.144 от АПК, чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правна помощ, а не по реда на
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя в размер на 100лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на „ДАЙНЕЗ“ ЕООД, гр.Пловдив, ЕИК *********, против Заповед за
налагане на ПАМ № ФК-490-0073292/ 31.08.2020 г., издадена от Началника на отдел
„Оперативни дейности“ гр.Пловдив, в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
„ДАЙНЕЗ“ ЕООД, гр.Пловдив, ЕИК ********* да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ сумата от 100/сто/ лева юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: