№ 606
гр. Русе, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20244520***493 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.4 във вр. чл.2б от ЗОДОВ:
„Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г.
(ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.;
изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана
по-нататък "Конвенцията" /ЕКЗПЧОС/ – чл.2б от ЗОДОВ.
„Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице“ – чл.4 от ЗОДОВ.
Претенцията на ищеца К. Г. Т. се основава на твърдения, че е страна –
ищец по образувано пред ответника - Окръжен съд Велико Търново гр. д. №
*** г., което понастоящем се движело под № *** г. по описа на Окръжен съд –
Велико Търново, като и в момента било висящо. След обжалване с негова
жалба за бавност било образувано и в.ч.гр.д. № *** г. по описа на Апелативен
съд – Велико Търново. Счита, че при разглеждането на посоченото дело е
1
нарушено правото му на лично участие в хипотезата на чл. 142, ал. 2 от ГПК
като не са посочени конкретни обстоятелства в тази насока. Не било спазено
изискването на чл. 6 от § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на
човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ за разглеждане на делото в разумен
срок. Изложени са подробни съображения в тази насока, включително и
относно здравословното състояние на ищеца и претърпените вреди от
допуснатото нарушение, изразило се в неразглеждане на делото в разумен
срок. Цитира съдебна практика и счита, че е претърпял неимуществени вреди,
които оценява на 6000 лв. след допуснато изменение на иска. Претендира за
присъждане на посочената сума, ведно със законната лихва, считано от
31.10.2023 г. Претендира и за присъждане на разноските по делото.
В срока за отговор е подаден такъв от Председателя на ответника -
Окръжен съд – Велико Търново, с който иска се оспорва. Счита се, че не е
налице нарушаване на изискването за разглеждане на посоченото дело в
разумен срок съгласно изискването на чл. 6 от § 1 от ЕКЗПЧОС. В случая
производството по гр.д. № *** г. на Окръжен съд – Велико Търново било
образувано на *** г., а крайния съдебен акт по него бил постановен на *** г.
Тоест делото било висящо пред Окръжен съд – Велико Търново за период от
около осем месеца, който не бил неразумен срок. Изложени са съображения
относно движението по делото, по което били проведени множество открити
съдебни заседания. Съобразена била фактическата и правна сложност на
делото и обема на събираните доказателства. Следвало да бъде съобразено и
това, че делото било отлагано поради процесуалното поведение именно на
ищеца. Счита се, че нито едно от действията по разглеждането и движението
на делото не разкрива некомпетентност и забавяне, които да сочат на
неразглеждането му в разумен срок. Оспорва се наличието на фактическите
елементи на състава на непозволеното увреждане и се счита, че ищецът не е
претърпял неимуществени вреди, които да са в пряка и причинна връзка с
висящото дело. Посочва се, че освидетелстването на ищеца от ТЕЛК е
предхождащо образуването на гр.д. № *** г. и не е последица от
разглеждането му. Искът се оспорва и по размер.
Представителят на контролиращата страна – Прокуратурата на Република
България – прокурорът П. Славов от РРП, взема становище за
неоснователност на иска.
2
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество. Никоя
от страните не е изложила аргументи за недопустимост на иска, но с оглед
специалната уредба на иска по чл.2б от ЗОДОВ съдът намира за необходимо
да изложи изрични аргументи в тази насока. Искът по чл.2б от ЗОДОВ може
да бъде предявен както по отношение на приключило, така и по отношение на
висящо производство – арг. от чл.2б., ал.3 от ЗОДОВ – „Предявяването на иск
за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване
на иск и след приключване на производството“. В случая искът е предявен по
отношение на висящо производство, поради което не е налице
допълнителното изискване за допустимост на иска по чл.8, ал.2 от ЗОДОВ, т.к.
същото е въведено само по отношение на приключили производства –
„Гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по
приключени производства само когато е изчерпана административната
процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за
съдебната власт, по която няма постигнато споразумение“.
По същество на спора съдът съобрази следното: Делото, относно което
ищецът излага оплаквания за нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 от от § 1 от ЕКЗПЧОС, в
момента продължава да е висящо и не може да бъде приложено към
настоящото дело. Даден е достъп до същото в системата на ЕПЕП, от които се
проследява хронологията на образуване и движение на делото. Направена е и
е приложена и разпечатка относно движението му. Така от дадения достъп и
от направената разпечатка се установява, че делото е образувано на *** г. по
предявен иск на ищеца К. Г. Т. иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ предявен срещу
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО за присъждане на сума в размер на 33
000 лв. /тридесет и три хиляди/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени в резултат на забавено разглеждане на АНД
№ *** г. по описа на Районен съд – Велико Търново. Крайният съдебен акт по
делото – съдебно решение, с което искът е отхвърлен, е постановен на *** г.,
т.е. общата продължителност на делото пред ответника е седем месеца и 13
дни. Първоначално делото е било оставено без движение с разпореждане
№*** г. Още същия ден ищецът е подал молба, с която е дал исканите
уточнения и на следващия ден – *** г. е постановено разпореждане по чл.131
3
от ГПК. На *** г. е подаден отговор на исковата молба от ответника, а на 2***
г. е постановено определение №*** по чл.140 от ГПК като делото е насрочено
в първо с.з. за *** г. от 10.00 часа., който с допълнително определение поради
ангажираност на съдията-докладчик в график за други заседания е променен
на 14.00 часа. Това заседание не е проведено поради неявяване именно на
ищеца, който е подал молба по чл.142, ал.2 от ГПК с искане за отлагане
поради заболяване и желание за лично явяване. Молбата е уважена и делото е
отложено за *** г. от 11.30 часа. Междувременно ищецът е обжалвал с частна
жалба определение №*** в частта, с която е било отказано негово искане за
конституиране на подпомагаща страна. Частната жалба е била оставена без
движение с разпореждане №*** г. С определение №*** г. по в.ч.г.д №*** г. на
АС Велико Търново частната жалба не е уважена и определение №*** на
ответника е потвърдено в обжалваната част. В периода от *** г. до *** г.
делото се е намирал в Апелативен съд - Велико Търново за разглеждане на
частната жалба на ищеца под в.ч.г.д №*** г. по описа на този съд. След
връщането му при ответника е проведено с.з. на *** г., в което е даден ход на
делото, изготвен е доклад по чл.146 от ГПК и съдът се е произнесъл по
доказателствени искания като е приел писмени доказателства и е отказал
допускането на поискани от ищеца свидетели. Даден е ход на делото по
същество като съдът е обявил, че ще се произнесе с решение „в предвидения в
закона срок“.
При това положение съдът счита, че не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на държавата за нарушение на правото на ищеца за
разглеждане и решаване на гр.д. № *** г. по описа на ответника Окръжен съд
– Велико Търново в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.
Отговорността на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ е обективна, но може да бъде
ангажирана само при наличието на всички предпоставки, визирани в
хипотезата на посочения законов текст, а именно: да е налице нарушаване на
правото на страната за разглеждане на делото й в разумен срок и от това да са
настъпили вреди, като те подлежат на доказване и трябва да бъде установена
причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и установеното
нарушение на правото на страната за разглеждане на делото в разумен срок.
В случая нито един от етапите на процесното производство не е
неразумен, още повече, че делото не е от категорията изискващи особена
4
експедитивност – бързо производство по глава 25 от ГПК, такова с
привременни мерки относно родителски права, дело с кратки процесуални
срокове – напр. по ЗЗДН, ЗЗакД и др. Независимо от това в кратки срокове са
постановявани всички актове по движението и администрирането му.
Съобразно критериите, установени с текста на чл. 26, ал. 2 ЗОДОВ, които
са изчерпателно изброени, както и съобразно със стандартите на ЕСПЧ, се
налага изводът, че липсва един от кумулативните елементи от
правопораждащият вземането за обезвреда фактически състав, а именно -
нарушаване на изискването за разумен срок. Този извод следва от общата
продължителност на висящността на делото от образуването до
постановяването на съдебното решение – седем месеца и 13 дни, която е
нормална за такъв тип дело и съответства на сложността му, необходимостта
от оставяне на исковата молба без движение, произнасяне по исканията на
ищеца за конституиране на подпомагаща страна, обжалването на отказа за
това с частна жалба пред АС Велико Търново и еднократното отлагане на с.з.
поради заболяване на ищеца и желание за лично участие. Прави впечатление,
че в отложеното с.з. на *** г. ищецът отново не се е явил. Действително
решението по делото е постановено извън срока по чл.235, ал.5 от ГПК, но
същият е инструктивен и забавянето от около три месеца не се е отразила на
общата продължителност на делото в степен същото да е извън разумен срок
по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Следва да се вземе предвид и
сложността на делото като видно от решението на съдията докладчик по гр.д.
№ *** г. са обсъдени редица доводи на страните и обстоятелства от значение
за спора – хронологията на АНД № *** г. по описа на Районен съд – Велико
Търново, протичането на което в неразумен срок според ищеца Т. е довело до
вреди за него, които е претендирал по реда на ЗОДОВ по гр.д. № *** г. на
ответника, а именно наличието на редица усложнения в производството като
нередовни призовавания, искания за отвод на прокурор по делото, за
предоставяне на правна помощ, неколкократна замяна на служебен защитник,
поредица от неявявания на Т. в насрочени с.з., налагане на глоба на Т. на
основание чл. 271, ал. 11 НПК, искане за отвод на докладчика по делото,
последващи искания за отвод на всички съдии, които са уважени, което е
наложило провеждане на процедура по чл. 43, т. 3 НПК. Направен е анализ на
приложимата правна уредба на иска по чл.2б от ЗОДОВ и на практиката на
ЕСПЧ и установената фактическа обстановка е обсъдена от гледна точка на
5
приложимия закон и съдебна практика. Следва да се вземе предвид и това, че
преди провеждането на с.з. на *** г. по гр.д. № *** г. по описа на ответника
Окръжен съд – Велико Търново съдът е проявил изключителна бързина при
постановяването на актовете си и насрочването на съдебните заседания като
първото с.з. е било насрочено за след малко повече от месец, а отлагането
предвид възпрепятстването на ищеца да се яви е било за след по-малко от 20
дни, а общата продължителност на периода от образуването на делото до
приключването на последното с.з. е 4 месеца. Цялостният подход по
движението на делото и приключването му с окончателен акт е чевръст и
експедитивен и не е налице неразглеждане на делото в разумен срок. Предвид
изложеното съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.4 във вр. чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от К. Г.
Т. с ЕГН ********** от град ***, област Велико Търново, улица "***" № 9А
против ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО за присъждане на сума в
размер на 6 000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на забавено
разглеждане на г. дело № *** г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново,
ведно със законната лихва от 31.10.2023 г. до изплащане на вземането, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Делото е разгледано при участието на контролираща страна –
Прокуратурата на Република България.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Русе в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6