РЕШЕНИЕ
гр.София, 15.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на петнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка
Чолева
при
секретаря Вяра Баева и в присъствието на прокурора ................... като
разгледа докладва-ното от съдия Иванова в.гр.дело N: 13
016 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 405077 от 11.05.2018
г., постановено по гр.д.№ 58 979/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 151 състав са
отхвърлени като неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** искове
срещу П.С.Ш., ЕГН ********** и Ма-рия С.П., ЕГН ********** с правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят разделно на дружеството по ½ част от следните
суми: 1 269,68 лева – стойност на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.”********, аб.№ 130247, през периода от 01.06.2013 г. до 30.04.2015
г., отразени в общи фактури - № 55976262/31.07.2014 г. и № 64984592/31.07.2015
г., ведно със законната лихва от 28.08.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането; 370,07 лева – лихва за забава върху тази глав-ница
за времето от 31.07.2013 г. до 24.08.2017 г.; 55,36 лева – дължима сума за
дялово разп-ределение за периода от м.06.2013 г. –
м.05.2015 г. и 17,07 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за същия период.
Със същия акт на основание чл.78,
ал.3 ГПК „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на М.С.П., ЕГН ********** сумата 350,00
лева – разноски по делото.
Решението е постановено
при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца „Б.Б.”
ЕООД, ***.
Така постановеното
съдебно решение е обжалвано от ищеца „Т.С.” ЕАД, *** – чрез процесуалния му
представител юрисконсулт Г.. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на материалния закон и че е необосновано. Поддържа
се, че въззивникът споделя мнението, че ответниците
имат качеството на потребител на топлинна енергия, с оглед разпоредбата на
чл.153 ЗЕ и действащата през процесния период
разпоредба на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ, като физически лица, ползващи ТЕ за битови
нужди в топлоснабдения им имот. Сочи се и че законът
дава легална дефиниция на понятието „потребител на топлинна енергия”, като в
тази връзка е без значение фактът дали лицето е обитавало процесния
имот, респ. дали същото е консумирало топлинната енергия лично; че
правомощията, които формират състава на едно субективно право са типизираните възможности, които субективното
право дава на своя носител и в този смисъл § 1, т.42 от ДР на ЗЕ /§1, т.13 от
ДР на ЗЕЕЕ/ говори именно за тези възмож-ности, а не
за реалното им упражняване. Наведени са твърдения и че писмото на СО, в което е
упоменато, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот, е официален документ, достатъчен да
установи това обстоятелство, тъй като притежава материална доказателствена
сила. Изложени са доводи и че фактическите изводи на СРС не съответстват на
събраните по делото доказателства; че този съд е игнорирал и не е обсъдил
всички събра-ни доказателствени материали, както и противоречията в тях; че
интерпретацията на послед-ния съдържа очевидни белези
на фрагментарност и липса на всестранност при анализа, като част от
доказателствата са заменени с разсъждения и умозаключения в разрез с правилата
на формалната логика, довели до приемането на напълно хипотетични, а в някои
случаи дори на произволни версии за произтеклите релевантни събития.
Моли съда да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и да уважи изцяло претенцията му, като
му се присъдят и направените разноски по делото и юрис-консултско
възнаграждение.
Ответниците по жалбата
– М.С.П. и П.С.Ш.,***
в подадения в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната
жалба са оспорили същата като неоснователна. Наведени са съображения, че „Т.С.”
ЕАД носи доказателствената тежест да докаже, че
ответниците са собственици или титуляри на вещто
право на ползване по отношение на процесния имот,
което обстоятелство дружеството не е успяло да докаже, с оглед на което
правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
отхвърлил исковите претенции. Молят атакуваното решение да бъде потвърдено
изцяло. Претендират присъждане на разноски по делото.
Третото лице-помагач на
страната на ищеца – „Б.Б.” ЕООД, *** не е взело
становище по жалбата.
Софийски градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото до-
казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
При събрания по делото доказателствен материал решаващият
състав на СГС нами-ра, че не са налице предпоставките
за ангажиране на отговорността на ответниците по пре-дявените
при условията на обективно и субективно съединяване искове от „Т.С.” ЕАД искове
с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във
връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валид-ността на решението, а
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи слу-жебно за интереса на някоя
от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че
настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС,
поради което, поради което следва да се обсъдят релевираните
доводи относно неговата правилност.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес, регламентирани с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, всяка
страна в същия е длъжна при условията на пълно и главно доказване да установи
обстоятелствата, на което основава своите искания, което в случая не е
направено от страна на жалбоподателя-ищец в хода на производството пред СРС.
Отношенията между
доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са
регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносно
предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството
на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно
нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.20012 г.,
„потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на легалното определение,
дадено в § 1, т. 42 от ДР /отм./ на ЗЕ, действаща до 17.07.2012 г., „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т.42
от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието „клиент на топлинна енергия”, което е еквивалентно по смисъл на понятието
„потребител на топлинна енергия”. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща
в исковия пе-риод от време – от м.06.2013 г. до м.04.2015 г., всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да мон-тират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
Следователно,
за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за
битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде
установено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху
имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение. Това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия на топлоснабдения
обект и цената на услугата дялово разпределение, респ. то встъпва в облига-ционни правоотношения с ищцовото
дружество – топлопреносно предприятие. По делото не
са ангажирани доказателства, че М.С.П., ЕГН ********** и П.С.Ш., ЕГН ********** са титуляри на правото на собственост или на ограничено
вещно право върху недвижимия имот, за който се поддържа да е топлоснабден от ищеца – апарта-мент
№ 32, находящ се в гр.София, ж.к.”*******с абонатен номер 130247 в процесния период. От представената служебна бележка на
Столична община, район „Искър” с рег.№ 7000-353/1/12 от 21.02.2013 г., е удостоверено,
че този недвижим имот е закупен на 15.04.1991 г. от третото за спора лице С.И.Ш., без други индиви-дуализираци
данни. Доказателства за извършването на последваща разпоредителна сделка с
апартамент № 32 от страна на С.И.Ш. след неговото закупуване през 1991 г. в
полза на М.С.П.,
ЕГН ********** и П.С.Ш., ЕГН ******-6908 –
не са ангажирани в производството, нито такива за евентуално настъпило универсал-но правоприемство между
тези правни субекти, както преди 01.06.2013 г., така и след това. В
представените заверени копия от личните регистрационни картони и удостоверенията
за семейно положение, съпруг/а и деца на П.С.Ш./майка на ответниците, починала
на 18.06. 2016 г./, издадени на 22.03.2018 г. и 27.03.2018 г. от Столична
община, район „Искър”, са отразени сведения относно лицето С.П.Ш., ЕГН ****-206907
– възходящ на ответниците, а не за С.И.Ш., който е закупил апар-тамента
– предмет на спора през 1991 г. Нито едно от ангажираните в процеса
доказателства не удостоверява данни, че ответниците
са носители на правото на собственост или на вещното право на ползване върху
апартамент № 32.
С
оглед изложеното решаващият състав на СГС приема, че ответните страни по
исковете М.С.П.,
ЕГН ********** и П.С.Ш., ЕГН ******-6908 няма
качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на закона; че същите не са
встъпили в договорни отношения с „Т.С.” ЕАД в исковия период за про-дажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия относно имота-предмет на спора с абонатен № 130247 и че в техния патримониум не са възникнали задължения за заплащане на цената на топлинната енергия, доставена до
имота и на извършената услуга „дялово разпределение” по отношение на този имот
през исковия период от време.
Поради липсата на един от
елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и пасивна материалноправна
легитимация да отговарят за задължения по Закона за енергетиката, предявените
искове на това основание срещу ответниците относ-но
главните вземания в общи размери от 1 269,68 лева – стойност на неизплатена
топлинна енергия за
периода от 01.06.2013 г. до 30.04.2015 г. и 55,36 лева – цена за
разпределение на топлинна енергия за същия период, се явяват неоснователни и
като такива същите подлежат на отхвърляне.
При приетия изход на спора по
отношение на търсените главници, като неосно-вателни
следва да се отхвърлят и претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД на обща стойност от 370,07 лева – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия и 17,07 лева – лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периодите от 31.07.2013 г. до 24.08.2017 г., тъй
като тези задължения са акцесорни и се обуславят от
съществуването на валидно, ликвидно и изискуемо главно вземане на кредитора, по
отношение на чието изпълнение длъжникът да е изпаднал в забава, каквото в
настоящата хипотеза не е налице.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с
тези на първоинстанционния съд относно изхода на
спора по заявените претенции, обжалваното ре-шение като
правилно следва да бъде потвърдено.
При приетия изход от разглеждането на делото на въззивника
не се дължат разноски за настоящото производство на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В полза на ответните страни е
възникнало право на разноски по чл.78, ал.3 ГПК, но такива следва да се
присъдят само на въззиваемата страна М.П.
в размер на 350,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор
за правни услуги от 26.09. 2018 г.
На П.С.Ш. не се дължат разноски
на разглежданото основание, тъй като същият не е представил доказателства за
извършването на такива в хода на въззивното
производство, а на възстановяване по разглеждания ред подлежат само реално
направените разходи за защита.
Неоснователно е наведеното от
жалбоподателя-ищец с молбата му от 15.10.2019 г. възражение по чл.78, ал.5 ГПК,
тъй като договореното и заплатено адвокатско възнагражде-ние от ответницата П. не е прекомерно по смисъла на цитираната
правна норма.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 405077 от 11.05.2018 г., постановено по
гр.д.№ 58 979/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 151 състав.
ОСЪЖДА
„Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** да
ЗАПЛАТИ на М.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 350,00 лева /триста и петдесет лева/ –
разноски за въззивното
производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „Б.Б.” ЕООД, ***.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.