№ 403
гр. Търговище , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20203530101570 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове за
съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът - „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България твърди в исковата
си молба, че въз основа на заявление от него е издадена заповед № 599/30.09.2020 г. по
Ч.гр.д. № 1206/2020 г. по описа на РСТ, с която е разпоредено на длъжника: Д. Г. Р. от гр.
Търговище да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, сумите, както следва: 1941.43 лв. –
главница, представляваща неизпълнение на парично задължение по договор за кредит №
CARD-14189122 от 02.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението на 29.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението; 180.06 лв. -
договорна възнаградителна лихва за период от 01.11.2019г. до 06.02.2020г.; 95.29 лв. –
мораторна лихва от 06.02.2020г. до 16.09.2020г. Посочените обстоятелства, от които
произтича вземането е: Неизпълнение на договор за кредит № CARD-14189122 от
02.02.2017г., по който има просрочено задължение. В законния едномесечен срок е подадено
от длъжника писмено възражение.
Ищецът основава вземането си на договор за револвиращ потребителски кредит с
номер CARD-14189122 от 02.02.2017г./дата на първа трансакция/. Между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс и ответницата е сключен договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №
PLUS-13779363 от 01.09.2016г. , с максимален кредитен лимит до 10 000.00 лева, като е
уговорено, че всички задължения произтичащи от договора и свързани с ползването на
кредитната карта, ще възникнат за кредитополучателя след активирането й. Усвояването на
1
суми от кредитния лимит категорично представлява сбъдване на уговореното между
страните условие, което води до възникване на задължение за кредитополучателя за връщане
на усвоените суми респективно плащане на минимална погасителна вноска. Предвид
изложеното и процесния договор за револвиращ потребителски кредит CARD-14189122 е
сключен на 02.02.2017 г. с първата трансакция по кредитната карта. След усвояването на
суми по кредитната карта за кредитополучателя е възникнало задължение за заплащане на
месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на задължението. Кредиторът издава месечно извлечение за
осъществени трансакция до 15-то число на месеца. След издаване на месечното извлечение
настъпва периодът, в който картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита.
Месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на
извлечението най-малко в размера, посочен в тарифата. Съгласно договора за използването
на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения
размер на кредитния лимит за времето на ползването му. При забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата.
Към момента на подаване на заявлението в съда непогасеното задължение по
револвиращия кредит, отпуснат на ищцата е в общ размер на 2 216.78 лева, като на
01.11.2019 г. кредитополучателят е преустановил обслужването на заема, поради което
кредитната карта е блокирана.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
вземането в размерите, посочени по –горе, за което има издадена заповед по чл.410 от ГПК
и в условие на евентуалност – в случай, че установителният иск бъде от хвърлен поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането преди подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК, предявява осъдителен иск за същите суми, поради настъпила предсрочна
изискуемост, който има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем,
чрез връчване на препис от исковата молба на ответницата. Редовно призован в открито
заседание ищецът няма упълномощен процесуален представител. Постъпили са писмени
молби Вх.рег.№ 4048/14.05.2021г. и Вх.рег.№ 6567/10.08.2021г., с която поддържа
положителните установителни искове така, както са предявени и осъдителните искове,
предявени в условие на евентуалност.
Ответницата - редовно уведомен за исковата молба. В едномесечния срок и по реда
на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от упълномощения процесуален представител
на ответницата– адв.С.Д. от АК-София. Същият оспорва иска и моли да бъде отхвърлен
като неоснователен. Възраженията са следните:
Шрифтът на текста в договора е по-малък от 12. В чл. 10, ал. 1 ЗПК е разписано, че
договорите за потребителски кредити трябва да са написани с размер на шрифта не по-малък
от 12. което изискване не е спазено в процесния договор. Това изискване е във връзка и със
2
съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити.
В договора липса методиката за изчисляване на референтния лихвен процент. В чл.
11, ал. 1, т. 9а ЗПК, като задължителен реквизит от съдържанието на всички договори за
потребителски кредити е регламентирано да бъде посочена методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент.
Липсва погасителен план и не може да се извлече информацията за размера на
включените в месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко главница и
колко такса се погасява с всяка вноска. Не е спазено изискването на чл. 11. ал. 1. т. 11 ЗПК.;
Не е ясно също дали сумите по погасителния план са с фиксиран размер във всяка
погасителна вноска или първо се заплащат таксата за обслужване на кредита и лихвата и
едва тогава се изплаща главницата.
Процесният договор е в нарушение също и на чл. 11. ал. 1. т. 20. 23 и 24 ЗПК. Същият
не съдържа клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден.
Липсва реда за прекратяване на договора за кредит /т. 23/, както и наличието на
извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във
връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване /т.
24/.
Няма доказателства, че кредитната карта е предадена на ответницата. Оспорва, че
ответницата е получила кредитна карта на физически носител от БНП Париба при сключване
на договора.
Няма доказателства, че ответницата е усвоявала суми по револвиращия кредит.
Лихвеният процент е фиксиран на 35%, което надхвърля трикратния размер на
законната лихва, поради което противоречи на добрите нрави и представлява нищожна
клауза.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните суми.
Редовно призована в открито заседание ответницата не се яви лично и се
представлява от пълномощника, който поддържа писмения отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
3
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 1206/2020г. по описа на РС-Търговище ищецът -
БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., е подал на 29.09.2020г. заявление за издаване на
заповед по чл.410 от ГПК против ответника/длъжника/ – Д. Г. Р., от гр. Търговище. Съдът
е издал заповед № 599/30.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, с която разпоредил длъжникът да заплати: сумата от 1941.43 лв. – главница,
представляваща неизпълнение на парично задължение по договор за револвиращ
потребителски кредит № CARD-14189122 от 02.02.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението на 29.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението; 180.06 лв. - договорна възнаградителна лихва за период от 01.11.2019г.
до 06.02.2020г.; 95.29 лв. – мораторна лихва от 06.02.2020г. до 16.09.2020г., на осн.
чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и разноските по делото. Посочено е в заповедта съобразно
заявлението, че вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнение на договор
за кредит № CARD-14189122 от 02.02.2017г., по който има просрочено задължение. В
законния едномесечен срок е подадено от длъжника писмено възражение, поради което и
съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване съществуване на
вземането си против ответника. Това определя и правния интерес на ищеца от предявяване
на настоящия иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.
Безспорно се установи, че кредиторът - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А и
кредитополучателят - Д. Г. Р. са сключили договор за потребителски кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
13779363 на 01.09.2016г., като е посочено изрично, че е договор за потребителски цели.
Параметрите и условията по този договора са: размер на кредита за потребителски цели:
15000 лв.; размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ : 0.00 лв.;
застрахователна премия: 0.00 лв.; общ размер на кредита: 15000 лв.; такса ангажимент: 375
лв.; брой погасителни вноски: 96 бр.; месечна погасителна вноска: 226.01 лв.; обща стойност
на плащанията: 21697.92 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/: 11.15 %; лихвен
процент: 9.88 %.
Във формата на договора е инкорпориран в табличен вид погасителния план, в който
са посочени: № на вноска- от 1 до 96; падежна дата; размер на вноска и оставаща главница
в лева. Падежът на месечната вноска е 20-о число на месеца за периода от 20.09.2016г. до
20.08.2024г. В чл.2 от „Условия по договора“ е записано, че размерът на предоставения с
този договор заем е равен на сумата , посочена в поле „Общ размер на кредита“. Размерът
на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на
застрахователния агент „Директ Сървисис“ЕАД; посочената сума в поле „Застрахователна
премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле
Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в пола
„Месечна погасителна вноска“. Също в чл.2 от условията по договора е записано, че
кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу
което кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, като таксата се заплаща
4
от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в
поле „Такса ангажимент“ /конкретно 375 лв./ от общия размер на кредита. Месечните
вноски включват изплащане на главницата по кредита, покриване на разноските на
кредитора по подготовка и обслужване на кредита и изплащане на надбавка, съставляваща
печалбата на кредитора, а по силата на чл.5 при забава на една или повече месечни
погасителни вноски се дължи обезщетение в размер на законната лихва, ведно с направените
разноски по събиране на вземането /за телекомуникационни услуги, напомнителни писма
и/или други действия/, извършени по преценка на кредитора. При просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането
на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. Всички определени от
този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпване на предсрочната изискуемост. Нито в параметрите по договора, нито в
условията по договора не е посочено как е формиран този ГПР от 11.15%, и лихвен
процент от 9.88 %.
В посочения договор има раздел „Отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта“, обхващащ текста от чл.12 до чл.21. Съгласно
чл.12 от договора кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя
кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10000 лв. /Десет хиляди лева/, като
кредиторът ще издаде и достави на кредитополучателя картата след проучване на
изпълнението на задълженията по договора за кредит и не по-късно от 18 месеца от първата
погасителна вноска по кредита и още - всички задължения, произтичащи от този документ
и свързани с ползването на кредитна карта ще възникнат само след активирането от
кредитополучателя на издадена кредитна карта. Всяка трансакция с кредитната карта от
кредитополучателя представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски
кредит /чл.14/. Договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен /чл.15/
Съгласно чл.16. за ползването на кредитния лимит кредитополучателят ще заплаща годишна
лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за срока на ползването на кредитния лимит;
Всички такси дължими на кредитора и/или трети лица по повод и/или във връзка с
извършване на трансакции с кредитната карта ще бъдат удържани от разполагаемия
кредитен лимит; Лихвата и таксите ще бъдат посочени в приложението по чл. 21 от този
договор. В чл.21 е уговорено, че кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на
кредитополучателя и с кредитната карта ще бъде доставен документ - приложение
неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия
кредит и процедурата за активиране на картата. Задължения за кредитополучателя за
плащания по картата ще възникнат след активирането и ползването и в съответствие с този
договор и приложенията към него. В чл.28 е уговорено, че с подписването на този
документ кредитополучателят потвърждава, че е запознат, разбира и приема условия на
договора за заем, отпечатани и/или попълнени на този документ. Няма спор, а и е очевидно,
че договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
5
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13779363 на 01.09.2016г е подписан от
кредитополучателя като клиент.
Видно от регламентираното в чл.21 по договора - Приложение към договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-13779363 на 01.09.2016г на кредитополучателя е
предоставена кредитна карта № CARD-14189122, с максимален кредитен лимит в размер на
1500.00 лв./Хиляда и петстотин лева/. Същият представлява револвиращ потребителски
кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в
брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени,
чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и
такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.
Съгласно чл.12 от Приложението кредиторът издава месечно извлечение за осъществените
трансакции до 15-0 число на месеца. Съгласно чл.13 и чл.14 от Приложението за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. В чл.17 от Приложението
е записано, че ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен
незабавно и изцяло за срок от една година и ще се погасява на равни месечни вноски, с
неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на Договора за кредит. В тарифа е
посочено, че лихвения процент е 35 %, а ГПР е 44.90 %, както и минималната погасителна
вноска съобразно усвоения кредитен лимит /напр. при усвоен кредитен лимит от 1000.01 лв.
до 2000 лв. минималната погасителна вноска е 120 лв./. В края на Приложението е
посочено, че то е неразделна част от договора за кредит и всички въпроси между страните
се решават съгласно правилата на Договора в неговата цялост. Приложението е подписано
единствено и само от представител на кредитора и не е подписано от кредитополучателя.
Никъде не е посочено и не е ясно екземпляр от това Приложение подписан ли е и връчен
ли е на кредитополучателя, кога му е връчен и запознат ли е с текста, предоставена ли му
е на кредитополучателя и кога му е предоставена кредитна карта предвид уговорените
условия и срок в чл.12 от договора за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-14189122 от
01.09.2016г.
Ищецът твърди, че договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13779363 на
01.09.2016г. с Приложение към него – за предоставена кредитна карта CARD-14189122 от
01.09.2016г. е сключен на 02.02.2017г. – с първата трансакция по кредитната карта.
Ищецът е представил /л.18 по делото/ месечно извлечение от 14.12.2019г. до 15.01.2020г., в
което не е посочен № на кредитната карта, не съвпада кредитния лимит – 1500 лв. по
Приложението, а по Месечното извлечение – кредитен лимит 2000 лв., като общо
използвана сума е 2121.49 лв. в т.ч. разполагаема сума 121.49 лв., а в детайли за трансакции
– в табличен вид /лист 19/ са посочени от 15.01.2020г. начисления за : месечна лихва – 56.63
6
лв.; застрахователна премия-12.33 лв.; месечна такса за обслужване – 4 лв. или общо
използвана сума 72.96 лв. Но последните всъщност са разходи за кредитора, някои от които
не фигурират в параметрите на договора /застрахователна премия/. Никъде, нито в договора
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-13779363 на 01.09.2016г., нито в Приложението към
договора за кредитна карта № CARD-14189122 от 01.09.2016г. и тарифата към него , не е
уговорено, че месечната погасителна вноска включва изплащане на застрахователна
премия. Няма доказателства, че кредитополучателят е поел задължение към кредитора по
процесния договор за кредит и за издаване и ползване на кредитна карта изобщо да
заплаща застрахователна премия, независимо дали еднократно или на разсрочено плащане
като се включи към месечната погасителна вноска по кредита. В случай, че има друг
договор между кредитора и застраховател, то той не е сключен от кредитополучателя и не
сочен от ищеца като основание за възникване на задължение за ответника.
Представена е писмена т.нар. последна покана от 21.05.2020г., с която кредиторът
уведомява кредитополучателя, че е преустановил плащането на вноските по договора от
01.11.2019г. и поради тази причина вземането е обявено за предсрочно изискуемо, тъй като
са просрочени две или повече месечни вноски, както и приканва кредитополучателя за
доброволно изпълнение на задължението за погасяване на главница 1941.43 лв., договорна
лихва 180.06 лв. и обезщетение за забава 31.40 лв. или общо дължима сума от 2152.89 лв., в
7-дневен срок от получаването и. От приложената товарителница е видно, че
кредитополучателят е получил поканата на 02.06.2020г. в 10.30 ч. и се е подписал.
От писменото заключение по съдебна компютърно-техническа експертиза /л.86-93/,
потвърдено в открито заседание от вещото лице доц.д-р по информатика Хр. Ив. П., се
установи категорично, че за текста на договора за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13779363
на 01.09.2016г. и Условия по договора е използван шрифт Garamond, размер 12 pt /point/.
От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза /л.100-106/, потвърдено
в открито заседание от вещото лице Е.Б. се установи следното:1. На база представените
месечни извлечения по кредитната карта ССЕ установява, че е усвоен процесният кредитен
лимит в размер на 2000 лв.; 2. Към датата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК-
29.09.2020г. размерът на задължението е общо 2208.85 лв., а по отделни пера: 1941.43 лв. -
дължима главница ; 180.06 лв. – договорна лихва за период от 01.11.2019г. до 06.02.2020г.;
87.36 лв. – законна лихва за забава за период от 06.02.2020г. до 16.09.2020г.; 3.Към датата
на изготвяне на заключението размерът на задължението е същото - общо 2208.85 лв., а по
отделни пера: 1941.43 лв. - дължима главница ; 180.06 лв. – договорна лихва за период от
01.11.2019г. до 06.02.2020г.; 87.36 лв. – законна лихва за забава за период от 06.02.2020г. до
16.09.2020г. Законната лихва за забава е в по-нисък размер от претендирания /95.29 лв./ ,
защото е изключен периода от 13.03.2020г. до 13.05.вкл.2020г. на осн. чл.6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/. От представените в
7
табличен вид в писменото заключение начисления и плащания за погасяване на
задължението се установи безспорно, че в периода от първата трансакция на 02.02.2017г. до
последната дата на обработка-15.01.2020г., на кредитополучателя са начислявани
ежемесечно застрахователни премии, като общият размер е 329.70 лв. и е включен в сумата
от 2121.49 лв., представляваща сбор от дължима главница 1941.43 лв.и договорна лихва
180.06 лв.
Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Ищецът обосновава исковете си с неизпълнено от ответника задължение по
облигационно отношение, възникнало по силата на договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-13779363 на 01.09.2016г., ОУ, и във връзка с чл.21 от него - Приложението към
договора за издаване и ползване на кредитна карта № CARD-14189122 от 01.09.2016г. ,
което е неразделна част от договора за кредит.
Задължението е обявено за предсрочно изискуемо на 02.06.2020г., когато
кредитополучателят е получил с обратна разписка Покана-предсрочна изискуемост, а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено след това –
на 29.09.2020г.
Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит попада под уредбата
на ЗПК. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени
задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията по чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Неоснователни са възраженията на ответницата за нарушения по чл.10 ал.1; чл.11
ал.1 т.6 , т.9а, т.11, т.20 от ЗПК: При сключване на въпросния договор е спазено
изискването по чл.10 ал.1 ЗПК, като е съставен в писмена форма, на хартиен носител, с
еднакъв вид и размер шрифт-не по-малък от 12. Срокът на договора е част от
съдържанието на договора, регламентиран в чл.11 ал.1 т.6 от ЗПК, но той не е включен в
разпоредбата на чл.20 от ЗПК, така че непосочването му в договор за потребителски кредит
не е нарушение на императивни изисквания. Още повече в конкретния случай в чл.15 от ОУ
към договора е отбелязано, че е безсрочен. Лихвеният процент по кредита е фиксиран / §1
т.5 от ДР на ЗПК/ за целия срок на договора -9.88% , а разпоредбата на чл.11 ал.1 т.9а ЗПК
касае методика за изчисляване на референтен лихвен процент /§1 т.6 във вр. т.5а от ДР на
ЗПК/. Условията за издължаване на кредита са посочени в погасителен план, съдържащ
информация за размера на погасителните вноски /226.02лв./ ; броя -96; периодичност-
месечна; дати на плащане-падежни дати. Право на отказ на потребителя от договора е
третирано в чл.10 и чл.11 от Условията по договора.
Неоснователни са възраженията на ответницата за недействителност на процесния
8
договор, поради нарушение на изискванията по чл.11 ал.1 т.23 и 24 от ЗПК, тъй като тези
хипотези не се включват в разпоредбата на чл.22 от ЗПК.
Съдът, като съобрази практиката на ВКС, обективирана в решение № 384/02.11.2011
г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО, Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г.,
I-во ГО, съобразно която ако съдът установи нищожност на договор, от който страните
черпят права е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество,
когато тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е направено възражение
за нищожност, счита следното:
Съгласно чл.10 ал.3 от ЗПК: Алинея 1 се прилага за всички изменения и допълнения
към сключения договор, които се подписват от двете страни по договора, с изключение на
случаите, когато договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент
едностранно от страна на кредитора. Такова допълнение към процесния договор за кредит
е и регламентираното в чл.21 по договора - Приложение към договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-13779363 от 01.09.2016г. за кредитна карта № CARD-14189122 от
01.09.2016г. Затова и в него е посочено, че то е неразделна част от договора за кредит.
Няма нито твърдения от ищеца, нито писмени доказателства, че ответникът като
кредитополучател е изразил съгласие и е подписал визираното приложение и е получил
екземпляр от него. В чл.21 изр.2-ро от ДПК е записано, че с кредитната карта „ще бъде
доставен документ-приложение неразделна част от този договор, съдържащо всички
конкретни условия на револвиращия потребителски кредит“. След като кредитополучателят
не е запознат с текста на приложението, не е изразил съгласие и не го е подписал, то
договорът в неговата цялост е нищожен, поради липса на съгласие, на осн. чл.26 ал.2
предлож.2-ро от ЗЗД. Не се дължи изпълнение по нищожен договор.
Освен това, съдът счита, че процесният договор противоречи на разпоредбата на чл.
11 ал.1 т.10 от ЗПК, поради следното: Съгласно посочената разпоредба, договорът за кредит
включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В договора е посочен годишен процент
на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност-11.15%. Липсва
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.
Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК , ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
случая в договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения
ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна
9
е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин -
чл. 10, ал. 1 ЗПК. Не е ясно включена ли е в „Общ разход по кредита за потребителя“ по
смисъла на § 1 т.1 от ДР на ЗПК покупката на застраховка „Защита на плащанията“, тъй
като не фигурира в параметрите по подписания от кредитополучателя договор, а е
начислявана ежемесечно към месечната погасителна вноска и застрахователнта премия. На
следващо място не става ясно как е формиран ГПР от 11.15% и какво друго е включено него
извън фиксирания годишен лихвен процент от 9.88 %, поради което не може да се прецени
дали така посочения ГПР е вярно изчислен и дали в действителност не надхвърля
петкратния размер на законната лихва, предвид забраната по чл.19 ал.4 от ЗПК, поради
което съдът приема, че посочения ГПР в договора единствено като абсолютна процентна
стойност и с посочване на общата сума, дължима от потребителя е нарушено императивното
изискване по чл. 11 ал.1 т.10 от ГПК, обстоятелство, обуславящо недействителността на
договора изцяло, на осн. чл. 22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Предвид направените изводи и съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съгласно
която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита,
следва да се приеме, че ответницата дължи само и единствено неизплатената част от
главницата. Съдът, съобразявайки заключението на вещото лице, приема, че от изчислената
от ССЕ главница в размер на 1941.43 лв. следва да се приспадне сумата от 329.70 лв.,
представляваща общо начислени задължения за застрахователни премии, при което остава
сума в размер на 1611.73 лв. От тази последно посочена сума следва да се приспадне и т.нар.
„Такса ангажимент“, която съобразно уговореното в договора е удържана при предоставяне
на заемната сума в размер на 375 лв., при което неизплатената дължима част от главницата
остава в размер от 1236.73 лв., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
№ 599/30.09.2020г. по Ч.гр.д. № 1206/2020г. по описа на РСТ, до който размер предявеният
установителен иск за главница е основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2020год., до окончателното изплащане
на задължението, като за разликата над 1236.73лв. до пълния претендиран размер от
1941.43 лв. , следва да се отхвърли, като неоснователен, на осн. чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от
ГПК, във вр. с чл. 10 и сл. и чл.22 от ЗПК. С оглед изложеното по-горе относно
недействителността на договора за кредит и при приложение на разпоредбата на чл. 23 от
ЗПК, съдът приема, че предявените установителни искове за съществуване на вземания за
следните суми: договорна лихва в размер на 180.06 лв. за периода от 01.11.2019г. до
06.02.2020г., и обезщетение за забава в размер на 95.29 лв. за периода от 06.02.2020г. до
16.09.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
599/30.09.2020г. по Ч.гр.д. № 1206/2020г. по описа на РСТ, са неоснователни и следва да се
отхвърлят, на осн. чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК, във вр. с чл.10 и сл. и чл. 22 ЗПК от
ЗПК.
Досежно допустимост на осъдителните искове: С оглед служебното задължение на
съда да следи за съществуването и надлежното упражняване правото на иск в хода на цялото
10
производство, съдът приема, че предявените в условията на евентуалност осъдителни искове
против ответника за същите суми и на същото основание като предявените установителни
такива, са процесуално недопустими. Съображенията за това са следните: Съгласно
разясненията в т.11 б от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 422 ГПК
не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК /за изменение на
основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането
по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска/ - поради
което и въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това,
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се предяви чрез осъдителен
иск при условията на евентуалност, т.е. допустимо е предявяване на осъдителни искове в
условията на евентуалност, които, обаче, следва да почиват на различно основание. В
случая ищецът е предявил в условията на евентуалност осъдителни искове със същата
искова молба, но не е изложил други обстоятелства и не е посочил друго правно основание,
различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, което води до
тяхната недопустимост, доколкото при идентичност на основанията осъдителните искове са
лишени от правен интерес от предявяване в установителното производство по чл. 422 от
ГПК, тъй като кредиторът-ищец разполага с изпълнително основание и това е издадената в
негова полза заповед за изпълнение, която не е обезсилена и това е обстоятелство,
обуславящо оставянето без разглеждане на осъдителните искове и прекратяване на
производството по тях, като недопустимо, на осн. чл. 130 от ГПК.
Съдът следва да се произнесе по направените от страните разноски в заповедното и в
исковото производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер
на общо 94.34 лв. , а в исковото производство в размер на общо 686.82 лв. /133.32 лв. –
държавна такса; 253.50 лв. възнаграждение по СКТЕ; 200 лв.-възнаграждение по ССЕ и 100
лв. юрк.възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК/. С оглед изхода на спора ответницата следва да
заплати на ищеца разноските в заповедното производство в размер на 52.63 лв., а в исковото
производство в размер на 383.17 лв., съразмерно уважената част от иска, на осн. чл.78 ал.1
от ГПК.
Процесуалният представител на ответника адв. С.Й. Д. от САК е направил искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение в негова полза на осн. чл. 38 от ЗАдв. в размер
на 385 лв., определено по реда на НМРАВ. Приложени са пълномощно, договор за правна
защита и съдействие и списък на разноските. Възнаграждението следва да се присъди с
оглед разглеждането и произнасянето по установителните искове, но не и по осъдителните,
които са недопустими и производството в тази част е прекратено. Следва да се има предвид,
че отговорността за разноски трябва да се съобразява с произнасянето на съда по
евентуално съединените осъдителни искове, или когато между същите страни са предявени
алтернативно или евентуално съединени искове адвокатското възнаграждение е едно
(Определение № 284/06.04.2012 г. по ч. гр. д. № 238/2012 г., ІV ГО). По същия начин в
заповедното производство презумираният длъжник /ответницата в исковото производство/ е
11
защитавана от адв. Н.И.И. от САК, на когото се следва възнаграждение в размер на 360 лв.,
определено по НМРАВ. Към писменото възражение са приложени пълномощно, договор
за правна защита и съдействие и списък на разноските в заповедното производство. По
силата на чл.38 ал.2 от ЗА във вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА адвокатското възнаграждение следва
да се присъди на конкретния адвокат. Съгласно чл.38 ал.2 от в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д. , чрез юрисконсулт Н. АНГ. М., против
Д. Г. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Търговище, ул. „Здравец“ № 1, вх.В, ет.2,
ап.5, чрез упълномощения и процесуален представител адв. С.Й. Д. от САК, съдебен адрес:
гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, офис-партер, за сумата от 1236.73 лв. , главница по
договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13779363 на 01.09.2016г. и във връзка с чл.21
от него - Приложение към договора за издаване и ползване на кредитна карта № CARD-
14189122 от 01.09.2016г.., ведно със законната лихва от 29.09.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 599/30.09.2020г. по Ч.гр.д. № 1206/2020г. по описа на РС-Търговище,
като
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване съществуване на вземане за главницата в
останалата част за сумата над 1236.73 лв. до пълния претендиран размер от 1941.43 лв.,
както и за договорна лихва в размер на 180.06 лв. за периода от 01.11.2019г. до 06.02.2020г.,
и за мораторна лихва за забава в размер на 95.29 лв. за периода от 06.02.2020г. до
16.09.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
599/30.09.2020г. по Ч.гр.д. № 1206/2020г. по описа на РСТ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д. Г. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Търговище, ул. „Здравец“
№ 1, вх.В, ет.2, ап.5, чрез упълномощения и процесуален представител адв. С.Й. Д. от САК,
съдебен адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, офис-партер, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при
12
Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д. , чрез юрисконсулт Н. АНГ.
М., направените разноски в заповедното производство в размер на 52.63 лв. и
направените разноски в исковото производство в размер на 383.17 лв., съразмерно
уважената част от иска, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж рег. № *********, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д. , чрез
юрисконсулт Н. АНГ. М. ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.Й. Д., ЕГН **********, от САК,
съдебен адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, офис-партер, адвокатско възнаграждение в
исковото производство, размер на 385 лв. , на осн. чл.38 ал.2 от ЗА във вр. чл.38 ал.1 т.2 от
ЗА.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж рег. № *********, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д. , чрез
юрисконсулт Н. АНГ. М. ДА ЗАПЛАТИ на адв.Н.И.И., ЕГН **********, от САК, съдебен
адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, офис-партер, адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, размер на 360 лв. , на осн. чл.38 ал.2 от ЗА във вр. чл.38 ал.1 т.2
от ЗА.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените в условие на евентуалност от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д., чрез юрисконсулт Н. АНГ.
М., против Д. Г. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Търговище, ул. „Здравец“ № 1,
вх.В, ет.2, ап.5, чрез упълномощения и процесуален представител адв. С.Й. Д. от САК,
съдебен адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, офис-партер, ОСЪДИТЕЛНИ ИСКОВЕ за
заплащане на сумите, както следва: 1941.43 лв. – главница, представляваща неизпълнение
на парично задължение по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13779363 на
01.09.2016г. и във връзка с чл.21 от него - Приложение към договора за издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-14189122 от 01.09.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението на 29.09.2020г. до окончателното изплащане
на задължението; 180.06 лв. - договорна възнаградителна лихва за период от 01.11.2019г. до
06.02.2020г.; 95.29 лв. – мораторна лихва от 06.02.2020г. до 16.09.2020г. и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по тези искове, като недопустимо, на осн. чл. 130 от ГПК.
13
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, а в прекратителната част – с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
14