Решение по дело №625/2008 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 177
Дата: 16 март 2009 г. (в сила от 2 април 2009 г.)
Съдия: Йовка Пудова
Дело: 20085510100625
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2008 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е     №...........

гр.Казанлък, 16.03. 2009 год.

 

В    И М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

               Казанлъшкият районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тринадесети февруари, две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.П.

 

при секретаря......................С.К.....................................................като разгледа докладваното от съдията......................гр.д.№ 625 по описа за 2008 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

               Искът е за развод и има правното си основание в чл.99 от СК.

               Ищецът твърди, че сключили с ответницата граждански брак на 02.11.1986 г. в гр. К., първи и за двамата, от който имат две деца – С. и М., понастоящем пълнолетни. Твърди, че първоначално заживели в дома на родителите му в гр. К. След раждането на децата започнали проблемите, поради несходство в характерите, различен начин на живот, брачна изневяра на ответницата, извънбрачно дете, които довели до трайната им фактическа раздяла. Твърди, че ответницата напускала семейното жилище и след завръщането си при него, проблемите продължавали. Отношенията им станали непоносими през 1994 г., когато ответницата напуснала семейното жилище и оттогава са във фактическа раздяла, като прекъснали всякакви връзки помежду си. След раздялата, за родените от брака деца първоначално се грижел ищеца, след известно време за дъщеря им М. се грижела ответницата. До навършване на пълнолетие отново за децата се е грижел той. От 14 години с ответницата са разделени. Не били правили опити за помирение. Разбрал, че ответницата често пътувала в чужбина и имала родено извънбрачно дете, но не знаел името на детето и кой е бащата. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата, претендира ползването на семейното жилище в гр.Казанлък, като желае след прекратяването на брака ответницата да носи предбрачното фамилно име Н.

  Ответницата не възразява бракът да бъде прекратен. Счита, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата, като твърди, че след раждането на второто дете, ищецът започнал да злоупотребява с алкохол, ревнувал я, упражнявал физическо насилие спрямо нея. Това му поведение станало причина през 1994 г. тя да напусне семейното жилище и да се установи да живее при родителите си в с. Я. Не оспорва обстоятелството, че децата останали да живеят при ищеца, както и че дъщеря им Мария живяла при нея известно време и тя се грижела за отглеждането и възпитанието и. Твърди, че с ищеца се отчуждили, поддържали връзка само заради децата. Правила опити да уредят отношенията си, но без резултат. Признава, че преди 4 години родила трето дете от друг мъж. Желае прекратяването на брака по взаимна вина. Не претендира ползването на семейното жилище. Желае да носи брачното фамилно име Й..

              От събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

              Страните са сключили граждански брак на 02.11.1986 г. в гр. К., първи и за двамата, от който имат две деца – С. и М., понастоящем пълнолетни /удостоверение за граждански брак, изд. въз основа на акт за гр.брак №465/02.11.1986 г./. Установили се да живеят в дома на родителите на ищеца в гр.Казанлък. От показанията на св.Христова се установява, че след раждането на децата съпрузите не се разбирали, разделяли се и се събирали. Ищецът се съмнявал в изневяра на ответницата, започнал да пие /св.Христова, св.Динева/. Съпрузите често се карали. През 1994 г. ответницата напуснала семейното жилище в гр.Казанлък и се установила да живее при родителите си в с.Ягода. Децата останали при ищеца, който с помощта на родителите си се грижел за тях. Съпрузите преустановили контактите помежду си. Ответницата заминала на работа в чужбина, като периодично изпращала средства за издръжката на децата. Тя  родила детето  Симона от извънбрачна връзка /”..П. замина в Швейцария и се върна бременна, роди момиченце..”св.Динева/. С влязло в сила решение от 16.10.2008 г. постановено по гр.д.№968/2008 г. по описа на ОС-Стара Загора е признато за установено, че Х.С.Й. не е баща на детето С.Х.Й., родена на 27.09-2003 г. от майка П.П.Й.. Съпрузите считат, че и двамата имат вина за разстройството на брака и са категорични в решението си за развод.

                С оглед така събрание доказателства съдът намира, че  бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл.15 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност. По време на съвместното си съжителство страните живели в напрегнати отношения поради различията в характерите и вижданията им за брака. Честите раздели, не предприеме на действия от ответницата за разсейване съмненията за брачна изневяра, употребата на алкохол от ищеца, липсата на взаимни компромиси и отстъпки, не осъзнаването на грешките в собственото поведение и напускане на семейното жилище от ответницата довело до раздялата на съпрузите през 1994 г. От 14 години страните са във фактическа раздяла, като от тогава нямат общи грижи за семейството, общо домакинство и семеен живот. Никой не направил опити за помирение. Всеки устроил живота си самостоятелно. Ответницата установила извънбрачна връзка и родила дете. Между тях съпрузите няма любов, доверие, уважение и желание за съвместно съжителство. Бракът е формален, лишен от дължимото се според морала и закона съдържание, не може да съществува в този му вид, поради което следва да бъде прекратен.

                Предвид изложеното намира, че за разстройството на брака вина имат двамата съпрузи.         

                Предвид претенцията на ищеца ползването на семейното жилище в гр.К. следва да бъде предоставено на него.

                Съгласно показанията на св.Христова, майка на ищеца след подаване на исковата молба ищецът изразил съгласие ответницата да продължи да носи брачното фамилно име. Съдът приема, че е налице хипотезата на чл.103 ал.1 от СК, поради което след прекратяване на брака ответницата ще следва да носи брачното фамилно име Й..

                Ищецът следва да заплати по сметка на РС гр.Казанлък 25 лв.окончателна държавна такса.Ответницата следва да заплати по сметка на РС гр.Казанлък 25 лв.окончателна държавна такса.

 

                Водим от гореизложеното съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                ПРЕКРАТЯВА сключения на 02.11.1986 г. в гр. Казанлък граждански брак между Х.С.Й., с ЕГН-********** *** и П.П.Й.,  с ЕГН-********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.

                ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. К. на мъжа Х.С.Й., с ЕГН-**********.

                ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената да носи брачното фамилно име  Й..

                ОСЪЖДА Х.С.Й., с ЕГН-********** ***  да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд  25 лв. окончателна държавна такса.

                ОСЪЖДА П.П.Й.,  с ЕГН-********** *** да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд  25 лв. окончателна държавна такса.

 

 

                Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                        

                                                                                            Районен съдия: