Окръжен Съд - Благоевград |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Вера Коева | |
и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.692,ал.3 вр.ал.4 от ТЗ вр.чл.69 ТЗ. На 17.04.2015г. от синдика са изготвени и представени на разположение на кредиторите и длъжника списък на служебно вписаните от синдика вземания на кредиторите на [фирма] по чл.687 от ТЗ; Списък на приетите от синдика вземания на кредиторите, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ; списък на неприетите вземания , предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ; допълнителен списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на [фирма], предявени в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ и допълнителен списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите, предявени в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ. Списъците са публикувани в ТР на 22.04.2015г. и в срока по чл.690 ал.1 ТЗ са постъпили писмени възражения от: [фирма] с вх.№ 1346 от 29.04.2015г.; от [фирма] с вх.№ 1349 от 29.04.2015; от [фирма] с вх.№ 1370/0405.2015г., но с пощенско клеймо на изпращане от 29.04.2015г.; от [фирма] с вх.№ 1375 от 04.05.2015г., но с пощенско клеймо на изпращане от 29.04.2015г., както и от [фирма] с вх.№ 1368 от 04.05.2015г. също с плик с пощенско клеймо на изпращане от 29.04.2015г. и с вх.№ 1362 от 30.04.2015г. с клеймо за изпращане по куриер от 29.04.2015г. Възраженията срещу списъците на неприетите от синдика вземания са постъпили от [фирма] с вх.№ 1346 от 29.04.2015г.; на [фирма] с вх.№ 1349 от 29.04.2015; от [фирма] с вх.№ 1370/0405.2015г., но с пощенско клеймо на изпращане от 29.04.2015г. и от [фирма] с вх.№ 1375 от 04.05.2015г., които са процесуално допустими - предявени са от кредитори с предявени вземания и са постъпили в срока по чл.690, ал.1 от ГПК. В така постъпилите възражения от изброените кредитори се излагат подробни аргументи с искане за коригиране на списъка в атакуваните му части, като в тях не се правят доказателствени искания, с изключение във възражението на П. АД с формулирано искане за доказателства чрез назначаване на експертиза с посочени задачи. С молбата за предявяване на възражението се представят писмени доказателства, като поради процесуалната им допустимост, на основание чл.690, ал.2 от ТЗ копия от тези възражения са представени на синдика, който по всяко от тях е депозирал общо писмено становище. Поради процесуалната допустимост на възраженията на тези кредитори, по арг. на чл. 692 ал.3 ТЗ е насрочено разглеждането им в открито с.з., като наред с писмените доказателства, представени от подалите възражението кредитори по искане на кредиторите [фирма] и [фирма] е допусната и назначена съдебно – счетоводна експертиза и в рамките на това производство е изслушана и приета ССЕ. По възражението с вх.№ 1346/29.04.220215г. на [фирма], с ЕИК: [ЕГН], /л.1209 и сл. от том 4 от делото/: Възразява се срещу включването на заявеното от този кредитор вземане в списъка на неприетите вземания на законната лихва за забава върху главницата за периода от 22.07.2014г. до окончателното плащане. Твърди се във възражението, че става дума за законна лихва присъдена върху главница по силата на Арбитражно решение по В. №9/2014г. на АС при Съюза на арбитрите в България, като съгласно §2 от ДР на ТЗ вземанията в чужда валута се превръщат в български левове по курса на БНБ към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Ето защо се сочи, че лихвата за забава върху присъдената главница по цитираното арбитражно решение за периода от 22.07.2014г. до датата на откриване на производството по несъстоятелност – 26.11.2014г. е определяема величина на база на левовата равностойност на присъдената в евро според решението главници или това е сумата от 60 802 лв., поради което се оспорва като неоснователен мотива на синдика за неприемане и на това допълнително заявено вземане. Оспорва се и правото на синдика да преизчислява неустойки, присъдени с влязло в сила арбитражно решение. В Допълнителния списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите на [фирма], предявени в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ, под № 19 синдикът не е приел заявено вземане на [фирма] за сумата от 811,19 евро /1586,54 лв./, представляваща договорна неустойка по чл.5 от Договор за спогодба от 30.01.2013г. за забава на плащане на главницата от 872730,22 евро за периода от 08.11.2013г. до 13.01.2014г. вкл. с мотив – неправилното й изчисляване. Законната лихва върху това главно вземане за периода от 22.07.2014г. до 26.11.2014г. вкл. не е прието , поради непосочен размер на това вземане, а сумата от 20 760,00 лв., заявени също като вземане на основание разноски по проведеното арбитражно дело, синдика е отказал да включи в списъка на приетите вземания с мотив – недоказаност на основанието, поради непредставяне на арбитражното решение. В становището на синдика по чл.690, ал.2 от ТЗ посочва, че не е приел заявеното вземане за законна лихва, тъй като независимо2, че вземането е „определяемо“ задължение на кредитора при предявяването му е да го посочи, както по основание, така и по размер и в този смисъл да го индивидуализира. Вземането за неу,стойка сочи, че превишава реално дължимата, а не е представеното Арбитражното решение по В. № 9/2014г. на АС при Съюза на арбитрите в България, въпреки позоваването на кредитора на него. На същото основание – непредставяне на това решение синдикът не е включил в списъка на приетите вземания и искането на кредитора за направени по това дело разноски, като се е позовал, че именно поради непредставяне на решението, това вземане не е установено и по основание, и по размер. Възражението е основателно. В производството по оспорване на тези неприети вземания кредиторът [фирма] е представил заверено копие от Арбитражно решение по В. № 9/2014г. на АС при Съюза на арбитрите в България. Като описано като приложение това доказателство е посочено от кредитора [фирма] още с подаване на молба за предявяване на вземания, на основание чл.688, ал.1 от ТЗ, но поради технически пропуск не е представено. С представянето изрично в производството по чл.690 и сл. от ТЗ на надлежно заверено копие от това арбитражно решение оспорените и неприети от синдика вземания се явяват установени, както по основание, така и по размер. Според чл. 41, ал. 3 ЗМТА с връчването му арбитражното решение влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение. То е съдебно изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК. Въз основа на него може да бъде издаден изпълнителен лист. С изпълнителна сила се ползват само решенията, постановени от арбитражен съд със седалище в България. Следователно, с влизането в сила на представеното от кредитора арбитражно решение е постигнат стабилитет относно правния спор между кредитора [фирма] и длъжника „К.“ А. ЕООД, относно присъдените в решенето суми, на посочените в диспозитива на арбитражното решение суми и основания, поради което и неустойката не може да бъде преценявана от синдика, относно правилността на изчисляване на размера й. По този въпрос е налице влязъл в сила стабилен арбитражен акт, разрешаващ по задължителен и обвързващ страните начин, поради което е недопустимо последващото му пререшаване и оспорване, поради присъщата на влязлото в сила арбитражно решение на стабилитета на съдебно такова. Тъй като арбитражното решение е частен, а не държавен акт, неговата отмяна става по исков ред, а не чрез обжалване. Заинтересованата страна предявява конститутивен иск за отмяна на порочно арбитражно решение пред ВКС. Основанията за отмяна се изчерпателно изброени в закона /чл.47 от ЗМТА/. Ето защо при влязло в сила арбитражно решщение в случая са установени по основание размер, както законната лихва – тя е определяема величина и на база на ясно посочено главно вземане и начална и крайна дата на дължимост е налице достатъчно данни за индивидуализиране на това вземане. Достатъчно установено по основание и размер е и предявеното от този кредитор вземане за неустойка – ето защо е недопустимо пререшаване на въпроса относно основанието и размера на вземането след като е влязло арбитражно стабилно решение, с което е присъдено в конкретен размер и основание. Същите съображения касаят и извода за неоснователното неприемане като вземан и на това за разноските, направени в арбитражното производство. По изложеното възражението на кредитора [фирма] е изцяло основателно. По възражението с вх.№ 1349/29.04.2015г. на [фирма], с ЕИК:[ЕИК]: Във възражението от този кредитор се сочи, че главница в размер на 3 965,27 лв. по данъчна фактура №[ЕГН]/ 30.04.13г., представляваща възнаграждение за извършен транспорт на фракция на 151 300 тона или 25418,400ткм от Т. - Д. до Асфалтова база - [населено място] и която услуга е била извършена и реално получена от длъжника. Оспорва се като неоснователно неприемането на вземането с мотив – недоказаност предоставянето на услугата. Сочи се, че за извършения транспорт са били издадени съответните за това товарителници, включително и префактуриране на извършената от други два подизпълнителя услуги, а именно от [фирма] и от [фирма]. Сочи се, че и процесната фактура е включена в дневник за продажби на кредитора на сметка 401 двете фактури към подизпълнителите си ЕТ „И. Т.. "П." и [фирма], видно от 2 бр. извлечение от дневника за периода 01.01.2013г. до 31,12.2013г., а фактурите са включени в дневника за продажби за периода 01.04.201 Зг. до 30.04.201 Зг. и в справка-декларация по ЗДДС на [фирма], като със съответно представени фактури кредиторът е изплатил дължимото на подизпълнителите. Оспорва се като неоснователно и неприемането на вземане - мораторната лихва по останалите фактури, описани в молбата за присъединяване на вземанията за периода от деня, следващ посочения във фактурата падеж до 28.12.2012г. - датата на подписване на протокола за прихващане между страните. Поддържа се, чепо всяка издадена фактури има посочен падеж и по-голяма част от тях са получени лично от представител на длъжника или са получени надлежно по пощата и което е и признато от длъжника с подписването и на Протокол за прихващане от 28.12.2012г., в който са индивидуализирани всички процесии фактури (освен данъчна фактура №[ЕГН]/ 30.04.13г., чието задължение е възникнало след датата на подписване на протокола), както и размерът на задълженията по тях. Твърди се и че всички фактури са били осчетоводени от кредитора и длъжника от датата на издаването им. Към молбата за присъединяване на вземанията в производството е представено и извлечение от аналитичната счетоводна ведомост на кредитора. В списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на [фирма], предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ синдика не е приел следните суми: Сумата от 3620,73 лв. – мораторна лихва върху главниците от 37 001,95 лв. за периода до 27.12.2012г. вкл., представляващи вземания по фактури за изработена и доставена асфалтова смек № [ЕГН]/10.06.2011г., № [ЕГН]/17.06.2011г., № [ЕГН]/04.07.2011г., № [ЕГН]/29.06.2011г.; - сумата от 1341,60 лв. – мораторна лихва върху главниците от 149 083,28 лв. за периода до 27.12.2012г. вкл., вземания по фактури за изпълнени СМР на обект Л. 22а № [ЕГН]/30.09.2012г., № [ЕГН]/31.10.2012г., № [ЕГН]/28.12.2012г.; - сумата от 1450,39 лв. мораторна лихва върху главниците от 47648,34 лв. за периода до 27.12.2012г. вкл., вземания по фактури за извършени транспортни услуги № [ЕГН]/30.11.2012г., № [ЕГН]/30.11.2012г., № [ЕГН]/30.11.2012г., № [ЕГН]/29.06.2011г., № [ЕГН]/30.09.2012г., №[ЕГН]/31.10.2012г. – горните вземания не са приети от синдика с мотив – недоказана настъпила изискуемост на вземането по главниците по фактурите за периеода до 28.12.2012г. /датата на подписания Протокол за прихващане/. - Синдикът не е приел като вземане и сумата от 3965,27 лв., представляваща главница по фактура № [ЕГН]/30.04.2013г. за извършени транспортни услуги с мотив недоказаност предоставянето на услугата, сумата от 635,94 лв. – мораторна лихва върху главницата от 3965,27 лв. за периода от 29.12.2011г. – 26.11.2014г., сумата от 35,35 лв. – мораторна лихва върху главницата от 3965,27 лв. за периода от 27.11.2014г. – 29.12.2014г. и законна лихва върху главницата от 3965,27 лв. за периода от 30.12.2014г. до окончателното плащане. В становището си по чл.690, ал.2 от ТЗ синдикът сочи, че с оглед на представените с възражението доказателства от кредитора оспорванията му, относно неприемането на главницата по фактура № [ЕГН]/30.04.2013г., е основателно, но не и по отношение на вземането за мораторна лихва върху това вземане, поради недоказаност на настъпване на изискуемостта му. Поради подобни съображения синдикът поддържа и становището си за неприемане на останалите вземания, поради недоказаност настъпилата изсикумест на тези вземания. Възражението на Пътища АД е основателно изцяло. Както съобразно изслушаната и приета като доказателство по делото ССЕ , така и от анализа на представените с възражението от този кредитор многобройни писмени доказателства /товарителници,фактури, доказателства за извършени плащания по тях и др./ се установява, че фактурираните услуги са доставени, т.е. реализирани, като всички представени от кредитора фактури са сочетоводени в счетоводството на длъжника КОС А. ЕООД и по тях това дружестово е ползвало данъчен кредит, което според съд.практика, вкл. и по чл.290 от ГПК, представлява установяване по недвусмислен начин на факта на сключване на съответното правоотношение, както и факта на признаване от длъжника на получаване на престацията по това правоотнение и в този смисъл възникването на насрещното и изскуемо задължение на длъжника по същото да изпълни своето насрещно задължение, в случая парично такова. Доказателство за това еи фактът, че фактурите са включени в дневника за продажби при кредитора, а и в значителна част от фактурите се съдържа подпис и печат на дружеството длъжник, което представялва недсумислено доказателство за факта на приемане на насрещната престация и установява факта на изправност на кредитора. Отделно от това с подписването на Протокола за прихващане от 28.12.2012г. от представител и на длъжника, в който са посочени фактурите, сумите и основанията за плащане, представлява своеобразно признание на неизгоден за тази страна факт, поради което в тази част протокола като частен диспозитивен документ има и материална доказателствена сила относно признатите за неизгодни факти за страната, в случая за длъжника. Касае се до документ, който съдържа признание за дължимост на суми, както и на техния размер и основание. Отделно от горното - съгласно чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. В случая изрично във фактурите е посочена дата на падежа на всяко вземане. Фактурите са получени с датата на издаването им, видно от положените подписи върху тях. Освен това, всички товарни бележки към тях, описани и приложени към молбата за признаване на вземания от 30.12.2014г., са подписани от [фирма], което установява получаването на стоката, включително и установяват датата на възникване на изискуемостта на всяко вземане по тях. По изложеното следва, че изцяло възражението на кредитора [фирма] е основателно. По възражението с вх.№ 1370/04.05.2015г. на [фирма], с ЕИК:[ЕИК]: Възразява се от този кредитор по включването в Допълнителния списък с неприети вземания на предявени в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ такива, а именно – на сумата от 754 072,00 лв. договорна неустойка за забава за плащане на главницата от 172 162,63 лв. за периода от 02.03.2011г. до 26.11.2014г. вкл., за сумата от 46 483,00 лв. договорна неустойка за забава за плащане на главницата, но за периода следващ откриване на производството по несъстоятелност – 27.11.2014г. до 03.03.2015г. вкл. /датата на предявяване на вземането/, както и договорна неустойка за плащане на главницата от 172 162,63 лв. за периода от 04.03.2015г. до окончателното изплащане. Мотива на синдика за неприемане на тези вземания е поради нищожност като прогиворечаща на добрите нрави, тъй като страните не са определили краен предел за нарастване на неустойката. Възразяващия кредитор сочи във възражението си, че по същество този мотив представлява възражение за прекомерност, което е неотносимо към търговските сделки като процесната по арг. на чл.309 от ТЗ, а компетенетн да се произнесе дали клаузата за неустойка е нищожна е на съда, а не на синдика. Сочи се, че условия и предпоставки за нищожност на клауза за неустойка произтичат от функциите й и преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момента, като могат да се ползват някои от примерно изброените критерии: естеството им на парични или на ненарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава е неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено е други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компепсаторна или мораторна) и вида на неизпълнението на задължението – съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера па уговорената неустойка и очаквания от неизпълнението на задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могатда се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.В становището си по реда на чл.690, ал.2 от ТЗ синдикът поддържа изцяло мотивите, изложени в списъка на неприетите вземания като забележка, а именно – нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречаща на добрите нрави, доколкото не бил договорен краен предел, до който може да нараства неустойката, с което в случая се отклонява от типичната си обезщетителна функция и представлява своеобразен инструмент за неоснователно обогатяване на кредитора. По посочения въпрос е формирана задължителна съдебна практика в Тълкувателно решение № 1 от 15 юни 2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, в т.3 от същото в ВКС е изложил мотиви, че не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора. Пак според мотивите в т.3 от цитираното ТР според ВКС именно автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др. – в случая такова обезпечение липсва договорено като допълнително; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) – в случая договорената неустойка е от вида на мораторните и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част – в случая се касае до уговаряне на неустойка за пълно, а не частично неизпълнение; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди; При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Именно при преценка на някои от примерно изброените по-горе критерии и задължителните указания на ВКС, че тази преценка следва да се прави на база на момента на сключване на договора, следва извода, че именно към този релевантен момент не е налице основание да се счете, че договорената неустойка е противоречаща на добрите нрави, тъй като към този именно момент не е било ясно между страните крайния евентуален момент на изпълнение, респ.неизпълнение, за да се направи извод за свръхзадълженост. Отделно от това, неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което в случая не е налице, тъй като липсват както доказателства, така и индиции в тази насока. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди, а към именно този момент – сключването на договора – липсват такива доказателства. Правен извод за нищожност на такава клауза на посоченото основание не може да се прави само на база на факта на изчисляване на размера на натрупаната неустойка към момента на предявяване на вземането, както е подходил синдика. Ето защо, на основание изложеното и по аргумент на чл.309 от ТЗ, че неустойка между търговци не може да се намалява , поради прекомерност, сочи на основателност на възражението на кредитора [фирма]. По възражението с вх.№ 1375/04.05.2015г. на [фирма], с ЕИК[ЕИК]: Във възражението П. АД възразява срещу неприемането на вземане в размер от 19 066,09 лв. – просрочена лихва и на сумата от 2605,91 лв. просрочена лихва. Твърди се, че при противоречие с императивното изискване на нормата на чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ синдикът не е посочил заявеното вземане в неговата цялост, а е извършил своеобразно негово разделяне на части, докато според цитираната норма в списъка с приети вземания следва да се впише заявеното вземане, като се изчисли изцяло неговата стойност, съобразно всички негови части, вкл. и лихви, изтегли до датата на обявяване на длъжника в несъстоятелност. Подхода на синдика да разделя предявеното вземане на части и да включва допълнителна графа „забележки, коментар“ към списъците, в която да се извършва преизчисляване на вземането, предявено като общо такова. По изложеното се иска уважаване на възражението, като с оглед на мотивите на синдика за невключване на част от предявеното вземане се иска допускане и назначаване на съдебно – счетоводна експертиза с поставени задачи. Мотивите на синдика за включване в списъка на неприетите вземания на сумата от 19 066,09 лв. , представляваща просрочена лихва върху главница на основание Договор за кредитна линия № 010-404/26.09.2008г. и 5 бр. анекси към него и сумата от 2605,91 лв. – просрочена лихва върху вземане, на основание Договор за предоставяне на кредит № 010-79/02.052007г. и свързаните към него анекси и договор за заместване в дълг, са – поради недоказаност на вземанията в посочените части, съгласно издадените изпълнителни листа. Според изслушаната по делото ССЕ вещото лице сочи, че изтеклата законна лихва до датата на откриване на производството по несъстоятелност – 26.11.2014г. върху главницата по Договор за кредитна линия № 010-404/26.09.2008г. е в размер от 197 491,88 лв., а размера на изтеклата лихва до същата дата, но върху главното вземане по Договор за предоставяне на кредит № 010-79/02.05.2007г. и Анексите към него – е в размер от 94 888,35 лв. или и по двата договора общо дължимите суми – главници, лихви и разноски, вкл. и изтекли лихви до датата на обявяване на длъжника в несъстоятелност – 26.11.2014г., което е крайния момент за установяване размера на едно вземане, се установява от експертизата, че общо заявените сочи от кредитора П. АД дори частично са в заявен по-малък размер. Ето защо и с оглед данните от експертизата възражението и на този кредитор е основателно. Води от горното и на основание чл.690, ал.4 от ТЗ, съдът ОПРЕДЕЛИ: ОДОБРЯВА списъка на служебно вписаните от синдика К. К. вземания на кредитори на К. А.“ ЕООД / в н/ по чл. 687 от ТЗ. ОДОБРЯВА списъка на служебно вписаните от синдика К. К. вземания на кредитори на К. А.“ ЕООД / в н/ , предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, като допуска поправка в списъка на неприемитите от синдика вземания на кредиторите на К. А. ЕООД / в н/ предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, като ДОПУСКА поправка в този списък и постановява вписване в списъка на приетите вземания на следните такива: - от кредитора [фирма], с ЕИК[ЕИК], както следва: - сумата от 19 066.09 лв. - просрочена лихва, представляващо вземане по Договор за кредитна линия № 010-404/26.09.2008г, Анекс № 1/26.03.2009г., Анекс № 2/04.12.2009г., Анекс № 3/16.06.20 Юг., Анекс № 4/29.04.2011 г., Анекс № 5/27.06.2011г„ Анекс № 6/26.04.2012г., Договор за заместване в дълг №010- 138/25.04.2012г., Изп. лист от 14.12.2012г. по гр.д. № 48115/2012г. наСРС, 78 с-в, както и сумата от 2 605.91 лв. - просрочена лихва, представляващо вземане по Договор за предоставяне на кредит № 010-79/02.05.2007г, Анекс № I /26.03,2009г., Анекс № 2/04.04.2009г., Анекс № 3/16.06.2010г., Анекс № 4/29.04.2011г., Анекс № 5/27.06.2011 г., Анекс № 6/26.04.2012г., Договор за заместване в дълг №010-137/25.04.2012г., Изп. лист от 18.04.2012г. по гр.д. № 48114/2012г. на СРС, 123 с-в; - От кредитора [фирма], с ЕИК:[ЕИК], както следва: - сумата от 3 620.73 лв. - мораторна лихва върху главниците от 37 001,95 лв. за периода до 27.12.2012г.вкл., представляващи вземания по фактури за изработена и доставена асфалтова смес № [ЕГН]/10.06.2011г.,№ [ЕГН]/17.06.2011г., N° [ЕГН]/04.07.2011г„ № [ЕГН]/29.06.2011г.; - сумата от 1 341.60 лв.- мораторна лихва върху главниците от 149 083,28 лв. за периода до 27.12.2012г.вкл. , представляващо вземане по фактури за изпълнени СМР на обект Л. 22а № [ЕГН]/30.09.2012г., № [ЕГН]/31.10.2012г.,№ [ЕГН]/28.12.2012г.; - сумата от 1 450.39 лв. - мораторна лихва върху главниците от 47648,34 лв. за периода до 27.12.2012г.вкл., представляващо вземане по фактури за извършени транспортни услуги № [ЕГН]/30.11.2012г.,№ [ЕГН]/30.11.2012г.,№ [ЕГН]/30.11.2012г.,№ [ЕГН]/29.06.2011г.,№ [ЕГН]/30.09.2012г., № [ЕГН]/31.10.2012.; - сумата 3 965.27 лв. – главница, представляващо вземане по фактура № [ЕГН]/30.04.2013г. за извършени транспортни услуги; - сумата от 635,94 лв. -мораторна лихва върху главницата от 3 965,27 лв. за периода 29.12.2011г. - 26.11.2014г.; - сумата от 35,35 лв. - мораторна лихва върху главницата от 3 965,27 лв. за периода 27.11.2014г. - 29.12.2014г.; - законна лихва върху главницата от 3 965,27 лв. за периода 30.12.2014г. до окончателното плащане. ОДОБРЯВА Допълнителен списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на [фирма] / в н/, предявени в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ, като ДОПУСКА поправка в този списък и постановява вписване в Допълнителния списък на приетите вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ на следните такива: - от кредитора [фирма], с ЕИК:[ЕИК]: - сумата от 754 072.00 лв., представляваща договорна неустойка за забава за плащане на главницата от 172162,63 лв. за периода от 02.03.2011г. до 26.11.2014г. вкл.; - сумата от 46 483,00 лв., представляваща договорна неустойка за забава за плащане на главницата от 172162,63 лв. за периода от 27.11.2014г. до 03.03.2015г. вкл.; - Договорна неустойка за забава за плащане на главницата от 172162,63 лв. за периода от 04.03.2015г. до окончателното плащане, които суми се дължат на основание Предварителен договор от 09.02.2007г. за покупко-продажба на идеална част от движима вещ и Анекс към договора от 14.01.2011г.; - И от кредитора [фирма], с ЕИК:[ЕИК]: - сумата от 811.19 евро (1 586.54 лева) , представляваща договорна неустойка по чл.5 от Договор за спогодба от 30.01.2013г. за забава на плащане на главницата от 872730,22 евро за периода от 08.11.2013г. до 13.01.2014г. вкл.; - Законна лихва върху главницата от 872 730,22 евро за периода от 22.07.2014т. до 26.11.2014г. вкл.; - Сумата от 20 760,00 лева, дължими на основание Арбитражни разноски, присъдени с арбитражно решение по арб.д. № 9/2004г. на АС при Съюза на арбитрите в България. Определението е окончателно . Определението да се обяви в ТР и се впише в книгата по чл.634в от ТЗ. Препис от определението да се връчи на синдика. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : |