Решение по дело №481/2020 на Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 100

гр.Плевен, 15.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛЕВЕН, Първи състав, в публично съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА ДИЛОВА

при участието на секретаря В.Мушакова, като разгледа административно дело номер 481 по описа за 2020 година докладвано от съдията Дилова и за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е по реда на чл. 203 и следващите от Административно-процесуален кодекс, във вр. с чл. 172, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Делото е образувано по искова молба  подадена от  Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В.И.Д. против ответника НВУ „В.Левски“ с правно основание чл. 172 ал.1 от ЗОВС и по чл. 173 от ЗОВС, за причинени имуществени вреди от отменен индивидуален административен акт- Заповед № РД-08-59/27.04.2017г. на Началника на НВУ „В.Левски“ гр.В.Търново, с която е прекратен договорът за военна служба на ищеца на основание чл. 165 ал.1 т. 7 от ЗОВСРБ., освободен е от длъжност и е зачислен в запаса, отменена с влязло в сила решение по адм. дело 587/2017г. В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял вреди в резултат на оставането му без работа в резултат на незаконосъобразен акт-Заповед № РД-08-59/27.04.2017г. на Началника на НВУ „В.Левски“ гр.В.Търново, отменен от съда, за периода 02.06.2017г.-17.04.2019г., с цена на иска 24 000 лв, иск  с правно основание чл. 173 от ЗОВСРБ за обезщетение за имуществени вреди, причинени при или по повод изпълнение на военната служба от неполучено обезщетение  за 80 дни неизползван платен годишен отпуск за периода от 27.04.2017г.- 23.04.2019г., с цена на иска 5 000 лв, и иск с правно основание чл. 173 от ЗОВСРБ за обезщетение за имуществени вреди, причинени при или по повод изпълнение на военната служба от неполучени два лимита за униформено облекло за 2018г и 2019г. с цена на иска от 1000 лв., ведно с акцесорна претенция за законната лихва върху главницата по всеки иск, считано от датата на подаване на исковата молба- 06.08.2019г. до окончателното изплащане. В съдебно заседание ищецът се представлява от ад. М., която поддържа предявените искове.

Ответникът  НВУ В.Левски В.Търново е представил писмен отговор, в който е оспорил предявения иск. Не оспорва, че се дължи обезщетение по чл. 172 от ЗОВС за период от 6 месеца през които ищецът е бил без работа, но възразява че не са ангажирани доказателства бил ли е без работа ищецът в този период. Оспорва исковете за заплащане на неизползван платен годишен отпуск и за два лимита за униформено облекло. Прави възражение, че съгласно чл. 26 ал-3 от Наредба № Н-12/12.04.2010г. за условията и реда за изплащане на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите, издадена от министъра на отбраната, обн. ДВ бр. 32/27.04.2010г. обезщетението  по чл. 172 ал.1 от ЗОВС се изплаща след връщане, съответно прихващане  на получено при отмененото от съда освобождаване от военна служба обезщетение по чл. 227 от ЗОВС.  Оспорва претенцията за заплащане на  неизползван платен годишен отпуск поради това, че за времето за незаконното уволнение законът не създава фикция за съществуване на трудово/ осигурително правоотношение, а само признава времето за трудов/служебен стаж през което трудовото/служебното правоотношение е съществувало, поради което за периода на незаконното уволнение на ищеца не се дължи обезщетение за неизползван платен отпуск.  Оспорва претенцията  за причинени имуществени вреди поради неполучени суми за униформено облекло в размер на два лимита на стойност 1000 лв за 2018 и 2019г. поради това, че заплащането на тези допълнителни средства произтича от реалното съществуване на служебното правоотношение и полагането на труд.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. П., която поддържа възраженията за неоснователност на исковите претенции.

Съдът като обсъди доказателствата, доводите и възраженията на страните и закона, намира за установено следното:

 Не се спори по делото, че   със заповед № РД-08-59/27.04.2017г. на Началника на НВУ В. Търново, В.Д. договорът за военна служба с ищеца е прекратен, ищецът е освободен от заеманата длъжност и е зачислен в запаса. Не се спори, че с решение №  196 по адм. дело 487/2017г. на Адм. съд В. Търново, влязло в сила на 17.04.2019г. заповедта е отменена .Безспорно по делото е, че с решение постановено по адм. дело № 328/2019г. на Адм. съд В.Търново е прогласена нищожността на писмо рег.№ 13-00-1532/30.05.2019г. на Министъра на отбраната, с което е отказано възстановяване на В.Д. на длъжност „главен инструктор-специалист“в отделение „Авиационно-технически специалности“ на секция Военновъздушни сили от Професионален сержантски колеж към НВУ В.Левски гр.В.Търново. С решение постановено по адм. д. 19/2020г. ВАС е отменил решението на Адм. съд В. Търново и вместо него е постановил ново решение, с което писмо рег.№  13-00-1532/30.05.2019г. на Министъра на отбраната е отменено като като незаконосъобразно,а в  останалата част решението на Адм. съд В. Търново е оставено в сила.

Видно от представения по делото/ стр. 75/ рапорт вх.№ 13-00-1532/06.08.2020г.подаден от старшина В. Д. до Министъра на отбраната е, че на основание чл. 172 от ЗОВС и влязло в сила съдебно решение по адм.дело 19/2020г. на ВАС В.Д. е поискал да бъде възстановен на заеманата преди освобождаването му  длъжност- главен инструктор в секция ВВС на ПСК, намираща се в гр.Д.Митрополия, влизаща в състава на възстановеното ВВВУ като самостоятелна структура.По делото са представени доказателства за проведена процедура във връзка с подадения рапорт от В.Д. вкл.проведена беседа, относно предложената на В.Д. длъжност за възстановяване и изразеното от него съгласие за заемането и. 

         Видно от представената по делото Заповед № КВ-428/02.10.2020г. на Министъра на отбраната е, че на осн. чл. 7 ал.2 от ЗОВС , чл.98 от ППЗОВС и решение № 5826/17.04.2019г. по адм. д. 7207/2018г. по описа на ВАС и решение № 10038/22.07.2020г. по адм. . 19/2020г. по описа на ВАС ищецът е възстановен на длъжността „Главен инструктор-специалист в професионален сержантски колеж“ на отделение „Авиационно-технически специалисти “ на секция „Военно въздушни сили“ от Професионален сержантски колеж на НВУ „В.Левски“, считано от 17.04.2019г.  Със същата заповед В.И.Д. е освободен от заеманата длъжност и е поставен в разпореждане по специален щат №  А-918. Със заповедта на осн. чл. 27 от Наредба № Н-12/12.04.2010г. за условията и реда за изплащане на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите, началникът на НВУ „В. Левски“ да отправи покана за връщане на полученото обезщетение по чл. 227 от ЗОВСРБ, а в случай на неизпълнение на отправената покана, началникът на НВО „В.Левски“ да отправи писмено изявление за прихващане на дължимите суми. Разпореденно е старшина В.Д. да се води на доволствие във ВВВУ „Г.Бенковски“, считано от 01.01.2020г. и началникът на ВВВУ „ Г.Бенковски“ е оправомощен да сключи допълнително споразумение за удължаване на срока на договора за военна служба на Старшина В.Д. и да то назначи на длъжност „главен инструктор-специалист в професионален сержантски колеж“, отделение „комуникационно, информационно и навигационно осигуряване“, след издаване на изискващото се разрешение за достъп до класифицирана информация.  

             Безспорно по делото е, че със заповед № РД-03-570/24.08.2020г. на Началника на ВВУ“Г.Бенковски“  В. Д. е възстановен и назначен на длъжност „Главен инструктор-специалист в професионален сержантски колеж“ на отделение „Комуникационно, информационно и навигационно осигуряване “ във Висше военновъздушно училище „Г.Бенковски“, считано от 22.07.2020г. Със заповед № РД 03/691/ 12.10.2020г. Началникът на ВВВУ „Г.Бенковски“ е отменил заповед № РД-03-570/24.08.2020г. относно възстановяване на старшина В.Д. на длъжност „Главен инструктор-специалист в професионален сержантски колеж“ на отделение „Комуникационно, информационно и навигационно осигуряване “ във Висше военновъздушно училище и е обявил, че в изпълнение на заповед № КВ-428/02.10.2020г. на Министъра на отбраната старшина В. Ил. Д. е в разпореждане на министъра на отбраната по специален щат А-918 се  води на доволствие във ВВВУ „Г.Бенковски“, считано от 01.01.2020г.Разпоредил е в срок до 16.10.2020г. началника на служба „личен състав“ да представи проект за допълнително споразумение за удължаване срока на договора за военна служба на старшина В.Д., считано от датата на изтичане на последното допълнително споразумение сключено с него и др.

         По делото е представена заповед № РД-08-111808.10.2020г на  началника на НВУ В. Левски, с която е отправена покана към В. Д. да възстанови доброволно полученото обезщетение по чл. 227 от ЗОВС  в размер на 22 375 лв в 14 дневен срок по сметка на НВУ.

         По делото е представена заповед № РД- 129/29.10.2020г. на Началника на НВУ „В.Левски“ от която се установява, че на осн. чл. 172 ал.1 от ЗОВС  е разпоредено на ищецът да се изплати обезщетение за оставане без работа за  период 17.04.2019г.- 31.12.2019г. в  размер на 6556,50лв, както и да се изплати месечните възнаграждения за доволствие за периода 17.04.2019г.- 31.12.2019г., в размер на 11 348,57 лв, представляваща брутна сума за възнагражденията 11 489,52 лв, ДОД 1148,95 лв, порцион 1008 лв. На осн. чл. 26 от Наредба № Н- 12/12.04.2010г. за условията и реда на изплащане на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите и поради неизпълнение на отправената покана със заповед № РД-08-10.20 г. за невъзстановената сума от полученото обезщетение по чл. 227 от ЗОВС в размер на 22 375 лв да се прихване от дължимите обезщетения и възнаграждения по заповедта.

Заповедта е обжалвана пред Адм. съд Плевен, който с определение постановено по  делото е отхвърлил жалбата като недопустима.По делото  са представени преписи на приходни касови ордери № 15 и 16 от 27.11.2020г. и разходни ордери № 15 и 16 от 27.11.2020 г., от които се установява, че е извършено прихващане  между вземанията на ищеца и на НВУ „В.Левски“. От представения по делото разходен касов ордер № 15/27.11.2020г. В. Д. е получил сумата 5900,85 лв  представляваща обезщетение по чл. 172 ал.1 от ЗОВС. От представения по делото приходеникасови ордер  № 15/27.11.2020 г. се установява, че е прихваната сумата 5900,85 лв.  Видно от представения по делото разходен касов ордер № 16/27.11.2020г. е , че В. Д. е получил сумата 11348,57 лв, представляваща обезщетение за периода 17.04.2019г.- 31.12.2019г. От представения по делото приходен касов ордер № 16/27.11.2020г. се установява, че е прихваната сумата 11 348,57 лв  .

         По делото е представена финансова справка относно размера на полагаемото обезщетение по чл. 172 от ЗОВС на В. С.  за оставане без работа за срок от 6 месеца, от която се установява, че размерът на обещетението е 6556,50 лв, , а законната лихва за забава към датата на изготвяне на справката е в размер на 304,17 лв.

         От заключението на ВЛ по назначената съдебно-икономическа експертиза, което като неоспорено от страните съдът кредитира като вярно, обективно и компетентно  се установява, че за периода 27.04.2017г.- 24.04.2019г. периода през който  ищецът е бил без работа обезщетението за оставане без работа е в размер на 26335,11лв. .

         По допустимостта и основателността на исковата претенция съдът намира следното:         

Предявеният иск е с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК във вр. с чл. 172, ал.1 от ЗОВСРБ – искане за обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове на административен орган  за прекратяване на договора на ищеца за кадрова военна служба, която е отменена. Искът е допустим, тъй като административният акт, от които се претендират вреди, е отменен с посоченото решение на съда, влязло в сила. Съгласно разпоредбата на чл.  172 от ЗОВС при отмяна на освобождаването от съда военнослужещият има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за времето през което е останал без работа, но за не повече от 6 м.  Когато през това време е работил на по-нископлатена работа тай има право на разликата във възнаграждението. Следователно за да се уважи иска с правно основание чл. 172 от ЗОВС е необходимо да са налице следните материалноправни предпоставки - с влязло в сила съдебно решение да е отменена заповедта за уволнение, като незаконосъобразна и ищецът да е останал без работа или да е работил на по-нископлатена работа за период от 6 месеца, считано от датата на уволнението. В тежест на ищеца е да ангажира доказателства, че за период от 6 месеца след уволнението е бил без работа.Такива доказателства пред съда не са ангажирани. Видно от представената заповед № № РД- 129/29.10.2020г. на Началника на НВУ „В.Левски“е че на осн. чл. 172 ал.1 от ЗОВС  ответникът  е разпоредил на ищецът да се изплати обезщетение за оставане без работа за  период от 6 месеца, като в заповедта  е посочен период 17.04.2019г.- 31.12.2019г,  вместо   27.04.2017г.- 27.10.2017г. в  размер на 6556,50лв. Съдът приема, че независимо от посочения в заповедта период, то ответникът е начислил обезщетение за оставане без работа в резултат на отменената заповед № РД-08-59/27.04.2017г., и това според съда представлява извънсъдебно признание на претенцията по чл. 172 от ЗОВ предмет на настоящото дело.  Ищецът е претендирал сумата 24 000 лв представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 02.06.2017г.- 17.04.2019г.  Периодът на претенцията с правно основание чл. 172 от ЗОВС обхваща периода от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на договорът за военна служба т.е. 27.04.2017г.- 27.10.2017г. Ищецът е  претендирал заплащане на обезщетение по чл. 172 ЗОВС считано от 02.06.2017г.-17.04.2019г. С оглед претенцията на ищеца и направеното по делото признание съдът намира, че предявеният иск за периода 02.06.2017г.- 27.10.2017г. е основателен и доказан за сумата 4371лв, като за периода от 27.10.2017г. до 17.04.2019г. предявеният иск е недопустим. Тъй  като по делото  са представени доказателства за направено извънсъдебно прихващане между вземането на ищеца към ответника с правно основание чл. 172 от ЗОВС с вземането на ответника към ищеца за невъзстановена сума по получено обезщетение по чл. 227 от ЗОВС при освобождаването му от военна служба в размер на 22 375 лв, които на осн. чл. 26 ал.3 от Наредба № Н-12/12.04.2010г. ответникът следва да върне съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 172 от ЗОВС за периода 02.06.2017г.- 27.10.2017г. е основателен и доказан за сумата 4371лв,  но следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане, а за периода от 27.10.2017г. до 17.04.2019г. и за разликата до претендираните 24 000 лв предявеният иск следва да  бъде оставен без разглеждане като недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.  

Относно претенцията  за 80 дни неизползван платен годишен отпуск за периода 27.04-2017г.- 23.04.2019г. в размер на 5000 лв.

По делото не се спори, че ищецът е уволнен със заповед №  РД-08-59/24.04.2017г. на Началника на НВУ В.Левски и е възстановен на заеманата длъжност с решение влязло в сила на 17.04.2019г. От заключението на ВЛ по назначената по делото експертиза, което като неоспорено от страните съдът приема за вярно, обективно и компетентно се установява, че на ищеца се полагат 40 дни  платен годишен отпуск за календарна година. За периода 2017г. се полагат 14 дни остатък от неизползван платен годишен отпуск, който е изплатен.За периода 2018г.-24.04.2019г.  се полагат 53 дни неизползван платен годишен отпуск, който е в размер на 2632,51 лв. Ответникът е направил възражение, че за посочения период не дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, тъй като създадената законова фикция, съгласно която при отмяна на незаконно уволнение за трудов/ служебен стаж се признава времето, през което не е съществувало трудово / служебно правоотношение, но не се дължи обезщетение за платен годишен отпуск  поради това че ползването на отпуск се полага само за реално положен труд. Цитирана е константна съдебна практика. Съдът не споделя възраженията на ответника относно недължимостта на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от незаконното уволнение до възстановяване на работа. По преюдициално запитване направено от РС Хасково относно правото на платен годишен отпуск за периода на незаконно уволнение с решение от  25 юни 2020 г. Съдът на Европейския съюз е признал правото на платен годишен отпуск, съответно обезщетение за неизползван такъв, за периода на незаконно уволнение. Съдът е приел, че периодът от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването на работника на работа трябва да се приравни на период на действително полагане на труд за целите на определянето на правото на платен годишен отпуск (т. 69 от Решението), тъй като съгласно    обстоятелството, че съответният работник не е полагал действително труд за работодателя си, се дължи на действията на последния, довели до незаконното уволнение, без които работникът щеше да може да работи през посочения период и да упражни правото си на платен годишен отпуск (т. 68 от Решението).Съдът приема още, че ако работникът е работил на друга работа през периода  от датата на незаконното уволнение  до датата на възстановяването му на първата работа, той не може да претендира по отношение на първия си работодател право на годишен отпуск за периода, през който е работил на друго място (т. 79 от Решението). В тежест на ищеца е да докаже, че през  претендирания период не е работил на друга работа. Видно от представеното по делото разпореждане № 141-00-1340/05.06.2017г. е, че осигуряването на ищеца е прекратено на 03.06.2017г. и е регистриран като безработен на 05.06.2017г. Видно от заповед № Рд-08-59/27.04.2017г.е, че договорът на кадрова военна служба с ищеца е прекратен на 27.04.2017г. От представеното разпореждане на НОИ е видно, че последното осигуряване на ищеца преди регистрацията му в Бюрото по труда е прекратено на 03.06.2017г., т.е. може да се направи извод, че след прекратяване на договора за кадрова военна служба ищецът е работил при друг работодател. Доказателства, че след прекратяване на договора за кадрова военна служба до възстановяването му  на заеманата длъжност ищецът е бил без работа не са ангажирани от ищеца,  поради което съдът приема че претенцията му за заплащане на сумата  5000 лв представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск  за периода от незаконното му уволнение до възстановяването му на работа е недоказана и предявения иск следва да бъде отхвърлен .  

Ищецът е претендирал и сумата 1000 лв представляваща два лимита за униформено облекло за 2018 и 2019г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане. Съгласно чл. 6 от Наредба Н-9  на Министъра на отбраната  годишния лимит за осигуряване на униформено облекло  се обявява ежегодно до 30.09. за следващата календарна година със заповед на министъра на отбраната. По делото не се спори че за 2018г. и 2019гг. определения лимит за униформа  на сержанти е в размер на 520 лв.  видно от представената по делото заповед №  РД-07-129/29.10.2020г. е, че е разпоредено на В.Д. да се изплатят месечни възнаграждения за периода на доволствие в НВУ  в размер на 11 348,57 лв.  В разпоредбата на чл. 224  ал.2 от ЗОВС е посочено, че  доволствията по ал.1 т.е-   униформено облекло или левовата му равностойност; порционни пари, безплатна храна и ободряващи напитки или левовата им равностойност при занятия, учения, тренировки и лагери, при носене на дежурства и при извършване на други дейности със специфичен характер;лични предпазни средства, специално и работно облекло и друго вещево имущество и снаряжение се осигуряват във вид, в размери, по норми, при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната, и стойността им не се облага с данъци.Видно от посочената заповед, че сумата от 11 348 лв са включени доволствията за период, вкл. сумите за униформено  облекло са начислени и е разпоредено  да бъдат прихванати с вземане на ответника към  ищеца, с оглед на което съдът приема, че предявеният иск е основателен, но следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.

Ищецът е претендирал направените по делото разноски.

По делото не е представен списък на разноски. Видно от представения по делото договор за правна помощ е, че ищецът е заплатил в брой сумата 2000 лв представляваща адвокатско възнаграждение.В тази част договора за правна помощ има характер на разписка за платената сума, поради което съдът приема че ищецът е направил разходи за водене на делото в размер на 2000 лв. С оглед изхода на делото  съдът намира че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 382,06 лв представляваща направени по делото разноски

Водим от горното  съдът

                                                    Р Е Ш И:

 ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И. ДИМИТРОВЕГН ********** против НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ В. ТЪРНОВО със седалище и адрес на управление гр. В. Търново представляван от  Началника бр.генерал И.М. иск с правно основание чл. 172 от ЗОВС за заплащане на сумата 24 000 лв представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на отменена заповед за прекратяване на договор за кадрова военна служба за периода 02.06.2017г.-17.04.2019г, от която сума 4 301 лв за периода 02.06.2017г.- 27.10.2017г. като погасен чрез прихващане, а за разликата от   4301 до 24 000 лв и за периода от 27.10.2017г.- 17.04.2019г. КАТО НЕДОПУСТИМ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И. ДИМИТРОВЕГН **********  против НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ В. ТЪРНОВО със седалище и адрес на управление гр. В. Търново представляван от  Началника бр.генерал И.М.  иск с правно основание чл. 173 от ЗОВС иск  за заплащане на сумата 5000 лв представляваща обезщетение за 80 дни неизползван платен годишен отпуск  като  НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от  В.И.Д. ЕГН ********** против НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ В. ТЪРНОВО със седалище и адрес на управление гр. В. Търново представляван от  Началника бр.генерал И. М. иск с правно основание чл. 173 от ЗОВС вр. чл. 224 от ЗОВС иск  за заплащане на сумата 1000 лв представляваща обезщетение за неполучени два лимита за униформено облекло за 2018г. и 2019г. като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

         ОСЪЖДА НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ В. ТЪРНОВО със седалище и адрес на управление гр. В. Търново представляван от  Началника бр.генерал И. М. да заплати на В.И.Д. ЕГН ********** сумата 382,06 лв представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му .

 

Административен съдия: