Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1165 / 16,10,2019 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на 18,09,2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от
съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 1172/2019 г. и прие следното:
Производство по реда
на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по
въззивна жалба вх. № 4667/2019 г. от ОБЩИНА КАРЛОВО, БУЛСТАТ *********; против
решение № 110/03,04,2019 г., постановено по гр. д. № 1791/2018 г. по описа на
РС Карлово, ІІІ гр. състав, В ЧАСТТА, с която жалбоподателят е осъден да
заплати на „БРАЙТ КОМПЛЕКС АТ“ ЕООД – гр. София; следните суми:
1/ Сумата от 552,14
лв., представляваща неустойки за забавено плащане по Договор № 1Карлв-АБ/2013
г. от 21.05.2013 г. на задължения по фактури, както следва: по фактура
2426/10.12.2015 г. – 34.88 лева; по фактура 2469/15.01.2016 г. – 36.99 лева; по
фактура 2512/11.02.2016 г. – 35.38 лева; по фактура 2546/15.03.2016 г. – 34.02
лева; по фактура 2581/19.04.2016 г. – 32.41 лева; по фактура 2621/16.05.2016 г.
– 30.84 лева; по фактура 2653/15.06.2016 г. – 29.38 лева; по фактура
2690/15.07.2016г. – 27.87 лева; по фактура 2727/15.08.2016 г. – 26.26 лева; по
фактура 2761/15.09.2016 г. – 24.75 лева; по фактура 2801/15.10.2016 г. – 23.23
лева; по фактура 2837/15.11.2016 г. – 21.76 лева; по фактура 2872/15.12.2016 г.
– 20.16 лева; по фактура 2899/15.01.2017 г. – 24.45 лева; по фактура
2940/15.02.2017 г. – 19.49 лева; по фактура 2978/15.03.2017 г. – 17.94 лева; по
фактура 3013/15.04.2017 г. – 16.23 лева; по фактура 3053/15.05.2017 г. – 14.52
лева; по фактура 3086/15.06.2017 г. – 12.86 лева; по фактура 3121/15.07.2017 г.
– 11.21 лева; по фактура 3162/15.08.2017 г. – 12.86 лева; по фактура
3195/15.09.2017 г. – 11.15 лева; по фактура 3229/15.10.2017 г. – 9.38 лева; по
фактура 3271/15.11.2017 г. – 7.78 лева; по фактура 3306/15.12.2017г. – 6.13
лева; по фактура 3341/15.01.2018г. – 4.83 лева; по фактура 3385/15.02.2018 г. –
3.00 лева; по фактура 3420/15.03.2018г. – 1.29 лева; по фактура 3451/15.04.2018
г. – 0.55 лева; по фактура 3468/15.05.2018 г. – 0.61 лева;
2) Сумата 996,97 лв.,
представляваща обезщетение за причинени вреди над размера на уговорената
неустойка вследствие на забавеното плащане на посочените по-горе фактури по
Договор № 1Карлв-АБ/2013 г. от 21.05.2013 г.
Жалбоподателят счита
първоинстанционното решение за незаконосъобразно в посочените части и иска от
въззивния съд да го отмени и вместо това да отхвърли предявените искове.
Ответникът по жалбата „БРАЙТ КОМПЛЕКС АТ“ ЕООД –
гр. София; изразява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване
на обжалваното решение.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 92 от ЗЗД. Предявени от „БРАЙТ
КОМПЛЕКС АТ“ ЕООД – гр. София; против ОБЩИНА
КАРЛОВО, БУЛСТАТ *********.
Ищецът твърди, че на
21,05,2013 г. между страните е сключен Договор № 1Карлв-АБ/2013 г., с който
ответникът възложил а ищецът приел да изпълнява абонаментна поддръжка и
развитие на система „БРАЙТ Е-община – Интернет базирана система за
автоматизация на финансовата и административно-управленческата дейност“ на
Община Карлово за срок от една година. Въз основа на изрична клауза от
договора, действието му продължило до 21,05,2018 г. (като се подновявало автоматично
след изтичане на срока за срок с по една година при липса на изрично писмено
изявление за обратното от някоя от страните).
Твърди се, че ищецът
предоставил уговореното изпълнение, но ответникът изпълнил задължението си за
заплащане на уговорените наемни цени със закъснение. От забавеното плащане за
ищцовото дружество настъпили вреди. Въз основа на изложеното от съда се иска да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца уговорената с
чл. 29 от Договора между страните неустойка за забавено плащане, възлизаща общо
на 559,17 лв.; както и сумата от общо 997,19 лв., представляваща претърпени от
забавеното плащане вреди, надвишаващи размера на уговорената неустойка.
Ответникът оспорва
основателността на исковете като сочи,
че за да бъдат уважени претенциите за неустойка, ищецът следва да установи, че
е изпълнил задълженията си по договора, без да конкретизира за кой период и по
отношение на кое задължение твърди изпълнителят по договора да е неизправна
страна.
РС е приел исковете
за частично основателни и е присъдил на ищеца посочените по-горе суми.
Решението се обжалва само в тази част, като в останалата (с която исковете са
отхвърлени за разликите над присъдените размери до пълните претендирани)
първоинстанционният акт не е обжалван и е влязъл в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението и по допустимостта -
в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото във
въззивната жалба. При извършената в рамките на посочените правомощия
служебна проверка настоящият състав приема обжалваното решение за валидно и допустимо.
По предявените с жалбата оплаквания:
Пред настоящата инстанция страните не спорят
относно това, че през процесния период между тях е съществувало твърдяното от
ищеца облигационно правоотношение. Представени са процесните фактури. Не се спори
също, че задълженията по фактурите, представляващи периодично дължими цени за
изпълнението на възложените с договора услуги (задължения на ищеца), са
заплатени от ответника, но след изтичане на срока за това. Следователно
ответната община е приела изпълнението на задълженията на ответното дружество,
като не се установява при това да са предявени възражения за некачествено
изпълнение. Затова следва да се приеме, че е престирал точно изпълнение на
възложените му с процесния договор задължения, за което, макар и със забава, ответникът
е заплатил договореното възнаграждение без възражения.
При това положение следва да се приеме, че е
налице уговореното в чл. 29 от процесния договор основание за имуществена
отговорност на ответника. Посочената разпоредба предвижда, че при забавено
плащане възложителят дължи неустойка в размер на 0,01 % на ден от стойността за
всеки ден забава. Определяеми по посочения начин, размерите на претендираните неустойки
възлизат на сумите, посочени в заключението на приетата пред РС съдебно-счетоводна
експертиза, за които РС е приел исковете по чл. 92 от ЗЗД за основателни. Наред
с това, със същото заключение се установява, че размерът на реално претърпените
от ищеца вреди, измерими със законната лихва за периодите на забава, надвишава
уговорените неустойки със сумите, до размера на които с първоинстанционното решение
са присъдени обезщетения за претърпени вреди. Досежно тези тези въпроси пред
настоящата инстанция не се повдига спор.
Следователно исковете следва да се приемат за
доказани по основание и до присъдените от РС размери, като изложените в тази
насока съображения на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата
инстанция. Поради това решението в обжалваната му част следва да се потвърди
като законосъобразно.
На въззиваемия следва да се присъдят сторените
за настоящото производство разноски, които се констатираха в размер на 500 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 110/03,04,2019 г., постановено по гр. д.
№ 1791/2018 г. по описа на РС Карлово, ІІІ гр. състав, В ЧАСТТА, с която ОБЩИНА КАРЛОВО, БУЛСТАТ *********, е осъдена да заплати на „БРАЙТ КОМПЛЕКС
АТ“ ЕООД – гр. София; следните суми: 1/ Сумата
от общо 552,14 лв., представляваща неустойки за забавено плащане по Договор
№ 1Карлв-АБ/2013 г. от 21.05.2013 г. на задължения по фактури, както следва: по
фактура 2426/10.12.2015 г. – 34.88 лева; по фактура 2469/15.01.2016 г. – 36.99
лева; по фактура 2512/11.02.2016 г. – 35.38 лева; по фактура 2546/15.03.2016 г.
– 34.02 лева; по фактура 2581/19.04.2016 г. – 32.41 лева; по фактура
2621/16.05.2016 г. – 30.84 лева; по фактура 2653/15.06.2016 г. – 29.38 лева; по
фактура 2690/15.07.2016г. – 27.87 лева; по фактура 2727/15.08.2016 г. – 26.26
лева; по фактура 2761/15.09.2016 г. – 24.75 лева; по фактура 2801/15.10.2016 г.
– 23.23 лева; по фактура 2837/15.11.2016 г. – 21.76 лева; по фактура
2872/15.12.2016 г. – 20.16 лева; по фактура 2899/15.01.2017 г. – 24.45 лева; по
фактура 2940/15.02.2017 г. – 19.49 лева; по фактура 2978/15.03.2017 г. – 17.94
лева; по фактура 3013/15.04.2017 г. – 16.23 лева; по фактура 3053/15.05.2017 г.
– 14.52 лева; по фактура 3086/15.06.2017 г. – 12.86 лева; по фактура
3121/15.07.2017 г. – 11.21 лева; по фактура 3162/15.08.2017 г. – 12.86 лева; по
фактура 3195/15.09.2017 г. – 11.15 лева; по фактура 3229/15.10.2017 г. – 9.38
лева; по фактура 3271/15.11.2017 г. – 7.78 лева; по фактура 3306/15.12.2017г. –
6.13 лева; по фактура 3341/15.01.2018г. – 4.83 лева; по фактура 3385/15.02.2018
г. – 3.00 лева; по фактура 3420/15.03.2018г. – 1.29 лева; по фактура
3451/15.04.2018 г. – 0.55 лева; по фактура 3468/15.05.2018 г. – 0.61 лева; както и 2) Сумата 996,97 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди
над размера на уговорената неустойка вследствие на забавеното плащане на
посочените по-горе фактури по Договор № 1Карлв-АБ/2013 г. от 21.05.2013 г.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
КАРЛОВО, БУЛСТАТ *********; да заплати на „БРАЙТ КОМПЛЕКС АТ“ ЕООД –
гр. София; сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: