МОТИВИ
към присъда № 373 по НДОХ № 277/2018г. по описа на Районен съд-Видин
----------------------------------------------------------------------------------------------
Делото е образувано
по внесен в съда обвинителен акт на РП-Видин с който е повдигнато обвинение
против Д.Ц.П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, обл.Видин, ул.„Първа"
№129, роден на ***г. в гр. Видин, българин, с българско гражданство, не
осъждан, не женен, със средно образование, управител на фирма за дърводобив.
ЗА Т
О В А, Ч Е :
На 22.10.2017 г. в
землището на с.Градец, обл.Видин на път III-121, се заканил с убийство на И.Ц.Т. ***, чрез думи
сочещи намерение за засягане телесната неприкосновеност и живота на Т.,
казвайки му, че ще го убие, ще го лежи и ще го плати и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Съдебното
производство бе разгледано по общият ред предвиден в НПК.
Прокурорът
поддържа обвинението така, както е предявено, като в пледоарията си по същество
на делото иска налагане на условно наказание в размер на три месеца лишаване от
свобода.
Пострадалото
лице – И.Ц.Т. е конституирано като частен обвинител и граждански ищец по
делото, като съдът е приел за съвместно разглеждане в процеса предявения гр.
иск срещу подс. П. в размер на 5 000лв.
представляващи претърпени неимуществени вреди в резултат на извършеното
престъпление, като се пледира от повереника на Т. налагането на наказание по преценка на съда. Иска
се от съда да уважи предявения гр. иск.
Подсъдимият П.
дава обяснения по делото, като не се признава за виновен и твърди, че
не се заканвал с убийство на Т. и не го е заплашвал по никакъв
начин, а напротив, поддържа че на инкриминираната дата последният го е заплашил
с личното си оръжие. Не отрича, че на въпросната дата във вр.
с възникналото ПТП между управляваният от него товарен автомобил „ГАЗ“ и трактор, който е управлявал пострадалия Т. е
възникнала кратка „разправия“, но в никой случай същата не била прераснала в
закана за убийство. Моли се съда да постанови оправдателна присъда.
Защитникът на
подсъдимия също пледира за оправдателна присъда, като твърди, че от събраните
по делото доказателства не може да се изведе извод за съпричастност на
подсъдимия към процесното деяние.
Районният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства – тези на досъдебното
производство и в съдебно заседание, констатира следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.П.
и брат му се занимават със земеделие, като обработват земеделска земя в
землището на с. Градец, обл.Видинска.
Пострадалият- И.Ц.Т.
***, като и към 22.10.2017г. е изпълнявал тази длъжност.
През последните години Т.
нееднократно отправял забележки към подс.П. да не се
изорава основен земеделски общински път,
излизащ на главен асфалтов път с.Градец-с.Бойница в местността „Пашиното", в непосредствена близост до чешмата на
селото. Освен това, Т. предупредил подс. П. да не се
правят самоволно други такива пътища през обработваеми земеделски земи или
такива, които се намирали в непосредствена близост до пътното платно. Според
показанията на И.Т., подс. Д.П. самоволно направил
друг път, намиращ се на около 60-70м. от затворен вече такъв. Същият бил
разрушил канавката на асфалтовия път. Според Т., около 10.10.2017
г. подсъдимият дисковал и засял с пшеница част от
основен път свързващ местността „Ливагето" с
местността „Агушевото", като освен това разорал
и част от земеделският път в местността „Бановци".
В тази вр.
И. Томо получил жалба от Ваньо Нешев Нешев -жител ***,
който обработвал нива в местността „Ливагето", като
заявил, че Д.П. неправомерно засял пътя и така Нешев нямал достъп до имота си.
На 22.10.2017 г. около 17.00 ч. пострадалия
И.Т. отишъл с трактора на баща си- свид. Ц.К., с прикачена на него дискова
брана, в местността „Пашиното", намираща се в
землището на с.Градец, като Т. бил придружен от баща си Ц.К., сина си Н.Ц. и свид. Л.П..
Междувременно,
в близост до асфалтовия път Т. се видял със свид. П.П.,
като двамата обсъдили обстоятелства, свързани с неправилното изораване на пътната
ивица до асфалтовия път от страна на подс. П..
В последствие пострадалият Т.
тръгнал с трактора в посока с.Градец, като бил последван от автомобила в който
се намирали синът му Н.Ц., баща му Ц.К. и свид. Л.П..
Движейки се по пътя за селото, в един момент Т. забелязал син камион марка
„Газ", който се движел според Т. много бързо. Изведнъж камиона навлязъл в
платно на Т. и започнал да се движи срещу него. Като видял това, Т. отбил
трактора плътно в дясно, като дори част от него била върху пътния банкет извън
пътното платно и спрял. Движещият се срещу него камионът не само, че не спрял,
а блъснал челно спрелия трактор. Тогава Т. видял, че водачът на камиона бил подс. Д.П., който не само, че не се опитал да избегне
удара, но дори не намалил скоростта и не предприел маневра чрез която да
избегне сблъсъка между двете МПС. Подс. П. излязъл от товарния автомобил и се приближил към
пострадалия И.Т.. Последният също слязъл от трактора и силно уплашен от
случилото попитал подс.
П. „защо ме удари“, при което
подсъдимият му отвърнал: „За да те убия, нямах повече газ на камиона, а имаш
късмет, че не бях с големият трактор, защото щях направо да мина през теб".
Освен това П. отправил към Т. и следната
закана: „ще те убия, ще те лежа, ще те платя". Отправените заплахи от
страна на подс. П. спрямо пострадалия Т. били чути и
възприети от свидетелите Н.Ц., Ц.К. и Л.П., които
пътували в л.а. „Москвич“ в непосредствена близост след управлявания от Т.
трактор, като след настъпването на ПТП спрели веднага зад трактора и излезли от
л.а.
Като ги видял, подсъдимият се
обърнал към Ц.К. -бащата на пострадалия и му казал, че щял да скочи на тавана с
газката и за извършеното ще лежи четири години, ще си плати и ще излезе. К. чул
и заканата насочена към И.Т., която била, „че ще смачка и него и трактора“.
След като чул отправените му заплахи
за убийство от страна на подсъдимия, И.Т. се притеснил силно от агресивното му
поведение и се обадил на тел.№112. На място пристигнали служители на Сектор
„Пътна полиция" при ОД МВР – Видин- свид. Н.А. и М.М.
- служители в сектор „ПП" при ОД МВР - Видин. И двамата свидетели излагат
пред съда личните си възприятия относно възникналото ПТП, като са категорични,
че товарният автомобил „Газ“ управляван от подс. П.
бил навлязъл частично в лентата за насрещно движение и с лявата предна част бил
блъснал насрещно движещият се трактор управляван от И.Т..
Така описаната фактическа обстановка
се потвърждава от приложените писмени и гласни доказателства по делото- свид.
показания на пострадалия И.Т., на Н.Ц.- син на пострадалия Т., на Ц.К.- баща на
Т., на Л.П., на полицейските служители Н.А. и М.М.,
на свид. Т.Т.. Съдебният състав счита, че показанията на тази
група от свидетели са от особено значение за изясняването на фактическите
положения по делото по един категоричен и безусловен начин, тъй като първите
трима са били преки очевидци на отправените заплахи за убийство на И.Т. и са
възприели лично и непосредствено въпросните заплахи, а свид.А.,
М. и Т. пък разясняват пред съда обстоятелства, относими към положението на
участвалите в ПТП МПС, управлявани
съответно от подс. П. и пострадалия Т.. Както
полицейските служители А. и М., посетили в кръга на службата си
местопроизшествието и които поддържат пред съда, че управляваният от подс. П. товарен автомобил „ГАЗ“ е навлязъл в насрещното
платно за движение, където се е намирал управлявания от Т. трактор, така и
свид. Т., минал малко след настъпилото ПТП с личния си автомобил покрай двете
МПС, излага своите лични възприятия относно видяното, а именно, че товарния
автомобил се е намирал частично в насрещното пътно платно.
Съдът кредитира изцяло показанията
на посочените свидетели, тъй като ги
намери за безпротиворечиви, логически-обосновани и взаимно-подкрепящи се и
относими към предмета на доказване по делото.
Съдът не даде вяра на показанията на
свидетеля П.Е.П., тъй като тези показания се противопоставят изцяло на показанията
на свидетелите посочени по-горе. На следващо място се установи по безспорен
начин по делото, че същият свидетел се намира в близки и приятелски отношения с
подсъдимия, като дори двамата развиват заедно обща дейност в земеделието. Ето защо съдът счете, че въпросният свидетел
е заинтересован от изхода на делото, поради и което не кредитира показанията му
дадени по време на съдебното следствие.
Съдът не даде вяра и на показанията на
свидетелите И.Д. и П.Д.- майка на подсъдимия, тъй като и техните показания не
се подкрепят от изложеното от свид. Т., Ц., К., А. и М. и П., а именно, че на
инкриминираната дата и на посоченото място, подс. П.
не е отправял заплахи за убийство към И.Т.. Показанията на И.Д. и П.Д. съдът възприе
и като неправдиви и в частта им относно мястото на настъпилото ПТП между
управлявания от Т. трактор и товарния
автомобил „Газ“ управляван от подс. П.. Двамата
поддържан пред съда, че сблъсъкът между двете МПС е станал точно в средата на
пътя- обстоятелство, което не отговаря на действителната фактическа обстановка
според която, по време на сблъсъка товарният камион се е намирал частично в
насрещното платно за движение.
На следващо място съдът не намира за
нужно да обсъжда свидетелските показания
на съпругата на подс. П.- З.Б., на свид. М.Е. и на свид. К.Ц., тъй
като показанията на тези свидетели не допринасят с нищо за установяването на
фактите и обстоятелствата относими към настоящия случай. Тези свидетели не били
очевидци на случилото се на 22.10.2017г. в близост до с. Градец, обл.Видинска, а са разбрали в последствие за настъпилото
ПТП. В показанията на нито един от тези свидетели се съдържат конкретни факти и
обстоятелства, които да са обективирали личните им възприятия относно случилото
се, например свид. Б. твърди, че когато
е отишла на мястото на ПТП нищо не е чула и видяла, свид. К.Ц. е спяла в
автомобила на мъжа си, тъй като й било лошо, а пък свид. Е. твърди, че
минавайки на същата дата покрай трактора е чул само разправия между подсъдимия
и пострадалия, но не и отправени заплахи за убийството от страна на П. към Т..
От друга страна
съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия, в частта в която заявява, че е
бил предизвикан с пистолет от И.Т. и че
не е го е заплашвал с убийство на посочената в обвинителния акт дата-
22.10.2017г. В тази им част обясненията на подсъдимият се намират в пряко
противоречие с тези на останалите свидетели – очевидци на случая – Ц., К. и П.,
които по гореизложените съображения съдът изцяло кредитира. Поради това
положение и съдебният състав намира, че обясненията на подсъдимия П. се явяват
изолирани, заинтересовани и депозирани не с цел изясняване на обстоятелствата
по случая, а в реализация на защитната му позиция по делото, с цел да бъде той
оневинен по повдигнатото му обвинение.
При така установената фактическа
обстановка и въз основа на извършения анализ на приложените по делото гласни
доказателства и приобщените писмени такива по реда на чл. 283 от НПК,съдът
обуславя правния извод, че подс. П. от обективна
и субективна страна е осъществил престъпния състав, предвиден в чл.144,
ал.3 от НК, за което му е повдигнато съответното обвинение.
Изпълнителното
деяние по чл.144 ал.3 от НК, се изразява в отправяне на устна, писмена или по
друг начин закана към друго лице, че срещу него или негови близки ще
бъде извършено определено престъпно посегателство и по конкретно- убийство.Тъй
като се касае до засягане живота и неприкосновеността на заплашения, необходимо
е заканата да бъде отправена именно към него/както между впрочем е и
в конкретния случай/, за да може да стигне до неговото съзнание, като от
субективна страна деецът трябва да иска или най малкото да допуска това.
Релевантно за съставомерността на деянието е не дали заплашеното лице се е
обезпокоило за собствената си или на близките си безопасност, а дали
заканата обективно може да възбуди основателен страх за осъществяването
и.
Данните
по делото сочат, че заканата обективно е възбудила основателен страх у
пострадалият Т. за осъществяване на деянието, което е довело до промяна в
поведението и начина му живот.
Предвид
изложеното, подсъдимият Д.Ц.П. е осъществил с поведението си от
обективна и субективна страна състава на престъплението визирано в чл.144
ал.3 вр. ал.1 от НК, като на 22.10.2017 г. в
землището на с.Градец, обл.Видин на път Ш-121, се
заканил с убийство на И.Ц.Т. ***, чрез думи сочещи намерение за засягане
телесната неприкосновеност и живота на Т., казвайки му, че ще го убие, ще го
лежи и ще го плати и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му
Извършвайки описаните в настоящите мотиви
действия, а именно отправянето на думите „че ще го убие, ще го лежи и ще
го плати ”, подсъдимият П. е изпълнил от фактическа страна състава на
горепосоченото деяние.
От обективна
страна посоченото престъпление по чл.144 ал.3 НК представлява особена
форма на престъпно въздействие върху свободното протичане на психичните
процеси, в резултат на които се формира волята на пострадалия.
В този смисъл изпълнителното деяние се
изразява в обективиране намерението на дееца към
пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него и по-конкретно, че ще го
лиши от живот. Освен това така отправената закана следва, както се посочи и
по-горе- да създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от
извършване на престъплението. Последното означава, че съществува реална възможност
деецът да осъществи намерението си, като същевременно личи оформено решение за
това или психичното състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на
такова решение. При преценка на последното се вземат предвид обстановката/в
случая механизма на извършеното ПТП/, начина, по който е отправена заканата,
психичното състояние на дееца. На следващо място деянието е довършено, тъй като
пострадалия Т. е възприел заканата с престъпление, в случая с убийство, тъй
като обективираното намерение на дееца- подс. П. да
го лиши от живот е достигнало до него.
Освен
това, от субективна страна, следва да е налице съзнание на дееца, че отправя
към пострадалия заплаха с престъплението убийство, както и това, че тя се
възприема от пострадалия и у него може да възникне основателен страх от
осъществяването й.
Според настоящия
състав в конкретния казус всички горепосочени изискуеми признаци на
съставомерно деяние по чл.144 ал.3 от НК са налице.
От субективна
страна престъплението е било извършени от подсъдимия П. с пряк умисъл, с
целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал
противоправния и обществено-опасния характер на извършеното престъпно деяние,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Последното се установява категорично от показанията преди всичко на свидетелите
П., Ц. и К. – очевидци на случилото се. Посредством показанията на последните
категорично се установи, че деецът напълно е съзнавал факта на отправените от
него закани с убийство спрямо И.Т., възприемането на последните и реакциите на
пострадалия.
За извършеното от подс. П. престъпление се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до шест години.
Съдът счита, че за постигане целите на
индивидуалната и генералната превенция, но най-вече за поправянето и
превъзпитанието на дееца, на същия следва да бъде определено и наложено
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” при условията на чл.54 от НК. Според настоящия
състав, именно с това наказание биха се постигнали горепосочените цели,
визирани в Наказателния кодекс.
При
индивидуализация размера на така определеното по вид наказание, съдът отчете
всички обстоятелства по делото, а именно: чистото му съдебно минало,
обстоятелството, че същият се занимава с трудова дейност, семейното му
положение, като според съда, всички тези обстоятелства навеждат на извода за
липсата на отегчаващи вината
обстоятелства.
С оглед на
изложеното, според настоящият съдебен състав най-справедливо е на
подсъдимият П. да бъде наложено наказание в минималния размер, предвиден в
закона за извършеното престъпление, а именно, ТРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, което предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия съдът отложи на основание чл. 66, ал.1 от НК за
срок от три години.
Наказанието е установена
от закона мярка за държавна принуда, налагана от съда на лице извършило
престъпление, която се изразява в засягане на определени права и интереси на
лицето, като освен това показва отрицателната оценка на държавата и
обществото относно това лице и неговото деяние, има за цел да предотврати
извършването на нови престъпления от него и другите членове на обществото, като
въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. В този смисъл и
наказанието според българския законодател не е обикновено възмездие, а има
конкретно определени цели, визирани в чл.36 НК. Тези цели в настоящия случай с
оглед личностните качества на дееца и всички други обстоятелства по делото,
изложени по-горе, според настоящата инстанция могат да бъдат постигнати с
наложеното на подс. П. наказание, тъй като така
определеното наказание, макар и в предвидения минимален размер ще му въздейства
предупредително и ще го възпира занапред от извършването на други престъпления,
а също така и ще въздейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото.
Съдът осъди подс. Д.Ц.П. да заплати на гр.
ищец И.Т. сумата от 1500лв. представляваща нанесени на пострадалия
неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, като останалата част до пълния размер на предявеният гр.
иск в размер на 5000.00 лева съдът отхвърли като необоснован и недоказан.
Безспорно, в резултат на извършеното престъпление пострадалия Т. е претърпял
страх и уплаха от евентуалното изпълнение на отправените му от подсъдимия
заплахи, но в никой случай претърпените вреди могат да бъдат отнесени към
пълния размер на предявения гр. иск.
С оглед уважения размер на гр. иск съдът ОСЪДИ подсъдимият Д.Ц.П., със снета по
делото самоличност да заплати в полза на Държавата по сметка на РС - Видин
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 60.00 лева.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: