ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 470
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. И.а
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500604 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. против Определение № 260073/
12.08.2022 г. по гр. д. № 18/ 2013 г. на ОС – Пазарджик, с което е прекратено
производството по делото.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на
определението, като се поддържа, че наличието на правоприемство не е
процесуална предпоставка за възникване на правото на иск, а юридически
факт от значение за основателността на иска за собственост. Предвид
изложеното жалбоподателят иска да се отмени обжалваното определение и
делото се върне на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от о.В. В., с който
оспорва частната жалба.
Съдът, като провери правилността на обжалваното разпореждане въз
основа на материалите по делото и изложените в жалбата доводи, констатира
следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от лице с
правен интерес и против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради
което е процесуално допустима.
Производството по гр. д. № 18/ 2013 г. на ОС – Пазарджик е образувано
по предявен от М. против о.В. В. иск с правно основание чл. 108 ЗС по
отношение на следния недвижим имот: УПИ*** в кв. ***по плана на гр. В. с
площ от 7 179 кв. м. заедно с построените в имота баня и пералня. Ищецът
извежда правото си на собственост като правоприемник на всички
вероизповедни общини, съществували на територията на гр. В., по силата на
настъпило по силата на § 4 ЗВер. правоприемство.
С Протоколно определение от 01.06.2016 г. съдът е спрял
1
производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до
приключване на производството по т. д. № 1802/ 2016 г. на Софийски градски
съд, образувано по предявен от М. иск с правно основание § 4, ал. 2 ЗВер. за
установяване факта на настъпилото правоприемство.
С влязло в сила на 02.06.2022 г. определение по т. д. № 1802/ 2016 г. на
СГС производството по делото е прекратено.
С Определение № 260051/ 22.06.2022 г. по гр. д. № 18/ 2013 г. ОС –
Пазарджик е възобновил производството по делото, като е оставил исковата
молба без движение за представяне на доказателства за процесуалната
допустимост на иска: приключила ли е процедурата по установяване на
процесното правоприемство по специалния предвиден за това ред по § 4 от
ПЗР на ЗВер. и дали е предявен иск против лицата, позоваващи се
правоприемство.
С обжалваното определение окръжният съд е приел, че в указания му
срок ищецът не е представил доказателства за предявен по § 4 ЗВер. иск, от
който зависи допустимостта на заявената претенция, поради което е
прекратил производството по делото.
При тези данни по делото настоящата инстанция намира частната жалба
за основателна.
Предявеният от М. иск по чл. 108 ЗС се основава на настъпило по
силата на закона правоприемство между вероизповеданието и съществувалите
до 1949 г. религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни
юридически лица. Правоприемството е правна последица на предвиден в
закона юридически факт, изразяваща се в преминаване на имуществените
права от един правен субект на друг. Правоприемството може да възникне по
силата на закона като последица на юридически факт от категорията на
юридическите събития (смърт) или по волята на страните (договорите с
транслативен ефект). Правоприемствеността по § 4 ЗВер. между
регистрираното вероизповедание и съществувалите до 1949 г. религиозни,
религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица
настъпва по силата на закона, но с оглед защита интересите на всички
регистрирани вероизповедания, претендиращи, че са правоприемник на
прекратените религиозни общности, е предвиден специален ред за нейното
установяване– с иск пред СГС въз основа на удостоверение на директора на
Д."В." на Министерски съвет за наличие на правопроемственост. Решението
на съда има установително действие по отношение наличието или липсата на
правоприемственост, което за по – голяма публичност се вписва в регистъра
по чл. 18 от закона. С оглед приложното поле на § 4 ЗВер. следва да се
приеме, че законодателят е придал на правоприемството материалноправно, а
не процесуално значение като условие за възникването или надлежното
предявяване правото на иск. В този смисъл правоприемството по § 4 ЗВер.
има характера на обуславящ за уважаване на иска факт, по който съдът
задължително следва да вземе отношение с оглед наличието или липсата на
решение по § 4, ал. 3 ЗВер. Правоприемството засяга материалната, но не и
процесуалната легитимация на ищеца, която се определя от твърденията му,
че е собственик на процесния имот като правоприемник на съществувалите до
1949 г. религиозни общности в гр. В., по основателността на които съдът
следва да се произнесе с решението по делото след обсъждане на всички
релевантни за спора обстоятелства, каквото е правоприемството.
Производството по § 4 ЗВер. е средство за установяване наличието на
2
правоприемство, но не и условие за разглеждане по същество на предявения
иск за собственост, поради което като е приел противното и е прекратил
производството по делото, окръжният съд е постановил незаконосъобрзен
съдебен акт, който следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260073/ 12.08.2022 г. по гр. д. № 18/ 2013 г.
на ОС – Пазарджик.
ВРЪЩА делото на ОС – Пазарджик за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3