№ 8399
гр. С., 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110167031 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 109 от ЗС за осъждане на
ответника да премахне вертикален зид с височина около 100 см. и дървен едноскатен покрив
(навес), изградени от ответника върху югозападната тераса на апартамент № 10, находящ се
в гр. С., както и да възстанови изпълнения от метал и стъкло парапет на терасата и
подпокривното отводняване в първоначалния им вид.
Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелен обект – апартамент № 8,
находящ се в гр. С., а ответникът е собственик на самостоятелен обект – апартамент № 10,
находящ се в гр. С.. Твърдят, че югозападната тераса на апартамент № 10 с площ от 8,70
кв.м. е разположена непосредствено над лоджията на апартамент № 8, собственост на
ищците и над част от стая, намираща се в техния апартамент. Твърди се, че в периода
17.10.2021 г. - 23.10.2021 г. собственикът и обитателите на апартамент № 10 предприели
реконструкция на терасата си, състояща се в премахване на метален парапет и изграждане
на плътен вертикален зид от строителни блокове и масивен дървен навес над балкона, без
издадено разрешение за строеж за тези действия и без съгласието на останалите Е.С.. Твърди
се, че вследствие на реконструкцията по терасата на апартамент № 10 в техния имот
(апартамент № 8) се появили малки пукнатини по стената (колоната) в близост до лоджията,
създали се предпоставки за запушване на отводнителната инсталация, повишили се
рисковете от дефекти по сградата, компрометирали се противопожарните изисквания за
безопасност на сградата, както и рисковете от струпване на сняг върху покрива, като всичко
това смущавало упражняването в пълен обем на правото им на собственост върху съседния
апартамент № 8. Предвид това молят съда да осъди ответника да премахне изградения
вертикален зид и дървен покрив, като вместо това възстанови терасата си в първоначалния й
вид.
Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че описаните от ищците СМР в неговия
апартамент са извършени с цел запазване имота на собственика на апартамент № 7, находящ
се под част от процесната тераса, поради многократни течове и наводнения, както и с цел
предотвратяване разрушаването на жилищната сграда, вследствие просмукването на вода и
1
влага по плочите на апартаментите, находящи се по вертикала под апартамент № 10.
Оспорва твърдението на ищците, че строежът е незаконен, респективно, че липсва съгласие
на останалите Е.С.. Счита, че извършените СМР не създават реална пречка за ищците да
упражняват правото си на собственост необезпокоявано и в пълен обем. Оспорва
твърдението, че извършените СМР са предизвикали пукнатини по стената (колоната) в
близост до лоджията, като твърди, че същите са в резултат от изкопни дейности в съседен
имот. Оспорва твърденията за създадени предпоставки за запушване на отводнителната
инсталация, повишен риск от дефекти по сградата, компрометиране на противопожарните
изисквания и наличието на повишен риск от струпване на сняг. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 109 от ЗС от Р. Б. Н., ЕГН ********** и Р.
С. З., ЕГН **********, срещу С. Д. М., ЕГН **********, за осъждане на ответника да
премахне вертикален зид с височина около 100 см. и дървен едноскатен покрив (навес),
изградени от ответника върху югозападната тераса на апартамент № 10, находящ се в гр. С.,
както и да възстанови изпълнения от метал и стъкло парапет на терасата и подпокривното
отводняване в първоначалния им вид.
По предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС в тежест на ищците е да
установят твърденията си, че са собственици на апартамент № 8, находящ се в гр. С.; че
ответникът е собственик на апартамент № 10, находящ се в гр. С.; че ответникът смущава
спокойното ползване на техния имот, като незаконосъобразно и без съгласието на етажните
собственици е изградил вертикален зид и дървен покрив (навес) на югозападната тераса на
апартамент № 10, поради което са се образували пукнатини по стената (колоната) в близост
до лоджията и са възникнали рискове за безопасността на сградата, както и стойността на
СМР, необходима за възстановяване на имота в състоянието му от преди посочените
действия на ответника.
Не се спори, поради което с доклада по делото съдът е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че страните са собственици на описаните в исковата молба
имоти, което се установява и от представените по делото писмени доказателства.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ ..., том I, рег. № ..., дело № 101 от 01.08.2018 г. на нотариус Д.Н., вписана под № ... в
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, вписан в
Служба по вписванията под акт № 73, том ..., дело № ...74, вх. рег. № .../2018 г., се
установява, че ищците Р. Б. Н. и Р. С. З. са придобили собствеността върху недвижим имот,
находящ се в четириетажна жилищна сграда в гр. С., С.О. – район “....”, ул. “....” № 31 –
адрес по доказателствен акт, а съгласно писмо за определяне на административен адрес изх.
№ ..../24.08.2009 г. ГИС С., цитирано в документа за собственост – ул. “....” № 31А (тридесет
и едно, буква “А”), състояща се от десет апартамента, фитнес и мазета в сутерена на
сградата, изградена в поземлен имот с идентификатор .... съгласно КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, който поземлен
имот представлява съгласно документа за собственост урегулиран поземлен имот (УПИ) II-
576 в квартал 84, местността “....” по регулационния план на гр. С., одобрен с решение №
111 по протокол № 32/10.12.2001 г. и заповеди № РД-09-338/25.11.1999 г. и РД-09-
230/03.07.2006 г., а именно апартамент № 8, находящ се на трети етаж на сградата, на кота
+5,72 м., със застроена площ от 77,01 кв.м., при граници: апартамент № 7, стълбищна
площадка, коридор, стълбище, общо помещение и от три страни – двор, заедно с мазе № 8,
разположено в сутерена на сградата, на кота – 2,70 м., с площ от 3,59 кв.м., заедно с
прилежащите на апартамента 10,54% идеални части от общите части на сградата,
представляващи 16,339 кв.м., и заедно с прилежащите на апартамента 9,51% идеални части
2
от мястото, описано по-горе, в което дворно място има предвидени съгласно проект и
споразумение за разпределение ползването на идеални части – паркоместа в съсобствен
недвижим имот от 21.04.2009 г., който апартамент представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор .....1.7, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: няма, под обекта: .....1.6, над обекта: няма.
От представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № ...., том ..., рег. №
...., дело № 1208 от 13.12.2019 г. на нотариус В. Б., вписана под № ... в регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, вписан в Служба по
вписванията под акт № 77, том ..., дело № ...., вх. рег. № .../2019 г., се установява, че
ответникът С. Д. М. е придобил собствеността върху недвижим имот, находящ се в
описаната по-горе сграда, а именно апартамент № 10, находящ се на четвърти етаж, на кота
+8,58 м., със застроена площ от 103,13 кв.м., при граници и съседи: апартамент № 9,
стълбищна площадка, коридор, стълбище, обща тераса – покрив на апартаменти от трети
етаж и от три страни – двор, заедно с мазе № 10, в сутерена на сградата, с площ от 7,50 кв.м.,
заедно с 14,11% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 21,880 кв.м.,
заедно с 13,01% идеални части от правото на строеж върху недвижимия имот, върху който е
построена сградата, както и 13,01% идеални части от правото на собственост върху
урегулирания поземлен имот, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда
с идентификатор .....1.10, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж и над обекта –
няма посочени, под обекта – .....1.7.
Не е налице спор, че ответникът е изградил твърдените СМР в имота си.
Искът по чл. 109 от ЗС или така нареченият негаторен иск дава правна защита срещу
посегателства, които без да отнемат владението, пречат на титуляра на едно вещно право
(пълно или ограничено) да осъществява правомощията, които съставляват неговото
съдържание. Уважаването на исковата претенция с правна квалификация чл. 109 от ЗС е
обусловено от положителното установяване от ищеца, че е титуляр на претендираното от
него вещно право, както и че е налице неоснователно противоправно поведение от страна на
ответника или поддържано от него състояние в този имот, с което му пречи да го упражнява
в пълен обем. Тези две кумулативни предпоставки следва да са изпълнени едновременно.
Всякакви противоправни действия, които пречат на собственика да упражнява своето право,
са предпоставка за предявяване на негаторния иск. Тези въздействия трябва да продължават
и към момента на завеждане на иска или да съществува опасност, че и занапред те ще
продължават или да са останали трайни последици от нарушението.
Безспорно първата предпоставка е доказана и не се спори по делото, че ищците Р. Б.
Н. и Р. С. З. са собственици на апартамент № 8, находящ се в сграда, разположена в
поземлен имот с идентификатор ...., а ответникът С. Д. М. - собственик на апартамент № 10
в същата сграда.
По делото са представени и приети множество жалби и сигнали във връзка с
настоящия правен спор, касаещи законността на строежа, установяващи наличието на спор
между страните по повод строежа в имота на ответника преди образуване на настоящото
дело.
Представено е писмо от С.О., район “....” с изх. № ...../10.12.2021 г., от което се
установява, че във връзка с подаден сигнал, на собствениците на апартамент № 10 е
направено писмено предписание в 7-дневен срок да представят в районната администрация
необходимите документи, сред които документ за собственост и строителни книжа,
доказващи законността на построеното /плътен парапет и едноскатен покрив-навес към
тераса на апартамента/. В писмото е посочено, че в случай, че собствениците не разполагат с
необходимата строителна документация и решение на ОС на Е.С. по чл. 6, ал. 1, т. 5 и т. 19
от ЗУЕС, следва в 3-дневен срок да премахнат за своя сметка изградените плътен парапет и
навес, както и да възвърнат първоначалния стъклен парапет и покривно отводняване.
3
Представено е писмо от С.О., район “....” с изх. № .../3/17.12.2021 г. Установява се, че
е извършена проверка по документи и на място, която е установила, че зиданият парапет е в
противоречие с одобрените инвестиционни проекти на сградата и без строителни книжа.
Посочено е, че на собствениците на апартамент № 10 е изпратено писмо с предписания, в
резултат на което в районната администрация – отдел УТКРКС е постъпила проектна
документация с вх. № ..../2/17.12.2021 г. и съгласие от собствениците на 8 от общо 10
апартамента за извършеното преустройство и покриване на балкон на етаж 4, апартамент 10,
поради което районната администрация няма основание за налагане на глоби или образуване
на административнонаказателно производство спрямо извършителите.
По делото е представено писмо от С.О., район “....” с изх. № ...../27.05.2022 г., от което
се установява, че изграждането на зидания парапет и навеса е започнало без одобрени
строителни книжа. По повод жалбите на ищцата Р. Н. и писмата на районната
администрация ответникът е представил поисканата документация, като проверката е
установила, че единствено ищцата Н. не е подписала протокола-съгласие на ЕС. От писмото
се установява още, че проектната документация /проект-заснемане на вече изпълнения
строеж/ е докладвана на РЕСУТ, а извършителят е уведомен, че към момента проектът за
покриване на терасата не може да бъде одобрен поради неотстранени забележки по ЗУТ и
ЗУЕС. Преписката е изпратена по компетентност към Направление “...” към С.О..
От представено по делото писмо от С.О., район “....” с изх. № .....-/3/04.11.2022 г., се
установява, че по силата на чл. 225а от ЗУТ е образувана административна преписка за
констативен акт № 524/17.10.2022 г. за незаконно покриване на терасата към апартамент №
10 и промяна на парапета от ажурен на плътен, като е посочено, че след изтичане на срока за
обжалване предстои изпращане на преписката до Главен архитект на СО за заповед за
събаряне на незаконен строеж – тераса на ап. 10, ет. 4 в многофамилна жилищна сграда с
адрес ул. “....” № 31А.
По делото са представени в заверен препис инвестиционен проект - част
“Архитектура” за обект: “Жилищна сграда на ул. “....” № 31, кв. 84, м. “....”, гр. С.”, одобрен
на 04.07.2007 г., и обяснителна записка към него, от които се установява, че: основната част
на терена се затревява, а в зоната за движение се поставят бетонни елементи на тревна фуга;
посредством сгъваема стълба е осигурен достъп до подпокривното пространство от зоната
на стълбищната клетка на последно ниво; дървената покривна конструкция е отделена от
етажа с бетонна плоча.
Представено е конструктивно становище, фаза работен проект, изготвено от
строителен инженер - конструктор Д. П., за обект “Изграждане на навес на тераса към
апартамент” на адрес: гр. С., ул. “....” 31А, ет. 4, ап. 10. Възложител е ответникът С. Д. М..
Съгласно становището целта на изграждане на навеса е отвеждане на атмосферните води с
цел по-бързо отводняване и елиминиране на заснежавания и периодични наводнения в
апартамента отдолу. Посочено е, че по данни на съседите често се случва запушване на
сифона на терасата и необходимост от често ревизиране, което невинаги е възможно.
Приложено е сравнение за натоварване с напречна сила в края на балкона и за отрицателен
огъващ момент, който показва, че той не се претоварва, съответно навесът може да се
реализира. Изяснява се, че съгласно чл. 118 от “Наредба за зидани конструкции” са
предвидени анкерирани стоманени шишове за закрепване на зидария към носещата
конструкция на сградата и укрепване по хоризонтала със стоманени пръти от армировка. По
експертна оценка вертикалното натоварване може да бъде поето от съществуващите резерви
в конструкцията. Посочено е, че елементите на конструкцията са оразмерени за натоварване
от собствено тяло, нормативно натоварване от сняг и нормативно натоварване от вятър, като
меродавното състояние е собствено тегло + сняг. Експертът е заключил, че налагащите се
промени в съществуващата конструкция в резултат на планираните действия по вътрешен
ремонт се оценяват като несъществени изменения в съществуващата конструкция на
4
строежа по смисъла на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за проектиране на сгради и съоръжения в
земетръсни райони № РД-02-20-2/2012 г. и са нормативно търпими и технически допустими
по отношение положителната оценка за сеизмичната осигуреност на сградата. Съгласно
посочената наредба сградата попада в район с IX степен на сеизмичност, като имайки
предвид етажността, избраната конструктивна система, изпълнението и състоянието й, може
да се счита, че в този вид пространствената коравина и сеизмична устойчивост на сградата
са осигурени съгласно действащите нормативни документи по време на изграждането й.
Посочено е също, че след извършените промени, в хоризонтално направление не се
намалява етажната и общата коравина на сградата, не се надвишават нормативните
натоварвания с повече от 5%, като при тези действия конструкцията на сградата не се засяга.
Съгласно конструктивното становище, при предвидените СМР техническите
характеристики са в съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 от ЗУТ и Наредба № РД-
02-20-2 от 27.01.2012 г., а след извършените промени в хоризонтално направление, не се
намалява етажната и общата коравина на сградата. Изяснено е, че сградата попада в район с
IX степен на сеизмичност, с Кс = 0.27. и при поставянето на дървен навес тя не подлежи на
антисеизмично осигуряване. Експертът заключава, че в конструктивно отношение не се
нарушава целостта на сградата, не се влошава нейната носеща способност, устойчивост и
сеизмична сигурност и тя може да изпълни нормално и безопасно функциите си, като
сеизмичната осигуреност на сградата отговаря на изискванията на чл. 5 и чл. 6, ал. 3, т. 1, 2,
3 и 4 от Наредба № РД-02-20-2 от 27.01.2012 г. Представени са чертежи “разпределение –
кота + 8.58 и фрагмент – ап. 10” и “фасади-фрагмент – кота + 8.58 – ап. 10”.
По делото представени покана за свикване на общо събрание и протокол №
1/22.11.2022 г. от ОС на собствениците на Е.С. на адрес: гр. С., район “....”, кв. “....”, ул. “....”
№ 31А, с т. 2 от дневния ред: “съгласие за изграждане на плътен парапет и навес на
югозападната тераса, прилежаща към апартамент № 10”. Представен е протокол за съгласие,
отразяващ гласуването на посочената т. 2 от дневния ред. От протокола се установява, че
всички собственици на самостоятелни обекти в сградата са гласували “за” и са дали
съгласие за изграждане на процесните СМР, като единствено собствениците на апартамент
№ 8 /ищците/ са били против. От представена по делото декларация с нотариална заверка на
подписите с рег. № 5319/21.04.2023 г. по описа на нотариус В.А., вписана под № ... в
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, се
установява, че А.Г.Д. е декларирал, че подписите от протокол № 1/22.11.2022 г. от ОС на
Е.С., адрес: гр. С., район “....”, кв. “....”, ул. “....” № 31А, са положени пред него.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира, като компетентно и безпристрастно изготвено, отговорило
подробно на поставените в исковата молба и отговора на исковата молба въпроси. От
експертното заключение се установява, че на 21.02.2024 г. вещото лице е извършило оглед
на апартаменти № 10, № 8 и № 7. По отношение апартамент № 10, собственост на
ответника, се установява, че същият се намира на последен етаж, на който са разположени
два апартамента. Към дневната на апартамент № 10 е изпълнена процесната тераса, като
съгласно СТЕ извършените от ответника СМР се изразяват в следното: Премахване на
парапет от алуминиеви хоризонтални и вертикални елементи и стъклени пана между тях;
Поставяне на мястото на парапета на плътен зид от газобетонни тухли, с бетонов борд върху
тях и с мазилка от двете страни, изпълняващ ролята на парапет и с височината на стария
парапет; Тънка плътна стена с дебелина 10 см., изградена от по-тясната част на терасата,
намираща се точно над плътната стена на терасата на апартамент № 8, собственост на
ищците; Дървена конструкция, изпълнена в горната част на терасата, удължаваща покрива
на сградата в тази част и подпираща се с дървени колони на новоизградената плътна част;
Покритие с битумни керемиди; Монтирани нови улици и водосточни тръби за покрива за
отводняване на покрива и новоизградената част.
Експертът посочва, че така изпълнената конструкция покрива изцяло площта на
5
терасата. Изяснява се, че процесната тераса и съседната на нея са разделени посредством
плътна стена и горна част с дограма с алуминиев профил и матов стъклопакет. Вещото лице
посочва, че парапетът на терасата, съседна на процесната, е стар с алуминиеви колонки и
вертикални елементи, като три от стъклените пана липсват. Може ясно да се разграничи
докъде стига старият покрив, съответно къде започва новоизградената конструкция.
Установява се, че на съседната тераса е монтиран подов сифон в близост до преградната
стена между двете тераси. Изяснява се, че процесната тераса на апартамент № 10 е
разположена в едната част над терасата и дневната стая на апартамент № 8, а в другата част
– над дневната стая и терасата на апартамент № 7. Експертът посочва, че в апартамент № 10,
в дневната стая, от вътрешната страна на стената на терасата, има няколко пукнатини в
латексовото покритие, разположени по плътната част – вляво от прозореца.
По отношение апартамент № 8, собственост на ищците, вещото лице констатира, че в
жилището, в дневната стая, от вътрешната стена по стената, която е напречна на стената на
терасата, от лявата страна, има няколко пукнатини в латекса с големина, по-малка от
милиметър, които се намират на идентично място с пукнатините в апартамент № 10,
собственост на ответника. Установява се, че терасата на ищците е неостъклена, таванът е
изпълнен с мазилка и няма следи от течове или други щети. Вещото лице посочва, че в
лявата част на терасата е изпълнена плътна стена по цялата височина, с дебелина 25 см., над
която е изпълнена и плътната стена на терасата на апартамент № 10 /с дебелина 12 см./.
Експертът посочва, че както по стената, така и по останалата част на терасата, не се
установят нанесени щети или следи от течове.
От заключението на СТЕ се установява, че в дневната стая на апартамент № 7,
собственост на трето лице, от вътрешната страна на стената към терасата има множество
стари следи от течове, като към момента на огледа същите са сухи и няма нови течове.
Вещото лице посочва, че от външната страна на терасата се установява, че в миналото по
тавана е имало множество течове, в резултат на които се наблюдават пукнатини в мазилката,
като констатира, че в една част същата е разрушена. При огледа на 21.02.2024 г. таванът е
сух и няма нови течове. Изяснява се, че при оглед на съседната тераса също се установяват
следи от течове, най-вече в областта под сифона на горната тераса, която е открита и е
съседна на процесната тераса на апартамент № 10. Експертът заключава, че в резултат от
извършените СМР по терасата на апартамент № 10 не се установяват щети, нанесени по
апартамент № 8 и апартамент № 7.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите
Х. Д. Д. и Г.Л.А..
Свидетелят Х. Д. живее в апартамент № 7, находящ се в процесната сграда, от
момента на нейното построяване /около 2008 г./. Свидетелят споделя, че проблемите с
терасата започнали 3-4 години след построяване на сградата, като тогава собственикът на
апартамент № 10 бил друг. Терасата започнала да протича и да се появява влага, като
първоначално течът бил под топлоизолацията /над прозореца в хола и в самия прозорец/,
като нямало видими проблеми. Впоследствие било засегнато самото жилище на свидетеля.
Свидетелят Д. споделя, че е обсъждал проблема с предишния собственик на апартамент №
10, като след продажбата уведомил и новия собственик /ответника/. От показанията на
свидетеля се установява, че течовете са спрели след поставяне на козирката, която предпазва
както терасата на ответника, така и апартамента на свидетеля. Посочва, че има проблем със
стъклените парапети, като част от стъклата по някои от терасите липсват. Свидетелят Д.
споделя, че терасата на апартамент № 9, съседна на процесната, е открита и също създава
проблеми, като собственикът на апартамент № 9 залепил втори ред плочки, но терасата пак
протекла и се наложило да се смени целият сифон. Не знае терасата на друг от
апартаментите да е с плътен парапет.
От показанията на свидетелката Г.А. се установява, че същата е живяла в апартамент
6
№ 10 от закупуването на имота през 2008 г. до момента на продажбата или шест месеца
преди това. Като основен проблем посочва, че стряхата не е покривала цялата, а само
половината тераса. Улукът не могъл да поеме целия капацитет на водата от ската на покрива
от съответната страна. От показанията на свидетелката А. се установява, че една от
причините улукът да не може да поеме целия капацитет на водата е това, че в него са
попадали листа от голямото дърво, което е в близост до апартамента. Запушването на
сифона не позволявало на водата да се оттича. Свидетелката посочва и друг проблем през
зимните месеци, а именно, че в обедните часове, когато температурата се вдига над нулата,
снегът от покрива се топи и пада върху терасата, тръгва към сифона, а последният е
замръзнал. Това налагало изгребване на вода, а за свидетеля Х. Д. водело до наводнения.
Свидетелката А. посочва и проблем с парапета, изпълнен със стъкла и пръти, за които
стъклата са закрепени, и които влизат в пода. Споделя, че между плочките и прътите се
образували луфтове, около сантиметър, които лично е запълвала неколкократно, за да спре
протичането на водата към съседа Х. Д., собственик на апартамент № 7. Споделя, че когато
имала намерение да продаде своя апартамент, свидетелят Д. направил цялостен ремонт за
своя сметка, след което не се е оплаквал. Свидетелката си спомня, че на терасата на
апартамент № 9, съседна на процесната, липсвали стъкла от парапета на терасата.
Апартамент № 9 през повечето време бил необитаем. Свидетелката посочва, че доката е
живяла в процесната сграда никой не е сменял стъкления парапет с плътна ограда.
Съгласно разпоредбата на чл. 109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Съгласно
установената съдебна практика /Тълкувателно решение № 31/ 06.02.1985 г. по гр. дело №
10/1984 г. на ВС, ОСГК/ негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу
всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява
своето право според предназначението на имота или в съответствие обема на правото на
собственост. За успешното провеждане на този иск е необходимо собственикът да докаже
кое е действието, което препятства упражняването на правото му на собственост, кой е
авторът на това действие и в какво точно се състои нарушението. Не всяко въздействие
може да обоснове основателност на иска по чл. 109 от ЗС, а само онова въздействие, което
засяга неоснователно обекта на собственост и от което обективно се създават пречки за
установения правен режим на ползване на имота и по този начин се накърняват правата на
собственика и се препятства упражняването на правото на собственост в пълен обем.
Действието следва да съществува към момента на разглеждане на спора и да се установи
наличието на причинна връзка между конкретното неоснователно действие и обема на
препятстване на упражняването на собствеността. Неправомерното с оглед действащия
правен ред действие следва да има позитивно изразен резултат и то да е такова, че да създава
обективни пречки за ползване на собствения имот /така Решение № 57/26.03.2013 г. по гр.
дело № 907/2012 г. на II г. о. на ВКС, Решение № 62/01.07.2015 г. по гр. дело № 339/2015 г.
на II г. о. на ВКС, Решение № 23/09.04.2014 г. по гр. дело № 5465/2013 г. на II г. о. на ВКС и
други/.
Съгласно установената съдебна практика искът по чл. 109 от ЗС е допустим и срещу
собственик на строеж за прекратяване на неоснователно действие, съставляващо незаконен
строеж. Незаконността на строежа сама по себе си не обуславя основателност на иска, а
следва да бъдат установени всички елементи от фактическия състав на иска, както и това, че
незаконният строеж препятства упражняването на правото на собственост на ищеца -
Тълкувателно решение № 31/ 06.02.1985 г. по гр. дело № 10/1984 г. на ВС, ОСГК, Решение
№ 411 от 02.03.1999 г. по гр. дело № 2190/1998 г. V г. о. Незаконният строеж представлява
неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, когато незаконността се изразява в
нарушаване на установените с благоустройствените закони строителни правила и норми,
обезпечаващи нормалното ползване на имот. Ако източникът на неоснователното
въздействие е строеж, заинтересованият може да иска премахване на строежа, но само
7
когато е налице недопустимост и нетърпимост на този строеж в състоянието, в което е
изграден - Тълкувателно решение № 31/ 06.02.1985 г. по гр. дело № 10/1984 г. на ВС, ОСГК
и Решение № 118/01.07.2015 г. по гр. дело № 5461/2014 г. на I г. о. Съгласно съдебната
практика за съществено следва да се счита всяко отклонение от разрешението или
строителните книжа, с което се нарушават техническите, технологичните, санитарно-
хигиенните, противопожарните и архитектурно–градоустройствените изисквания в
действащите застроителни планове и технически нормативи, които пречат или създават
затруднения за съсобственика или собственика на съседен имот. При решаването на спора
във връзка със съответствието на строежа със строителните книжа следва да се съобразяват
и констатациите на техническите органи, като се отчита съдебната практика, че негаторният
иск не е предназначен да дава защита срещу административни актове и действия на
административни и държавни органи. Наред с това, в съдебната практика е прието, че
защитата на собствеността по реда на чл. 109 ЗС следва да съответства на нарушението и да
се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се
състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля /в
този смисъл Решение № .... от 25.06.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г., І г. о. на ВКС/.
В Решение № 401 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр.д. № 2770/2008 г., II г.о., ГК, е
прието, че целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко
пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над
обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на
вещта според нейното предназначение. Това въздействие може да не накърнява владението,
а само да ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта
според предназначението й или да създава опасност от такова въздействие. От характера на
иска следва, че всяко увреждащо въздействие върху имота на ищеца може да бъде предмет
на предвидената петиторна защита, т.е. всяко въздействие, което противоречи на
установения правен режим на ползуване на имотите и по този начин накърнява чуждите
права.
Следва да се отбележи, че когато вредното въздействие се осъществява чрез
изграждане на постройка или елементи от нея в отклонение на строителните правила и
норми е без значение дали това е станало без или със строителна книжа, или в отклонение от
предвиденото в тях. В този случай в исковото производство по предявения иск по чл. 109 от
ЗС се преценява спазването на техническите изисквания при изграждане на строежа.
В Тълкувателно решение № 31/ 06.02.1985 г. по гр. дело № 10/1984 г. на ВС, ОСГК е
прието, че ищецът по иск с правно основание чл. 109 от ЗС има право да иска премахването
и на законен строеж в имота му, ако твърди, че с него се засягат правата му. Разрешителното
за строеж, архитектурният проект и другите строителни книжа определят само техническата
допустимост на строежа, но не установяват дали подлежащите на осъществяване въз основа
на тях права принадлежат само на адресата на разрешението и че с тях не се засягат чужди
права. Поддържането на незаконен строеж, в случаите когато строежът е търпим по смисъла
на пар. 16 от ПР на ЗУТ, не е неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, тъй като
липсата на строително разрешение само по себе си не представлява пречка за
упражняването на правото на собственост на собственика на имота. В този смисъл е
съдебната практика - Решение № 493 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 719 от 2009 г. на ВКС, I г.
о.
От заключението на вещото лице и изводите за липса на опасност както за сградата,
така и за самостоятелните обекти в нея, съвкупно обсъдени с приетото по делото
конструктивно становище и отразеното в него заключение, съдът намира, че не е налице
основание за уважаване на предявения иск, тъй като не може да се приеме, че в резултат от
изграждането на процесните СМР в имота на ответника, за ищците се създават пречки за
използване на притежавания от тях имот. В случая от съвкупната преценка на събрания по
8
делото доказателствен материал не се установява изградените парапет и навес да пречат или
да смущават по някакъв начин собствеността на ищците, или да създават пречки за ползване
на техния имот по-големи от обикновените. Извод в тази насока не би могъл да се формира
и въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели.
Следва да се посочи, че по делото не се установява процесните СМР да
възпрепятстват и/или затрудняват по какъвто и да било начин и ползването от ищците на
притежаваните от тях идеални части от поземления имот, върху който е построена сградата.
Двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са:
неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията
на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС, като преценката за
това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е
конкретна по всяко дело. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че с
извършените от ответника СМР ищците не са лишени от ползване на собствения им
апартамент № 8, като не са ограничени и достъпът до, съответно ползването на
притежаваните от тях идеални части както от общите части на сградата, така и от
поземления имот, върху който сградата е построена.
Самият факт на незаконен строеж не е достатъчен сам по себе си, за да се приеме за
основателен негаторният иск за премахването му, без да е налице установено негативно
въздействие върху възможността ищците да упражняват в пълен обем правото си на
собственост, в която насока е практиката на ВКС. Както беше посочено и по-горе
неоснователното действие не зависи само от това дали има позитивна административна
санкция или не, когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване на
определение действия /строеж, реконструкция и др./, а от това дали обективно създава
пречки за нормалното ползване на имота, собственост на ищците по иска по чл. 109 ЗС
(Решение от 09.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5465/2013 г., II г.о.; Решение № 238 от
17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2011 г., I г. о.). Във връзка с това са и гореизложените
подробни съображения именно върху това обективно състояние и неустановяването на
ищцовите твърдения, че процесното преустройство рефлектира негативно върху
възможността им да упражняват в пълен обем и необезпокоявано правото си на собственост,
като по делото не се доказа нито извършените от ответника СМР да са предизвикали
пукнатините по стената на лоджията в апартамент № 8, нито изграденият дървен навес да
създава предпоставки за запушване на отводнителната инсталация, по-големи от
обичайните, като от приетата по делото СТЕ се изясни, че монтираният улук на дървения
навес е от същия вид на монтираните улуци на останалата част от покрива и няма разлика
при работата на улука в зоната на процесната тераса, което да обоснове по-висок риск от
запушване на водосточните тръби. По делото не се установи и изградените вертикален зид и
дървен навес върху терасата на апартамент № 10 да повишават значително рисковете от
дефекти по сградата, в това число и върху непосредствено намиращия се отдолу апартамент
№ 8, собственост на ищците. Не на последно място, недоказани останаха и твърденията, че
дървеният навес не е съобразен с противопожарните изисквания при извършване на
строежите, като се установи, че изпълнената конструкция не се различава от конструкцията
на покрива на цялата сграда, която също е дървена. Следва да се отбележи, че именно чрез
процесните СМР ответникът е запазил не само собствения си апартамент № 10, но и
находящите се под него апартаменти № 7 и № 8, последният собственост на ищците, т.е. за
ищците и за част от другите Е.С. са създадени по-скоро ползи. От приетата по делото СТЕ
безспорно се установява, че с предприетите от ответника действия е преустановено
проникването на вода и влага в апартамент № 7. Подробно е описано състоянието на
засегнатия апартамент № 7 и е посочено, че именно навесът и плътният парапет са решили
трайно проблема с течовете, поради което и при огледа експертът не е констатирал нови
влажни петна.
9
В случая ищците следваше да установят по безспорен начин твърденията си, че в
резултат на извършеното преустройство /изграждане на плътен парапет и дървен навес/ е
налице затрудняване ползването на притежавания от тях самостоятелен обект в сградата в
режим на Е.С., включително и на притежаваните от тях идеални части от правото на
собственост върху дворното място, предвид твърденията в исковата молба за повишаване
риска от струпване на сняг върху горната част на покрива и изсипването му под формата на
голяма снежна маса в основата на сградата. Анализирайки събраните по делото
доказателства настоящият съдебен състав намира тези твърдения за недоказани. При
правилно разпределена доказателствена тежест съдът следва да приеме за неосъществили се
твърдените от ищците обстоятелства относно създаването на пречки от процесното
преустройство на терасата на апартамент № 10 върху възможността пълноценно да
упражняват правото си на собственост. Следва да се посочи, че процесният строеж е
изпълнен изцяло в пространството на терасата – част от жилището на ответника и не излиза
извън него /арг. заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза/.
Строежът не е изпълнен на терен, собственост на ищците, като същият не засяга и общи
части на сградата. С оглед на изложеното не може да се приеме, че сам по себе си, макар и
без необходимите строителни книжа, само с факта на изграждането си, строежът създава
пречки на ищците да упражняват своето право на собственост.
Съгласно ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г. на ОСГК, при предявен иск
по чл. 109 ЗС, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали
неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за
ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-
големи от обикновените, с оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото
доказателства по всяко дело. Доколкото ищците не ангажираха доказателства за конкретни
смущения по отношение на правото им на собственост извън факта на изграждането на
строежа без тяхно съгласие и твърдения, опровергани от приетата по делото СТЕ и
свидетелските показания, съдът намира, че изграденото от ответника не създава пречки за
ищците за ползване на собствения им апартамент № 8, нито на притежаваните от тях
идеални части от правото на собственост върху дворното място.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск за
осъждане на ответника да премахне вертикален зид с височина около 100 см. и дървен
едноскатен покрив (навес), изградени от ответника върху югозападната тераса на
апартамент № 10, находящ се в гр. С., както и да възстанови изпълнения от метал и стъкло
парапет на терасата и подпокривното отводняване в първоначалния им вид, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК има
ответникът.
Разноски, видно от списък на разноски по чл. 80 от ГПК /л. 243/, се претендират от
ответника и такива следва да му бъдат присъдени в общ размер на 1 680,00 лева (от които
300,00 лева – депозит за вещо лице и 1 380,00 лева – адвокатско възнаграждение).
Неоснователно се явява релевираното от ищците възражение по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Съдът
намира, че този размер е справедлив и съответен на фактическата и правна сложност на
делото, и осъщественото по него адвокатско представителство. По делото са представени
договор за правна защита и съдействие № ..../06.04.2023 г. – в оригинал /л. 66/, фактура №
..../06.04.2023 г. /л. 67/ и платежно нареждане за кредитен превод от 07.04.2023 г. /л. 69/, като
се установява, че именно това е реално платеният размер на разноски за адвокатско
възнаграждение, които ответникът е сторил.
Така мотивиран, съдът
10
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Б. Н., ЕГН ********** и Р. С. З., ЕГН **********,
срещу С. Д. М., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на
ответника да премахне вертикален зид с височина около 100 см. и дървен едноскатен покрив
(навес), изградени от ответника върху югозападната тераса на апартамент № 10, находящ се
в гр. С., както и да възстанови изпълнения от метал и стъкло парапет на терасата и
подпокривното отводняване в първоначалния им вид.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. Б. Н., ЕГН ********** и Р. С. З., ЕГН
**********, да заплатят на С. Д. М., ЕГН **********, сумата от 1 680,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11