Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ___260067___
Гр. Кубрат, 14.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети юни, две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на
прокурора ............, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 257 по
описа за 2020 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.341 и сл. от ГПК - съдебна делба
на съсобствен по наследство недвижим
имот – жилищен, в регулация, във фазата по извършването й.
С влязло в законна сила на 29.01.2021
г. Решение № 260060/ 14.12.2020 г., по
делото е допусната съдебна делба между Н.Х.Р., ЕГН ********** ***, със
съд.адрес в с.гр., пл. „**, чрез адв. Е.Д., и П.Х.Р., ЕГН ********** ***, със
съд.адрес ***, офис 23, чрез адв. Л. П., на следния недвижим имот, останал в
наследство от общите им наследодатели: С.П.Х., б.ж. на гр. Кубрат, поч. на 07.12.2014
г., и Х. Р. Х., б.ж. на с.гр., поч. на 21.07.2019 г.
в с.гр., находящ се в сроителните граници на гр.
Кубрат, обл. Разград: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 40422.504.239 по КК на
гр. Кубрат, одобрена със заповед № РД – 18-7/ 14.02.2006 г., с адрес в гр.
Кубрат, ул. „**“ № 3, с площ от 557(петстотин петдесет и седем) кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско
застрояване(до 10 м.), при съседи: 40422.504.522, 40422.504.242, 40422.504.240,
40422.504.237, 40422.504.238, ведно с застроените в него: 1/ СГРАДА с идентификатор № 40422.504.239. 1 по
КККР на град Кубрат, област Разград, одобрени със Заповед № РД – 18-7/
14.02.2006 г., с адрес в гр. Кубрат, ул. „**“ № 3, със застроена площ от 91
кв.м., брой надземни етажа – 1(един), предназначение – Жилищна сграда,
еднофамилна; и 2/ СГРАДА с идентификатор
№ 40422.504.239. 2 по КККР на град Кубрат, област Разград, одобрени със Заповед
№ РД – 18-7/ 14.02.2006 г., с адрес в гр. Кубрат, ул. „**“ № 3, със застроена
площ от 32 кв.м., брой надземни етажа – 1(един), предназначение – друг вид
сграда за обитаване, при РАВНИ ПРАВА между съделителите.
Съделителите,
лично и чрез пълномощниците си по делото, претендират извършване на делбата,
чрез изнасяне на допуснатия до съдена делба имот на публична продан, тъй като
за тях е безспорно, че той е неподеляем; ответникът оттегля искането си,
заявено на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, за поставяне в негов дял на имота;
както и защото не е налице възможност за разпределение по реда на чл. 353 ГПК.
С молби вх. № 260723/ 10.03.2021 г.
на съделителя П.Х.Р., ЕГН **********, чрез адв. Л. П.,
и депозираната в о.с.з. от 10.03.2021 г. от адв. Е.Д., като пълномощник на съделителката Н.Х.Р., ЕГН **********, всяка от цитираните
страни предявява срещу другата свои искания за сметки между тях, по реда на чл.
346 ГПК, в първото заседание след допускане на делбата, приети за разглеждане,
както следва:
I.
Н.Х.Р., ЕГН **********, като твърди, че съделителят П.Х.Р.,
ЕГН **********, приживе на наследодателите, при откриване на наследствата им и
до настоящият момент – 10.03.2021 г., лично и изцяло ползва допуснатия до делба
между тях недвижим имот; желае да ползва собствената си част, поради което е
изпратила на брат си П.Р., връчена му на 14.01.2020 г. чрез нотариус С. Садък,
нотариална покана, с която го поканила да се яви в нотариалната кантора на
цитирания нотариус на 03.02.2020 г. – 15.30 ч, за да й предостави ключ,
осигуряващ й достъп до имота, както и го уведомила, че й дължи обезщетение за
ползата, от която е лишена, претендирано в размер на 150.00 лева на месец,
считано от деня на връчване на писменото поискване до момента на предоставяне
на достъп, като посочила и б.сметка по която да й бъдат привеждани сумите; тъй
като в уреченото време и място не й бил предаден ключ за достъп до имота и
съсобственика Пл. Р. не е превеждал суми за плащане на претендираното от нея
обезщетение, моли съда да осъди ползващия съсобственик П.Х.Р., ЕГН *********,
който я е лишил от възможността да си служи с общата вещ съответно на правата й
в размер на ½ ид. част, да й плати обезщетение
в размер на 2 085.48 лева, формирано на база 150.00 лева, ежемесечно, за
периода 14.01.2020 г. до 10.03.2021 г., на правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС,
както и да плати обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва
за всяка месечна вноска, считано от първо число на следващия месец, до
окончателното изпълнение, на правно основание чл. 86 ЗЗД.
Ответникът
по сметките - П.Х.Р., ЕГН *********, уведомен на 18.03.2021 г. на електр.адрес на пълномощника му по делото, за дадената му
възможност да ангажира становище по исковата претенция на съделит.
Н.Р., заявява с молбата си от 10.03.2021 г., че от 06.12.2020 г. е освободил и
не ползва допуснатия до съдебна делба недвижим имот, поради което оспорва
претенциите на ищцата по сметките като неоснователни и недоказани.
II. П.Х.Р., ЕГН **********, чрез
адв. Л. П., като твърди, че приживе на наследодателите е спомогнал да се
увеличи наследството им като е направил за своя сметка необходими разноски за
запазване стойността на процесния имот: Външна изолация - 600 лв., извършено
2007 г.; Водосточни тръби – Улуци, покрив къща - 200 лв., извършено 2012 г.; и
Ремонт комин - 100 лв., извършено 2014 г.; и е увеличил стойността му, чрез извършени
приживе на наследодателите на множество строително-ремонтни дейности, в които е
вложил труд, средства и материали, подобрения в собствения на родителите им
имот, индивидуализирани както следва: 1. Преден вход - остъкление
на стъпалата - 100лв., извършено 2012 г.; 2.Антре: пана на тавана - 8
лв.,тапети - 10лв., теракот - 30лв., ПВЦ прозорец -
100 лв., извършено 2018 г.; 3.Баня:-изграждане
(тухли и хоросан) - 200лв., фаянс -140 лв., теракот -
60лв., душ -120лв., мивка и смесител - 80лв., ел.бойлер - 200лв., тоалетна
чиния и казанче -110лв., ключ бойлер - 8лв., водопровод - 50 лв., мръсен канал
- 50 лв., отходна яма -420 лв., алуминиева врата - 200 лв., извършено 2001 г.; 4.Коридор:
пана на тавана - 60 лв., изолационни тапети - 24 лв., тапети - 72 лв., паркет -100
лв., извършено 2013 г.; 5.Детска стая: - пана
на тавана - 76 лв., тапети - 72 лв., извършено 2017 г.;6.Спалня:-изолационни
тапети - 24лв., латекс - 20 лв., извършено 2016 г.;7.Дневна:-пана на тавана -
76 лв., тапети- 90 лв., боя под- 40лв., извършено 2017 г.; 8.Кухня:-пана на
тавана- 60 лв., изолация на стената-30 лв., паркет- 100 лв., извършено 2016 г.;
9.Заден вход: -латекс - 20 лв., боя стъпала- 20 лв., извършено 2015 г.;
10.Приземен етаж -латекс - 20 лв., извършено 2015 г.; 11.Пристройка пред лятна
кухня:-ютонг - 200 лв., покрив - 150 лв., ОСБ - 125
лв., бетон - 600 лв., теракот - 150 лв., плочки -
20лв., боя- 10 лв., ПВЦ дограма - 850 лв., греди- 50 лв., водопроводни тръби и
отходен канал - 100 лв., пана - 750 лв., покрив - 400 лв., извършено 2018 г.; 12.Беседка:-бетон
- 150 лв., греди - 150 лв., ОСБ - 120 лв., воалит -
150 лв., ондулин - 80 лв., лак - 20лв., извършено
2005 г.;16.Парно: -котел - 560 лв., радиатори - 1100 лв., кранове - 220 лв.,
тръби - 360 лв.. монтаж - 800 лв., извършено 1992 г., всичко на обща стойност 13 305.00 лв., както и защото не е бил
възнаграден за приноса си от наследодателите предявява претенция за сметки по чл. 346 от ГПК, във вр. с чл. 12, ал. 2 ЗН, срещу Н.Х.Р., ЕГН **********, като наследник на същите и собственик на
½ от наследството им, да му плати
1/2 част от претендираното увеличение, възлизаща на половината от 13 305.00
лв., равняваща се на сумата 6 652, 50 лв.
Ответницата по предявените сметки - съделит. Н.Р., заявява становище за неоснователност на
исковата претенция по чл. 12, ал. 2 ЗН,
тъй като Пл. Р. е възнаграден от наследодателите – живял е и е ползвал
имота от построяването му до сега, вкл. и от 1992 г. заедно със семейството си;
бил е възнаграден и с правото да построи в имота за себе си гараж със застроена
площ от 24 кв.м., който гараж е изключен от делбената
маса; оспорва твърдението на ищеца по сметките, че извършените от него ремонтни
дейности са довели до увеличение на наследството; заявява възражение, че дори и
да е налице увеличение на имуществото на наследодателите, то това увеличение е
в резултат на вложени от наследодателите труд, материали и средства; част от
претендираните подобрения – неконкретизирана, счита за движими вещи, които
могат да бъдат отделени от имота, поради което не подлежат на плащане от нея;
заявява възражения за изтекла погасителна давност за всички подобрения,
извършени преди м. 05.2016 г..
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: По
искане на страните са назначени, изслушани и приети съдебно технически и
оценителни експертизи, съгласно неоспорените заключения от които:
1/
действителната – пазарна, стойност на
допуснатия до делба недвижим имот
е в размер на 52 800.00 лева;
2/
действителната - пазарна цена на месечния наем за процесния жилищен имот с
административен адрес в гp. Кубрат, ул. „**“ № 3 (без
гараж, изключителна собственост на П.Р.) за периода м. 01.2020 г. - м. 03.2021
г., по месеци, е в размер на 300.00 (триста) лева – месечно;
От направения от вещото лице оглед на
място се установява, че допуснатия до делба недвижим имот представлява, както
следва:
1/ Жилищна сграда с идентификатор
40422.504.239.1 - едноетажна жилищна сграда с избено помещение под част от
постройката, построена на 5.00 м от уличната регулация, със застроена площ 91.00
кв. м., състояща се от следните помещения: входно антре, салон, две спални,
дневна, кухня и обща баня с тоалетна; в сутерена има стая, кухня, баня с тоалетна,
и складово помещение; прозорците са от PVC, дървени врати, подовете са с
настилки от теракота, ламинат или шпонт,
стените са измазани и облепени с тапети или боядисани с латекс, таваните са
обшити с PVC пана; покривът е четирискатен, покрит с
керемиди; външно къщата е измазана, частично санирана
от юг и изток, а вътрешно е с гладки мазилки по стени; изградено е локално
парно.
2/ Сграда с идентификатор
40422.504.239.2 - постройка със застроена площ 32 кв. м, ползвана като лятна
кухня, състояща се от две помещения – стая и кухня; прозоречната дограмата е от
PVC, покривът е четирискатен, покрит с керемиди; външно
сградата е измазана.
3/ Сграда с идентификатор
40422.504.239.3 - постройка със застроена площ 24 кв. м, съставлява гараж,
долепен до северната стена на лятната кухня; изключителна собственост на П.Р.,
поради което не е предмет на оценка, т.е. действителната му стойност не е
включена в действителната стойност на допуснатия до съдебна делба недвижим имот.;
4/ Ремонтните дейности, описани в
молбата на ответника, обективираща искането по чл. 12, ал. 2 ЗН (на л. 133-135), се установява, че
кореспондират на установените при извършения оглед в имота, т.е. те са
изпълнени, като за текущото поддържане и
опазване на сградите са извършени следните СРР: Антре: Пана на тавана,
Тапети; Коридор: Пана по тавана, Тапети; Детска стая: Пана по тавана; Тапети; Дневна:
Пана по тавана, Тапети, Блажна боя по пода; Кухня: Пана по тавана; Заден вход: Латекс по стени, Блажна боя по
стъпала; Приземен етаж: Латекс по стени; Пристройка пред лятна кухня: Зидария
от ИТОНГ с дебелина 100 мм, Дървена покривна конструкция, Обшивка от OSB,
Покривно покритие с LT ламарина, Улуци, Бетон за основи и настилка, Настилка от
теракот по пода, Фаянсова облицовка по стени, Латекс
по стени, ПВЦ дограма, Водопровод, Канализация; Беседка: Бетон за настилка,
Дървена конструкция, Обшивка от OSB, Изолация с воалит,
Покривно покритие с Ондулин, Лакиране на дървени
повърхности. Следните СРР са увеличили
стойността на сградите: Преден вход: Метална конструкция, Остъкление на прозореца, Блажна боя по метални повърхности;
Антре: Настилка от теракот по пода, ПВЦ прозорец; Баня:
Зидария стени, Фаянсова облицовка по стени, Настилка от теракот
по пода, Доставка и монтаж на душ, Доставка и монтаж на мивка и смесител,
Доставка и монтаж на ел. бойлер, Доставка и монтаж на тоалетна чиния и казанче,
Доставка и монтаж на ключ за бойлер, Водопровод на баня, Канализация на баня,
Отходна яма, Алуминиева врата 70/200; Коридор: Изолационни тапети по стени,
Паркет (ламинат); Спалня: Изолационни тапети, Латекс;
Кухня: Изолация на стената, Паркет (ламинат); Външна
изолация: Топлоизолация на външни стени с експандиран
полистирен 60 мм; Отводняване на покрива: Улуци,
Водосточни тръби; Ремонт на комин: Тухлена зидария комин, Измазване на комин; Парно:
Котел за парно, Чугунени радиатори с 14 бр. ребра, с 10 бр. ребра, с 9 бр.
ребра, Алуминиев радиатор за баня с 5 бр. ребра, Доставка и монтаж на кранове,
Доставка и монтаж на поцинковани тръби, Доставка и монтаж на топлоизолация по
тръби.
5/ Стойността на всеки един от
описаните ремонти в молбата на ответника П.Х.Р. е изчислена по средни цени за
страната в Приложение № 1 към Допълнителна експертиза и е в общ размер на 13 914.00
(тринадесет хиляди деветстотин и четиринадесет) лв.
6/ Пазарната стойност на
поземления имот в състоянието, в което е към момента на огледа, е в размер на
52 800.00 (петдесет и две хиляди и осемстотин) лв., включваща: стойност на
дворното място с площ 557 кв. м – 5 400 лв.; - стойност на жилищна сграда
с идентификатор 40422.504.239.1 със застроена площ 91,00 кв. м – 43 300
лв.; - стойност на лятната кухня с идентификатор 40422.504.239.2 със застроена
площ 32,00 кв. м – 4 100 лв.
7/ Извършените в имота
строително-ремонтните работи са увеличили стойността му, съгласно заключението
на вещото лице, с 8 300.00 (осем
хиляди и триста) лв., като стойността на поземления имот без извършените СРР,
които са я увеличили, е в размер на 44 500.00 (четиридесет и четири хиляди
и петстотин) лв.
От показанията на разпитаните по
инициатива на съделителя Пл. Р. свидетели – А.А. и Р.Г., се установява, че всяка една от претендираните строителни монтажни и ремонтни работи в
допуснатия до делба недвижим имот е извършена именно от П.Р. – приживе на
родителите му, с тяхно съгласие и за негова сметка, като за целта купувал
необходимите материали, изработил лично едната част от тях, а за останалите
плащал на майстори изработката; П.Р. живеел с родителите си по тяхно решение,
което се потвърждава и от показанията на разпитаната по инициатива на
насрещната страна свидетЕ.– Ю.Д., дъщеря на Н. Р. и
племенница на Пл. Р., в едно домакинство и полагал грижи за всеки от тях до
смъртта му сам и с помощта на съпругата си. Свидетелят А. е присъствал лично на
разговори между брата и сестрата, която молена да дойде за ден – два при
родителите им, нуждаещи се от непрекъснати грижи, за да може той да излезе от
града за същото време, категорично отказвала, което налагало той да пътува сам
или със съпругата си, но завръщайки се в дома си в същия ден, за да осигури
грижи на лежащо болния си родител – баща, през последните години от живота му.
Същото се потвърждава и от показанията на св. Г. – първи братовчед и на двамата
съделители. Считано от м. 12.2020 г. Пл. Р. не ползва наследствения имот, тъй
като се е установил да живее в друг жилищен имот в гр. Кубрат.
Видно от приетите по инициатива на съделителката Н. Р. писмени доказателства – Нотариална
покана рег. № 312/ 09.01.2020 г. на нотариус Адр.Филчева,
нотариус с район на действие съдебния район на РС – Русе, вп.
в регистъра на НК с рег. № 629 – л. 84 от делото, както и констативен Протокол
от 03.02.2020 г. – л. 85 от делото, с първата, връчена на съделителя
Пл. Р. на 14.01.2020 г., той е поканен да й предостави ключ, осигуряващ й
достъп до имота, при явяване на 03.02.2020 г. – 15.30 ч. в нотариалната кантора
на нотариус С.Садък, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат, вп.в регистъра на НК с рег. № 004, както и считано от датата на връчване на поканата
да й заплаща на основание чл. 31, ал. 2 Закона за собствеността обезщетение в
размер на 150.00 лева на месец, до момента на предоставяне на достъп, а от
втория се установява, че въпреки да му е връчена поканата Пл. Р. не се явил в
уговореното време при посочения нотариус и не е предал поискания му ключ за
достъп до имота.
Макар и да
се установява, че считано от м. 12.2020 г. Пл. Р. е преустановил
ползването на съсобствения по наследство на страните
по делото имот, не се твърди и не се установява той да е осигурил достъп до
същия на сестра си Н. Р., предавайки й ключове за дворната врата и до жилището,
застроено в двора. В този смисъл са и показанията на св. Ю.Д. – майка й, съдел.
Н. Р., няма ключ за имота на родителите си, последно го е посещавала по повод
възпоменателен помен за 9-те дни от смъртта на баща й, дядо на свидетелката,
през 2019 г.; след това е правила опити да влезе в имота, но на мястото, на
което преди това стоял ключа за външната порта – има предвид входната за
дворното място, не го намерили, поради което и не можели да влязат и да достигнат
до къщата; вуйчо й отказвал на майка й да ползва имота, включително и след като
го е напуснал.
Изложеното от фактическа страна
обуславя следните правни изводи:
Допуснатият до съдебна делба между страните недвижими имоти не позволява
оформянето на реални дялове, съответни на правата на всеки от съделителите. Отв. Пл. Р., чрез
упълномощения адв. Л.Петков, е оттеглил искането си за възлагане в хипотезата
на чл. 349, ал. 2 ГПК; поради това, че с
този имот се изчерпва масата на съсобствеността, възникнала по повод на
наследяването, не е възможно оформянето
на други дялове, а отсъствието на съгласие между съделителите прави невъзможно и подписването на спогодба –
доброволна делба. Ето защо съдът следва да постанови изнасянето на публична
продан на допуснатия до делба недвижим имот, съобразно правилото на чл.348 от ГПК, при първоначална цена за започване
на проданта в размер на 52 800.00 лева, в която публична продан страните
могат да участват в наддаването.
Постъпилите от проданта суми
следва да бъде разпределени между съделителите съобразно равните им права в
съсобствеността – по 26 400.00 лева, на колкото възлиза стойността им при
действителна/ първоначална цена за започване на проданта в размер на 52 800.00
лева.
Всеки от съделителите трябва да
плати по сметка на РС – Кубрат държавна такса в размер на 4% върху стойността
на дела си, формиран от първоначална цена за започване на проданта, възлизаща
на 1 056.00 лева.
По сметките: I. Съгласно разпоредбата на чл.
31, ал. 1 Закона за собствеността, Всеки съсобственик може да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им, съставляваща общото правило
за правомерно поведение на всеки от съсобствениците, а съгласно разпоредбата на
същия чл. 31, ал. 2 ЗС, Когато общата вещ се използува
лично само от някои от съсобствениците, то той дължи обезщетение на останалите
за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
В случая се установи по несъмнен
начин, че съсобственият между страните жилищен имот –
дворно място, ведно с жилищна сграда и спомагателни постройки, се ползва лично
и единствено от Пл. Р., считано от датата на смъртта на втория наследодател – Х.
Р. Х., поч. на 21.07.2019 г., съобразно нейното
предназначение, и по начин, който пречи на другата съсобственица
– Н. Р., имаща равни с неговите права на собственост в съсобствеността – по
½ ид. част, да си служи с нея, според правата
й, тъй като тя е лишена от достъп до ключа за входната врата на дворното място
и не й е предаден ключ за жилищната сграда и допълващите постройки – лятна
кухня, застроени в имота, продължаващо и до сега. Този извод не се променя от
несъмнено установения факт на заживяване на Пл. Р., заедно със семейството му,
в друг имот в същия град, считано от м. 12.2020 г., тъй като той все-още не й е
доброволно осигурил достъп до имота и не й е предал ползването му, съответно на
нейните права, въпреки отправената и връчена му на 14.01.2020 г. нотариална
покана, изходяща от Н. Р.. Несъмнено той единствен продължава да упражнява
фактическа власт и ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС по отношение на съсобствения имот, държейки достъпа до него под свой
контрол, което се потвърждава и от обясненията на вещото лице, допуснато да
извърши оглед на имота с оглед изпълнение на възложената му задача, от
отключилия го съделител Пл. Р..
Без негово съдействие и съгласие,
при несъмнен отказ да й предостави ключове за имота, съсобственицата
му при равни права Н. Р. не може да реализира правомерно субективното си право
да ползва имота(рискува да извърши самоуправство,
съставляващо престъпно деяние по см.на чл. 323, ал. 1 НК), поради което в
отговор на разпореденото с правилото на чл. 31, ал. 2
ЗС, Пл. Р. й дължи обезщетение за
ползата, от която тя е лишена – оценена в размер на 150.00 лева, ежемесечно,
съставляваща ½ част от действителната наемна цена на имота в размер на
300.00 лева, съобразена и респ. намалена с оглед притежавания от него в
изкл.собственост гараж в същия двор, съгласно приетото по делото заключение на
в.лице инж. К., считано от деня на изходящото от съсобственика писмено поискване
- връчена му на 14.01.2020 г. нотариална покана, до 10.03.2021 г. – както е
заявено от ищцата по исковата претенция, в размер на сбора от същото за 18 дни
през м. 01.2020 г. – 87.10 лева + 1 950.00 лева – за следващите 13 пълни
месеца + 48.39 лева за 10 дни, до 10.03.2021 г., вкл., или общо 2 085.49
лева, при заявено за плащане обезщетение в размер на 2 085.48 лева, ведно
с обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за всяка
месечна вноска, считано от първо число на следващия месец до окончателното
изпълнение, на основание чл. 86 Закона за задълженията и договорите.
Недоказани по делото са
възраженията на отв. Пл. Р. по фактите: че не ползва
имота лично и че не пречи на Н. Р. да си служи с него по предназначение, както
и заявеното с допълнителна молба от 07.04.2021 г. възражение за прихващане със
сумата 4 800.00 лева, предоставена на ищцата в заем от него, послужила за
купуване на имот в гр. Русе.
II. Съгласно разпоредбата на чл.
12, ал. 2 ЗН, сънаследници, които приживе на
наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са
били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това
увеличение в тяхна полза, като им се даде в имот или в пари.
По делото такава претенция
предявява Пл. Р. срещу Н. Р., твърдейки да е увеличил наследството на всеки
един от покойните им родители, извършвайки необходими ремонти в имота и
подобрявайки го, за сумата 13 305.00 лева, за което не е бил възнаграден
от тях, претендира ответницата да му
плати, съответно на равните й с него права, половината от увеличението –
6 652.50 лева.
Основателността на иска се обуславя от
кумулативното наличие на следните императивни предпоставки:
- претендиращият да има
качеството на наследник, т.е. съсобственик в резултат на наследствено
правоприемство, или негови законни наследници, който лично е допринесъл за
увеличението на наследството;
- претендиращият да е
спомогнал за увеличаване на наследството, изразяващо се в увеличаване на актива
или намаляване на пасива на имуществото на наследодателя, като приносът е ясно
изразен в някаква форма - изграждане на постройка, трайни насаждания, изплащане
на задължения на наследодателя, вложени личен труд и средства на наследника или
др.;
- увеличението да е станало
приживе на наследодателя и да е налице към момента на откриване на
наследството;
- наследодателят да е бил
съгласен или да е приел действията на наследника, чрез които се е увеличило
наследственото имущество или е бил спестен някакъв разход на наследството, чрез
което е осуетено намалението му; и
- претендиращият наследник да не
е бил възнаграден по друг начин.
При искане за присъждане на
увеличението в пари, съдът не може да го присъди в имот, както и при оценката
на приноса на наследника в увеличението на наследството, чрез влагането на
средства за необходими ремонти или извършване на подобрения в имуществото определящо
е състоянието на увеличеното имущество по времеоткриването
на наследството и неговата стойност по време на извършване на делбата, когато
се остойностява наследствената маса(в този смисъл Определение № 327/26.10.2005
г. по ч.гр.д. № 216/2005 г. на ВКС, I г.о., Решение № 70/26.03.10 г. по гр.д.№
304/2009 г. на ВКС, II г. о.).
Съдът приема, че обсъдените
предпоставки са категорично доказани по отношение на претендиращия съделител Пл. Р..
Качеството му на пряк законен
наследник по отношение на двамата наследодатели - С.П.Х., поч.
на 07.12.2014 г., и Х. Р. Х., поч. на 21.07.2019 г., негови
родители, е безспорно установено и неподлежащо на обсъждане.
Същият лично е спомогнал за
увеличаване на наследството на своите родители чрез извършените и доказани в
хода на делото множество строително-ремонтни дейности, като е вложил труд,
средства и материали, за изграждане на следните необходими ремонти и
подобрения, съответно на заключението на приетата съдебна техническа и
оценителна експертиза: Преден вход:
Метална конструкция, Остъкление на прозореца, Блажна
боя по метални повърхности; Антре: Настилка от теракот
по пода, ПВЦ прозорец; Баня: Зидария стени, Фаянсова облицовка по стени,
Настилка от теракот по пода, Доставка и монтаж на
душ, Доставка и монтаж на мивка и смесител, Доставка и монтаж на ел. бойлер, Доставка
и монтаж на тоалетна чиния и казанче, Доставка и монтаж на ключ за бойлер,
Водопровод на баня, Канализация на баня, Отходна яма, Алуминиева врата 70/200; Коридор:
Изолационни тапети по стени, Паркет (ламинат); Спалня:
Изолационни тапети, Латекс; Кухня: Изолация на стената, Паркет (ламинат); Външна изолация: Топлоизолация на външни стени с експандиран полистирен 60 мм; Отводняване
на покрива: Улуци, Водосточни тръби; Ремонт на комин: Тухлена зидария комин,
Измазване на комин; Парно: Котел за парно, Чугунени радиатори с 14 бр. ребра, с
10 бр. ребра, с 9 бр. ребра, Алуминиев радиатор за баня с 5 бр. ребра, Доставка
и монтаж на кранове, Доставка и монтаж на поцинковани тръби, Доставка и монтаж
на топлоизолация по тръби, всяко от които е довело до увеличаване стойността на
наследствения имот и в този смисъл безспорно съставляват подобрения върху същия(Постановление
№ 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, т.ІІ 6.). Увеличената
стойност на имота е изчислена от заключението вх.№ 261155/ 16.06.2021 г. на
назначената по делото съдебна техническа и оценителна експертиза по актуални
пазарни стойности към датата на изготвяне на заключението в размер на 8 300.00
лева, като разлика между стойността на имота преди подобренията – в размер на
44 500.00 лв., и стойността му след извършените подобрения – в размер на
52 800.00 лв., като при определянето й експертизата взема предвид всички
претендирани от съделителя Пл. Р. и констатирани от
вещото лице като действително извършени необходими ремонти и подобрения,
обсъдени в обстоятелствената част на решението.
Възражението на отв. по сметките, че част от тези подобрения – конструкция
за предния вход и т.нар. антре на лятната кухня, са незаконно строителство и
като такива не подлежат на обезщетение, поради невъзможността да бъдат
узаконени, е неоснователно. Действително експертизата, констатирала
подобренията, установява, че за нито едно от тях не съществуват и не са
намерени строителни книжа, защото за тях такива не са необходими. При това,
несъмнено по делото, в неговата първа фаза – по допускането на делбата, е
установено, че наследодателите през м.04.1971 г. са придобили в резултат на
правна сдЕ;– продажба, сключена с нотариален акт,
празно дворно място, което в последствие са застроили с допуснатите до делба
сгради – Жилищна с идент. № 40422.504.239.1; и Лятна
кухня с идент. № 40422.504.239.2, без за изграждането
им да са се снабдили със строителни книжа. При това положение решаващият за
съда критерий е преценката за търпимост на тези сгради и постройки, в който
утвърждаващ смисъл е и съдържанието на приложеното от ищцата – възразяващата
ответница, Удостоверение за търпимост изх. № 130/ 27.05.2020 г. на Община -
Кубрат. В съдебната практика се прави разграничение между съществуващите в
легален режим незаконни строежи - тези, които могат да бъдат узаконени, но не
са узаконени и тези, които не могат да бъдат узаконени, но не подлежат на
премахване или забрана за ползване. Това са т.нар. търпими незаконни строежи,
които могат да бъдат предмет на сделка, вкл. и делба, респ. могат да се ценят
като подобрения с оглед съществуването и запазването им. В тази връзка и по
аргумент от § 16, ал.1 от ПР на Закона за устройство на
територията (ЗУТ)/,
следва да се съобрази, че както съществуващата в обсъждания наследствен имот
жилищна сграда, така и изградената пред нея покрита метална конструкция, както
и лятната кухня, така и изграденото пред нея антре, съставляващо нова пристройка,
преди подобряването им са били изпълнени от наследодателите преди 07.04.1987 г.
и след като тези строежи са търпими и не подлежащи на премахване и забрана за
ползване, така не подлежат на премахване и забрана за ползване допълващите и
благоустрояващите ги подобрения. Ето
защо съдът приема, че обсъжданите постройки съставляват търпим строеж,
неподлежащ на премахване. Извършването им съставлява изменение на имота, което
обективно води до увеличаване на неговата стойност и могат да бъдат
претендирани като подлежащи на заплащане подобрения - принос в увеличение на
наследството. Останалите строителни дейности, извършени в имота и обсъдени в
обстоятелствената част на решението, имат характер на ремонтни работи по
съществуващата жилищна сграда и лятна кухня, за изпълнението на които не се
изискват строителни книжа. С извършването им съделителят
П.Р. е подобрил имота на родителите си и е увеличил стойността му.
Също неоснователно съдът намира и
възражението на Н. Р. относно възможността Пл. Р. да демонтира част от принадлежностите
на санитарните помещения – баня и тоалетна, изградени в съсобствения
имот, след като същите са намерени при огледа на имота, оценени и несъмнено са
повлияли за определяне на действителната му цена в размер на 52 800.00 лв.
В хода на делото не се установи
наследодателите – С.П.Х., поч. на 07.12.2014 г., и Х.
Р. Х., поч. на 21.07.2019 г., да са се противопоставили на действията на
сина си Пл. Р., съставляващи негов принос за увеличаване на наследството им. Напротив,
доказателствата – показанията на св. А. и Г., установяват противното – по
взаимно съгласие са живели заедно в имота, в едно домакинство; всички СМР са
предприемани от сина им с информираното им съгласие с инициираните от него необходими
ремонти и подобрения във фамилния имот, с които той е увеличил наследственото
имущество, респ. им е спестил пари за ремонт и поддръжка на същия, както са
приемали и подкрепата му по тяхното обгрижване и подпомагане
на издръжката им, с което е спестил разходи на наследството, осуетявайки
намалението му.
За този свой принос наследникът Пл.
Р. не е бил възнаграден от своите родители, което обосновава и правният му
интерес да претендира присъждане на увеличението на наследството в настоящото
съдебно производство. Задължителната съдебна практика е възприела, че в тежест
на ответника по иска по чл. 12, ал.2 от ЗН е да докаже положителния факт на възнаграждаването
на претендиращия наследник. От установяването размера на получаваната от
покойния баща, чрез ищеца по сметките, като негов пълномощник, пенсия – около
500.00 лева, ежемесечно, съгласно служебна бележка – л. 185 от делото, не
следва извод, че същата сума е била предоставяна ежемесечно лично на него, още
повече, че не се твърди и не се установява на колко е възлизала действително
необходимата на наследодателя Х. Р. Х. сума за издръжката му – храна, облекло,
социални разходи, лекарства и пр. Доколкото в хода на настоящото производство
не са събрани такива доказателство, то съдът приема за напълно осъществен
фактическия състав на чл. 12, ал.2 от ЗН(Решение № 135/ 06.08.2012 г. по гр.д.№ 926/ 2011 г.
на ВКС, ІІ г.о.).
Неоснователни са заявените от
ответницата по сметките – Н. Р., възражения, че брат й Пл. Р. е възнаграден от
наследодателите, тъй като е живял и е ползвал имота от построяването му до
сега, вкл. и от 1992 г. заедно със семейството си; и е бил възнаграден с
правото да построи в имота за себе си гараж със застроена площ от 24 кв.м.,
който гараж е изключен от делбената маса. По делото е
установено, че действително през този период Пл. Р., както като тяхно дете,
така и в последствие след навършване на пълнолетие, вкл. и последваща женитба,
е живял в имота, заедно с наследодателите – негови родители. Само по себе си
това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да обоснове извода, че така той е
бил възнаграден за извършените в имота подобрения, поради което не може да ги
претендира по реда на чл. 12, ал. 2 ЗН.
От показанията на свидетелите А.
и Г., и от обясненията на неговата племенница – св. Юл.
Д., дъщеря на ответницата по сметките, в съдебно заседание от 23.06.2021 г., се
установява, че това е станало по съгласие на родителите и техния син, както и
че в последната част от живота на родителите, всяка от които попадаща в този
периода, в който Пл. Р. е живял в имота, той е полагал активни грижи за тях с
оглед болест и немощ, вкл. и на легло. Касае се за правомерно поведение,
предприето в изпълнение на законовото задължение на пълнолетните деца да се
грижат за своите възрастни, нетрудоспособни или болни родители (чл. 124, ал. 5 СК), което законът несъмнено поощрява, като дава право
на тези наследници да получат в наследство обикновената покъщнина, съгласно чл. 12, ал. 1 ЗН. Така макар и полагането на грижи за наследодателите
да не е елемент от фактическия състав на претенцията по чл. 12, ал. 1 ЗН, това обстоятелство следва да се преценява на
плоскостта дали в резултат на ползването на процесния имот жалбоподателят се е
обогатил, като си е спестил разходи и по този начин е бил възнаграден, или пък,
както настоящият състав на съда намира, че съдържанието на поведението на
наследодателите – родители, както и това на сина им Пл. Р., разкрива нормални родителски,
респ. синовни, грижи и отношения, осъществявани доброволно и ежедневно, поради
осъществяването на които синът не следва да бъде лишаван от правото да иска
увеличението на наследството, осъществено в резултат на вложени от него
собствени труд и средства, срещу друг наследник от същия ред – в случая сестра
му Н. Р., която именно би се обогатила от неговия личен принос за поддържането
и подобряването на наследствения имот, без основание.
Неоснователно е и направеното от
ответницата по сметките – Н. Р., възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на разглежданата претенция. Съгласно т. 4, б. "б" от Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС давността за
исканията по чл. 12, ал. 2 ЗН започва да тече от
предявяване на иска за делба (23.06.2020 г.), поради което към настоящия момент
тя несъмнено не е изтекла.
Съгласно заключението на вещото
лице увеличената стойност на имота е в размер на 8 300.00 лева, като разлика
между стойността на имота преди подобренията – в размер на 44 500.00 лв.,
и стойността му след извършените подобрения – в размер на 52 800.00 лв.,
като при определянето й експертизата взема предвид всички претендирани от съделителя Пл. Р. и констатирани от вещото лице като
действително извършени необходими ремонти и подобрения, обсъдени в
обстоятелствената част на решението.
Предвид всичко изложено по – горе
основателно и доказано е искането по сметки на Пл. Р. срещу съделителката
Н. Р., като наследник по закон на общите им наследодатели С.П.Х., поч. на 07.12.2014 г., и Х. Р. Х., поч.
на 21.07.2019 г., която следва да отговаря за увеличението на наследството им
съответно на своя дял от него – за ½ част или отнесено към стойността му - 8 300.00
лева, съответно за 4 150.00 лева, като за разликата до първоначално
предявения размер - 6 652.50 лева, исковата претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Относно насрещните искания за
присъждане на разноски: Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК, страните заплащат
разноските по производството за съдебната делба, съобразно стойността на
дяловете им, а по присъединените искове в делбеното
производство разноските се определят по чл. 78 ГПК, т.е. в зависимост от изхода
на делото, съразмерно с уважената част от исковете.
С оглед допускане и извършването на
съдебната делба Н. Р. е направила разноски за назначаване на оценителна
експертиза на съсобствения по наследство имот –
150.00 лева, както и за вписване на исковата молба за делба – 13.49 лева, или общо 163.49 лева, от които Пл. Р. й дължи
половината – 81.75 лева.
Видно от представения договор за
правна помощ и проц.представителство – л. 78 от
делото, е платила адв. възнаграждение на един адвокат в размер на общо 1 300.00
лева, от които 390.00 лева за исковата претенция по сметките, а разликата от
910.00 лева са за делбата.
С оглед допускане и извършването на
съдебната делба Пл.Р. не е направил разноски, извън платен, договорен в общ
размер, адв. хонорар – 800.00 лева по договор за правна помощ и проц.представителство – л. 190 от делото, половината от
които съдът приема, че са договорени и платени за съдебната делба.
Направените от страните разноски за
адв.защита по извършването на делбата не подлежат на присъждане в тежест на
насрещната страна и остават в тежест на всяка страна, както ги е направила.
Всеки от съделителите следва да
бъде осъден да плати по сметка на РС – Кубрат държавна такса в размер на 4%
върху стойността на дела си – 26 400.00 лева, формиран от действителната
цена на делбения имот в размер на 52 800.00
лева, т.е. сумата 1 056.00 лева.
С оглед уважаването на исковата
претенция на Н. Р. по сметките срещу отв. Пл. Р., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, той и дължи направените от нея разноски по същата
в размер на: 390.00 лева – платено адв.възнаграждение, 150.00 лева – внесен
депозит за възнаграждение на вещото лице по назначената съдебна оценителна
експертиза за определяне цената на месечния наем на процесния имот, и 15.00
лева – платена д.такса за два броя съдебни удостоверения и издадени в резултат
на използването им два броя удостоверения от Община – Кубрат, в съответствие с
представен списък на разноските – л. 186 от делото, и приложени платежни
документи, или общо сумата 555.00 лева.
Отв. по
сметките Пл. Р. следва да бъде осъден да заплати д.т. по уважения срещу него
иск ( 4 % от 2 085.48 лева) в размер на 83.42 лева по сметка на РС –
Кубрат.
С оглед уважаването на исковата претенция на
Пл. Р. по сметките срещу отв. Н. Р., съразмерно със
същата част – 62%, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, тя му дължи направените от него разноски по същата в размер на:
400.00 лева – платено адв.възнаграждение, 350.00 лева – внесен депозит за
възнаграждение на вещото лице по назначената съдебна техническа и оценителна
експертиза за определяне на подобренията и претендираното увеличение на
наследството, в съответствие с представен списък на разноските – л. 189 от
делото, и приложени платежни документи, или общо сумата 750.00 лева, 62 % от
която възлиза на 465.00 лева.
Отв. по сметките Н. Р. следва да
бъде осъдена да заплати д.т. по уважения срещу нея иск ( 4 % от 4 150.00
лева) в размер на 166.00 лева по сметка на РС – Кубрат, а за отхвърлената част
от същата искова претенция Пл. Р. дължи държ.такса (
4 % от 2 502.50 лева) в размер на 100.00 лева по сметка на РС – Кубрат.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на
основание чл. 348 ГПК, следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
40422.504.239 по КК на гр. Кубрат, одобрена със заповед № РД – 18-7/ 14.02.2006
г., с адрес в гр. Кубрат, ул. „**“ № 3, с площ от 557(петстотин петдесет и
седем) кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на
трайно ползване – ниско застрояване(до 10 м.), при съседи: 40422.504.522,
40422.504.242, 40422.504.240, 40422.504.237, 40422.504.238, ведно с застроените
в него: 1/ СГРАДА с идентификатор №
40422.504.239. 1 по КККР на град Кубрат, област Разград, одобрени със Заповед №
РД – 18-7/ 14.02.2006 г., с адрес в гр. Кубрат, ул. „**“ № 3, със застроена
площ от 91 кв.м., брой надземни етажа – 1(един), предназначение – Жилищна
сграда, еднофамилна; и 2/ СГРАДА с
идентификатор № 40422.504.239. 2 по КККР на град Кубрат, област Разград,
одобрени със Заповед № РД – 18-7/ 14.02.2006 г., с адрес в гр. Кубрат, ул. „**“
№ 3, със застроена площ от 32 кв.м., брой надземни етажа – 1(един),
предназначение – друг вид сграда за обитаване, съсобствен между Н.Х.Р., ЕГН ********** ***, със
съд.адрес в с.гр., пл. „**, чрез адв. Е;Д., и П.Х.Р., ЕГН ********** ***, със съд.адрес ***, офис 23, чрез адв.
Л. П., при РАВНИ ПРАВА между тях – по ½ ид.част,
при първоначална цена за започване на проданта в размер на 52 800.00 лева (петдесет
и две хиляди и осемстотин) лева, като страните могат да участват при
наддаването в публичната продан, а
достигнатата крайна цена следва да бъде разпределена, съответно на
правата им.
ОСЪЖДА Н.Х.Р., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС – гр. Кубрат държавна такса по иска
за съдебна делба в размер на 1 056.00 (хиляда петдесет и шест) лева.
ОСЪЖДА П.Х.Р., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС – гр. Кубрат държавна такса по иска
за съдебна делба в размер на 1 056.00 (хиляда петдесет и шест) лева.
ОСЪЖДА П.Х.Р.,
ЕГН ********** ***, на основание чл. 355 ГПК, заплати на Н.Х.Р.,
ЕГН ********** ***, за разноски по делото във връзка с допускането и
извършването на съдебната делба, сумата 81.75 (осемдесет и един лева,
седемдесет и пет ст.) лева.
ОСЪЖДА П.Х.Р.,
ЕГН ********** ***, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, да заплати на Н.Х.Р.,
ЕГН ********** ***, сумата 2 085.48 (две хиляди осемдесет и пет лева,
четиридесет и осем ст.) лева, съставляваща обезщетение за ползата от която е
лишена в резултат на осъществявано от него лично ползване на съсобствения им при равни права жилищен недвижим имот с адм.адрес в гр. Кубрат, ул. „**“ № 3, за периода 14.01.2020
г. до 10.03.2021 г., вкл., ведно с законната лихва за всяка месечна вноска в
размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, считано от първо число на следващия
месец до окончателното изпълнение, на основание чл. 86 Закона за задълженията и
договорите.
ОСЪЖДА П.Х.Р.,
ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 355 ГПК, да заплати на Н.Х.Р., ЕГН ********** ***, за разноски
по делото във връзка с претенцията по сметките, сумата 555.00 (петстотин
петдесет и пет) лева.
ОСЪЖДА П.Х.Р.,
ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС – Кубрат държавна такса по
уважения срещу него иск по сметките в размер на 83.42 (осемдесет и три лева,
четиридесет и две ст.) лева.
ОСЪЖДА Н.Х.Р.,
ЕГН ********** ***, на основание чл. 12, ал. 2 Закона за наследството, на П.Х.Р., ЕГН ********** ***, сумата
4 150.00 (четири хиляди сто и петдесет) лева, представляват увеличената
стойност в резултат на извършените от него приживе на общите им наследодатели - С.П.Х., поч. на
07.12.2014 г., и Х. Р. Х., поч. на 21.07.2019 г.,
необходими ремонти и подобрения в наследствения имот, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор № 40422.504.239 по КК на гр. Кубрат, одобрена със заповед № РД
– 18-7/ 14.02.2006 г., с адрес в гр. Кубрат, ул. „**“ № 3, заедно с построените
в него сгради: 1/ СГРАДА с идентификатор
№ 40422.504.239. 1; и 2/ СГРАДА с идентификатор № 40422.504.239. 2, по КККР
на град Кубрат, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до първоначално
предявения размер - 6 652.50(шест хиляди шестстотин петдесет и два лева,
петдесет ст.) лева, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Н.Х.Р.,
ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 355 ГПК, да заплати на П.Х.Р.,
ЕГН ********** ***, за разноски по
делото във връзка с претенцията по сметките, сумата 465.00 (четиристотин
шестдесет и пет) лева.
ОСЪЖДА Н.Х.Р.,
ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС – Кубрат държавна такса по
уважения срещу нея иск по сметките в размер на 166.00 (сто шестдесет и шест)
лева.
ОСЪЖДА П.Х.Р., ЕГН ********** ***, да заплати
по сметка на РС – Кубрат държавна такса за отхвърлената част от същата искова
претенция в размер на 100.00 (сто) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните с връчване на препис пред ОС - Разград.
Районен съдия: /П/ - Д.Петрова-Енева