№ 322
гр. гр.Несебър, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20242150100256 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца - Етажната собственост на сграда „*********“ – к. к. „Слънчев бряг“, с
идентификатор *********, са предявени искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, с които се иска ответникът А. С. К. да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата
от 142,45 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.01.2023г. – 31.12.2023г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и сумата от 14,25 лв. – лихва върху
главницата за периода 15.06.2023г. – 14.03.2024г. Ищецът твърди, че ответникът е собственик по
силата на нотариален акт от 22.08.2014г. на СОС с идентификатор *********.18, находящ се на ет.
2 в сграда „*********“. Навежда се, че с решение на общото събрание на етажната собственост в
сградата, проведено на 28.04.2023г., обективирано в протокол № 1, по т. 7 от дневния ред, бил
определен размер на паричните вноски към фонд „Ремонт и обновяване“ а именно 120 лв. за 1 %
идеални части годишно. Сочи се, че по т. 10 от дневния ред бил определен срок за плащане на
таксата – 15.06.2023г. Твърди се, че решенията са влезли в сила, тъй като не са обжалвани в срока
по чл. 40 от ЗУЕС. Излага се, че на ответника е начислена за плащане сумата от 73,05 евро, с
равностойност от 142,45 лв., за което била издадена и фактура от 22.05.2023г. Твърди се, че сумата
била образувана чрез умножаване на размера на процента на притежаваните от ответника идеални
части – 1,188 % по сумата от 61,54 евро (с левова равностойност 120 лв.). Навежда се, че
ответникът бил уведомен за това задължение, но не заплатил сумата в предвидения срок. С тези
доводи от съда се иска предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника А. С. К., чрез особен представител, е подаден отговор
на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Излага се, че от бюджета не става ясно
какви разходи са определени по реда на чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС. Акцентира се, че ако са
включени разходи за зелени площи, басейн и прилежащи територии, това не е от компетентността
1
на общото събрание. Сочи се, че не е представено цитираното в т. 5 от протокола приложение с
разбивките на бюджета по номенклатури. Оспорва се и претенцията за лихва. Прави се възражение
за нищожност на решенията поради липсата на доказателства за надлежно свикване, кворум. С
тези доводи от съда се иска да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже,
че ответникът е собственик на СОС с идентификатор *********.18, находящ се на ет. 2 в сграда
„*********“ - в режим на етажна собственост. Следва да докаже, че с влязло в сила решение на
общото събрание в етажната собственост от 28.04.2023г. са определени годишни вноски за фонд
„Ремонт и обновяване“ за 2023г. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си, в това
число притежаваните от ответника идеални части от общите части на сградата, както и, че е
настъпила изискуемостта на вземането. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на
ответника е да докаже погасяване на вземането.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***, том V, рег. № ****, дело №
*** от 22.08.2014г. (на л. 4 – л. 5 от делото) се установява, че А. С. К. е собственик на СОС с
идентификатор *********.18, находящ се на ет. 2 в сграда „*********“, ведно с 4.56 кв. м. от
общите части на сградата, равняващи се на 1,188 %.
На 28.04.2023г. се провело общо събрание на етажната собственост в сградата (видно от
протокол на л. 7 – л. 11 от делото). Съдът намира, че от посочения протокол се доказва провеждане
на събрание на тази дата, като няма данни същото да е оспорено от ответника по съдебен ред. Няма
данни и твърдения решенията на общото събрание да са атакувани по надлежния ред, поради което
съдът приема, че са влезли в сила (още повече с оглед приложеното съобщение и протокол за
поставянето му – на л. 57 – л. 58 от делото, с които се удостоверява надлежно обявяване на
решенията на 03.05.2023г.). На събранието по т. 7 от дневния ред бил приет размер на паричните
вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ – 120 лв. за 1 % идеални части годишно. Видно от
решението по т. 10 от дневния ред таксата била определена за календарната 2023г. и бил посочен
падеж за плащането й – до 15.06.2023г.
Съдът намира, че с така представения протокол се установяват всички елементи от
фактическия състав на предявената претенция. В тази връзка не се приемат възраженията на
особения представител на ответника, тъй като практиката на ВКС е категорична (Решение № 50024
от 27.03.2023г. по гр.д. № 978/2022г. по описа на II гр. о. на ВКС, Определение № 4176 от
20.09.2024г. по ч.гр.д. № 2689 от 2024г. по описа на II гр.о. на ВКС), че незаконосъобразност и
нищожност на решение на общо събрание на етажна собственост (вкл. преюдициално по друг спор)
може да се установява, само ако са наведени твърдения, че формално е създадена привидност за
взето решение. Такива биха били случаите, в които е взето решение на общо събрание по реда на
ЗУЕС, независимо, че той е неприложим, тъй като е налице изключението по чл. 2 или чл. 3 ЗУЕС
или е регистрирано и не е прекратено сдружение на етажните собственици, в което участват всички
етажни собственици, ако общото събрание е упражнило правомощие, което не произтича от чл. 11
и чл. 33 ЗУЕС или липсва взето решение, въпреки че такова е отразено в протокола на общото
събрание (и ако протоколът е оспорен в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС), както и когато не са налице
условията на чл. 8 ЗУЕС (наличието на обособеност, при която отделен вход дава достъп само до
2
част от индивидуално притежаваните обекти, които единствено обслужва). Извън хипотезата на
привидност за взето решение на общото събрание, пороци на същото, независимо дали водят до
нищожност (включително и поради противоречие с императивни правни норми) или до
незаконосъобразност на решението, могат да се установяват само чрез иска по чл. 40 ЗУЕС и то
предявен в дадения срок, но не и преюдициално при спор, свързан с изпълнение решение на
общото събрание, предявени извън срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Всички възражения в отговора на
исковата молба са такива за незаконосъобразност на решенията и не се навеждат фактически
доводи, които могат да бъдат квалифицирани като такива сочещи на нищожност на решенията
(съобразно разясненията в цитираната съдебна практика). Ето защо при липсата на доказателства,
че решението по т. 7 от събранието от 28.04.2023г. е оспорено и отменено по съдебен ред,
посочените възражения не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Още повече, че
разходите за фонд „Ремонт и обновяване“ произтичат от закона – чл. 50 от ЗУЕС, поради което не
са обвързани с разходи и аналитични номенклатури. Ето защо за доказването им не е било
необходимо да се установяват сочените в отговора на исковата молба разходи и аналитични
номенклатури. Не следва да се обсъждат и възражения, касаещи поддръжка, тъй като в настоящото
производство изобщо не се претендират разходи за поддръжка в комплекса. Разпределянето на
разходите по чл. 50 от ЗУЕС е съобразено с притежавания процент идеални части за обекта на
ответника, поради което същите са приети при спазване на посочената разпоредба.
Налага се извод, че с решенията на общото събрание разходите са приети по напълно
определяем начин и сумата, която е начислена за плащане от ответника за календарната 2023г. в
размер на 142,45 лв. отговаря на приетия в решението по т. 7 от протокола от 28.04.2023г.
механизъм, а именно: 120 лв. за 1 % идеални части на годишна основа. В съдебната си практика
върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по описа на I гр. о. на
ВКС и Решение № 50024 от 27.03.2023г. по гр.д. № 978/2022г. по описа на II гр.о. на ВКС) е имала
повод да се произнесе в насока, че Етажната собственост се управлява от общото събрание на
етажните собственици чрез решения, които се формират от успоредни волеизявления на
мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При
решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките.
Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са
по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните
собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са
гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат
етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е
възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от общите
събрания. Изводът от приложените по делото доказателства е, че решенията на общото събрание са
влезли в сила (няма твърдения и ангажирани доказателства за обратното).
Вземането на ищеца е и изискуемо, тъй като е определен краен срок за плащане на сумите –
15.06.2023г. Следователно задълженията са били определени като платими на определен ден (по
смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС) и не е било необходимо отделното връчване на
покана.
С оглед горното съдът приема за доказани всички елементи от фактическия състав на
предявения иск и следва да бъде уважен изцяло.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
3
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава в периода 15.06.2023г. – 14.03.2024г. Както се посочи задължението на
ответника е било определено като платимо на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
38, ал. 1 ЗУЕС) – 15.06.2023г. Ето защо ответникът е изпаднал в забава и не е било необходимо да
му бъдат изпращани допълнителни покани за заплащане на дължимите суми. Същата е доказана и
по размер, тъй като при преценка по чл. 162 ГПК съдът достигна до извод, че претендирания
размер от 14,25 лв. попада в рамките на дължимото обезщетение за забава върху главницата.
По разноските: При този изход на спора на ищеца се дължат направените по делото
разноски (съобразно списък на л. 53 от делото, който е рамката, от която съдът е обвързан): 400 лв.
– платено възнаграждение за един адвокат, 100 лв. – платена държавна такса за образуване на
делото и 200 лв. – депозит за особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. С. К., дата на раждане **********г., гражданин на ********, с постоянен
адрес в к.к. СЛ.БРЯГ к-с ******** бл. А ет. 2 ап. ******, БУЛСТАТ: ********, да заплати на
Етажната собственост на сграда „*********“ – к. к. „Слънчев бряг“, с идентификатор *********,
на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС сумата от 142,45 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за
периода 01.01.2023г. – 31.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба – 15.03.2024г., до окончателното плащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 14,25 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода 15.06.2023г. –
14.03.2024г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600 лв., представляваща направените по
делото разноски, от които 100 лв. за платена държавна такса, 200 лв. – платен депозит за особен
представител на ответника и 400 лв. – платено възнаграждение за адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4