Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2439 25. 11.2019г Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Първо отделение,І състав в публично заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА
МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р.,
като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 2664 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „Полидей 2“ООД
с адрес на управление:гр.Карлово,ул.“Яне Сандански“№8,представлявано от *** Н.Х.В.чрез
адвокат В.П. ***,офис 6 против Решение № 315/19.08.2019г.на Директора на ТД на
НАП Пловдив,с което е оставена без уважение жалбата с вх. № РД-16-4012/06.08.2019г.,подадена от „Полидей
2“ООД срещу Разпореждане № С190016-137-0007225/05.08.2019г. относно погасяване
по давност на публични задължения по изп.дело № *********/2019г.,издадено на
основание чл.226,ал.1 от ДОПК от М.Н.на длъжност ***Пловдив.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се
иска неговата отмяна.
Искането за отмяна на акта е
аргументирано с твърдения за необоснованост на акта,като не са обсъдени в
пълнота доводите на жалбоподателя за наличие на изтекла погасителна давност по
отношение на публичните задължения по изп.дело № *********/2019г.
Претендират се
сторените в производството разноски.
Ответникът по
жалбата - Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител,
застъпва становище,че съдът следва да постанови решение, с което да отхвърли
жалбата като неоснователна. Поддържа фактическите и правните констатации в
обжалваното решение Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
І.По допустимостта.
Отказът на
Публичния изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив да прекрати производството по изп.дело
№ *********/2019г.поради изтекла погасителна давност, обективиран в
Разпореждане № С190016-137-0007225/ 05. 08. 2019г., издадено от М.Н.на
длъжност ***Пловдив, е обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия в
йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е
потвърдил. Така постановеният от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален
срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІ.От фактическа страна се установява
следното.
Не е спорно по делото ,че по искане на
РИОСВ Пловдив е образувано изп дело № *********/2019г.По преписката липсва искане за
принудително събиране на РИОСВ с вх.Е190200-225-0093/28.05.2019г., независимо
от дадените указания на съда за представяне на административната преписка в
нейната цялост и последвалото потвърждение от административния орган,че това е
сторено.
Като изпълнително основание е посочено
влязло в сила Наказателно постановление/НП/№С-И-53/27.05.2014г. на Директора на
РИОСВ Пловдив,с което на „Полидей -2“ООД е наложена имуществена санкция в
размер на 15817,57 лева месечно,считано от 25.02.2015г.
По делото,в административната преписка,
е налично казаното НП,върху което има отбелязване,че същото е влязло в законна
сила на 19.06.2015г.
Представени са и Решение №23/25.02.2015г.
,постановено по АНД №336/2014г. на Районен съд-Карлово ,с което е потвърдено
НП и Решение № 1261/19.06.2015г.
,постановено по КАНД № 797/2015г. по
описа на Административен съд-Пловдив,с което е потвърдено Решението на Районен
съд Карлово.
На дружеството на 11.07.2019г. по
електронен път е връчено съобщение за доброволно изпълнение изх.№ С190016-048-0106029/05.07.2019г./л.28-30/,с
което „Полидей -2“ООД е уведомено за образуваното изп дело ,като е поканено да
заплати доброволно публичното си вземане в общ размер на 177 760,80 лева
,от които главница в размер на 126 030,31 лева и лихва в размер на
51 730,49 лева ,изчислена към 05.07.2019г.
Плащане на публичните задължения не е
последвало ,поради което с Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх.№ С190016-022-00599011/11.
07.2019г.,издадено от ПИ Мариела Начева,е наложен запор върху движими вещи на
длъжника/л.31/.Постановлението е връчено на „Полидей -2“ООД по електронен
път на 16.07.2019г./л.32/.
На 16.07.2019г.
дружеството-жалбоподател е подало молба с вх.№ С190016-000-0358904,с която на
основание чл.173 от ДОПК е поискано отписване на публичното
задължение,за което е образувано изп дело №
*********/2019г.
Последвало е издаване на процесното Разпореждане
№ С190016-137-0007225/05.08.2019г. на основание чл.226,ал.1 от ДОПК от М.Н.на
длъжност ***Пловдив,с което отказано
прекратяване на производството относно погасяване по изп.дело №
*********/2019г поради изтекла погасителна
давност на публичните задължения.
„Полидей -2“ООД е подало жалба с вх.№
РД-16-4012/06.08.2019г.,която е оставена без уважение с обжалваното Решение № 315/19.08.2019г.на
Директора на ТД на НАП Пловдив.
Основните доводи на жалбоподателят
са,че представянето на НП за изпълнение по реда на ДОПК е направено в нарушение
на чл.178,ал.3 от ДОПК,след изтичане на абсолютната материалноправна погасителна давност за изпълнение на
наказанията по ЗАНН и НК,поради което в настоящия случай сроковете за изтичане
на давността по ДОПК са неприложими.
Така изложените доводи,в най- кратък
вариант,не са въприети от Директора на ТД на НАП,който е изложил подробни
мотиви в Решението си ,защо относно давността на имуществената санкция като
публично вземане , са приложими разпоредбите на ДОПК.
При така
установената фактическа обстановка и при
дължимата служебна проверка за законосъобразност на акта, съдът приема
следното:
Решението е
издадено от компетентен орган - директор на ТД на НАП–Пловдив, в кръга на
правомощията му по чл. 266, ал.1
от ДОПК (обжалване действията на публичен изпълнител), в 14-дневния
срок по чл. 267, ал.2
от ДОПК и при спазване на административнопроизводствените правила и
в предписаната от закона форма по чл. 59, ал.1
от АПК.
Основният спор между страните е чисто правен
и се състои в отговор на въпроса изтекла ли е в полза на „Полидей-2“ООД
погасителна давност, за кои задължения /размер на задължението/и в кой момент.
Отговорът на този въпрос изисква прецизна и точна преценка първо за характера
на натрупаните задължения и след това, при съобразяване с общите и специалните
разпоредби, уреждащи давността, да се определи началния и крайния момент на
протичане на давностния срок за задължението.
В настоящия случай това не е сторено нито от
публичния изпълнител, нито от директора на ТД на НАП Пловдив при провеждане на
производството по административно обжалване.
Чл. 35 от АПК изрично
изисква административният акт да се издаде след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията
на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени.
Нормата в първата си част, представлява
юридически израз на обективните изисквания на правоприлагането, тъй като без
осъществяването именно на тези изисквания не би могло да се прилагат
материалноправните норми – това обяснява и нейния императивен характер. В
съвкупност цели да гарантира правото на гражданите и организациите да участват активно в производството по
издаването на индивидуалните административни актове. Ето защо всяко нарушение
на това изискване, може да доведе до материално незаконосъобразен административен
акт, т.е. то е съществено, дори и да се отнася до неизясняването само на едно
обстоятелство или факт – от значение за случая.
В настоящия случай административният орган,
макар и да е осигурил това право на лицето, приемайки от „Полидей-2“ООД
документи към Заявление с вх.№С190016-000-0228770/01.07.2019г,а именно писмо за
потвърждение с изх.№ 2573/04.11.2015г.,от което се установявало,че съгласно
счетоводните регистри към 31.10-2015г. размера на задължението на
„Полидей-2“ООД към РИОСВ Пловдив е в размер на 42 058,70 лева- текуща
месечна санкция за периода от 25.02.2014г. до 16.05.2014г/нещо различно от
размера на публичното задължение по изп дело/,не е изяснил всички необходими
факти и обстоятелства от значение за случая.Горната информация се извежда от
писмо от ТД на НАП Пловдив до РИОСВ Пловдив,т.е. за наличието на такива
доказателства,може да се съди от това писмо,но дали това е така ,остава неясно
по делото.Казаното писмо на л.44 от делото не би могло да се приеме като
доказателство,тъй като е неподписано,а и в административната преписка липсват Заявление
с вх.№С190016-000-0228770/01.07.2019г, писмо
за потвърждение с изх.№ 2573/04.11.2015г.,издадено от РИОСВ.Липсват по делото
доказателства,че административният орган е изяснил тези факти и обстоятелства
досежно размера на публичното задължение на жалбоподателя.Действително налично
е по делото писмо с изх №Д-2013-4/03.07.2019г. на Директора на РИОСВ Пловдив,с
което е посочен размера на публичното вземане,но административният орган
съгласно нормата на чл.35 от АПК е следвало да издаде административния акт след
като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени.По делото категорично липсват такива
доказателства,а ако такива са налични,те липсват в административната преписка.
Така,
по този начин ,неизяснявайки всички релевантни факти и обстоятелства относими
към административноправния въпрос, административния орган е нарушил
задълженията си, произтичащи от основополагащите принципи на административния
процес - 1. Принцип на обективност, прогласен в чл. 3 от ДОПК
- чл. 3, ал.1 - "Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни
да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата,
задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този
кодекс"; чл. 3, ал.2 от ДОПК - "Административните актове се основават на действителните
факти от значение за случая"; 2. Принцип на служебното начало, прогласен
от чл. 5 от ДОПК
- "Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно,
когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и
обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания,
включително за прилагането на определените в закона облекчения", а също и
задълженията си по чл.
35 от АПК, приложими във връзка с препращащата норма на § 2 от ДОПК
- да издаде ИАА след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за
случая...; чл. 36 от АПК
- да събира служебно доказателства и да провери и прецени всички събрани
доказателства, и т.н. Административният орган е следвало да бъде активната
страна - задължение произтичащо от служебното начало в процеса, като с оглед
изложеното по-горе е допуснал съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Нарушенията са съшествени ,като съдът не може да извърши пълна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт,поради което разпореждането на публичния изпълнител ще
следва да се отмени, а делото като преписка да се върне на административния
орган за провеждане на административно производство при стриктно спазване на
правилата, установени в чл. 35 и 36 от АПК и съобразено с указанията, дадени в мотивите на
настоящото решение.
При
посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал.1,
изр.1 от ДОПК ответникът ТД на НАП - гр.Пловдив следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски. Те се
констатираха в размер на 650 лв. - заплатена държавна такса - 50 лв. и
адвокатско възнаграждение - 600 лв., съгласно представения списък на разноските
и доказателствата към него.
Предвид изричната регламентация на чл.
268, ал.2 от ДОПК, и с оглед принципа за двуинстанционност на
производствата, регламентиран в чл. 131 от АПК,
приложим във връзка с разпоредбата на § 2 от ДР ДОПК,
решението не подлежи на обжалване.
С оглед горното
Административен съд Пловдив, Първо отделение, І състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
315/19.08.2019г.на Директора на ТД на НАП Пловдив,с което е оставена без
уважение жалбата с вх. №
РД-16-4012/06.08.2019г.,подадена от „Полидей 2“ООД срещу Разпореждане №
С190016-137-0007225/05.08.2019г. относно погасяване по давност на публични
задължения по изп.дело № *********/2019г.,издадено на основание чл.226,ал.1 от ДОПК от М.Н.на длъжност ***Пловдив-
ОТМЕНЯ Разпореждане
№ С190016-137-0007225/05.08.2019г. относно погасяване по давност на публични
задължения по изп.дело № *********/2019г.,издадено на основание чл.226,ал.1 от ДОПК от М.Н.на длъжност ***Пловдив.
ВРЪЩА делото като преписка на публичния изпълнител за
произнасяне по възраженията за изтекла давност при стриктно спазване на
правилата, установени в чл. 35 и 36 от АПК и съобразно указанията, дадени в мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА ТД на НАП Пловдив да заплати на „Полидей 2“ООД с
адрес на управление:гр.Карлово,ул.“Яне Сандански“№8,представлявано от ***я Н.Х.В.чрез
адвокат В.П. ***,офис 6 сумата от 650/шестотин и петдесет/лева разноски по
делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
СЪДИЯ: