Разпореждане по дело №139/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе,взе предвид:

Делото е образувано по исковата молба на „. А. Б. /ИАБанк/ Г.С. – Ч. пълномощника К.В.К. – директор на клона на банката в Г.С.,и Ч. преупълномощения А.Л. С. от АК-С.,насочена срещу “Р. Л. Б. О. със седалище и А. на управление в Г.С.. Твърденията са,че с влязло в сила постановление от 28.09.2010 г. по изпълнително дело № 78/2007 г. на държавния съдебен изпълнител при Районен съд С. ,на ищцовата банка /Ч. представител/ е било възложено на основание чл.510 от ГПК за събиране вземане на длъжника „. Т.-9. Г.С., произтичащо от лизингов договор между това - длъжника и „. Л. Б. О. .Договорът е за финансов Л. с № .. от 09.01.2007 г. и с предмет лек автомобил РЕНО МАСТЕР с регистрационен № .. с Рама №..., с двигател тип ....

Твърди се ,че вземането на „. Т. 9. Г.С. се състои в правото да иска прехвърляне на собствеността на автомобила, предмет на лизинговия договор при условие, че са изпълнени насрещните задължения по него - за плащане на всички лизингови вноски и всички други задължения, произтичащи от договора;че състоянието на изпълнението на задълженията на страните по договора към настоящия момент, видно от писмо - уведомление на лизингодателя с изх.№ 1447/05.08.2010 г., изпратено по посоченото изп.дело № 78/2007 г. и приложено към настоящото дело,е следното - лизингополучателят „. Т. 9. Г.С. е изплатил пълния размер на лизинговите вноски по договора, като последната вноска е била дължима за месец януари 2010 г. и че общо лизингополучателят е заплатил сумата 14133.69 евро с ДДС - съгласно погасителния план; че към датата на уведомлението /05.08.2010 г./ собствеността на автомобила не е прехвърлена на лизингополучателя ,тъй като същият дължи на лизингодателя сумата 3949.02 лева, равностойна на 2019.10 евро,представляваща “остатъчна стойност на лизинговия актив" /както е обяснено в цитираното уведомление/ и сумата 33.57 лева, представляваща наказателни лихви.

Твърди се в ИМ,че лизингополучателят не е направил искане за прехвърляне собствеността на лизинговия автомобил, но в случай, че дължимите суми бъдат изплатени и лизингополучателят направи такова искане,собствеността ще му бъде прехвърлена от „. Л. Б. О. в петдневен срок съгласно чл.34 ал.2 от Общите условия; че към настоящият момент договорът е все още действащ и че лизингополучателят все още не е направил искането си за прехвърляне на собствеността на автомобила съгласно чл.342 ал.З ТЗ и чл.9 от договора за Л.. Условие да направи това искане е лизингополучателят да заплати на лизингодателя посочените по-горе остатъчни задължения по договора за Л. и че тези обстоятелства се изложени от самия ответник с частна жалба и са документирани с приложения към същата жалба по ч.Г.д.№ 160/2010 г. на Окръжен съд С., копия от които са приложени по настоящото дело.

Ищецът счита и твърди още,че е очевидно,че след изплащане на всички лизингови вноски в размер на 14 133.69 евро и бездействайки относно изплащането на „остатъчна стойност на лизинговия актив" в размер на сумата 3949.02 лева,равностойни на 2019.10 евро,плюс сумата 33.57 лева наказателни лихви,с това бездействие лизингополучателят застрашава своето имущество от намаление във вреда на кредиторите.

С тези твърдения ищецът е обосновал правния интерес от предявяване по исков ред на вземането на своя длъжник-лизингополучател срещу лизингодателя му по посочения договор за Л.,което вземане се състои в правото на лизингополучателя да получи от лизингодателя прехвърляне на собствеността върху автомобила срещу изпълнение на условието да погаси насрещните остатъчни задължения по този договор.Посочил е и че банката има интерес и е готова,поемайки разноските по прехвърлянето на собствеността на автомобила – с оглед включването му в имуществото на длъжника „. Т.-9. и с оглед насочване изпълнението срещу този автомобил,да погаси на лизингодателя сумите 3949.02 лв. и 33.57 лв.,както и останалите разноски по прехвърлянето.Затова иска съдът да постанови решение,с което да се осъди ответника „. Л. Б. О. Г.С. да прехвърли на „. Т.-9. Г.С. собствеността върху лизинговия автомобил Р.М. с регистрационен № .., с Рама №.., с двигател тип...-при условие,че бъдат погасени сумите от 3949.02 лв. и 33.57 лв. по договора за Л. от 09.01.2007 г..

На основание чл.26 ал.4 ГПК във вр. с чл.134 ал.2 ЗЗД,е поискано призоваването като страна по делото и на „. Т. 9. Г.С. – длъжник на банковия К. в С.,което дружество с определение от 27.06.2011 г. /изправящо допуснатата от съда процесуална грешка/ е конституирано като съищец-необходим другар на ищцовата банка.

Изразеното по делото становище на конституирания съищец по исковата молба на банката е следното: оспорва се допустимостта на иска,а алтернативно се изразява и становище за неоснователността му.Съображенията за недопустимост са във вр. с образувано друго Г.д. по описа на Окръжен съд – С. / с № 163 по описа за 2010 г./ с ищец „. Т.-9. Г.С. и ответник „. А. Б. Г.С. – К. Г.С.,по което дело е постановено спиране на изп.производство като обезпечителна мярка. Във вр. с това се поиска спиране и на настоящото дело до приключване на Г.д.№ 163/2010 г.,което искане съдът не прие и не уважи.

Становището за неоснователност също е свързано с така посоченото дело на ОС-С. - с предявените по него искове по чл.124 ал.1 ГПК за установяване съществуването и валидността на правоотношението по договора за кредит от 29.09.2005 г. ,сключен между двамата ищци и във вр. с който договор за кредит е и изп.д.№ 78/2007 г.,т.е.оспорва се вземането на ищеца-кредитор.Изложени са и др.съображения за неоснователността – че активната материалноправна легитимация на иска по чл.134 ЗЗД съдържа като основен елемент бездействието на длъжника,каквото в сл. според него няма;че искът може да се предяви когато бездействието заплашва удовлетворението на кредитора,което условие също не е налице в сл.;че по лизинговия договор ТД-лизингополучател е изрядна страна и че със заплащане стойността на придобития при условията на финансов Л. автомобил ,кредиторът не се уврежда,а длъжникът не бездейства; че договорената вещ още не е в патримониума на длъжника по изп.дело ,но интересите на кредитора не се увреждат ;че освен редовно изплащане на лизинговите вноски,по изп.дело се провеждат и др.способи за принудителни действия /като продажба на готова продукция и др.../;че длъжникът доброволно се е договорил с кредитора по негови сметки да постъпват вземания на „. Т. -9. от магазините на МЕТРО или в обобщение съищецът счита,че не се касае за неоказване на съдействие или за бездействие ,които обстоятелства да са основание за предявяване на иска.

Счита се още, че искът е неоснователен и с оглед характера на договора за финансов Л. – касае се за договорни отношения,които зависят от волята на страните и не може да бъде осъдена страна по един договор да изпълни действие,което зависи само и единствено от волята на договарящата страна;че в сл.липсва правното основание ,на което би могло да се принуди лизингодателят извън условията и сроковете по договора за Л.,да изпълни договорните си задължения и че предявеният иск влиза в противоречие с тези договорни условия .В хода на процеса са изложени и допълнителни съображения .

Ответникът по исковата молба „. Л.- Б. О. Г.С. е депозирал писмен отговор,в който не оспорва наличието на посочения от ищеца договор за финансов Л. между него в качеството на лизингодател и „. Т. 9. – в качеството на лизингополучател за посочения в него лек автомобил и при договорените условия ; че макар и със закъснение,лизингополучателят е издължил лизинговите вноски и че не е направил изявления съобразно чл.9 от договора - желае ли да упражни опцията по договора,нито е заплатил остатъчната стойност по договора и начислената му наказателна лихва;че освен тези задължения,ежегодно за автомобила се дължат данък МПС и застраховки,които за 2011 г. още не са начислени;че съобразно договора всички разноски за придобиване собствеността върху автомобила са за сметка на купувача и респ. – при уважаване на иска,те следва да са в тежест на ищеца;че условие за уважаване на иска е и заплащане на всички допълнително възникнали разноски за него до датата на прехвърлянето,както и разноските за придобиването.

Ответникът е посочил в отговора си още,че автомобилът не се намира в негово владение и че с оглед неупражнената опция за придобиване на собствеността и изтеклият срок по договора,той разполага със субективното право да прекрати действието му и да изземе предоставената вещ. Сочи и че към момента не е предприел подобни действия ,но че при продължаващо неплащане и неупражняване на опцията,срокът за което отдавна е изтекъл,ще бъде принуден да предприеме действия по прекратяване действието на договора за Л. и реализация на вещта за негова сметка.Тъй като ответникът счита,че не е станал причина за водене на делото – не е оспорвал правата на лизингополучателя,но упражняването им,както и неупражняването,е въпрос на неговата воля,иска да не бъде обременен за разноски независимо от изхода на делото.

Искът за И.А. Банк се поддържа изцяло Ч. А.Л.С..

Твърденията и възраженията на ищеца „. Т. 9. се поддържат изцяло Ч. И. Р.Г. и А.Б.М..

Ответникът “Райфазен Л. Б.О. Г.С. поддържа отговора Ч. писмени становища.

След проверка на доказателствата и след преценка с оглед твърденията и възраженията на страните,съдът счита ,че от фактическа страна се установява следното:

От представеното влязло в сила постановление от 28.09.2009 г. на ДСИ при Районен съд-С. /л.53/,постановено по изп.д. № 78/2007 г.,се установява,че страни по него са „. А. Банк “ – взискател и „. Т. -9. – длъжник и че на основание чл.510 ГПК на взискателя е възложено събирането на запорираното в негова полза вземане на длъжника спрямо третото задължено лице „. Л. Б. О. Г.С.произтичащо от договор за Л. от 09.01.2007 г. и анексите към него – до размера на дълга по изп.дело,който съгласно изпълнителния лист възлиза на 370 000 лв. главница и 15% наказателна лихва годишно плюс надбавка 7 %,имаща характер на неустойка върху главницата,33 819 лв.разноски,както и лихва върху главницата до окончателното изплащане на дълга.

Установява се и наличието на договор за финансов Л.,скл. на 09.01.2007 г. между “Райфазен Л. Б.О. Г.С. – в качеството на лизингодател и „. Т.- 9. Г.С. – в качеството на лизингополучател за посочения в ИМ автомобил.Съгласно заложените в него уговорки и при посочени условия в Общи условия към договора ,автомобилът е предаден във владение на лизингополучателя на 08.02.2007 г. /по приемо-предавателен протокол/.От данните по делото се установява,че лизингополучателят е заплатил пълния размер на дължимите лизингови вноски,като последната е била дължима за м.януари 2010 г.;че собствеността не му е прехвърлена,тъй като дължи на лизингодателя 3 949.02 лв. с ДДС - остатъчна стойност на лизинговия актив и 33.57 лв.наказателни лихви;че лизингополучателят не е отправил искане до лизингодателя за придобиване на автомобила съгласно чл.34 от Общите условия към договора,каквото право той има по посочената разпоредба и в какъвто случай съгласно ал.2,лизингодателят е длъжен да прехвърли собствеността в 5-дневен срок от плащането в пълен размер на остатъчната стойност и на всички възникнали вземания - това се установява от представеното по настоящото дело уведомление на лизингодателя до съдебния изпълнител по изп.д.№ 78/2007 г.. /л.13/.От него се установява още,че към момента на депозирането му /05.08.2010 г./ лизингополучателят отказва да съдейства за оглед и извършване на маркиране на автомобила;че не е поел ангажимент за изплащане на остатъчната стойност,нито е уведомил лизингодателя,че желае да упражни опцията за придобиване собствеността – не е отправил уведомление до лизингодателя за упражняване на тази опция за придобиване на собствеността в срока по договора,а той е не по-късно от 15 работни дни преди изтичане на срока му – чл.34 ал.1 от Общите условия / в сл.срокът на договора е изтекъл на 28.02.1010 г. според посоченото в частна жалба на лизингодателя по Г.д.№ 160/10 г. на СмОС – л.16,образувано по молба за обезпечение на бъдещ иск / и която опция трябва да се упражни Ч. едномесечно писмено предизвестие за намеренията му за придобиване на вещта /чл.35 ал.1 от Общите условия/ .Във вр. с неупражненото право на опция, е заявена възможност лизингодателят да обяви случай на неизпълнение на договора за Л. и да прекрати действието му.

По делото е представено споразумение от 02.05.2011 г.,сключено между страните по договора за Л.,от съдържанието на което се установява,че : срокът на договора е изтекъл /тук е посочено на 01.02.2010 г./;че „. Т. 9. е отправило писмено искане до лизингодателя за намерението си да придобие собствеността върху автомобила,който е в негово владение - съгласно разпоредбата на чл.9 от договора;че остатъчната стойност без ДДС по договора за Л. е в общ размер на 1 682.58 евро без ДДС;че заплащането й от „. Т. -9. заедно с дължимия ДДС в размер на 336.52 евро ,е условие за прехвърляне собствеността на автомобила

От споразумението се установява още,че:страните по лизинговия договор са уредили по доброволен начин разсрочено изплащане на остатъчната стойност в общ размер на 2 019.10 евро,като ги преоформят за плащане по описана в Приложение № 1 към споразумението схема – лизингодателят се е съгласил и е предоставил на лизингополучателя срок от 8 месеца за заплащане на дължимата сума ,а последният е поел задължение в този срок,освен дължимата сума,да плати като възнаграждение на лизингодателя уговорена за разсрочването лихва / по приложен към него погасителен план/.От съдържанието на споразумението е видно още,че на страните е известно,че върху вземането на „. Т. 9. за превозното средство,обект на лизинга,е наложен запор от ДСИ при РС-С. и че Интернешънъл А. Банк води срещу тези страни иск за придобиване на собственост върху автомобила,като е посочено,че задължението на лизингодателя да прехвърли собствеността при плащане ,може да бъде изпълнено след вдигане на запора и приключване на заведеното дело.В чл.8 ал.2 е посочено,че в случай на уважаване на иска /явно се има предвид този по настоящото дело/,лизингодателят ще прехвърли собствеността на автомобила в изпълнение на съдебното решение и че лизингополучателят няма да има никакви претенции към „. Л. Б.О. /или че евентуални такива няма да бъдат отправяни към лизингодателя/.В споразумението са включени и др.разпоредби : за права и задължения на страните, за лихви и плащанията им,за неустойки ,както и за прекратяване на действието му .

От ищеца по делото е представено удостоверение от БУЛ ИНС за застрахователната стойност на автомобила – 3 300 лв..

След обсъждане на установеното от фактическа страна,съдът прави следните правни изводи: ищецът Интернешънъл А. Банк е кредитор на „. Т.-9. Г.С. и е предявил иск на основание чл.134 ЗЗД във вр. с чл.510 ГПК и чл.342 ал.2 ТЗ срещу “Райфайзен Л. Б. О. Г.С. ,с който се иска последното дружество да бъде осъдено да предаде на длъжника му автомобила,предмет на лизинговия договор между тези две дружества,след като бъдат заплатени дължимите по него остатъчни суми от лизингополучателя „. Т.-9. /за тях банката изявява съгласие да ги заплати,както да заплати и натрупаните до момента парични задължения и всички разходи по прехвърляне на автомобила/.Съдът счита,че искът е основателен и доказан и съображенията са следните: „. Т.-9. е длъжник на банката-взискател по изп.дело № 78/2007 г. ;вземането на взискателя е в голям размер;длъжникът има вземане по договора за Л.,състоящо се в право да получи собствеността върху автомобила,предмет на този договор – след като изпълни всички договорени с лизингодателя условия,в т.ч. да заплати и остатъчна стойност в общ размер на 3 949.02 лв. плюс наказателни лихви в размер на 33.57 лв.,които суми не е платил и няма данни да е сторил това и до приключване на съдебното дирене по настоящото дело и в право -след извършването на това плащане - да отправи искане до лизингодателя за придобиване на автомобила /на собствеността му/,което действие също не е извършил;по посоченото изп.дело в полза на взискателя е наложен запор върху това вземане на лизингополучателя по договора за Л. ,във вр. с който запор съдебният изпълнител е предоставил на взискателя събирането на запорираното вземане и в изпълнение на това възлагане,взискателят е предявил настоящия иск.Или от изложеното се налага извод,че банката-ищец е кредитор на лизингополучателя – неин длъжник, че за удовлетворяването на вземането на този кредитор е наложен запор върху вземане на длъжника му към трето лице - лизингодателя и за събирането на което вземане съдебният изпълнител е осъществил възлагане на взискателя по реда на чл.510 ГПК.Касае се за непарично вземане на длъжника,което той има към лизингодателя си и за осъществяването на което този длъжник – в качеството на лизингополучател,не е осъществил някои предвидени в договора за Л. и в Общите условия към него условия за получаване на собствеността върху тази вещ.Съдът прави извод от данните по делото,че това неосъществяване на правата на лизингополучателя представлява бездействие от негова страна и че това бездействие накърнява интересите на кредитора му – щом не е извършил необходимото за придобиване собствеността върху автомобила,той не може да влезе в патримониума му и да бъде обект на принудително изпълнение по образуваното изп.дело ,а това представлява намаляване възможностите на взискателя за удовлетворяване в производството по принудително изпълнение,а това пък обуславя правния му интерес от предявяване на сурогационния иск по чл.134 ЗЗД.Изводът за бездействие се налага от обстоятелствата,че длъжникът в качеството на лизингополучател ,е заплатил пълния размер на лизинговите вноски,а не е предприел необходимите действия за изплащане на последната дължима сума по договора – за остатъчна стойност на лизинговия актив и за наказателни лихви /които суми не са големи по размер – 3 949.02 лв. с ДДС и 33.57 лв. и това обстоятелство също подкрепя извода за бездействие от негова страна/ и необходимите действия за придобиване собствеността върху автомобила,изразяващи се в известяване на лизингодателя за това,в отправяне на искане за придобиване на автомобила – нито самите тези действия представляват трудно осъществими такива,нито е логично лизингополучателят да няма интерес и затова да не се стреми към придобиване на вещта,предмет на лизинговия договор.А и в хода на настоящото производство е предприел промяна в това отношение - вече е отправил писмено предизвестие до лизингодателя за намерението си да придобие собствеността му,видно от споразумението от 02.05.11 г..

Относно споразумението между страните по лизинговия договор от 02.05.11 г. съдът счита следното: то е сключено след образуване на настоящото производство и в неговия ход, затова се налага извод,че и с него се цели забавяне,отлагане във времето придобиването на автомобила в собственост,което води до забавяне във времето и удовлетворяването на взискателя или и това действие на длъжника сочи на засягане интересите на кредитора му.Още – от съдържанието му е видно, че условията за лизингополучателя,при които то е сключено,не са леки и затова не може да се съзре друга причина за сключването му,освен посочената по-горе.А и отправеното предизвестие до лизингодателя сочи на намерение за придобиване на собствеността,но изпълнението на необходимите за това условия са отново отложени във времето,т.е. отново във вреда на интересите на взискателя.

От изложеното е явно,че съдът счита иска за доказан и основателен и затова следва да се уважи на основание чл.134 ЗЗД във вр. с чл.510 ГПК и във вр. с чл.342 ал.2 ТЗ и договора за Л. и Общите условия към него,като ответникът се осъди да предаде на лизингополучателя автомобила,предмет на договора за финансов Л. при условие,че бъдат погасени останалите дължими от последния суми – остатъчна стойност в размер на 3 949.02 лв./равностойни на 2019.10 евро/,наказателни лихви в размер на 33.57 лв.,незаплатени данъци и застраховки /ако има такива/ ,както и разходите по прехвърлянето на собствеността му,които парични задължения банката е заявила готовност да изплати.

Пак от изложеното е явно,че съдът не споделя становищата и доводите на „. Т.-9. – вярно е,че изпълнението на всеки договор зависи от волята на страните по него,но когато неизпълнението му засяга интересите на другиго,който има качеството на кредитор на страна по този договор ,този кредитор разполага с възможност да защити интереса си Ч. иска по чл.134 ЗЗД – да упражни имуществените права на своя длъжник .А и изпълнението върху вземания ,за реализирането на каквото в сл. ищецът има възлагане от съдебния изпълнител,е един от най-честите и ефикасни способи за удовлетворяване на взискателите и това също обуславя интереса на ищеца от предявения иск.

С оглед изхода по делото и с оглед обстоятелството,че в случая ответникът-лизингодател не е станал причина за завеждане на делото,направените от ищеца разноски следва да се поставят в тежест на съищеца-лизингополучателя.

Водим от изложеното и на посочените основания съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „. Л. Б. О. Г.С.ЕИК.., със съдебен А. по делото Г.С.р-н “Мл.”,”Б. п.,сграда 7,вх.Б,.4,по предявеният от ИНТЕРНЕШЪНЪЛ А. БАНК Г.С.бул.”Т.А.” № 81-83,ЕИК... иск на основание чл.134 ЗЗД и с участието по реда на чл.26 ал.4 ГПК на „. Т. 9. Г.С.,ДА ПРЕХВЪРЛИ на „. Т. - 9. Г.С.,ул.”. № 2,ЕИК ..,собствеността на лек автомобил Р.М. с регистрационен № .. с Рама № ..., с двигател тип ...,предмет на договор за финансов Л. №.. от 09.01.2007 г.,при условие,че бъдат погасени останалите дължими по този договор суми : остатъчна стойност в размер на 3 949.02 лв. с ДДС /равностойни на 2019.10 евро/,наказателни лихви в размер на 33.57лв. и др.незаплатени от лизингополучателя суми,ако има такива,както и разходите по прехвърлянето на собствеността му,за които парични задължения банката е заявила готовност да заплати.

ОСЪЖДА „. Т. 9. Г.С. да заплати на ИНТЕРНЕШЪНЪЛ А. БАНК Г.С.разноските по делото в размер на 400.00 /четиристотин / лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: