РЕШЕНИЕ
№ 3379
гр. София, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20231110203300 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П.” ЕООД срещу наказателно
постановление/НП/ № .............../02.02.2023г., издадено от зам.кмет на СО, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер 500 лева за нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ.
В жалбата се иска отмяната на НП, като се сочи, че за дружеството не е
било налице задължение за подаване на декларация по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ.
Посочва се, че АНО неправилно е определил датата на извършване на
нарушението. Излагат се доводи за малозначителност на деянието.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. И., който моли за отмяна на НП и прави искане за присъждане на
направените разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. С.,
която пледира за потвърждаване на НП и присъждане на юрк.
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
1
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 24.10.2022г. в отдел „Общински приходи – Средец/Триадица”
дружеството „Пинекъл” ЕООД подало декларация по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ за
придобиване на имот, придобит чрез преобразуване/вливане на търговско
предприятие, отразено в ТР на 06.01.2021г.
Св. М., след като съобразила разпоредбата на чл. 14, ал. 4 вр. ал. 1 от
ЗМДТ съставила АУАН на дружеството.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. чл. 14, ал. 4 от
ЗМДТ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. Гелева и
приетите и приобщени на основание чл. 283 НПК по делото писмени
доказателства.
Доказателствата не съдържат противоречия и несъответствия помежду
си, с оглед на което и съдът ги кредитира в цялост, като не се налага
анализирането им поотделно.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът констатира наличие на допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган.
Съдът констатира, че съгл. нормата на чл. 14, ал. 4 вр.ал. 1 от ЗМДТ
срокът за подаване на декларацията е двумесечен, т.е. до 08.03.2021г. Срокът
в конкретния случай е изтекъл на 08.03.2021г., а нарушението е извършено на
2
09.03.2021г.
Съдът намира, че в случая е изтекъл едногодишният срок по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН. Нормата е категорична, че не се образува
административнонаказателно производство ако е изтекла една година от
извършване на нарушението. Този срок е изтекъл на 09.03.2022г. и АНО не е
следвало да образува административнонаказателно производство.
Предвид гореизложеното атакуваното НП следва да бъде отменено, тъй
като е допуснато нарушение на чл. 34 от ЗАНН, което съставлява съществено
процесуално нарушение, а административнонаказателното производство по
същото НП следва да бъде прекратено, без да се обсъждат останалите доводи,
изложени в жалбата.
Съобразно чл. 63, ал. 3 ЗАНН/Нова – ДВ, бр. 94 от 2019г./ в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Чл. 143, ал. 1 АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. С оглед на това настоящият съд
следва да осъди СО да заплати на жалбоподателя „Пинекъл” ЕООД 480 лева
/съобразно приобщения по делото списък на разноските/, представляващи
възнаграждение за един адвокат, както и 5 лева държавна такса по сметка на
СРС за служебно издаване на изпълнителен лист съобразно чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 190, ал. 2 НПК, вр. чл. 11 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление/НП/ № ................../02.02.2023г.,
издадено от зам.кмет на СО, с което на „П.” ЕООД е наложено
административно наказание глоба в размер 500 лева за нарушение на чл. 14,
ал. 4 от ЗМДТ.
ОСЪЖДА СО да заплати на жалбоподателя „П.” ЕООД 480 лева,
3
представляващи възнаграждение за един адвокат за съдебното производство,
както и да заплати по сметка на СРС 5 лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4