№ 123
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пенка П. Петрова
при участието на секретаря Евгения Хр. Попова
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Гражданско дело №
20241450100327 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Б. И. Ц. от с. Горна Кремена, чрез адв.В. Ч. е депозирал искова молба против
община Мездра с искане съдът да признае за установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК ,
че ответната община не е собственик на поземлен имот с идентификатор 16256.27.39,
находящ се в с. Горна Кремена, община Мездра местност „Ливадище“, Трайно
предназначение на територията – лозе с площ от 2134кв.м., категория на земята 6, а същият
е негова собственост.
От ответната община оспорва изцяло исковете.
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
В исковата молба се твърди, че ищецът е наследник на И.И.В., ЕГН **********,
б.ж. на с.Горна Кремена, съгласно Удостоверение за наследници № 25 от 29.02.2024 год.
издадено от Община Мездра. Последният е бил собственик на поземлен имот с
идентификатор 16256.27.39, находящ се в село Горна Кремена, община Мездра, адрес на
поземления имот: местност ЛИВАДИЩЕ. Трайно предназначение на територията - лозе,
площ на имота 2134 кв.м.
Според изложеното в исковата молба бащата на ищеца цял живот е обработвал и
стопанисвал това лозе, а след неговата смърт през 1982 год. ,ищецът непрекъснато и явно,
необезпокояван от никого го обработва, стопанисва и владее. Никога този имот не е
изоставян и ползван от други лица. През всичките тези години никой не е оспорвал
собствеността и не е имал претенции към имота. Всички хора в селото знаят, че този имот е
бил на баща му и му е наследствен от него.
1
Преди около 1 седмица, случайно при направена справка установил, че въпросното
лозе е записано като общинска собственост на основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
С депозирания отговор се твърди, че обстоятелства, на които се базират
претенциите на ищеца, че владее от 1982 г. непрекъснато и необезпокоявано земеделски
имот с начин на трайно ползване - лозе не отговарят на действителното фактическо
състояние.
От аерофотоснимката на кадастрално-информационната система (КАИС) от 2020-
2022 г. и извадка от едромащабната топографска карта (ЕТК) е видно, че имот с
идентификатор с площ от 2134 кв. м. с НТП - лозе в землището на с. Горна Кремена, общ.
Мездра шеста категория в м. “ЛИВАДИЩЕ“ по КККР на с. Горна Кремена в голямата си
част е почистен от дървесна и храстова растителност и е затревен, но лозови насаждения не
се забелязват. Не почиват на истината твърденията на ищеца, че десетилетия стопанисва и
обработва имота като лозе.
Същият е останал за стопанисване от Община Мездра поради това, че никой не е
подал заявление за възстановяване на правото на собственост по реда и условията на
реституционния закон - Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
(ЗСПЗЗ), а именно имоти чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Според ответника редът за възстановяване на собствеността на земеделски имоти по
чл. 19 от ЗСПЗЗ е съгласно § 27 , ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (обн.-ДВ,бр. 62/2010г.) като
се спазва административната процедура описана в чл.45д - 45ж от ППЗСПЗЗ (обн.-ДВ,
бр.45/2008 г.).
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност и се съобрази с доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
От представеното с исковата молба Удостоверение за наследници №25 от 29.02.2024
год. издадено от Община Мездра, се установява, че ищеца е единствен законен наследник
на И.И.В., б.ж. на с. Горна Кремена, починал на 03.05.1982г.
В представената скица процесния имот е отразено, че имота е с идентификатор
16256.27.39, находящ се в с. Горна Кремена, община Мездра местност „Ливадище“, Трайно
предназначение на територията – лозе с площ от 2134кв.м., категория на земята 6. В същата
за собственици е отразено, че имота е земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Заповед на Директора на ОД
“Земеделие“ по чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ, одобряваща протоколно решение на комисията по
чл. 19, ал.2 ЗСПЗЗ №15 от 23.03.2009г, издадена от ОД „Земеделие“ гр. Враца.
Данъчната оценка на имота е на името на ищеца.
От страна на ответника са представени заверени копия от следните доказателства:
Заповед № 15/23.03.2009 г. Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца;
Протоколно решение № 3/2008 г.; Списък към Протоколно решение № 3/2008 г.; Копия от
ортофото карта (2016 г.-2019 г.) и Извадка от едромащабна топографска карта (ЕТК).;
Със заповед № 15/23.03.2009 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.
Враца са одобрени протоколни решения от проведените заседания на комисията по чл. 19,
ал. 2, включващи списъци на имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и картата на възстановената
2
собственост за землищата в община Мездра, обл. Враца сред които в землището на с. Горна
Кремена.
В Протоколно решение № 3/2008 г. е отразено решението на комисията по
чл.19,ал.2 ЗСПЗЗ в състав, определен със заповед №21/21.07.2008 год. на директора на
Областна дирекция „Земеделие” - гр.Враца;, с което Определя имотите по чл.19,ал.1 ЗСПЗЗ
по землища, включително придобитите преди влизането на Закона за изменение и
допълнение на ЗСПЗЗ ( обн. ДВ,бр.13 от 2007 г.), в населените места Горна Кремена, Руска
бела и Цаконица. Земи, които са станали собственост на общината поради изтичането на 10-
годишния срок преди влизането в сила на измененията на ЗСПЗЗ ДВ,бр.13 от 2007г. на
основание §26 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ / ДВ,бр.13 от 2007г. към протокола е приложен
Списък към Протоколно решение № 3/2008 г.;
По делото са изслушани трима свидетели – О.И.В., И.М.В. и Н.М.К.
Св. О.И.В. съсед на ищеца. Знае, че имота е около 2 дка в м. „Ливадище с. Горна
Кремена. На времето било лозе, а сега е изтребено, нищо няма и го ползват с люцерна.
Твърди, че като ловец и е ходил там. Никой не им е оспорвал собствеността. Те си го гледат
от край време. Първо дядо му Иван, след това баща му, до последно те си го ползват. Св.
И.М.В.- без роднински връзки с ищеца Живее в близост до него. Знае, че има имот в с.
Горна Кремена в м.“Ливадище“ около 2 дка. Изкоренили лозята и сега е люцерна. Повече от
40 години няма лозя. Първо го работел дядо му, после баща му, а в момента го стопанисва
ищеца. Не знае някой да е оспорвал собствеността им. Други хора не е виждал там да
работят. Св. Н.М.К. Познава ищеца. Знае, че има имот в Г.Кремена м. „Ливадище“, дето е
люцерната. Около 2 дка е. Лично е ходила някога да помага. Стопанисвал го дядо му Иван,
после баща му Иван и сега Б.. Отдавна било лозе, преди около 50 години.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
При положителен установителен иск за собственост ищеца следва да докаже
правото си на собственост, породено на твърдяното основание. Ищецът следва да докаже и
фактите, които изключват, унищожават или погасяват правото на ответника. От своя страна
ответника по предявения положителен установителен иск може само да отрича правото на
ищеца, като по предвидения процесуален ред чрез възражения могат да сочат фактите, които
опорочават твърдяното придобивно основание, като изключват възникването на правото на
ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. За да се приеме, че
едно лице притежава правото на собственост върху недвижим имот, следва да бъде
установено по категоричен начин, че е придобило това право чрез един от изброените в
закона придобивни способи, а ако съответният придобивен способ изисква осъществяването
на определен фактически състав, следва да се установи наличието на всички елементи от
този фактически състав.
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
3
Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее
вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му
не е собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена.
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и задължителните
указания дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В случая не е оборена
презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че ищецът, като владелец държи вещта
като своя, защото няма доказателства, че я държи за другиго - Тълкувателно решение №
1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
Налице е трайна практика на съдилищата и по-конкретно на ВКС, в производства
по чл. 290 ГПК, според която практика след като един земеделски имот не е одържавяван,
т.е. не е внасян в ТКЗС, ДЗС и други организации, и ако е владян от собственика си, то не е
нужно той да бъде възстановяван по ЗСПЗЗ. Ако е отразен, като собственост на общината,
то липсва основание за това. Приема се, че няма проблем собствениците да търсят своето
право на собственост, като установяват това по съответния ред. Чл.10 и следващите от
ЗСПЗЗ се прилага само по отношение на одържавени имоти.
По делото няма доказателства ищецът да е губил правото на собственост и по-
конкретно имотът да е включван в кооперативи. В Решение № 197/10.05.2011 г. на ВКС по
гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се приема, че по отношение на имотите, които не са били реално
отнети и са продължили да бъдат във владение на лицата, които са ги придобили, макар и не
в законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по давност не се
прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но реално не са отнети, т.е. налага
се извода, че когато имотите въобще не са отчуждавани, собствениците имат право да
докажат своето право, по съответният ред.
В тази насока е и Решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. второ ГО, на
ВКС , където е прието, че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска
частна собственост, ищецът следва да докаже само обстоятелствата, свързани с чл. 79 ЗС.
Отразяването на правно основание в акта за държавна или общинска собственост не
доказва право на собственост. При липса на каквито и да са доказателства по делото, че
спорният имот е бил придобит от държавата или общината, чрез настъпване на конкретни
факти, твърдението на ответника, че имотът е общински остава недоказано и ответника не
се легитимира, като собственик. В настоящия случай обаче липсва и актуване на имота като
общинска собственост (частна или публична).
ВКС уточнява, че ако лицата, които владеят такива земи, не притежават документ за
собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка или пък
да се позоват на придобивна давност в хода на един съдебен процес. За тези земи не
съществува забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по давност.
При възможността имотът да бъде придобит по давност при отричане на неговия
държавен или общински характер, ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи
правния му интерес- в случая продължилото владение в срока по чл.79 ЗС, като при
проведено успешно доказване ответникът ще дължи доказване на собственото си право. В
4
настоящото дело ищеца безспорно е доказал правния си интерес от търсената защита, като
са ангажирани гласни доказателства, установяващи упражнявана от него и праводателите му
фактическа власт върху процесния имот от преди 1982г.
Неоснователно е възражението на ответника, че от десетилетия процесния имот не
се стопанисва и обработва имота като лозе. В исковата молба няма твърдения в тази насока,
твърди се само, че ищецът обработва и стопанисва това лозе, тъй като по скица имота е
записан като лозе. Видно от показанията на всички свидетели имота е бил лозе, но много
отдавна лозовите насаждения са изкоренени и сега е люцерна, а през годините и царевица е
отглеждана.
От своя страна ответникът сочи единствено законовата разпоредба, по силата на
която определена категория държавни имоти стават общински. Това не е в състояние да
обуслови извод за установеност на правото на собственост на общината при липса на
проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на които имотът е станал
държавен/общински/ в периода преди влизане в сила на въпросната разпоредба /в случая-
§42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /обн.ДВ, бр.96/99 г./.
Според ВКС, ако не се докаже, че имотът е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, не
може само от факта, че този имот се намира извън регулационния план на населеното място,
да се прави извод, че той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил
заявен за възстановяване в законовите срокове, попада във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ.
В настоящия случай, съдът намира, че ищецът е придобил собствеността върху
процесният имот, въз основа на повече от 40-годишна придобивна давност, а именно от 1982
г. Владението му не е смущавано и прекъсвано от други лица. Тези обстоятелства се
установят от показанията на всички разпитани свидетели.
По горните съображения съдът приема предявеният иск за доказан и ще следва да
бъде уважен.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден, да заплати на
ищеца, разноски по делото, в размер на 450,00 лева, съобразно представения Списък по чл.
80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. 1 ЗС
по отношение на Община Мездра БУЛСТАТ *********, представлявана от Кмета Иван
Аспарухов, че Община Мездра БУЛСТАТ ********* не е собственик на поземлен имот с
идентификатор 16256.27.39, находящ се в с. Горна Кремена, община Мездра местност
„Ливадище“, Трайно предназначение на територията – лозе, с площ от 2134кв.м., категория
на земята 6, при граници и съседи: имоти с идентификатор 16256.27.40; 16256.27.278;
16256.27.38; 16256.27.33; 16256.27.232 и 16256.27.2379, като приема че същия имот е
собственост на Б. И. Ц. ЕГН********** от с. Горна Кремена на основание давностно
владение, с начало 1982 г.
ОСЪЖДА Община Мездра БУЛСТАТ *********, представлявана от Кмета Иван
5
Аспарухов, да заплати на Б. И. Ц. ЕГН********** от с. Горна Кремена разноски по делото в
размер на 450,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
6