№ 9160
гр. София, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ц ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА Гражданско
дело № 20211110125636 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо
производство” на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на КР. КР. П., ЕГН: **********, срещу
КР. В. П., ЕГН **********. Предявен е иск с правна квалификация чл. 144 от
Семейния кодекс (СК), обективно кумулативно съединен с иск по чл. 149 СК
за заплащане на месечна издръжка на учащо се пълнолетно дете в средно
учебно заведение от родител. Претендира се издръжка в размер на 400,00 лв.
месечно, считано от 07.05.2021г. (датата на подаване на исковата молба) до
завършване на редовна форма на обучение в средно учебно заведение и до
навършване на 20 годишна възраст, както и издръжка за минало време за
период от 01.04.2021г. до 07.05.2021 г. в размер на 400,00 лв. месечно.
Предявена е и акцесорна претенция по чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата. Сочи се,
че последната е навършила пълнолетие и е записана в „Софийска
професионална гимназия по туризъм”, редовна форма на обучение от 2016г.,
където учи за средното си образование. Поддържа, че родителите й са се
развели, когато същата е била пълнолетна и е работела към фирма „П.и”
ЕООД с едноличен собственик на капитала КР. В. П.. Сочи, че баща й е подал
сигнал в РУ срещу нея, като я е набедил в кражба от фирмата, вследствие на
което е напуснала работа, считано от 01.04.2021г. и е отишла да живее при
майка си в гр. Нови Искър, ул. „Плиска” № 4, която е поела всичките й
разходи за нужди от храна, облекло и други социално – битови потребности.
Поддържа, че майка й се грижи и за непълнолетния й брат а Красимиров П.,
която издръжка отново е поета от майка й. Сочи нужди за обучение, храна,
облекло, обувки, козметика, спортни занимания и разходи за водене на
активен социален живот. Подържа още, че й предстои абитуриентски бал и
ще са й необходими разходи за фотограф, празнична вечеря, тоалет, облекло,
бижута и други. Твърди наличие на възможност на ответника да заплаща
издръжка, като същият получава трудово възнаграждение и притежава
движимо и недвижимо имущество, от което може да реализира доходи.
1
Ищцата поддържа, че няма доходи за собствената си издръжка.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в
който искът се оспорва изцяло, при твърдения ответникът да е предоставил на
ищцата сумата от 800 лв. за абитуриентския й бал, както и че същата е
напуснала жилището, в което е живяла с баща си и се е преместила да живее
при приятеля си. Поддържа, че дъщеря му работи на трудов договор и
получава доходи. Сочи, че към момента е завършила средното си образование
и не е записана във висше учебно заведение. Твърди, че ищцата притежава и
лек автомобил, който е закупила с лични средства. Сочи, че ищцата участва в
комисии във връзка с изборите, от които получава и допълнителни доходи.
Поддържа, че ответникът не може да подсигурява издръжка на пълнолетната
си дъщеря без особени затруднения, като оспорва твърденията да притежава
имущество, от което може да реализира високи доходи. Сочи, че ползва
жилището на родителите си, където живее, а доходи получава единствено от
трудово правоотношение с възнаграждение средно около 1200 лв. месечно.
Сочи освен това, че въз основа на съдебно решение изплаща на
непълнолетното си дете а П. месечна издръжка. Поддържа освен това, че
погасява месечно и ½ от вноската за ипотечен заем, както и 1/ 2 от разходите
за застраховка на ипотекирания в полза на банката имот в гр. Нови Искър, ул.
„Шопска” № 2. Не оспорва твърдението, че е едноличен собственик на „П.и”
ЕООД, но за 2020г. печалбата на дружеството възлиза на 576, 26 лв. Навежда
твърдения и че има здравословни проблеми, а именно страда от захарен
диабет с други придружаващи заболявания и се налага ежемесечен прием на
лекарства, които той сам заплаща. Сочи, че ответникът живее с жена на
семейни начала, от която очаква дете.
В допълнително депозирано становище от ищцата същата оспорва
твърденията на ответника в отговора на исковата молба. Сочи, че
притежаваният от нея лек автомобил е закупен на 14.12.2020г. извън периода
на исковата претенция за сумата от 2000 лв. със средства от заем , като
същият се ползва от нея и от майка й да пътуват от гр. Нови Искър до гр.
София ежедневно и разходите се поемат напълно от майката на ищцата.
Сочи, че ответникът й е предоставил сумата от 800 кв. за абитуриентския бал,
като остатъка от разходите в размер на 2277, 40 лв. за празненство от 74
човека са поети изцяло от майка й. Твърди, че единствените й доходи от
трудови правоотношения са за периода от 09.07.2021г. -21.07.2021г., като
същата не работи, тъй като се подготвя за държавни изпити. Поддържа, че
ответникът е изгонил наемателите, които са обитавали съвместно
притежаваните от нейните майка и баща имоти с оглед ограничаване на
доходите и на двамата.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 144 СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не
могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си,
ако учат, се дължи, само ако не съставлява особено затруднение за
родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице –
трябва да се установи, че детето учи редовно в средно или висше учебно
заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си, като даването на издръжката не трябва да създава особени
затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволят
без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното
си учащо дете.
2
Ищцата КР. КР. П., ЕГН: **********, е дете на ответника и е
навършила пълнолетие към датата на подаване на исковата молба, а и към
01.04.2021г. (началната дата, от която се претендира присъждане на издръжка
за минало време), като не е навършила двадесет и пет години (л. 6 от делото).
Установява се още, че майка на ищцата е ц Ц.а П., ЕГН: **********. От
удостоверение, издадено от „Софийска професионална гимназия по туризъм”
, гр. София, се установява, че ищцата е записана като ученичка през учебната
2020/2021г. в 12 „е” клас, дневна форма на обучение и посещава редовно
учебните занятия. /л. 5 от делото/
Видно от решение № 20042870/15.02.2021г. по гр.д. № 46722/2020г. по
описа на СРС, е прекратен сключения между КР. В. П. и ц Ц.а П. граждански
брак по взаимно съгласие, като родителските права по отношение на роденото
от брака дете а Красимиров П., ЕГН: ********** са предоставени на майката,
при която е определено и неговото местоживеене, а на бащата е определен
режим на лични отношения и същият е задължен да изплаща месечна
издръжка за детето със съгласието на неговата майка в размер на 165, 00
лева. /л. 7 от делото/
По делото е прието като доказателство и писмо от 01.10.2021г. от МВР
на Република България, от което се установява, че след извършени проверки
в дирекция „Координация и информационно - аналитична дейност ”,
дирекция „Инспекторат”, дирекция „Вътрешна сигурност”, Главна дирекция
„Национална полиция”, Главна дирекция „Борба с организираната
престъпност”, Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с
тероризма” и СДВР не са установени данни за подадени сигнали от КР. В. П.
срещу КР. КР. П.. /л. 73 от делото/
Видно от удостоверение и писмо от НАП на л. 65-71 от делото
ответникът няма декларирани доходи от извънтрудови правоотношения за
финансовата 2020г., като за периода от м. 01.2021г. –м. 07.2021г. К.П. е
получил средномесечен брутен доход в размер на около 1566,04 лв. от
работодателя „Поделение за пътнически превози София”, гр. София, както и
че се е осигурявал при дружество „П.и” ЕООД за периода от м.01.2021г. –
м.07.2021г. за сумата средно около 162,50 лв. От представената годишна
данъчна декларация по реда на чл. 92 от ЗКПО „П.и” ЕООД счетоводната
печалба на дружеството е в размер на 579,26 лв. годишно и представляващия
дружеството е Цветанка П.. От представените към отговора на исковата
молба писмени документи, които са приети като доказателство по делото и не
са оспорени от ищцата, а именно – фишове за работна заплата за периода от
м. 03.2021г. – м. 05.2021г. се установява, че средно ответникът получава на
месец сумата от около 1200 лв. трудово възнаграждение след удръжките.
Видно от удостоверение за брутния доход на ответника, получаван от
„Поделение за пътнически превози София”, гр. София, същият е средно около
1566,04 лв. месечно за периода м. 12.2020- м. 05.2021г. /л. 19 от делото/.
По делото са приети като доказателства и платежни нареждания за
периода от м.03.2021г. – м.06.2021г. /л. 20-24 от делото/, неоспорени от
ищцата, от които се установява, че ответникът е превеждал месечно сумата от
165 лв. на майката на ищцата като основанието за плащане е месечна
издръжка за дете. Видно от горепосоченото съдебно решение ответникът е
заплащал издръжка за другото си дете, непълнолетно към датата на
предявяване на исковата молба и към датата на устните състезания. По
отношение на твърденията, че същият регулярно заплаща месечна издръжка
за детето си а Красимиров П., ЕГН: ********** страните не спорят, поради
което и тези твърдения се явяват доказани.
3
По делото освен това е прието като доказателство и договор за жилищен
кредит от 18.04.2018г., от който се установява, че ц Ц.а П. и КР. В. П. са
кредитополучатели, като кредиторът „Банка ДСК” ЕАД им е отпуснал
жилищен кредит в размер на 110 000 лева за закупуване на еднофамилна
жилищна сграда с гараж и дворно място, находящи се в гр. Нови Искър, ул.
„Шопска” № 2 за срок за издължаване 240 месеца, като съгласно
погасителния план месечната вноска възлиза на 619,80 лв. Ответникът по
делото е ангажирал като доказателства, неоспорени от ищцата, и платежни
нареждания за периода от м.01.2021г. – м. 06.2021г., от които се установява,
че ответникът е превеждал на бившата си съпруга месечна вноска по кредита
в размер на 620,78лв. или половината от същата в размер на 310 лв., с оглед
погасяване на задълженията по жилищния кредит. Твърденията на ответника,
че същият е превеждал сумите за погасяване на кредита отново не са
оспорени от ищцата, поради което и предвид посоченото по – горе се
установява, че К.П. редовно обслужва половината от вноските по процесния
кредит ежемесечно. Освен това на л. 36 от делото е представено и платежно
нареждане от 28.04.2021г., видно от което е заплатена на Банка ДСК ЕАД и
сумата от 120, 000 лв. за застраховката на имота.
Ответникът е представил по делото и експертно решение № 1204 от
057/23.03.2017г. на ТЕЛК, като същото отразява намалената
работоспособност на ответника на 34 % за период от три години, т.е. до
23.03.2020г. поради наличието на диагноза захарен диабет и други
придружаващи заболявания. От същото не се установява, че по отношение на
ответника има издадено решение на ТЕЛК за намалена работоспособност,
касаещо процесния период /л. 46 от делото/. Красимир Попов е представил и
фактура с дата 22.07.2021г.. от която се установява, че ответникът е закупил
за себе си медикаменти на стойност общо 88,50 лв., като по никакъв начин не
може обаче да се направи извод, че ответникът прави месечни разходи в
размер на горепосочената сума, макар че от представеното медицинско
направление от 20.07.2021г. е видно, че посочените във фактурата
медикаменти са същите като наименования като тези, предписани на
ответника във връзка със заболяване неинсулинозависим захарен диабет с
неврологични усложнения.
От представеното удостоверение за брутния доход от 04.04.2022г. за
ответника при работодателя „Поделение за пътнически превози София”
брутния доход на ответника е средно за периода от м.09.2021г. до м.02.2022г.
около 1000 лв. на месец, като същият е нерегулярен. /л. 134 от делото/.
По делото не се спори межди страните, че ищцата е собственик на лек
автомобил марка Фиат, модел Пунто, придобит за сумата от 2000 лв.,
съгласно приетия и неоспорен от ответника договор за покупко – продажба на
МПС от 14.12.2020г., т.е. преди процесния период. Ирелевантно е
обстоятелството, с какви средства е придобито процесното МПС, тъй същото
е собственост на ищцата и същата би могла евентуално да реализира доходи
от него. За пълнота следва да се добави обаче, че представеният договор за
паричен заем с дата от 08.12.2020г., с който е заета сумата от 2500 лв. на
ищцата не може да послужи като доказателство, че К.П. е вложила същата
сума именно за покупката на лекия автомобил, нито пък са ангажирани
доказателства, че въпросната сума е все още дължима или е била погасена и
към коя дата.
По делото са представени платежни нареждания /л. 101-103 от делото/ с
посочени в същите множество артикули – закупуване на хранителни продукти
– кашкавал, свинско филе, бял боб, оцет и др., както и пособия – пластмасови
плата и чинии, салфетки, напитки – уиски, водка, ликьор и други и т.н., от
4
които платежни нареждания обаче не може да се установи, че закупените
стоки са послужили за организацията на абитуриентско тържество за ищцата,
както и от кого са били закупени съответните стоки. Поради гореизложеното
районният съд счита, че посочените суми за разходи в платежните
нареждания не доказват направени разходи за тържеството на ищцата. Следва
да се направи и уточнение, че страните по делото не спорят и че ответникът е
предоставил на ищцата сумата от 800 лв., за да подпомогне същата за
абсолвенсткия й бал.
По делото са представени и доказателства /л. 104-106 и л. 130 от делото/,
от които се установява, че през процесния период ищцата е реализирала
доходи от трудови възнаграждение за периода от 09.07.2021г. -21.07.2021г. с
месечно възнаграждение в размер на 650 лв. с работодател „Мегияс София”,
както и от 24.09.2021г. до 26.03.2022г. с работодател „Принцес хотел”, гр.
София. Видно от представените по делото заповед от 24.03.2022г. трудовото
правоотношение между ищцата и работодателят „Принцес хотел”, гр. София
е прекратено на основание чл. 326, ал.1 КТ по подадена писмена молба на
работника с писмено предизвестие и на същата е разпоредено да се заплати
обезщетение съгласно чл. 224, ал. 1 КТ.
На следващо място по делото е представено и удостоверение от
„Софийска професионална гимназия по туризъм”, гр. София /л. 109 от
делото/, видно от което ищцата е записана през учебната 2020/2021г. в 12 „е”
клас и успешно е завършила пълния курс на обучение с СПГТ на 14.05.2021г.
и е допусната до Държавни зрелостни изпити. /л. 09 от делото/. Освен това по
делото е прието като доказателство и уверение от 28.09.2021г. от
Университет за национално и световно стопанство, гр. София, от което се
установява, че ищцата се е записала през 2021/2022г. в зимен семестър, първи
курс, редовно обучение, със специалност Икономика на отбраната и
сигурността.
Към доказателствената маса освен това е приобщено като писмено
доказателство и удостоверение за раждане на Калоян Красимиров П., ЕГН:
**********, с родители – Ермила Миткова Ненчева /майка/ и КР. В. П. /баща
и ответник по делото/. От същото се доказва по делото, че ответникът има и
друго дете, за което да полага грижи.
По делото са разпитани свидетелите – ц Ц.а Христова, майка на ищцата,
и Цветанка Георгиева П., баба на ищцата и майка на ответника. Свидетелката
Христова заявява, че е организирала абитуриентския бал на дъщеря си, който
е бил на 22.05.2021г., като е заплатила сумата от 2777, 40 лв. със собствени
средства, а бащата на ищцата е предоставил на същата общо сумата от 800
лв. Поддържа, че е държавен служител и може да си позволи да организира и
заплати разноските по тържеството. Заявява още, че поддръжката по
автомобила на ищцата се подсигурява от майка й, както и че дъщеря й
предимно живее при нея, считано от 06.03.2021г., но остава и при приятеля си
понякога. Заявява и че от края на м.09.2021г. работи в хотел „Рамада”. Сочи,
че на 06.03.2021г. ищцата е била на работа при баща си с работодател „П.и”,
като след телефонен разговор от ищцата, майка й е отишла на място и е
видяла двама полицейски служители, които направили обиск на чантата на
ищцата, както и че бабата на ищцата не е искала да се подава жалба. Съдът
кредита показанията на свидетелката в тази им част, тъй като същите са
еднопосочни, ясни, непротиворечиви и съответстващи на останалия по делото
доказателствен материал. Настоящият съдебен състав не кредитира
показанията на св. Христова в частта за доходи от наем на жилище,
собственост на нея и ответника, тъй като същият касае период от време извън
процесния и показанията на свидетелката в тази им част се явяват неотносими
5
към предмета на спора. Съдът не кредитира и показанията на свидетелката
относно притежаването на 50 пчелни семейства от ответника, тъй като
правото на собственост следва да се доказва посредством писмени
доказателства, каквито не са представени по делото, и е недопустимо да се
доказва посредством гласни доказателствени средства. От друга страна
свидетелката П., баба на ищцата заявява, че ответникът е дал на ищцата 800
лв. за абитуриентския бал на последната, като на тържеството са били
поканени само гости от страната на майка й. Свидетелства, че не знае ищцата
да е вземала частни уроци, тъй като другата й баба е учителка и й е помагала
по български език. Поддържа, че след 01.04.2021г. ищцата не е оставала при
тях, а преди тази дата са живели заедно. Заявява, че знае, че живее с момче,
тъй като посещава жилището му, което е близко до местоработата й, като
споделя и че я вижда там един път седмично. Сочи, че внучка й е напуснала
жилището на баща си на 01.04.2021г., тъй като заедно с майка си са
претърсвали документация на фирмата и са извикали полиция във връзка с
това. Сочи, че синът й живее на адрес: гр. Нови Искър, ул. „Бъдеще” 18А с
друга жена и имат бебе. Заявява, че ищцата е получавала пари за празниците
от баща си – по 100 лв. Свидетелства, че на 25.12.2021г. ищцата й е била на
гости за Коледа и й е казала, че на следващия ден е на работа. Съдът кредита
показанията на свидетелката в тази им част, тъй като същите са еднопосочни,
ясни, непротиворечиви и съответстващи на останалия по делото
доказателствен материал. Районният съд не кредита показанията на св.
Цветанка П. относно поставените диагнози на ответника – захарен диабет и
други придружаващи заболявания, тъй като същите не могат да се доказват
посредством гласни доказателствени средства, а отново само посредством
писмени такива. Настоящият съдебен състав не кредитира и показанията на
Попова в частта, в която заявява, че майката на ищцата е откарала багажа на
последната при приятеля й, където тя живеела, тъй като показанията й в тази
част не са придобити въз основа на личните й впечатления и си противоречат
от казаното от нея преди това – че вижда внучка си един път седмично при
приятеля й.
По делото е разпитана като свидетелка и ед, без дела и родство със
страните. Заявява, че е била наемател на жилището в гр. Нови Искър, кв.
“Кумарица”, ул. „Шопска” № 2 за периода от м.09.2019г. до 01.04.2021г. с
наемна цена на имота 550 лв. Свидетелства, че ответникът по делото е дошъл
при Димитрова да й каже, че й предоставя едномесечно предизвестие да
напусне имота, тъй като със съпругата му са в процес на развод и имотът ще
се продава. Поддържа, че е имало и други наематели, като единият е бил
момче - п, обитаващ барака в дворното място, а другият е била жена – м,
която е живяла в пристройката на първия етаж, като последната е напуснала
на 01.04.2021г., а п през март месец 2022г. Заявява, че знае, плащането на
наемната цена за имотите, обитавани от другите двама наематели не е ставало
пред нея. Поддържа, че е нямала сключен договор за наем, като такива е
нямало и за останалите помещения. Свидетелства, че ответникът й е
възстановил капарото, когато е напуснала имота, както и че е предавала
сумата за наем на съпругата му, като само последният месец преди да напусне
жилището я е предала на ответника. Сочи, че е заплащала разходите за
консумативите за наетото жилище – ток и вода. Съдът кредитира показанията
на свидетелката в тази й част, тъй като същите са логични, последователи и
непротиворечиви и ги намира за достоверни. Настоящият съдебен състав
обаче не кредита показанията на св. Димитрова по отношение на наемната
цена, която е била заплащана от другите двама наематели, тъй като същата не
е била пряк очевидец на предаването на твърдените от нея суми за наем от
другите две лица – м и п, нито пък на уговорката между наемателите и
6
наемодателите за размера на наемната цена на другите две постройки.
Районният съд приема показанията на свидетелите в частта, в която ги
кредитира, за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК,
са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелите
да са заинтересовани от изхода на правния спор, предмет на делото, макар и
някои от тях да са роднини.
Предвид изложеното съдът приема, че към датата на предявяване на иска
ищцата е навършила пълнолетие и се е обучавала в средно учебно заведение.
Следователно ищцата има право на издръжка от свой родител до
навършването на 20- годишна възраст, когато е завършила средното си
образование, в каквато насока е предявена и исковата претенция. По делото
освен това се установи, че ответникът с оглед размера на установените по
делото негови доходи и наличието на алиментни задължения по отношение на
негово ненавършило пълнолетие дете, както и още едно задължение за
новороденото си дете от друга жена, с която живее на семейни начала, не
разполага с възможност да дава издръжка на ищцата по делото. Нещо, повече,
по делото се установи и че майката и бащата на ищцата притежават
собствено жилище, за което ответникът заплаща половината от вноската по
ипотечния кредит, като същото това твърдение не се оспорва от ищцата, като
предвид обстоятелството, че ответникът не е единствен собственик на имота
не може да отдаде под наем имота само въз основа на самостоятелно взето
решение, поради което и без съгласието на майката на ищцата не може да
реализира доходи от същия. Ирелевантно за спора е обстоятелството дали
имота се е отдавал под наем и каква е била наемната цена за период извън
процесния. По делото не се доказа съгласно разпределената доказателствена
тежест на страните, че ответникът притежава други недвижимо или движимо
имущество, от което може да реализира доходи. Недоказано по делото остана
и обстоятелството, че ответникът страда от заболяване – захарен диабет, за
което са необходими допълнителни месечни разходи за лечението му.
Отделно от това обаче, безспорно по делото се доказа,че ответникът получава
доходи единствено от получаваното трудово възнаграждение, което макар и
да е близко до средното за страната, не би могло да му послужи за
задоволяване на екзистенциалните му нужди при условие, че същият би
задължен да заплаща издръжка и за пълнолетното си дете. Доказа се и че
ответникът подпомага ищцата съобразно своите финансови възможности за
отпразнуване на абсолвентския й бал, както и за всички други празници.
От друга страна по делото бяха ангажирани и доказателства, че ищцата е
собственик на лек автомобил и е реализирала доходи от трудови
правоотношение при други двама работодателя. Отделно от това по делото се
доказа и че ищцата живее в жилището на майка си, а понякога остава и
приятеля си, поради което същата няма разходи за жилищни нужди. Нещо
повече, по делото се доказа посредством свидетелските показания на ц Ц.а
Христова, майка на ищцата, че същата подпомага финансово дъщеря си и
като държавен служител може да си позволи да организира тържеството на
дъщеря си за абсолвентския бал, изискващо изразходването на значителна
сума от средства. Кристина Попова освен това не можа да докаже и нуждата
си от допълнителни средства за обучението си свързани с частни уроци и
подготовка за кандидатстване за висше учебно заведение.
По делото бяха ангажирани и доказателства, че ищцата към датата на
устните състезания е навършила 20 години и се е записала да учи във висше
учебно заведение. Следва да се отбележи, че искът е предявен с претенция на
ищцата за учаща в средно учебно заведение и съдът не може да се произнесе
извън исковата претенция на КР. КР. П.. Това обаче по никакъв начин не
7
ограничава ищцата да предяви иск срещу ответника като учаща във висше
учебно заведение.
Задължението на родителя да дава издръжка на пълнолетно дето,
продължаващо своето обучение, не е безусловно. Тази издръжка се дължи,
ако не представлява особено затруднение за родителя. Възможностите на
ответника да дава издръжки е предпоставка не само за размера на издръжката,
но и за основанието на иска (така - ППВС №5/1970 г., т.ІV). По
горепосочените съображения съдът намира, че доколкото не се установява,
ответникът да има финансова възможност да заплаща издръжка на
навършилата пълнолетие ищца, без това да възпрепятства покриването на
неговите екзистенциални нужди и заплащането на издръжка на другите две
непълнолетни деца на Красимир Попов, то такава не следва да се дължи от
същия на ищцата.
Ето защо настоящият съдебен състав, счита, че предявеният иск с правна
квалификация чл. 144 СК, както и обективно кумулативно съединеният с него
иск с правно основание чл. 149 СК, следва да бъдат отхвърлени изцяло, като
неоснователни. Предвид това като неоснователна следва да се отхвърли и
акцесорна претенция по чл. 146 СК.
Относно разноските по делото.
С оглед изхода на делото ответникът има право на разноски, за което е
направил искане и е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК. Предвид
представения по делото договор за правна помощ и защита на л. 14 от делото
/гръб/ и направеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар в полза на ответника следва да се присъди
сумата от 300 лв. – за адвокатско възнаграждение. Ищците по иск за издръжка
са освободени от държавна такса, поради което държавната такса по делото
за отхвърлените искове следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от КР. КР. П., ЕГН: **********, срещу КР. В.
П., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 144 СК за присъждане на
първоначална издръжка на пълнолетен редовно учащ във средно учебно
заведение в размер на 400,00 лв. месечно, считано от 07.05.2021г. до
завършване на редовна форма на обучение в средно учебно заведение и до
навършване на 20 годишна възраст, както и иск с правно основание чл. 149
СК за присъждане на издръжка за минало време за период от 01.04.2021г. до
07.05.2021г. в размер на 400,00 лв. месечно.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, КР. КР. П., ЕГН: **********,
да заплати на КР. В. П., ЕГН **********, сумата в размер на 300,00 /триста/
лева, представляващи разноски възнаграждение за един адвокат в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок, считано от 25.11.2020 г. (чл. 315, ал. 2 ГПК).
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2
ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8