№ 22
гр. Нови пазар, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:А.ка Д. Маркова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от А.ка Д. Маркова Административно
наказателно дело № 20223620200237 по описа за 2022 година
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
В нея жалбоподателят Г. И. К. от гр. В., заявява, че не е съгласен с наложеното му
наказание глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно средство с издаденото
срещу него наказателно постановление №20-0280-000289/01.07.2022 г. на Началник РУ –
Каолиново при ОДМВР – Шумен. Счита, че постановлението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Още при издаването на акта за установяване на нарушението били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като не били отразени
правилно обстоятелствата на нарушението, не била изяснена фактическата обстановка, нито
авторството на деянието. Наказателното постановление било съставено изцяло на
твърденията на актосъставителя, която посочил неточни и неясни обстоятелства относно
фактическата обстановка. Наказващият орган определил размера на наказанието, без да се
съобрази с изложените от жалбоподателя обстоятелства, а изцяло кредитирал
обстоятелствата, отразени от актосъставителя. Като не били правилно отразени
обстоятелствата относно нарушението, било допуснато съществено процесуално нарушение,
довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, който бил в невъзможност да
разбере в какво точно нарушение бил обвинен. Постановлението било издадено също и при
непълнота на доказателствата, а и наказващият орган при определяне на наказанието не взел
предвид разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН. В допълнителна подадена молба по делото,
подадена чрез процесуалния представител адв. А. Д. от АК – В., се доразвиват възраженията
на жалбоподателя, като се твърди, че в наказателното постановление липсват изискуемите
1
реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН и най-вече липсва описание на нарушението, дата и място
на извършване, къде е извършено и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. Постановлението било издадено единствено въз
основа на обяснения на лица, които били заинтересовани от случая и изцяло на тяхната
субективна преценка, което поставяло под съмнение доказателствената стойност на
показанията им. Никой от свидетелите не бил сигурен кой е управлявал автомобила в на
посочената в постановлението дата, поради което не било доказано, че именно
жалбоподателят е автор на деянието. Последният, чрез представителя си, изрично заявява,
че на процесните дата, час и място лицето, което е управлявало автомобила е А. Г. Б. от с.
С., обл. С.. С тези аргументи, подробно изложени в жалбата и допълнителната молба,
жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ив. С., оспорва
жалбата. Не изразява становище по съществото на делото, но в съпровождащото жалбата
писмо е отразено, че жалбата е допустима, но неоснователна. Актът за установяване на
административното нарушение и наказателното постановление били издадени от
компетентни длъжностни лица; в хода на административното производство не били
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон; наложеното
наказание било съобразено със законовата рамка и с критериите по чл.27 от ЗАНН. Поради
това въззиваемата страна моли, съдът да постанови решение, с което жалбата да бъде
оставена без уважение, а наказателното постановление потвърдено. Моли също и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.
С акт за установяване на административно нарушение серия AД бл.№159540 от
08.06.2022 г. актосъставителят Д. Д. Х. е констатирал, че на 06.05.2022 г., около 01, 20 часа
в с. З., на ул. „***”, до площада и движещ се в посока от гр. Д. към гр. Шумен,
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „***”, с рег. №***, собственост на Г.Р.К., като
при подаден стоп сигнал със стоп палка и включен фенер, той не се подчинил и продължил
движението си в посока с . Браничево. Актосъставителят е посочил, че с това
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДвП. Въз основа на този акт е
издадено наказателно постановление №20-0280-000289/01.07.2022 г. на Началник РУ –
Каолиново при ОДМВР – Шумен, с което за установеното нарушение и на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозсно средство за срок от шест месеца.
Съдът счита, че актът за установяване на административното нарушение и съставеното
въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за
това органи. Това се установява от приложеното по делото заверено копие на заповед
№8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР. Със същата са определени лицата, които
могат да осъществяват контролна дейност по ЗдВП и да съставят актове за административни
2
нарушения, както и тези които следва да издават наказателни постановления, и е видно, че
както актосъставителят в случая, така и наказващият орган са сред определените за това
лица. Също така актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а и в
хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които препятстват правото на защита на жалбоподателя и са
основания за отмяна на наказателното постановление на това основание. Съдът намира
възраженията на жалбоподателя в тази насока за неоснователни. Актът и постановлението
съдържат ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. В
наказателното постановление е изписан изцяло и текстът на нарушената разпоредба. Също
така наказващият орган е посочил конкретните си съображения за определяне размера и
срока на наказанието, а именно обстоятелството, че жалбоподателят има множество
наказания по ЗДвП, поради което е счел, че следва да се определи наказание над
минималните срок и размер. С това очевидно наказващият орган е съобразил критериите на
чл.27 от ЗАНН.
Установява се с категоричност от събраните доказателства по делото –показанията на
свидетелите Д. Д. Х., Р. В. Т., Ф. А. Мехмед, Г. М. Л., С. И. С., Т.И. Д., В.Н. С. и А. Г. Б.,
както и от писмените доказателства – докладна записка №280р-5989/12.05.2022 г., докладна
записка №280р-5988/12.05.2022 г., докладна записка №280р-7278/10.06.2022 г., и справка за
нарушител/водач, че на 06.05.2022 г. свидетелите Д. Д. Х. и Р. В. Т. – служители на
полицията били на работа и изпълнявА. задълженията си по пътен патрул с маршрут,
включващ селата Браничево, З. и околности. Около 01,00 часа те получили сигнал, че лек
автомобил „***“, черен на цвят, не спрял на подаден му сигнал от полицейски служители на
РУ Д., с указания да спрат водача в с. З., тъй като това било най-близкото село до гр. Д..
Тогава двамата свидетели се придвижили към изхода на с. З. и застанА. на място, което
било широко и имало възможност да се спре. Не след дълго към тях приближил лек
автомобил „***”, с рег. №***, който автомобил бил управляван от жалбоподателя.
Свидетелят Д. Д. Х. тогава подал ясен сигнал за спиране със стоп палка и фенерче.
Свидетелят Х., както и свидетелят Т. били с полицейски униформи, шапки и жилетки, а
полицейският автомобил също бил означен като такъв и оборудван със звукова и светлинна
сигнА.зация. Жалбоподателят възприел сигнала за спиране, но не спрял, а виждайки
свидетеля Д. Д. Х. насочил автомобила си към него и ускорил движението си, при което
свидетелят се отдръпнал назад, за да не бъде блъснат. След автомобила на жалбоподателя се
движил и полицейски екип на Сектор ПП С. с автомобил, в който били свидетелите Г. М. Л.
и С. И. С., който екип следвал жалбоподателя от гр. Д.. Свидетелите Д. Д. Х. и Р. В. Т. също
последвА. жалбоподателя с полицейския си автомобил, шофирайки след колегите си от С..
Полицейските служители подавА. на жалбоподателя звуков и светлинен сигнал, за да спре,
но К. карал с висока скорост, рисково и се опитвал да избута полицейските автомобили от
пътя. Като стигнА. с. Браничево екипът от С. подал сигнал на свидетелите Х. и Т. да го
изпреварят и да следват жалбоподателя, тъй като те самите не познавА. добре района.
3
Тогава екипът на РУ Каолиново започнал да следва жалбоподателя, като през цялото време
от началото на следването те не изгубили автомобила на К. от поглед. Така минА. с.
Прохлада, после с. Скала, след което се включили по земен път, следвайки неотлъчно К.. В
с. Скала екипът на свидетелите Л. и С. преустановил следването, а продължили само Х. и Т..
Като навлезнА. в с. Нова Камена, общ. Тервел, на една от улиците автомобилът на
жалбоподателя спукал гума, намА.л скоростта и на една от улиците спрял. Х. и Т. видели
как от мястото на шофьора излиза човек, който побягнал, прескочил телената ограда на
близката изоставена ниска постройка и застанал прав до една от стените, мислейки, че няма
да бъде забелязан. Свидетелят Х. веднага го последвал и го открил. Двамата с Т. му
поставили белезници, тъй като К. оказал съпротива и викал на свидетелите, че не е
управлявал той, че са хванА. грешния човек, че не знаят кой е баща му и други подобни
изрази. Свидетелите установили самоличността на жалбоподателя и уведомили колегите си
от ОД Тервел. ПристигнА.те на място служители - свидетелите Т.И. Д. и В.Н. С. извършили
проверка, в хода на която жалбоподателят отказал да му биде извършена проверка за
употреба на алкохол и наркотични вещества, тъй като заявил, че не е управлявал той
автомобила. Впоследствие на жалбоподателя бил съставен горепосочения акт за
установяване на административно нарушение от страна на свидетеля Х., а останА.те
служители също предприели съответните действия, съобразно компетенциите си.
Така описаните факти съдът приема за установени безспорно от събраните
доказателства. Съдът намира показанията на разпитаните по делото свидетели за
достоверни, последователни, взаимосвързани и съответстващи на останА.те доказателства
по делото, затова напълно им се доверява. Без съмнение се установява от тях, че
жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Безспорно е, че той е управлявал посочения по-горе лек автомобил и въпреки подадения му
ясен сигнал за спиране, не е спрял, а е продължил движение и то ускорявайки скоростта си.
Съдът счита, че в случая без съмнение е установено, че именно жалбоподателят е
управлявал лекият автомобил „***“. Видно е, че той е бил забелязан от всички свидетели –
полицейски служители, които през времето на следването му не са го изгубили от поглед до
момента на спирането му и установяване на самоличността му. Жалбоподателят е посочил,
че друго лице е управлявало автомобила и това е А. Г. Б., който съдът призова и разпита по
делото. Свидетелят Б. заявява, че в деня на инцидента именно жалбоподателят е шофирал
лекия автомобил „***”, с рег. №***, а самият свидетел седял отпред. Свидетелят
потвърждава също, че К. не спрял на сигнала полицейския служител, заявил, че ще избяга и
шофирал с висока скорост, а в с. Нова Камена, след като се спукала гумата на автомобила,
К. побягнал, както и самият свидетел, защото се уплашил. От тези показания по делото не се
потвърждават твърденията на жалбоподателя, а напротив, свидетелят Б. потвърждава
данните, дадени от останА.те разпитани по делото свидетели. Така от събраните
доказателства, съдът счита, че с категоричност е доказано авторството на извършеното
административно нарушение.
Предвид гореизложеното съдът счита, че законосъобразно спрямо жалбоподателя е
4
издадено обжалваното наказателното постановление. Относно наложеното му
административно наказание, съдът счита, че същото е законосъобразно и обосновано
определено по вид и размер, като са отчетени тежестта на деянието, конкретните
обстоятелства, при които е извършено и нА.чието на множество други административни
наказания, налагани на жалбоподателя, отразени в приложената справка за нарушител.
Поради това, съдът намира, че подадената от жалбоподателя жалба е неоснователна, а
обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно и обосновано, следва да се
потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН страните имат право на разноски в
настоящото производство, определени по реда на АПК, който от своя страна препраща към
разпоредбите за разноски в ГПК. От страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган юрисконсулт И. С., е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен от съда. Искането е основателно и
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., които следва да се
заплатят от жалбоподателя. Жалбоподателят следва да заплати и 99, 85 лева пътни разноски,
направи за явяването на свидетели.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0280-000289/01.07.2022 г. на
Началник РУ – Каолиново при ОДМВР – Шумен, с което на Г. И. К., с ЕГН ********** от
гр. В., ул. „***“ №9, ет.3, ап.5, на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание глоба от 100 лв. /сто лева/ и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца за извършено
административно нарушение по чл.103 от същия закон.
ОСЪЖДА Г. И. К., с ЕГН ********** от гр. В., ул. „***“ №9, ет.3, ап.5, да заплати на
Областна Дирекция на МВР – Шумен направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
ОСЪЖДА Г. И. К., с ЕГН ********** от гр. В., ул. „***“ №9, ет.3, ап.5, да заплати по
сметка на Районен Съд- Нови пазар 99, 85 лв. (деветдесет и девет лева и осемдесет и пет
стотинки) - разходи за платени пътни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
5