РЕШЕНИЕ
№ 490
гр. Плевен, 30.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на осми юли две хиляди и
двадесета година в състав:
Съдия: Снежина
Иванова
при секретар Десислава
Добрева изслуша докладваното от съдията по адм. дело
№ 232 по описа за 2020 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от
Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Административното дело е образувано по жалба
на И.В.Х. –Д.,*** срещу решение по жалба
срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки № 21/06.02.2020 година
на зам. териториален директор на ТД на НАП В. Търново.
В жалбата се посочва, че решението, с което
се потвърждава постановлението е незаконосъобразно, тъй като по изпълнително дело № 20208150400027 на ЧСИ
Т.К.държавата е присъединен взискател и са наложени
запори от 24.01.2020 година за същата сума , в същите банки по същите банкови
сметки и се получава двойно обезпечаване.
Намира, че неправилно е прието от органа, че не е погасено по давност
задължението в размер на 7335, 99 лева.
Моли за отмяна на обезпечителните мерки.
В съдебно заседание жалбоподателката–
И.В.Х. –Д.,*** не се явява.
Ответникът – териториален
директор на ТД на НАП В. Търново се представлява от юрк Ж.,
която оспорва жалбата и представя писмени бележки и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмените бележки се
поддържа неоснователност на жалбата, посочва че са изложени мотиви и счита, че
не е налице двойно обезпечаване, тъй като в НАП е образувано изпълнително дело
на 07.12.2016 година, а при ЧСИ на 24.01.2020 година и при конкуренция между
публично и частно изпълнително производство се прилагат правилата на ДОПК и се
прилагат правила по отношение на първото образувано изпълнително дело.
Административният съд-Плевен, шести състав,
като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С покана за доброволно
изпълнение от 07.12.2016
година лицето е уведомено за задълженията за неплатени публични задължения за здравно
осигуряване и ДОО в размер към тази дата на главница 5224,76 лева и лихва в
размер на 2267,55 лева и че ще се пристъпи към принудително изпълнение, като не е приложено по делото известие за
доставяне.
Образувано е
изпълнително дело № ********* за задължения за здравно осигурителни вноски и
държавно обществено осигуряване. Издадено е Съобщение за доброволно изпълнение
№ С160015-048-0071969/07.12.2016 г. , като
не са представени доказателства относно съобщаването му.
С постановление №
232/07.01.2016 година на публичен изпълнител е наложен запор върху
възнаграждение на лицето за получавано в НИНКН гр. София за публично вземане.
С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С 200015-022-0001676/17.01.2020 година на
публичен изпълнител при ТД на НАП – В.Търново, офис Плевен, издадено на основание чл.
195, ал.1 от ДОПК с цел да се гарантира събирането на изискуеми публични
задължения по ИД № *********/2016 г. по описа на същата дирекция в размер общо на 7405,25 лева - главница – 4574,12 лева и лихва 2831,13 лева е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
депозити, вложени вещи в трезори вкл съдържанието на
касетки и суми, предоставени за доверително управление в ОББ, Уникредит Булбанк АД, Юробанк АД
и ЦКБ. Изпратени са запорни съобщения.
Срещу постановлението в срок е подадена жалба
на л. 11 по делото и е постановено решение № 21/06.02.2020 година на зам.директор
на териториална дирекция на НАП-В.Търново, с което е оставена без уважение
жалба срещу постановление на налагане на обезпечителни мерки от 17.01.2020
година и е потвърдено постановлението. Оставена е без разглеждане жалбата в
частта относно искане за погасяване по давност на задължението. Изложени са
мотиви, че не са налице основания за отмяна на обезпечението, тъй като не са
платени сумите и не е налице искане по чл. 199 от ДОПК. Посочва, че не може да
се оспорва размер на задължението в процеса на обжалване на постановлението за
налагане на обезпечителните мерки, а и в частта относно искането за погасяване
по давност посочва ,че е образувано производство по подадена жалба от лицето е
налице произнасяне от 03.02.2020 година на публичен изпълнител, което подлежи
на самостоятелно обжалване.
По делото съдът е изискал данни от ЧСИ Т.К.и е постъпил
отговор от 11.03.2020 година, в който се посочва, че е образувано изпълнително
дело № 20208150400027 със страни „Топлофикация Плевен“ ЕАД взискател
и И.В.Х.-Д. – длъжник на 09.01.2020 година въз основа на молба и ИЛ, като
изпълнителното дело са вдигнати запори върху сметки в ОББ и върху трудово
възнаграждение в НИНКН, а на 28.02.2020 година извънсъдебно са заплатени
задълженията за лихви и главница и се дължат само разноски по изпълнителното
дело.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена
от лице с правен интерес, в срок и процесуално допустима .
Разгледана по
същество е неоснователна.
Обжалваното постановление
за налагане на обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган - публичен
изпълнител при ТД на НАП В.Търново, съгласно правомощията му по чл. 167
от ДОПК; в предвидената в чл. 196
от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни
реквизити. Обжалваното решение на зам. териториален директор на ТД на НАП В.Търново
е валидно и допустимо. Същото е издадено от компетентен орган и в срока по чл.
197, ал. 1 от ДОПК с оглед заповед за компетентност от 07.11.2017 година на
л. 32 по делото и доказателства за отсъствие на териториален директор на ТД на
НАП В.Търново.
Съдът намира, че
решението и потвърденото с него постановление са издадени в съответствие с
материално-правните разпоредби.
Анализът на
доказателства по делото сочи на изводи за наличие на предпоставките по чл.
195, ал. 1 и ал.
2 от ДОПК за издаване на постановлението. С посочените разпоредби е
предвидено, че на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични
вземания, като обезпечение се извършва, когато без него събирането им ще бъде
невъзможно или затруднено. Обезпечителната мярка, представляваща едновременно
защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно вземане
следва да съответства на вземането на държавата. При определяне на
обезпечителна мярка следва да се вземе предвид, както обезпечителната нужда за
налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не
следва прекомерно да го обременява. Това изискване произтича пряко и
представлява проявна форма на един от основните
принципи в административното производство- принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР
на ДОПК. Принципът на съразмерност изисква упражняване от страна на
административния орган на възложените му правомощия по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по- голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния
акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации,
прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин
се постига целта на закона. Разпоредбата на ал. 5
на чл. 6 от АПК задължава административните органи да се въздържат от
актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел, като в случая не е налице нарушение на този принцип.
В тежест на административния орган е да
установи всички фактически основания за необходимостта от налагане на
обезпечителната мярка. Същата за всеки конкретен случай трябва да е определена
в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен
надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел. Изводът, че
съществува възможност събирането на публичните задължения да бъде невъзможно
или значително трудно следва да е мотивиран и обоснован. Постановлението за
налагане на обезпечителната мярка следва да отговаря на изискванията визирани в
чл.
196, ал. 1 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.
196, ал. 1, т. 3 от ДОПК, в постановлението следва да бъдат посочени
фактическите и правните основания за издаването му. Необходимостта от налагане
на мерките следва да е обоснована от органа съобразно преследваната от закона
цел. В обжалваното постановление е посочено, че следва да се обезпечи
вземането, тъй като ще са затрудни събирането му с оглед размерът му.
За да наложи обезпечителните мерки,
публичният изпълнител е приел, че ще се затрудни събирането на установените и
изискуеми публични вземания по изпълнително дело от 2016 г. по описа на ТД на
НАП В-Търново, т. е. че са налице материалноправните
предпоставки за налагане на обезпечителните мерки, предвидени в чл.
195, ал. 1 и ал.
2 от ДОПК. Визираните обстоятелства, относими към
фактическите и правни основания за издаване на постановленията, се доказват и
от представените към преписката документи, установяващи изпълнителни основания
по чл.
209, ал. 2, т. 2
декларации обр. 6, както и липсата на плащане от
задълженото лице в срока за доброволно изпълнение. Правилно са посочени
правните основания за налагане на обезпечителните мерки – чл.
202, ал. 1 и 2
във вр. с чл.
195, ал. 1 – 3 от ДОПК.
Разпоредбата на чл.
197, ал. 3 от ДОПК законодателят е регламентирал, че само в три хипотези
съдът следва да приеме, че са налице основания за отмяна на наложените
обезпечителни мерки: 1) ако длъжникът предостави обезпечение в пари, безусловна
и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2) ако не съществува изпълнително основание; 3) ако не са спазени
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.
121, ал. 1 и чл.
195, ал. 5 от ДОПК. В конкретния случай липсват доказателства за
представено от лицето обезпечение от категорията на изрично изброените по
първата хипотеза, а и наложените обезпечителни мерки не са от категориите по
третата хипотеза. Същевременно, както се посочи по-горе, е налице годно
изпълнително основание – декларации обр. 6 и обезпечителните
мерки са наложени върху имущество, което може да бъде обект на принудително
изпълнение съгласно чл. 213
от ДОПК.
Доводите на жалбоподателката,
че не е уведомена за образуване на изпълнителното дело, не е получила покана за
доброволно изпълнение, не са предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство
и съдът не следва да ги обсъжда.
Неоснователен е доводът на лицето за наличие
на конкуренция между двете изпълнителни производства - по ГПК и по ДОПК/ за
удовлетворяване на едно и също вземане са наложени два запора/,то такава не се
констатира.
В случая с оглед данни от ЧСИ Т.К.изпълнителното
дело от 09.01.2020 година е за други задължения към „Топлофикация –Плевен „ ЕАД
и е налице плащане и са вдигнати наложените запори върху сметка в ОББ и върху
трудово възнаграждение в НИНКН, гр. София. С процесното
постановление се налага запор именно върху сметки в четири банки сред, които и
ОББ, а върху трудовото възнаграждение е
наложен запор още през 2016 година, като не е налице забрана за образуване на
изпълнително дело по реда на ГПК и по реда на ДОПК. Конкуренцията между
публичното и частното изпълнително производство се урежда от правилата,
визирани в чл.
191 от ДОПК. Съгласно чл. 458 ГПК държавата се смята за присъединен по право кредитор за публичните и
други задължения на длъжника, съобщени на длъжника до извършване на
разпределението вследствие изпратено съобщение до НАП за започналото изпълнение
и за всяко разпределение. Това правило е прокламирано и в разпоредбата на чл.
191, ал. 3 ДОПК където е предвидено, че когато срещу имуществото на
длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на Гражданския процесуален
кодекс държавата се смята винаги като присъединен взискател
за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен
на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният
изпълнител изпраща съобщение на НАП за всяко започнато от него изпълнение и за
всяко разпределение. Нормата на чл. 191, ал. 1 от ДОПК определя, че
имущество, върху което преди образуване на изпълнителното производство по реда
на ГПК са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу които е
започнато принудително изпълнение за събиране на публични вземания се реализира
от публичния изпълнител при условията и по реда на този дял-"Конкуренция
между публично и изпълнително производство по реда на ГПК", а с оглед
образуване на изпълнителното дело от НАП през 2016 година, то е налице
образувано производство по ДОПК преди изпълнителното дело по ГПК. Съгласно
чл.
191, ал.2 ДОПК когато реализацията на имуществото по ал. 1 не приключи в
срок до 12 месеца от налагане на мерките за обезпечаване на публичните
вземания, съответно в срок до 6 месеца от започване на принудително изпълнение
за събиране на публичните вземания, всеки друг кредитор има право да започне
принудително изпълнение спрямо същото имущество по реда на Гражданския процесуален
кодекс при спазване на ал. 3 - 5.
По отношение на възраженията за
изтекла давност на И.Х.-Д. съдът намира, че правилно e оставена жалбата без разглеждане, тъй като по делото е представено разпореждане от 03.02.2020 година на публичен
изпълнител, което подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл. 266 от ДОПК.
С оглед
горепосоченото жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
делото, искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски и на
основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва И.В.Х.
–Д.,*** да заплати на ТД на
НАП-В.Търново разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 500 лева.
Предвид горепосоченото и на основание
изложеното и чл. 197, ал. 2
вр. ал.4 ДОПК,
съдът
РЕШИ:
Отхвърля жалба
на И.В.Х. –Д.,*** срещу решение по жалба
срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки № 21/06.02.2020 година
на зам. териториален директор на ТД на НАП В. Търново.
Осъжда И.В.Х. –Д.,*** да заплати на ТД на НАП-В.Търново разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: