Р
Е Ш Е Н И Е
гр. С., 22.06.2023г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І-22 с-в, в
публично
заседание на тринадесети
юни две
хиляди и дванадесет
и трета
година в
състав:
председател:
СТЕФАН
ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при
секретаря Вяра
Баева и в
присъствието
на прокурора
__________, като разгледа
докладваното
от съдията гр.д. № 10215 по
описа за 2020г., за да
се произнесе
взе предвид
следното:
иск
с пр. осн. чл. 432
от КЗ от КЗ:
Ищецът – М.С.С.,
в исковата си
молба и
уточнение на
същата от 23.08.2022г., твърди,
че на 10.06.2018г.
около 21:00ч.
пострадал
тежко в
резултат на
ПТП в гр. Нови
Искър. Бил
пътник –
возел се в
мотоциклет марка
„Сузуки“,
модел ГН77А, peг. №
*****, управляван
от С.Г.П.,*** в
посока от ул.
„Теменуга“
към ул.
„Бъдеще”. В района
на
кръстовището
с ул. „Иглика”,
л.а. марка „Мазда“,
модел 2, per. № *****,
управляван
от С.Н.Д.,*** от ул.
„Бъдеще” към
ул. „Теменуга”,
предприл маневра
завой на
ляво, не
пропуснал
мотора да
премине и се
стигнало до
удар между
двете МПС. В
следствие на
ищецът
паднал от
върху
движещия се
по ул. „Искърско
дефиле” в
посока от ул.
„Бъдеще” към
ул. „Теменуга”,
л.а. марка
„Ауди“, модел А3,
per. № *****,
управляван
от А.А.П..
В
резултат
получил
тежки
травматични
увреждания,
изразяващи
се в счупване
в областта на
дясна китка,
разкъсно-контузна
на носа.
Застраховател
на ГО на
водача на л.а.
марка „Мазда“
бил ответникът
- З. „Е.И.” АД
(Застрахователна
полица № BG/07/117001834679,
валидна от 10.07.2017г.
до 09.07.2018г.).
Моли да
се осъди
дружеството
да му заплати
сумата от 30 000
лева (IBAN ***),
обезщетение
за
претърпените
от него
неимуществени
вреди (щета №
**********/06.08.2018г.), ведно
със
законната
лихва, считано
от 10.06.2018г.
Претендира
и разноски.
Ответникът
- „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е.”
АД, оспорва
иска.
- не било
доказано, че ищецът
е участвал в
инцидента;
-
вината била
изцяло на
водача на
мотоциклета,
евентуално
прави
възражение
за независимо
съпричиняване,
а и за
съпричиняване
– пострадалият
пътувал без
каска;
-
оспорва
размера;
-
прави
възражение
относно
датата на
поставяне в
забава;
-
признава
застрахователното
правоотношение
с водача на
л.а. марка
„Мазда“.
Третото
лице-помагач
на ответника
- Г. фонд, счита,
че
неправилно е
привлечен в
производството.
Отговорността
не била
солидарна, а
евентуална.
Съдът,
след като
прецени
събраните по
делото
доказателства
и обсъди
доводите на
страните, с
оглед разпоредбата
на чл. 12 и чл. 235, ал.
3 от ГПК,
приема за установено
следното:
от
фактическа
страна:
По
делото е
представен
Констативен
протокол,
който
обвързва
съда до доказване
на нещо
различно от
страната,
която има
интерес да го
стори (Р. № 85
от 28.05.2009г. на ВКС,
т.д. № 768/2008г.; също:
Р. на ВКС № 24 от
10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.;
Р. № 29 от 17.05.2008г. по
т.д. № 535/2008г. на ВКС,
ІІ т.о.; и
Определение
№ 372 от 18.06.2010г. по т.д.
№ 209/2010г., т.к., ІІ т.о.
на ВКС). Описаният
в него
инцидент
(ПТП) е от 10.06.2018г.
От него се
установява,
че вината за
инцидента е на
лицето,
сочено в
исковата
молба като
делинквент.
С
Присъда на по
НОХД № 12043/2020г. на СРС,
влязла в сила
на 10.12.2021г., С.Н.Д.,
родена на ***г. в
гр. С.,
българка,
български
гражданин,
неосъждана,
разведена, с
полувисше
образование,
трудово
ангажирана, с
адрес гр.
Нови Искър,
кв. „*****, ЕГН **********, е
призната за
виновна в
това, че на 10.06.2018г.
около 23.00 часа в
гр. Нови
Искър,
Столична Община,
по ул.
„Искърско
дефиле“ с
посока на движение
от ул. „Бъдеще“
към ул.
„Теменуга“ в
района на
кръстовището
с ул. „Иглика“
при управление
на моторно
превозно
средство лек
автомобил
марка „Мазда“,
модел „2“ с per. № *****СН,
при маневра
„завой на
ляво“ за
включване в
пътното
платно за
движение на
ул. „Иглика“, нарушила
разпоредбата
на чл. 37 ал. 1 ЗДвП „При завиване
наляво за
навлизане в
друг път водачът
на
завиваващото
нерелсово
пътно превозно
средство е
длъжен да
пропусне насрещно
движещите се
пътни
превозни
средства“,
като не
пропуснала
насрещно
движещия се
мотоциклет
марка
„Сузуки“,
модел
„Бандит“ с peг. №
РК *****X,
вследствие
на което
реализирала
пътно-транспортно
произшествие
с мотоциклет
марка
„Сузуки“,
модел
„Бандит“ с per. № РК
*****X и по
непредпазливост
причинила на
водача на
мотоциклета С.Г.П.
тежка
телесна
повреда по
см. на чл. 128 ал. 2 НК, изразяваща
се в
травматична
руптура на
слезката,
наложила
извършването
на
спленектомия
/хирургично
отстраняване
на слезката/,
което
телесно
увреждане е
реализирало
медико-биологичния
квалифициращ
признак —
загуба на
слезка -
престъпление
по чл. 343 ал. 1 б, пр. 1
вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 НК, поради
което и на
основание чл.
343 ал. 1 б. „б“ пр. 1 вр.
чл. 342 ал. 1 пр. 3 вр. 54 НК …
Св. Ст. П.,
към момента
на инцидента,
е бил без
свидетелство
за
правоуправление
(Писмо от 21.10.2020г. –
л. 25).
На 25.10.2022г.
от страна на
застрахователя
е заплатена
сумата от 10 000
лева (Платежно
нареждане от
същата дата –
л. 107). Този факт
не се и
оспорва. (Р. на ВКС №
50 от 02.04.3009г. по гр.д.
№ 485/2008г.; също Р. № 29 от 07.05.2009г.
по т.д. № 535/2008г., ІІ
т.о., Р. № 204 от
07.12.2010г. по т.д. № 128/2010г.,
ІІ т.о., Р.
№ 12 от 25.07.2010г. по т.д. № 181/2009г., ІІ
т.о., и
Р. № 108
от 04.10.2012г. по т.д. № 441/2011г., І
т.о.).
Ответното
дружество е
сезирано на
06.08.2018г. (л. 9). Като
приложения
са посочени:
констативен протокол
и лист за преглед.
От тях се
установява,
че е имало инцидент
и че
претендиращият
обезщетение
е пострадал,
но не и
причинно-следствената
връзка между
тях. Дори не е
направен
опит да се
предложи
начин за
установяване
на това обстоятелство.
Последвал
е отказ,
поради непредставяне
на дължима
документация,
като единият
от
документите
е
доказателство
за участие в
инцидента.
Събрани
са гласни
доказателства
– разпитани са
св.св. Ст. П. (показанията
му са
преценени по
реда на чл. 172 от ГПК, тъй водачът
на мотора), св. Д.
(показанията
щ са
преценени по
реда на чл. 172 от ГПК, тъй като всъщност
тя е
делинквент) и
св. Ал. П.. От тях
се
установява,
че:
- св. Ст. П.:
управлявал
мотора по
време на
процесния инцидент.
Зад него бил
ищецът. И
двамата имали
каски. След
това г-н С. го
уведомил за
увредите, които
получил (в
тази си част
показанията
са
недопустими, тъй
като това е
косвен
разпит на
самата страна).
Самият
свидетел
лежал на
пътя, около
него имало
много хора,
които
попивали
кръвта от главата
му. След инцидента
не се били
виждали –
само се били чували.
- св. Д. и св. Ал. П.: не
спомнят дали пострадалите
са имали
каски.
Съдът
кредитира
показанията
и свидетелите.
Депозирано
е заключение
на
комплексна
СМЕ и СТЕ, неоспорена
от страните и
приета от
съда, като
компетентно
изготвена. От
нея, както и
от разпита на
в.л.-а в ос.з. от 13.06.2023г.,
се
установява,
че:
I. Вследствие
на инцидента
ищецът е
получил
счупване на
скафоидната
(ладиевидната)
кост на
дясната ръка.
Тя е била
гипсирана.
Крайникът е
бил със
затруднено
движение за
период от около
4-5 месеца. За
около 60 дена
ищецът е имал
нужда от
чужда помощ в
ежедневното
си обслужване.
За срока на
възстановяване
е изпитвал
болки и
страдания.
Няма
медицински
данни за
провеждане
на физиотерапия.
Ако е
имало рана на
носа, то
същата е
зараснала с
образуване
на белег,
който има
траен, постоянен
характер и ще
остане за цял
живот, като с
времето ще
избледнее.
Заздравяването
е за около 12
дена.
И
двете
наранявания
могат да се
получат и при
поставена
каска.
Лечението
на
лъдиевидната
кост е било
консервативно.
За
оперативно
лечение не
става въпрос,
това е една
малка
костица в
областта на
китката
между двете
кости на
предмишницата
и пред
китковите
кости на
дланта. Принципно
едно такова
счупване се
лекува с имобилизация
и
практически
без
оперативна
намеса. То и
няма как да
стане
толкова тежко
счупване
само на тази
кост, която
да налага
операция. По
пътека на
здравната
каса е една
седмица
физиотерапия,
това е крайно
недостатъчно
и пациентите
е желателно
да се си
доплатят ако
искат да си
ускорят
процеса на
раздвижване
на ръката.
Препоръчително
практически
след всяко
счупване
трябва да се
проведат
такива
процедури,
лечебна физкултура
и със
сигурност се
подобрява
обема на
движението
на крайника и
става по-бързо.
II. скоростта
на
мотоциклета
е била около 50
м/ч., докато
тази на л.а. –
около 20 м/ч.
Първото МПС
не е имало
възможност
да предотврати
удара.
Разпитът
по реда на чл. 176
от ГПК е без
правно значение.
Той може да
се възприеме
само в светлината
на чл. 175 от ГПК
(признание на
неизгоден за
страната факт,
а такъв не бе
споменат).
от
правна
страна:
Съгласно
нормата на
чл. 432, ал. 1 от КЗ,
увреденото
лице, спрямо
което
застрахованият
е отговорен,
има право да
иска обезщетението
пряко от
застрахователя
по застраховка
"Гражданска
отговорност"
при спазване
на
изискванията
на чл. 380.
Присъдата
обвързва
гражданския
съд относно
вината на
делинквента –
чл. 300 от ГПК.
Никакви
доказателства
не са
ангажирани, че
вина за
произшествието
има и водачът
на мотоциклета.
Предполага
се
добросъвестност
– т.е. ответникът
следваше да
установи
хипотеза на
съпричиняване
(чл. 154 от ГПК), но
това не бе
сторено:
- не се
установи г-н П.
да се е
движел с
непозволена
скорост;
- той не
е могъл да
предотврати
инцидента;
- това,
че е бил с
отнето
свидетелство
за правоуправление
и без
гражданска
отговорност
означава, че
е извършил
административни
нарушения, но
те са нещо
различно от
нарушаване на
правилата за
движение;
Не е
установено и
съпричиняване
от страна на
пострадалия:
- не се
установи да е
бил без
каска;
- не се
установи и да
е знаел, че
приятелят му няма
право да
управлява
мотоциклет
(макар в и тук
да важи
посоченото
по-горе относно
липсата на
правоспособност).
За
пълнота
следва да се
посочи, че,
ако бе установено
съпричиняване
от страна на
първия
свидетел, то
това би било
хипотеза на
независимо
съизвършителство.
По отношение
на него се отговаря
солидарно
(чл. 53 от ЗЗД).
Това означава
двамата
водачи или
заместващите
ги ЮЛ, в случая
– ответника и ГФ
(арг. от чл. 557, ал. 1,
т. 2а от КЗ - Р. № 52
от 28.05.2019г. на ВКС,
т.к., І т.о., т.д. №
1497/18г. и ТР № 2 от
06.06.2012г. по тълк. д.
№ 1/2010г., ОСТК на
ВКС). Няма
никакво
изискване за
поредност.
Или доводите
на третото
лице -
помагач на
ответника са
неоснователни.
По
делото се
установява,
че ръката на
ищеца е счупена,
но травмата
не е особено
тежка (становището
е на в.л.,
изложено в
о.с.з.).
Единствените
документи в
които се
твърди, че
има и второ
увреждане –
това на
лицето, са
самата искова
молба и
първия
свидетел, който,
както бе вече
посочено, е
чул за него от
ищеца. След
инцидента те
дори не са се
виждали. При
удара
свидетелят е
бил в
неадекватно
състояние, а
приятелят му
(г-н С.), по
неясни
причини е
преценил, че
не следва да
положи
каквато и да
е грижа за
него.
Така, доказана
е само увреда
е счупената
костица на
китката.
На 25.10.2022г.
е заплатена
доброволно,
макар и след датата
на
депозиране
на иска (28.09.2020г.),
сумата от 10 000
лева. Решаващият
орган приема,
че на
основание чл.
52 от ГПК, тя би
следвало да
съответства
на
претърпените
болки и страдания.
Застрахователят
дължи
законната
лихва за
забава върху
размера на
застрахователното
обезщетение,
ако не го е
определил и
изплатил в
срок считано
от по-ранната
от двете дати:
1.
изтичането
на срока от 15 работни
дни от
представянето
на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3;
2.
изтичането
на срока по
чл. 496, ал. 1 освен
в случаите,
когато
увреденото
лице не е
представило
доказателства,
поискани от
застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 (чл. 497
от КЗ).
Когато
ползвателят
на
застрахователната
услуга е
увредено
лице по
застраховки
"Гражданска
отговорност"
или трето
ползващо се
лице по други
застраховки,
застрахователят
го уведомява
за
доказателствата,
които той
трябва да
представи за
установяване
на основанието
и размера на
претенцията
му. Допълнителни
доказателства
може да се
изискват само
в случай че
необходимостта
от тях не е можела
да се
предвиди към
датата на
завеждане на
претенцията
и най-късно в
срок 45 дни от
датата на
представяне
на
доказателствата,
изискани при
завеждането
по изречение
първо (чл. 106, ал. 3 от КЗ).
Въпреки
изисканите
документи, от
страна на
ищеца не е
последвала
реакция.
Лихва
се дължи,
считано от дата
на
депозиране
на иска.
Причината е
че
пострадалият
сам се е
поставил в
тази ситуация,
тъй като,
напускайки
местопроизшествието
се е лишил от
възможността
да бъде
вписан в
документ,
удостоверяващ
неговото
присъствие. Застрахователят
дори не би
могъл да се
обърне към
своя
съконтрахент
(делинквента)
за повече
информация,
тъй г-жа Д. не е
познавала
пострадалите,
още повече
предвид
поведението
на ищеца след
падането.
по
разноските:
На
ищеца се
дължат
разноски,
съобразно
уважената
част от иска – 200
лева (чл. 78, ал. 1
от ГПК).
На
процесуалния
представител
на ищеца се
дължи възнаграждение,
съобразно
уважената
част от иска – 1 016,67
лева (чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за
минималните
размери на
адвокатските
възнаграждения,
във вр. с чл. 38 от
ЗА /
съобразена е
сумата от 3 050 лева)
На
ответника се
дължат
разноски и
юрисконсултско
възнаграждение
– чл. 78, ал. 3 и ал. 8
от ГПК,
съобразно
неоснователната
част от иска
към момента
на
депозирането
му (633,33 лева).
По
компенсация,
а тя е
възможна и в
тази хипотеза
– чл. 38 от ЗА,
ответникът
дължи (например: Определение
№ 798 от 24.11.2011г. по
ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І
т.о. на ВКС и Р. № 14 от 15.02.2021г.
на ВКС, IV г.о.,
гр.д. № 5165 по
описа за 2016г.):
633,33 лева – 200 лева = 433,33 лева
1 016,67 лева – 433,33
лева = 583,34
лева.
Воден от
гореизложеното,
СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.С.С., ЕГН
**********,***, бул. "*****,
тел. *****, *****,
чрез адв. С.К.Н.-К.,
срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е.”
АД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на
управление:***,
e-mail: **********@*******.**,
иск с пр.осн.
чл. 432, ал. 1 от КЗ,
за заплащане
на сумата от 30 000
(тридесет
хиляди) лева,
неимуществени
вреди,
вследствие
на ПТП от 10.06.2018г. (щета
№ **********/06.08.2018г.),
поради ПЛАЩАНЕ
В ХОДА НА
ПРОЦЕСА - на 10 000
(десет
хиляди) лева на
25.10.2022г., и
НЕОСНОВАТЕЛНОСТ
на горницата
до пълния
предявен
размер; в
частта относно
разкъсно-контузната
на носа; и за
законната
лихва,
считано от
10.06.2018г. до 28.09.2020г.
ОСЪЖДА на
основание чл.
86 от ЗЗД, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е.”
АД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на
управление:***,
e-mail: **********@*******.**,
да заплати на
М.С.С., ЕГН **********,***,
бул. "*****, тел. *****, *****, чрез
адв. С.К.Н.-К.,
законната
лихва върху
сумата от 10 000
лева, за периода
от 28.09.2020г. до 25.10.2022г.
ОСЪЖДА на
основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е.”
АД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на
управление:***,
e-mail: **********@*******.**,
да заплати, да
заплати на адв.
С.К.Н.-К., сумата
от 583,34 (петстотин
осемдесет и
три лева и
тридесет и
четири стотинки)
лева,
адвокатско
възнаграждение,
съобразно уважената
част от иска
и направена
компенсация.
ОСЪЖДА
на основание
чл. 77 от ГПК, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е.”
АД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на
управление:***,
e-mail: **********@*******.**,
да заплати по
сметка на Софийски
градски съд,
сумата от 533,33 (петстотин
тридесет и
три лева и
тридесет и
три стотинки)
лева,
дължима
държавна такса
и
възнаграждение
за вещи лица,
съобразно
основателната
част от иска
към момента на
депозирането
му.
Решението
е постановено
при
участието на
трето лице – помагач
на ответника
- Г. фонд, ***, e-mail: **@*****.**.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с
въззивна
жалба пред
Софийски апелативен
съд в двуседмичен
срок от
връчването
му на страните.
председател: