РЕШЕНИЕ
№ 17764
гр. София, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.А
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110175839 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск по реда на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от Д. А. Д.
срещу ЮЛ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
65 лв., представляваща недължимо платена цена за превоз на багаж в кабината
на самолета с размери 55х40х23 см. по договор за въздушен превоз от
18.02.2024 г. по резервация/билет номер ********, по линията ******* от дата
01.05.2024 г., сключен между ищеца и ответника.
Ищецът твърди, че на дата 18.02.2024 г. е сключил с ответника договор за
въздушен превоз по ел. билет/резервация ******** относно транспорт по
маршрута ********, като полетът е бил успешно проведен на дата 01.05.2024
г., излитане в 06.10 часа от ******** и кацане в ******** в 08.55 часа.
Поддържа, че при сключването на договора за въздушен превоз ищецът е
заплатил цената на самолетен билет в размер на 334.99 лева, с включен превоз
на багаж с размер 40х30х20 см, като за да превози багаж в по – голям размер,
ищецът е бил принуден да заплати допълнителна цена в размер на 65 лева за
пакетна услуга, в която бил включен ръчен багаж на борда на самолета с
размери 55х40х23 см. Твърди, че тази сума е незаконосъобразно платена, при
нищожно правно основание и поради тази причина счита, че сумата от 65,00
лева следва да бъде възстановена от ответника. Поддържа, че ищецът не
разполагал със свобода на определяне на цената на услугата за превоз на
ръчен багаж. Счита, че въздушните превозвачи в ЕС не могат да налагат на
пътника потребител да заплаща ценова добавка, за да транспортира такъв
ръчен багаж. Заявява, че ценообразуването на ответника е в нарушение на
особените повелителни норми в сферата на защитата на конкуренцията и
защитата на потребителите. Посочва, че ответникът е въвел
1
незаконосъобразна търговска практика, при която е обвързал две услуги –
приоритетен достъп до качване на борда на самолета и превоз на ръчния багаж
на пътника. Твърди, че авиопревозвачът създава привидно правно основание,
така че да събере отделна цена за ръчния багаж, наричайки я и включвайки в
услугата по „приоритетно качване на борда“, което според ищеца се забранява
от нормата на чл. 36, ал. 2 ЗЗК, тъй като става въпрос за нелоялна практика,
която води до нищожност на заплащането на допълнителна цена. Поддържа,
че ОУ не са индивидуално уговорени, а са едностранно установени условия от
търговеца. Също така смята, че изискването на ОУ на авиопревозвача е в
нарушение на правото на ЕС, съдебната практика на СЕС и на императивните
норми на закона. Твърди, че за една и съща услуга по въздушен превоз
съгласно своите условия ответникът има правото да получи две
възнаграждения, като ищецът не би могъл да се откаже и да ползва превоза на
кабинен багаж без да заплаща допълнително, което според ищеца
представлява неравнопоставеност между правата и задълженията между
търговеца превозвач и пътника потребител. Поддържа, че изискванията за
добросъвестност в ЗЗП произтичат от Директива 93/13/ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Изтъква, че
обвързването на закупуване на кабинен багаж и на приоритетно качване на
борда на самолета представлява нелоялна търговска практика и води до
неравноправност. Твърди, че ответникът пакетира двете си услуги по чл. 15.3
и 11.4 от ОУ, без това да е указано в ОУ, като заедно с реалната услуга по
превоз на багаж се пакетира и привидната услуга по приоритетно качване на
борда, за да може авиопревозвачът да аргументира, че предоставя услугата –
приоритетно качване и да се установи, че за качването на кабинен багаж не
следва да се дължи възнаграждение. Моли съда да уважи иска. Претендира и
разноски.Пред съда процесуалния представител на страната поддържа
исковата молба, прави уточнение на исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Ответникът излага доводи за неоснователност на предявения иск.
Възразява срещу дължимостта на сумата от 65,00 лева. Заявява, че в
действителност ищецът е заплатил цена за самолет билет в размер на 334,99
лева, в която е включен превоз на багаж с размер 40х30х20 см. Твърди, че
качването в кабината на самолета на ръчен багаж с горепосочените размери е
безплатно, както е посочено в ОУ на ответника, с които ищеца се е съгласил
при създаване на резервацията. Изтъква, че ищецът е закупил допълнителната
услуга „Качване с предимство“ за сумата от 65,00 лева, която се избира по
желание от пътниците, които искат да се качат на борда преди останалите
пътници. Посочва, че горепосочената услуга е допълнителна, която услуга е
включена в потвърждението за резервацията като отделен елемент от
предоставените от ЮЛ услуги по превоза. Счита, че не се дължи
възстановяване на сумата, тъй като клиентът е закупил услугата по собствено
желание, която услуга позволява по – бързо чекиране, приоритетно качване и
качване в кабината на допълнителен багаж. Оспорва като неоснователни
твърденията на ищеца. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира и
2
разноски. Пред съда страната поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че страните са били обвързани от валидно правоотношение
по договор за въздушен превоз за редовен полет по маршрут ******** от дата
01.05.2024 г. Горното се установява и от представената резервация на полет по
линията ***** на името на ищеца с цена на полет 334.99 лв., администрaтивна
такса от 18 лв., качване на борда с предимство 65 лв., избор на място 35 лв. и
безплатен ръчен багаж /40х30х20 см/. На резервацията е направено
отбелязване, че била заплатена сума в общ размер на 455.99 лв.
По делото е представена и фактура № ************от 18.02.2024 г.
Представени са Общи условия за превоз на пътници и багаж от ответника
относими към процесния случай. Съгласно дефинициите на ОУ кабинен
багаж представлявал багаж, който не бил чекиран багаж по смисъла на ОУ за
превоз, който е включен в Тарифата и остава под опека на пътника. В чл. 5.5.1
е предвидено, че някои допълнителни услуги и други услуги можели да бъдат
закупени, след като се направила резервацията. Съгласно чл. 15.3.1 от ОУ е
предвидено, че всеки пътник може да носи само един брой ръчен багаж, като
ръчният багаж не трябва да превишава размери 40 x 30 x 20 см, с изключение
на дръжките и колелата, максимум 5 см допълнителни са разрешени за колела
на всеки ръчен багаж. В чл. 15.3.1 от ОУ предвижда, че някои незадължителни
услуги на ответника позволявали да се носи допълнителен багаж на борда,
който не надвишавал размерите 55 x 40 x 23 см (без дръжки и колела, но с
максимум 5 см допълнителни за колела) и тегло от 10 кг, в допълнение към
ръчния багаж.
В случая следва да се посочи, че с оглед на разпоредбите на чл. 18, т. 1 и
чл. 7, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на
Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, то
компетентен да разгледа спора е именно български съд и приложимо се явява
българското право. Още повече, че ответникът се е явил в открито съдебно
заседание и не е оспорил компетентността на българския съд и приложение
следва да намери и разпоредбата на чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1215/2012.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД е да докаже, че процесната сума е платена на ответника по
договор за въздушен превоз от 18.02.2024 г. за превоз на багаж в кабината на
самолета с размери 55х40х23 см., а в доказателствена тежест на ответника при
установяване на тези обстоятелства е да докаже, че е налице основание за
получаването на сумата, съответно задържането й.
По делото е безспорно, че страните са били обвързани от валидно
правоотношение по договор за въздушен превоз за редовен полет по маршрут
******** от дата 01.05.2024 г., като по делото не се спори относно
обстоятелството, че ищецът е заплатил допълнителната услуга „качване с
3
предимство“, за което е заплатил на ответника сумата от 65 лв.
Настоящият състав намира, че следва да посочи, че Директива 93/13 e
обща директива за защита на потребителите, която е предназначена да се
прилага във всички сектори на икономическа дейност, включително и в
сектора на въздушния транспорт - в този смисъл решение от 6 юли 2017 г., по
дело C-290/16. В случая ищецът Д. А. Д. е физическо лице, на което с
процесния договор е предоставена услуга, която не е предназначена за
извършването на търговска или професионална дейност. С оглед на това
ищецът има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а
съответно ответникът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, което
обстоятелство не се явява спорно по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към
разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни
клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по
арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер
на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност,
съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая,
въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа
на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално
уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени
искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от
договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че
оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са
предварително, представянето им на ищеца от страна на превозвача е
формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им.
По отношение на предвидената такса за допълнителната услуга „качване
с предимство“ настоящият състав намира, че същата не се явява
неравноправна. Съгласно решение от 18 септември 2014 г. по дело С-487/12 е
прието, че Регламент №1008/2008 се прилага за определянето на цените за
превоз на багаж, като Регламент № 1008/2008 урежда по-специално
определянето на цените на извършваните в рамките на ЕС въздухоплавателни
услуги, като съгласно чл. 22, § 1 от същия въздушните превозвачи определят
свободно „въздухоплавателните тарифи“, дефинирани в чл. 2, т. 18 от
регламента като отнасящи се по-специално до цените, заплащани на
4
въздушните превозвачи за превоза на пътници за въздухоплавателни услуги,
както и условията, при които тези цени са валидни. Следователно в посочения
регламент изрично се предвижда свободата на ценообразуването във връзка с
превоза на пътници, без обаче изрично да се урежда ценообразуването
относно услугата за превоз на техния багаж. В глава IV от Регламент №
1008/2008, съдържаща разпоредбите относно ценообразуването, чл. 22, § 1
относно свободата на ценообразуването е допълнен от чл. 23, § 1, който има за
цел да гарантира по-специално информирането за и прозрачността на цените
на въздухоплавателните услуги от летище, разположено на територията на
държава членка, и поради това допринася за осигуряването на защита на
потребителите, които ползват посочените услуги. В това отношение
последната разпоредба предвижда задължения за информиране и прозрачност
по-специално относно условията, приложими за въздухоплавателните тарифи,
крайната цена, въздухоплавателните тарифи и добавящите се към тях ценови
компоненти, които няма как да бъдат избегнати и са предвидими, както и
незадължителните ценови добавки за услуги, допълващи самата
въздухоплавателна услуга. Независимо от факта, че чл. 22, § 1 от Регламент №
1008/2008 не урежда изрично ценообразуването във връзка с превоза на
багаж, следва да се приеме, че предвидените в тази разпоредба задължения се
отнасят и до него, като се има предвид по-специално целта за ефективно
сравняване на цените на въздухоплавателните услуги. Във връзка с начина за
определяне на цените в чл. 23, § 1 от Регламент № 1008/2008 се изисква по-
специално, от една страна, неизбежните и предвидими компоненти на цената
за въздухоплавателната услуга винаги да бъдат посочени като компоненти на
крайната цена и от друга страна, ценовите добавки за услуга, която не е нито
задължителна, нито абсолютно необходима за самата въздухоплавателна
услуга, да бъдат съобщени по ясен, прозрачен и недвусмислен начин в
началото на всеки процес на резервация, като приемането им от страна на
потребителя се основава на „възможност за избор“. Съгласно цитираното по-
горе решение по дело С-487/12 по отношение на ръчния багаж, следва да се
отбележи, че по принцип този багаж трябва да се разглежда като абсолютно
необходим елемент от превоза на пътниците и че поради това за превоза му не
може да се налага ценова добавка, стига той да отговаря на разумни
изисквания относно теглото и размера и на приложимите норми за
безопасност.
В процесния случай е безспорно, а и от представените ОУ се установява,
че в цената на билета е предвидено, че всеки пътник може да носи само един
брой ръчен багаж, като ръчният багаж не трябва да превишава размери 40 x
30 x 20 см, с изключение на дръжките и колелата, максимум 5 см
допълнителни са разрешени за колела на всеки ръчен багаж, за който багаж не
се предвижда нито се начислява допълнително заплащане. В тази връзка
следва да се посочи, че разпоредбите на ОУ съответстват както на Регламент
№ 1008/2008, така и на разрешенията дадени с решение по дело С-487/12,
доколкото в цената на самолетния билет е включен и ръчен багаж, който
отговаря на условията за „разумни изисквания“ относно теглото и размер и за
който не се налага ценова добавка. Действително съгласно чл. 15.3.1 от ОУ
5
предвижда, че някои незадължителни услуги на ответника позволявали да се
носи допълнителен багаж на борда, който не надвишавал размерите 55 x 40 x
23 см (без дръжки и колела, но с максимум 5 см допълнителни за колела) и
тегло от 10 кг, в допълнение към ръчния багаж, каквато се явява процеснта
услуга „качване с предимство“. По делото не се спори, че услугата „качване с
предимство“ предоставя възможност за чекиране с предимство, приоритетно
качване, както и допълнителен багаж в посочените ОУ размери. Така
представената услуга съгласно твърденията на самия ищец е била
незадължителна, която не е била включена в цената на самолетния билет от
334.99 лв., а е била изрично избрана от него с цел приоритетно качване на
борда и предоставяне на допълнителен ръчен багаж с размери 55 x 40 x 23 см
извън от този, който е включен в цената.
Не могат да се приемат твърденията на ответника, че процесната клауза в
ОУ противоречала на изискването за добросъвестност, тъй като било нелоялна
търговска практика, както и заблуждаваща практика по смисъла на чл. 68г, ал.
4 ЗЗП и чл. 68д ЗЗП. Съгласно чл. 68г, ал. 1 ЗЗП търговска практика от страна
на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е
възможно да промени съществено икономическото поведение на средния
потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от
групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена
група потребители. Нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски
практики по чл. 68д ЗЗП. Съгласно разпоредбите на Регламент № 1008/2008 на
въздушния превозвач е предоставена свободата на ценообразуването във
връзка с превоза на пътници при спазване на задължения за информиране и
прозрачност по-специално относно условията, приложими за
въздухоплавателните тарифи, крайната цена, въздухоплавателните тарифи и
добавящите се към тях ценови компоненти, които няма как да бъдат избегнати
и са предвидими, както и незадължителните ценови добавки за услуги,
допълващи самата въздухоплавателна услуга, което в случая е сторено,
доколкото потребителят е бил наясно, че закупува допълнителна услуга, която
не е била задължителна и не се е явявало задължително условие за сключване
на договора, въпреки това я е избрал и е ползвал допълнителните услуги
предоставени от превозвача, които не са включвали само възможността за
допълнителен багаж, а и допълнителни услуги. Условията на допълнителната
услуга „качване с предимство“ са били съобщени по ясен, прозрачен и
недвусмислен начин в началото на процеса на резервация, като приемането им
от страна на ищеца се основавало на възможността за избор. С оглед на което
твърденията за неравноправност на процесните клаузи се явяват
неоснователни. Още повече, че с решение от 15 март 2012 г. по дело С-453/10
е прието, че нелоялният характер на една търговска практика представлява
само един от елементите, на които по силата на чл. 4, § 1 от Директива 93/13
компетентният съд може да основе преценката си за неравноправния характер
на конкретна договорна клауза, но наличието на такава не води непременно и
само по себе си до извод за неравноправност.
С оглед на гореизложеното, поради липсата на неравноправност на
6
процеснияте клаузи искът за по чл. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора на ищцата не следва да се присъждат разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 на ответникът би имал право на разноски, но не са
представени доказателства, че такива са били сторени.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес
*************** чрез адв. С. М. срещу ***********, вписано в регистъра на
дружествата под № ********* със седалище и адрес на управление
***********, Унгария, действащ чрез ЮЛ, ЕИК **************, със
седалище и адрес на управление***************, иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ЮЛ да заплати на Д. А. Д. сумата в
размер на 65 лв., представляваща недължимо платена цена за превоз на багаж
в кабината на самолета с размери 55х40х23 см. по договор за въздушен превоз
от 18.02.2024 г. по резервация/билет номер ********, по линията ******* от
дата 01.05.2024 г., сключен между ищеца и ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7