Р Е Ш Е Н И Е
№………/31.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание при
закрити врата на трети октомври две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар Мая Пeтрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 528 по описа на ВОС за 2017 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.625 вр. чл. 608 ТЗ,
инициирано по молба на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, за откриване на производство по несъстоятелност на „ЕЛИС ГЕ” ЕООД, гр.Варна по реда на
чл. 630 от ТЗ.
Молителят насочва претенцията си срещу
ответника като капиталово търговско дружество. Легитимацията на молителя
произтича от твърденията за наличие на сключена между страните търговска сделка
/чл. 625 ТЗ/, а ответникът е търговец, пререгистриран със седалище
в района на сезирания съд.
Молбата е основавана на твърдения за
неплатежоспособност на ответника, като се сочи, че не е в състояние да
изпълнява изискуем паричен дълг по търговска сделка. Твърди се, че „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД е кредитор на „ЕЛИС ГЕ“ ЕООД за сума в размер на
1 249 390.59 лева, формирана от задължения по договор за б.
кредит № 227/05209/021342/17.06.2008 год. и сключените към него анекси,
предоставен като обща експозиция на кредита като инвестиционен и револвиращ и
анекси към него № 1-14, ведно с разноските, за вземането по който договор е
издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен
лист /по ч.гр.д. № 4612/2015 год. по описа на ВРС – 20 състав/, влязла в
законна сила поради неоспорването й от длъжника/ и сума в размер на
7 430.55 евро, съставляваща задължение по договор № РВ-0009/11.01.2010
год. за кредитна карта на физическо лице, по който договор дружеството –
ответник е солидарен длъжник, за вземането по който договор е издадена заповед
за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист /по ч.гр.д. №
5289/2013 год. по описа на ВРС/, влязла в законна сила поради неоспорването й
от длъжника. Твърди се, че длъжникът не погасява задълженията си към банката,
считано от 20.09.2013 год., поради което и се твърди длъжникът да е изпаднал в
неплатежоспособност. Претендира се откриване на производство по несъстоятелност
и обявяване неплатежоспособността, с посочената начална дата.
В срока
по чл.131 ГПК,
ответникът „ЕЛИС ГЕ” ЕООД, гр.Варна,
не е депозирал писмен отговор.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност следва да са налице всички материалноправни
предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608, чл.625 и 631, фактически
състав, а именно: молбата да е подадена до компетентния съд от легитимирано съгласно чл.625 ТЗ лице,
молителят да не в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й или
публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с
търговската му дейност или задължение по
частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност
съгласно чл.608 ТЗ; затрудненията на длъжника да не са временни, а да имат траен и необратим характер и да
представляват обективно състояние на търговеца и той да не разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които хипотези
законът дава алтернативно.
По отношение на
легитимацията на молителя, съдът трябва да изследва дали е налице хипотезата на
чл.625 ТЗ, съгласно която писмена молба за откриване на производството по
несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор
на длъжника по търговска сделка, както и НАП за публичноправни задължения към
държавата или общините, свързани с търговската дейност на длъжника или
задължение по частно държавно вземане.
В конкретния случай,
сезиралата съда молба е подадена от търговско дружество и е основана на
твърдения молителят да е кредитор на дружеството – длъжник въз основа на
вземане, свързано с последиците от разваляне на сключена между страните
търговска сделка. Поради горното и съдът приема, че молителят е сред
правоимащите по чл.625 ТЗ да инициират производство по несъстоятелност.
Съгласно
чл.608, ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност, парично задължение,
породено или отнасящо се до търговска сделка или публичноправно задължение към
Държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по
частно държавно вземане. Или, първият признак на неплатежоспособността, отнесен
към настоящото производство, е наличие на качеството на търговец на длъжника,
което в конкретния случай безспорно е налице по аргумент от чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ.
Твърдените от молителите неудоволетворени изискуеми парични вземания,
обосноваващи соченото състояние на неплатежоспособност на ответника – търговец,
като материалноправна предпоставка по смисъла на чл. 608, ал.1 от ТЗ за
откриване на производство по несъстоятелност, се претендират като произтичащи от сключени между страните на
договор договор за б. кредит № 227/05209/021342/17.06.2008 год. и договор №
РВ-0009/11.01.2010 год. за кредитна карта на физическо лице, по който договор
дружеството – ответник е солидарен длъжник.
Търговското право си служи с два юридически критерия за квалифициране на
сделките като търговски. Първият се означава като обективен и съгласно
разпоредбата на чл. 286, ал.2 от ТЗ е свързан единствено с особеността на
сделките. Според него търговски са сделките изрично посочени в текста на чл. 1,
ал. 1 от ТЗ. Тези сделки се означават като обективни или абсолютни търговски
сделки. Вторият критерий за определяне на сделките като търговски е свързан с
качеството на лицата, които ги извършват, което го определя като субективен.
Чл.286, ал.1 ТЗ дефинира като търговска сделката, сключена от търговец, която е
свързана с упражняваното от него занятие, при която хипотеза, за да се определи
една сделка за търговска, тя трябва да е извършена от търговец при осъществяване
на неговата дейност по занятие.
Претендираното от молителя „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД вземане произхожда от абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1 т.7 от ТЗ, поради което и по отношение на него следва да се приеме за налична коментираната
предпоставка.
Релевантно, на следващо място, е установяването на съществуването на изискуемо по приетите за търговски
сделки, парично задължение, което би
обусловило качеството на молителите на кредитори по чл.625 ТЗ. Последното е необходимо,
тъй като само наличието на непогасено парично вземане ги прави активно
легитимирани да искат откриване на производство по несъстоятелност на ответника
и липсата на такова води до липса на базисна положителна предпоставка по
чл.608, ал.1 ТЗ, върху която да се градят правни изводи за
неплатежоспособността на дружеството.
Нормата на чл.608, ал.2 ТЗ /изм. – ДВ,
бр. 105 от 2016 г./, установява презумцията, че
търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди
подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е
заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за
последните три години. От извършената служебна справка по партидата на
търговеца във водения при АВп търговски регистър не се установява положителното
проявление на установените в цитираната разпоредба факти, тъй като последният
обявен ГФО е този за 2014 год. С оглед обаче представените от молителя писмени
доказателства за издадени по ч.гр.д. № 18564/2012 г. на Районен съд - Варна и
по ч.гр.д. № 18621/2012 г. на Районен
съд - Варна заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417, ал.1 ГПК и изпълнителни листи въз основа на тях, като твърдението за
стабилизирането им не е опровергано от ответната страна, съдът
намира за доказана материалноправната легитимация на присъединения кредитор.
При
горното, съгласно чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на длъжника е да докаже, че е
налице погасяване на задължението, каквото не се твърди и съответно не се доказва
по делото. Ето защо, съдът следва да прецени дали неизпълнението на изискуемото задължение е поради състоянието на
неплатежоспособност на дружеството – молител.
Съобразно презумпцията на чл.
608, ал.3 от ТЗ /изм. – ДВ, бр. 105 от 2016
год./, неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът е спрял плащанията, като съгласно изр. второ на цитираната норма спиране на
плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на
определени кредитори. Въведена е т.нар. „оборима презумция“, като се акцентира
не само върху конкретното правоотношение и произтичащите от него права и
задължения, но и върху състоянието на търговеца - дали същият може да плати
изцяло или частично само вземанията на отделни кредитори, като от значение е преди
всичко релацията задължение - имущество и връзката му с останалите търговски и
публичноправни или частни държавни задължения на длъжника. Релевантен е
обективният факт на неплатежоспособността, която представлява състояние на
невъзможност да се посрещат задълженията.
В
алинея 4-та на чл.608 от ТЗ /нова – ДВ, бр. 105 от 2016 год./
е въведена и презумция за неплатежоспособност, ако по изпълнително
производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал
молба по чл.625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в
рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за
доброволно изпълнение.
Презумптивните
предпоставки, съдържащи се в нормата на чл.608 ал.3 и 4 ГПК, подлежат на
доказване от молителя, при наличието на които съдът е длъжен да се произнесе по основния
факт, а именно изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност. Този,
който се позовава на презумпцията, трябва да докаже условията за приложението
й, като при оборимата презумпция чак след това в тежест на ответника е да ги
обори.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че молителят
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е образувал спрямо настоящия ответник две изпълнителни
дела, както следва: изп.дело № 20158040400377 при ЧСИ рег. № 804 при КЧСИ Делян
Николов с район на действие – Окръжен съд Бургас, по което изпълнително дело
поканата за доброволно изпълнение е връчена при условията на чл.47 ГПК на
22.07.2015 год. и изп.дело № 20137110400382 при ЧСИ рег. № 711 Даниела П. –
Янкова, по което изпълнително дело поканата за доброволно плащане е връчена,
чрез служител на дружеството, на 19.07.2013 год. В изпратените от ЧСИ
уведомление се сочи, че по първото изпълнително дело е налице частично
погашение на дълга, извършено през месеците 04., 05, 07 и 08.2017 год., от
постъпващи суми от запор на вземане на „ЕЛИС-ГЕ“ ЕООД от трето задължено лице,
а по второто изпълнително дело № 20137110400382 не са постъпвали суми за
погасяване на дълга.
Наличието
на изпълнителни производства, образувани за изпълнение на влязъл в сила акт на
кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, подал молбата по чл.625, вземането по които
са останали изцяло/частично неудовлетворени в рамките на 6 месеца след
получаване на поканата за доброволно изпълнение, осъществява презумцията на
ал.4-на на чл.608 ТЗ. Ответникът не е предприел действия по опровергаването й,
поради което и съдът следва да приеме,
че търговецът не в състояние да изпълни своето конкретно задължение,
произтичащо от търговската сделка, поради състоянието си на неплатежоспособност.
Поради горното, съдът не формира самостоятелни фактически и правни изводи
досежно икономическото състояние на длъжника.
Изводът
на съда, че длъжникът не е изпълнил парично задължение по търговска сделка
поради състоянието си на неплатежоспособност /чл.608, ал.1 ТЗ/ изисква
изследване дали неизплащането на задълженията се дължи на временни затруднения
или дали ответникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които предпоставки
чл.631 ТЗ дава като алтернативни.
По
отношение на първата предвидена в нормата на чл.631 ТЗ алтернативна
предпоставка съдът съобразява извода на вещото лице по проведената ССЕ, която
се кредитира като обективна и компетентна дадена, че предвид липсата на
собствени приходи от търговска дейност ответното дружество има трайни финансови
затруднения. Че затрудненията на дружеството не са временни е видно и от
останалите данни по ССЕ. Липсват каквито и да са данни, характеризиращи
дружеството като работещо такова и които съдът да
отнесе към размера на изискуемите задължения на търговеца в контекста на
материалноправни предпоставки на неплатежоспособността. Липсват данни да
търговска дейност или оперативна такава, като отграничена от пряката търговска
дейност на дружеството. А наличието на временни затруднения на длъжника
е обективно състояние, свързано с очаквани приходи от стопанска дейност,
събиране на вземания или привличане на инвестиции, което състояние не е налице.
Съдът
намира за неналична и втората предвидена в чл.631 ТЗ предпоставка. Съобразно доктрината и трайната
съдебна практика /така, решение №72
по гр.дело №953/95 г. на ВКС, решение № 795/04.04.06 г. по т.дело № 489/05 г.
на ВКС, І ТО , решение № 98810.03.08 г. по т.дело № 647/07 г. на ВКС, І ТО/ при
преценката досежно размера на
имуществото на длъжника и неговата стойност не следва да се вземат под
внимание дълготрайните материални активи, с които длъжникът разполага. Това е
така, защото евентуалната разпродажба на същите за удовлетворяване на текущи
задължения, независимо от степента им на ликвидност, би осуетила или затруднила
бъдещата му търговска дейност и би довела на практика до нейното
преустановяване. Тяхната разпродажба също така на практика съставлява ликвидационен способ за
осребряване на имущество и осигуряване на парични средства, с което се постига
ефекта на всяко едно производство по несъстоятелност във фазата по осребряване
на имуществото. Затова при преценката на финансовото състояние на длъжника
следва да се имат предвид само притежаваните от него краткотрайните такива. А
както съдът коментира по-горе същите не са недостатъчни за покриване на
задълженията на ответника. В допълнение следва да се посочи, че дори към
настоящия момент активите на дружеството да превишават задълженията му към
всички кредитори, това обстоятелство би означавало единствено, че длъжникът не
е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал.1 от ТЗ. Това е така, защото простото
превишаване на активите спрямо пасивите, отразени по счетоводен баланс не е
критерий за установяване на качеството "платежоспособност".
Поради
изложеното и тъй като е налице хипотезата на чл. 608, ал.1 и ал.2 ТЗ, съдът приема
за доказана неплатежоспособността на „ЕЛИС-ГЕ“ ЕООД, което налага постановяване
на решение за откриване на производство по несъстоятелност като се определи
началната дата на неплатежоспособността.
Съгласно
трайно установената съдебна практика, включително и задължителна такава по
смисъла на т.2 от ТР 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК /решение № 115/25.06.2010г. на ВКС по т.д. № 169/2010г., ТК, ІІ т.о./,
началната дата на неплатежоспособността е датата на най-ранното непогасено
задължение на длъжника, към която са налице всички признаци на
неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ТЗ, т.е. според обективното си финансово
състояние, преценено с оглед коефициентите за ликвидност и финансова
автономност, длъжникът да е изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните си
задължения. Посоченият негативен фактически състав, в своята съвкупност следва да е
изразен като трайно, обективно и необратимо състояние на търговеца. При
определяне на началната дата на неплатежоспособност съдът изследва всички
задължения на търговеца, а не само тези на представените в производството
кредитори. Решението по чл. 630, ал.1 ТЗ има действие спрямо всички, поради
което началната дата на неплатежоспособност се определя при всестранно
изследване и анализ на всички задължения на търговеца. Задължението за служебно
установяване на началната дата произтича и от разпоредбата на чл. 621а, ал.1,
т.2 ТЗ.
Съобразно
заключението по ССЕ в рамките на изследвания период, считано от 2013 година,
няма данни дружеството да е извършвало търговска дейност и да е реализирало
приходи, с които да е могло да покрие съществуващите задължения към
кредиторите. Предвид липсата на предоставена от ответното дружество информация,
вещото лице не може да посочи кога и най- ранно възникналото неудоволетворено
вземане. Установява се обаче, че срокът на издължаване на главницата по
договора за б. кредит от 17.06.2008 год. с „Уникредит Булбанк“ АД е 20.11.2013
год., при което показаните като дългосрочни задължения към този кредитор следва
да се трансформират като краткосрочни задължения /за същите са издадени и
изпълнителни листи/. Пи това положение, видно от извършеното от вещото лице
преизчисление коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2012 год. е 0.65, което
е значително под препоръчителната стойност.
Тенденцията за намаляване на коефициента се запазва и в следващите
години, като видно и от извършената справка през 2013 год. са прекратени и
по-голямата част от трудовите договори на служителите на дружеството.
Практически, след прекратяване на правоотношенията дружеството не разполага с
ресурс за осъществяване на дейността си, което обстоятелство е декларирало за
2015 и 2016 години. Последното е основание съдът да приеме, че още през 2013
год. е започнал процес на декапитализация на дружеството на дружеството, а неизпълнението на съдебно
признати вземания и неоспорени такива, включително на държавата – че това е
вследствие от невъзможността дружеството да общо да обслужва плащанията си. Ето защо,
съдът намира, че началната дата на неплатежоспособност следва да се отнесе към 31.12.2013 год.
При липса на доказателства за
наличие на каквото и да е имущество, чиято стойност е достатъчна да покрие
разноските по производството по несъстоятелност, откриването му би било
самоцелно и не би се реализирала неговата цел, формулирана в чл. 607, ал. 1 ТЗ,
а именно да се осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност
за оздравяване на предприятието на длъжника.
При
липса на доказателства за наличие на парични средства и бързоликвидни активи,
чиято стойност е достатъчна да покрие разноските по производството по
несъстоятелност, откриването му би било самоцелно и не би се реализирала
неговата цел, формулирана в чл. 607, ал. 1 ТЗ, а именно да се осигури
справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на
предприятието на длъжника.
По
отношение на реда, по който следва да бъде открито производството по
несъстоятелност, съдът счита, че от събраните по делото доказателства не може
да се направи извода, че продължаването на дейността на дружеството очевидно ще
доведе до увреждане на масата на несъстоятелността. Предвид извода на съда, че
наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните
разноски в производството по несъстоятелност, с протоколно определение от 03.10.2017
год. съдът е указал на молителя в
едноседмичен срок, считано от съобщението, да представи доказателства за
внесена сума в размер на 5 000 лв., представляваща предплатени начални разноски
в производството по несъстоятелност за срок от шест месеца, на основание
чл.629б ТЗ, определени съобразно депозираното заключение в зависимост от
текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по
несъстоятелността, ведно с предупреждение за последиците по чл. 632, ал.1 ТЗ
при непредставяне на доказателства за авансиране на разноските. Молителят е
представил доказателства за авансирани разноски за първите шест месеца от
производството по несъстоятелност, поради горното същото следва да бъде открито
при условията на чл.630 ал.1 от ТЗ, като се назначи временен синдик и се
предприемат действия, подготвящи осребряването на вещите и имуществените права
от масата на несъстоятелността, с оглед удовлетворяването на кредиторите.
За
временен синдик съдът намира, че следва да назначи ТИХОМИР ДИМОВ ИВАНОВ, със служебен адрес гр. София, р-н Красно
село, бул.“Тотлебен“ № 39 ет.6 ап.18, тел. 0888/702827, e-mail: tihomir_dm@yahoo.com,
включен в утвърдения от министъра на правосъдието списък на лицата които могат
да бъдат назначавани за синдици, включен в утвърдения
от министъра на правосъдието списък на лицата, представил предварително писмено
съгласие с нотариална заверка на подписа и декларация по чл.656 от ТЗ, като
датата на встъпване в длъжност бъде определена на пет дни от вписване на
решението в Търговски регистър.
На
основание чл.630, ал.1 т.5 ТЗ, съдът, намира, че датата на първо събрание на
кредиторите следва да бъде определена за 12.12.2017 год. – 10.30 часа, като
същото ще се проведе в търговска зала на Варненски окръжен съд.
Ето защо и на основание чл.630 ал. 1
от ТЗ, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „ЕЛИС-ГЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, район Одесос, ул.“Иван Вазов“ № 35, представлявано от управителя
Лидия Шаблий, на основание чл.630, ал.1 т.1 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ
31.12.2013 год. за начална дата на неплатежоспособността на „ЕЛИС-ГЕ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос,
ул.“Иван Вазов“ № 35, представлявано от управителя Лидия Шаблий, на основание
чл.630, ал.1 т.1 ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА „ЕЛИС-ГЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул.“Иван Вазов“ № 35,
представлявано от управителя Лидия Шаблий, при обявяване на фирмата си да
добави „в открито производство по несъстоятелност”.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „ЕЛИС-ГЕ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос,
ул.“Иван Вазов“ № 35, представлявано от управителя Лидия Шаблий, на основание
чл.630, ал.1 т.2 ТЗ.
НАЗНАЧАВА
ЗА ВРЕМЕНЕН СИНДИК на основание чл. 630
ал.1 т.З от ТЗ на „ЕЛИС-ГЕ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул.“Иван Вазов“ №
35, представлявано от управителя Лидия Шаблий, ТИХОМИР ДИМОВ ИВАНОВ, със служебен адрес гр. София, р-н Красно
село, бул.“Тотлебен“ № 39 ет.6 офис 18, тел. 0888/702827, e-mail: tihomir_dm@yahoo.com, включен
в утвърдения от министъра на правосъдието списък на лицата, които могат да
бъдат назначавани за синдици, представила предварително писмено съгласие с
нотариална заверка на подписа и декларация по чл.656 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ на временния
синдик на „ЕЛИС-ГЕ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос,
ул.“Иван Вазов“ № 35, представлявано от управителя Лидия Шаблий, считано от
датата на встъпване в длъжност, в
размер на 800 лева месечно за сметка на масата по несъстоятелността,
съгласно чл.661, ал.2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ дата на встъпване в
длъжност на временния синдик- петдневен срок от вписване на решението
в Търговски регистър, на основание чл.656, ал.1 ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА временния
синдик да предприеме действия по чл. 652 и сл. ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 659 ал.2 ТЗ, не
по-късно от 20.01.2013 год. временния
синдик да представи към доклада
по чл.668 т.3 ТЗ приложение, съдържащо данни
за резултат от предприети
действия по издирване на масата на несъстоятелността, извън активи, преминали в
разпореждане на заложен кредитор, пристъпил към изпълнение по чл. 32 ал.4
ЗОЗ, чрез справки в публични имуществени
регистри – в ТР и ЦРОЗ, в Служба по вписвания за налични вписвания по партидата
на дружеството на придобиване на недвижими имоти, в Данъчна служба за
декларираните от търговеца имущества, вкл. банкови сметки; в КАТ за налична
регистрация на името на дружеството на МПС и др. подобни, както и за наличие на
възможности за предявяване на искове за попълване на масата, с прилагане на
списък на издирените налични вещи и имуществени права от масата на
несъстоятелността, с посочване на основанието за собственост и описание на
фактическото им състояние, както и изрично посочване ако по отношение на някои
от тези активи са наложени обезпечения преди откриването на производството по
несъстоятелност или е започнало принудително изпълнение от публичен изпълнител
по ДОПК, както и необходимия размер разноски по продължаване на движението на
производството по несъстоятелност.
ОПРЕДЕЛЯ
дата на първо събрание на кредиторите на „ЕЛИС-ГЕ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул.“Иван
Вазов“ № 35, представлявано от управителя Лидия Шаблий, на 12.12.2017 год. от 10.30 часа, което ще се проведе в
търговска зала на Варненски окръжен съд, с дневен ред съгласно чл.672, ал.1, т.1
и ал.2 ТЗ: изслушване на доклада на временния синдик по чл.668, т.2 от ТЗ,
избор на постоянен синдик и предложение на съда за неговото назначаване,
предлагане на съда размера на възнаграждението на синдика.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „„ЕЛИС-ГЕ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос,
ул.“Иван Вазов“ № 35, представлявано от управителя Лидия Шаблий, в 14-дневен
срок от откриване на производството по несъстоятелност на основание чл.640 ТЗ
да представи на съда и синдика необходимата информация във връзка с дейността
на предприятието и имуществото; списък на плащанията в брой или чрез б. превод,
надвишаващи 1200 лв. извършени в срок от 6 месеца преди началната дата на
неплатежоспособността до датата на откриване на производството по
несъстоятелност; списък на извършените плащания от длъжника на свързани с него
лица за срок от една година преди началната дата на неплатежоспособността;
нотариално заверена декларация, в която посочва отделните вещи, имуществени
права и вземания, имената и адресите на длъжниците си, както и да предаде на
синдика наличната счетоводна документация и търговски книги с оглед
осъществяване на правомощията на временния синдик по чл.668 ТЗ, КАТО МУ УКАЗВА,
че ако не стори това ще му бъде наложена глоба по чл.640 ал.З от ТЗ в размер на
1 000 лв.
На основание чл.623 ТЗ името, телефонът, адресът и електронният адрес на временния синдик да се
впишат в Търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО, съгласно
чл.613а, ал.1 вр. чл.633 ТЗ, подлежи на
обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в седмодневен срок от вписването му
в Търговския регистър, като то може
да се обжалва и от трето лице, което има вземане, произтичащо от влязло в сила
съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно
задължение, както и от лице с вземане, обезпечено със залог или ипотека,
вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на
производство по несъстоятелност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, на основание
чл.634 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на вписване в Търговския регистър на Агенция по вписвания, на основание чл.622 ТЗ.
Препис
от решението да се изпрати незабавно за
вписване в Търговския регистър на Агенция по вписвания, на основание чл.14 ЗТР.
Настоящият
акт да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: