Определение по дело №138/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 108/17.10.2012 г., постановено по гр. д. № 1384/2012 г., Кърджалийският районен съд е признал за недоказано оспорването истинността на запис на заповед от 02.02.2011 г. за сумата 6 000 лв., платима на падежа 01.05.2011 г. с издател А. К. У. с ЕГН * , с поемател Д. Г. Ч. с ЕГН *, издаден в Г., като недоказано. С решението е отхвърлен предявеният от Д. Г. Ч. от Г., У.С. № 1 срещу А. К. У. от Г. ,У.Т. № 13, иск за установяване , че Д. Г. Ч. има вземане от А. К. У. в размер на сумата 6 000 лв.,ведно със законна лихва , считано от 12.04.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща вземане по запис на заповед от 02.02.2011 г., издаден в обезпечение на договор за заем от 02.02.2011 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 1648/12.04.2012 г. по ч.гр.д. № 930/2012 г. на РС , Г.. Съдът е осъдил ищцата Ч. да заплати на ответницата У. сумата в размер на 1 200 лв., съставляваща разноски по делото.

Недоволна от постановеното решение в частта му ,с която предявеният с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК иск е отхвърлен и в частта му за разноските, е останала ищцата в първоинстанци¯нното производство Д. Ч., която го оспорва в тези му части. Твърди във въззивната се жалба, че в тези му части атакуваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага съображения в тези аспекти. Жалбодателката моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в атакуваните му части, вместо което постанови друго, с което уважи предявената искова претенция изцяло. Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

С подадения по делото отговор на въззивната жалба, ответникът по същата, А. У. оспорва същата като недопустима - неотговаряща на изискванията на чл.260,ал.1,т.3 от ГПК. Излага алтернативни съображения за нейната неоснователност.Претендира разноски.

В съдебно заседание, жалбодателят Д.Ч. чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата А.У. чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата изцяло.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на А. К. У., че дължи на Д. Г. Ч. сумата в размер на 6 000 лв. по запис на заповед от 02.02.2011 г., въз основа на който били издадени заповед № 1648/12.04.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по образуваното ч.гр.д.№ 930/2012 г. по описа на Районен съд, Г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 12.04.2012 г. до окончателното й изплащане, както и направените в производството разноски в размер на 120 лв. за държавна такса. В исковата си молба ищцата изтъква, че процесният запис на заповед е бил издаден от У. за да обезпечи връщането на дадената й в заем сума от 6 000 лв.

В отговора на исковата молба и в изразеното в откритото съдебно заседание от 18.09.2012 г., ответникът излага основните си съображения по отношение на валидността на процесния запис на заповед от 02.02.2011 г., като твърди, че същият е нищожен като несъдържащ реквизитите по чл.535, ал.1, т.1 и т.4 от ТЗ. В този именно аспект твърди, че не дължи плащане на сумата от 6 000 лв.,тъй като ЗЗ е нищожен и като такъв не поражда задължение за плащане. Оспорва съдържанието на ЗЗ като невярно, изтъква, че не били възникнали твърдяните в исковата молба правоотношения, тъй като ЗЗ не бил подписан и не бил съставен от гледна точка на текста на документа от ответника А. У.. Изложените в последствие и други възражения на ответника–длъжник, вкл. и в пледоарията по същество, вкл. и в отговора на въззивната жалба, са преклудирани.

В аспекта на изложеното настоящата въззивна инстанция констатира,че на 02.02. 2011 г. в Г. А. К. У. е издала процесния запис на заповед, въз основа на който безусловно се е задължила да плати на Д. Г. Ч. или на нейна заповед сумата от 6 000 лв.,като падежът на плащането на сумата е на 01.05.2011 г., а поетото задължение е носимо и платимо в брой на адреса на поемателя Д. Г. Ч..

На 12.04.2012г. по повод подадено от ищеца в първоинстанционното производство заявление по чл.417 от ГПК, със заповед № 1648 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по образуваното ч.гр.д. N930/2012г. по описа на Кърджалийския районен съд, е осъден ответникът в настоящото производство като длъжник да заплати на ищеца като кредитор сумата 6 000 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед от 02.02.2011 г., ведно със законната лихва от 12.04.2012г. до

окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 120 лв.

за държавна такса. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжникът е

депозирал възражение /не по образец/, че не дължи изпълнение на паричното вземане, в резултат на което своевременно е предявен и настоящият установителен иск.

В хода на тези констатации настоящата инстанция изгради своето становище. Подобно на решаващия съд и настоящата инстанция намира, че процесният запис на заповед е валиден. В този аспект настоящата инстанция споделя изложените изводи, а именно, че записът за заповед би бил нищожен, ако в текста на документа не се съдържа наименованието „запис на заповед” /чл.535 т.1, вр. чл.536, ал.1 от ТЗ/.В случая наименованието „запис на заповед" се съдържа в текста на документа точно два пъти, тъй като текстът на документа представлява изписаното между наименованието му и подписа на издателя. Освен това в документа е посочено и място на плащане, а именно „на адреса на Д. Г. Ч.", а именно на адреса на поемателя. Но дори и да не е посочено мястото на плащане/чл.535 т.4 от ТЗ/, достатъчно е да е посочено мястото на издаване, което ще се счита и за място на плащането /чл.536, ал.1, вр. ал.З от ТЗ/. Процесният запис на заповед не е и неистински,като неподписан и несъставен от гледна точка на текста на документа от ответника А. У., доколкото откритото в първоинстанционното производство за оспорване истинността му производство е останало недоказано и в тази му част постановеното решение е влязло в сила, като необжалвано.

Съгласно с дадените разрешения по чл.290 от ГПК, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, кредиторът, независимо от процесуалното си качество, следва да докаже юридическия факт, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си. Но когато длъжникът - издател не е изложил конкретни факти и възражения стоящи извън менителничния ефект на ценната книга, то кредиторът - поемател по ефекта не е задължен да ангажира доказателства относно фактите, от които вземането произтича. Общото оспорване на вземането, а именно че не се дължи плащане на сумата от 6 000 лв.,тъй като ЗЗ е нищожен и като такъв не поражда задължение за плащане, както и че е неверен и не отразява възникналите каузални правоотношения, защото същият не бил подписан и не бил съставен от гледна точка на текста на документа от ответника А. У., каквото е направено в настоящия казус, по истинския и редовен от външна страна запис на заповед, не следва да бъде прието като възражение на длъжника по съществото на задължението. В производството по чл.422 от ГПК съдът следва да извърши проверка за съществуването на каузално отношение, само и доколкото длъжникът е направил възражение по съществото на това правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил като документ за издаване на заповедта за изпълнение.

В аспекта на изложеното, съобразно постановена по реда на чл.290 от ГПК практика, в частност решение № 5/02.02.2012 г., постановено по т.д. № 75/ 2011 г. на І ТО на ТК на ВКС, при липса на своевременно направено от длъжника - издател на редовен от външна страна запис на заповед, стоящо извън менителничния ефект на ценната книга, възражение по съществото на спора относно съществуването на каузално отношение за обезпечаване изпълнението по което е издаден менителничният ефект, кредиторът - поемател не е задължен да доказва съществуването на каузална сделка.

Или решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящия въззивен контрол, следва да бъде отменено в обжалваните му части, вместо което следва да бъде постановено ново, с което бъде уважена изцяло предявената искова претенция, както и направените в първоинстанционното производство разноски в доказания размер от 720 лв.

При този изход на делото доколкото изрично са поискани се следват разноски в полза на жалбодателя за въззивната инстанция в доказания размер от 60.00 лв.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 108/17.10.2012 г., постановено по гр.д.№ 1384/12 г. по описа на Кърджалийския районен съд в обжалваните му части, вместо което постанови:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на А. К. У. от Г., У.Т. № *, с ЕГН *, че дължи на Д. Г. Ч. от Г., У.С. № *, с ЕГН *, сумата в размер на 6 000 лв. по запис на заповед от 02.02.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.04.2012 г. до окончателното изплащане на сумата ,както и направените по същото дело разноски в размер на 120 лв. за държавна такса, за което задължение е издадена заповед № 1648/12.04.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 930/2012 г. по описа на Районен съд, Г..

ОСЪЖДА А. К. У. от Г., У.Т. № *, с ЕГН *, да заплати на Д. Г. Ч. от Г., У.С. № *, с ЕГН *, сумата в размер 720 лв., съставляваща направени в първоинстанционното производство разноски, както и сумата в размер на 60.00 лв., съставляваща направени във въззивното производство разноски.

Решението на основание чл.280, ал.2, предл.последно от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.