Определение по дело №35/2018 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 април 2018 г. (в сила от 30 април 2018 г.)
Съдия: Анелия Маринова Йорданова
Дело: 20183301000035
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 11 април 2018 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

                                           Гр.Разград, 30. 04. 2018 г.

 

Разградският окръжен съд в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Анелия Йорданова

    Членове:   Ирина Ганева

                     Диляна Николова

като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова в. ч. т. д.    35 по описа за 2018 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 418, ал. 4 от ГПК

            Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ Ай Банк ” ЕАД гр. София чрез пълномощник против Разпореждане от  08. 03. 2018 г. по ч. гр. д. № 178/ 18 г. на РС Исперих, с което е оставено без уважение заявлението на Банката за издаване на заповед  за изпълнение и изпълнителен лист срещу Т.М.С. ***. В жалбата се излагат доводи, че разпореждането е необосновано и незаконосъобразно, тъй като  противоречи на събраните доказателства и на закона.

            Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

            Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Районният съд е оставил без уважение заявлението от „ТИ БИ Ай Банк ” ЕАД гр. София за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418, ал. 1 ГПК срещу Т.М.С. като кредитополучател за заплащане на сумата 1533, 64 лв. главница, ведно със законната лихва  върху нея от 02. 03. 2018 г. до окончателното й изплащане, 284, 22 лв. изискуема договорна лихва за периода 05. 08. 2017 г. до 06. 10. 2017 г., вкл., 91, 41 лв. обезщетение за забава за периода от 05. 08. 2017 г. до 13. 02. 2018 г.  вкл.,  38, 19 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съображенията на съда за това са, че едва след като банката упражни правото си да направи кредита предсрочно изискуем и обяви това на длъжника лично, тогава вземането става изискуемо. Според съда, извършеното отбелязване върху товарителницата не удостоверява, че длъжникът е узнал за волеизявлението на кредитора, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Към заявлението са приложени извлечение от счетоводната книга на „ТИ БИ Ай Банк ” ЕАД гр. София за задължението по партидата на длъжника, Договор за потребителски кредит № ********** между заявителя и Т.М.С. за предоставения на последната от Банката кредит в размер на 2 000 лв.  с краен срок на погасяване 05. 10. 18 г. В договора в чл. 16.2 страните са уговорили  автоматична предсрочна изискуемост на дълга при  пълно или частично неплащане от страна на потребителя на 3 поредни месечни вноски. Според извлечението от сметка, неплатените месечни вноски преди настъпване на изискуемостта на кредита са  от 05. 08. 2017 г. до 06. 10. 2017 г.

 В чл. 25.8 е уговорено, че цялата кореспонденция между страните във връзка с изпълнение на договора се изпраща на адресите за кореспонденция и контакти, посочени в чл. 3 и чл. 4 от договора, с чл. 25.10 страните са поели задължение за уведомяване при промяна адресите за кореспонденция, а с чл. 25. 11 са приели, че всички уведомления и изявления ще се считат получени от кредитополучателя, ако достигнат до адреса за кореспонденция и контакти, посочен в договора или при промяна - на посочения от него адрес. В чл. 3 от договора се съдържат постоянен и настоящ адрес на длъжника, няма посочен адрес за кореспонденция, а само телефонен номер. Приложено е и писмо от Банката до длъжника, с което обявява предсрочната изискуемост на дълга. Според приложената обратна разписка, писмото е изпратено и на постоянния и на настоящия адрес на длъжника. На постоянния адрес в с. Драгомъж, общ. Исперих в обратната разписка на 25. 01. 18 г.  е посочено, че „получателят отсъства“, а на настоящият адрес, посочен в договора в гр. Исперих, е удостоверено от дл. лице от „Български пощи“ ЕАД на 10. 01. 18 г. , че „получателя се е преместил на друг адрес”. От извършената от съда служебно справка в НБД „Население“ се установява, че настоящият адрес е променен и съвпада с постоянния адрес на длъжника.

Въз основа на така изложеното, въззивната инстанция приема, че жалбата е неоснователна.

Обоснован е изводът на районния съд, че извършеното отбелязване върху товарителницата не удостоверява  узнаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Според задължителните разяснения на т. 18 от ТР № 4/ 18. 06. 2014 г. по т. д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК, изисква се банката изрично да е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател.  Според създадената нова практика на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника. В тази практика е съобразено постановеното Решение на СЕС по дело С-327/10 от 17.11.11 г., според което, при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. В случая това изискване не е спазено. Видно от обратните разписки, приложени към заявлението, писмото, с което Банката е обявила предсрочната изискуемост на дълга , изпратено до заявения в договора настоящ адрес на длъжника на 10. 01. 18 г. , се е върнало с отбелязване, че „получателя се е преместил на друг адрес”. От извършената служебно справка от съда, се установява, че настоящият съвпада с постоянния адрес.  Изпратеното уведомление до постоянния му адрес е върнато с отбелязване, че „получателят отсъства“. От така удостовереното от дл. лице от „Български пощи“ ЕАД не става ясно за какъв период от време длъжника отсъства от адреса – дали отсъства за кратък период от време или трайно, защото от еднократното търсене на адреса не може да се направи извод, че получателят  отсъства за продължително време и не може да бъде намерен, за да му бъде връчено уведомлението, а по делото не са налице други обстоятелства, от които може да се направи извод за недобросъвестно му  поведение. От формална страна кредиторът не може да се ползва от уговореното в чл. 25. 11 във вр. с чл. 25.8 в договора за кредит, тъй като  постоянния и настоящия посочен адрес на длъжника са различни, а чл. 3 не съдържа адрес за кореспонденция, за да стане ясно по подразбиране, че посочения от длъжника адрес е този за кореспонденция.

Предвид изложеното, не може да се счита, че длъжникът е надлежно уведомен от Банката за настъпилата предсрочна изискуемост на дълга. Разпореждането на районния съд, с което е оставено без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист спрямо длъжника е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 08. 03. 2018 г. по ч. гр. д. № 178/ 18 г. на РС Исперих, с което е оставено без уважение заявлението на „ТИ БИ Ай Банк ” ЕАД гр. София за издаване на заповед  за изпълнение и изпълнителен лист срещу Т.М.С. *** по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК.

  Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                Председател:                       Членове: 1.                                  2.