Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр. Варна, 2021 година
В името на народа
Административен
съд – гр.Варна, ІІІ касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети
февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Даниела
НЕДЕВА
Дарина
РАЧЕВА
при участието на
прокурора Александър Атанасов и секретаря Галина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Рачева касационно административно наказателно дело № 154 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от АПК, вр. чл. 63,
ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Навона
МД“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу Решение № 1278/02.11.2020 г. на Варненски
районен съд, XXIX състав, постановено по н.а.х.д. № 3375 по описа на съда за
2020 г., с което е изменено Наказателно постановление № 03-11400/17.07.2019 г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, като наложеното за
нарушение на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за командироване на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, вр. чл. 121а, ал. 1,
т. 1, б. а) и ал. 8 от Кодекса на труда, административно наказание на основание
чл. 414, ал. 1 от КТ „имуществена санкция“ в размер на
4000 лева е намалено на 1500 лева.
В жалбата се твърди, че решението
на районния съд е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
По-конкретно касаторът оспорва изводите на районния съд за липса на съществени
нарушения в административнонаказателното производство, като твърди, че актът и
наказателното постановление не съдържат съществени данни относно
възнаграждението и часовата ставка на лицето. Счита за неправилен изводът на
съда, че нарушението не отговаря на условията за прилагане на чл. 415в от КТ,
като твърди, че тези условия са били изпълнени. Иска изменение на въззивното
решение в
частта за разноските
и присъждане на разноски, като счита, че такива му се дължат в съответствие с
отменената част от санкцията. Моли за отмяна на решението на районния съд и за
отмяна на измененото с него наказателно постановление. Моли за присъждане на
разноски съобразно потвърдената част на наказателното постановление, както и
присъждане на направените в касационното производство разноски.
С Определение № 2687/17.12.2020 г.
на Административен съд – Варна касационната жалба е върната за произнасяне от
районния съд по поисканото изменение в частта на разноските. В тази част с
Определение № 1/07.01.2021 г. Районният съд е осъдил дружеството да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна сумата 30 лева и е осъдил дирекцията да заплати на
дружеството 318,75 лева, пропорционално спрямо изменения размер на наложената
имуществена санкция. В с.з. касаторът чрез процесуален представител заявява, че
не поддържа жалбата в тази част, тъй като е налице произнасяне от районния съд.
Ответникът в
касационното производство, Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита решението за правилно и
законосъобразно, моли да бъде оставено в сила и в полза на дирекцията да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, пледира решението на районния съд
да бъде оставено в сила.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от
надлежна страна, поради което е допустима.
Предмет
на контрол във въззивната инстанция е било Наказателно постановление №
03-11400/17.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. С
наказателното постановление на дружеството за нарушение на чл. 6, ал. 2 от
Наредбата за условията и реда за командироване на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги, вр. чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. а) и ал. 8 от
Кодекса на труда и на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4000 лева.
От
доказателствата, представени с административната преписка и събрани в хода на въззивното
производство, районният съд приема за установено, че при проверка, извършена на
26.03.2019 г. от служители на инспекцията било установено, че дружеството, в
качеството си на работодател, е договорило с Г В П , назначен на длъжност „транжор“
и командирован за предоставяне на услуги на територията на Германия за периода
от 04.05.2019 до 03.05.2020 г. по договор с „Курант Флайшхандел“ ООД, размер на
основно часово трудово възнаграждение в размер на 8,75 евро, размер, който е
по-нисък от минималните ставки на заплащане за същата или сходна работа в
приемащата държава. От 01.01.2019 г. установената минимална брутна заплата в
Германия била 9,19 евро на час. За дата на извършване на нарушението била
определена датата 23.04.2019 г., когато бил договорен размерът. Тези
обстоятелства били установени от проверяващите и квалифицирани като нарушение
по чл. 6, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за командироване на работници
и служители в рамките на предоставяне на услуги, вр. чл. 121а, ал. 1, т. 1, б.
а) и ал. 8 от Кодекса на труда. За констатираното нарушение срещу дружеството
бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на
акта било издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление.
При
така установените факти, от правна страна районният съд приема, че обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган и то, както и актът
за установяване на административно нарушение съдържат всички изискуеми
реквизити по ЗАНН и са връчени на нарушителя. Счита, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство,
както и че спазен преклузивният срок за издаване на наказателното
постановление. Приема, че нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен,
за да позволи упражняването на правото на защита на дружеството. От гледна
точка на материалното право, районният съд излага мотиви, че законът правилно е
съотнесен към установеното от фактическа страна. Предвид констатациите, че П е бил командирован от своя работодател при
условията на наредбата, която задължава работодателя да подпише допълнително
трудово споразумение преди заминаването, в което да бъде уговорено
възнаграждението на лицето, но не по-малко от минималната ставка за съответната
държава, районният съд приема, че нарушението е извършено от дружеството.
Основание за това му дава сравнението между уговорената в допълнителното
споразумение часова ставка и минималната часова ставка, действаща в Германия от
01.01.2019 г. Счита за неотносими обстоятелствата, последващи извършването на
нарушението, а именно, че дължимите суми са били изплатени на П . Приема случая
за немаловажен, доколкото липсват данни за по-ниска обществена опасност в
сравнение с останалите случаи на такива нарушения. По размера на наложената
имуществена санкция обаче районният съд посочва, че той е над минимума по
съответната норма и не е съобразен с това, че нарушението е извършено за първи
път. Предвид това изменя наказателното постановление, като намалява наложената
на основание чл. 414, ал. 1 от КТ имуществена санкция от 4000 лева на 1500
лева.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и
правните му изводи, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Основното
твърдение в касационната жалба е че районният съд не е констатирал липсата на
съществени данни в акта за установяване на административно нарушение в наказателното
постановление, а именно, възнаграждението и часовата ставка на П , което
съставлявало съществено процесуално нарушение.
Това
твърдение е несъстоятелно, тъй като от приложените в административната преписка
допълнително споразумение от 23.04.2019 г. се установява размерът на договореното
основно часово трудово възнаграждение – 8,75 евро – и същото е посочено в
констативната част на акта и в наказателното постановление. И в двата документа
този размер е съпоставен с официално обявеното минимално часово възнаграждение
в Германия – 9,19 евро, при което е формиран правилният извод за извършено
нарушение на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за командироване на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, вр. чл. 121а, ал. 1,
т. 1, б. а) и ал. 8 от Кодекса на труда. При това положение изводът на районния
съд за правилно приложение на материалноправните норми и за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения съответства изцяло на събраните в
производството доказателства.
Не
се констатират и обстоятелства, изискващи прилагането на чл. 415в от Кодекса на
труда. За доказване на твърдението си, че нарушението е отстранено веднага след
установяването му, касаторът е представил фишове и разчетно-платежни ведомости
за периоди 01-04.2019 г., предхождащи началото на командироването – 04.05.2019
г., и фиш за м. май 2019 г., в който часова ставка не е отбелязана. В същото
време допълнително споразумение, коригиращо договорената минимална ставка на
час, не е представено, поради което изводите на районния съд за неотносимост на
доказателствата за действително платените суми са правилни и обосновани.
При извършена служебна проверка на
обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно
изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с
неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход от
производството следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски на
ответника по касация на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в минималния размер по
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, или 80 лева.
Въз основа на
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо
от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети
касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 1278/02.11.2020 г. на Варненски
районен съд, XXIX състав, постановено по н.а.х.д. № 3375 по описа на съда за 2020 година.
ОСЪЖДА „Навона
МД“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата 80
(Осемдесет) лева възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.