РЕШЕНИЕ
гр.София,
17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на осми октомври през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Димитър Ковачев
при секретаря Цветослава Гулийкова в присъствието на прокурора .....................
като разгледа докладваното от съдията Иванова гр.дело N: 3 425 по описа за 2019 година и за да се произ-несе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.240,
ал.1 ГПК.
С неприсъствено решение № 252272 от
24.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 11 174/ 2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 144
състав е признато за установено по искове, предявени от „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ********
срещу О.Б.Г., ЕГН **********, че О.Б.Г. дължи на „Ф.И.” ЕАД на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.99, ал.1 ЗЗД и чл.240, ал.1 ЗЗД сумата 265,03 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********* от
11.06.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 28.11.2016 г. до
изплащане на вземането, на осно-вание чл.422 ГПК във
връзка с чл.99, ал.1 ЗЗД и чл.240, ал.2 ЗЗД сума в размер на 34,60 лева,
представляваща възнаградителна лихва по договора за
периода от 26.06.2015 г. до 21.03.2016 г.;на основание чл.422 ГПК във връзка с
чл.86 ЗЗД сумата 37,55 лева – представляваща обез-щетение
за забава за периода от 26.06.2015 г. до 18.11.2016 г., както и сума в размер
на 166,39 лева, представляваща такса за периода от 26.06.2015 г. до 21.03.2016
г., да които е из-дадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 02.12.2016 г. по гр.д. № 67915/2016 г. по описа на СРС, 144 състав.
Със същия акт ответницата О.Б.Г. е
осъден да заплати на „Ф.-Т.И.” ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК деловодни
разноски за исковото и заповедното производства в размер на 600,00 лева.
Срещу така постановения съдебен
акт е постъпила молба за неговата отмяна, пода-дена от ответника О.Б.Г.,***,
действащ чрез назначения му слу-жебен защитник адв.З., в която се поддържа, че допуснатите съществени
нарушения на процесуалните и материалните права от страна на СРС са довели до
ограничаване правото на защита на молителя, като са го лишили от правото да
участва по делото и да получи спра-ведлив съдебен
процес. Твърди се и че в случая е налице ненадлежно връчване на преписа от
исковата молба и призовките за съдебното заседание, както и невъзможност на
ответника-молител да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата
молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени
обстоятелства – видът и степента на уврежданията на здравето му, рецидивирането
на заболяването му, които не са му позволя-вали да разбере, че това са факти от
действителността, и са причина по време на съдебното производство той да е бил
в невъзможност да ръководи действията си и да защити правния си интерес. Сочи
се и че заради спецификите на заболяването му О.Г. е бил и в невъзможност да
узнае /да разбере/ своевременно за връчването на преписа от исковата молба или
призовките по делото, поради обостряне на здравословното му състояние, което е
довело до халюцинации, които представляват погрешно възприемане на реалността. Под-държа
се и че е налице и невъзможност на молителя О.Г. да се яви лично или чрез
повереник в насроченото открито съдебно заседание, поради особени непредвидени
обстоятелства – влошеното си здравословно състояние и не е могъл да извършва самос-тоятелно съответните съдопроизводствени
действия; че неявяването му е резултат от обек-тивна
и непреодолима фактическа невъзможност това да бъде сторено, по същите причини
е бил и в невъзможност да упълномощи адвокат, да предприеме съответните процесуални
действия поради което е бил лишен от възможността да защити правата и законните
си интереси в рамките на съдебното производство, поради наличие на особени
непредвидено обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
Моли съда да се отмени атакуваното
неприсъствено решение и да върне делото на СРС за разглеждането му по общия
исков ред.
Ответникът по молбата – „Ф.И.”
ЕАД, *** не е депозирал отговор на същата и не е взел становище по нея.
Софийски градски съд, ГО, ІV-В състав,
като прецени доводите на молителя и събра-ните до
делото доказателства в съответствие с изискването на чл.235, ал.2 ГПК, намира
за установено следното:
Молбата за отмяната на
неприсъствено решение № 252272 от 24.10.2017 г., постано-вено
по гр.д.№ 11 174/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 144 състав по чл.240, ал.1 ГПК от 09.10.2018 г. е подадена в срок и е процесуално допустима.
Преценявайки основателността на молбата
с оглед наведените в нея твърдения, СГС, ГО, ІV-В състав приема следното:
С разпоредбата на чл.240, ал.1 ГПК
е уреден специален ред за защита срещу непри-съствено
съдебно решение на лимитивно установени основания. В
същата е предвидена от законодателя възможността в едномесечен срок от
връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено,
да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е
била лишена от възможност да участва в делото, поради: ненадлежно връчване на
преписа от исковата молба или призовките за съдебно заседание – т.1;
невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба
или призовките за съдебното засе-дание поради особени
непредвидени обстоятелства – т.2 и невъзможност да се яве лично или чрез
повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла
да преодолее – т.3.
От находящите се по гр.д.№ 11
174/2017 г. по описа на СРС, ГО, 144 състав книжа се констатира, че в това
производство съобщение до ответника по чл.131, ал.1 ГПК с дата: 14.03.2017 г., заедно
с препис от исковата молба и приложенията към нея, са получени лично от ответника
О.Б.Г. на 30.03.2017 г., като отговор на
исковата молба не е постъпил в законния едномесечен срок. Видно е и че призовката
за насроченото за 24.10. 20117 г. открито съдебно заседание е получена от
ответника лично на 01.09.2017 г., както и че О.Б.Г. не се е явил в последното и
не е изпратил свой процесуален представител.
Съгласно данните от приетото
експертно решение № 2342 от 23.06.2015 г. на ТЕЛК за общи заболявания при „V
МБАЛ – София” ЕАД на О.Б.Г. са признати 71 % трайна неработоспособност за срок
от три години, с водеща диагноза: параноидна ши-зофрения. Констатира се и че същият има и синдром на
зависимост към седативни и сънот-ворни
средства.
Във връзка с наведените от страна на молителя
твърдения относно здравословното му състояние по делото е допусната и изслушана
съдебно-психиатрична експертиза /СПЕ/, изготвена от вещото лице доктор М.С. на
база личен преглед на освидетелст-вания и представените
по делото и находящите се в досието му в ЦПЗ „Проф.Никола
Шип-ковенски” ЕООД медицински документи. От приетото заключение
на същата, неоспорено от страните, се установява, че О.Б.Г. страда от параноидна шизофрения с голяма давност, което заболяването
е започнало около 20-годишната му възраст с поведен-чески
отклонения и параноидна симптоматика, протича
непрекъснато и към момента е на-лице устойчив личностов
дефицит /шизофренна промяна на личността/. Видно е и
че това заболяване е същинско психично – ендогенна психоза и се приравнява към
продължително разстройство на съзнанието в юридически смисъл; че личностният
дефицит говори за хрони-чен или изходен стадий на
заболяването, както и че с оглед наличните данни вещото лице приема, че
освидетелстваният Г. не е можел да разбира свойството и значението на действията
си, не е можел да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. Нали-чието
на непрекъснат ход на заболяването и личностова
промяна обуславят нарушение на способността на О.Г. да разбира смисъла и
значението на получените съдебни книжа по делото, както и да разбира свойството
и значението на действията си и да ръководи постъпките си, да разбира смисъла
на съдебното производство, да участва в него и да защи-тава
правата си, както за посочения период – от получаване на препис от исковата
молба с приложенията на 30.03.2017 г. до датата на откритото съдебно заседание
от 24.10.2017 г., така и към настоящия момент.
Съгласно дадените от вещото лице
доктор С. пояснения по реда на чл.200, ал.2 ГПК при О.Г. е налице начална
трансформация на интелектуалното развитие, както и че освен личностовата
промяна и непрекъснатото протичане на заболяването му, допълнително утежняващ
фактор за неговото състояние е и зависимостта му към бензодиазе-пини
/диазепам/, което допълнително уврежда когнитивните и
паметовите му способности.
Съдът
дава вяра на заключението на изслушаната СПЕ, като пълно, обективно, обос-новано и компетентно изготвено, несъдържащо вътрешни
противоречия, както и противоре-чия с други ангажирани
по делото доказателства.
Кредитираните
от съда доказателства, обсъдени по-горе в съдебния акт, обосновават безспорния
извод, че в случая не е налице хипотезата на чл.240, ал.1, т.1 ГПК, тъй като връч-ването на преписа от исковата молба и на призовката за
откритото съдебно заседание е из-вършено в съответствие с изискванията на Глава
Шеста от ГПК, а че са налице предпос-тавките на
разпоредбата на чл.240, ал.1, т.2 ГПК. Непрекъснатият ход на съществуващото
психично заболяване у О.Г., личностовата промяна у
същия и увредените когни-тивни и паметови
способности, обуславят наличието на особени непредвидени обстоятелст-ва
по смисъла на цитираната норма, които не биха могли да бъдат преодолени по
волята на това лице и които обосновават обективна невъзможност последният да узнае
своевременно, като извърши осъзнато възприемане на връчването на преписа
от исковата молба и на при-зовката за съдебното
заседание като правни действия и правни последици, като факти от обективната
действителност към посочените моменти на 2017 г. Последното важи и относно предпоставките,
установени в чл.240, ал.1, т.3 ГПК.
В своята съвкупност изложеното мотивира въззивният съд да приеме, че ответникът по гр.д.№ 11 174/2017
г. по описа на СРС е бил лишен от възможността да упражни правото си на защита
и да участва в производството по това дело, предвид което поради наличието на
кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на разпоредбата на
чл.240, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК постановеното неприсъствено решение по гр.д.№ 11
174/2017 г. по опи-са на СРС, ІІІ ГО, 144 състав следва да бъде отменено, а
делото – върнато на СГС за ново разглеждане от друг състав от етап на връчване
на препис от исковата молба с приложенията на ответника.
Воден от горното,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното на 24.10.2017 г. неприсъствено решение №
252272 по гр.д. № 11 174/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 144 състав на
основание чл.240, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг
състав от фазата на връчване на препис от исковата молба и приложенията на
ответника за отговор по чл.131, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.