№ 6941
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Златка Чолева
Членове:Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско
дело № 20231100505735 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
С решение № 14474 от 13.12.2022 г., постановено по гр. д. № 25946 по описа за
2022 г. на СРС, 39 състав, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о,, ал. 1 от
Закона за водите, че И. Й. Ж. дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 357,26 лева,
представляваща незаплатена цена за предоставени ВиК услуги в периода от
25.07.2018 г. до 10.06.2021 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, клиентски №
**********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.10.2021 г. до
окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57709/2021 г. по описа
на СРС, ГО, 39 състав, като е отхвърлен искът за горницата до пълния предявен
размер и за останалия период.
Недоволен от постановеното решение в уважената част е останал ответникът И.
Й. Ж., с оглед което е подал въззивна жалба. Жалбоподателят поддържа, че решението
в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, като заявява искане същото да
бъде отменено, а искът – съответно отхвърлен. Развива доводи, че неправилно
1
решаващият състав на първоинстанционния съд е приел, че през процесния период
страните са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което
ищецът е доставял на ответника В и К услуги, а последният дължи цената им. Ето
защо, въззивният жалбоподател моли, първоинстанционното решение да бъде
отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго такова, с което да бъде
отхвърлен изцяло предявеният иск.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционнното
производство „Софийска вода“ АД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания по правилността на
атакувания съдебен акт, приема следното от фактическа и правна страна:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо в обжалваната от ответника част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми или на процесуалните правила, налагащо отмяна на
решението на съда на това основание. Съдебният акт в обжалваната част е правилен,
обоснован и съответства на приложимите материален и процесуален закон, като
съображенията за това са следните:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите. С проекта си за доклад на делото
първоинстанционният съд е посочил правната квалификация на предявените искове,
като правилно е очертал кръга на правнорелевантните факти, разпределил е
доказателствена тежест за същите, като с оглед направените от ответника с отговора на
исковата молба оспорвания, по делото не са отделени като безспорни факти и
обстоятелства.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията
на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните
и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
/населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането,
2
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в §
1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК
услуги", това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1
от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в
редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС
на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г./ е указано, че потребители на ВиК
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право
на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и
чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които
общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен
ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в
процеса доказателства се налага извод, че ответникът е имал качеството потребител на
ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр.
ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавал
вещно право върху процесния имот /право на собственост/ през този период.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор
може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е
безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото
дружество.
Във връзка с поддържаното с въззивната жалба оспорване на качеството
потребител на ВиК услуги на ответника, респективно възражение за липса на
облигационно правоотношение с ищеца с предмет доставка на такива услуги, следва
да се посочи, че още с исковата молба от страна на ищеца е била представена справка
от Имотен регистър, Служба по вписванията. От съдържанието на същата се
установява, че ответникът е придобил ½ идеална част правото на собственост върху
процесния недвижим имот, в който ищецът е доставял услуги през 2007 г. С исковата
молба ищецът сочи именно този имот като място, на което през процесния период е
доставял ВиК услуги, като е разкрил за същия договорна сметка. Това води до извод,
че по силата на притежаваното от него право на собственост, ответникът е страна по
договорно правоотношение с ищеца и се явява материално легитимирани да отговаря
по предявения иск.
3
За пълнота следва да се посочи, че имотният регистър е система от данни за
недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите
на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВп/
писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията,
отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от
съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от
партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени
лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР
актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на
правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР
съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали
са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с
който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.
Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в
публичния имотен регистър, представената справка достоверността на данните от
която не е оспорена от ответника, е годна да установи притежанието на вещно право
от него и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество.
Отразените в справката факти не са оспорени от ответника /твърдението, че е негодно
доказателство не е равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни/, нито е
проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от него
вещно право е било отчуждено. Притежанието на вещно право върху имота обосновава
извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК -
услуги, обвързващо страните, по което ответникът, като потребител на доставените от
ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между
страните е налице облигационно правоотношение, породено от договор за
предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на
имота, находящ се на посочения по-горе адрес.
Следва да се посочи, че предвид наличието на облигационно правоотношение
между страните през процесния период, главният иск е доказан в своето основание, а
доколкото ответникът във въззивното производство не е оспорил приетия за установен
дължим размер от първоинстанционния съд, то същият се явява доказан и по размер.
При липсата на други доводи, ангажирани с жалбата, и доколкото изводите на
настоящия състав на съда изцяло съвпадат с тези, съдържащи се в мотивите на
обжалваното решение, въззивната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната
част следва да се потвърди, като правилно и постановено в съответствие с
приложимия материален и процесуален закон.
По разноските:
4
При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски,
но доколкото по делото няма искане за присъждане на такива,а и няма данни за
извършване на разноски, то не следва да бъдат присъждани.
Въззивният жалбоподател няма право на разноски за настоящото производство.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14474 от 13.12.2022 г., постановено по гр. д. №
25946 по описа за 2022 г. на СРС, 39 състав, в частта, с която е уважен предявеният от
„Софийска вода“ АД, ЕИК ****, срещу И. Й. Ж., ЕГН **********, иск с правно
основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о,, ал. 1 от Закона за
водите за установяване дължимостта на сумата от 357,26 лева, представляваща
незаплатена цена за предоставени ВиК услуги в периода от 25.07.2018 г. до 10.06.2021
г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, клиентски № **********, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 07.10.2021 г. до окончателно изплащане
на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57709/2021 г. по описа на СРС, ГО, 39 състав.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5