Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 396/21.07.2015
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, ІІІ
състав в публичното заседание на тридесети юни през две хиляди и петнадесета
година в състав:
Председател: Момчил Таралански
при
секретаря А.Л., като разгледа докладваното от съдия Таралански административно
дело № 129 по описа за 2015 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по жалба с искане за обявяване на
нищожност на заповед на Кмет на община за одобряване на застроителен и
регулационен план на имот по реда на чл.215 във връзка с чл.129, ал.2 от ЗУТ и
чл.6, т.6 от ЗТСУ (отм.) и във връзка с 149, ал.5 от АПК.
Жалбоподателите „С*** С*** 1111“ ООД оспорват
на основание чл.149, ал.5 от АПК заповед № РД-15-267/01.09.1999 г. на
Кмета на Община Б*** , с която е одобрен застроителен и регулационен план за
имот пл. № 9 по плана на Промишлена зона на гр. Б*** , с която се създава
квартал 4 с парцели от І до VІІ, отредени за имота с общо предназначение за
смесено и промишлено строителство. Поддържат в жалбата и в представената писмена защита
чрез законния си представител, че заповедта на кмета на Община Б*** е нищожна,
като изтъкват фактически и правни доводи не за нищожност, а за
незаконосъобразност на оспорения акт, които се състоят най-общо в следното:
заповедта не била обявявана по съответния ред; административното производство
не било инициирано от собственик на имота; самият проект бил изготвен в
несъответствие със закона, тъй като не бил разглеждан от Върховния съвет за
териториално и селищно устройство и освен това предвижданията засягали
изградени законно сгради; проектът не бил обявен по предвидения в закона ред на
заинтересованите лица, както и в заповедта били направени поправки, като не бил
спазен реда за тяхното извършване. Поддържат, че по този начин се засягат техни
законни интереси. Молят съда да отмени обжалваната заповед и им присъди направените
по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Кметът на
Община Б*** , редовно призован за съдебни заседания, не взема становище по
жалбата.
Заинтересованата страна „Е*** 09“ ЕООД,
в писмено становище по делото оспорва жалбата и моли съда да отхвърли искането
за обявяване на нищожност, като в съдебно заседание и в писмена защита чрез
процесуалния си представител навежда подробни фактически и правни доводи по
всяко от твърденията и доводите на оспорващите, като поддържат, че искането за
обявяване на заповедта на Кмета на Община Б*** за нищожна преследва
несъвместими с принципа на законност цели. Претендират заплащането на съдебни
разноски.
Заинтересованата страна Кооперация „Областен
кооперативен съюз“ - Монтана, чрез законния си представител, в писмено
становище по делото оспорва жалбата и моли съда да отхвърли искането за
обявяване на нищожност, като навежда доводи в подкрепа на становището си.
По допустимостта на жалбата.
Жалбата е срещу индивидуален административен акт, с
който пряко се засягат лични имуществени права и интереси на жалбоподателите,
като собственици на имот (придобит с нотариален акт № 231, том ІІ, рег. № 2167,
дело № 239/31.05.2004 г. – л.111 по делото), който е предмет на акта, за който
се иска обявяване на нищожност. Предявена е, съгласно чл.149, ал.5 от АПК във
връзка с чл.215 от ЗУТ, без ограничение във времето, при което е допустима за
разглеждане по същество.
По основателността на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
С нотариални актове № 61, том І, дело № 117/1952 г. и
№ 216, том ІІ, дело № 310/1958 г., и двата на Берковски околийски съд, Районен
кооперативен съюз – Б*** е признат за собственик на имот пл. № 1082, парцел ІІІ,
в квартал 141 и имот пл. № 1803, парцел ІV в квартал 141 и парцел І в квартал
141, които са идентични с имот пл. № 9 в Промишлена зона на гр. Б*** .
Видно от заповед № РД-16-214/14.09.1993 г. на
Министъра на търговията (л.118), е възстановено иззето и одържавено
кооперативно имущество на Кооперативен съюз – Б*** . С решение от 24.06.1996 г.
по фирмено дело 634/1993 г., рег.4, том 4, стр.221, партида 63 на Окръжен съд –
Монтана е вписано в регистъра на кооперативните организации преустройството на кооперативно
предприятие „С*** “ със седалище гр. Б*** , към което се влива Районен
кооперативен съюз – Б*** .
С молба вх. № АБ-92-00-47/23.08.1999 г. П*** Л*** З***
– директор на К*** предприятие „С*** “ – Б*** е поискал от Кмета на Община Б***
да бъде одобрено изменение на застроителен и регулационен план за квартал 4,
парцели І, ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ и VІІ по плана на Промишлена зона на гр. Б*** .
Със заповед № РД-15-267/01.09.1999 г., на основание
чл. 6, т. 6 от ЗТСУ, чл. 80, ал.1 от ППЗТСУ, Кметът на Община Б*** е одобрил изменение
на застроителен и регулационен план за имот пл. № 9 по плана на Промишлена зона
на гр. Б*** , с която се създава квартал 4, с парцели І, ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ и
VІІ, отредени за имота с общо предназначение за смесено и промишлено
строителство.
Заповедта е обявена на собствениците на имоти пл. № №
8 и 9 – КП „С*** “ чрез директора П*** Л*** З*** (л.32 по делото) и на
собственика на съседния имот пл. № 10 – А*** Д*** Ц*** (л.31). С констативен
акт (л.31), е установено, че по така обявената заповед за изменение на
застроителен и регулационен план няма постъпили възражения.
Впоследствие с нотариален акт № 231, том ІІ, рег. №
2167, дело № 239/31.05.2004 г. жалбоподателите „С*** С*** 1111“ ООД,
представлявани от законния им представител Д.И.Д. придобиват от „Областен
кооперативен съюз“ – Монтана по силата на договор за покупко-продажба урегулиран
поземлен имот (УПИ) V, имот пл. № 9 в квартал 4 от 890 кв.м.
С постановление от 14.04.2014 г. на Държавен съдебен
изпълнител при Районен съд – Б*** , е възложен на „Е*** 09“ ЕООД след проведена
публична продан за обезпечаване на задължението на длъжника Д.И.Д. поземлен
имот с идентификатор 03928.514.30 по кадастралната карта на гр. Б*** (стар
идентификатор имот пл. № 9, квартал 4, парцел ІV с площ от 872 кв.м.).
От правна страна, при упражняване на правомощията си
по чл.168 от АПК във връзка с направеното искане за обявяване на нищожност,
съдът намира следното:
Искането за обявяване на нищожност съдържа фактически
и правни доводи, свързани с незаконосъобразност на оспорената заповед, което
ако бъде проведено в рамките на настоящето производство, би било недопустим
правен резултат. В тази връзка съдът намира, че в съдебната практика по
приложението на АПК не е единно становището дали нищожността, като едно
положение на пълна изначална правна недействителност на административния акт, е
възможна при тежки нарушения на материално-правни разпоредби или при особено
съществени нарушения на административно-производствени правила т.е. основанията
за отмяна по чл.146, т.3-4 от АПК. Доста често тази практика се е ориентирала
към становището, че нищожност на административен акт може да се релевира и прогласява
само и единствено при тежки нарушения на компетентността и формата на акта т.е.
основанията за отмяна по чл.146, т.1-2 от АПК. В конкретния случай настоящият
съдебен състав, принципно застъпващ тезата, че нищожност на АА може да се
установи при особено тежки нарушения на всички основания за отмяна по чл.146,
т.1-5 от АПК, не може да не отчете, че посочените в жалбата основания не са от
гореизброените. С жалбата се цели, под формата на искане за обявяване на
нищожност, релевирането на основания за незаконосъобразност на акта, които са
преклудирани още с изтичането на срока за обжалване на акта към 09.09.1999 г. Доколкото
предмет на съдебния контрол не може да бъде незаконосъобразност на заповед №
РД-15-267/01.09.1999 г., то съдът, обсъждайки дали са налице тежки пороци на
акта по всяко от основанията за отмяна по чл.146 от АПК, ще изложи мотиви само
по отношение на доводи в жалбата, които са релевантни по направеното искане за
обявяване на нищожност.
За да е нищожен един административен акт, какъвто е
оспорения, следва последния да бъде издаден от некомпетентен орган. Заповедта
за одобряване на застроителен и регулационен план е издадена от Кмета на Община
Б*** , който е компетентен, както по материя, така и по място, и по степен, съгласно
чл.6, т.6 от ЗТСУ и правилника за прилагането му, действали към момента на
издаване на заповедта. Служебно известно е на съда, че издалия оспорената
заповед К*** С*** , към момента на постановяването й (01.09.1999 г.), е заемал изборната
длъжност Кмет на Община Б*** (мандат ноември 1995 - ноември 1999 г.).
На следващо място, за да е нищожен един
административен акт, същият следва да бъде издаден при материална
незаконосъобразност, до степен да е лишен изцяло от законова опора – да не е издаден
нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт, или да е
издаден при сериозно противоречие с материално-правни норми и съществено да засяга
права на адресатите. Заповедта е издадена на основание на действащия по време
на издаването на заповедта Закон за териториално и селищно устройство и Правилника
за приложението му и е съобразена с Наредба № 5/1995 год. за правила и норми за
териториално и селищно устройство, издадена на основание ЗТСУ и ППЗТСУ.
Актът е постановен в изискуемата се по закон писмена
форма, с наличие на реквизити, като при издаването на акта са изложени мотиви –
фактическите и правни основания за издаването му, които съответстват на
приетите по делото факти. Краткостта на мотивите, в случая, не може да обоснове
разбирането за липса на мотиви, респективно наличието на особено тежки
нарушения във формата на акта, указващи на нищожност.
По отношение на релевираните тежки пороци, свързани
със съществени нарушения на административно-производствените правила, съдът възприема
наведените в писмените становища на заинтересованите страни доводи, свързани с
обстоятелството, че административното производство е инициирано от собственика
на имота – КП „С*** “, като дори това обстоятелство не може да бъде предмет на
съдебен контрол за нищожност на акта, респективно основание за обявяване на
нищожност. Заповедта е обявена на собствениците на имоти № 8, 9 и 10, които са
били засегнати от предвижданията в акта и като такива са били в качеството на
заинтересовани лица. В посочения по-горе констативен акт от 10.09.1999 г. е
установено, че никой от уведомените заинтересовани лица (собственици) не е
подал възражения/жалби срещу акта, при което на 09.09.1999 г. е изтекъл срока
за обжалване и на 10.09.1999 г. заповедта е влязла в сила. От друга страна
оплакванията в жалбата за нарушение на чл.73, ал.1 от ППЗТСУ (отм.), не могат
да бъдат споделени от съдебния състав – към датата на одобряване на заповедта,
тази разпоредба не е приложима към населеното място гр. Б*** , доколкото не е осъществена
хипотезата на чл.73, ал.1, т.3 от ППЗТСУ (отм.). Пак в тази връзка следва да се
отбележи, че дори да беше приложима, то такова нарушение не е от характер да
опорочи акта до степен на пълна изначална недействителност (нищожност). Посочените
нарушени правни норми в жалбата не могат да обосноват правен извод за съществено
засягане правата на адресатите на заповедта, в случая на жалбоподателите,
доколкото същите са придобили права, именно при действието на оспорената
заповед.
Не се
доказаха в производството факти и обстоятелства, които да установяват нарушения
на материално-правните разпоредби на закона и подзаконовите нормативни актове.
Тежестта на доказване в административния процес по силата на общата процесуална
разпоредба на чл.170, ал.1 от АПК е на органа, като от представените с
административната преписка писмени доказателства, се установи, че процедурата е
протекла, съобразно с изискванията на чл.80, ал.1 във връзка и с ал.2 от
ППЗТСУ, като визираните разпоредби дават възможност по проекта да не се произнася
съветът за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура, която
в случая административния орган е приложил.
Оспорващите бяха
посочили в жалбата конкретни пороци на заповедта – отреждане за улица с осова
точка от 1006 до осова точка 1007 с ширина 5 метра и липсата на отчуждителни
процедури и нецелесъобразност на предвиждането. Въз основа на това следваше да
установят, на основание чл.154, ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 и чл.149, ал.5
от АПК фактите, на които основават своите твърдения и възражения, а именно за
съществено противоречие на акта с материално-правни разпоредби. Такива факти не
бяха установени нито с представените писмени доказателства, нито с другите
допустими от процесуалния закон (чл.171 от АПК) доказателствени средства.
Не се доказа
също така оспорената заповед да е в крайно несъответствие с целта на закона –
прокламираните в чл.1 от ЗТСУ (отм.), създаване на най-благоприятни условия за
живеене, труд и отдих на населението в съответствие с материалните и духовните
изисквания на обществото.
Заповед №
РД-15-267/01.09.1999 г. на Кмета на Община Б*** е валиден и действителен
административен акт, влязъл в сила и пораждащ целените административно-правни
последици.
На основание чл.149,
ал.5 от АПК във връзка с чл. 168 от АПК и чл. 146 от АПК, искането в
жалбата за обявяване на нищожност е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
В производството са претендирани разноски от страна на заинтересованата страна
„Е*** 09“ ЕООД, при което на основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.215
от ЗУТ, претенцията е основателна до посочения размер в представеното адвокатско
пълномощно – 300 лева.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „С*** С*** 1111“ ООД, с ЕИК * ,
със седалище и адрес на управление – гр. Б*** , ул. „П*** С*** “ № 9,
управлявано и представлявано от Д.И.Д., с която се иска обявяване на нищожност
на
заповед № РД-15-267/01.09.1999 г. на Кмета на Община Б*** , с която е одобрен застроителен
и регулационен план за имот пл. № 9 по плана на Промишлена зона на гр. Б*** , с
която се създава квартал 4 с парцели от І до VІІ, отредени за имота с общо
предназначение за смесено и промишлено строителство.
ОСЪЖДА „С*** С*** 1111“ ООД, с ЕИК * , със седалище и адрес
на управление – гр. Б*** , ул. „П*** С*** “ № 9, управлявано и представлявано
от управителя Д.И.Д. да заплати на „Е*** 09“ ЕООД, с ЕИК * , със седалище и адрес
на управление – ж.к. „И*** “, бл.* , ет.* , ап.* , представлявано от управителя
Д*** С*** И*** разноски по делото (адвокатско възнаграждение) в размер на 300
(триста) лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: