Р Е
Ш Е Н
И Е
№521
27.06.2023г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на тринадесети юни две
хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:………………………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Цв.
Димитрова административно дело №1085 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдебното
производство
е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.
118, ал.3, вр. ал.
1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на М.И.Ю. *** депозирана
през процесуален представител, против Решение № 1012-26-424-1 от 20.10.2022г.
на Директора на ТП н НОИ-Хасково, с което е отхвърлено оспорването на жалбоподателя
против Разпореждане № **********-2140-26-849 от 01.09.2022г.на
Ръководителя на“Пенсионно осигуряване“
към ТП на НОИ-Хасково.
Твърди се, че решението е неправилно, като
противоречащо на материалния закон.
Сочи се, че материалното право е
приложено неправилно, като не е ценена доказателствената стойност на валидно издадени
документи за трудов и осигурителен стаж в съответствие с разпоредбата на чл. 37
и сл. От НПОС. Неправилно било приложено материалното право и относно
незачитането на трудов стаж за времето от
31.08.1968г. до 25.09.1970г. - 2г. и 26 дни – периода на отбиване на
редовна воена служба като действителен стаж.
По
изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от
депозиралия я пълномощник.
Ответникът
- Директор на ТП на НОИ, гр. Хасково, чрез процесуален представител, в съдебно
заседание заема становище за неоснователност на жалбата, поради което моли за
отхвърлянето й. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните
в производството и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 17.06.2022г. жалбоподателят М.И.Ю. подал до Директора на ТП
на НОИ-Хасково заявление с вх. № 2113-26-945 от 17.06.2022г. за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението си, същия приложил документи удостоверяващи трудовият му и
осигурителен стаж.Представено е и удостоверение №50/19.11.2008г. на Община Стамболово,
в което било удостоверено че имената М.И.Ю., М. И. М. и М. И. Ю. са имена на едно и също лице.
С разпореждане № **********-2140-26-849
от 01.09.2022г. Ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ-Хасково отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст на М.И.Ю.. В разпореждането било
отразено, че зачетеният стаж за времето на военна служба от 31.08.1968г. до
25.09.1970г. с продължителност 02г.00м. и 26 дни не представлява действителен осигурителен стаж по
смисъла на пар. 1, ал1, т.12 от ДР на КСО.
Посочено било и че стаж за периода
02.1981г. до 11.1981г. не може да бъде зачетен,
тъй като е удостоверен в подлепен в оригинал документ с посочен №
ОАС-2653-3285 от 09.12.2009г. за положен стаж в КЗС“Димитър Благоев“ като
издаден от ТП на НОИ-Пловдив, предвид установеното от уведомление от същото
учреждение, че документ с такъв номер, удостоверяващ стаж за цитирания период
не е издаван.
Разпореждането е съобщено на Ю. Х. Х. на 05.09.2022г.
На 20.09.2022г. с жалба вх. № 1012-26-2187-1 М.И.Ю.
оспорил така издаденото разпореждане
пред Директора на ТП на НОИ-Хасково.
С Решение № 1012-26-424-1 от 20.10.2022г.
Директорът на ТП на НОИ, гр. Хасково приел, че жалбата е неоснователна и я отхвърлил.
Решението е поправено с Решение 1012-26-424-5 от 21.11.2022г. на същия
административен орган(л.15), в частта на допуснатата
фактическа грешка в номера на потвърденото и оспорено от жалбоподателя
разпореждане.
Решението е било съобщено на М.И.Ю. на 24.10.2022г. и било обжалвано от
последния с жалба депозирана чрез административния орган регистрирана с вх. № 1012-2-424-2
от 07.11.2022г.
Горната непротиворечива по делото фактическа
обстановка се установява въз основа на документите съдържащи се в
административната преписка .
По искане на оспорващата страна по
делото е допуснато изготвяне на съдебно счетоводна експертиза. Експертизата е
изготвена от в.л. лице Д.К. и е изслушана, и приета без оспорване от страните
по делото.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира
следните изводи от правно естество:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Проверяваното в настоящото производство
решение изхожда от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117 ал. 3 вр.
ал. 1, т. 2 б. „ а” от КСО. Досежно потвърденото с оспорения акт разпореждане,
последното също изхожда от компетентен издател,
съобразно разпоредбите на чл. 98, ал.1, т.1 от КСО- от длъжностно лице,
на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ, гр.
Хасково.
Оспореното решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма и е подписано от издателя си.
При проведената административна
процедура по издаване на обжалваният акт
не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Такива
не се констатират и в процедурата по издаване на потвърденото с него разпореждане.
По отношение основният спорен по делото
въпрос, а именно съответствието на решението с материалният закон съдът намира
следното:
За да потвърди разпореждането, с което
на оспорващия е отказано отпускане на ЛПОСВ, административният орган е приел,
че към датата на подаване на заявлението за пенсиониране М.И.Ю. не е отговарял на условията за пенсиониране по
чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като макар да е навършил изискуемата възраст, но
няма изискуемите 39г. и 02м. осигурителен стаж, а има 14г., 00м. и 28 дни, както
и не е отговарял на условията за пенсиониране по чл. 68, ал.3 от КСО, тъй като не е притежавал изискуемият действителен
осигурителен стаж от 15г., а действителният му осигурителен стаж е 11г., 05м. и
23 дни. Съответно административният орган е приел, че стажът положен на военна
служба за периода от 31.08.1968г. до 25.09.1970г. не е действителен
осигурителен стаж, като непопадащ в приложното поле на пар.1, ал.1 т.12 от ДР на КСО.
Между страните не е спорно, а и се установява
несъмнено от доказателствата по делото, че оспорващия не отговаря на условията
за пенсиониране по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като макар
да е навършил изискуемата възраст, но няма изискуемите 39г. и 02м. осигурителен
стаж
Спорния по делото въпрос се заключава в
това, дали жалбоподателят има право на
пенсия по реда на чл. 68, ал.3 от КСО .
В обжалваното решение и потвърденото с
него решение е прието,че оспорващия има придобит осигурителен стаж от втора
категория в размер на 02г.00м. и 00дни, а от трета категория 11г. 06.м. и 19
дни. Т.е. общия стаж на жалбоподателя за периода от 31.08.1968г. до
31.01.2005г., без превръщане по реда на чл.104 от КСО, е общо в размер на 13г.
6м. и 19 дни. Част от този стаж, а именно времето през което оспорващия е бил
на наборна военна служба в размер на 02г. 0м.
26 дни не е зачетен за действителен осигурителен стаж. Т.е. зачетения
действителен такъв от органа е в размер на 11г.05м. и 23 дни.
Настоящият съдебен
състав споделя съображенията на жалбоподателя че, стажът положен в периода от 31.08.1968г.-25.09.1970г.следва
да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж.
От приетото,
без оспорване от страните по делото, писмено доказателство, Удостоверение № 11736/25.11.2008г. издадено от
Държавен военноисторически архив, гр. Велико Търново, при Държавна
агенция“Архиви“ е видно, че през този период жалбоподателят(посочен с
името М. И. Ю.) е бил на
редовна военна служба(понастоящем наборна служба).Това обстоятелство не е
спорно по делото, като е възприето и от административният орган в издаденият
административен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.7 КСО, за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба, а според чл. 44 НПОС за осигурителен стаж от трета
категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
военна служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство,
независимо кога са положени. Според чл.81 от Правилника за прилагане
на закона за пенсиите(отм.), която
норма е и относимата към периода на полагане военната служба от оспорващия, изслужената редовна военна служба, се зачита
за трудов стаж от III категория. Отделно
от това разпоредбата на чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна
република България(отм.) изрично признава на служещите редовната военна служба
във въоръжените сили от войнишкия състав за действителна военна служба.
Специалната разпоредба на чл. 9, ал. 7 КСО изисква внасяне на осигурителни
вноски само за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет, а не и
лицето да е било задължително осигурено и за посочените в § 1, ал. 1, т. 12 от
ДР на КСО и други осигурителни рискове.
Следователно, след като стажът на редовна военна
служба положен от жалбоподателя за процесният период, се зачита за трудов такъв
съгласно действащите към този период
разпоредби, положен е след навършването
на пълнолетие от негова страна при действието на нормата на чл. 81 от
ППЗП/отм/, то с оглед разпоредбата на § 9, ал.1 КСО, същият
следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на пар.1,т.12 от ПЗР на КСО. При
наличие на изрична нормативна уредба на цитирания осигурителен стаж, то липсва
правно основание да се приеме, че този
стаж не е действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
В тази насока е и константната практика на Върховният административен съд, според
която понятието действителна военна служба и понятието действителен
осигурителен стаж не са идентични, но за
наборната военната служба е неприложимо разграничението за действителен и
недействителен осигурителен стаж, а следва да бъде зачетена само като
действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, т.12 ДР на КСО във връзка с
чл. 68, ал. 3 КСО. В този смисъл е и осъществената законодателна промяна на
нормата на §1, т.12 ДР на КСО ДВ бр.8 от 2023г.
Съответно, като е отказал да зачете този стаж за действителен
осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил
закона.
Независимо от това като краен резултат решението е
правилно. Това е така защото прибавяйки този стаж към зачетения от ответника за
действителен, стажът по чл. 68, ал.3 от КСО възлиза на 13г.06м. и 19 дни., т.е.
действителният осигурителен стаж и при зачитане стажа на военна служба на
оспорващия отново не е в изискуемия съгласно цитираната разпоредба размер.
Отделно от това и предвид изготвената експертиза(макар да
липсват изрични възражения) съдът
намира, че според съда правилно от ответната страна е изчислен размера на стажа
на жалбоподателя положен през 1975г. в ТКЗС с. Б.. Съгласно
чл. 96, ал.6 от ЗПЗП/отм./ когато в документа за трудов стаж
е вписано само трудовото възнаграждение, без да са посочени отработените дни,
броят им се определя, като се раздели сумата на трудовото възнаграждение на
среднодневното брутно трудово възнаграждение, изчислено от средната месечна
брутна работна заплата за страната по време на полагане на трудовия стаж. Установява
се от експертизата, която съдът кредитира
в тази й част, като обоснована, изготвена от вещо лице разполагащо с
необходимите знания и умения, че при изчисляване трудовия стаж на оспорващия
като продължителност за 1975г. въз основа на дохода в размера удостоверен в
Удостоверение обр. УП-15 изх. № 5507-25-697 от 20.06.2022г. издадено от ТП на
НОИ-Търговище, а именно 1100.80 лева, че при изходни данни размер на средна
месечна брутна заплата за 1975г. в размер на 146.42 лева, брой на работни дни в
календарните месеци 21, то трудовият стаж на оспорващия, като продължителност
би бил 7 м. и 18 дни. В случая обаче няма основания за прилагане на
разпоредбата на чл.96, ал.6 от ППЗП(отм.).Това е така,
тъй като в приетото по делото като доказателство удостоверение УП 13 с №
5507-25-697 от 20.06.2022г. на ТП на НОИ-Търговище е удостоверен периода в
който М.И.Ю. е работил в ТКЗС с.Б., а именно
от март 1975г. до м.юли 1975г. и е посочен броя на отработените дни за този
период, а именно 69 дни. Предвид това правилно органът не е приложил начина на
изчисление визиран в чл. 96, ал.6 от ППЗП/отм./, а вместо това е взeл предвид
броя на посочените в УП -13 изх. № 5507-25-697 отработени дни .
От изготвеното заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява и че правилно органът е изчислил
размера на стажа положен от жалбоподателя в АПК с.Д. Г. в периода
07.10.1986г.-01.04.1987г.,за който
налице също и УП-13 изх. №
5531-2-922-1 от 22.07.2022г. и УП - 15 изх. № 5531-26-922-2 от 22.07.2022г.издадени
от ТП на НОИ-Хасково. Правилно според експертното заключение органът е зачел и
стажа на жалбоподателя в ТКЗС С. за периода
01.12.1989г-15.12.1989г. от 14 работни дни
и от 01.01.1990г. -01.12.1990г. от 11м.
Разлика вещото лице е установило, по отношение стаж
положен от жалбоподателя в периода 01.01.1991г.-01.01.1992г. положен в ТКЗС с.С. за
който органът е признал на жалбоподателя
осигурителен такъв в размер на 05м. и 19 дни, а според вещото лице този стаж
следва да е в размер на 05 и 20 дни, т.е. с един ден повече от изчисления от ответната
страна. Съдът намира, че по изложените по-горе съображения следва да кредитира
заключението на вещото лице, поради което приема че продължителността на стажа
на жалбоподателя за периода 01.01.1991г. - 01.01.1992г. следва да бъде
определена именно в размера посочен в експертизата.
Видно от извършените от вещото лице проверки
последното е установило че за 1986г. за
периода м.07.1986г.-м.11.1986г. жалбоподателя фигурира в разплащателна ведомост
на с. С. № 13 под №
17 с неотразена длъжност и бригада, с обща продължителност на отработените дни
- 03м. и 24 дни. Този стаж, както сочи и вещото лице не е кредитиран от
ответника и пенсионния орган и
същия не фигурира в описа на осигурителния стаж на жалбоподателя. Вещото лице е
изградило извод, че този стаж се дублира със стажа положен от жалбоподателя в
периода 21.04.1986г.-07.10.1986г. в Община Маджарово(отразен в
т.15 на описа за осигурителен стаж). Този извод
на вещото лице съдът намира, че не следва да цени предвид установената разлика в
осигурителите – ТКЗС с. С. и Община
Маджарово, както и разликата в периода
на полагане на труда, въпреки че част от същия, а именно от
м.07.1986г.-07.10.1986г. в случая съвпада.
В случая
органът не е зачел процесния стаж, въпреки наличните първични документи за
това, а именно разплащателни ведомости,
в които са отразени период на полагане на труда и брой отработени дни. Процесните
разплащателни ведомости са налични при органа – приети в архива на ТП на
НОИ-Хасково и пенсионният орган е следвало подробно да изясни въпроса за
полагането на труда, респ. да издаде съответни удостоверения или ако прецени че
същия действително дублира отразения в Удостоверения изх. № 1937 от
17.08.2022г. на Община Маджарово да откаже да стори това. Това в случая не е
сторено, но допуснатото нарушение на закона в случая не се явява съществено.
Това е така, тъй като дори този стаж от 03.м. и 24 дни да бъде зачетен, то това
не се отразява на законосъобразността на обжалваното решение като краен
резултат. Това е така тъй като зачитайки този стаж и прибавяйки го към общо
установения действителен такъв от органа в размер на 11г., 5м. и 23дни, прибавяйки към него стажа положен от оспорващия
на наборна военна служба установен в настоящото производство от 02г. 00м. и 26
дни, както и допълнително установения от вещото лице 1 ден в повече от стажа
положен в ТКЗС С. посочен
по-горе, то и в този случай действителният осигурителен стаж на жалбоподателя е
под изискуемият съгласно чл. 68, ал.3 от КСО минимум от 15 години.
Ето защо
обжалваното решение на административният орган е правилно като краен резултат,
а жалбата срещу него неоснователна.
Предвид изхода
на делото, основателна се явява само претенцията на ответника за присъждане на разноски представляващи юрисконсулско възнаграждение и
такова следва да бъде присъдено в минимален размер от 100.00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на М.И.Ю. *** депозирана през процесуален
представител, против Решение № 1012-26-424-1 от 20.10.2022г. на Директора на ТП
н НОИ-Хасково(поправено
с Решение 1012-26-424-5 от 21.11.2022г.
на
Директора на ТП на НОИ-Хасково),с
което е отхвърлено оспорването на жалбоподателя против Разпореждане № **********-2140-26-849
от 01.09.2022г.на Ръководителя
на“Пенсионно осигуряване“ към ТП на
НОИ-Хасково.
ОСЪЖДА М.И.Ю., с ЕГН ********** *** да заплати на ТП на НОИ- Хасково разноски по
делото в размер на 100.00 лева представляващи юрисконсулско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14- дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия: