Определение по дело №2602/2019 на Софийски градски съд

    О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  

 

                                    Гр. София, 03.06.2020г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав в закрито заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година като разгледа докладваното от съдия Мирослава Кацарска т.д. № 2602 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛИЦ.

            Исковата молба е подадена от Д.М.Т. лично и като законен представител на трите деца – М.Т., А.Т. и А.Т., като се твърди, че съпругът й - А. А.Т., бил съдружник в дружество с ограничена отговорност „В.2." ООД, ЕИК ********, притежаващ 50% от капитала на дружеството, като същият бил и негов управител. Твърди, че на 14.05.2019г. съпругът й починал и оставил нея и децата като законни наследници. Твърди, че по подадено на 05.06.2019 г. заявление в ТР с вх.№ А4 № 20190605151932, с което е поискано заличаване на починалия й съпруг като управител и промяна на начина на управление от „заедно“ в „самостоятелно“. Въпреки, че във връзка с това заявление на заявителя са дадени указания с № 20190605151932/07.06.2019г., с които е поискано да се уреди разпределението на дяловете на починалия и управлението на дружеството, на 11.06.2019г. под № 20190611140150 поисканото вписване е извършено. От този момент съпругът ми е заличен като управител и дружеството се управлява и представлява еднолично от другия управител - В.С.Н., а в графа № 11 „Начин на представителство" от общия статус на дружеството, начинът на представителство „заедно“ е заличен и сега е вписано „заличено обстоятелство“. Твърди, че вписването е недопустимо, тъй като било осъществено по искане на нелигитимирано лице, тъй като управителят Н. не можел да представлява сам дружеството. Освен това било и въз основа на несъществуващи факти, тъй като промяната на управителите и представителството било от компетентността на ОС, а такова не било свиквано, те като наследници не били канени, въпреки че според твърденията й тя и малолетните й деца са съдружници в дружеството, като се позовава на чл. 13, ал.3 от дружествения договор. Твърди, че впоследствие било свикано и проведено ОС на дружеството от 15.11.2019г., вписването на чийто решения било спряно с цитираното определение и е предмет на друг иск, но счита, че има правен интерес от заличаване на предходното вписване, тъй като въз основа на същото управителят Н. имал право сам да представлява дружеството и сключва сделки, с които нарушава техните интереси. Предвид горното искът, който е предявен, е за заличаване на извършеното под № 20190611140150 вписване. В допълнителната искова молба оспорва възраженията за недопустимост на иска и твърди, че всички те били съдружници в дружеството. Уточнява, че с извършеното вписване другият съдружник Н. е концентрирал цялото управление и представителна власт в свои ръце, нарушавайки паритетния принцип. С уточняваща молба с вх.№47247 ищците в изпълнение на указанията, дадени им с разпореждане от 16.03.2020г., съобщено им на 27.05.2020г. повторно са се позовали на чл. 13 ал.3 от дружествения договор, обосновавайки правния интерес от иска, като са посочили, че считат, че смъртта на единият управител не водела автоматично до придобиване на еднолична представителна власт от страна на преживелия управител и той не можел да представлява дружеството самостоятелно. С вписването на горното се засягали пряко интересите им, тъй като се легитимирал преживелият съдружник и управител като едноличен такъв.

            Ответникът „В.2.“ ООД е оспорил исковата молба по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 03.02.2020г. и допълнителния отговор от 13.03.2020г. като възразява срещу допустимостта на иска по подробно изложените съображения. Твърди, че съдружници в търговско дружество може да са само пълнолетни физически лица, а не малолетни такива, поради което децата на Д. Т. няма как да са съдружници в дружеството. Твърди, че са наведени в исковата молба взаимоизключващи се твърдения, които обосновава, а също така и че липсва правен интерес от иска. Твърди, че ищците никога не са били съдружници в дружеството. В допълнителният отговор сочи, че чл. 13 от дружествения договор предвижда възможността наследник на починалия съдружник да бъде приет за такъв, но това не става автоматично, а в резултат на сложен фактически състав, чиито предпоставки не са налице към момента.

            Съдът като обсъди доводите на страните и извърши преценка на допустимостта на предявения иск с оглед изтъкнатите възражения, намира следното:

Искът по чл. 29 ЗТР е предоставен на лице, което обоснове правния си интерес и което твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписано обстоятелство. Според задължителните разяснения в ТР № 1/6.12.2002 г. на ВКС /мотивите към т. 3/ иск с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТР може да предяви както член на дружеството, така и всяко трето заинтересовано лице. Правен интерес от предявяването му би бил налице винаги когато вписаното (засяга правната сфера на това трето лице и само в този случай това лице е "заинтересовано". Този интерес е обусловен от установяване на целения с предявения иск резултат, който при положително решение би рефлектирал върху правната сфера на ищеца. Нещо повече, въпросът за наличие на интерес от предявяването на иска е въпрос, който винаги е конкретен и се извежда от твърденията в исковата молба, като същият подлежи на установяване, поради което и съдът има задължение да следи служебно за него в хода на процеса, тъй като правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка, условие за съществуването на правото на иск. Заинтересованото лице по смисъла на закона и съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, е лицето с правен интерес от предявяване на иска за установяване на нищожност, недопустимост или вписване на несъществуващи обстоятелства, което е в процесуалното качество на ищец.

В случая ищците са наследници на единия съдружник в дружеството, който е бил вписан като негов управител, и въпреки дадените им указания, не са установили, да са приети за съдружници след смъртта на техния наследодател, а непълнолетните ищци нямат и това право с оглед изричната и императивна разпоредба на ТЗ, тъй като само пълнолетни лица могат да бъдат съдружници. Непълнолетните наследници имат само право да получат разностойността на ликвидационния дял на техния наследодател. В наследствената маса не се включва членственото правоотношение на наследодателя им. Със смъртта на съдружника се прекратява участието му в дружеството с ограничена отговорност съгласно изричната разпоредба на чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ, като наследниците имат само правото да получат равностойността на притежаваните дялове, каквито са имуществените последици и в останалите случаи не прекратяване на участието на съдружник в дружеството. В този смисъл заличаването на починалия съдружник като управител в ТР не рефлектирапо никакъв начин върху евентуалните имуществени права на молителите. В този смисъл е налице и практика на ВКС, а именно опр.№ 233/24.10.2012г. по т.д.№603/2012г., І т.о. и др. Правен интерес ищците, като наследници биха имали от иск, касаещ притежаваните от наследодателя им дялове в дружеството, при определяне обема на наследените от тях права и евентуално при уреждане на имуществените последици от това. Липсата на правен интерес прави иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ недопустим и поради това производството по него подлежи на прекратяване.

            Воден от горното съдът

 

                                                О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради недопустимост на иска.

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                       СЪДИЯ: