Р Е Ш Е Н И Е
№ 375
гр. Горна Оряховица, 09.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на девети октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б.като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 478 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД.
Ищецът Р.С.И. твърди, че Т.Т.Д.е потребител на
електрическа енергия обект на адрес с.Първомайци, община Горна Оряховица, ул.“**********,
за което е разкрита партида с клиентски номер 150008**** и абонатен номер
**********. Твърди се, че той не погасил в срок задължението си за заплащане на
потребената в периода 23.11.2016 г. – 22.12.2016 г. електрическа енергия по
фактура № **********/01.01.2017 г. и поради това подаването на електрическа
енергия било преустановено по искане на ответника. Сочи се, че на 13.03.2017 г.
ответникът издал фактура № ********** за сумата от 19 лв. с ДДС с основание
„възстановяване на захранването на електромер“. Твърди се, че Т.Д.заплатил
начислените му суми по двете фактури на 05.05.2017 г., след което захранването
било възстановено.
Твърди се, че Т.Д.не заплатил в срок и консумираната
електрическа енергия и в периода 23.12.2016 г. – 06.04.2020 г. съгласно фактури
№ **********/01.03.2017 г., № **********/10.03.2017 г., № **********/11.04.2017
г. и № **********/12.05.2017 г., като поради това подаването на електрическа
енергия било преустановено по искане на ответника. Сочи се, че на 16.05.2017 г.
ответникът издал фактура № ********** за сумата от 19 лв. с ДДС с основание
„възстановяване на захранването на електромер“. Твърди се, че Т.Д.заплатил
начислените му суми по петте фактури на 26.05.2017 г., след което захранването
било възстановено.
Ищецът сочи, че с договори за прехвърляне на вземане
от 06.03.2020 г. Т.Т.Д.му продал вземанията си за връщане на двете суми от по
19 лв. като платени без основание, за което ответникът бил уведомен на
29.04.2020 г. Поддържа се, че сумите–предмет на цесията са платени недължимо,
защото ответникът не е извършвал разходи за услугата, а клаузата на Общите
условия, предвиждаща заплащането на таксата, противоречи на ЗЕ и е
неравноправна в хипотезите на чл.143, т.2, т.18 и т.19 ЗЗП. Моли за постановяване на решение, с което да
се осъди ответника да му заплати /върне/ сумите от по 19 лв., платени от Т.Т.Д.без
основание на 05.05.2020 г., съответно на 26.05.2017 г. като начислени за възстановяване преноса на
електрическа енергия до обекта му, които вземания са придобити от ищеца по
силата на договори за цесия от 06.03.2020 г., ведно със законната лихва върху
вземанията от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
Претендира се присъждане на сторените разноски.
В депозирания отговор на исковата молба, ответникът
оспорва основателността на исковете. Признава, че Т.Т.Д.е потребител на
електрическа енергия в обекта на посочения от ищеца адрес, както и че са
издадени сочените от ищеца фактури за потребена електрическа енергия, платени
на 05.05.2017 г. (за фактура от 01.01.2017 г.) и на 26.05.2020 г. (за
фактурите, издадени в периода 01.03.2017 г. – 12.05.2017 г.). Признава, че
снабдяването с електрическа енергия в обекта е било прекъсвано поради неплащане
на фактурите в срок, като твърди, че абонатът е бил предупреден за това.
Признава още, че таксите за възстановяване на захранването в размер на 19 лв.
са заплатени на 05.05.2017 г. и на 26.05.2017 г., след което захранването е
възстановено. Оспорват се договорите за цесия, като счита, че ищецът не е
титуляр на вземане от ответника. Излага се, че вземанията не са
индивидуализирани по основание, тъй като са описани чрез задълженията на
абоната, а и същият абонат е заплащал многократно такси от по 19 лв. за възстановяване
на захранването – петнадесет пъти за периода от 2016 г. до 2019 г., четири от
които през 2017 г. Сочи се още, че ответникът не е надлежно уведомен за
цесиите, защото уведомленията изхождат от ответника в лично качество, а
пълномощните, инкорпорирани в договора, не определят еднозначно вземането, за
което се отнасят. Счита се, че абонатът няма вземане от ответника, защото му е
дължал заплащане на двете такси от 19 лв. Сочи, че за ответника е възникнало
правото да поиска преустановяване на снабдяването съгласно ЗЕ и Общите условия,
поради неизпълнение на задължението за заплащане на електрическа енергия в срок
до 10 дни от падежа на фактурата. Твърди, че е отправил предизвестие за
преустановяване на снабдяването, но абонатът не заплатил дължимите суми, поради
което електроснабдяването било прекъснато. Сочи се, че цената на услугата по
възстановяване на захранването – 19 лв., е определена в публично известен
ценоразпис и нейната стойност е равна на цената, която доставчикът заплаща на електроразпределителното
дружество да възстанови експресно захранването. Сочи, че услугата е реално
извършена, като захранването в обекта е възстановено. С молба, подадена след
изтичане на срока по чл.131, ал.1 ГПК възразява за нищожност на договорите за
цесия поради противоречието със закона – чл.57, ал.2 от Конституцията и чл.8,
ал.2 ЗЗД. Доводите му са основани на това, че исковите молби са предявени в
деня, следващ уведомлението, с ищецът е лишил ответника от възможност да
изпълни доброволно, като целял присъждане на адвокатски хонорар (макар самия
той да е адвокат) в размер, многократно надвишаващ исковата сума. Моли за постановяване на решение, с което исковете
да бъдат отхвърлени и с присъждане на направените разноски. Възразява за
прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар и моли за намаляването
му.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че Т.Т.Д.е потребител на електрическа енергия в обект на
адрес с.Първомайци, община Горна Оряховица, ул.“********** съгласно договор за продажба на електрическа
енергия при общоизвестни общи условия, за което е разкрита партида с
клиентски номер 150008**** и абонатен номер ********** при ответника. Не е
спорно още, че Т.Д.не е заплатил в срок цената на консумираната в периода
23.11.2016 г. – 06.04.2020 г. електрическа енергия. Това е видно и от справките
за потреблението и за фактури и плащания, както и представените фискални бонове
№ 0016929 0073/05.05.2017 г., № 00181615 0062/26.05.2020 г., № 0018164
0061/26.05.2020 г., № 00181613 0060/26.05.2020 г. и № 0018162 0059/26.05.2020
г., съгласно които фактурата от 01.01.2017 г. за консумацията през периода
23.11.2016 г. – 22.12.2016 г., платима до 01.02.2017 г., била платена на
05.05.2017 г., а фактурите, издадени на 13.02.2017 г., 10.03.2017 г.,
11.04.2017 г. и 12.05.2017 г. за консумацията през периода 23.12.2016 г. –
22.04.2017 г., платими съответно до 01.03.2017 г., 03.04.2017 г., 02.05.2017 г.
и до 01.06.2017 г., били платени на 26.05.2017 г.
Страните
не спорят също, а и от нареждания № 3/01.03.2017 г. и № 5/02.05.2017 г. с
приложените към тях извлечения от списъци се установява, че поради неплащане на
посочените по-горе задължения, по искане на ответника до „Електроразпределение
Север“ ЕАД (тогава „Енерго-Про Мрежи“ АД), снабдяването с електрическа енергия
в обекта било прекъснато на 13.03.2017 г. и на 16.05.2017 г. На тези дати
ответникът издал фактура № **********/13.03.2017
г. и фактура № **********/16.05.2017 г., всяка за заплащане на сумата от 19 лв.
с ДДС с основание „възстановяване на захранването (електромер)“. Съгласно
ценоразпис на ответника и на „Електроразпределение Север“ ЕАД, цената на услугата „възстановяване на снабдяването на
клиент, прекъснат за неплатена електрическа енергия“ от електромер е 19 лв. с
ДДС, като услугата се извършва до 12:00 часа на работния ден, следващ деня, в
който е заплатена таксата. Сумата по първата фактура била заплатена на
05.05.2017 г. (фискален бон № 0016928/05.05.2017 г.), а по втората – на
26.05.2020 г. (фискален бон № 0018161 0058/26.05.2017 г.). Видно от приложените
извлечения от списъци за възстановяване, захранването в обекта на Т.Д.било
възстановено на 09.05.2017 г., съответно на 26.05.2017 г.
На 06.03.2020 г. между Т.Т.Д.и ищеца – адвокат,
вписан в регистъра на АК – Велико Търново, били сключени два договора, съгласно
всеки от които абонатът-потребител прехвърлял на ищеца вземането си от ответника
в размер на 19 лв., представляващи заплатена такса за възстановяване на преноса
на електрическа енергия до обекта му, за сумата от 20 лв., платена при
подписване на договора. След текста на всеки от договорите в документа се
съдържало пълномощно, с което Т.Т.Д.упълномощавал ищеца да уведоми в писмен вид
ответника за прехвърляне на описаното в договора от 06.03.2020 г. вземане. На
29.04.2020 г. ищецът подал до ответника две уведомления, съгласно всяко от
които Т.Т.Д.му е прехвърлил с договор от 06.03.2020 г. вземането си в размер 19
лв., представляващо дължима сума за възстановяване на електрическото захранване
в обекта с абонатен номер **********,
клиентски номер 150008**** и ищецът кани ответника незабавно да му заплати
посочената сума, като в противен случай ще предприеме действия за съдебно
събиране на вземането.
На
30.04.2020 г. били предявени исковете, по които било образувано настоящото
производство.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на
даденото без основание. Основателността им е предпоставена от установяване от
страна на ищеца на даването на имуществено благо (в случая – плащането на
процесните суми от Т.Д.) и отричане да има правно основание за имущественото
разместване, заедно с придобиване на вземането за връщане на недължимо
платените суми съгласно договорите за цесия от 06.03.2020 г. В случая, за да
отблъсне претенцията, ответникът се позовава на наличието на правно основание
за плащането на таксите от праводателя на ищеца, твърдейки осъществяване на
предпоставките на общите условия на договора между страните за начисляването им
и едновременно с това – отричане на кредиторовото качество у ищеца. Естеството
на оспорванията на страните предпоставя разглеждане на първо място на въпроса
възникнало ли е вземане за Т.Д.от ответника за връщане на платените на
05.05.2017 г. и 26.05.2017 г. суми, след което и при положителен отговор –
прехвърлени ли са тези вземания на ищеца.
Съгласно чл.20, ал.1 и ал.2 от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ответника (по-долу ОУДПЕЕ),
ако в срок от 10 дни битов потребител не изпълни което и да е свое задължение,
включително при забава в плащането на дължимите суми, ответникът следва да му
изпрати писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в определения
срок не последва изпълнение, ще последва прекъсване или ограничаване
снабдяването с електрическа енергия. При неизпълнение от страна на абоната,
ответникът има право да поиска от „Електроразпределение Север” АД да прекъсне
или ограничи снабдяването с електрическа енергия. Съгласно чл.21, ал.1 от ОУДПЕЕ
и чл.26, ал.1 от публично известните Общи условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение
Север” АД, ответникът изисква от „Електроразпределение Север” АД възстановяване
на снабдяването с електрическа енергия след отпадане на основанията за
прекъсването, а когато то е по вина на потребителя – и след заплащане на ответника
и „Електроразпределение Север” АД всички направени разходи за прекъсване и за
възобновяване на преноса, но не по-късно от 12.00 часа на следващия работен ден.
Видно от ценоразписите на двете дружества, таксата е в размер на 19 лв. с ДДС,
а услугата се изпълнява след заплащане на дължимите от клиента суми.
Така с оглед условията на договора между ответника и
Т.Д., правото на ответника да поиска захранването да бъде прекъснато възниква
след забава, продължила повече от 10 дни, която в случая е безспорна, и
неизпълнение на задължението в определен срок след получаване на писмено
предизвестие от ответника, съдържащо предупреждение за последицата – прекъсване
или ограничаване снабдяването с електрическа енергия. С доклада по делото съдът,
на основание чл.146, ал.2 ГПК, указа на ответника, че не сочи доказателства да
е изпратил предизвестие до Т.Д.за
прекъсване на захранването, но той не ангажира доказателства за този факт.
Посоченото задължава съда да приеме, че абонатът не е бил предизвестен съгласно
изискването на чл.20, ал.2 от ОУДПЕЕ, при което правото на ответника да поиска
преустановяване на захранването не е възникнало. На следващо място, установи
се, че захранването е прекъснато на 13.03.2017 г. и възстановено на 05.05.2017
г. В същия период ответникът е начислил и цена за консумирана в същия обект
електрическа енергия, неплащането на която е дала основание за второто
прекъсване на снабдяването на 16.05.2017 г. Явно е, че след като захранването с
електрическа енергия в обекта е преустановено, такава не може да бъде
консумирана и цена за потребление след 13.03.2017 г. до 22.04.2017 г. не
се дължи. По тази причина правото на ответника да поиска повторно (на
06.05.2017 г.) прекъсване на захранването може да бъде предпоставено само от
неплащане в срок на фактурите за консумацията от 23.12.2016 г. до 13.03.2017 г.
Съгласно чл.124 ЗЕ енергийното предприятие
възстановява снабдяването след отстраняване на причините, довели до
преустановяването им. Така ответникът е бил задължен след плащане на
просрочените задължения на 05.05.2017 г., съответно на 26.05.2017 г., да поиска
възстановяване на снабдяването от „Електроразпределение Север“ АД и в случая
това задължение е изпълнено. Доколкото съгласно посочената норма, това е именно
задължение на ответника, възстановяването на захранването няма характер на
услуга за потребителя. По тази причина цена, такса или възстановяване на
разходите за тази дейност не се следва. Клаузата, предвиждаща заплащането на
такса от 19 лв., попада в хипотезата на чл.143, т.2 ЗЗП, тъй като е
неиндивидуално уговорена между страните (в общите условия и ценоразписа
ответника) във вреда на потребителя, нарушава изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на ответника и
потребителя, като ограничава правата на последния, произтичащи от закон. Освен
посоченото, таксата, имаща характер на обезщетение за разходите на доставчика,
е отнапред едностранно определена по размер без фактическия състав на
начисляването й да включва претърпяването на каквито и да е вреди от ответника.
Тъй като действията по прекъсване и възстановяване на захранването се извършват
от „Електроразпределение Север“ АД (арг. от Глава VIII ОУДПЕЕЕМ), то ищецът не
понася разходи за тази дейност, поради което и няма основание да изисква
възстановяването им. Като позволява на ищеца да изисква заплащане на
предварително и едностранно определена сума за възстановяване на снабдяването,
обсъжданата клауза е неравноправна и на основание чл.143, т.18 ЗЗП, защото
предоставя възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени
вреди за включване и изключване на снабдяването (така и Решение №
125/07.08.2015 г. по т.д. №990/2015 г. на I Т.О. на ВКС). Поради неравноправния
характер на обсъжданата клауза в хипотезата на чл.143, т.2 и т.18 ЗЗП, същата
се явява нищожна на основание чл.146 ЗЗП и не може да породи претендираното
задължение на Т.Д.. Понеже двете такси от по 19 лв. са начислени от ответника
без той да има основание за това, те са му платени недължимо от потребителя на
05.05.2017 г. и на 26.05.2017 г.
Така за Т.Д.са възникнали вземания от ответника за
връщане на недължимо платените на посочените дати две такси от по 19 лв., но
установеното от фактическа страна не дава основание да се счете, че ищецът ги е
придобил.
Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД всички вземания са
прехвърлими, освен ако обратното не следва от закона, договора или естеството
на вземането. В случая се касае за вземане за неоснователно обогатяване, поради
което страните не биха могли да уговорят забрана за прехвърляне. Самото
естество на вземането, обаче, изключва такова прехвърляне. Понеже целта на
задължението е да се възстановят последиците от неоснователното разместване на
блага, то изпълнението му следва да има за резултат възстановяване на
предишното положение, така щото да се премахне неправомерно създаденото
състояние. Тази цел би била постигната само ако получилият парична сума без
основание я плати /върне на този, който му я е дал. Ако солвентът прехвърли
вземането си (което може да стане и безвъзмездно), възстановяването на
положението отпреди разместването и оттам – изпълнението на целта на института,
ще стане невъзможно. Ако акципиентът изпълни на придобилия вземането, това няма
да погаси задължението му да премахне неправомерно създаденото състояние, а
напротив – ще създаде ново такова състояние. На посоченото може да бъде
противопоставен аргумент, че при възмездно прехвърляне, имуществената сфера на
солвента няма да е увредена, тъй като той ще получи цената наместо вземането
си. Подобен аргумент би се явил неоснователен, не само защото е важим само в
хипотеза на възмездно прехвърляне, а и защото това възстановяване на
имуществената сфера на платилия без основание ще представлява изпълнение на
задължението на акципиента от трето лице. По посочените съображения съдът
намира, че вземането за връщане на даденото без основание е лично и като такова
не подлежи на прехвърляне. В процесния случай, вземането попада и под друго
ограничение на чл.99, ал.1 ЗЗД – законът забранява прехвърлянето му на ищеца
поради качеството му – адвокат, вписан в регистъра на АК – Велико Търново.
Съгласно чл.185, б.“б“ ЗЗД ищецът няма право да закупува спорните права, които
са подсъдни на съдилищата в съдебния район на Окръжен съд – Велико Търново,
каквито с оглед основанието за възникване и адреса на Т.Д., се явяват
процесните вземания. С оглед изложеното, съдът намира, че вземанията на Т.Д.от
ответника за връщане на недължимо платените такси от 19 лв. не могат да бъдат
предмет на договор за цесия с ищеца, поради което последният не може да се
легитимира като негов кредитор въз основа на двата договора.
Независимо от изложеното, основателни се явяват и
аргументите на ответника за неяснота на предмета на двата договора. Понеже е
съществен елемент на договора за цесия, вземането следва да бъде определено със
своите индивидуализиращи белези – страни, основание и размер. Тъй като се касае
за неоснователно обогатяване, подлежащата на връщане сума, освен по размер,
следва да се определи най-малко с датата на плащането, извършено без основание,
от когато е възникнало и вземането. Дори да не се вземе предвид изходящия от
ответника документ, сочещ, че Т.Д.е заплатил общо пъти 15 такси за
възстановяване на захранването по 19 лв. за времето от 2016 г. до 2019 г.,
всяко от които плащания може да бъде предмет на цесиите, то дори съдържанието
на двата договора не позволява отграничение кой от тях за кое вземане се
отнася. Двата договора са идентични по съдържание, като бланковата част за дата
на плащане е останала непопълнена. При това положение съдът няма възможност да
определи предмета на всеки отделен договор, нито с категоричност да заключи, че
те се отнасят именно за платените на 05.05.2017 г. и на 26.05.2017 г. такси,
начислени съответно на 13.03.2017 г. и на 16.05.2017 г. Поради неопределения
предмет на договорите, уведомяването за сключването им от 29.04.2020 г. не може
да произведе действието на чл.99, ал.4 ЗЗД за длъжника–ответник.
Възраженията на ответника, касаещи нищожност на
договора поради противоречие със закона и заобикалянето му, са въведени след
изтичане на срока за отговор на исковата молба. Те са основани на факта, че
исковете са предявени в деня, следващ уведомлението, с цел да се изключи
възможността за доброволно изпълнение, така щото да се присъди в производството
адвокатско възнаграждение. Тези доводи не се отнасят до действителността на
самите договори за цесия, както обосновава ответника, а касаят упражняване на
правата, придобити от тях. Съгласно чл.3 ГПК ответникът, позоваващ се на недобросъвестно
упражняване на процесуалните права – в случая предявяване на иск, има вземане от
ищеца за причинените му вреди, но без това да е самостоятелно основание за
отхвърляне на претенцията.
В обобщение на изложеното, ответникът дължи да върне
на Т.Т.Д.заплатените от него без основание на 05.05.2017 г. и на 26.05.2017 г.
суми от по 19 лв., начислени като такси за възстановяване на снабдяването с
електрическа енергия в обекта му, но ищецът не е придобил тези вземания, защото
те не могат да му бъдат прехвърлени и защото не се установи те да са предмет на
двата договора за цесия от 06.03.2020 г. Ищецът няма материалноправно основание
да се легитимира като кредитор по процесните вземания, поради което исковете за
заплащането им са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По
присъждане на сторените разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да му бъдат присъдени сторените от него разноски. От
негова страна е направено такова искане и са представени доказателства за
заплащане на 360 лв. – адвокатско възнаграждение, които му се следват от ищеца.
На
основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.С.И., ЕГН **********,*** срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Г“, представлявано от всеки двама от членовете на
Управителния съвет П.С.С., Я.М.Д.и Г.К.за заплащане на сумата от 19.00 лв. /деветнадесет лева/, платена от Т.Т.Д.без
основание на 05.05.2020 г. по фактура № **********/13.03.2017 г., начислена за
възстановяване преноса на електрическа енергия до обект с клиентски номер
150008****, абонатен номер **********, на адрес: с.Първомайци, община Горна
Оряховица, ул.“**********, което вземане е придобито от Р.С.И. по силата на
договор за цесия от 06.03.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на предявяване на иска – 30.04.2020 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.С.И., ЕГН **********,*** срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Г“, представлявано от всеки двама от членовете на
Управителния съвет П.С.С., Я.М.Д.и Г.К.за заплащане на сумата от 19.00 лв. /деветнадесет лева/, платена от Т.Т.Д.без
основание на 26.05.2020 г. по фактура № **********/16.05.2020 г., начислена за
възстановяване преноса на електрическа енергия до обект с клиентски номер
150008****, абонатен номер **********, на адрес: с.Първомайци, община Горна
Оряховица, ул.“**********, което вземане е придобито от Р.С.И. по силата на
договор за цесия от 06.03.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на предявяване на иска – 30.04.2020 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА
Р.С.И., ЕГН **********,***
да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Г“, представлявано от всеки двама
от членовете на Управителния съвет П.С.С., Я.М.Д.и Г.К.сумата от 360.00 лв. /триста и шестдесет лева/,
представляваща направени разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: