Р Е Ш Е Н И Е №
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. В., 17.06.2022 г.
В.ският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател : В. К.
при секретаря Г. Н., като разгледа докладваното от съдия К. гр. дело № 47 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, с адрес: гр. С., бул. „Х. Б.“ № , против Г.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***.
Твърди се, че на
30.11.2011год. директорът на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) – В. – А. Ф. М.,
пълномощник на Министъра на земеделието и храните - д-р М. Н., като
арендодател, е сключил договор за аренда на земи от Държавния поземлен фонд
(ДПФ) № А - 173/30.11.2011год., с дв. вх. per. № 575 от 10.02.2012 год.,
акт № 273, том 1 на Служба по вписванията гр. В., с ответника Г.А.Г., като
арендатор, на основание чл. 47 м, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ). Предметът на
договора са земи от ДПФ, находящи се в землището на с. Р., общ. В., обл. В.
с обща площ от 15,490 дка.
Договорът бил сключен за
срок от двадесет стопански години, като се сочи от ищеца, че същият влиза в
сила от 2011/2012 стопанска година.
Поддържа се, че на
основание т. 3 от договора, арендаторът бил длъжен да създаде трайни насаждения
в рамките на 4 годишен период, който е гратисен и за него не се дължат арендни
вноски /в случай, че се създаде такова/, като обезщетение за направената
инвестиция. Твърди се, че трайни насаждения към датата на подаване на исковата
молба не са създадени от арендатора, видно от посочените от ищеца, в исковата
молба, Констативни протоколи. На основание т. 3.1 от договора, арендаторът бил
длъжен да внесе гаранция в размер на 10,00 лв. на декар в гратисния период /1-4
година/ за обезпечаване на задължението си за създаване на трайното насаждение.
Сочи се от ищеца, че гаранция от арендатора е внесена само за първата година
при сключването на договора.
Излага се, че на основание
т. 5.1 на раздел I от Общите условия на Договор за аренда № А - 173/30.11.2011
год., след изтичане на гратисния период, арендаторът дължи годишно арендно
плащане в размер на 30,00 лева за декар или общо 464,70 лева, за 5-7 година по
договора, и 45,00 лева за декар или общо 697,05 лв., за 8-20 година по
договора. На основание т. 4.1 от договора, дължимите аренди вноски се
индексират с коефициент на инфлация, определен от НСИ за съответния 12 -
месечен период. Посочено е, че съгласно т. 5.1 от договора, арендаторът се
задължава, не по-късно от 1 октомври на всяка следваща стопанска година, да
заплати годишната арендна вноска за изминалата стопанска година и да представи
на арендодателя платежен документ в оригинал или копие. Съгласно т. 5.2 от
договора на 1 октомври на всяка година, арендаторът се задължава да представи
на арендодателя запис на заповед в размер на дължимата арендна вноска за
настоящата стопанска година с падеж датата на изтичане на стопанската година.
Твърди се, че ответникът
не е извършил никакви арендни плащания към датата на подаване на исковата молба.
Сочи се, че съгласно т. 3.1 от договора, Г.А.Г., в качеството си на арендатор,
при подписването му на 03.02.2012 г. е внесъл сумата от 154,90 лв.,
представляваща гаранция в размер на 10,00 лв. на декар за първата 2011-2012
стопанска година за обезпечаване на задължението му за създаване на трайното
насаждение.
Излага се, че ответникът Г.А.Г.
не е изпълнил задължението си по т. 3 от договора, а именно да създаде трайните
насаждения в рамките на 4-годишния гратисен период от договора, при което, на
основание чл. 36 от същия, арендаторът дължи невнесената част от гаранцията по
т. 3.1, за три стопански години /2012-2013 г., 2013-2014 г. и 2014-2015 г./, в
размер на общо 464,70 лв.
Поддържа се, че ответникът
не е изпълнил задължението си да заплати годишно арендно плащане за стопанската
2015/2016 г., стопанската 2016/2017 г., стопанската 2017/ 2018 г. и стопанската
2018/2019 г., както и законната лихва върху невнесените в срок дължими арендни
вноски. Сочи се, че на ответника ежегодно са изпращани уведомления за дължимите
суми по договора, както и покани за доброволно заплащане на същите по посочена
банкова сметка, /***. № АР - 4081/10.09.2018 год.; РД 10-69/28.02.2020 год.; РД
10- 190/03.09.2019 год./.
Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в РС - В. против ответника. В резултат на реализираното заповедно производство в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение.
Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Г.А.Г.
че дължи на Държавата -представлявана от Министъра на земеделието, храните и
горите - Десислава Жекова Танева, сумата в общ размер на 3 000,03 лева, от
които:
Сумата в общ размер от 2 570,49
лв. /главница/, от които: сумата от 464,70 лв. - дължима и невнесена банкова
гаранция за 2-ра, 3-та и 4-та година /гратисни/ по договора, както и сумата от
2 105,79 лв. общ размер на дължимите годишни арендни плащания, от които:
за стопанската 2015/ 2016 г. сума в размер на 464,70 лв.; за стопанската 2016/2017
г. сума в размер на 464,70 лв.; за стопанската 2017/2018 г. сума в размер на
464,70 лв. и за стопанската 2018/2019 г. сума в размер на 711,69 лв., ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК - 09.06.2020 год., до окончателното изплащане
на същата.
Сумата от 429,54 лв.,
представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение - законната
лихва върху незаплатената сума в размер на 2105,79 лв., представляваща арендно
плащане за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г., 2018/2019 г.,
за периода от 02.10.2016 год. до 08.06.2020 год.
Претендират се и направените
по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил
писмен отговор от ответника. Оспорва основателността на исковете. Не оспорва
обстоятелството, че между него и ищеца е бил налице сключен договор за аренда №
А-173/30.11.2011 г. за срок от 20 години, по който ответникът имал задължение
да създаде трайно насаждение /вишни/ в рамките на 4 годишен гратисен период. Сочи,
че земите трайно и продължително са използвани от трети лица поради
бездействието на компетентната администрация по контрол на ползването на
земите. Излага, че многократно е сигнализирал за това и поради бездействието на
компетентните органи са отправяни и искания от ответника за прекратяване на
договора. Сочи, че земите били обработвани от трето лице с някаква зърнена
култура. Поддържа, че никога не е разполагал с капацитет да обработва и
отглежда полски култури и никога не е получавал субсидии за полски култури.
Твърди, че преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК е уведомил ищеца за
едностранното прекратяване на договора. Оспорва, че дължи арендни вноски поради
неосигуряване на безпрепятствено ползване на земята от арендодателя. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност за главницата и за лихвите.
По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства. Назначени и изслушани са две съдебно-счетоводни експертизи.
Съдът, като разгледа предявените искове и взе предвид в съвкупност и поотделно представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна :
Ищецът е предявил искове за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, като е довнесъл дължимата държавна такса, поради което предявените с молбата искове са допустими.
Не се спори от страните, че между тях е налице сключен договор за аренда № А-173/30.11.2011 г. за срок от 20 стопански години, по който ищецът е арендодател, а ответникът арендатор. Предмет на договора са земи от ДПФ, находящи се в землището на с. Р., общ. В., обл. В. с обща площ от 15,490 дка. Договорът е сключен за срок от двадесет стопански години, като същият е влязъл в сила от 2011/2012 стопанска година. На основание т. 3 от договора, арендаторът бил длъжен да създаде трайни насаждения /вишни/ в рамките на 4 годишен период, който е гратисен и за него не се дължат арендни вноски, като обезщетение за направената инвестиция. Не се спори между страните, че трайни насаждения не били създадени от арендатора в гратисния период. На основание т. 3.1 от договора, арендаторът бил длъжен да внесе гаранция в размер на 10,00 лв. на декар в гратисния период /1-4 година/ за обезпечаване на задължението си за създаване на трайното насаждение. Видно от данните по делото е, че гаранция от арендатора е внесена само за първата година при сключването на договора, а именно сумата от 154,90 лева.
Видно от Заявление от ответника, входено в ОД „З“ – В. с вх. № РД-15-1603/09.05.2016 г. /лист 89 от делото/ е, че същият е заявил още на 09.05.2016 г. желание да бъде прекратен изцяло процесния договор за аренда. В заявлението са посочени като причини за прекратяване на договора - разположението на имотите на различни места и невъзможността същите да се обработват, както и влошеното здравословно състояние на арендатора, който сочи, че няма да е в състояние да си плаща арендните вноски. Видно от писмо от Директора на ОД „З“ – В. до Министъра на земеделието и храните изх. № РД-15-2658/27.07.2016 г. /лист 84 от делото/ е, че директорът на ОД „З“ – В. на 27.07.2016 г. е уведомил Министъра на земеделието и храните, че от ответника е постъпило заявление за прекратяване на договора за аренда. Видно от писмо от Министъра на земеделието и храните до директора на ОД „З“ – В. с изх. № 66-4250/15.09.2016 г. /лист 82 от делото/ е, че Министърът на земеделието и храните – Д.Т. на 15.09.2016 г. е изразила съгласие да се сключи допълнително споразумение към Договор за аренда № А-173/30.11.2011 г., по силата на което да бъде прекратено правото на ползване на земеделската земя от ДПФ, като в писмото е указано имотите, за които се прекратява правото на ползване от следващата стопанска година да се включат в тръжните процедури по реда на чл. 24а, ал. 1 от ЗСПЗЗ за едногодишно отдаване за отглеждане на едногодишни полски култури за стопанската 2016/2017 г. Същата е посочила в писмото, че са налице основания за прекратяване на договора за аренда по т. 38.4 от договора, а именно неизпълнение от страна на арендатора. От доказателствата, представени по делото е видно, че въпреки изразеното съгласие от Министъра на земеделието и храните – Десислава Танева още на 15.09.2016 г. процесния договор за аренда не е бил прекратен и не е било сключено допълнително споразумение към него от директора на ОД „З“ - В., по силата на което да бъде прекратено правото на ползване на процесните имоти от ответника. Видно от молба от ответника, входена в ОД „З“ – В. с вх. № РД-12-05-89/26.09.2019 г. /лист 99 от делото/ е, че ответникът отново моли да бъде прекратен процесният договор за аренда по взаимно съгласие. В молбата сочи, че не може да стопанисва имотите, както и че същите не са засадени с трайни насаждения. Видно от писмо от Директора на ОД „З“ – В. до Министъра на земеделието и храните изх. № РД-12-01-259/07.11.2019 г. /лист 98 от делото/ е, че директорът на ОД „З“ – В. на 07.11.2019 г. е уведомил Министъра на земеделието и храните, че от ответника е постъпило заявление за прекратяване на договора за аренда. Видно от писмо от Министъра на земеделието и храните до директора на ОД „З“ – В. с изх. № 66-4068/26.02.2020 г. /лист 130 от делото/ е, че Министърът на земеделието и храните – Десислава Танева на 26.02.2020 г. отново е изразила съгласие по силата на което Договор за аренда № А-173/30.11.2011 г., сключен по реда на чл. 47м, ал. 1 от ППЗСПЗЗ с Г.А.Г. ***, да се прекрати от стопанската 2020/2021 г., като арендаторът е длъжен да заплати по реда на т. 38.5 от договора обезщетение в размер на арендното плащане за настоящата стопанска година, както и всички дължими вноски и лихви за забавеното плащане. От доказателствата, представени по делото /справка № 201274/18.02.2022 г. – лист 224 и 225 от делото/ е видно, че въпреки повторно изразеното съгласие от Министъра на земеделието и храните – Десислава Танева, формален анекс за прекратяване на процесния договор за аренда, обаче все така не е сключен между директора на ОД „З“ – В. и ответника.
Ищецът е подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК на 09.06.2020 г., като е образувано ч. гр. д. № 873 / 2020 г. по описа на
Районен съд В.. Издадена е заповед № 895-РЗ за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 12.06.2020 г. за процесните суми.
Против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от ответника.
Вещото лице по назначените, изслушани и приети по делото съдебно – счетоводни експертизи дава заключение по поставените задачи. Излага, че ответникът при подписването на договора на 03.02.2012г. е внесъл сумата от 154,90 лева, представляваща гаранция в размер на 10,00 лева на декар за първата 2011/2012 стопанска година за обезпечаване на задължението му за създаване на трайното насаждение, като вещото лице не е установило други извършени плащания от ответника по договора. Сочи, че горецитираната банкова гаранция в размер на 154,90 лева ответникът е внесъл в своя банкова сметка *** „Т.“ АД с основание „Банкова гаранция за договор за аренда Р.“. Сочи също, че на основание т. 3.1 от договора ответникът следвало да внесе гаранция в общ размер на 619,60 лева за четири стопански години /2011/2012 г.; 2012/2013 г.; 2013/2014 г. и 2014/2015 г. /, в която сума е включена внесената от него сума в размер на 154,90 лева. Дава заключение, че общият размер на арендното плащане за стопанските 2015/2016 г.; 2016/2017 г.; 2017/2018 г. и 2018/2019 г., изчислени с коефициента на инфлация, определен от НСИ е 2 105,79 лева. Дава заключение, че общия размер на законната лихва върху неплатените суми по периоди, считано от падежа до подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК е 429,54 лева. В допълнителното заключение вещото лице сочи размера на законната лихва за забава върху главницата по отделно за всеки месец и година: за стопанската 2015/2016 г. – 173,73 лева; за стопанската 2016/2017 г. – 126,62 лева; за стопанската 2017/2018 г. – 79,51 лева и за стопанската 2018/2019 г. – 49,62 лева или всичко в общ размер на 429.48 лева.
Останалите събрани по делото доказателства, съдът намира, че не са необходими към правния спор, поради което не следва да се обсъждат.
С оглед на така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна :
Исковете са допустими. Против издадената заповед за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника и за ищеца има правен интерес от предявяване на искове
за установяване на вземанията си против ответника.
Съдът
счита исковете за изцяло неоснователни по следните съображения:
Относно възражението за погасени по давност претенции:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. Банковата гаранция представлява комплексно отношение,
развиващо се между три страни и съставляващо абсолютна търговска сделка по
смисъла на чл. 442 от ТЗ, което вземане се погасява с петгодишна давност. Вземанията
на ищеца за сумата от 464,70 лева – невнесена банкова гаранция за стопанските
2012/2013 г.; 2013/2014 г. и 2014/2015 г. съдът счита, че са погасени по
давност по следните съображения: В т. 3.1 от договора за аренда е посочено, че
арендаторът е длъжен при сключване на договора да представи документ за внесена
гаранция за изпълнение на задължението за създаване на трайното насаждение в
гратисния период в размер на 10,00 лева на декар. От т. 3 на договора за аренда
се установява, че гратисния период е четири години, т.е. при сключване на
договора ответникът е следвало да внесе пълния размер на гаранцията и за
четирите години, а именно сумата от 619,60 лева, от която сума същият е внесъл
само 154,90 лева. В тази връзка съдът счита, че вземането за невнесена гаранция
в размер на 464,70 лева е станало изискуемо на 30.11.2011 г. /датата на
сключване на договора/, от която дата е започнала да тече давността, като
същата е изтекла на 30.11.2016 г., заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено на
09.06.2020 г., т.е. след изтичане на давността, поради което съдът счита искът
за сумата от 464,70 лева – невнесена банкова гаранция за стопанските 2012/2013
г.; 2013/2014 г. и 2014/2015 г. за погасен по давност, същият следва да бъде отхвърлен на това
основание.
Съдът намира за основателно възражението на
ответника за изтекла погасителна давност на задължението за заплащане на
арендна цена за стопанската 2015/2016 г. На основание чл. 111, б. „в” ЗЗД вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна
давност. Заплащането на арендната цена по договора за аренда е периодично
плащане, тъй като е повтарящо се задължение за предаване на пари, които имат
единен правопораждащ факт – процесния договор за аренда, падежа на вземанията
за арендна цена настъпва през предварително определени интервали от време и размерите
на плащанията са изначално определени в договора за аренда. Според т. 5.1 от
договора, арендните плащания от 2015/2016 г. стопанска година след изтичане на
гратисния период се дължат не по-късно от първия работен ден след изтичане на
стопанската година/. Според § 2, т. 3 от ДР на Закона за арендата в земеделието
"стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1
октомври на следващата година. Първият работен ден след 01.10.2016 г. е бил на
03.10.2016 г., когато е настъпил падежът за заплащането на арендната вноска за
2015/2016 г., от която дата е започнала
да тече давността, като същата е изтекла на 03.10.2019 г., заявлението по чл.
417 от ГПК е подадено на 09.06.2020 г., т.е. след изтичане на давността, поради
което съдът счита искът за сумата от 464,70 лева – дължимо годишно арендно
плащане за стопанската 2015/2016 г. за погасен по давност, като същият следва
да бъде отхвърлен на това основание. Акцесорният иск за заплащане на
обезщетение за забава по отношение на арендното плащане за 2015/2016 г. в
размер на 173,73 лева също е неоснователен, поради неоснователността на главния
иск.
Останалите предявени искове за арендни
плащания за стопанските години 2016/2017 г. – 464,70 лева; 2017/2018 г. – 464,70
лева и 2018/2019 г. – 711,69 лева, съдът счита за неоснователни по следните
съображения:
Видно от т. 38.2 от договора за аренда е, че същият може да бъде прекратен по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Ответникът е поискал прекратяване на договора със заявление, входено в ОД „З“ – В. с вх. № РД-15-1603/09.05.2016 г. /лист 89 от делото/. Министърът на земеделието и храните – Десислава Танева с писмо до директора на ОД „З“ – В. с изх. № 66-4250/15.09.2016 г. /лист 82 от делото/ е изразила съгласие още на 15.09.2016 г. да се сключи допълнително споразумение към Договор за аренда № А-173/30.11.2011 г., по силата на което да бъде прекратено правото на ползване на земеделската земя от ДПФ, като в писмото е указано имотите, за които се прекратява правото на ползване от следващата стопанска година да се включат в тръжните процедури по реда на чл. 24а, ал. 1 от ЗСПЗЗ за едногодишно отдаване за отглеждане на едногодишни полски култури за стопанската 2016/2017 г. Това обаче не е сторено от директора на ОД „З“ – В.. С оглед гореизложеното съдът счита, че Договор за аренда № А-173/30.11.2011 г. е развален от принципала – Министъра на земеделието и храните още през 2016 г., но изявлението за разваляне не е стигнало до ответника поради бездействието на директора на ОД „З“ – В.. Изричното оправомощаване за прекратяване на договора от страна на Министъра на земеделието и храните /със Заповед № РД-46-230/22.05.2019 г. – лист 66 от делото/, но същевременно непристъпване към сключване на анекс за прекратяване, по своето правно естество представлява отказ от упражняване на правомощия на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – В.. Резултатът от това бездействие в случая води до прилагане на принципа, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. В рамките на предоставените му правомощия ОД „З“ – В., чрез директора си е следвало да прекрати договора, като на основание т. 40 регистрира прекратяването на договора в Службата по земеделието и го обяви за вписване в съответната Служба по вписванията, като съдействието на ОД „З“ – В. в случая има чисто техническо и подпомагащо компетентността на Министъра на земеделието и храните функция. В този смисъл съдът счита, че напълно неоснователно се претендират от ищеца заплащане на вноски по договор, който следва да се приеме за прекратен още през 2016 г. на основание т. 38.4 от договора. Формално осъществени са всички необходими предпоставки за подобно прекратяване към 15.09.2016 г. /датата на писмото от Министъра на земеделието и храните/ - установено от Министъра на земеделието и храните неизпълнение от арендатора и изразено изрично съгласие от него за прекратяване на договора на това основание. Изложеното показва несъмнено, че директорът на ОД „З“ – В. бездейства при изпълнение на вменените му от закон и делегирани правомощия и че в случая се касае за разваляне поради неизпълнение на арендатора, направено от арендодателя още на 15.09.2016 г.
Акцесорните искове за
заплащане на обезщетение за забава по отношение на арендните плащания за стопанските години 2016/2017 г.; 2017/2018 г. и
2018/2019 г. за периода от 02.10.2016 г. до 08.06.2020 г. също са
неоснователни, поради неоснователността на главните искове.
С оглед гореизложеното, съдът счита предявените искове за изцяло неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да понесе направените от ответника разноски в настоящото производство в общ размер на 740,00 лева /700,00 лева – адвокатско възнаграждение, 30,00 лева – депозит за вещо лице и 10,00 лева – заплатена държавна такса за 2 бр. съдебни удостоверения/.
Направените от ищеца разноски остават в негова тежест.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, с адрес: гр. С., бул. „Х. Б.“ № , против Г.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** за признаване за установено по отношение на Г.А.Г., че Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, с адрес: гр. С., бул. „Х. Б.“ № , има вземания спрямо Г.А.Г. за следните суми: 2 570,49 лв. /главница/, от които: сумата от 464,70 лв. - дължима и невнесена банкова гаранция за /2012/2013 г.; 2013/2014 г. и 2014/2015 г./ по договор за аренда № А-173/30.11.2011 г., сумата от 2 105,79 лв. - общ размер на дължимите годишни арендни плащания, от които: за стопанската 2015/ 2016 г. сума в размер на 464,70 лв.; за стопанската 2016/2017 г. сума в размер на 464,70 лв.; за стопанската 2017/2018 г. сума в размер на 464,70 лв. и за стопанската 2018/2019 г. сума в размер на 711,69 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК - 09.06.2020 год., до окончателното изплащане на същата; сумата от 429,54 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение - законната лихва върху незаплатената сума в размер на 2 105,79 лв., представляваща арендно плащане за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г., 2018/2019 г., за периода от 02.10.2016 год. до 08.06.2020 год., които суми са включени в Заповед № 895-РЗ за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 12.06.2020 г. по ч. гр. д. № 873 / 2020 г. на Районен съд гр. В., като неоснователни.
Осъжда Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, с адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55, да заплати на Г.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в общ размер на 740,00 лева разноски по настоящето производство /700,00 лева – адвокатско възнаграждение, 30,00 лева – депозит за вещо лице и 10,00 лева – заплатена държавна такса за 2 бр. съдебни удостоверения/.
Отхвърля искането на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, с адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55, за присъждане на разноски в производството като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч. гр. д. № 873/2020 г. по описа на Районен съд - В..
Районен съдия :