Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ А състав, в публично
заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
АНДРЕЙ
ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гражданско дело № 6555 по описа за 2017
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 от ГПК.
С решение от 28.02.2017г. по гр. дело № 44239/2012г.
на Софийски районен съд, 75 състав е осъден Д.Ф.„З.“ /ДФЗ/ да заплати на А.Н.Я.,
на основание чл. 226, ал. 2 КТ, сумата
72 896. 48 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на
трудовата книжка след прекратяване на трудово правоотношение за периода 12.08.2009г.
– 15.08.2011г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ответник ДФЗ обжалва
решението изцяло, с оплаквания за неправилност и необоснованост, поради
неправилно приложение на материалния закон и на доказателствата по делото. Поддържа,
че не е налице фактическия състав на чл. 226, ал. 2 КТ, тъй като не е налице
незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата. Сочи, че след прекратяване
на трудовото правоотношение последната не се е явила за получаването й,
независимо че е била търсена нееднократно от работодателя, чрез компетентните
за това служители от дирекция „Човешки ресурси“ на Министерство на З.то и
храните. Отделно поддържа, че по делото не са доказани претърпени вреди от
ищцата в резултат на задържане на трудовата й книжка, тъй като последните не се
презумират. Сочи, че събраните по делото писмени и гласни доказазателства от
ищцата не установяват пречки за наемането й на работа по друг трудов договор,
именно поради липса на трудова книжка. Отделно поддържа възражение за
погасителна давност за периода 12.08.2009г. – 15.08.2011г. Моли съда да отмени
решението и да отхвърли иска изцяло, с присъждане на разноски.
Въззиваемата – ищца е депозирала писмен
отговор на въззивната жалба, в който излага подробни съображения за
неоснователност на жалбата. Твърди, че работодателят не е изпълнил задължението
си по чл. 350, ал. 1 ГПК вр. чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж да оформи и предаде незабавно на работника или служителя
трудовата книжка. Сочи, че за изпълнение на това задължение не е нужна покана.
Отделно поддържа, че липсва отправена писмена покана от работодателя да получи
трудовата си книжка, както и че вредите се презумират. Моли съда да потвърди
решението, като й присъди разноските за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните
по делото доказателства, намира следното:
При служебна проверка
на обжалваното решение по реда на чл. 269 ГПК, съдът намира, че същото е
валидно и допустимо.
По същество решението е неправилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 226,
ал. 2 КТ за заплащане на обезщетение от незаконно задържане на трудовата книжка
за периода 12.08.2009г. - 15.08.2011г. в размер на сумата 72 896. 48 лв.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.
За да уважи иска, СРС е приел, че
ответникът – работодател не е представил доказателства за изпълнение на
задължението си по чл.350, ал.1 КТ вр. чл. 6, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж, да покани ищцата да получи
трудовата си книжка незабавно след прекратяване на трудовото правоотношение на
12.08.2009г. до датата на връщането на 15.08.2011г.
По делото е безспорно обстоятелството, че
процесното трудово правоотношение е прекратено на 12.08.2009г.
Съгласно показанията на
разпитания по делото свидетел Ц., специалист в Дирекция Човешки ресурси към
Министерство на З.то, трудовата книжка на ищцата е съхранявана там оформена,
считано от 14.08.2009г. и свидетелката е започнала да издирва ищцата, за да я
получи. Когато ищцата се е явила да я получи, на въпрос на свидетеля защо се
явява толкова късно, отговорила, че документите не са й били необходими.
Показанията на разпитания свидетел на ищцата Р. не налагат различен извод, тъй
като същите не почиват на лични впечатления на свидетеля кога е върната
трудовата книжка и не сочи конкретен момент за това.
За да възникне правото на парично обезщетение за причинени имуществени
вреди на работник или служител вследствие на незаконното задържане на трудовата
му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено, следва да са налице следните предпоставки: трудовото правоотношение да е
прекратено; работникът в изпълнение на задължението си по
чл. 348, ал. 3 КТ да е представил, съответно предал на работодателя трудовата
си книжка за вписване на обстоятелствата, свързани с прекратяване на трудовото
правоотношение; работодателят да е задържал незаконно
трудовата книжка на ищцата, като отказва да й я върне доброволно или
възпрепятства да я получи своевременно след прекратяване на трудовото
правоотношение и претърпени от ищцата имуществени вреди, които следва да са в
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на работодателя или
негови служители.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 КТ, трудовата книжка се съхранява от работника или
служителя, който е длъжен да я представя на работодателя при поискване, както и
за вписване на нови обстоятелства в нея. Съгласно чл.
350, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е
длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я
предаде незабавно на работника или служителя. Достатъчно е обективното
неизпълнение на това задължение, за да възникне правото на обезщетение. Вредите
са презумирани от самия законодател и са нормативно определени в разпоредбата
на чл. 226, ал. 3, изр. 2 КТ - те са само
имуществени и са в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка. Не е
необходимо нарочното им доказване от работника или служителя, освен ако
възникне спор по този въпрос. Ето защо доводите в тази връзка във въззивната
жалба са неоснователни, поради което е безпредметно да се обсъждат и доводите
досежно доказателствената стойност на удостоверение изх. № 273/23.05.2014г.,
удостоверяващо преговори за работа на ищцата с нов работодател.
Поддържаното оспорване на пасивната материалноправна
легитимация от ДФЗ в отговора по чл. 131 ГПК не се поддържа в жалбата, поради
което въззивният съд не дължи произнасяне в тази връзка, отделно от това,
съставът споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на такава от
страна на ответния фонд, при условията на чл. 61 КТ.
Основателно е оплакването в жалбата досежно липса на
незаконно задържане на трудовата книжка в конкретния казус.
С оглед изложеното по-горе,
когато трудовата книжка се съхранява от работодателя, работникът трябва да си я потърси и ако работодателят не му я
предаде, той изпада в забава. Работодателят може да се освободи от последиците
на своята забава, като изпрати на работника съобщение. За работодателя обаче не съществува общо
задължение да кани работника за получаване на трудовата книжка, а само когато
работникът е потърсил трудовата си книжка и така го е поставил в забава.
Настоящият съдебен състав споделя практиката, обективирана в решение №
553/15.07.2010г. по гр.д. № 206/2009г. на ІV ГО на ВКС и решение № 2229/12.07.2011г.
по гр.д. № 1875/2009г., ІV ГО на ВКС, в които се приема, че задължението по чл.
6, ал. 3 НТКТС е уреден способ работодателят да се освободи от последиците на
своята забава, но само ако преди това е поставен в забава, респ. че
задължението на работодателя да предаде на работника надлежно оформената
трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение е търсимо, т.е. в
местонахождението на трудовата книжка при прекратяване на трудовия договор. В
цитираната практика се приема също, че поканата може да бъде отправена и устно,
както и с всякакви комуникационни средства.
В случая трудовата книжка е
била надлежно оформена от работодателя, ищцата не твърди и доказва да я е
потърсила, поради което следва, че не е поставила работодателя в забава. Ето
защо липсата на отправена писмена покана в случая не налага различен извод, поради
което не
може да се приеме, че е налице
незаконно задържане на трудовата книжка за процесния
период от ДФЗ.
С оглед несъвпадението на изводите на двете
инстанции, жалбата е основателна и атакуваното решение следва да бъде отменено, като вместо
него постановено друго за отхвърляне на иска.
С оглед изхода на спора, на
въззивника следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски за настоящата
инстанция в размер на 1457. 93 лв. – заплатена държавна такса за въззивното
производство, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
от 28.02.2017г. по гр. дело № 44239/2012г. на Софийски районен съд, 75 състав и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Я.,
ЕГН ********** срещу Д.Ф.„З.“, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „********иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за заплащане на сумата 72 896. 48 лв., представляваща
обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка след прекратяване на
трудово правоотношение за периода 12.08.2009г. – 15.08.2011г., ведно със
законната лихва от 10.08.2012г. до окончателното изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Н.Я., ЕГН **********
да заплати на Д.Ф.„З.“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „********иск,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1457. 93 лв. - разноски за СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.