Определение по дело №1/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 131/18.12.2009 год., постановена по Н.О.Х.Дело № 1068/2009 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия М. Г. М. от Г.К. за виновен в това, че на 06.12.2009 год. в Г. К., при условията на опасен рецидив и чрез използване на специален начин, направил опит да отнеме чужди движими вещи - 10 кутии цигари „Виктори” - синьо, на стойност 34.00 лв., и пари в размер на 40.60 лв., всичко на обща стойност 74.60 лв., собственост на „Н-**НФ" - с. М., общ. К., от владението на Н. Х. Ф. от Г. К., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл. 196 ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 195 ал. 1 т.4, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б. „а", във вр. с чл.18 ал.1, във вр. с чл. 55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода" за срок от 6 /шест/ месеца, което на основание чл.60 ал.1, във вр.с чл. 61 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи в затвор, при първоначален „строг” режим. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото, както и е осъдил подс.М. М. да заплати по сметка на съда направените разноски по делото.

От така постановената присъда е останал недоволен подсъдимия М. Г. М. от Г.К., който чрез защитника си я обжалва, като счита, че наложеното му наказание е явно несправедливо. Твърди се в жалбата, че подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като първоинстанционния съд провел съкратено съдебно следствие, но въпреки, че приложил с присъдата разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и е определил наказанието на подсъдимия под най-ниския размер, предвиден в закона за извършеното престъпление, съдът наложил явно несправедливо наказание, което не съответствало на степента на обществена опасност на подсъдимия. Моли да бъде изменена обжалваната присъда, като бъде намалено наказанието „лишаване от свобода” към минималния предвиден в закона размер. В съдебно заседание подс.М. поддържа жалбата така, както е предявена. Не сочи нови доказателства.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд счита за правилна, обоснована и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, след извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия М. обвинение. Проведено е било съкратено съдебно следствие в първата инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, като в проведеното въззивно съдебно следствие не са събрани нови доказателства. Въз основа на събраните в производството пред първоинстанционния съд доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият М. Г. М. е роден на 24.01.1981 год. в Г. К., постоянно живее в същия град, без образование е, не е женен, работи като общ работник в „Т." - Г. К.. Осъждан е многократно, като по местоживеене се ползва с лоши характеристични данни.

На 06.12.2009 год., около 18.30 часа св. Гюзелева - продавачка в мини- маркет „Б.", находящ се в Г. К., на бУ. „Б.” № *, собственост на „Н-**НФ” - с. М., общ. К., с управител и материалноотговорно лице – св. Н. Х. Ф., затворила касата, като оставила ключа на самата каса и заключила магазина.

Същата вечер подсъдимият М. М. се разхождал из Г. К. и минавайки покрай посочения мини - маркет „Б.”, решил да влезе вътре и да извърши кражба. За целта се покатерил до горния прозорец на магазина, от страната на главния път, и с ръце, на които имал черни ръкавици, издърпал комарника, който бил поставен на прозореца. Слязъл на земята и оставил комарника там, след което отново се покатерил до прозореца на мини-маркета, избутал го нагоре и влязъл вътре в магазина. Подсъдимият отишъл до касата в магазина и я отворил с ключа, който се намирал върху нея. От там взел двадесет монети с номинал от по един лев всяка, двадесет и четири монети с номинал от по петдесет стотинки всяка и четиридесет и три монети с номинал от по двадесет стотинки всяка, които сложил в прозрачна найлонова кесия, която намерил до касата и която сложил в джоба си, като преди да отвори касата свалил от главата си черна шапка, която носел, и я оставил до касата, на щанда. След това взел от стелажа на магазина десет кутии цигари „Виктори” - синьо, които оставил на барплота до хладилната витрина, за да ги вземе, преди да излезе от магазина. С действията си подс.М. задействал алармата в магазина, който бил охраняван от „С. - К." ООД - Г. К.. Вследствие на това, около 21.26 часа на същата дата - 06.12.2009 год., свидетелите Л. и Й.- служители в „С.- К." ООД - Г. К., които били на работа нощна смяна, били изпратени от дежурния централист по СОД до обекта. При пристигане на мястото, те видели, че комарникът на прозореца на мини- маркета бил свален от прозореца, а самият прозорец бил избутан нагоре, от което разбрали, че някой е проникнал вътре в магазина. Същите веднага уведомили дежурната централистка, която сигнализирала в РУ на МВР- К.. Подсъдимият М. забелязал намиращи‗е се отвън лица и се скрил зад вратата на находящата се в магазина тоалетна. На място пристигнала и свидетелката Ф., която отключила магазина, включила осветлението, като заедно със свидетелите Лилов и Йорданов видели, че находящата се в мини - маркета каса била отворена, както и че имало черна шапка върху щанда, до касата на магазина. Същите излезли навън, като веднага след това пристигнали полицейските служители при РУ на МВР-К. - свидетелите К., Г., З. и Г. Свидетелите К., Г. и З. влезли вътре в мини – маркета, като зад вратата на тоалетната установили подс. М.. На пода зад вратата на тоалетната същите намерили прозрачната найлонова торбичка с парите, които подсъдимият М. взел от касата в магазина и изхвърлил на пода на тоалетната.

С протокол за доброволно предаване подс. М. предал чифт ръкавици, черни на цвят.

Видно от назначената и изготвена на досъдебното производство стоково- оценителна експертиза, стойността на десет кутии цигари „Виктори” - синьо към датата на извършване на инкриминираното деяние възлиза на 34.00 лева

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанието на подс.М., направено в хода на проведеното съкратено съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в което същият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти; както и от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства – обяснения на подсъдимия пред органа по разследването; показания на свидетелите К., Г., З., Л., Й., Ф., Г.; Протокол за оглед на местопроизшествие от 06.12.2009 год., ведно с фотоалбум към него; Протокол за претърсване и изземване от 06.12.2009 год., одобрено от съдия от първоинстанционния съд по реда на чл.161 ал.2 от НПК с Определение от 07.12.2009 год. по Ч.н.дело № 1051/2009 год. по описа на Кърджалийския районен съд; писмено заключение на вещото лице Димитров по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза; Протокол за доброволно предаване от 06.12.2009 год.; Протоколи за оглед на веществени доказателства от 09.12.2009 год., ведно с фотоалбум – 2 бр.; Заверено ксероксно копие от Удостоверение за актуално правно състояние от 21.05.2009 год. по ф.дело № 1952/1993 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд; Справка за съдимост на подс.М.; Характеристична справка за подс.М. Г. М. и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, които доказателства изцяло подкрепят самопризнанието на подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 196 ал.1 т.2, във вр. с чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.”а”, във вр. с чл.18 ал.1 от НК - на 06.12.2009 год. в Г. К., при условията на опасен рецидив и чрез използване на специален начин, направил опит да отнеме чужди движими вещи - 10 кутии цигари „Виктори” - синьо, на стойност 34.00 лв., и пари в размер на 40.60 лв., всичко на обща стойност 74.60 лв., собственост на „Н-**НФ" - с. М., общ. К., от владението на Н. Х. Ф. от Г. К., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, до какъвто правилен и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови осъдителната си присъда, съдът е извършил анализ и оценка на всички събрани доказателства, като е изложил подробни съображения в тази връзка, които се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Всъщност, по така установената фактическа обстановка, както и по отношение на направените въз основа на нея правни изводи на първоинстанционния съд – относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, квалификацията на същото и относно формата на вината на подсъдимия при осъществяването му, няма спор между страните, като с въззивната жалба по същество се прави оплакване само относно справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание, което жалбодателят счита за завишено по размер.

С оглед така установената фактическа обстановка, направените въз основа на нея правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на деянието от подсъдÞмия М. от обективна и субективна страна, са обосновани и законосъобразни. От обективна страна, налице е опит за отнемане от подсъдимия на чужди движими вещи – пари и цигари, собственост на „Н-**НФ” – с.М., общ.К., от владението на Несрин Ферхад, без съгласието й и с намерение противозаконно да ги присвои. Деянието на подс.М. представлява опит за квалифицирана кражба, тъй като същият е започнал изпълнението на посоченото престъпление, при което изпълнителното деяние на кражбата на чуждите движими вещи е останала недовършена по независещи от волята на подсъдимия причини – задействането на охранителната система на магазина и появата на служители на охранителната фирма и собственичката на магазина, респ. на полицейските служители, които заловили подсъдимия в магазина. Обосновани и законосъобразни са и изводите на съда относно квалифициращите деянието обстоятелства – за извършване на опита за кражба, чрез използване на специален начин – ловкост, тъй като за да проникне в магазина, подс.М. се покатерил до малкия му горен прозорец, свалил комарника и след това проникнал в магазина през този прозорец. Деянието подсъдимият е извършил при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б.”а” от НК, тъй като същият е осъждан 23 пъти за извършени умишлени престъпления от общ характер /22 от които за кражби/ на наказания „лишаване от свобода”. Тъй като, обаче, по част от осъжданията му престъпленията подс.М. е извършил като непълнолетен /които съгласно разпоредбата на чл.29 ал.2 от НК не следва да се вземат предвид при приложението на разпоредбите на чл.29 ал.1 от НК/, а по друга част наказанията са изтърпени от него повече от 5 години преди извършване на инкриминираното деяние /които също не следва да се вземат предвид при квалифициране на деянието като извършено при опасен рецидив, съгласно чл.30 ал.1 от НК/, то от значение за квалифициране на инкриминираното в настоящото производство деяние на подс.М. като извършено при условията на опасен рецидив са осъжданията му за тежки умишлени престъпления на наказания „лишаване от свобода” не по - малко от една година, изпълнението на които не е отложено по чл.66 от НК - с присъди по Н.о.х.дело № 243/2004 год. по описа на РС - К.; по Н.о.х.дело № 146/2004 год. по описа на РС-К.; и по Н.о.х.дело № 113/2004 год. по описа на РС- К., и за които осъждания подсъдимият не е реабилитиран и не е изтекъл срока по чл. 30 ал.1 от НК. Следва в тази връзка да се посочи, че макар и осъжданията на подс.М. по посочените присъди да са три броя, то деянията по всяко от посочените осъждания е извършено преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което следва същите да се приемат за едно осъждане, по което му е наложено наказание по-голямо от една година „лишаване от свобода” – 3 години „лишаване от свобода”, изпълнението на което не е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК. Именно поради това, с Определение № 56 по Н.о.х.дело № 243/2004 год. по описа на Кърджалийския районен съд, за посочените три осъждания на подс.М. е определено едно общо наказание, най-тежкото от тях, а именно: „лишаване от свобода” за срок от 3 години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, което на основание чл.24 от НК е увеличено с 1 година и 6 месеца, или общо определеното за изтърпяване наказание на подсъдимия възлиза на 4 години и 6 месеца. Така наложеното наказание подсъдимият е изтърпял, като на 18.02.2008 год. е бил условно предсрочно освободен и му е бил определен изпитателен срок в размер на 6 месеца, с протоколно определение от същата дата по ч.н.дело № 143/2008 год. по описа на ОС – Пазарджик.

От субективна страна престъплението подс.М. е извършил при форма на вината: пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подс.М. се обективира в поведението му – несъмнено, с оглед нивото на физическото и психическото му развитие, подсъдимият е съзнавал, че прави опит да отнеме чужди движими вещи, без съгласието на собственика и владелеца на същите, и то с намерение да установи своя трайна фактическа власт върху тях. Подсъдимият е съзнавал и квалифициращите деянието обстоятелства – че извършва опита за кражба, чрез използване на специален начин, и при условията на опасен рецидив.

При налагане на наказанието на подс.М. първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства по-ниската степен на обществена опасност на деянието, предвид ниската стойност на инкриминираните вещи, изразеното съжаление и съдействие за разкриване на обективната истина още на фазата на досъдебното производство, затрудненото материално положение на подсъдимия. А като отекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства първоинстанционния съд е приел обремененото му съдебно минало /извън осъжданията му, имащи значение за квалификацията на деянието/ и свързаната с това завишена обществена опасност на дееца, както и лошите му характеристични данни. Въз основа на тях, и съгласно императивната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, първоинстанционният съд е приложил разпоредбите на чл.58а и чл. 55 ал.1 т.1 от НК, като е наложил на подс.М. наказание под предвидения в закона минимален размер за това престъпление, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. Така направените изводи от първоинстанционния съд при определяне на вида и размера на наказанието, което да бъде наложено на подс.М. за извършеното престъпление, предмет на настоящото наказателно производство, са обосновани и съобразени със закона. Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подс.М. наказание съответства на тежестта на извършеното престъпление и на обществената опасност на деянието и дееца, като същото е в състояние да постигне целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – да въздейства поправително и превъзпитателно върху подсъдимия към спазване на законите; да въздейства предупредително-възпиращо спрямо него, както и възпитателно и предупредително спрямо другите членове на обществото. Следва да бъде отчетена и изключителната престъпна упоритост на подс.М. при извършването на тежки умишлени престъпления от общ характер – кражби, което води до извода, че предходните му осъждания не са постигнали целите на наказанието, посочени по-горе, при което проявата на по-голямо снизхождание, чрез намаляване на така наложеното му от първоинстанционния съд му наказание, е напълно неоправдано. Ето защо настоящата инстанция намира, че наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо – завишено по размер, а направеното с въззивната жалба оплакване в тази връзка е необосновано. Правилно първоинстанционния съд е постановил наложеното на подсъдимия М. наказание да бъде изтърпяно от него ефективно, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор, на основание чл.60 ал.1, във вр. с чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, с оглед наличието на формална пречка за приложението на института на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК – подс.М. е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер.

Предвид изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното наказание на подсъдимия М. не е явно несправедливо, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 131/18.12.2009 год. по Н.о.х.дело № 1068/2009 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.