№ 340
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора С. Т. Н.
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221000600757 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 327 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв. В. Х.- защитник на подс. И. К.
П. срещу присъда на Софийски окръжен съд, постановена по НОХД №
149/2020 г. по описа на СОС, с която е признат за виновен в това, че като е
нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 25,ал. 1 от ЗДвП е
осъществил състава на престъпление по 343, ал. 1,6. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК, като му е наложено наказание две години лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. Със същата присъда подсъдимият и
лишен от правото да управлява МПС за срок от две години и шест месеца..
Подс.П. е осъден да заплати на П. Г. Х., сумата от 50 000 лева (петдесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от престъплението, ведно със законната лихва от 08.06.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1000 лв. (хиляда лева)
за разноски; Да заплати на И. Б. Х., сумата от 50 000 лева (петдесет хиляди
1
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
престъплението, ведно със законната лихва от 08.06.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 1000 лв. (хиляда лева) заплатен
адвокатски хонорар; Да заплати на М. И. Х. сумата от 50 000 лева (петдесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от престъплението, ведно със законната лихва от 08.06.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2000 лв. (две хиляди
лева) заплатен адвокатски хонорар; Да заплати на И. Б. Х., сумата от 50 000
лева (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от престъплението, ведно със законната лихва от
08.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1000
лв. (хиляда лева) заплатен адвокатски хонорар; Да заплати и на С., сумата от
10 000 лева (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от престъплението, ведно със законната
лихва от 08.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; като отхвърля
иска за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лева (сто хиляди
лева) като недоказан по размер.
Гражданските искове били отхвърлени в останалата им част до
предевяния размер. В тежест на подсъдимия били възложени и направените
по делото разноски.
В жалбата на подсъдимия и допълнителнителните съображения
към нея са развити доводи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна,
постановена при съществено нарушение на процесуалните правила.
Неправилно първоинстанционният съд приемал, че с действията си
подсъдимият е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП От събраните по време на
съдебното следствие доказателства се установявало че подсъдимият е
предприел маневра „Завиване в обратна посока„ регламентирана с
разпоредбата на чл. 38 от ЗДвП. Не се доказало с действията си той да е
нарушил чл. 38 от ЗДвП, нито пък забраните за завиване в обратна посока,
установени в чл. 39 от същия закон. Съдът не бил обсъдил намиращите се по
делото доказателства, съдържащи се в протокол за оглед на лек автомобил „
Мерцедес „ с per. № ***, където били намерени две следи от удари и огледа
на каската на пострадалия, където били намерени следи от удар и охлузване в
средната горна част и в ляво. От тези данни можели да се направи извод, че
пострадалият е претърпял директен удар с автомобила на подсъдимия, което
2
обстоятелство не било анализирано .
Необосновано първоинстанционният съд приел, че пострадалият не е
нарушил изискването за движение най — вдясно в платното. Установявало се,
че пострадалият мотоциклетист се е движил на 10 см в дясно от
разделителната линия, видно от началото на аварийното спиране. Липсвали
каквито и да било доказателства, че преди това пострадалият е спазил
правилата за движение като се е движил най - вдясно и след това е променил
движението си.
Иска се отмяна на присъдата и постановявяне на нова, с която
подсъдимия да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението почл. 343,
ал. 1, б „в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата Твърди,
че пострадалият се е движел неправомерно и настъпилият резултат е
последица от неговото неправомерно поведение. По отношение на
гражданските искове, предявени от четиримата ищци М. Х., П. Х., И. Х. и И.
Х., производството следвало да бъде прекратено поради постигнато
извънсъдебно споразумение, с което техните претенции били удовлетворени
изцяло и в по-голям размер. По отношение на гражданския иск, предявен от
внучката на пострадалия - С., моли той да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Счита
първоинстанционна присъда за правилна и законосъобразна, а видът и
размерът на наложеното на подсъдимия наказание за съобразено както с
фактите, така и с данните за личността на дееца и предвиденото в съответна
наказателноправна норма. Моли да се приеме, че жалбата е неоснователна и
да се потвърди изцяло атакуваната първоинстанционна присъда.
. Повереникът на частните обвинители адв.М. моли да се
потвърди присъдата на първоинстанционния съд и да се остави без уважение
въззивната жалба на подсъдимия. Счита, че присъдата е правилна и
справедлива, налице била пряка и непосредствена причинно[1]следствена
връзка между поведението на подсъдимия П. и причинената смърт на
пострадалия Х.. Експертите, в своите заключения са дали категоричен
отговор на всички поставени въпроси, че причината за произшествието са
именно технически неправилните действия от страна на водача на лекия
3
автомобил. Моли, с оглед на изложените съображения, да се потвърди
присъдата в наказателноправната й част. По отношение на гражданско-
осъдителната част, с оглед на представеното споразумение, твърди, че нямат
претенции в тази насока.
Повереникът адв.В. се присъединява към казаното от другия повереник.
Частните обвинители и граждански ищци не се явяват в съдебно
заседание пред въззивната инстанция и не вземат лично становище по
съществото на делото.
Подс. П. моли да се отмени първоинстанционната присъда.
Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Въз основа на събраните в хода на производството
доказателства се установява от фактическа страна, че подс. П. е
правоспособен водач на МПС от 22.08.1979 г. и има издадено СУМПС
категории В и АМ. Същият притежавал лек автомобил марка „Мерцедес”,
модел „ Е 270 ЦДИ” с регистрационен номер ***, който преминал успешно
технически преглед на 29.03.2019 г. На 08.06.2019 г свидетелите С. И. и Д. Б.
се намирали в ягодов масив, находящ се на второкласен път 11-82, вляво след
град Долна баня в посока град Костенец. Около 10.40 часа свидетелите
започнали да подготвят набраните ягоди за продажба на разположената
непосредствено до пътя сергия, от страната на пътната лента за движение в
посока от град Костенец към град Долна баня. Платното за движение в този
участък на пътя било с широчина 6.50 метра, покрито с гладък асфалт с
незначителни пукнатини; двупосочно — с две пътни ленти, разделени с
единична прекъсната линия M3. Пътната лента в посока от град Костенец към
град Долна баня била с широчина 3.10 мегра, а пътната лента в посока от град
Долна баня към град Костенец с широчина 3.40 метра. По посока от град
Долна баня към град Костенец, вдясно от платното за движение имало
затревен банкет, който срещу ягодовия масив бил с широчина от 2 метра, а
вдясно от него имало непочистена (затревена) отводнителна канавка с
широчина 1.3 метра. Вляво от платното за движение имало пригодена за
спиране и посипана с чакъл площ с широчина 6 метра. Участъкът от пътя бил
4
прав и без наклон, в него нямало вертикална сигнализация. Времето било
топло, безоблачно, тихо, без вятър и без валежи.
Подс. И. П. пристигнал на масива с ягоди от град Долна баня около
10.40 часа, със собствения си лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 270
ЦДИ с peг. № ***. Той спрял автомобила в банкета на пътя по посоката си на
движение, слязъл от него, пресякъл двете пътни ленти и отишъл до ягодовия
масив, където закупил от свидетелката С. И. три касетки с ягоди. След това
подсъдимият се върнал обратно до автомобила, като заедно с него пътя
пресякла и свидетелката И.. Те поставили касетките в багажника,
подсъдимият се качил в автомобила и го привел в движение. Предприел
маневра, с която да промени посоката на движение обратно към град Долна
баня - потеглил бавно с подаден ляв мигач, като излязъл на пътната лента в
посока град Костенец и постепенно завивал наляво, навлизайки в лентата за
движение към град Долна баня под променлив ъгъл - започвайки от 0 градуса
спрямо надлъжната ос на пътя, като в хода на маневрата увеличавал този
ъгъл.
В момента, в който подсъдимият П. предприел описаните действия,
управляваният от пострадалия Б. Х. мотоциклет „Сузуки ДЛ 650 В Сторм“ с
per. № *** се намирал в дясната пътна лента в посока от град Долна баня към
град Костенец и се движел със скорост от около 53 км/ч. Мотоциклетиста
възприел лекия автомобил и неговата маневра и реагирал с аварийно спиране
на отстояние 25 метра от мястото на удара, като спирал аварийно 4.4 метра,
след което последвало, падане и плъзгане по дясната страна на мотоциклета,
като при достигане на движещия се лек автомобил, под ъгъл от 73 градуса
спрямо оста на пътя, последвал удар със скорост на мотоциклета от порядъка
на 40 км/ч. Ударът бил с предната част на мотоциклета - зоната на предното
колело, в задната лява част на лекия автомобил - зоната на задно лява колело
и заден ляв калник. Подсъдимият задействал спирачната система около 1.2
секунда преди удара, ефективното му спиране започнало в момента на удара,
като след контакта с мотоциклета автомобилът изминал около 1 метър и се
установил с предна лява гума на разстояние 10.40 метра след десния ъгъл на
заслона на ягодовия масив и на 30 см. вдясно от левия край на пътното
покритие, а задна лява гума се намирала на разстояние 9.80 метра след
посочения ъгъл на заслона и на 3 метра вдясно от левия край на пътното
покритие, в посоката от град Долна баня към град Костенец. Под действието
5
на силите на удара мотоциклетът и мотоциклетистът били отхвърлени наляво
спрямо посоката си на движение на около 1.2 метра. Предното колело на
мотоциклета се установило на разстояние 9.40 метра след десния ъгъл на
заслона на ягодовия масив и на 2.10 метра вдясно от левия край на пътното
покритие - също в посоката от град Долна баня към град Костенец. При удара
между двете превозни средства били нанесени щети в задната лява част на
лекия автомобил и щети в предната част на мотоциклета, а в следствие
плъзгането на мотоциклета по асфалтовата настилка били оставени
трасологични следи от ожулване по дясната страна на мотоциклета.
„
По същото време св.С. П. се движела с лекия си автомобил „Деу Матиз в
посока от град Костенец към град Долна баня. Тя възприела движението на
управлявания от подсъдимия автомобил навлизащ в нейната лента за
движение, при което намалила скоростта си и след това спряла на няколко
метра от него. Св.П. чула звука от приближаването на мотоциклета - без да го
вижда, и след това възприела звука от силния удар на мотоциклета в
автомобила на подсъдимия, след което слязла и се приближила към мястото
на пътно-транспортното произшествие.
Свидетелите С. И. и Д. Б. също чули звука от удара между превозните
средства, възникналото ПТП, като свидетелят Б. се обадил на тел. 112 и
съобщил за пътния инцидент. Св. И. махнала каската от главата на
пострадалия, св. Б. започнал да му прави сърдечен масаж, а свидетелят И. Т.,
който минавал през пътния участък с автомобила си и спрял да окаже
съдействие, му извадил езика.
В резултат на ПТП Б. Х. получил несъвместими с живота травми и
починал почти веднага в ръцете на свидетеля Т..
Сигнали до тел. 112 за настъпилото ПТП били подадени и от други случайно
преминаващи лица. На мястото бил изпратен полицейски екип от РУ
Костенец в състав свидетелите П. К. и Е. З.. Пристигналият екип на ЦСМП
Костенец констатирал смъртта на пострадалия Б. Х..
На местопроизшествието бил извършен оглед в присъствието на свидетелите
С. К. и М. И..
Така приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните
по делото доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия П.,
показанията на свидетелите С. И., Д. Б., М. И., С. П., П. К., Е. З., И. Н., И. Т.,
6
С. К., включително и от приобщените им по реда на ал. 4 и ал. 5 от чл. 281 от
НПК от досъдебното производство, показания както и от писмените
доказателства и доказателствени средства-протокол за оглед на
местопроизшествие; справка от СДВР Отдел ПП със справка „Картон на
водача“ и справка от АИС - КАТ; справка от АПИ, Областно пътно
управление София; справка от НИМХ; справка от МВР, Дирекция
„Национална система 112“, РЦ 112 - София; СУМПС и контролен талон;
копия на СУМПС, контролен талон, застраховка ГО, СРМПС, удостоверение
за техническа изправност; фишове за спешна медицинска помощ,
заключенията на експертите по комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, съдебномедицинска експертиза на труп,
съдебнохимическа експертиза, автотехническа експертиза.
При установените фактически обстоятелства от предмета на доказване
въззивната инстанция приема, че са доказани механизма на настъпване на
ПТП-ие и пряката причинна връзка между деянието, чийто автор е
подсъдимата и съставомерните последици.
Безспорно установен в хода на производството е факта на възникване на
ПТП-ие на процесната дата с участието на две МПС-ва-управляван от подс.П.
лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ Е 270 ЦДИ” с регистрационен
номер *** и управляван от пострадалия Б. Х. мотоциклет „Сузуки ДЛ 650 В
Сторм“ с per. № ***. Видно от протокола за оглед на местопроизшествие и от
заключението на експертите по КМАТЕ мястото на удара се намирало по дължината
и широчината на платното за движение на път 11-82, в участъка 5+911
километър в посока град Долна баня - град Костенец, както следва: по
широчина - на около 4 метра вдясно от левия край на платното за движение и
по дължина на около 9.5 метра след линията на избрания при огледа ориентир
(десния ъгъл на заслона на ягодовия масив) в същата посока. Със
заключението на експертите по комплексна медико-автотехническа
експертиза е доказано, че автомобила е потеглил когато разстоянието между
тях двете моторни превозни средства е било не по- малко от 56 метра.
Скоростта на движение на мотоциклета в района на произшествието, в
момента на потеглянето и навлизането на лекия автомобил върху платното за
движение и в момента на възприемане от мотоциклетиста на извършващия
маневрата автомобил е определена на около 53 км/ч, а в момента на удара на
около 40 км/ч. Според експертите скоростта на лекия автомобил в момента на
7
удара е била от порядъка на 16 км/ч. Опасната зона за спиране на мотоциклет
„Сузуки ДЛ 650 В Сторм" с per. № *** при установените скорост и пътни
условия е определена на 33 метра; а опасната зона за спиране на лек
автомобил марка „Мерцедес", модел „Е 270 ЦДИ" с per. № *** при скоростта
на движение от 16 км/ч - на 7 метра.
От обективна страна причина за възникване на ПТП-ие е предприетата
от подс.П. маневра „обратен завой“. При това, същият е навлязъл в лентата по
която се е движил мотоциклетиста, без да се съобрази с присъствието на
последния там. Видно от заключението на експертите, а и от протокола за
оглед на местопроизшествие, пътния участък е бил прав, а времето
благоприятно за да има видимост надхвърляща значително разстоянието от
56 метра на колкото са се намирали двете МПС-ва, когато подсъдимият е
привел управляваното от него такова в движение. Всички събрани по делото
доказателства категорично сочат, че причината за възникване на ПТП-ие не
може да се търси извън поведението на подс.П.. Въззивният съд намира за
неоснователно твърдението на защитника, че поведението на мотоциклетиста
по същността си е довело до инцидента. При изясняване механизма на
възникналото ПТП-ие не може да не се държи сметка за обективно
установените действия на подсъдимия, предхождащи предприетата маневра
„обратен завой“. Категорично доказано е, че управлявания от подсъдимия
автомобил е бил спрян в дясно от платното на банкета, по посока на
движението на мотоциклетиста. Подадения ляв мигач и потеглянето на
автомобила в посока гр.Костенец със сигурност е било възприето от
пострадалия, който е единствения от двамата водачи, който е направил опит
да предотврати произшествието. Какви са били субективните представи на
мотоциклетиста е невъзможно да се установи, но обективираните от него
действия сочат, че първоначално той не е бил наясно с намеренията на
подсъдимия да направи обратен завой. Включения светлинен сигнал на левия
мигач далеч не е бил достатъчен за останалите участници в движението да
разберат намеренията на подсъдимия в момента на неговото потегляне. Видно
от заключението на експертите, до мястото на удара автомобила е изминал
разстояние от 11 метра. Маневрата „обратен завой“ не е предприета от място,
което е разбираемо с оглед на факта, че за да я извърши успешно, подс.П. е
трябвало да използва и пространството от шест метра намиращо се в ляво от
пътя считано по посока движението на мотоциклетиста. Поради това е
8
трябвало да измине известно разстояние, предвижвайки се под ъгъл към
средата на пътното платно. Едва в момента, в който той е насочил автомобила
към лентата за насрещни движение е станало известно това му намерение. От
момента на потеглянето до мястото на което е предприел напускане на
дясната лента за движение е изминало известно/макар и кратко/време. През
това време мотоциклетиста се е приближавал бързо, поради по-високата
скорост която е имал спрямо тази на управлявания от подсъдимия лек
автомобил. Когато е започнало навлизането на лекия автомобил в лентата за
насрещно движение разстоянието между двете превозни средство не е било
56 м, колкото е определено в момента на потегляне на автомобила.
Експертите не са дали отговор на въпроса на какво разстояние са се намирали
автомобила и мотоциклетиста при заемане на перпендикулярно на платното
положение от първия, защото са приели, че ъгълът под който се е намирал
автомобила след спирането е бил 73 градуса. Не са нужни специални знания,
за да се определи въз основа на заключението на експертите по КАТСМЕ, че
за времето от 3,85 сек., колкото са изминали от потеглянето на автомобила до
удара, движещият се със скорост 14, 6 м/сек. мотоциклетист се е намирал на
различно отстояние от автомобила. Подсъдимият е изминал първите няколко
метра включвайки се в движението с по-ниска скорост от 16 км/ч и
праволинейно, под ъгъл спрямо пътната лента, тъй като е потеглил от
банкета, поради което до момента в който е навлязъл в лентата за насрещно
движение са изминали около 2 сек. За това време при скорост от 14, 6 м/сек,
мотоциклетиста е съкратил разстоянието между двете превозни средства на
половина. Това напълно кореспондира с установеното от експертите при
отговора на девета задача. Мотоциклетиста е предприел аварийно спиране
когато се е намирал на разстояние 25 м от автомобила. Това е момента в
който е осъзнал, че подсъдимия няма намерение да продължи движението си
в посока гр.Костенец, а прави опит да завие обратно в посока гр.Долна баня.
Опасната зона за спиране на мотоциклета е била 33 м., поради което е видно,
че пострадалия не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП-ие. Това е така, защото в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилия съставомерен резултат е единствено поведението на
подсъдимия. Подадения от него ляв пътепоказател е единственото
правомерно действие, което е предприел преди да се включи в движението.
Подсъдимият изобщо не е съобрази присъствието на мотоциклетиста, който е
9
приближавал от гр.Долна баня и се е намирал на близко радстояние-56 метра.
Видно от фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие,
видимостта в процесния участък е била поне десет пъти по-голяма от
посоченото разстояние. От обективна страна подсъдимият не е осигурил
предимство на мотоциклетиста, който е нямало как да знае каква по
същността си е маневрата, която иска да извърши водача на лекия автомобил.,
преди да възприеме навлизането му в лентата за насрещно движение. Именно
поради това, реакцията на мотоциклетиста- предприемане на аварийно
спиране е обективирана едва когато той се е намирал на 25 метра от мястото
на удара. Всъщност, видно от заключението на експертите, тази реакция е
била своевременна, но недостатъчна, за да се предотврати ПТП-ие. От
техническа гледна точка причината за възникване и реализиране на
последното са технически неправилните действия на водача на лекия
автомобил, който преди да предприеме маневра „обратен завой“ не се е
убедил, че може да я извърши безопасно и не навлиза в пътната лента за
движение на мотоциклета. Действията на подсъдимия са били до такава
степен несъобразени с останалите участници в движението, че се е наложило
св.С. П., пътуваща в насрещната пътната лента да спре управлявания от нея
автомобил „Деу Матиз“.
Това поведение на подсъдимия обективно е довело до възникване на
ПТП-ие. В резултат на последното, видно от заключението на експертите по
изготвената - съдебномедицинска експертиза на труп Б. Х. е получил тежка
гръдна травма, изразяваща се в счупване на трети гръден прешлен с
проникване на костен фрагмент в гръдната кухина и разкъсване на аортата,
масивен хемоторакс (наличие на кръв в гръдната кухина) вляво в количество
2500мл., морфологични данни за масивна остра кръвозагуба (петна на
Минаков), суховата и бледа срезна повърхност на органите, сбръчкана и
мековата слезка, липса на алкохол в кръвта. Според заключението, смъртта на
Х. се дължи на тежката несъвместима с живота травма на аортата, настъпила е
бързо и е била неизбежна. Констатираните увреждания се дължат на силен
удар с или върху твърд тъп предмет, представляват високоенергийна травма и
добре отговарят да са получени при пътнотранспортно произшествие. В
близките часове преди настъпването на смъртта лицето не е употребявало
алкохол.С оглед на това е доказано, че смъртта на пострадалия не е могла да
бъде предотвратена дори и при оказана медицинска помощ непосредствено
10
след ПТП, тъй като при подобен тип травми на магистрален кръвоносен съд,
какъвто е аортата, смъртта е неизбежна и настъпва бързо, без да може да се
направи нищо за спасяване на пострадалия Между тези увреждания и ПТП-ие
е налице пряка причинно следствена връзка. В резултат именно на
уврежданията и въпреки проведените реанимационни мероприятия
пострадалия е починал на мястото на произшествието.
Изложеното дава основание на въззивния съд да приеме, че от
обективна страна подс.П. е осъществил състава на престъплението по чл. 343,
ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. На 08.06.2019 г. около 10:50 часа на
второкласен път П-82, в участъка 5+911 километър в посока град Долна баня -
град Костенец, в района на община Костенец, Софийска област, като водач на
пътно превозно средство — лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 270
ЦДИ“ с per. № ***, подсъдимият И. П. при предприемане на маневра за
преминаване в друга пътна лента с посока на движение град Костенец - град
Долна баня чрез завиване наляво за обратен завой, преди да започне
маневрата не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които минават покрай него, какъвто е бил движещият се по
пътната лента с посока за движение град Долна баня - град Костенец
мотоциклет „Сузуки ДЛ 650 В Сторм“ с per. № ***, управляван от Б. И. Х. и е
извършил маневрата, без да се е съобразил с неговото положение, посока и
скорост на движение, като по този начин е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП Като водач, преди
да започне маневрата, не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и не е извършил маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение, вследствие на което е
причинил смъртта на Б. И. Х.. Неоснователно е твърдението на защитника, че
пострадалият Х. се е движил неправомерно в близост до осевата линия и не се
е съобразил с предприетото от подсъдимия действие по завой наляво с цел
обръщане посоката му на движение, нито е преминал покрай задната част на
автомобила в разстоянието, оставено от подсъдимия в собствената на
мотоциклета лента за движение - вследствие на което настъпилият
общественоопасен. Момента от който за подсъдимия се е породило
задължението да предприеме мерки за безопасност - да се откаже от
извършване на маневрата "обратен завой", е моментът, в който подсъдимият
11
обективно е имал възможност да забележи управляваното от пострадалия
моторно превозно средство - на 56 метра. Положението, в което се е намирал
подсъдимият в паркирания на обраслия с трева банкет от дясната страна на
платното за движение в посока към град Костенец, му е позволявало да
забележи не само наличието на пострадалия, но и това на управлявания от
свидетелката П. лек автомобил. Подсъдимият твърди, че е погледнал и в
двете посоки за движение и след това е преместил погледа си напред, към
ягодовия масив и разположените до него обекти, тъй като маневрата
предполагала навлизане в обособената пред масива зона. Подсъдимия П. не е
дооценил обстоятелството, че от момента на потегляне на лекия автомобил,
мотоциклетът е бил във видимата област на водача му и двамата водачи са
имали възможност да се виждат
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата по
непредпазливост, под формата на небрежност. Подс.П. не е предвиждал
настъпването на престъпния резултат, но е могъл и е била длъжен да го
направи. Същият е била длъжен да съобрази поведението си с правилата за
движение по пътищата и то по начин, позволяващ му да осъществява
непрестанен контрол върху управлявания от нея лек автомобил, така, че да не
отнема предимството на останалите участници в движението. Нещо повече,
той е съзнавал, че пътното платно в процесния участък е с две ленти за
движение и за да реализира маневрата обратен завой, трябва да пресече
траекторията на движение на останалите водачи и по двете ленти. Подс. П. е
бил наясно, че следва да осигури предимството на останалите водачи и да
извърши маневрата едва след като те преминат покрай него. От волева страна
подсъдимият не е искал, нито допускала, че при боравене с уредите за
управление и контрол на лекия автомобил, ще наруши тази забрана, но е била
длъжна и е могъл да предвиди и тази последица от поведението си.
Изложеното дава основание на възивният съд да приеме, че изводите на
първоинстанционния такъв относно обективната и субективна
съставомерност на поведението на подсъдимия са обосновани. Изложените в
жалбата и в съдебно заседание оплаквания на защитника на подс.П. са
неоснователни.
При индивидуализацията на наказанията съдът правилно е отчел
чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни за
12
него, възрастта му, поведението му непосредствено след инцидента като
смекчаващи обстоятелства. Неправилно като такова е отчетено „незначително
съпричиняване“ от страна на пострадалия. Въззивният съд намира, че в
случая няма основание да се твърди, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалия, като с оглед установените по делото факти такова не може да се
обоснове дори да се приеме, че той през цялото време се е движил близо до
осевата линия. Събраните в хода на производството доказателства изобщо не
позволяват да се направи извод, че в случая е налице обща каузалност за
настъпването на смъртта на Х. между негово поведение и действията на
подсъдимия. При установените фактически положения е необосновано да се
твърди, че пострадалият е създал реална възможност за настъпването на
уврежданията довели до неговата смърт. Последната се дължи изключително
на противоправното поведение на подсъдимия и с оглед на събраните по
делото доказателства е не само неоснователно, но и неетично да се твърди, че
Х. е превърнал създадената от подс.П. реална опасност за увреждането му в
действителност. Съгласно ТР№2 от 2016 на ОСНК на ВКС поведението на
пострадалия от пътно-транспортно произшествие, когато е допринесъл за
вредоносния резултат, следва да се отчита при индивидуализацията на
наказанието на извършителя на престъпление по чл.343 от НК като
смекчаващо отговорността обстоятелство, но в случая по преценка на
въззивния съд такова поведение не е налице. Б. Х. се е движил правомерно, в
лентата си за движение и със съобразена скорост. Предприел е аварийно
спиране едва когато действителните намерения на подсъдимия са станали
разбираеми. Действията на мотоциклетиста са били правилни, но не
достатъчни, за да се предотврати настъпването на ПТП-ие. Това не означава,
че той е допринесъл за него. В поведението на пострадалия Х. не може да
бъде открита причинна връзка между деянието на подс.П. и настъпилите за
първия увреждания, довели до смъртта му. Поради това, неправилно е
отчетено от съда съпричиняване от пострадалия като смекчаващо
обстоятелство.
Като отегчаващи обстоятелства правилно са отчетени данните за
налагани по административен ред наказания за допуснати от него преди
случая нарушения на правилата за движение по пътищата и допуснатото от
него и невключено в квалификацията на деянието нарушение на правилото на
чл. 38, ал. 2 от ЗДвП.
13
Неоснователно е твърдението на защитника, че деянието е с ниска
степен на обществена опасност, тъй като поведението на подсъдимия е било
обществено опасно и се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите тежки общественоопасни последици.
Съдът е отмерил наказание две години и шест месеца лишаване от
свобода което е справедливо, адекватно на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на осъщественото деяние. Въззивният съд приема, че
това наказание не е явно несправедливо и може да постигне визираните в
чл.36 от НК цели.
При наличието на всички формални предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК,
съдът правилно е отложил изпълнението на наказанието за срок от пет
години, За постигане целите на наказанието и поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия, а и предвид възрастта му, не е необходимо наказанието да
бъде търпяно ефективно, с откъсване от социалната среда. Правилно е
определен размера и на кумулативното наказание лишаване от право да
управлява МПС. Отмерено в размер на две години и шест месеца, това
наказание също е справедливо и би допринесло в максимална степен за
постигане на визираните в чл.36 от НК цели.
С присъдата е ангажирана и гражданската отговорност за
неимуществени вреди причинени от подсъдимия на гражданските ищци.
Безспорно деянието извършено от подсъдимия И. П. е общественоопасно и
противоправно и представлява неправомерно увреждане по смисъла на чл. 45
от ЗЗД и е извършено виновно. Били са налице предпоставките за ангажиране
гражданската отговорност на подсъдимия и съдът е уважил исковете,
предявени от П. Х. и от И. Х., родители на пострадалия, при отчитане на
критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, отмервайки обезщетение в
размер от по 50 000 лв. за от всеки от гражданските ищци като за разликата
до пълния предявен размер от 100 000 лв. исковете като недоказани по размер
са отхвърлени.
Съдът е уважил иска предявен от М. Х., съпруга на пострадалия,
присъждайки обезщетение в размер от 50 000 лв. за нанесените й с
престъплението, извършено от подсъдимия, неимуществени вреди, а за
разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв. искът бил отхвърлен като
недоказан по размер.
14
Уважена било частично и гражданско-правната претенция на И. Х.-син
на пострадалия, като отчитайки критериите за справедливост по чл. 52 от
ЗЗД, съдът приел, че обезщетение в размер от 50 000 лв. се явява справедливо
за претърпените от гражданския ищец И. Х. за нанесените му с извършеното
от подсъдимия деяние неимуществени вреди, а за разликата до пълния
предявен размер от 100 000 лв. искат като недоказан по размер бил отхвърлен.
Предявеният от С. Х., внучка на пострадалия, действаща чрез баща си
и законен представител И. Х. граждански иск бил уважен до размер от 10 000
лв.До пълния предявен размер от 100 000 лв. искът бил недоказан по размер и
отхвърлен.
Пред въззивната инстанция са представени споразумения от
14.04.2022г. между ЗД“БУЛ ИНС“АД от една страна и П. Х., И. Х., М. Х. и
И. Х. от друга, съгласно което на гражданските ищци са били изплатени
обезщетения за смъртта на Б. Х. съответно в размери 80 000 лв, 80 000 лв, 105
000 лв. и 105 000 лв.
С оглед на това въззивните жалби на четирима граждански ищци се
явяват неоснователни. Предявените граждански искове са неоснователни и в
уважената от първоинстанционния съд част, тъй като претърпените
неимуществени вреди са били обезщетени с посочените по-горе
споразумения. Това налага присъдата в гражданско осъдителната й част да
бъде изменена, като се отхвърлят изцяло предявените от П. Х., И. Х., М. Х. и
И. Х. граждански искове. Претендираното от М. Х. и И. Х. обезщетение от
100 000 лева практически е изплатено изцяло, а от претенцията на П. Х., И. Х.
са изплатени по 80 000 лева. До пълния размер претендиран от посочените
двама граждански ищци гражданските искове са недоказани по размер.
Поради това, тези претенции, както и претенциите на М. Х. и И. Х. следва да
бъдат отхвърлени. Присъдата в частта за предявеният от С. Х., внучка на
пострадалия, действаща чрез баща си и законен представител И. Х.
граждански иск следва да бъде потвърдена.
Въз основа на изложеното Софийският апелативен съд, в настоящия
въззивен състав приема, че възраженията на защитника за необоснованост и
явна несправедливост на наложените наказания са неоснователни.
Атакуваната присъда е законосъобразна и обоснована в частта й, с която по
същество на подсъдимия е вменен във вина настъпилия съставомерен
15
резултат. Присъдата е незаконосъобразна в частта за присъдените
обезщетения на П. Х., И. Х., М. Х. и И. Х., тъй като претърпените от тях
неимуществени вреди намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с
извършеното от подсъдимия престъпление са били репарирани. С оглед на
това присъдата в тази й част следва да се измени и предявените от тези
граждански ищци искове бъдат отхвърлени изцяло. В частта за присъдените
разноски в полза на гражданските ищци, присъдата следва да се потвърди,
тъй като същите са конституирани в производството и като частните
обвинители.
В частта за присъдената държавна такса съразмерно уважените граждански
искове присъдата следва да се отмени.
Мотивиран така и на основание чл.377, ал.3 от НПК и чл.338 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №6 от 11.03.2022г. постановена по НОХД№149/2020г. по
описа на Софийски окръжен съд, в частта, с която са уважени гражданските
искове на П. Х., И. Х., М. Х. и И. Х., като :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от П. Г. Х. с ЕГН ********** срещу
подс. И. К. П. с ЕГН ********** граждански иск за сумата от 100 000 лева
като неоснователен и недоказан по размер.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от И. Б. Х. с ЕГН ********** срещу
подс. И. К. П. с ЕГН ********** граждански иск за сумата от 100 000 лева
като неоснователен и недоказан по размер.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от М. И. Х. с ЕГН ********** срещу
подс. И. К. П. с ЕГН ********** граждански иск за сумата от 100 000 лева
като неоснователен .
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от И. Б. Х. с ЕГН срещу подс. И. К. П. с
ЕГН ********** граждански иск за сумата от 100 000 лева като
неоснователен.
ОТМЕНЯ присъдата в частта с която подсъдимия И. К. П. с ЕГН
********** е осъден да запрати по сметка на Софийски окръжен съд сумата
16
от 8400 лева /осем хиляди и четиристотин лева/, представляваща държавна
такса върху уважената част от гражданските искове.
ПОТВЪРЖДАВА присъда в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен
срок от съобщението за изготвянето му .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17